Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 9 ноември 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският
Районен съд, Четвърти състав в публично заседание на 18.10.2018г. /Осемнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година / в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при
секретаря Мартин Марков
като
разгледа докладваното от съдията Добрева гражданско дело № 949 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на С.Н.Й., ЕГН **********
с адрес ***, с която е предявил против В.И.П.
с адрес *** и против Ц.Б.В. *** в условията на субективно и обективно
съединяване искове - положителен установителен иск по чл.124, л.1 ГПК за признаване
за установено в отношенията между страните съществуването на арендно
правоотношение от Договор за аренда на земеделска земя, сключен на 28.02.2013г.
с нотариална заверка на подписите и вписан в Служба по вписванията – Козлодуй с
Акт № 226, том 1, вх.рег.№ 405 от 28.02.2013г. и втория по чл.88 ЗКИР във вр.с
чл.537 ал.2 ГПК, за отмяна като незаконосъобразно на вписването в Служба по
вписванията – Козлодуй на едностранно прекратяване на същия договор за аренда
извършено от ответниците в Служба по вписванията – Козлодуй с Акт № 43, том 5,
вх.рег.№ 1702 от 16.05.2018г.
В съдебно заседание ищецът участва лично и с
пълномощник адвокат С. от АК-Враца и поддържа претенциите си по съображения
изложени в исковата молба и допълнително изложени в писмена защита.
Ответникът В.И.П. се представлява от пълномощник
адвокат М., който оспорва исковете. В срока по чл.131 ГПК е получен писмен
отговор на исковата молба, в който ответника П. е изложил подробни съображения
за неоснователност на претенциите на ищеца.
Ответника Ц.Б.В. не участва по делото и не е подала
писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК.
Съдът, след преценка на
представените и събрани в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност прие
за установено следното от фактическа страна:
Ищецът С.Н.Й. като арендатор на 28.02.2013г.
е сключил с М.Д.П. като арендодател и един от наследниците на Димитър /Мито/
Първанов Ашламашки и съсобственик действаща чрез пълномощник С.Н.Й. договор за
аренда на земеделска земя, с който му е предоставила за ползване четири
наследствени земеделски имота в землището на с.Михайлово, общ.Хайредин – имот №
061002 с площ 24.995дка.; имот № 067021 с площ 13.881дка.; имот № 096035 с площ
2.752дка. и имот № 094008 с площ 0.999дка. за срок от десет стопански години,
считано от стопанската 2016-2017 година. Договора е сключен в задължителната
писмена форма, с нотариална заверка на подписите и е вписан в Служба по
вписванията – Козлодуй с Акт № 226, том 1, вх.рег.№ 405 от 28.02.2013г. Тези
обстоятелства се установяват от приложения в делото договор за аренда от
28.02.2013г. и удостоверението за наследници на Димитър /Мито/ Първанов
Ашламашки с №30 от 20.02.2013г. на л.16 в делото.
На 11.12.2013г. ответника В.И.П. е
закупил с договор за покупко-продажба сключен с нотариален акт № 100, том 3,
дело № 355/2013г. на Нотариус Емилия Карамфилова от друг от наследниците на
Димитър /Мито/ Първанов Ашламашки, Иван Боянов И. припадащата му се 1/6 идеална
част от четирите земеделски имота предмет на договора за аренда от 28.03.2013г.,
видно от приложения в делото на л.42-44 нотариален акт.
На 12.05.2016г. ответника В.И.П. е
закупил с договор за покупко-продажба сключен с нотариален акт № 123, том 3,
дело № 90/2016г. на Нотариус Емилия Карамфилова от други двама от наследниците
на Димитър /Мито/ Първанов Ашламашки, Иванка Бонова Гачкова и Надежда Бонова
Димитрова припадащата се на всяка по 1/6 идеална част /общо 2/6 идеални части/ от
четирите земеделски имота предмет на договора за аренда от 28.03.2013г., видно
от приложения в делото на л.45-47 нотариален акт. Така след сключване на договора за аренда на 28.02.2013г. за четирите
наследствени имота от един от наследниците и съсобственик М.Д.П. и ищеца С.Н.Й.,
ответника В.И.П. е придобил 3/6 идеални части, от арендуваните имоти т.е.
