РЕШЕНИЕ
№ 20813
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110177574 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск от Д. И. И. срещу ЗАД „Алианц България“ АД с правно
основание чл. 103, ал. 1 и ал. 5, вр. чл. 97, ал. 1 вр. чл. 100, ал. 1, ал. 3 от Закона за туризма
/ЗТ/, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, за осъждането на ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 4344.00 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, настъпили вследствие от виновно неизпълнение от страна
на туроператора „Авиа тур“ ЕООД на задължение по договор за туристически пакет от
15.11.2019 г., сключен между Д. И. И. и „Авиа тур“ ЕООД, поради неразплащане с
контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора, гражданската
отговорност на което дружество към датата на договора е била застрахована от ответника,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 30.12.2024г., до
окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 15.11.2019 г. сключила с туроператора „Авиа тур“ ЕООД договор
за туристически пакет, по силата на който туроператорът се задължил да изпълни екскурзия
в периода 11.04.2020 г. - 18.04.2020 г. с дестинация Египет - круиз по Нил, Кайро, Хургада,
по който качеството на пътуващи имали ищцата и лицата T. И. И. и П. И. И., за което
ищцата му заплатила сума в размер на 4344.00 лв. Сочи, че поради невъзможност
екскурзията да бъде организирана в уговорения срок, туроператорът предоставил ваучер от
21.05.2021 г. на стойност 4344.00 лв. за туристическа услуга по избор на клиента, като се
задължил да предостави същата до 31.12.2022 г., но това не се случило. Ищцата поддържа,
1
че заплатената от нея сума не и била възстановена, така и не била изпълнена услугата по
предоставения ваучер, поради което било налице пълно неизпълнение на облигационното
правоотношение между страните от страна на туристическия оператор. Твърди, че с покана
изх. № 21/12.12.2024 г., изпратена от ищцата до „Авиа тур“ ЕООД с телепоща със заверка на
съдържанието, получена от туроператора на 13.12.2024 г., ищцата уведомила туроператора,
че разваля договора за туристически пакет от 15.11.2019 г., тъй като поради забава на
туроператора изпълнението на договора е станало безполезно за нея, като със същата е
поканила „Авиа тур“ ЕООД в седемдневен срок от получаването на поканата да и
възстанови платената от нея сума по договора. Покана с идентично съдържание била
изпратена на 12.12.2024 г. до туроператора и по електронен път на електронната поща на
„Авиа тур“ ЕООД. Твърди, че между „Авиа тур“ ЕООД и ответника ЗАД „Алианц България“
АД е сключен договор за застраховка „Отговорност на туроператора“, валиден към датата на
договора за туристическия пакет. Поддържа, че с оглед застрахователния договор е
отправила до ответника претенция за заплащане на обезщетение в размер на сумата от
4344.00 лв., но ответната страна отказала плащане. Предвид изложеното, ищцата моли
предявеният иск да бъде уважен. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени
искания. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗАД „Алианц България“ АД е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва договорът за туристическо пътуване да не е
изпълнен от страна на „Авиа Тур“ ЕООД, както и същият да е развален с писмено
изявление, връчено на „Авиа Тур“ ЕООД на 13.12.2024 г. Прави възражение, че правото на
ищцата да развали договора към 13.12.2024 г. е било погасено по давност съгласно чл. 87, ал.
5 ЗЗД, поради което писменото изявление не е породило правно действие. Твърди, че с
предоставянето на ваучер от 21.05.2021 г. ищцата се е възползвала от правото по т. 35 от
общите условия на договора да ползва предложената от туроператора компенсация на
туристическа услуга, като оспорва и че задължението по ваучера за предоставяне на друга
туристическа услуга не е изпълнено от страна на туроператора. Поддържа, че периодът на
ваучера не се покрива от периода на застраховане, който е 23.02.2019 г. - 22.02.2020 г.,
доколкото ваучерът е сключен след този срок, а именно на 21.05.2021 г. Излага, че
процесният ваучер е сключен в съответствие с т. 35 от общите условия към договора, така и
с чл. 25 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Оспорва
ищцата да е заплатила претендираната сума в общ размер от 4344 лева, както и да е
настъпило застрахователно събитие в срока на застрахователния договор и представляващо
покрит риск по застрахователния договор, доколкото и съгласно т. VI. 1. от общите условия
към застрахователния договор, срокът на застраховката е 12 месеца. Поддържа, че
задължението за туроператора да осигури екскурзията за периода 11.04.2020 г. - 18.04.2020 г.
