Р Е Ш Е Н И Е
№ …............. / 27.03.2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в
открито съдебно заседание, проведено на 28.02.2020г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА К.
при участието на секретар МАРИАНА МАРКОВА, след като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16355 по опис на ВРС за 2017г. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС.
Производството
е образувано по молба на З.Ц.Е. ЕГН ********** и Е.П.П. ЕГН **********,
и двете с адрес: ***, срещу
А.Ц.Е. ЕГН **********, Р.С.Е., ЕГН **********, С.А.Е. ЕГН **********, Ц.А.Е.
ЕГН **********, всички с адрес: ***, С.Д.П. ЕГН **********, Е.К.А. ЕГН **********,
последните двама с адрес: ***,
представлявана от кмета, с адрес: гр.Аксаково, обл.Варна,
***, с която е отправено искане съда да разпредели ползването на недвижим
имот, находящ се в гр.Аксаково, ***и
представляващ ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 902 кв.метра, представляващо
*** по регулационния план на града, при граници: улица, ***, ***, ***, ***, по начин, съобразен с
вещните права на страните по делото, установения начин на ползване към момента,
наличните в имота постройки от допълващото застрояване и подобрения и трайни
насаждения, по начина предложен от ищците, или по друг взаимно приемлив начин,
установен надлежно в хода на производството.
Ищците обосновават съществуващия за тях правен интерес от
провеждане на спорното производство за съдебна администрация, с което сезират
съда, навеждайки следните фактически твърдения: Страните по делото са съсобственици или лица с вещни
права по отношение на недвижим имот, находящ се в гр.Аксаково, ул.Кокиче № 5
и 7 и представляващ: ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 902
кв.метра, представлявящо *** по регулационния план на
града.
Наличните
в имота две сгради, с общо пет жилища в тях, са в режим на етажна собственост
между страните по делото, при което дворното място следва да се приеме, че е
обща част, предвид възникналата етажна собственост.
Правата
по отношение на двора са придобити както следва: В полза на Ц.Е., който е праводател на ищците и на първите трима ответници, както
и в полза на Д.П., праводател
на последните двама ответници, по силата на договор за отстъпено право на строеж от 17.12.1971 година с ИК на ОНС Аксаково е отстъпила право на строеж за изграждане в имота
на жилища за фамилиите на двамата суперфициари. След построяване на сградата,
родителите на първата ищца З.Ц.Е. - Ц.Е. П. и съпругата му Е.П., явяваща се втора ищца по
настоящото дело, с нот.акт № ***от 26.06.1975 година
са дарили
на сина си А. Цв.Е. -първият
ответник - втория етаж на западната
жилищна сграда, построена в имота, заедно с две избени помещения. Впоследствие родителите с нот.акт № ***на 11.12.1986 година
са дарили
на З. Цв.Е. правото на собственост на първия етаж на
западната жилищна сграда, заедно с две избени помещения, като и са си запазили
правото на ползване на едно избено помещение по избор, което обуславя правото
на участие в производството на втората ищца по делото. Със смъртта на бащата -
поч. 17.078.1995 година -
неговото право на ползване е било погасено.
По
силата на договор № 299 от 02.10.2003 година, Община Аксаково е продала на първия ответник А.Ц.Е.,
по време на брака му с втората ответница Р.С.Е., само една четвърт идеална част,
т.е 225,50 кв.метра ид.части от дворното място.
По
силата на договор № 120 от 15.06.2006 година, Община Аксаково е продала на първата ищца З.Ц.Е., която както
тогава, така и понастоящем не е била в брак, също една четвърт ид.част от
дворното място, равняващи се на 225,50 кв.метра.