станал е собственик на 50% от земеделските земи предмет на договора за аренда
от 28.02.2013г.
На 16.05.2018г. в Служба по вписванията – Козлодуй с
Акт № 43, том 5, вх.рег.№ 1702 от 16.05.2018г. приложен на л.21 е вписано
едностранно прекратяване на договора за арена от 28.03.2013г. сключен с ищеца С.Й.
извършено от ответниците В.П. и Ц.В.. Последната е друг наследник на Димитър
/Мито/ Първанов Ашламашки и съсобственик на земеделските земи предмет на същия
договор за аренда. Основанието за едностранното прекратяване на договора за
аренда е – юридическото по чл.27, ал.1 т.2 ЗАЗ вр. чл.28, ал.1 ЗАЗ и чл.87,
ал.2 ЗЗД и чл.17, ал.2 ЗАЗ, а фактическото, че ищеца арендатор С.Н.Й. е забавил
арендното плащане за стопанската 2016 - 2017г.
Ищеца С.Н. като арендатор по договора за аренда от
28.02.2013г. не оспорва, че не е платил по договора за аренда на двамата
ответниците, но твърди и доказва чрез декларация приложена на л.17, че в
изпълнение задължението по договора е заплатил уговорената арендна цена за
стопанската 2016 - 2017г. на арендодателя и съсобственик на арендованите четири
земеделски имота М.Д.П.. Счита, че с това действие е изпълнил точно
задължението си по договора и незаконосъобразно ответниците са го прекратили. Иска
съда да признае за установено в отношенията му с ответниците съществуването на
валидно правоотношение от договора за аренда от 28.02.2013г. Излага подробни
съображения, че след вписването на арендния договор от 28.02.2013г. ответника В.П.
през 2016г. е придобил идеални части от имотите предмет на договора за аренда и
по отношение на него намира приложение нормата на чл.17, ал.2 ЗАЗ, съгласно
която приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя
като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан /тълкува, че нормата
касае и хипотезата при придобиване на идеални части от арендувания обект/.
Според ищеца по силата на чл.17, ал.3 пр.1 ЗАЗ приобретателят е длъжен да
уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване по арендния договор и
съгласно чл.17, ал.3 пр.2 ЗАЗ приобретателя не може да иска от арендатора да
изпълни към него задължение, което вече е изпълнил към предишния арендодател до
получаване на съобщението за извършеното заместване.
Ответника В.П. чрез пълномощника излага съображения,
че макар и да не е извършено изрично уведомяване от него на арендатора С.Н. за
това, че е придобил идеални части от арендуваните имоти, то същия факт е бил
известен на ищеца Н. арендатор, както от неформалните им отношения, така и от
вписванията по партидата на имотите, които имат оповестителен характер и би
следвало да се приеме, че всеки който е проявил интерес е бил в състояние да
получи достоверна информация за собствениците на арендуваните имоти. Твърди, че
заплащането на дължимата по договора арендна цена от ищеца арендатор само на
съсобственика М.Д.П., която е сключила договора за аренда, не го освобождава от
задължението по договора да изплати тези суми и на него и другия съсобственик
ответника Ц.В., тъй като в чл.10 на договора за аренда изрично е посочено, че
тази хипотеза би го освободила от задължението да заплаща суми на всичките
арендодатели единствено и само ако М.П. е била техен пълномощник, каквато тя в
конкретния договор не се явява и не се доказва да е притежавала подобен мандат.
