№ 52
гр. Ямбол, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:К. В. Тагарева
при участието на секретаря Ц. Х. Г.
като разгледа докладваното от К. В. Тагарева Гражданско дело №
20222300100154 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на Й. Н. Т. от гр.
****, обл.****, подадена от пълномощника адв.М., с която молба против "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБог:Живот и здраве"АД - гр.София са предявени два обективно
съединени иска по чл.432 КЗ - за заплащане на сумата 60 000лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, причинено от застрахован при ответника по застраховката
"Гражданска отговорност" лек автомобил и за заплащане на сумата 135лв.- обезщетение за
имуществени вреди от същото ПТП.
Ищецът твърди, че на 29.09.2021г., около 12:00 часа, на път III-707, км.1, в
посока от гр. **** към пътен възел "*******", водачът на лек автомобил марка и модел
„Хюндай Акцент", с peг. №******* - Х. Й. С., е реализирал ПТП и при инцидента тежко е
пострадал ищецът като пътник в катастрофиралото МПС. Образувано било ДП№ 128/2021г.
по описа на РУ на МВР -Стралджа, прекратено от наблюдаващия прокурор на основание чл.
243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.9, вр. с чл.199, ал.1 от НПК и чл. 343, ал.2 от НК. Ищецът
излага, че след злополуката е бил транспортиран от екип на ЦСМП до Спешно отделение
на МБАЛ „Св.Пантелеймон"АД - гр.Ямбол, където му били направени медицински
изследвания, на следващия ден постъпил за лечение в МБАЛ „******" АД - гр.******, с
контузия на гърдите и на гръбначния стълб и с оплаквания от болки в поясната област, били
му направени редица изследвания и поставена окончателна диагноза "счупване на
гръбначния стълб в поясната област, закрито и фрактура на второ и трето ребро в дясно".
Последвало медикаментозно лечение, за което ищецът заплатил и сумата от 135лв.
Твърденията на ищеца са, че пътният инцидент му е причинил внезапно и неочаквано
увреждане на здравето и множество болки и страдания. Поради фрактурата на ребрата
изпитвал мъчителна болка и дразнене при дишане, което му създавало дискомфорт през
цялото денонощие; уврежданията в прешлените на гръбначния му стълб били силно
болезнени и ограничавали движенията на цялото му тяло, като при натоварване и физическо
усилие болките се усилвали, а една и съща поза в леглото водела до изтръпване и схващане;
за ежедневните си дейности разчитал на помощта на близките си, което му създавало
допълнително неудобство и напрежение; болезнените натъртвания и охлузвания по цялото
тяло довели до нарушения в съня и невъзможност за пълноценна почивка; той ограничил
социалните си контакти, поради болките и страданията, които изпитвал. След инцидента
настъпили сериозни промени и в Е.ционалното състояние на ищеца - поради силния стрес и
при възстановяването ищецът станал напрегнат, тревожен и раздразнителен, постоянно се
1
връщал към спомена за случилото се, чувствал се неуверен и плах, притеснявал се да се вози
в автомобили и се страхувал, че злополуката може да се повтори отново, оплаквал се от
силно безпокойство, постоянни кошмари и от намалял апетит. Всичко това довело до
депресивно състояние, като психологическата травма, тревожността, депресивното
състояние и напрегнатостта, отключени след злополуката, все още не били отминали и щели
да оставят траен отпечатък върху личността му.
За тези претърпени неимуществени вреди ищецът счита, че е справедливо да бъде
обезщетен със сумата 60 000лв., ведно със законната лихва върху нея от датата 08.12.2021г.
до окончателното изплащане, като му бъде присъдено и обезщетение за имуществени вреди
в размер на 135лв., ведно със законната лихва от същата дата.
Отговорността на ответника ищецът обосновава със сключената застраховка
"Гражданска отговорност" за лекия автомобил, управляван от виновния водач, като сочи, че
на 08.12.2021г. е отправил извънсъдебната си претенция към застрахователя, но същият в
законовия срок не е определил и не е заплатил застрахователно обезщетение.
Ответникът е оспорил исковете по размер, като е оспорил и твърденията по
исковата молба относно получените от ищеца травми при ПТП, твърденията за
ограничените от ищеца социални контакти, напрежение, тревожност, притеснения и
безпокойство, трайния отпечатък върху психиката му. Наведените от застрахователя
твърдения са, че обезщетението за неимуществени вреди не съответства на претърпените от
ищеца болки и страдания, като е направено и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, който е извършил нарушение на чл.137а от ЗДвП и е разсейвал
водача на МПС с разговори и силна музика. Ответникът е оспорил и искането на ищеца за
присъждане на лихви по претенциите за неимуществени и имуществени вреди от
посочената в исковата молба дата, по съображения, че ищецът не е посочил банкова сметка
пред застраховятеля, което е в нарушение на чл.380, ал.1 КЗ и лихвата следва да се присъди
от датата на подаване на исковата молба в съда.