в Египет е погасено, а вместо него е уговорено ново задължение да се предостави
заместваща услуга, което задължение е възникнало за туроператора едва на 21.05.2021 г., т.е.
извън периода на застрахователно покритие на застрахователния договор. Сочи, че ищцата е
имала възможност да използва ваучера в периода 21.05.2021 г. - 31.12.2021 г., но по своя
вина не е сторила това. Навежда и довод, че договорът за туристически услуги не е
2
изпълнен поради причини, които не могат да се вменят във вина на страните по него, а
именно въведеното в страната извънредно положение, като този риск бил изрично изключен
по силата на чл. 24 от договора, така и съставлявало непокрит риск, тъй като в раздел III, т.
5.1.15 от общите условия към застрахователния договор изрично се посочва, че предмет по
същия не е обезщетяването на вреди, настъпили в резултат на влизане в сила на нормативен
акт или императивно разпореждане на оторизиран орган, включително чуждестранен.
Излага съображения, че правото на ищцата да развали договора е погасено по давност,
считано от 15.11.2024 г., а изявлението за разваляне е адресирано до туроператора едва на
12.12.2024 г., което е около месец след изтичането на приложимата давност. Релевира при
евентуалност възражение за изтекла тригодишна погасителна давност от настъпването на
застрахователното събитие. Моли се за отхвърляне на предявения иск. Представя
доказателства. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа следното:
Представен е договор за туристически пакет от 15.11.2019 г., сключен между „Авиа Тур“
ЕООД, в качеството му на туроператор, и Д. И. И., в качеството и на възложител, съгласно
който туроператорът се е задължил да предостави подробно уговорен туристически пакет с
дестинация Египет – Круиз по Нил + Кайро + Хургада за периода 11.04.2020 г. – 18.04.2020 г.
за три лица – ищеца Д. И. И. и нейните две деца – Т. И. И. и П. И. И., срещу заплащане на
сумата от 4344.00 лева, платима на два транша – авансово 50% след подписване на договора
и остатъка до 28.02.2020г.
Не е спорно и от представените на л. 22 от делото фискални бонове се установява, че
съгласно договора ищцата е заплатила на Авиа Тур“ ЕООД сума в общ размер на 4344.00
лева.
Представен и приет като доказателство в настоящото производство е ваучер от
21.05.2021г., издаден от „Авиа Тур“ ЕООД в полза на Д. И. И. за сумата от 4344.00 лева със
срок на ползване до 31.12.2022 г. Съгласно посоченото във ваучера, същият се издава,
поради отлагане на изпълнението на договора за туристически пакет от 15.11.2019 г., като
пътуващият има право да избере друга услуга или услуги, за които да сключи съответен
договор с туроператора.
Между страните е безспорно и от представена застрахователна полица № .... се
установява, че между ЗАД „Алианц“ АД и „Авиа Тур“ ЕООД е сключен договор за
застраховка „Отговорност на туроператора“, със срок на действия от 23.02.2019 г. до
22.02.2020 г. Съгласно представени и приети като доказателство по делото общи условия
към застрахователния договор, предмет на застраховката е отговорността на туроператора за
вреди, причинени на потребителите на организирани групови и индивидуални туристически
пътувания с обща цена, вследствие неразплащане от страна на застрахования с негови
контрагенти и/или доставчици, вкл. при негова неплатежоспособност и несъстоятелност.
Същата информация е посочена и в Сертификат № ...../21.02.2019 г.
По предявена от ищцата застрахователна претенция срещу ЗАД „Алианц“ АД е
3
образувана щета № ...., като с писмо от 01.10.2024 г. застрахователното дружество е отказало
да изплати застрахователно обезщетение с мотиви, че претърпените вреди не са настъпили
вследствие от реализиран покрит застрахователен риск съгласно уговореното в
застрахователния договор и общите условия към него, а именно – не било налице
неразплащане на застрахования с негови контрагенти и/или доставчици и не бил обявен в
неплатежоспособност или несъстоятелност.
Представено е съдебно решение от 07.03.2024 г., постановено по в.гр. д. № 201/2024 г. по
описа на СГС, II-Б състав, с което „Алианц“ АД е осъдено да заплати на С. Г. З. сумата от
4857,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди, настъпили вследствие от виновното неизпълнение от страна на туроператора „Авиа
Тур“ ЕООД на задължение по договор за туристически пакет от 15.11.2019г., сключен между
С. Г. З. и „Авиа Тур“ ЕООД, като гражданската отговорност на „Авиа Тур“ ЕООД е била
застрахована от ЗАД „Алианц“ АД, ведно със законната лихва върху сумата от 11.04.2023г.
до окончателното плащане.
По настоящото производство е прието като доказателство удостоверение по
изпълнително дело № ..../2023 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. №..., район на действие – СГС.
От него се извежда, че е образувано срещу „Авиа Тур“ ЕООД по молба на С. Г. З. за
заплащане на вземане в размер на 4857,00 лв., представляваща предварително заплатена от
ищцата сума по договор за туристическа услуга от 15.11.2019 г., поради неизпълнение на
същия, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.05.2022 г., до
окончателното плащане на дължимото, както и лихви и разноски. Видно от
удостоверението, ЧСИ не е открил движимо и недвижимо имущество на туроператора и
няма постъпили плащания за погасяване на вземането.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля С. Г. З., от
показанията на която се установява, че познава ищцата, тъй като работят заедно. Свидетелят
знае за процесния договор за туристически пакет, тъй като и тя сключила такъв със същото
дружество, за да отидат двете с децата си на екскурзия до Египет. Посочва, че екскурзията
не била осъществена, поради отмяна на полетите заради пандемията от Ковид 19. Изяснява,
че на ищцата бил издаден заместващ ваучер за други екскурзии, но и те не били изпълнени.
Свидетелката заявява, че е присъствала на срещи между ищцата и представителя на „Авиа
Тур“ ЕООД, като организирането на екскурзия, респ., връщането на платената сума се
отлагало постоянно във времето.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел – макар свидетелят да се намира в
приятелски отношения с ищеца, то разказът му е последователен, логичен, в синхрон с
останалите доказателства, поради което и обективността на свидетеля е изводима.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 103, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона
за туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането. В тежест на ищеца по така
предявения иск е да установи следните факти: 1/ наличието на валидно правоотношение по
4
застраховка „Отговорност на туроператора“ между ответника - застраховател и туроператора
„Авиа тур“ ЕООД, обезпечаваща всички плащания по договор за туристически пакет от
15.11.2019 г., сключен между ищцата Д. И. И. и „Авиа тур“ ЕООД; 2/ направено от ищцата
плащане в полза на туроператора в размер на 4344.00 лв. по договор за туристически пакет
от 15.11.2019 г., сключен между ищцата Д. И. И. и „Авиа тур“ ЕООДс посочената
дестинация; 3/ виновно неизпълнение на съответните уговорени туристически услуги, което
събитие да представлява покрит риск по застрахователния договор.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
По делото се доказа, че е налице валидно правоотношение по застраховка „Отговорност
на туроператора“ между ответника ЗАД „Алианц“ АД, в качеството му на застраховател, и
туроператора „Авиа Тур“ ЕООД, в качеството му на застрахован, с период на
застрахователно покритие 23.02.2019 г. – 22.02.2020 г.
Доказа се, че между ищцата Д. И. И. и „Авиа Тур“ ЕООД е сключен договор за
туристически пакет от 15.11.2019 г. /в срока на застрахователното покритие/, поради което
следва да се приеме, че на основание чл. 97б от ЗТ ищцовата страна е имала качеството на
ползващо се от застраховката лице.
Следователно, по силата на чл. 103, ал. 1 и ал. 5, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма,
ответното застрахователно дружество е поело риска за възстановяване на всички плащания
по договора за туристически пакет и за репариране на причинените на ищцата вреди, в
случай на неизпълнение на уговорените туристически услуги в резултат на неразплащане с
контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора. Подобна клауза е
предвидена и в Раздел I от представените Общи условия към застрахователния договор, като
същата е възпроизведена в застрахователния сертификат.
Установи се по делото, че в изпълнение на договорните си задължения по договора за
туристически пакет ищцата е заплатила в полза на туроператора „Авиа Тур“ ЕООД сума в
размер на 4344.00 лева, като се доказа, че последният не е изпълнил задълженията си, тъй
като не е организирал уговорената екскурзия до Египет.
От представеното удостоверение се доказва, че не са установени имущество и вземания
на туроператора „Авиа Тур“ ЕООД и не са постъпвали плащания. С това съдът приема за
доказана и последната предпоставка за уважаване на иска. Според този съдебен състав
цялостната логика и предмет на задължителна застраховка "Отговорност на туроператора"
така, както е уредена в чл.97 и сл. от Закона за туризма е да се гарантира на съответния
потребител бързо и сигурно възстановяване на внесените суми за туристически пакети /
чл.97 г от ЗТ , чл.103 ЗТ/. Изброяването в чл.103 ал.1 ЗТ , че съответните услуги не са били
изпълнени напълно или частично в резултат на неразплащане с контрагенти ,
неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора трябва да се счита за
примерно. Това са най-честите случаи, в които туристическите услугите са платени, но
5
остават неизпълнени – ако съответният туроператор е неплатежоспособен, изпадне в
несъстоятелност или са налице проблеми в разплащането с контрагенти /хотели, превозвачи,
ресторанти и пр./. Contra legem /противно на закона/ e подобна разпоредба на потребителска
защита да се тълкува във вреда на потребителя: в смисъл, че потребителят няма право на
застрахователно обезщетение, ако не докаже една от визираните „три хипотези“. В сила е
общото правило, че по задължителна застраховка "Отговорност на туроператора"
застрахователят трябва да възстанови платеното за туристическия пакет, без да е
необходимо потребителят да доказва причините, поради които туроператорът не му е
предоставил туристическите услуги или не го е обезщетил. Дори да се приеме, че термините
„неплатежоспособност“ и „несъстоятелност“ визират съответните решения по чл.630 ал.1 т.2
и чл.710 от Търговския закон, то посочването и на „разплащане с контрагенти“ води до
извода , че задължението на застрахователя е общо и касае всички случаи на
невъзстановени суми от туроператора по неизпълнени туристически пакети. Противно
на смисъла на обезпечителната застрахователна отговорност е да се приеме , че се дължи
застрахователно обезщетение, ако се установи от потребителя, че туроператорът има
проблеми при разплащане с контрагенти , но не и ако туроператорът е просто
недобросъвестен и въпреки липсата на такива проблеми отказва да изпълни задълженията
си. Отделно, в целия раздел липсва препращане към норми на ТЗ и не изглежда, че целта
на закона е да се иска от потребителя винаги да инициира производство несъстоятелност на
туроператора, за да може да докаже „неплатежоспособност“ на същия. Предназначението на
уредбата е обезпечаване на задълженията на туроператора и бързо възстановяване на
платените суми за неизпълнени туристически услуги от платежоспособно трето лице-
застраховател. Следователно в случая т.нар. „неплатежоспособност“ не е тази по ТЗ,
касаеща производство по несъстоятелност и може да се докаже, както в случая, и като
обикновена липса на плащане в разумен срок. Неплатежоспособността е факт и защото е
безспорно, че не са установени активи на туроператора в образуваното срещу него
изпълнително дело.
Съдебният състав намира за неоснователно релевираното от ответника възражение за
изключен застрахователен риск по Общите условия към застрахователния договор и наличие
на непреодолима сила по чл.24 от договора между ищеца и туроператора. В чл. 24 от
договора, сключен между ищеца и „Авиа Тур“ ЕООД е предвидено, че туроператорът не
носи отговорност за вреди, причинени от неизпълнение или неточно изпълнение на
договора, които се дължат на непреодолима сила. В края на текста обаче изрично е
предвидено, че при наличие на непреодолима сила, каквото събитие би могло да се определи
настъпилата в страната пандемия в периода на изпълнение на договора /датата на
пътуването/, туроператорът си запазва правото на разместване на елементи и промени в
програмата и на действия според конкретно възникналата ситуация, без агенцията да носи
отговорност и да дължи неустойки за това. Тълкуван в цялост, текстът на чл. 24 от този
договор позволява да се приеме, че страните са постигнали съгласие в случай на
непреодолима сила услугите да се предоставят в един по-късен момент или при различно
настаняване, но не и да се преустановят, като за тази реорганизация в пътуването е
6
договорено да не се дължи обезщетение за вреди и неустойка. Казаното напълно съответства
с поетапното премахване на ограничителните мерки при пътувания, които не правят
изпълнението изцяло невъзможно. В случая, услугата въобще не е предоставена, поради
което и този текст не освобождава ответника от отговорност. Отговорността на ответника не
може да се изключи и поради предвиденото в т.5.1.15 от ОУ към застрахователния договор.