Предвид на това счита, че е доказано обстоятелството, че ищеца С.Н. като
арендатор не е изпълнил задължението си по сключения договор за аренда по
отношение на ответниците В.П. и Ц.В. и законосъобразно е извършеното
прекратяване на договора от тях.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно комулативно съединени
искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на
арендно правоотношение (главен) и обусловен от него иск с
правно основание чл.88 ЗКИР във вр.с чл.537 ал.2 от ГПК за установяване на
несъществуването на вписано в агенцията по вписванията обстоятелство -
прекратяването на посоченият аренден договор от 28.02.2013г. В конкретният
случай следва да се приеме, че предявените обективно комулативно съединени
искове (главен и обусловен) са допустими. Ищецът има интерес от предявяване на
установителния иск за установяване съществуване на арендното правоотношение по
договора за аренда от 28.02.2013г., тъй като с поведението си,
вписвайки в Службата по вписванията прекратяване на договора за аренда на
основание чл.27, ал.2 от ЗАЗ, ответниците недвусмислено са показали, че
оспорват наличието на облигационна връзка от същия договор за аренда, като
правният интерес от предявяване на установителен иск се разкрива най-добре в
такива случаи, в които ответникът оспорва претендираното от ищеца
право. Правният интерес от предявения иск се определя и с оглед същността
и функциите на установителните искове, които са най-широко допустими откъм
предмет и легитимирани страни.
1. По иска с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Безспорно установено по делото е, че ищецът С.Н.Й. е
страна -арендатор по процесния аренден договор от 28.02.2013г. с предмет четири
наследствени земеделски имота в землището на с.Михайлово, общ.Хайредин – имот №
061002 с площ 24.995дка.; имот № 067021 с площ 13.881дка.; имот № 096035 с площ
2.752дка. и имот № 094008 с площ 0.999дка.. Безспорно е, че имотите предмет на
арендния договор са собственост на наследниците на Димитър /Мито/ Първанов
Ашламашки починал на 07.06.1985г., а договора за аренда е сключен на
28.02.2013г. само с един от наследниците М.Д.П., т.е. тя е другата страна по
договора арендодател с дял 1/3 идеална част от арендуваните имоти видно от
удостоверението за наследници и съобразявайки нормите на закон за наследството.
Безспорно е и, че втория ответника Ц.Б.В. също е
наследник на Димитър /Мито/ Първанов
Ашламашки и съсобственик на земите предмет на арендния договор от 28.02.2013г.
с дял 1/6 идеална част. Освен това е безспорно и обстоятелството, че след
сключване на договора за аренда на 28.03.2013г. трима от наследниците са
продали на първия ответник В.И.П. своите общо 3/6 идеални части от имотите
предмет на договора за аренда, т.е. той е станал съсобственик на имотите
предмет на договора за аренда с права 50%.
По делото е безспорно и обстоятелството,
че въз основа на искане на ответниците В.П. и Ц.В., в Служба по вписванията –
Козлодуй с вх.№ 1702 от 16.05.2018г. е вписано едностранното прекратяване на
договора за аренда с ищеца. Спорът по главния иск е относно това дали са
изпълнени изискванията за встъпване в арендните правоотношения от страна на
ответниците и валидно ли е съобщено това обстоятелство на ищеца, за да породи
съответните правни последици, както и дали е налице записаното
обстоятелство-законосъобразно едностранно прекратяване на арендния договор
/това е предмет на втория иск/.
Съгласно
разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗАЗ приобретателя на арендувания по силата на
вписания договор за аренда имот, замества арендодателя като страна по договора
за аренда. С разпоредбата на чл.17, ал.3 ЗАЗ в тежест
на приобретателя е установено задължение да уведоми незабавно арендатора за
настъпилото заместването. Неизпълнението на това задължение обаче има за
последица единствено лишаване на приобретателя от възможността да иска от
арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил към
предишния арендодател до получаване на съобщението за заместване. Законът не
обвързва липсата на уведомление за настъпилото заместване с лишаването на приобретателя от правото да развали
договора при условията на чл.28, ал.1 от ЗАЗ, т.е. поради забавяне на арендното
плащане за повече от три месеца. Само
при условие, че арендатора изпълни задължението си към предишния собственик,
липсата на уведомление за заместването би рефлектирала върху правото на
приобретателя да иска изпълнение и да развали договора поради неизпълнение.
След тези общи разяснения по приложението на ЗАЗ съда намира, че настоящия
случай не е такъв и ищеца и ответника неправилно тълкуват и се позовават на
цитираните по-горе разпоредби на ЗАЗ.
