РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 29.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично заседание на 27 май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
|
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието
на прокурора ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело №
135 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от „Ретунг
1” ООД, депозирана чрез адвокат Е.Ч., против Решение № 12 от 07.01.2020 г.,
постановено по АНД № 1707/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП №
435968-F469328
от 20.05.2019 г. на Директор на офис за обслужване
Русе в ТД на НАП Варна, с което на жалбоподателя за девет нарушения на чл.3,
ал.1,т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. вр. чл.5, ал.4, т.1 от КСО са наложени девет
административни наказания „имуществена санкция” в размер на 500 лева. В жалбата
се навеждат оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Претенцията е да се отмени
решението на РРС и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени
издаденото наказателно постановление или да се отмени и върне за ново
разглеждане от друг състав на РРС.
Касационният ответник счита жалбата
за неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по
чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди оспореното пред него
наказателно постановление, съдът е счел,
че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Приел е също така, че въз основа на събраните по делото
доказателства нарушенията, вменени на жалбоподателя, са безспорно установени и
доказани, за което правилно била ангажирана отговорността му на основание
приложимата за случая санкционна разпоредба, правилно били индивидуализирани и
наложените му наказания, които са в рамките на определения от законодателя
размер. По тези съображения съдът е потвърдил НП като обосновано и
законосъобразно.
Касационната инстанция намира за правилни
и напълно обосновани изводите на въззивния съд относно липсата на съществени
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. Наказателното
постановление е издадено съгласно изискванията на чл.57 от ЗАНН и отговаря на
фактическата обстановка по делото. Настоящата инстанция споделя горните изводи
и намира, че въззивният съд правилно е приложил и материалния закон и на
основание чл.221, ал.1 от АПК препраща към мотивите на въззивното решение.
По наведените касационни оплаквания.
Касационният жалбоподател твърди, че
не е налице състав на нарушения по чл.3, ал.1,т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г.
вр. чл.5, ал.4, т.1 от КСО, за които да бъде санкциониран, тъй като за деветте
периода, в които не е подавал декларации обр.1 - за периода 01.01.2018г. – 31.05.2018г. за 13
работници, за периода 01.06.2018г. – 30.09.2018г. за 14 работници, последните
не са полагали труд, въпреки формално съществуващите сключени с тях трудови
договори. Твърди, че счетоводителката на дружеството е подала декларации обр.1
с произволни, неотговарящи на истината данни, тъй като програмата на НАП
отказала да приеме декларациите с посочени в тях данни 0 за възнаграждения.Поради
това иска отмяна на решението и, ако делото бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на РРС, да бъде назначена експертиза за установяване дали системата
на НАП приема декларация обр.1 с посочена нулева стойност на начисления месечен
облагаем доход. Счита, че са налице предпоставките за квалифициране на случая
като маловажен.
Оплакванията са неоснователни.
От разпита на св.И. К., работеща като
касиер-счетоводител в дружеството, се установява, че за всички подробно
изброени в НП периоди тя не е подавала декларация обр.1. Във въззивното
производство не са събрани данни, че дружеството е правило опити да подава
такива декларации за всеки от периодите, но те не са приети поради проблем в
системата на НАП. Твърденията за неприемане на декларациите касаят периода след
получаване на писмо изх.№46/10.12.2018г. на ТД на НАП, офис Русе. Към този
момент съставите на деветте нарушения по чл.3, ал.1,т.1 от Наредба
Н-8/29.12.2005г. вр. чл.5, ал.4, т.1 от КСО са вече реализирани поради
бездействие на дружеството в продължение на девет месеца. Сочената от
жалбоподателя невъзможност за подаване на декларации касае много по-късен
период от тези, за които е санкционирано дружеството и в този смисъл няма
отношение към казуса. Затова и искането да бъде извършена експертиза относно
възможността/невъзможността да бъде подадена декларация обр.1 с отразено в т.31. „Начислен месечен облагаем доход“ трудово
възнаграждение „0“ е неотносима към предмета на доказване. Твърдението за липса
на състав на нарушенията би било основателно, ако беше установено, че трудовите
договори с работниците са били прекратени, но работодателят е пропуснал да
подаде уведомления по чл.62, ал.5 от КТ. Но в светлината на поведение на
„Ретунг 1“ ООД след получаване на писмо изх.№46/10.12.2018г. – непрекратяване
на тези договори, въпреки че са изцяло изпразнени от съдържанието, дължимо за
трудов договор – престиране на труд и възнаграждение, съдът приема, че са
действащи и следователно дружеството носи администратинвнонаказателна
отговорност за неизпълнение на задължението си за ежемесечно подаване на
декларация обр.1.
Съобразявайки
гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на РРС като
правилно и законосъобразно и при липсата на касационни основания за неговата
отмяна следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 12
от 07.01.2020 г., постановено по АНД № 1707/2019 г. по описа на РРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: