Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 05.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІII-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести
май през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме
Мъгърдичян
Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №112
по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.11.2019
год., постановено по гр.дело №26325/2019 год. по описа на СРС, ГО, 85 с-в, е
признато за установено по предявения от И.П.А. срещу „Т.С.“ ЕАД иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника за признаване за установено, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 2 621.97
лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия през периода от м.август 2013 год. до м.декември 2013 год.
включително и през периода от м.юни 2017 год. до м.март 2019 год. включително в
топлоснабден имот с абонатен №196400, като е оставен без разглеждане предявения
от И.П.А. срещу „Т.С.“ ЕАД евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника суми за доставена
топлинна енергия през периода от м.август 2013 год. до м.декември 2013 год.
включително и през периода от м.юни 2017 год. до м.март 2019 год. включително /при допусната от СРС грешка при отразяване на
периода, който е посочен от м.август 2013 год. до м.април 2016 год. включително/ в
топлоснабден имот с абонатен №196400, поради изтекла погасителна давност и
ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски по делото в размер на 504.88 лв.
Срещу решението в
частта му, в която е уважен предявения иск, е подадена в законоустановения срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят
поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че ищецът не е
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ. Видно било от
представените по делото доказателства, че ищецът бил собственик на процесния топлоснабден
имот /молба-декларация за откриване на клиентска партида/. Според нормите на
ЗЕ, за откриването на партида на физическо лице – собственик или ползвател на
топлоснабден имот, същото трябвало да подаде молба-декларация до ответника.
Следователно между страните било налице облигационно правоотношение по договор
за доставка на топлинна енергия. Освен това по делото било представено и
решение на СГС, постановено по гр.дело №208/1992 год. Ето защо моли решението
на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът – отхвърлен. Претендира
и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по
жалбата И.П.А. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част. Поддържа, че ищецът не бил провел надлежно доказване, че
ищецът е собственик на процесния имот, както и че е осъществил реална доставка
на топлинна енергия. В представеното решение на СГС не бил посочен номер на
апартамент и на вход, което било пречка за индивидуализацията на имота. Освен
това сочи, че моментът, от който тече погасителната давност, бил определен от
закона. Изискуемостта на вземането и забавата били различни понятия и от тях
произтичали различни правни последици. В случая клаузата на чл. 33 от Общите
условия на ищеца сочела изискуемост на месечното вземане, което не било
обвързано с изравнителната сметка, поради което и издаването на обща фактура
нямало отношение към началото на давностния срок. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.269
от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно. При осъществената дължима служебна проверка въззивният
съд приема, че решението на СРС е недопустимо, поради следните съображения:
Установителните
искове могат да имат да предмет съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, а по изключение и при определени
предпоставки – и правнозначим факт или престъпно обстоятелство /чл. 124, ал. 4
и 5 ГПК/. Предявеният по делото иск за признаване на установено, че ищецът не
дължи на ответника процесната сума по своето естество е отрицателен
установителен иск. По този иск длъжникът може да се позове на възражения, които
изключват, унищожават, погасяват правото /вземането на ответника/ или водят до
неговата неизискуемост. Предвид правната характеристика на предявения
отрицателен установителен иск, релевираните от длъжника – ищец възражения, респ.
твърдения, че определено право не съществува – в частност поради невъзникване
на вземането /липсата на облигационно правоотношение между страните/ и поради
изтекла погасителна давност/ не съставляват самостоятелни основания на иска.
При отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове,
основанието на иска /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/ не е негов индивидуализиращ
белег. Когато е уважен отрицателен установителен иск, претендираното от
ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо
основание, а с оглед на всички възможни негови основания – виж разясненията,
дадени с Тълкувателно решение Тълкувателно решение № 8
от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК.
В този смисъл
настоящият съдебен състав приема, че при въведени множество възражения
/твърдения/ на ищеца в исковата молба, че оспорваното право не съществува,
както е в частност, не е налице обективно съединяване на искове, а
един-единствен иск. Той е с предмет претендираното от ответника субективно
право. Следователно, като е приел, че е сезиран с обективно съединени искове в
съотношение на евентуалност /поради невъзникване на вземането – главен и поради
изтекла погасителна давност – евентуален/, първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на принципа на диспозитивното начало, прогласен в чл. 6, ал. 2 ГПК. Ето
защо на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК първоинстанционното решение следва
да бъде изцяло обезсилено /арг. чл. 271, ал. 2 ГПК/, а делото – върнато на друг
състав на СРС за произнасяне по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло решението от 11.11.2019 год., постановено по гр.дело №26325/2019
год. по описа на СРС, ГО, 85 с-в.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав
на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/