Както съда изложи по-горе, процесния договор за аренда от 28.02.2013г. е сключен само от един от съсобствениците на имотите предмет на договора с дял 1/3 идеална част, което е допустимо по арг. на чл.3, ал.4 ЗАЗ в редакцията преди изменението в ДВ бр.13 от 7.02.2017 г., предвиждаща, че когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 ЗС, т.е. договора за аренда от 28.02.2013г. е сключен само от един от съсобствениците на имотите и той е страна по него, но не и останалите съсобственици на имотите.
Чл.3, ал.4 ЗАЗ изрично допуска договорът
за аренда да бъде сключен само с някои от съсобствениците на земеделската земя,
в т.ч. и само с един, независимо от размера на дела му, и препраща към чл.30,
ал.3 от ЗС за уреждане на отношенията между съсобственика - арендодател и
останалите съсобственици. Разпоредбата защитава арендатора и се прилага заедно
с чл.2, ал.2 ЗАЗ. Без нея, когато е само съсобственик на земеделската земя
арендодателят не може да осигури придобиването от арендатора на всички добиви
от нея, защото самият той няма право да ги придобие при отделянето им. Частта
от добивите, която съответства на дела на другите съсобственици в общата
земеделска земя следва да се придобие от тях при отделянето им на основание чл.93
от ЗС и те биха могли да ги искат от арендатора на основание правото си на
собственост, а ако той междувременно се е разпоредил с тях - да търсят от него
обезщетение за причинените им вреди. Чл.3, ал.4 изключва приложението на чл.93
от ЗС по отношение на частта от добивите от арендуваната земеделска земя,
съответстваща на дела на съсобствениците - неарендодатели в правото на
собственост върху нея. Те нямат право да търсят тази част от арендатора. Имат право да търсят от съсобственика -
арендодател припадащата им се част от полученото от него арендно плащане за
общата земеделска земя или от вземането му към арендатора за арендното плащане,
защото то е „ползи на общата вещ".
Съсобственикът, който е подписал договора
за аренда не е представител на останалите съсобственици на земеделската земя -
негов обект. Неучаствалите съсобственици
не са страна по този договор и не са длъжни да изпълняват задълженията на
арендодателя нито могат да упражняват правата му. Чл.3, ал.5 от ЗАЗ не
създава противопоставимост на по-рано вписания договор за аренда на земеделска
земя по отношение на останалите нейни съсобственици, вкл. и когато те са
сключили договор за аренда за нея с друг арендатор, който е вписан по-късно.
Противопоставимостта е само по отношение на арендатора по по-късно вписания
договор за аренда.
От
тук следва, че доколкото
съсобствениците прехвърлили своите дялове на ответника В.И.П. не са страна по
договора за аренда, то и приобретатяля ответника В.П. с факта на придобиване
идеални части от имотите не е станал страна по същия договор. Не е страна по
договора и съсобственика на арендуваните имоти Ц.В.. Следователно иска по
чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между ищеца С.Н.Й. и
ответниците В.И.П. и Ц.Б.В. съществуването на арендно правоотношение от Договор
за аренда на земеделска земя от 28.02.2013г. с нотариална заверка на подписите
и вписан в Служба по вписванията – Козлодуй с Акт № 226, том 1, вх.рег.№ 405 от
28.02.2013г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като ответниците
не са станали страни по този договор.
2.
По иска с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК вр. чл. 90 вр. чл. 88 ЗКИР.
Ищецът С.Н. е предявил против В.П. и Ц.В.
искове с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК вр. чл. 90 вр. чл. 88 от ЗКИР за
признаване за установено, че извършеното от тях с вх. рег. № 1702 от 16.05.2018г.,
акт № 43, том 5 на Служба по вписванията – Козлодуй вписване на прекратяването
на договора, обективирано в покана предизвестие, получена от С.Н., е
незаконосъобразно и за отмяна на вписването съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 88 ЗКИР,
всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537, ал.
2 или ал. 3 ГПК, а разпоредбата на чл. 90 ЗКИР предвижда, че заличаването на
вписването се извършва в три хипотези – когато по исков ред се установи
недопустимост или недействителност на вписването, или несъществуване на вписано
обстоятелство, т. е. заличаването на вписването предполага уважаване на
предявен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК вр. чл. 88 и чл. 90 ЗКИР /в този смисъл
Решение № 158/04.02.2016 г. по т. д. № 247/2015 г., ВКС, II т. о., Определение
№ 154/20.03.2015 г. по ч. т. д. № 119/2015 г., ВКС, II т. о./.