В о.с.з. предявените искове се поддържат от пълномощника на ищеца - адв.П.,
която моли претенциите да бъдат уважени изцяло в предявените размери. Ищецът и
неговият адвокат не претендират разноски.
Ответникът - застраховател, чрез процесуалния си представител юр.к.И., пледира
за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани, а в случай, че съдът приеме
претенциите за доказани по основание, да определи по-нисък справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди, съответстващо на претърпените от ищеца болки и
страдания, и при отчитане размера на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Моли за присъждане на разноските по делото, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В дадения им срок пълномощниците на страните представят и подробни писмени
защити.
ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, обсъди и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните и е установено от представения по делото протокол
за ПТП с пострадали лица №08 от 29.10.2021г. на ОД на МВР- РУ- Стралджа, че на
29.10.2021г., около 12 часа, на път III-707 от РПМ, км.1 към "*******", е настъпило ПТП с
участието на ППС - л.а. "Хюндай Акцент" с рег.№ *******, управляван от водача Х. Й. С.,
като пострадал при ПТП е Й. Н. Т. - пътник в автомобила.
За настъпилото ПТП е било образувано ДП №128/2021г. по описа на РУ на МВР -
Стралджа, което с Постановление от 09.02.2022г. на наблюдаващия прокурор от ЯРП е
прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.9, вр. с чл.199 НПК и чл.343,
ал.2 от НК, поради заявеното искане за прекратяване, направено от пострадалия Й.Т..
В досъдебното производство пострадалият Й.Т. - ищецът по делото, е разпитан в
качеството на свидетел, като в показанията си е посочил, че при настъпване на ПТП е седял
на задната седалка на автомобила зад шофьора и е бил с поставен предпазен колан.
От приетите по делото заключение и допълнително заключение на вещото лице-
2
автоексперт инж.Д.Б., извършило назначената съдебна автотехническа експертиза,
изготвена въз основа на събраните по делото писмени доказателства - материалите по
образуваното ДП№128/2021г. по описа на РУ на МВР-Стрлджа (протоколът за оглед на
местопроизшествие), по делото е установен механизма на процесното ПТП. Съгласно
заключението, на 29.09.2021г., около 12:00 часа, през светлата част от денонощието, по път
300
III-707, около километър О+, в посока от гр. **** към пътен възел "*******", се е движил
лекият автомобил "Хюндай Акцент" с peг. № ******* със скорост от около 125 км/ч.
Движението му се е реализирало в попътната му дясна лента, по сухо, запазено асфалтово
покритие, с налична надлъжна пътна маркировка, разделяща платното за движение на две
пътни ленти. В определен момент от движението на автомобила, същият се е движил по "S"
образна траектория, преодолявайки последователно ляв и десен завой на пътя. В края на
преодоляването на десния завой, предвид постъпателната му скорост, автомобилът се е
насочил косо наляво, навлизайки частично с левите си гуми по левия банкет. Възприемайки
това като опасност, чрез органите за управление водачът е насочил автомобила косо надясно
и това е била причина за изпадането на автомобила в безконтролно аварийно движение,
изразяващо се в странично плъзгане, с едновременна ротация на автомобила около
вертикалната му ос. В това си състояние автомобилът е пресякъл косо платното за движение
и десния банкет, завъртял се е около вертикалната си ос и на около 39,70 метра след мерната
линия и на 3 метра вдясно от десния край на платното за движение и се е блъснал със
задните си десни състави в крайпътно орехово дърво. Вещото лице е посочило, че
местопроизшествието е настъпило на път извън населено място и не са били налице пътни
знаци със зона на действие в района на произшествието. Изяснило е, че автомобилът се е
движил на границата на критичната скорост за преодоляване на попътния му десен завой и
при рязкото завиване на волана на автомобила надясно е описана крива с такъв радиус, при
който скоростта му на движение вече се е явявала като надкритична за тази траектория.
Изводът, направен от експерта е, че причината за изпадането на автомобила в аварийна
ситуация и напускане на платното за движение отдясно, се дължи на действията на водача с
органите за управление на автомобила - несъвместимия радиус на завиване с наличната
постъпателна скорост на движение. От техническа гледна точка, според експерта причините
за настъпване на произшествието са високата постъпателна скорост на автомобила, която не
е била съобразена с конфигурация на пътя и действията на водача чрез органите за
управление на автомобила.
