РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. ХАСКОВО , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА
в присъствието на прокурора Цвета Тодорова Пазаитова (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215600600280 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв.Б.Т.- сл. защитник на
подсъдимия Х. Б. М. ЕГН ********** срещу Присъда №260010 от
16.03.2021г., постановена по НОХД № 5/2021г. по описа на РС-Димитровград.
С присъдата подсъдимият е признат за виновен в извършено
престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК и на
основание чл.55 ал.1 т.1 НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 7 /седем/ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“
режим.
Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати в полза на
ОДМВР- Хасково направените по делото разноски в размер на 205,65 лева,
представляващи възнаграждения за вещите лица, извършили съответните
експертизи по досъдебното производство.
Срещу така постановената присъда в законоустановения срок е
постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия. Твърди се, че
1
размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е явно
несправедлив, с оглед наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Отделно от това намира, че първоинстанционният съд е следвало да приложи
чл.66 НК, като отложи изпълнението на наказанието. Моли съда да измени
обжалваната присъда, като намали размера на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ и приложи разпоредбата на чл.66 НК.
В производството пред въззивния съд представителят на Окръжна
прокуратура– Хасково изразява становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба. Намира, че първоинстанционният съд е индивидуализирал
правилно вида и размера на наложеното ефективно наказание. Пледира за
потвърждаване на обжалваната присъда.
В хода на съдебните прения служебният защитник на подсъдимия,
адв.Т., поддържа въззивната жалба и пледира за изменение на присъдата
досежно размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Счита, че
същото е явно несправедливо и определено, без да са отчетени смекчаващите
отговорността обстоятелства, за каквито намира самопризнанието, ниската
стойност на отнетата вещ, обстоятелството, че същата е била върната и
отдалечеността на деянието от другите осъждания на подсъдимия. Отделно от
това излага доводи за прилагане разпоредбата на чл.66 НК. С тези аргументи
пледира за изменение на присъдата.
Подсъдимият поддържа подадената от защитника му въззивна жалба,
като в хода на съдебните прения заявява желанието си определеното с
присъдата на първоинстанционния съд наказание да бъде намалено, а
изтърпяването му- отложено.
В хода на въззивното производство не са искани, допускани и
събирани нови доказателства и доказателствени средства.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, изложените от
страните доводи и извърши цялостна служебна проверка на обжалвания
съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
Св.В. А. и св.Р. В. живеели на съпружески начала под наем в къща,
2
находяща се в гр.Д. на ул.„В. Л.“№**. В двора на имота имало разположена
стопанска постройка, чиято врата не се заключвала, където св.А. държала
свои лични вещи, включително и черен на цвят велосипед, с черни калници и
джанти от 26 цола. Велосипедът бил неустановена марка и модел, тъй като
представлявал сглобка от различни части и бил оценен от вещото лице на
стойност от 95 лв. към датата на инкриминираното деяние. В съседство на
къщата живеел подс.Х.М..
На 17.07.2020г. подс.М., преминавайки покрай дома на св.В. А. и св.Р.
В., влязъл в двора на къщата през входната врата, която била затворена
единствено посредством поставен райбер. Прониквайки в имота, забелязал
отворената врата на стопанската постройка, разположена в двора, и
намиращия се вътре велосипед. Подсъдимият го взел, след което напуснал
имота, подкарвайки колелото. Движейки се по улицата, подс.М. преминал
покрай къщата на св.П. В. с административен адрес ул.„В. Л.“№ **, върху
фасадата на която имало монтирана охранителна камера. Продължавайки да
управлява велосипеда, подс.М. минал и покрай пункт за изкупуване на черни
и цветни метали, находящ се в гр.Д. на ул. „Ц. Ц.“, след което достигнал дома
си.
Същият ден, връщайки се в дома си, около 15,00ч., св.А. установила
липсата на велосипеда, във връзка с което подала жалба в полицията.
Използвайки познанството си със св.В. М.- ***** в пункта за изкупуване на
черни и цветни метали, св.А. прегледала видеозаписите от охранителната
камера на пункта. От съдържанието на файловете св.М. разпознала подс.М.,
който бил клиент на пункта, и който бил записан, да преминава оттам с
велосипеда на пострадалата. След като научил от своята приятелка това
обстоятелство, св.Р. В. отишъл до къщата на подс.М., където видял паркиран
в двора отнетия велосипед. По това време там бил роднина на подсъдимия-
неустановено по делото лице на име „Б.“, който предал на св.В. колелото.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която се установява по безспорен начин по реда на чл.
373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК от направените самопризнания от страна
на подсъдимия, които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства. Извършената в тази
връзка преценка е законосъобразна, доколкото между доказателствените
3
източници не се констатират противоречия, а съдържанието им установява
именно фактите, които прокурорът е приел за установени и които е
инкорпорирал в обстоятелствената част на своя акт.