Предмет на тези искове е установяване на
фактите, сочещи на недопустимост или недействителност на вписването или на
несъществуване на вписаното обстоятелство. Всеки един от трите иска по чл. 90,
ал. 1 от ЗКИР е установителен, поради което за предявяването му ищецът следва
да обоснове наличие на правен интерес. Такъв е налице, ако с вписването са
засегнати права на ищеца или той не може да реализира свои предоставени от
закона права поради допуснато незаконосъобразно вписване на други права. Целта
на уредените в тази разпоредба искове е в случай на уважаването им съдебното
решение по тях да легитимира ищеца като заинтересовано лице по смисъла на чл.
90, ал. 2 ЗКИР, което да може да иска заличаването на вписването, като самото
заличаване ще се извърши по реда на чл. 90, ал. 2 и ал. 3 и чл. 91 от ЗКИР от
съдията по вписванията /в този смисъл Определение № 304/27.06.2013 г. по ч. гр.
д. № 2821/2013 г., ВКС, І г. о. и Определение № 37/20.01.2016 г. по ч. гр. д. №
6168/2015 г., ВКС, IV г. о./ Предявените искове по чл. 537, ал. 2 ГПК вр. чл.
88 и чл. 90 ЗКИР са допустими, тъй като за ищеца безспорно е налице правен
интерес от предявяването им, доколкото с процесното вписване на прекратяването
на договора са засегнати права, които той не може да реализира – да ползва имотите
съобразно арендния договор.
Когато е вписано неподлежащо на вписване
обстоятелство, вписването е недействително, а когато вписването е постановено
по искане на нелегитимирано лице, вписването е недопустимо /в този смисъл
Определение № 154/20.03.2015 г. по ч. т. д. № 119/2015 г., ВКС, II т. о./
В настоящия случай извършеното с вх. рег. вх.
рег. № 1702 от 16.05.2018г., акт № 43, том 5 на Служба по вписванията –
Козлодуй вписване на прекратяването на договора касае несъществуване на
вписаното обстоятелство, тъй като както съда изложи по-горе ответниците не са
страна по договора за аренда с ищеца и не са имали право едностранно да го
прекратят. Ответниците макар да са съсобствениците на имотите, не са сключили
договора за аренда с ищеца. Договора е сключен само от съсобственика М.П. и тя
не е прехвърлила своя дял на ответника П., за да може да намери приложение
нормата на чл.17, ал.2 от ЗАЗ, когато приобретателят на арендуваната земеделска
земя замества праводателя си като арендодател в арендното правоотношение във
всички случаи, независимо дали договорът за аренда е вписан или не. Варно е
съждението, че заместването в арендното правоотношение настъпва ex lege, като
първоначалният арендодател се замества от новия собственик на имота и приобретателят
придобива правата и задълженията със същото съдържание и е обвързан от договора
за аренда такъв, какъвто е сключен между арендодателя – прехвърлител и
арендатора с всички негови клаузи. Но ответника П. е приобретател на частите на
други съсобственици на арендуваните имоти, които както и ответника В. макар и
съсобственици не са сключили договора за аренда и следователно не са страна по
него, от където следва, че и ответника П. не е могъл да замести страната
арендодател, от която не е закупил дял. Ето защо волеизявлението на В.П. и на Ц.В.
обективирано в покана-предизвестие за прекратяване на договора за аренда, не е
породило действие, защото е направено от лица, които не са страна по договора.
Съответно вписването на това обстоятелство е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
В тази връзка ирелевантни са
обстоятелствата дали ответникът В.П. е уведомил ищеца за закупуване на части от
арендуваните имотите и дали ищеца е платил арендната цена за стопанската 2016-2017
година и на кого.
След като ответниците В.П. и Ц.В. никога
не са били страна по договора за аренда, то те не разполагат с правото да
развалят договора, нито каквито и да било права и задължения по него,
респективно те нямат право да искат вписване на прекратяването и вписването е незаконосъобразно.