С
нот.актове № ***от 26.06.2009 година, на нотариус Д.С., които актове са надлежно вписани, първите
двама ответници А.Ц.Е. и Р.С.Е., са дарили на третия
и четвътри ответници - техни синове С.А.Е. и Ц.А.Е.,
жилищата на втория и третия етаж на западната сграда в имота/западен близнак/,
като при всяко от тези дарения са прехвърляли и по 90
кв.метра идеални части от дворното място, като и са си запазили правото на
ползване. Сочи се, че дарителите са съсобственици на друг самостоятелен обект в
дворното място -гараж, при което вероятно и затова
са прехвирлили не изцяло притежаваните от тях идеални части от дворното място.
Сочи се, че с оглед запазеното право на ползване на едно от жилищата в една от
сградите, то очевидно дарителите следва да са страна в производството.
Според
изнесеното в исковата молба, съседите на ищците по имот, които са били
първоначални собственици на сградата, разположена в източната половина на
имота, са праводатели на последните двама ответници,
като С.П. е придобил по дарение от своя баща Д.Д.П.
първия етаж от жилищна сграда на два етажа, находяща се в гр.Аксаково, ***,
извършено с
нот.акт № ***от 08.02.2012 година на нотариус Б.В., ведно с 225,50 кв.метра иделани части от дворното място, находящо се на
същия адрес, цялото с площ от
902 кв.м., представляващо
***, т.е
една четвърт ид.част от имота.
Според
изнесеното, последната ответница Е.К.А., не е изкупила по законоустановения ред
полагащата й се идеална част от дворното място, което по силата на закона -
пар.42 ПЗР ЗОбС / ДВ бр.96/99 год./ следва да
се счита че е общинска собственост, тъй като е собственик на обект в сградата,
следователно и носител на правото на стореж за имота, има правото да се ползува
от съответната на правата й част от дворното място.
За
Община Аксаково, се сочи, че е съсобственик на част от дворното място, но тъй
като за целия парцел е било отстъпано право на строеж, ищците считат, че за нея
не следва да се разпределя право на ползване върху част от имота.
Тъй
като в имота има посторени две сгради, жилищата от които принадлежат на
различни собственици, които са правоприемници на двамата първоначални носители
на правото на строеж, ищците излагат, че е установен по общо съгласие начин на
разпределение на ползването между двете групи носители на права, като ищците и
първите трима ответници ползуват западната част на дворното място, а последните
двама ответници физически лица ползуват източната половина на имота.
Излага
се от ищците З.Ц.Е. и Е.П.П., че са предложили на
първите четирима ответници да уредят помежду си по общо съгласие ползването на
западната част на двора, като дори изготвили проект в това отношение, но не
получили удовлетворителен отговор, което е наложило да сезират съда с искане да
бъде разпределено ползването на свободната, незасторена част от двора, като се
отчетат правата на всички заинтересовани страни, включително и държаните от тях
постройки от допълващото застрояване, изградени във вътрешната част на дворното
място.
Считат,
че разпределението следва да се извърши най-напред на две части, като
носителите на вещни права за източната сграда сами уговорят помужду си начина
на ползване на източната част на двора, а западната част на двора да се
разпредели на две части, като З.Ц.Е., като собственик и Е.П.П.,
като ползвател ползват една четвърт от
свободната, незасторена част от двора, при общо ползване на частта от терана,
разположена в североизточния ъгъл, към улицата, откъдето е входът на сградата
ни и подхода към двора в ползваната от нас част. Прилагат изготвената скица
проект, като предлагат да се сключи споразумение с ответниците, при което дял
II по тази скица се ползува от двете
ищци, а дял IV по приложената към исковата молба скица, се ползва от първите
трима ответници, като ползват заедно дял пети, а последните двама ответници
ползуват дял първи.
При
наведено твърдение, че първите ответници отказват да се съгласят с този начин
на ползване, се обосновава правният интерес от предявената претенция по чл.32
ал.2 от ЗС.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор
от ответниците А.Ц.Е., Р.С.Е., С.А.Е. и Ц.А.Е.,
с който се изразява становище за липсата на правен интерес от водене на иска,
предвид наличието на общо съгласие от 1978г.