Самият текст предвижда, че „по настоящата застраховка не са предмет на обезщетение
вреди, настъпили в резултат на влизане в сила на нормативен акт или императивно
разпореждане на оторизиран орган /включително чуждестранен/“. В случая, вредите не са
предизвикани от влязъл в сила нормативен акт, а от неосъществено пътуване поради
разпространилата се епидемия от Ковид19. Наложените с нормативен акт ограничителни
мерки при пътуване извън страната не поставят необратимост на тези мерки, а отсрочват
изпълнението на договорената услуга, поради което и договореното ограничение не може да
обуслови изцяло изключване на отговорността на застрахователя, щом такава отговорност
не се изключва за туроператора. Подобно разбиране напълно съответства и на
потребителската защита, която тази отговорност на застрахователя цели да обезпечи.
Давността по чл. 87, ал. 5 ЗЗД, е започнала да тече с начален момент - деня, в който
изпълнението на туроператора е станало изискуемо, а именно съобразно договореното във
ваучера срок на изпълнение, след изтичането на който услугата не е предоставена –
31.12.2022г. От тази дата до изпращането, респ. получаването на поканата от туроператора, а
и към датата на депозиране на исковата молба, 5-годишният давностен срок за разваляне на
договора не е изтекъл, поради което и релевираното възражение остава несподелено.
Правилата за погасителната давност са уредени в специални текстове в КЗ /в сила
01.01.2016 година/. Нормите уреждащи въпросите свързани с давностните срокове са ясни и
не налагат допълнително тълкуване. Не е налице противоречива практика на касационната
инстанция по въпросите свързани с погасяването по давност на материалното право на иск
по пряката претенция срещу застраховател. Според нормата на чл. 378, ал. 2 от КЗ правата и
задълженията по преки искове по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 – 13,
раздел II, буква "А" от приложение № 1 във връзка със застрахователното обезщетение или
сума се погасяват с 5 годишна давност, считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие. Според този съдебен състав застрахователното събитие е
настъпило на 01.01.2023г., т.е. ден след 31.12.2022г., когато е била последната възможност за
предоставяне на услугите според уговореното между страните и предвидения срок за това. С
тази дата се поставя начало на давността. От този момент до датата на предявяване на
исковата молба е изминал период от време, който е далеч по-кратък от предвидения в закона
давностен срок, поради което и възражението е неоснователно.
В заключение, по делото се доказаха пълно и главно наличието на всички предпоставки
за уважаване на иска, поради което и същият следва да се уважи изцяло. Като акцесорна
последица е присъждането на законна лихва.
7
По разноските
Разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът своевременно е претендирал разноски, които възлизат в общ размер на 973.76
лева, включващи 173.76 лева държавна такса и 800.00 лева адвокатско възнаграждение, за
плащането на което има доказателства. Срещу размера на търсеното адвокатско
възнаграждение не е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Разноски в този размер
следва да се присъдят.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 103, ал. 1 и ал. 5, вр. чл. 97, ал. 1 вр. чл. 100, ал. 1, ал. 3 от
Закона за туризма вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, ЗАД „Алианц България“
АД, ЕИК ..., да заплати на Д. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „С.“, бл..., вх.,
ет., ап. , сумата от 4344.00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, настъпили вследствие от виновно неизпълнение от страна на туроператора „Авиа
тур“ ЕООД на задължение по договор за туристически пакет от 15.11.2019 г., сключен между
Д. И. И. и „Авиа тур“ ЕООД, поради неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или
несъстоятелност на туроператора, гражданската отговорност на което дружество към датата
на договора е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 30.12.2024г., до окончателното плащане.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде платено по следната
сметка с титуляр ищеца, а именно: IBAN: ... при „УниКредит Булбанк“ АД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК..., да
заплати на Д. И. И., ЕГН **********, сумата 973.76 лева – разноски по делото в настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8