№ 112
гр. Бургас , 26.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вяра И. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Вяра И. Камбурова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500397 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.1 от ГПК и е образувано по частна жалба
подадена от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Кукуш“ № 1, чрез юрисконсулт Петър Петков, против Определение №6262 от
24.09.2020г. по ч.гр.д.№ 5227/2020 по описа на БРС, с което е върнато заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД и е прекратено
производството по делото.
Иска се отмяна на определението и уважаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника „Ай Про Консулт“ ЕООД.
Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно. Изразява несъгласие с извода на
съда, че е дружеството длъжник е потребител по смисъла на закона и съответно е
приложима разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК. Посочва, че дружеството –длъжник е
търговец и не попада в категорията ‚потребител“ по смисъла на дефиницията на това
понятие, дадена в параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради и което нормата на чл.410, ал.3 не е
относима към процесното заявление.
Въззивната инстанция, след като се запозна с жалбата и доказателствата по
делото, за да се произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против акт, подлежащ на
инстанционен контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело № 5227/2020г. по описа на БРС е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „А1 България“
1
ЕАД, ЕИК *********, срещу „Ай Про Консулт“ ЕООД за сумата от 2181,31 лв.,
представляваща неплатени суми за ползване на електронни съобщителни услуги на
стойност 207,82 лв., неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на
стойност 1331,64 лв. и неустойка в размер на 641, 85лв. за предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението, до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 150 лв.разноски
по делото.
Съдът с Разпореждане № 14637от 02.09.2020г. е дал указания на заявителя да
представи процесния договор за електронни съобщителни услуги и договора за устройство
на изплащане в съответствие с разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК, както и да конкретизира
как се формира размера на търсената неустойка по всеки един от договорите и съответната
разпоредба, на чието основание същата се претендира.
В предоставения от съда срок, заявителят е уточнил как се формира
претендираната неустойка и на какво основание. По отношение на указанията във връзка с
чл.410, ал.3 ГПК е посочил, че длъжникът няма качеството потребител, тъй като същият е
търговско дружество и горецитираната норма не е приложима в конкретния случай.
Съдът с обжалваното определение е изложил в мотивите становище, че по
аргумент от съдебната практика, е налице разширително тълкуване на понятието
„потребител“ независимо от неговата легална дефиниция в ЗЗП, ‚юридическото лице –
длъжник също има такова качество, като потребител на мобилни далекосъобщителни
услуги, и е върнал така подаденото заявление, прекратявайки производството по делото.
Съгласно специалната императивната разпоредба на чл. 411, ал. 2 от ГПК, за да
бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на формалните законови
изисквания по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, както и да не противоречи на
закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията
на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на
Република България.
Освен това според нормата чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, съдът разглежда
заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато
искането не отговаря на изискванията по чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението. Когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител, заявителят следва да приложи към заявлението и договорът, ако е в
писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите
общи условия, ако има такива - съгл. чл. 410, ал. 3 от ГПК.
В конкретния случай, първоинстанционният съд с разпореждането си е указал
на заявителя да представи договорите въз основа на които претендира своите вземания,
2
предвид разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК. В предоставения срок заявителят не е представил
исканите документи. Нещо повече, заявителят с молба заявява, че няма задължение да
представи договорите, тъй като длъжникът няма качеството потребител, поради и което
счита, че е изпълнил всички изисквания на закона за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид неизпълнение указанията на съда, относно представянето на исканите
документи, съдът според изложеното в мотивите е счел, че заявлението не отговаря на
изискването на чл.410, ал.3 от ГПК, тъй като длъжникът в процесния случай е потребител,
поради и което е прекратил делото и е върнал заявлението.
Определението е неправилно. В хипотезата, в която съдът констатира, че
заявлението не отговаря на изискването на чл.410 ГПК и заявителят не отстрани
нередовностите в предоставения му за това срок, съдът може единствено да отхвърли
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но не и да върне същото. Горният извод
се налага от граматическото тълкуване на чл.411, ал.2 от ГПК, според която съдът може или
да уважи заявлението, ако са налице предпоставките за това, или да не го уважи, ако са
налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 410, ал. 3 от ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че подадената жалба е
основателна, а атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на
първоинстанционния съд за произнасяне по същество по така подаденото заявление.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 6262 от 24.09.2020г. по ч.гр.д.№5227/2020 по
описа на БРС.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд, на същия състав, за произнасяне по
същество по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от
„А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Кукуш“ № 1.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3