Въз основа на фактите и доказателствата по делото,
първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че подсъдимият Х.
Б. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК. Изводите
на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата съдебна
инстанция, а именно- по категоричен начин е установено, че на 17.07.2020г. в
гр.Д. подсъдимият отнел чужди движими вещи- велосипед с неустановена
марка и модел, сглобяван от отделни части на стойност от 95 лева, от
владението на св.В. А., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да
го присвои, като деянието е извършено при условията на повторност и
случаят не е маловажен.
Възприетата от съда фактическа обстановка, както и направената
квалификация на приетите за установени факти, не се атакуват от защитника
или подсъдимия. В случая се правят единствено искания за намаляване на
наложеното с присъдата на РС- Димитровград наказание и за отлагане
изтърпяването му.
Настоящата въззивна инстанция намира наложеното ефективно
наказание "лишаване от свобода" за срок от 7 месеца за правилно определено
и съответно справедливо.
За престъплението по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК е
предвидено наказание "лишаване от свобода" от една до десет години.
Първоинстанционният съд е определил наказанието, прилагайки разпоредбата
на чл.55 ал.1 т.1 НК с оглед предвидената възможност за това в чл.58а ал.4
НК вр. чл.373 ал.2 НПК, а именно- под най-ниския предел при изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото,
предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко.
Правилно първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи вината
обстоятелства ниската стойност на инкриминираната вещ, както и изразеното
от страна на подсъдимия съжаление. Не така стоят нещата по отношение
4
приетото като смекчаващо вината обстоятелство признание на фактите,
изложени в обвинителния акт, направено от подсъдимия в производството по
чл.371 т.2 НПК, доколкото такова не се изисква по отношение вината, за да
бъде проведено производството по тази диференцирана процедура. Според
постановеното с ТР№ 1/2009г. по т.д.№1/2008г. на ОСНК на ВКС, при
определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373 ал.2 НПК
признанието по чл.371 т.2 НПК не следва да се третира като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на
цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и
неговия извършител. В настоящия случай действията на подсъдимия в хода на
досъдебното производство не се характеризират с такива проявления.
Напротив подсъдимият не е дал обяснения в хода на досъдебното
производство, а инкриминирания велосипед е предаден на св.Р. В. от трето
неустановено по делото лице, а не от подс.М..
Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая
първоинстанционният съд неправилно е определил наказанието при
условията на чл.55 НК, доколкото нито едно от посочените смекчаващи
обстоятелства няма характера на изключително, нито пък същите могат да се
счетат за многобройни. Напротив, приетите от РС-Хасково като отегчаващи
отговорността обстоятелства- множество предходни осъждания/невзети
предвид при определяне на повторността/, болшинството от които за кражби,
отрицателните характеристични данни, както и обстоятелството, че деянието
е извършено от подсъдимия през светлата част от деня и то управлявайки
отнетия велосипед, сочат на висока степен на обществена опасност на
деянието и дееца. Последното е основание за определяне на наказанието при
превес на отегчаващите вината обстоятелства, но доколкото в случая липсва
протест на прокурора, настоящата въззивна инстанция не разполага с
правомощие да увеличи наказанието. Предвид изложеното исканията на
защитата на подсъдимия за намаляване на определеното наказание лишаване
от свобода в размер на 7 месеца, се явява неоснователно.
Правилно, макар и без изрично да е обсъдил това в мотивите си,
първоионстанционният съд, не е отложил изпълнението на така определеното
наказание „лишаване от свобода“, а е постановил ефективното му
5
изтърпяване. В случая при преценка за наличието на предпоставките по чл.
66, ал. 1 от НК /размерът на определеното наказание да е под три години,
подсъдимият да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, като за превъзпитанието и поправянето му да не се налага
ефективно изтърпяване на наложеното наказание/, се установява, че същите
не са налице в пълен обем по отношение подс.М.. Видно от приложената по
делото справка съдимост, същият е осъждан многократно за престъпления от
общ характер на лишаване от свобода /включително и за престъплението,
обуславящо повторността, за което му е наложено ефективно наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца с одобрено Споразумение
№71/31.05.2018г. от Районен съд- Димитровград по НОХД №198/2018г.,
наказанието по което е изтърпяно на 07.09.2018г./. В справката съдимост не е
налице отразяване на постановена съдебна реабилитация на осъжданията.
Предвид изложеното искането на защита на подсъдимия за прилагане
института на условното осъждане, се явяват неоснователни.
С оглед горното настоящата въззивна инстанция намира, че
наведените възражения за явна несправедливост на наложеното наказание са
неоснователни, а обжалваната присъда е правилна, обоснована и справедлива,
поради което същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 338 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260010 от 16.03.2021г., постановена по
НОХД № 5/2021г. по описа на РС-Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7