№ 531
гр. Бургас , 15.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500902 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Теленор България" ЕАД с ЕИК-*********,
седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Младост, ж.к.Младост-4, Бизнес Парк
София, сграда 6, заявена чрез пълномощника адв. Здравко Цанев от САК, с посочен
съдебен адрес в гр.София, ж.к.Гео Милев, ул.Александър Жендов № 6, ет.5 против
Решение № 260608/16.04.2021г., постановено по гр.д. № 6466/2020г. по описа на РС-
Бургас, в частта, с която първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата му
за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, поради което моли да
бъде отменено. Твърди, че съдът не е бил сезиран с възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение в заповедното производство, поради което и недопустимо се е
произнесъл служебно, като е намалил същото под минимума по Наредба № 1/04г. за
МРАВ на ВАдвС. Позовава се на т. 3 от TP № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.
ОСГТК ВКС, според която съдът не може да намали адвокатското възнаграждение под
предвидения в Наредбата минимум, независимо от преценката му за фактическата и
правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на страната
действия. Съобразно изложеното, моли да бъде отменено обжалваното решение,
имащо характер на определение в посочената част за разноските, като ответникът бъде
осъден да заплати на жалбоподателя разноските за адв.възнаграждение в заповедното
производство в пълния сторен размер.
В законовия срок ответникът по частната жалба е депозирал писмен отговор
чрез назначения особен представител, с който обжалваното определение се намира за
1
правилно и законосъобразно и се моли за потвърждаването му. Навежда, че с
подадения от особения представител писмен отговор на исковата молба на въззивника
е направено изрично възражение за прекомерност на посочените в нея разноски за
адв.възнаграждение от 360лв., които ищецът е претендирал като сторени в заповедното
производство.
Производството по гр. дело № 6466/2020 г. по описа на БРС е образувано по
обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл.422 ГПК предявена от
"Теленор България" ЕАД с ЕИК-********* против Н. М. Г. с ЕГН-********** с цена
на иска 386,59лв.-задължения по договори за мобилни услуги и лизинг, като се
претендират с отделно искане и сторените в заповедното производство разноски в
размер на 385лв, от които 25лв. за заплатена държавна такса и 360лв. за заплатено
адв.възнаграждение, като отделно се претендират и разноските в исковото
производство в същите размери. Исковата молба е предявена при условията на чл.415,
ал.1, т.2 ГПК-уведомяване на длъжника за издадената заповед за изпълнение по чл.410
ГПК чрез уведомление по чл.47, ал.5 ГПК. В хода на исковото производство на
ответника е назначен особен представител, който е депозирал писмен отговор, с който
е оспорил предявените претенции, като в т.6 от отговора е посочил, че възразява
против исковата претенция за присъждане на адв.възнаграждение от 360лв., което
счита за завишен, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
С решение № 260447/12.03.2021г. по гр.д. № 6466/2020г. на БРС съдът е
уважил частично предявените искове, присъдил е всички разноски от 667,71лв.,
сторени от ищеца в исковото производство, в т.ч. за д.т., за адв.възнаграждение и за
възнаграждение за особен представител. Досежно сторените от ищеца разноски в
заповедното производство, съдът е приел, че съобразно възражение в писмения
отговор от особения представител по чл.78, ал.5 ГПК са налице основания за
намаляването им, поради което е редуцирал същите от 360лв. на 50лв., които и е
присъдил.
В законния срок е постъпила от ищеца молба с искания по чл.247 ГПК и по
чл.248 ГПК. След размяна на книжа с Решение № 260608/16.04.2021г. по гр.д. №
6466/2020г. молбата по чл.247 ГПК е уважена, а молбата по чл.248 ГПК е оставена без
уважение като неоснователна. Решението в частта досежно произнасянето по чл.248,
ал.1 ГПК се обжалва от въззивника –ищец.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира жалбата частично
основателна, по следните съображения:
Безспорно е, че исковата молба е с материален интерес от 386,59лв. и е
предявена на основание разпореждане на съда по чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Настоящият
2
съдебен състав намира, че с писмения отговор, подаден от назначения особен
представител на ответника е сторено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност
на адв.възнаграждение на насрещната страна, както в исковата, така и в заповедното
производство в размер на от по 360лв., за всяко от двете. Възражението е ясно
изписано и отправено и е несъстоятелно твърдението, че такова не е било налично по
делото и съдът неправомерно служебно е намалил адв.възнаграждение на ищеца в
заповедното производство. Основателно е обаче възражението в частната жалба, че
съдът не може да редуцира по реда на чл.78, ал.5 ГПК адв.възнаграждение под
минимума по Наредба № 1/04г. за МРАД на ВАдв.С. В конкретния случай точно това е
сторено, като адв.възнаграждение е редуцирано от 360лв. на 50лв.. Ако съдът счете, че
делото е ниска и фактическа правна сложност, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5
ГПК той може да редуцира адв. хонорар, но не може да определи такъв в размер по-
нисък от минималния, опреден в Наредбата /дори по негова преценка той е
несправедлив или несъразмерен/.
За да определи размера на адв.възнаграждение с оглед възражението по чл.78,
ал.5 ГПК настоящият съдебен състав съобрази сторените от пълномощника дължими и
действителни фактичести и правни действия в рамките ва заповедното производство и
разпоредбата на чл.7, ал.7, вр.ал.2, т.1 от Наредба № 1/04г. на ВАдвС, съгласно които
за защита при гр.дела с материален интерес до 1000лв., адв.възнаграждение е в размер
на 300лв., като в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението
се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на
претендираните суми. Следователно адв.възнаграждение може да бъде редуцирано до
150лв. или 180лв. с ДДС, тъй като по делото са налични данни, че проц.представител е
регистриран по ДДС.
С оглед изложеното, съдът намира, че частната жалба се явява основателна.
Обжалваното определение следва да бъде отменено, а на негово място да бъде
постановено друго, с което размерът на разноските, дължими в полза на въззивника
страната се изменят на 180 лв. с ДДС.
В настоящото производство въззивника претендира разноски за заплатена
държавна такса от 15лв., които следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, и на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260608/16.04.2021г., постановено по гр.д. №
6466/2020г. по описа на РС-Бургас, в обжалваната част, като ВМЕСТО ТОВА
3
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 260447/12.03.2021 г., постановено по гр. дело №
6466/2020 г. по описа на РС-Бургас, както следва:
ОСЪЖДА Н. М. Г. с ЕГН-********** да ЗАПЛАТИ на "Теленор България"
ЕАД с ЕИК-********* сумата от 180лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 1915/2020г. на БРС,
определени на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 7, ал. 7, вр.ал.2, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4