№ 39323
гр. София, 30.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Частно гражданско
дело № 20231110135984 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба по чл.248, ал.1 ГПК от длъжниците Д. и В. К., чрез
адв. В. Ц. от САК за допълване на определението по чл.415, ал.5 ГПК и
осъждане на заявителя да им плати обезщетение за направените по делото
разноски.
Заявителят *********** възразява.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства приема за установено следното:
От представена от ищеца счетоводно извлечение за постъпилите
плащания от длъжниците се установява, че на 15.9.2023 г. са погасили
задълженията си, в т.ч. лихвите и обезщетение за направените от заявителя
разноски по делото за държавна такса и юрк.възнаграждение, т.е. няколко
месеца след подаване на заявлението по чл.410 ГПК от 28.6.2023 г. и след като
са поканени да платят дължимите суми (най-късно - с връчване на заповедта
по чл.410 ГПК).
Съдът приема за достоверно направеното признание от страна на
заявителя за неизгоден за него факт – погасяването на задълженията.
Непредявяването на иск по чл.422, ал.1 ГПК не е единствената
предпоставка за възникване на правото на обезщетение по чл.78, ал.2 ГПК, за
което претендират длъжниците. В рамките на заповедното дело правото на
длъжника да претендира разноски по делото се съдържа в хипотезите по
1
чл.414 ГПК, които предвиждат да твърди, че е погасил задължението си, да е
представил доказателства за това и заявителят да не е взел отношение по
направеното възражение.
В настоящия случай с възражението по чл.414 ГПК не се твърди да е
извършено плащане нито се представят доказателства за това. Прави се
единствено възражение по чл.111, б.В ЗЗД за погасяване на дълга по давност.
Това възражение е основателно, доколкото главните претенции по чл.410 ГПК
на заявителя се отнасят за период, който предхожда с три години подаване на
заявлението. Но, погасеният по давност естествен дълг може да бъде платен,
както са постъпили длъжниците в настоящия случай, и плащането не подлежи
на връщане – 118 ЗЗД. Ето защо, длъжниците с извършеното плащане макар и
на естествен дълг са изключили хипотезата по чл.78, ал.2 ГПК, защото са
обосновали поводът на заявителя да подаде заявлението по чл.410 ГПК и
поводът е в позитивното му очакване да не направят възражение по чл.111,
б.В ЗЗД за изтекла давност или въпреки възражението – да погасят дълга си,
както са постъпили в настоящия случай. Ако не бяха погасили дълга си, биха
лишили от основание претенцията на ищеца, респ. щяха да имат повод да
претендират обезщетение по чл.78, ал.3 ГПК, но не и по чл.78, ал.2 ГПК. С
извършеното плащане обаче хипотезите по чл.78, ал.2 и 3 ГПК са изключени.
Ето защо, молбата по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Ето защо, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.248, ал.1 ГПК на длъжниците Д. и В. К., чрез
адв. В. Ц. от САК за допълване на определението по чл.415, ал.5 ГПК и
осъждане на заявителя да им плати обезщетение за направените по делото
разноски.
Преписи от същото да се връчат на страните на съдебните им адреси чрез
процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2