Ето защо искът с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК вр. чл. 90 вр. чл. 88 от ЗКИР, следва да бъде уважен, както и да бъде постановена отмяна на посоченото
вписване.
За
пълнота съда следва да изложи правни доводи касаещи отношенията между спорещите
страни – ответниците като съсобственици на арендуваните имоти не сключили
договора за аренда по повод съществуването на този договор, сключен от друг
съсобственик на имотите.
Договори за управление, какъвто е и
договорът за аренда може да бъде сключен от всеки съсобственик за цялата
вещ. Ако обаче съсобственикът, сключил договора не притежава повече от
половината от вещта какъвто е арендодателя М.П. притежаваща 1/3 ид.част, този
договор не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици – заедно
или поотделно, освен ако са го приели /например ако са получили по него арендно
плащане/. По приложението на чл.31, ал.1
ЗС при сключен от съсобственик договор за аренда е налице практиката на ВКС –
например решение № 115 от 21.11.2017 г. по гр.д. № 997/2017 г., II
г.о., с което е дадено тълкуване в хипотеза на сключени от отделни
съсобственици с различни арендатори договори за аренда, че когато договорите за
аренда са били сключени от съсобственици с различни по обем права в
съсобствеността, следва да се отдаде превес на този арендатор, сключил договор
за аренда със съсобствениците, притежаващи повече от 50% в съсобствеността,
като проявление на общото правило на чл.32, ал.1 ЗС, според което общата вещ се
управлява от мнозинството от съсобствениците съобразно притежаваните от тях
дялове в общността и следователно, дори
когато договорът за аренда, сключен със съсобственик с по-малко от 50% идеални
части, е вписан, същият не е противопоставим както на последващ арендатор, така
и на наемател, на когото мнозинството от съсобствениците са предоставили
облигационното право на ползване върху имота. Така договор за аренда,
сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50% от общия земеделски
имот, е непротивопоставим на останалите съсобственици каквито са ответниците П.
с дял 3/6 и В. с дял 1/6, или общо 4/6 – повече от 50%, освен ако същите са го
приели изрично или мълчаливо /например получавайки припадащата се на дела им част
от арендните плащания/ - в този смисъл е
Решение № 12 от 01.03.2018г. по гр.д. № 1251 по описа за 2017 г. на ВКС.
По
разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски
възниква за двете страни, за присъждането на които са заявили своевременно
искане.
Ищецът С.Н.Й. е направил разноски в размер
на 80 лева – платена държавна такса и 600 лева – адвокатски хонорар, който е
платен в брой, видно от представения договор за правна защита и съдействие. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част на исковете, ответникът
следва да бъде осъден да му заплати половината разноски, тъй като само единия
иск е уважен, или 340.00 лева, платими по равно от всеки от ответниците.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът В.П.
също има право на разноски, като претендира такива в размер на 500 лева –
адвокатски хонорар, който е платен в брой, видно от представения договор за
правна защита и съдействие. Така съобразно отхвърления един иск му се държат от
ищеца половината разноски, или 250.00 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска по чл.124, ал.1 ГПК на С.Н.Й., ЕГН ********** с адрес ***
против В.И.П. с адрес *** и против Ц.Б.В. ***, за признаване за установено в
отношенията между тях съществуването на арендно правоотношение от Договор за
аренда на земеделска земя от 28.02.2013г. с нотариална заверка на подписите и
вписан в Служба по вписванията – Козлодуй с Акт № 226, том 1, вх.рег.№ 405 от
28.02.2013г.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С.Н.Й.,
ЕГН ********** с адрес ***, че извършеното от В.И.П. с адрес *** и Ц.Б.В. ***
едностранно прекратяване на договор за аренда от 28.02.2013г. с Акт № 43, том 5, вх.рег.№ 1702 от
16.05.2018г. на Служба по вписванията – Козлодуй е незаконосъобразно и на основание чл. 537,
ал. 2 ГПК вр. чл. 90 вр. чл. 88 от ЗКИР ГО ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.И.П. с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Й., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 170.00 -
разноски в производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц.Б.В. ***,
ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Й., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 170.00 - разноски в
производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.Н.Й.,
ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.П. с адрес ***, сумата от 250.00
- разноски в производството за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената
част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: