Решение по дело №9662/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 15.02.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:    

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Любомир Игнатов

при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №9662 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №49706 от 25.02.2019г., постановено по гр.дело №39372/2017г. по описа на СРС, ГО, 151 с-в, е отхвърлен предявения от М.Б.Н. с ЕГН:********** срещу Х.Г.Х. с ЕГН:**********, иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 вр.чл.232, ал.2, пр.1 от ЗЗД за сумата от 4420 евро- наемна цена за периода от 01.09.2014г. до 01.03.2017г. по договор за наем от 01.01.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Ответникът е осъден да заплати на ищцата, на основание чл.79, ал.1, пр.1, вр.чл.232, ал.2, пр.2 от ЗЗД: сумата от 68,03 лв за доставени до имота ВиК услуги, сумата от 203,72лв. за доставената топлинна енергия, сумата от 19,45лв.- за доставената до имота електрическа енергия, всички суми за периода от 01.09.2014г. до 01.03.2017г. по същия договор за наем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 16.06.2017г. до окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени за горницата до пълния предявен размер. Отхвърлен е и предявения от ищцата срещу ответника иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата от 4420 евро- обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от 01.09.2014г. до 01.03.2017г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. По предявените насрещни искове ищцата М.Б.Н. е осъдена да заплати на ответника Х.Г.Х. на основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД сумата от 442,60 евро- компенсаторно обезщетение в размер на предплатен наем за периода от 08.12.2016г. до 01.03.2017г. по договор за наем от 01.01.2014г.; на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата от 640 евро- предплатен наем за периода от 01.03.2017г. до 01.07.2017г. по договор за наем от 01.01.2014г., поради прекратяване на договора за наем на 01.03.2017г.; на основание чл.93 от ЗЗД сумата от 160 евро- предаден депозит (гаранция за добро изпълнение) по същия договор за наем. Ищцата е осъдена да заплати на ответника 150лв. разноски по насрещните искове, а ответникът- да заплати на ищцата 76,47лв. разноски.

Срещу така постановеното решение, в частта с която са отхвърлени предявените искове и са уважени насрещните искове, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищцата М.Б.Н.. Жалбоподателката поддържа, че в представеното по делото пълномощно от 24.01.2006г. липсва клауза, с която на упълномощения е предоставено да сключва договори за наем, както и да получава наемната цена по такива договори, за което е необходимо изрично пълномощно. Посочените в представените по делото разписки суми за заплатена наемна цена не били постъпили в патримониума на наемодателя- собственик на имота (наследодателя на ищцата). Неправилно били отхвърлени евентуалните искове с правно основание чл.59 от ЗЗД. Претендира отмяна на решението на СРС в обжалваните части, уважаване на предявените от нея искове и отхвърляне на насрещните искове, както и присъждане на разноски.

Въззиваемият ответник, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения относно правилността на обжалваното решение. Твърди, че пълномощникът е разполагал с представителна власт както да сключи договора за наем, така и да получава наемната цена, която била редовно заплащана. Моли решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваните части. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Ищцата М.Б.Н. е предявила срещу Х.Г.Х. искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1, вр.чл.232, ал.2, пр.1 и 2 от ЗЗД за сумите 4420 евро- наемна цена, 127,46лв.- стойност на ВиК услуги, 255,42лв.- консумирана топлинна енергия, 20 лв. за електрическа енергия и 57,44лв. за прекъсване и възстановяване на ел.енергия, по договор за наем на жилище от 01.01.2014г., дължими за периода от 01.09.2014г. до 01.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Предявила е също така при условията на евентуалност искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за същите суми, с които ответникът евентуално се е обогатил неоснователно, ползвайки чужд имот, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че процесният договор за наем бил сключен на 01.01.2014г. между нейния баща и наследодател (починал на 31.08.2014г.) от една страна и ответника от друга страна, относно двустаен апартамент в гр. София, ул.***************, при месечна наемна цена от 160 евро. За периода от 01.09.2014г. до 01.03.2017г. наемателят не заплатил наемната цена, а ищцата заплатила разходите свързани с ползването на апартамента. Договорът бил прекратен с предизвествие от 11.02.2017г. и на 02.03.2017г. имотът бил предаден на ищцата. Евентуално твърди, че подписът положен на генерално пълномощно от 24.01.2006г. не е на баща и, поради което липсва надлежно учредена представителна власт за пълномощника да сключи договора за наем и да получава суми по него.

Ответникът не оспорва сключването на процесния договор за наем между страните на 01.01.2014г., както и че е ползвал имота през процесния период. Признава иска с правно основание чл.79, ал.1, пр.1, вр.чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД до сумата от общо 282,13лв. Твърди, че е предплатил дължимия наем до 01.07.2017г., а  през периода 08.12.2016г.- 01.03.2017г. ищцата прекъснала електрозахранването и възпрепятствала ползването на имота. Предявява насрещни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД за сумите 442,60 евро- предплатен наем за периода от 08.12.2016г. до 01.03.2017г., през което време не е можел да ползва имота поради прекъснато електрозахранване, с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата от 640 евро- предплатен наем за периода от 01.03.2017г. до 01.07.2017г., както и за сумата от 160 евро- депозит по договора.

Между страните не се спори относно сключването на процесния договор за наем, както и относно заплащането на наемната цена от наемателя на пълномощника на наследодателя на ищцата и собственик на жилището Б. Х.- А.З.Г.. Спори се относно представителната власт на пълномощника да сключва договори за наем от името и за сметка на собственика на жилището, както и да получава наемната цена. Въпросното пълномощно е оспорено от ищцата, но оспорването не е доказано, доколкото от заключението на изслушаната СГЕ се установява, че подписът е положен именно от Б. Х..

Съгласно разпоредбата на  чл.36 от ЗЗД едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания. Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания. В случая се касае за представителство по волята на представлявания. Ограниченията във формата на пълномощното са посочени в чл.37 от ЗЗД- за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма, но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Представеното по делото пълномощно е общо (генерално), включително за извършване на всякакви сделки на управление и разпореждане с имущество на упълномощителя Б. Х.. За упълномощаване с последиците по чл.36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. (в този смисъл т.р.№5/12.12.2016г. по т.д.№5/2014г.на ОСГТК на ВКС). След като на упълномощения са предоставени права да се разпорежда с имуществото на упълномощителя, включително с недвижимите му имоти, не са налице основания да се счита, че същият е ограничен относно сключването на договор за наем за процесния имот и получаването на наемната цена за него. По делото са представени разписки за заплащане на наемната цена, включително предплащането и за определени периоди, от които се установява изпълнението на това задължение от страна на наемателя и ответник в производството. Ограниченията посочени в чл.34 от ГПК касаят съдопроизводствени действия по граждански дела и представляват изключение от общите правила в контекста на гражданското съдопроизводство, поради което в случая са неприложими. От така изложеното се налага изводът, че първостепенният съд правилно и законосъобразно е отхвърлил главните искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1, вр.чл.232, ал.2, пр.1 и 2 от ЗЗД за наемната цена и разноските по ползването на имота през процесния период. Предвид отхвърлянето на главните искове, съдът дължи произнасяне по евентуалните искове с правно основание чл.59 от ЗЗД. Тези искове са неоснователни, доколкото е установено наличието на облигационно правоотношение между страните по процесния договор за наем и правилно са отхвърлени изцяло от първостепенния съд. Установено е по делото, а и не се оспорва от ищцата, че през посочения от ответника период е било преустановено електрозахранването на отдадения под наем имот, поради което е налице неизпълнение на задължението на наемодателя да предостави на наемателя вещ, годна за употреба съгласно предназначението и уговореното в договора между страните. Ето защо за този период наемателят не дължи заплащането на наемна цена и насрещният иск подлежи на уважаване като основателен и доказан. Установено е също така и заплащането на наем за периода от 01.03.2017г. до 01.07.2017г., като имотът е предаден на ищцата на 01.03.2017г., както и заплащането на сумата от 160 евро, представляваща гаранция за добро изпълнение (депозит за вреди и разноски). Следователно и тези суми се дължат на ответника на посоченото от него в насрещните искове основание.

Предвид изложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата има право на разноски, но не е представил доказателства за сторени такива, както и списък по чл.80 о тГПК, поради което разноски не следва да му се присъждат. 

Предвид изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №49706 от 25.02.2019г., постановено по гр.дело №39372/2017г. по описа на СРС, ГО, 151 с-в.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/