до днешна дата относно ползването на западната част от имота, който
ползват двете ищци и първите четирима ответници, като
А. и Р., и техните двама сина се сочи, че ползвали западната част на тази
половина от имота, а З. и Е. - източната част. Сочат, че в западната част,
ответниците са си построили гараж и два паянтови навеса, а ищците имат циментови
площадки и стопанска постройка в своята/в смисъл на ползваната/ от тях източна
част на тази половина от двора. Единствените спорове, които са имали, са
касаели гаража на А. и Р. Евтимови. В случай, че се приеме искът за допустим, се
моли за разпределение на дворното място за ползване по начина, удовлетворяващ
изискванията на закона и съобразен с вещните права на собственост на страните.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор
от ответникът Е.К.А.,
в който се излага, че между всички съсобственици е било установено общо
съгласие за начина на ползване на съсобственото дворно място, разпределението е
било извършено в миналото, като се настоява, че липсва предмет и основание за
водене на настоящото производство. Паралелно с това, отв.Е.К.А.,
заявява и искане за съдебното разпределение, каквото до момента се сочи, че не е имало по отношение
на правото на ползване на сводобната, незастроена част от двора, по който
да се отчетат правата на всички съсобственици, съгласно техните дялове в общия
имот, включително и държаните от тях към настоящия момент постройки, изградени
във вътрешната част на двора. Излага се от отв.Е.А.,
че
се явява собственик в етажната собственост и ползвател по силата на отстъпеното
й право на строеж на 1/4 ид.ч. от
дворното място, цялото с площ от 902 кв.м.,
представляващо ***по регулационния план на град Аксаково.
По тази причина отправя, конкретно
искане, съдебното разпределение на правото на ползване на дворното място да се
извърши, като се запази настоящото фактическо положение на ползване на частите
от дворното място от всеки един от съсобствениците. Последното ще рече, че тя и
С.Д.П. да продължиат да ползват източната 1/2 част от имота,
по начина, по който сме го ползвали досега, включително и като се запазят
изградените допълнителни постройки и временна ограда между двете части на
имота, както и временната ограда, деляща източната и западната част на общия
съсобствен имот.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответникът С.Д.П., с който е изразено становище, че претенцията е допустима, заради
съществуващ спор на съседите-родственици, относно ползването на тяхната
половина на двора, а между него и последната ответница заявява, че такъв спор
липсва. Сочи, че
те двамата, притежават източната половина на къщата-близнак, изградена в общото
дворно място, като са си разпределили ползването на източната половина на
двора, при което всяка от двете фамилии има извършени подобрения в ползваните
към момента части от поземления имот. Не оспорва фактическите твърдения по
претенцията, като сочи, че е собственик на една четвърт идеална част от
дворното място, съответно не оспорва, че последната ответница Е.А. не е
изкупила по законоустановения ред полагащата й се идеална част от дворното
място, но като собственик на сградата, тя има правото да се ползува от
съответната на правата й част от дворното място. Заявява съгласие,
разпределението да се извърши най-напред на две части, но предлага тези
съсобственици от източната половина на жилищната сграда близнак да получат за
ползване източната половина мястото, като се запази сега установеният начин на
ползване на терена.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор
от ответникът ОБЩИНА
АКСАКОВО, с който се изразява становище за допустимост на настоящото производство. Заявява
се, че община Аксаково е собственик на ¼ ид.ч., равняваща се на 225,5
кв.м. от правото на собственост върху процесното дворно място, чието
разпределение се иска, като същата не разполага с вещни права върху сградите в
имота, построени въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя. С Акт за общинска собственост № 558
от 22.01.2003г., съставен на основание § 42
от ПЗР на ЗОС и Заповед № AO-1-7703/729/25.11.2002г. на Областен
управител-Варна, Община Аксаково е станала собственик на дворно място, с площ
от 902 кв.м., представляващо ***по плана на гр.Аксаково,
община Аксаково, област Варна. Същата се е разпоредила с част от горепосочения
имот, като е извършила продажба на3/4 ид.ч. от него на
собственици на законно изградени в имота сгради, както следва: с Договор № 299
от 02.10.2003г. е извършила продажба на 1/4ид.ч.