Вещото лице е дало заключение относно наличните колани в процесния
автомобил, разяснявайки, че конкретният модел Акцент (версия седан, обем на двигателя
3
1500 см, мощност 88 к.с.) на автомобилния производител Хюндай, се е произвеждал в
период от три години -от 1998г. до 2000г., произведен е с 4+1 места, като всички места
фабрично са оборудвани с триточкови предпазни колани, с механизми за авТ.тично
прибиране и блокиращи устройства, позволяващи свободно движение на тялото, но
благодарение на пружината, опънатите колани винаги прилягат удобно върху тялото.
Обяснило е, че коланите имат "чувствителен" механизъм, който е проектиран да блокира по
време на силно ускорение или намаление на скоростта във всяка посока.
Разпитан в качеството на свидетел, водачът на претърпелия ПТП автомобил - Х.
С., е дал показания, според които той е управлявал автомобила със скорост около 100км./ч.,
при която е изгубил управлението на автомобила. След сблъсъка свидетелят и другият
седящ до него пътник в автомобила излезли от купето, били без видими наранявания, като
най-пострадал бил ищецът Й. Т.. Последният седял на задната седалка на автомобила
вдясно от седалката на шофьора, краката му били затиснати и спътниците му не могли да го
извадят от купето, което сторили братята му, които дошли по-късно. Според св.С., когато
потеглили с автомобила и след катастрофата, ищецът не е бил с поставен предпазен колан.
От показанията на другия разпитан по делото свидетел И. Д. е изяснено, че
същият, заедно с неговия брат, са двамата притекли се на помощ лица, които са помогнали
за изваждането на ищеца от катастрофиралия автомобил. Свидетелят е описал подробно как
са помогнали на ищеца, изваждайки го от страничния заден прозорец и е посочил, че са
намерили ищеца на задната седалка зад шофьора с поставен предпазен колан, който
свидетелят освободил.
При изслушването му по реда на чл.200 ГПК вещото лице инж.Б. е посочило, че
3
въз основа на свидетелските показания на посочените двама свидетели дадените от него
заключения - основно и допълнително, остават непроменени. Допълнило е, че в резултат на
удара е имало частично навлизане на облицовката на автомобила в купето в дясно, а в
резултат на удара в дясно увредени са били десните задни състави на автомобила, което не е
било пречка за отваряне на задната лява врата на автомобила.
От писмените доказателства по делото - медицински документи и приетото
заключение на вещото лице съдебен лекар д-р Т.Ч., извършило съдебно-медицинската
експертиза въз основа на медицинската документация и личен преглед на ищеца, по делото
е установено, че в резултат на възникналото пътно-транспортно произшествие от
29.09.2021г., пострадалият ищец Й. Т. е получил автомобилна травма като пътник в лекия
автомобил, пострадал при неговото блъскане по време на движение по дясната странична
повърхност на автомобила в голямо крайпътно дърво. В резултат на удара при пострадалия
ищец са били установени данни за контузия на гръдния кош, контузия на поясния сегмент
на гръбначния стьлб и счупване на горната повърхност на тялото на третия поясен прешлен
под междупрешленния диск между третия и втория поясни прешлени. Били са установени и
данни за счупване на второто и третото ребро в дясно, като фрактурните повърхности на
счупените ребра не са били разместени. Вещото лице е изяснило, че пострадалият е отказал
стациониране в болницата в гр.**** и е напуснал отделението, а на следващия ден -
30.09.2021г. е бил приет за лечение в отделението по неврохирургия при МБАЛ „******"
АД - гр.******. По време на престоя му в тази болница на ищеца е било проведено
консервативно лечение с обезболяващи препарати, общото му състояние се е подобрило, но
същият е отказал оперативно лечение на травмата на гръбначния стълб и на 03.10.2021г. е
бил изписан от болницата. По-късно ищецът е бил прегледан в болница "ПИРОГОВ" в
гр.София от лекар - проф. К. Г., която е установила, че е налице изправена лумбална
лордоза, намален кранио-каудален размер на ЛЗ, най-изразено в средна трета с дъговидна
деформация на горната субдиксална ламела и интраспонгиозно херниране. Било е
установено при прегледа нискостепенно проминиране на горнозадния ръб на прешлена към
спиналния канал, предизвикващо централна и двустранни рецесуални стенози, като
поставената диагноза е "Компресионна фрактура на тялото на ЛЗ. Дискови протрузии на
нива Л2-3, ЛЗ-4 и Л4-5". След този преглед ищецът е провел консултация и с неврохирург,
който е установил, че се касае за старо счупване на трети поясен прешлен, т.е. процесната
увреда е това старо счупване, без двигателен дефицит. Било е установено наличието на
зараснала фрактура на трети поясен прешлен, без данни за нестабилност и компресия на
нервни структури като сетивност и висшите корови функции са били запазени, с
контролирани тазови резервоари.