от имота на А.Ц.Е. ЕГН **********, с Договор № 120
от 15.06.2006г. е извършила продажба на 1/4 ид.ч. от имота на З.Ц.Е. ЕГН ********** и с Договор №123 от 30.01.2007г.
е извършила продажба на 1/4 ид.ч. от имота на Д.Д.П. ЕГН **********. Предвид изложеното ,
към настоящия момент Община Аксаково е собственик на 1/4 ид. ч., равняващи се на 225,5
/двеста двадесет и пет цяло и пет/ кв.м. ид.ч., от правото на собственост върху
гореописаното дворно място, чието разпределение се иска, като същата не
разполага с вещни права върху сградите в имота, построени въз основа на
отстъпено право на строеж върху държавна земя, за което приложено представя доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.32 от ЗС. Съгласно същата разпоредба общата вещ се
използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, а ако не може да се
образува мнозинство, районният съд, по
искане на който и да е от съсобствениците решава въпроса за ползването й.
По отношение на допустимостта на претенцията по чл.32 ал.2 от ЗС, съдът
намира следното:
Разпоредбата
на чл. 32, ал. 2 ЗС, не въвежда ограничение кои съсобственици могат да сезират
съда с искане за разпределение ползването на съсобствената вещ. Напротив – тази
разпоредба изрично установява процесуалната възможност „по искане на който и да
е от съсобствениците” районният съд да реши въпроса за разпределение ползването
на съсобствената вещ, и в двете визирани в разпоредбата хипотези: „ако не може
да се образува мнозинство” или „ако решението на мнозинството е вредно за
общата вещ”. Невъзможност да се образува мнозинство по смисъла на чл. 32, ал. 2
ЗС, е налице както, когато изобщо няма решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1
ЗС за използването на общата вещ, така и когато решението на мнозинството
накърнява правата на някой от съсобствениците да си служи с вещта и така излиза
извън правомощията на мнозинството, поради което такова решение няма правно
действие (аргумент от чл. 31, ал. 1 ЗС).
В
съдебната практика трайно се възприема становището, че когато искането за
разпределяне на ползването по съдебен ред е направено от няколко съсобственици,
то това искане е допустимо, дори тези съсобственици общо да притежават повече
от половината от общата вещ, тъй като самото сезиране на съда обосновава извод
за невъзможност да се образува мнозинство и да се вземе решение по чл. 32, ал.
1 ЗС. В този смисъл е ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 13/2012 гр.София, 10 април 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска
колегия, в съдебно заседание на 21 март 2013 г.
В
настоящият процес, ищците З.Ц.Е. и Е.П.П., излагат,
че са предложили на първите четирима ответници да уредят помежду си по общо
съгласие ползването на западната част на двора, като дори изготвили проект в
това отношение, но не са получили съдействие и съгласие, с което обосновават
интереса си от предявената претенция по чл.32 ал.2 от ЗС. Останалите ответници по делото, с изключение на С.Д.П. ***, настояват,
че между всички съсобственици е било
установено общо съгласие за начина на ползване на съсобственото дворно място,
като разпределението е било извършено в миналото. Отв.Е.К.А.,
заявява искане за съдебното разпределение, каквото до момента сочи, че не е имало по отношение на
правото на ползване на сводобната, незастроена част от двора, по който
да се отчетат правата на всички съсобственици, съгласно техните дялове в общия
имот, включително и държаните от тях към настоящия момент постройки, изградени
във вътрешната част на двора.
От така изнесеното в отговорите по
чл.131 ГПК, настойщият състав възприема, че между страните е налице спор
относно начина на ползването на дворното място в неговата цялост, доколкото
установеният начин за разпределение на ползването му в миналото, е неспорен
единствено по отношение на източната част от това дворно място, но не и по
отношение на западната част от него.