Според вещото лице, счупването на третия поясен прешлен е довело до трайно
затрудняване движенията на снагата, която телесна увреда при обичаен ход на
оздравителните процеси продължава около 4-5 месеца, но при ищеца това затруднение на
движението на снагата е продължило около 10 месеца, поради отказаното оперативно
лечение. Контузията на гръдния кош със счупените две ребра в областта на лявата половина
па гръдния кош отпред, според вещото лице са причинили на ищеца временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК, като оплакванията на пострадалия са продължили около 3-4 месеца. Според
вещото лице, изпитваните болки и страдания от ищеца непосредствено след произшествието
са били интензивни, като в резултат на настъпващите оздравителни процеси и приемането
на лекарства интензивността на болките и страданията постепенно са намалели и
понастоящем изпитваните болки при ищеца са отшумели и биха се появили при по-резки
движения в областта на увредените участъци на гръбначния стълб. Даденото заключение е,
че при извършения му личен преглед ищецът е напълно възстановен, с отбелязването, че
пълно възстановяване на състоянието на увредените прешлени в състоянието преди
катастрофата не може да се очаква да настъпи, но установените възстановителни процеси на
увредените прешлени и гръбначния стълб са добри, вече не са налице последици, причинени
от тези увреждания, които да доведат до съществени нарушения на гръбначния стълб, които
да имат практическа стойност, като ищецът има и възможност включително да носи тежки
предмети според физиката му и здравословното състояние.
По делото ищецът е представил фактура за заплатени от него 135 лв. в полза на
4
УМБАЛСМ"Пирогов"АД за "КАТ и диагностика на гръбначен стълб", като заключението на
вещото лице д-р Ч. е, че тези направени от ищеца разходи за прегледи и изследвания са в
пряка връзка с установяване на състоянието му в резултат на получените травматични
увреждания при възникналото ПТП.
Въз основа на писмените доказателства по делото и механизма на установените
увреждания на ищеца от ПТП и тяхната локализация, вещото лице д-р Ч. е дало заключение,
че по време на катастрофата пострадалият не е бил с поставен закопчан предпазен колан. В
случай, че е бил с такъв, то пострадалият не би получил такива увреждания, при отчитане,
че деформациите по колата са били от нейната дясна странична част, а според вещото лице
пострадалият е бил на задната седалка в ляво. Заключението на експерта е, че уврежданията
в областта на дясната половина на гръдния кош на ищеца най-добре отговарят да са били
получени при политане на тялото му напред и малко надясно и удряне на горната предна
дясна половина на гръдния кош в облегалката на предната лява седалка или левия ръб на
предната дясна седалка. Д-р Ч. е обяснил, че счупването на третият поясен прешлен при
ищеца е високоенергийна травма и е получено по индиректен механизъм, т.е. получено е не
вследствие на директен удар в тази част на гръбначния стълб, а вследствие на рязкото
политане на тялото на пострадалия напред и малко надясно, рязко прегъване на гръбначния
стълб на равнището на поясните прешлени и притискане на горната част - на тялото на
счупения трети поясен прешлен от тялото на по-горния, т. е. втория поясен прешлен.
Предвид тези съображения, според вещото лице, ако пострадалият е бил със закопчан колан,
то са били налице условия уврежданията да са по-леки от практически получените. В
писменото заключение и при изслушването му в о.с.з., вещото лице е обяснило, че в случай
на поставен предпазен колан, биха се наблюдавали обикновено увреждания в областта на
гърдите от вида на охлузвания или кръвонасядания от упражнения натиск от колана и
увреждания в областта на врата, тъй като в такива случаи тялото е фиксирано към
облегалката на седалката, но главата е подвижна, тя не е фиксирана. В такива случаи биха
възникнали предпоставки за получаване на увреждания по механизма на "камшичен удар",
вследствие притискането на шийните прешлени един към друг, но при ищеца не са отчетени
такива данни и поради това даденото заключение е, че ищецът е пътувал без предпазен
колан.