Отделно
от горното, с възприетото с горецитираното ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 13/2012 на ВКС,
се налага разбирането, че самото
сезиране на съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, сочи невъзможността да се
образува мнозинство и прави допустимо във всички случаи искането за
разпределение ползването по съдебен ред, доколкото не са налице установени от
закона ред и форма за вземане на такова решение по чл. 32, ал. 1 ЗС (за разлика
например от етажната собственост). Освен това, макар решенията на мнозинството
да са задължителни за малцинството, те нямат изпълнителна сила, за разлика от
съдебното решение за разпределение на ползването по чл. 32, ал. 2 ЗС. Правният
интерес от предявяването на такъв иск е винаги налице, тъй като определеното
със съдебното решение разпределение на ползването, ще може да бъде наложено и
принудително. Постановеното в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС решение има
изпълнителна сила именно относно разпределянето на ползването и въз основа на
него съсобственикът може да се снабди с изпълнителен лист за въвод във владение
в реалната част от имота, която му е разпределена от съда.
При
изложените съображения, ВКС признава, че дори и за съсобственика, притежаващ
сам повече от половината от общата вещ, винаги е налице правен интерес да търси
намесата на съда за разрешаване на възникналия спор между съсобствениците
относно ползването на общата вещ, който спор този ищец не би могъл да разреши
сам чрез вземане на решение по чл. 32, ал. 1 ЗС.
При изложеното, молбата съда да постанови решение, с
което да разпредели ползването му между
съсобствениците, се явява допустима.
Видно от
представен по делото Договор
за отстъпено право на строеж от 30.06.1970 г. на ИК на ОНС Аксаково, е отстъпено право на
строеж на Ц.Е. П. и Д.П. Т. в урегулирано държавно място парцел ***по ½ ид.част.
С
Договор за отстъпено право на строеж от 17.12.1971 г. ИК на ОНС Аксаково е
отстъпено право на строеж на Ц.Е. П. в урегулирано държавно място парцел ***за ½ ид.част преставляващи 450
кв.м.
Със
строително разрешение № 145/ 1971 год .
на Ц.Е. П. и Д.П. Т. се разрешава да се построи жилище -
близнак на 2 етажа .
Съгласно
Договор за окончателно разпределение на новопостроена жилищна сграда, вписан в
книгите по вписвания под № 120/от 20.02.1975 год., 1971 год . Ц.Е.
П. и Д.П. Т. получават в дялове първият да ползва ½ от дворното място, попадащо от
западната страна, а втория да ползва 1/2 от дворното място, попадащо от
източната страна.
С
Договор за отстъпено право на строеж от 22.03.1975 г. на ИК на ОНС Аксаково, е
отстъпено право на строеж на А.Ц.Е. в урегулирано държавно място парцел ***ид.ч 250 кв.м.
С
н.а № 53 том, XX дело.,6317 от 26.06.1975 год. на Варненски районен съд, Ц.Е. П. със съгласието на съпругата си Е.П.П., подарява на сина си А.Ц.Е. втория етаж от собствената
си жилищна сграда - западната находяща се в
парцел ***/ построена в държавно дворно
място /, от което на надареният е отстъпено право на строеж
върху 225 кв.м . Дарителя подарява още и две
стаи- южните в избата и целия таван .
С
н.а № ***от 11.12.1986 год. на Варненски районен
съд, Ц.Е. П. и съпругата му Е.П.П. прехвърлят на
дъщеря си З.Ц.Е. първия етаж сградата - западната страна, заедно
с две избени помещения в западната част, находяща се в парцел ***/
построена в държавно дворно място/ и отстъпено право на строеж
върху 225 кв.м.
С
Разрешение за строеж № 18/ 12.02.1988г. на А.Ц.Е. е разрешено да
построи гараж.
С
н.а № *** от 06.07.1992 год. на Варненски районен
съд, Д.Д.П. е признат за собственик на следния
недвижим имот : Първи етаж на жилищна сграда,
заедно с южните две тавански складови помещения и изба , 1/2ид.част от стълбището за
етажите и ¼
ид.част от
отстъпеното право на строеж върхудържавно дворно място цялото с площ от 904
кв.м преставляващо парцел VI кв. 67.
С
Договор за продажба на недвижим имот № 299/02.10.2003 г., Община Аксаково
продава на А.Ц.Е. ¼ ид.част
от ***с обща площ 902кв.м.
С
Договор за продажба на недвижим имот № 120/15.06.2006 г., Община Аксаково продава
на З.Ц.Е. 1/4 ид.част
от ***с обща площ 902 кв.м.
С
Договор за продажба на недвижим имот № 123/30.01.2007 г., Община Аксаково продава
на Д.Д.П. ¼ ид.част /
225,5кв.м / от ***с обща площ 902
кв.м.
С
н.а ***от 29.06.2009 год. на Служба по вписванията -Варна , А.Ц.Е. и Р.С.Е. даряват на сина си Ц.А.Е. жилище на
втория етаж от на триетажна жилищна сграда -западен-близнак
ведно с 90 кв.м ид.част от дворно място преставляващо
***с обща площ 902 кв.м.
С
н.а ***от 29.06.2009 год. на Служба по вписванията -Варна , А.Ц.Е. и Р.С.Е. даряват на сина си С.А.Е. жилище на
третия-тавански етаж от на триетажна жилищна сграда -
западен-близнак, ведно с 90 кв.м ид.част от дворно място преставляващо ***с обща площ 902
кв.м .
С
н.а ***от 09.02.2012 год. на Служба по вписванията - Варна , Д.Д.П. дарява на сина си С.Д.П. първи етаж от жилищна сграда
на два етажа , както и Н.Д.П.и Д.Д.П. даряват на сина си С.Д. 225,5
кв.м ид.части от дворно място преставляващо
***с обща площ 902 кв.м.
С
н.а ***от 04.12.2018 год. на Служба по вписванията -Варна , Е.К.А. продава на М.Г.М. втори етаж от жилищна сграда -
източен близнак, ведно с двете северни тавански складови помещения както и ¼ ид.части от правото на строеж
в дворно място преставляващо ***с обща площ 902
кв.м.
Никоя
от страните по делото не е навела възражения относно правата на някоя от тях в
съсобствеността. Между
страните не съществува спор относно твърдяната съсобственост на същите по
отношение на процесния имот - находящ се в гр.Аксаково, ***и представляващ ДВОРНО
МЯСТО, цялото с площ от 902 кв.метра, представляващо *** по
регулационния план на града, при граници: улица, ***, ***, ***, ***.
От
представените по делото писмени доказателства/договор
за отстъпено право на строеж от 17.12.1971 година с ИК на ОНС Аксаково, нот.акт № ***от
26.06.1975 година, нот.акт № ***на 11.12.1986 година,
Договор № 299 за продажба на недвижим имот от 02.10.2003 г., Договор № 120 за
продажба на недвижим имот от 15.06.2006 г., нот.акт № ***, нот.дело № ***година
на нотариус Д.С., нот.акт № ***,
нот.дело № ***година на нотариус Д.С., нот.акт № ***от 08.02.2012 година на нотариус Б.В./, относими към твърдяните
от ищците придобивни основания и неоспорени от страните, се установява твърдяната от
ищците съсобственост по отношение на
процесния имот, за който се претендира
разпределение на ползване.
От
заключението по допуснатата и приета по делото СТЕ, което съдът кредитира като
компетентно дадено и обосновано, се установява, че при оглед на място, в присъствие на З.Ц.Е.,
А.Ц.Е., Ц.А.Е., С.Д.П. и М.Г.М., след преки геодезически измервания, след като
горепосочените лица са обозначили сегашното си владение/право на ползване/,
както и участъците, които ползват общо за обслужване на сградата и избените
помещения, изработил скица в сиво, червено и жълто, в която е отразил
констатациите си за местоположение и площ.
Заключението
по СТЕ съдържа проект за разпределение на ползването, съответстващо на квотите,
с които съсобствениците участват в съсобствеността. Вещото лице е посочило, че
общата свободна
площ за разделяне на право на ползване е 641 кв.м. Средно притеглена площ
е 160 кв.м .
При
така направените измервания се установява че : З.Ц.Е. и Е.П.П. владеят 160
кв.м / оцветени в червен цвят ; А.Ц.Е. , Р.С.Е.С.А.Е. , Ц.А.Е. владеят 158
кв.м / оцветен в сив цвят ,/ с
два кв.м по-малко от средно притеглената площ; С.Д.П.
владее един участък от дворното място с площ 166
кв.м /оцветено в червен цвят /
с 6 кв.м в повече от средно притеглената площ; Е.К.А./ М.Г.М.
владее 157 кв.м / оцветени в сив цвят /
с три кв.м по-малко от средно притеглената площ . Според експертът, разликите в площите на реалното
владение са минимални и може да се смята, че са в рамките на допустимата
грешка. Относно искането да се изработи повече от един вариянт за право на
ползване, вещото лице сочи, че сегашното владеене е единствен вариант, поради
спицификата на владеене на отделните дялове .
Източната и западната част на имота са разделени от бетонна стена и масивна
стопанска постройка и пот ази причина няма как минималните разлики на сегашното
владеене да се компенсират . Също така всеки един от
съсобствениците владее и собствена постройка в дела, койта ползва .
Според проекта,
ползването е разпределено по следния начин:
З.Ц.Е.
и Е.П.П. - два
участъка от дворното място, съответно 29 кв.м и 139
кв.м / оцветени в червен цвят /,
ведно с масивна стопанска постройка или общо 160
кв.м., ведно с 1/ 2 от 45 кв.м за общо ползване и
обслужване на избите с ответниците А.Ц.Е. , Р.С.Е. , С.А.Е.Ц.А.Е., оцветено в розов
цвят.
Ответниците А.Ц.Е., Р.С.Е., С.А.Е. , Ц.А.Е. - един участък от дворното място с площ 158
кв.м / оцветен в сив цвят /,
ведно с гараж и навес, както и ½ от 45 кв.м за общо ползване и обслужване
на избите с ищците З.Ц.Е. и Е.П.П., оцветено в розов
цвят.
Ответника
С.Д.П. - един участък от дворното място,
с площ 166 кв.м / оцветено в червен цвят /,
ведно масивна стопанска постройка и гараж в едно с ½ от 14кв.м. за общо ползване и
обслужване на избите с Е.К.А./ М.Г.М., оцветено в син цвят.
Ответницата
Е.К.А./ М.Г.М. - два участъка от
дворното място съответно 18 кв.м /
гараж / и 139 кв.м., ведно масивна стопанска постройка /оцветени
в сив цвят / или общо 157
кв.м., ведно с ½ от 14 кв.м.
за общо ползване и обслужване на избите със С.Д.П., оцветено в син цвят.
Посочено
е от вещото лице, че всички страни по делото владеят земята под сградите-близнаци,
с обща застроена площ от 202 кв.м., оцветено в жълт цвят.
Съдът намира,
така посочените варианти за разпределение за най-справедливи за страните, тъй
като при същите се предоставя възможност
за разпределение ползването, съобразно тяхната воля.
По
разноските:
С оглед
характера на производството, съдът намира, че не следва да присъжда разноски на
страните. Разноските следва да се понесат от страните така, както са направени
от тях. Производството
представлява спорна съдебна администрация, поради
което всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо
от изхода на спора /в този смисъл определение № 385/25.08.2015г. по гр.д. №
3423/2015г. на ВКС, ГО, І г.о., докладчик съдия М.С., постановено по реда на
чл.274, ал.3 от ГПК/. Затова и не са налице основание за присъждане
в полза на ищцовата страна на сторените от нея разноски.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ по искане, отправено от ищците З.Ц.Е. ЕГН ********** и Е.П.П. ЕГН **********,
и двете с адрес: ***, срещу
ответниците
А.Ц.Е. ЕГН **********, Р.С.Е., ЕГН **********, С.А.Е. ЕГН **********, Ц.А.Е.