Във връзка с установяване размера на неимуществените вреди, претърпени от
ищеца, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. Д. -
живееща на съпружески начала с ищеца и св.Илия Дончев - баща на св. Д.а. Двамата
свидетели са поддържали показания, че след изписването на ищеца от болницата, лечението
му вкъщи продължило 6-7 месеца. През този период ищецът бил на легло, на памперси,
състоянието му било тежко, непрекъснато се оплаквал от болки и бил на болкоуспокяващи
медикаменти, след седмия месец ставал от леглото само до пригодена от св. Д. тоалетна.
След осмия месец се изправял на крака само с бастун, извършил контролни прегледи при
лекари, които го предупредили да не вдига тежести и според свидетелите лекарите не му
давали шанс да работи. Според свидетелите, след уврежданията от ПТП ищецът престанал
да излиза извън дома си и да се среща с приятели, тъй като бил болен човек, а отказът от
оперативно лечение св. Д.а е обяснила с това, че ищецът не е бил здравноосигурен и не е
имал възможност да заплати цената на операцията. Същата свидетелка е поддържала, че към
момента на ПТП ищецът е работил в "Язаки" като работник, упражняващ физически труд,
но в първия ден след катастрофата работодателят уволнил ищеца.
Тези показания на св. Д.а се опровергават от представената от ответника актуална
справка на НАП за състоянието на трудовите договори на ищеца, видно от която ищецът не
е постъпвал на работа в "Язаки", като последният му трудов договор е бил с работодателя
"Несебър ин"ООД - гр.Поморие и е бил прекратен преди датата на ПТП - на 06.09.2021г.
Не е спорно между страните и този факт е обявен от съда за ненуждаещ се от
доказване, че между ответника "ЗАД ДаллБог:Живот и здраве"АД и собственика на л.а.
"Хюндай-Акцент", с ДКН ******* е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност"
по застрахователна полица, валидна към датата на процесното ПТП от 29.09.2021г., по
силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената
сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди
на трети лица.
5
На 08.12.2021г. ответникът - застраховател е получил извънсъдебната претенция
на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди от
процесното ПТП в размер на 150 000лв. и за имуществени вреди в размер на 135 лв., като по
делото няма твърдения и данни ответникът да е заплатил на ищеца тези размери на
обезщетенията.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединените искове по чл.432 КЗ на увреденото лице
срещу застрахователя на причинителя на вредата - за обезщетяване на причинените от него
неимуществени и имуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432,ал.1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договора за застраховка "Гражданска отговорност" между
прекия причинител на вредата, респ. собственика на автомобила и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди: следва да са установени
настъпилото ПТП и неговия механизъм; противоправното поведение на виновния водач;
претърпените имуществени и неимуществени вреди, наличието на пряка причинна връзка
между вредите и настъпилото ПТП. Съгласно изискването на разпоредбата на чл.498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия
иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение,
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
В случая ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си към застрахователя -
ответника, като застрахователят в тримесечния срок по чл. 496, ал.1 КЗ, който е изтекъл
преди образуване на делото, както и след изтичането му, не е платил на ищеца
застрахователни обезщетения. При тези установени факти предявените искове са допустими
и следва да се разгледат по същество.
Съдът намира, че са осъществени законовите предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника - застраховател:
Въз основа на констативния протокол за ПТП, заключенията на вещото лице по
съдебната автотехническа експертиза и заключението на вещото лице по медицинската
експертиза, които кредитира изцяло с доверие, съдът приема за безспорно установено по
делото, че на 29.09.2021г. е настъпило ПТП с лекия автомобил "Хюндай-Акцент" с рег.№
*******, като пострадалият от ПТП е ищецът, който е бил пътник в автомобила и на него е
причинено увреждане на здравето, като ищецът е извършил и разходи за лечението си.
Спорно между страните е обстоятелството дали поведението на водача на лекия
автомобил "Хюндай-Акцент" е било противоправно и дали той е действал виновно. При
преценка на посочените обстоятелства, с оглед липсата на влязла в сила присъда на
наказателния съд, настоящият съдебен състав намира следното:
Механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието са
установени по делото със заключението на вещото лице по неоспорена от страните САТЕ.
Съгласно експертното заключение, ПТП е настъпило през светлата част от денонощието, на
път извън населено място, по сухо, запазено асфалтово покритие, с налична надлъжна пътна
маркировка, разделяща платното за движение на две пътни ленти. Скоростта, с която се е
движил лекият автомобил е била от около 125 км/ч., като в определен момент от
движението на автомобила, същият се е движил по "S" образна траектория, преодолявайки
последователно ляв и десен завой на пътя и в края на преодоляването на десния завой,
автомобилът е изпаднал в безконтролно аварийно движение, пресякъл е косо платното за
движение и десния банкет, завъртял се е около вертикалната си ос и се е блъснал със
задните си десни състави в крайпътно дърво. Вещото лице е посочило, че
6
местопроизшествието е настъпило на път извън населено място и не са били налице пътни
знаци със зона на действие в района на произшествието. От техническа гледна точка, според
вещото лице-автоксперт, причините за настъпване на произшествието са високата
постъпателна скорост на автомобила, която не е била съобразена с конфигурацията на пътя
и действията на водача чрез органите за управление на автомобила. При този установен
механизъм на ПТП, изводът, който съдът прави е, че причина за произшествието е
поведението на водача на лекия автомобил "Хюндай Акцент", който е нарушил
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал автомобила с превишена скорост
от около 125 км./ч. при разрешена скорост от 90км./ч. извън населено място, нарушил е и
разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП, като не е изпълнил задължението да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява. В случая водачът на лекия
автомобил е бил длъжен да го управлява със скорост до 90км./ч., която е била разрешената и
безопасна за участъка от пътя и при която скорост водачът е могъл да контролира МПС и да
предотврати излизането на автомобила извън пътното платно и настъпилия удар. Деянието е
противоправно и на основание чл.45, ал.2 ЗЗД е извършено виновно, доколкото по делото не
са събрани доказателства за оборването на законовата презумпция за вина.
Осъществяването на деликт по чл.45 ЗЗД предпоставя пораждане отговорността
на застрахователя по сключена застраховка "Гражданска отговорност" да заплати
обезщетение за причинените вреди. По делото е безспорно, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика на
лекия автомобил "Хюндай Акцент" е съществувало застрахователно правоотношение по
застраховката "Гражданска отговорност". По силата на застрахователния договор
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в договора
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Следователно, предявените искове за заплащане на обезщетения за
вреди се явяват основателни, като следва да бъдат обсъдени размерите им, както с оглед
събраните по делото доказателства, така и с оглед направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на този размер следва да се вземат
предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, периода на търпените
вредните последици.
По делото е установено по безспорен начин от писмените медицински документи
и съдебно-медицинската експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло, че в
резултат на увреждането ищецът е получил контузия на гръдния кош със счупване на
второто и третото ребро в дясно, като фрактурните повърхности на счупените ребра не са
били разместени, което е причинило на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно
за живота и съставлява лека телесна повреда, както и контузия на поясния сегмент на
гръбначния стьлб със счупване на горната повърхност на тялото на третия поясен прешлен
под междупрешленния диск между третия и втория поясни прешлени, което е довело до
трайно затрудняване движенията на снагата и съставлява средна телесна повреда.
Установено е със свидетелските показания и заключението на вещото лице, че ищецът не е
бил подложен на операция на поясния прешлен, при което оздравителните процеси на тази
телесна повреда вместо 4-5 месеца, са продължили в период от 10 месеца, а оздравителните
процеси на счупените ребра са продължили 3-4 месеца.
При тези данни, кредитирайки събраните по делото свидетелски показания на
св.Д. и св. Д., и заключението на лекаря-вещо лице, като взе предвид вида и степента на
уврежданията, младата възраст на ищеца към датата на ПТП - на 34 години, общата
продължителност на възстановителния период – от около 10 месеца, през който ищецът е
изпитвал болки и страдания, като първоначално болките са били с интензивен характер;
като съобрази вида на проведеното консервативно лечение; отчитайки факта, че първите 6-7
месеца ищецът е бил изцяло обездвижен и на легло, което го е довело до невъзможност да
се грижи за себе си и нуждата да бъде обгрижван от жена му и други лица; вземайки
предвид и другите причинени му неудобства в начина на живот ( напр.ограничените
социални контакти) и негативните последици, които инцидентът е оставил върху психиката
на пострадалия, като съобрази и стадия на общественоикономическо развитие на страната,
включително в аспекта на нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
7
отговорност" на автомобилистите и съобразявайки се с принципа на справедливост по чл.52
ЗЗД, ЯОС намира, че справедливият размер на обезщетението, с оглед конкретно
установените по делото факти, възлиза на сумата от 50 000 лв. Към този размер на
обезщетението за аналогични травми е ориентирана и съдебната практика в страната.
За да определи този размер на обезщетението на ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди, съдът отчита установения по делото факт, че понастоящем ищецът е
напълно възстановен от травмите и че по делото не са установени посредством събраните
доказателства твърденията на ищеца за настъпило при него депресивно състояние, за трайни
последици в Е.ционален план като тревожност и раздразнителност, кошмари, безпокойство,
липса на апетит и страх от пътуване в автомобили. Не се установиха и твърденията на
ищеца, че обективното му здравословно състояние е пречка да работи или да носи тежки
предмети, като обективните данни са, че и към момента на катастрофата той не е работил по
трудово правоотношение.
Доказани по основание и размер са и имуществените вреди, понесени от ищеца в
размер на сумата 135лв. - общо направените от него разходи за медицински преглед и
диагностика, които разходи според вещото лице по медицинската експертиза са в пряка
връзка с причиненото увреждане на ищеца при ПТП.
По възражението на ответника за съпричиняване съдът следва да посочи, че
такова по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице, когато е безспорно установено, че с
поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането. От значение е
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат (ППВС № 17/1963г.). Съпричиняването от пострадал е възможно да се изрази както
в допринасяне за настъпване на самото ПТП, така и в допринасяне за настъпване на вредите.
Във втората хипотеза, в която попада настоящия случай, пострадалият не е допринесъл за
настъпването на събитието, ПТП, но с поведението си е допринесъл за собственото си
увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Изводът за наличие на съпричиняване
на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с които то
обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало условия за
настъпването му или го е улеснило (в този смисъл е константната практиката на ВКС).
В случая се твърди, че ищецът е допринесъл за уврежданията от ПТП, като е
пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, разсейвал е водача с разговори и силна
музика, а също и е отказал оперативно лечение, с което е бил удължен възстановителния
период от уврежданията.
Твърденията на ответника за действия на ищеца по разсейване на водача с
разговори и силна музика са изцяло недоказани и неоснователни, като неоснователно е и
възражението за съпричиняване с оглед отказаното от ищеца оперативно лечение, тъй като
този отказ не е бил обоснован със субективната преценка или каприз на пострадалия, а е бил
продиктуван от обективния факт на липсата на средства за заплащане на лечението и на
здравно осигуряване на ищеца- факт, установен с показанията на св.Донева, съпоставени и с
удостоверението от НАП.
Въз основа на съвкупната преценка на гласните доказателства и заключението на
медицинската експертиза, съдът намира за установено, че при настъпване на процесното
ПТП пострадалият ищец е пътувал без поставен обезопасителен колан, с който автомобилът
е бил снабден, с което е допуснал нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗдвП. За липсата на
поставен от ищеца предпазен колан са дадени показанията на виновния водач, разпитан като
свидетел, както и заключението на вищото лице по съдебномедицинската експертиза. Съдът
кредитира изцяло експертното заключение, тъй като същото е мотивирано и изцяло научно
обосновано, сочещо, че уврежданията в областта на дясната половина на гръдния кош на
ищеца най-добре отговарят да са били получени при политане на тялото му напред и малко
надясно и удряне на горната предна дясна половина на гръдния кош в облегалката на
предната лява седалка или левия ръб на предната дясна седалка, а счупването на третият
поясен прешлен е получена по индиректен механизъм травма - вследствие на рязкото
политане на тялото на пострадалия напред и малко надясно, рязкото прегъване на
8
гръбначния стълб на равнището на поясните прешлени и притискане на горната част на
тялото на счупения трети поясен прешлен от тялото на по-горния втори поясен прешлен,
които увреждания не биха настъпили при наличие на поставен предпазен колан. Липсата
при ищеца и на охлузвания или кръвонасядания от упражнен натиск от колан и увреждания
в областта на врата при т.н. "камшичен удар", също са факти, с които вещото лице е
обосновало липсата на поставен обезопасителен колан. Също според експертното
заключение, по делото е установено, че ако ищецът е бил с поставен колан, то не би получил
така установените увреждания като вид и степен. Не се кредитират от съда показанията на
св.И. Д., че ищецът е бил с колан, тъй като тези показания са изолирани и опровергани от
установените от вещото лице обективни находки. Без значение са и дадените от ищеца в
качеството на свидетел показания по досъдебното производство, че е бил с поставен колан,
тъй като на основание чл.175 ГПК на преценка подлежи само признанието на неизгоден за
страната факт.
Предвид поведението и действията на водача и вида и тежестта на допуснатите от
него нарушения на правилата за движение по пътищата, от една страна, и нарушението на
чл.137а, ал.1 ЗдвП от ищеца, от друга страна, се налага изводът, че приносът на пострадалия
за настъпилите вследствие на процесното ПТП вреди е значително по-малък от този на
водача и следва да бъде определен в размер 20%. За приноса на пострадалия е без правно
значение къде точно на задната седалка на автомобила - в ляво зад водача или в дясно, е
седял той. Релевантните по делото обстоятелства са понесените увреждания, които са
безспорно установени и съпричиняването с оглед установеното нарушение на разпоредбата
на чл.137а, ал.1 ЗДвП.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че при приетото
съотношение на принос на ищеца за настъпване на уврежданията от ПТП и определените
обезщетение за неимуществени вреди в размер 50 000лв. и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 135лв., обезщетенията следва да бъдат намалени с размера на приетия
принос на ищеца от 20%, следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на настъпилото
ПТП в размер 40 000лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 108лв. За
разликата над тези размери - искът за неимуществени вреди до предявения размер от 60
000лв., и искът за имуществени вреди до предявения размер от 135лв., следва да се
отхвърлят.
Върху присъдените на ищеца обезщетения същият има право и на законната
лихва за забава. Настоящият съд възприема практиката на ВКС (Решение №128/ 04.02.2020г.
на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т.о., ТК), според която в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в
застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя. В настоящия случай
датата на предявяване на претенцията пред застрахователя е 08.12.2021г. и считано от тази
дата следва да се присъди законната лихва върху обезщетенията, каквото е искането на
ищеца.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, но същият, както и процесуалният му
представител не претендират разноски и такива не се присъждат.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на сумата общо 241,45лв., които
разноски съдът изчислява с оглед сумата на общо направените разноските от 723лв., от
които 425лв. за платените от ответника разноски за вещи лица, свидетел и за съдебно
удостоверение и за юрисконсултско възнаграждение от 300лв. (чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25,
ал.1 НПП).
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметката на ЯОС ДТ върху уважения размер на исковете в размер на общо
1604,32лв., както и 985,40лв. - разноски за вещи лица по съдебните експертизи.
9
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБог:Живот и
здраве"АД със сдалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1172, р-н"Изгрев", бул.
"Г.М.Димитров"№1, ЕИК *********, представлявано от Б. И., Р. М. и Ж. К., да заплати на
Й. Н. Т. от гр. ****, ул. "******** " №***, с ЕГН **********, действащ чрез пълномощника
адв.Р. М., която е и съдебен адресат: гр.******, ***, ул.*******№*, ет.*, адвокатска кантора
М., на основание чл.432,ал.1 КЗ сумата 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили от ПТП на 29.09.2021г. и причинено от водач на застрахован при ответника по
застраховката "Гражданска отговорност" лек автомобил "Хюндай Акцент, с peг № *******,
ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 08.12.2021г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата
над сумата 40 000лв. до предявения размер от 60 000лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБог:Живот и здраве"АД със сдалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1172, р-
н"Изгрев", бул. "Г.М.Димитров"№1, ЕИК *********, представлявано от Б. И., Р. М. и Ж. К.,
да заплати на Й. Н. Т. от гр. ****, ул. "******** " №***, с ЕГН **********, действащ чрез
пълномощника адв.Р. М., която е и съдебен адресат: гр.******, ***, ул.*******№*, ет.*,
адвокатска кантора М., на основание чл.432,ал.1 КЗ сумата 108 лв. - обезщетение за
имуществени вреди, настъпили от ПТП на 29.09.2021г. и причинено от водач на застрахован
при ответника по застраховката "Гражданска отговорност" лек автомобил "Хюндай Акцент,
с peг № *******, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от
08.12.2021г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени
вреди за разликата над сумата 108лв. до предявения размер от 135лв. като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Й. Н. Т. от гр. ****, ул. "******** " №***, с ЕГН **********,
действащ чрез пълномощника адв.Р. М., която е и съдебен адресат: гр.******, ***,
ул.*******№*, ет.*, адвокатска кантора М., да заплати на "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБог:Живот и здраве"АД със сдалище и адрес на управление гр.София, п.к.
1172, р-н"Изгрев", бул. "Г.М.Димитров"№1, ЕИК *********, представлявано от Б. И., Р. М.
и Ж. К., на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото пред първата инстанция в размер
на 241,45лв.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБог:Живот и здраве"АД със сдалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1172, р-
н"Изгрев", бул. "Г.М.Димитров"№1, ЕИК *********, представлявано от Б. И., Р. М. и Ж. К.,
да заплати на на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на ЯОС, по бюджета на съдебната
власт, ДТ в размер на 1604,32лв. и 985,40лв. - разноски за вещи лица по съдебните
експертизи, както и 5лв. - ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
10