ЕГН **********, всички с адрес: ***, С.Д.П. ЕГН **********, Е.К.А. ЕГН **********, последните двама с адрес: ***, представлявана
от кмета на Олщината, с адрес: гр.Аксаково, обл.Варна,
***, на основание чл. 32, ал.2 от ГПК, ПОЛЗВАНЕТО
НА СЪСОБСТВЕН НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ находящ се в гр.Аксаково, ***и представляващ ДВОРНО МЯСТО, цялото
с площ от 902 кв.метра,
представляващо *** по регулационния план на град Аксаково, при граници:
улица, ***, ***, ***, ***, съгласно скица, представляваща Приложение №1 към заключението на
в.л.инж.К.М.В., изготвено на 20.02.2020г., находяща се на л.254 от делото, която скица приподписана от съда представлява
неразделна част от настоящото решение между съсобствениците както
следва:
- за
ищците З.Ц.Е. ЕГН ********** и Е.П.П. ЕГН **********, и двете с адрес: ***, се определя за общо ползване частта, очертана в розов цвят на скица,
приложена към заключението на в.л.инж.К.М.В.,
изготвено на 20.02.2020г., на л.254 от делото – два участъка от дворното място, съответно 29
кв.м и 139 кв.м / оцветени в червен цвят /,
ведно с масивна стопанска постройка или общо 160
кв.м., ведно с 1/ 2 от 45
кв.м за общо ползване и обслужване на избите с ответниците
А.Ц.Е. , Р.С.Е. , С.А.Е.Ц.А.Е..
- за ответниците А.Ц.Е. ЕГН **********, Р.С.Е., ЕГН **********, С.А.Е. ЕГН **********, Ц.А.Е.
ЕГН **********, всички
с адрес: ***, се определя за
общо ползване частта, очертана в сив
цвят на скица, приложена към заключението на в.л.инж.К.М.В., изготвено на 20.02.2020г., на л.254 от делото – един участък от дворното място с площ 158
кв.м / оцветен в сив цвят /,
ведно с гараж и навес, както и ½ от 45
кв.м за общо ползване и обслужване на избите с ищците З.Ц.Е. и Е.П.П., оцветено в розов цвят.
- за ответникът
С.Д.П. ЕГН **********, с адрес: ***, се определя за
ползване частта, очертана в червен цвят
на скица, приложена към заключението на в.л.инж.К.М.В.,
изготвено на 20.02.2020г., на л.254 от делото - един участък от дворното място, с площ 166кв.м. / оцветено в червен цвят /, ведно масивна стопанска
постройка и гараж в едно с ½ от 14кв.м.
за общо ползване и обслужване на избите с Е.К.А./ М.Г.М., оцветено в син цвят.
- за ответникът Е.К.А. ЕГН **********, с адрес: ***, се определят за ползване
части, очертани в сив цвят на скица, приложена към заключението на в.л.инж.К.М.В., изготвено на 20.02.2020г.,
на л.251 от делото - два участъка от дворното място
съответно 18 кв.м /
гараж / и 139 кв.м., ведно масивна стопанска постройка /оцветени
в сив цвят / или общо 157
кв.м., ведно с ½ от 14 кв.м.
за общо ползване и обслужване на избите със С.Д.П., оцветено в син цвят.
СКИЦАТА, представляваща Приложение №1 към изготвено на 20.02.2020г. заключението
на в.л.инж.К.М.В., по допусната и проведена по делото СТЕ/л.246-250/, находяща се на л.251 от делото,
приподписана от съда представлява неразделна част от настоящото решение
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7
ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: