Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8
състав,
в открито заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година,
в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 1881 по описа за 2020 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
След влизане в сила на
разпореждане от 10.11.2020 г. в прекратителната част, производството по делото
е висящо по предявените от “З.03” ООД, ЕИК ********, против “Г.” АД, ЕИК********, искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 85 896,91 лева
– получена от ответника, с която се е обогатил за сметка на съдружниците в ДЗЗД
“ВиК И.2013”, чрез плащане
по запорно съобщение по изп. дело № 737/2013 г. по описа на
ПИ при ТД на НАП - София град и по запорно съобщение по изп. дело №
20158380404723 по описа на ЧСИ - М. Б.рег. № 838, с район на действие - съдебен
район на СГС, за сумата от 26 150,85 лева – обезщетение за забава върху
главницата от 85 896,51 лева за периода от 30.09.2017 г. до 29.09.2020 г.,
и законната лихва върху главницата от 85 896,51 лева за периода от датата
на подаване на исковата молба (01.10.2020 г.) до окончателното й изплащане,
както и искове с
правно основание чл. 364, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 5 423,66 лева – дължима от ответника съобразно участието
му в гражданското дружеството част от направените разходи/разноски за
дружествените работи, сумата от 1 651,20 лева – обезщетение за забава
върху главницата от 5 423,66 лева за периода от 30.09.2017 г. до
29.09.2020 г., и законната лихва върху главницата от 5 423,66 лева за
периода от датата на подаване на исковата молба (01.10.2020 г.) до
окончателното й изплащане,
и при условията на евентуалност, ако не бъдат уважени
главните искове, искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 38 728,97 лева, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца
предвид припадаща се на ищеца част с оглед изпълнено СМР по фактура № 8 от
02.10.2015 г. и получена от ответника сума, за сметка на ДЗЗД “ВиК И.2013”, чрез плащане
по запорно съобщение по изп. дело № 737/2013 г. по описа на
ПИ при ТД на НАП - София град и по запорно съобщение по изп. дело №
20158380404723 по описа на ЧСИ - М. Б.рег. № 838, с район на действие - съдебен
район на СГС, за сумата от 11 790,84 лева – обезщетение за забава върху
главницата от 38 728,97
лева за периода от 30.09.2017 г. до 29.09.2020 г., и
законната лихва върху главницата от 38 728,97 лева за периода от датата на подаване на исковата молба (01.10.2020 г.) до
окончателното й изплащане, както и искове с правно основание чл. 364, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2 169,46 лева– припадащата се на ищеца
част от дължимите от ответника съобразно участието му в гражданското дружество
част от направените разходи/разноски за дружествените работи на гражданското
дружество, сумата от 660,48 лева – обезщетение за забава върху главницата от
2 169,46 лева за периода от 30.09.2017 г. до 29.09.2020 г., и законната
лихва върху главницата от 2 169,46 лева за периода от датата на подаване
на исковата молба (01.10.2020 г.) до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди,
че на 23.11.2012 г. е сключен договор за учредяването на дружество по ЗЗД с
наименование ДЗЗД “ВиК И.2013” между него с дялово участие от 30%, ответника с
дялово участие от 25% и трети за делото лица - “И.” ЕООД, ЕИК *******, с дялово участие от 10%, “С.- ТТ” ЕООД, ЕИК *********,
с дялово участие от 30%, и “КЕЛЕТ - УТ” - Унгария, ЕИК/ВАТ *********,
с дялово участие от 5%.
Твърди, че
гражданското дружество е създадено с цел – извършване и осъществяване на
съвместна дейност и координиране действията за извършване на строителство и
проектиране, свързани с участието на консорциума в процедура по възлагане на
обществена поръчка с предмет: Избор на изпълнител на интегриран “Проект на водния цикъл на гр. И.по посочени
обособени позиции, с възложител О.И.”. Твърди, че
гражданското дружество не е прекратено.
Твърди, че са
изпълнени възложените строително-монтажни работи по договора за обществена
поръчка с О.И.. Твърди, че не е платена от общината сумата от 175 640,07
лева – част от задължението по фактура № 8 от 02.10.2015 г., като сумата е
изплатена в полза на ТД на НАП – София за дълг на ответника на основание запорно съобщение с изх. № 03737/2013/000335 от 09.10.2015 г. по изп. дело
№ 737/2013 г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП - София град.
Твърди, че за тази сума е предявен иск от страна на консорциума срещу О.И.,
който е отхвърлен с влязло в сила на 15.03.2017 г. решение № 6/24.03.2016 г. по
т.д. № 71/2015 г. по описа на ОС – Разград.
Твърди, че освен горната платена в полза на ответника неоснователно сума,
ответникът е получил без основание и сума в размер на 2 036,91 лева,
представляваща събрана сума от сметката на гражданското дружество в “ПроКредит
Банка (България)” ЕАД по запорно съобщение по изп. дело № 20158380404723 по описа на ЧСИ -
М. Б.рег. № 838, с район на действие - съдебен район на СГС, за задължения
на ответника към трети лица.
Ищецът твърди, че с оглед изпълнените от съдружниците в ДЗЗД
строително-монтажни работи, са издадени от тях фактури, като ответното
дружество е издало към гражданското дружество фактура № 1590/13.10.2015 г. на
обща стойност от 94 984,60 лева. Твърди, че с оглед издадените фактури
съдружниците са подписали спогодба от 19.10.2015 г., с която са се съгласили и
приели за безспорни и ликвидни количествата изпълнени СМР от всеки един съдружник
и съответните вземания на съдружниците. Твърди, че от сумата от 94 984,60
лева по фактурата са прихванати с акт за прихващане от 14.10.2015 г. сумата от
3 204,53 лева с ДДС, представляваща припадащата се на ответника част от
неверифицирани разходи от Управителния орган на ОПОС по договора за обществена
поръчка, и сумата от 2 036,91 лева, представляваща събрана от сметката на
консорциума сума по изп. дело № 20158380404723 по описа на ЧСИ - М. Б.. Твърди,
че с оглед на извършеното прихващане ответникът има да получава по фактура №
1590/13.10.2015 г. сумата в размер на 89 743,16 лева.
Твърди, че вместо ответникът да получи сумата от 89 743,16 лева, от
средствата, дължими към гражданското дружество, е погасено негово задължение
към НАП в размер на 175 640,07 лева, описано по-горе. Твърди, че така
ответникът се е обогатил неоснователно със сумата от 85 896,91 лева
(175 640,07 лева - 89 743,16 лева), за сметка на обедняването на
останалите съдружници в гражданското дружество. Твърди, че е налице
неоснователно разместване на блага.
Твърди, че поради забавата ответникът дължи и сумата от 26 150,85
лева, представляваща законна лихва върху сумата от 85 896,91 лева за
тригодишен период преди датата, предхождаща датата на подаване на исковата
молба.
Ищецът твърди също, че консорциумът е заплатил разходи в общ размер на
21 694,62 лева, от които 1 079 лева – банкови такси и комисионни към “ПроКредит
Банка (България)” ЕАД за периода от 14.08.2013 г. до 02.05.2018 г., 6 000 лева – за
счетоводно обслужване за периода от м.09.2015 г. до м. 09.2020 г., 4 000
лева – съдебни разноски по изпълнителен лист по т.д. № 71/2015 г. на ОС –
Разград, 10 615,62 лева – общата държавна такса по т.д. № 71/2015 г. на ОС
– Разград за всички инстанции, 52 лева – банкови такси и комисионни –
административни разходи към “ПроКредит Банка (България)” ЕАД. Твърди, че с оглед
дяловото си участие ответникът дължи възстановяване на съдружниците на припадащата
му се част от тези разходи в размер на 5 423,66 лева.
Твърди, че поради забавата ответникът дължи и сумата от 1 651,20 лева,
представляваща законна лихва върху сумата от 5 423,66 лева за тригодишен
период преди датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба.
По отношение на предявения при условията на евентуалност иск, твърди, че с
оглед дяловото участие на ищцовото дружество в консорциума “З.03” ООД е обедняло
със сумата от 38 728,97 лева, представляваща припадащата му се част от
сумата в размер на 85 896,91 лева, с която ответникът се е обогатил за
негова сметка.
Твърди, че с оглед дяловото участие на ищцовото дружество
в консорциума ответникът дължи на “З.03” ООД възстановяване на част от разходите в размер на
2 169,46 лева. Твърди, че ответникът му дължи и
законната лихва за забава върху тези сума за тригодишен период преди датата на
подаване на исковата молба.
Ищецът
претендира направените по делото разноски.
Ответникът “Г.” АД
подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни. Предвид прекратителното разпореждане на съда,
производството по делото е прекратено в частта по отношение на предявените искове
от името на останалите съдружници, които дружеството “З.03” ООД не може да представлява по реда на чл. 32 - чл.
34 от ГПК. Относно доводите на ответника във връзка с претендирането на сумата
от един от съдружниците в гражданското дружество, същите касаят не допустимостта
на иска, а основателността на претенцията и се разглеждат от съда по съществото
на спора.
Ответникът не
оспорва сключването на споразумение за съвместна дейност от 23.11.2012 г., с
което е учредено ДЗЗД “ВиК - И.2013”, както и твърдението на ищеца, че същото не е
прекратено. Не оспорва сключването на договора за обществена поръчка с О.И..
Сочи, че всичко, придобито от гражданското дружество, е обща собственост на
съдружниците. Сочи, че съдружниците могат да уредят имуществените си отношения
във връзка с дружествените работи само след прекратяване на гражданското
дружество и цялостна рекапитулация на печалбите и загубите от общата дейност.
Сочи, че за съдружник в гражданското дружество възниква вземане съобразно дела
му и уговореното в договора, за част от разноските, които е направил (чл. 364,
ал. 1 от ЗЗД) и вземането му става изискуемо с прекратяването на гражданското
дружество. Сочи, че след като гражданското дружество не е прекратено, искът е
неоснователен. Сочи, че съгласно сключения с О.И. договор за обществена поръчка
гражданското дружество не може да бъде прекратено преди изтичането на
гаранционните срокове по чл. 64-67 от същия. Сочи, че до момента на
прекратяване на консорциума рекапитулация на печалбите и загубите практически
не може да бъде извършена. Сочи, че поради това отделни уговорки между
съдружниците в споразумението от 19.10.2015 г. не могат да противоречат на
законовите разпоредби.
Оспорва да е
налице валидно прихващане с акта за прихващане от 14.10.2015 г., тъй като не са
налице насрещни изискуеми и ликвидни вземания на съдружниците, тъй като
гражданското дружество не е прекратено.
Сочи, че поради
неоснователността на главните искове, неоснователни са и акцесорните претенции
за лихви.
Ответникът
претендира направените по делото разноски, включително и адвокатско
възнаграждение.
Оспорва искането
на ищеца за разноски за адвокатско възнаграждение, поради липса на
доказателства за заплащането на същото. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграджение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В допълнителната
искова молба ищецът поддържа предявените искове и изложените в исковата молба
твърдения. Оспорва възраженията на ответника.
В допълнителния
отговор ответникът поддържа направените оспорвания и възражения срещу
предявените искове.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори
между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че
на 23.11.2012 г. е сключено споразумение
за съвместна дейност, с който ищцовото дружество, ответното дружество и трети
за делото лица - “И.” ЕООД, ЕИК *******, “С.- ТТ” ЕООД, ЕИК *********, и “КЕЛЕТ - УТ” - Унгария, данъчен идентификационен номер *********, учредяват дружество по ЗЗД
с наименование ДЗЗД “ВиК И.2013” за участие в процедура по възлагане на обществена
поръчка, с предмет: “Избор на
изпълнител на “Интегриран проект за водния цикъл на град Исперих” по посочени обособени позиции.
Съгласно чл. 7
от споразумението, процентното участие в консорциума за всяка една от страните
и по двете обособени позиции е, както следва: “З.03” ООД с дялово участие от 30%, “Г.” АД с дялово
участие от 25%, “И.” ЕООД с дялово участие от 10%, “С.- ТТ” ЕООД с дялово
участие от 30% и “КЕЛЕТ - УТ” с дялово участие от 5%.
Не се спори по
делото, че
гражданското дружество не е прекратено.
Не се спори между страните и се
установява от събраните по делото писмени доказателства, че между О.И. като
възложител и ДЗЗД
“ВиК И.2013” като изпълнител
е сключен договор № 54 от 29.07.2013 г. за възлагане на обществена поръчка за
строителство на канализационна мрежа и реконструкция вътрешна водопроводна
мрежа I-ви етап, подобект I
“Канализационна мрежа на град И.– I етап”, подобект II “Реконструкция
на вътрешна водопроводна мрежа на град И.– I етап”.
Представена е и
фактура № **********/02.10.2015 г. във връзка с
изпълнени СМР по договора за обществена поръчка, като след приспадане на
авансовото плащане, е посочена дължима сума в размер на 702 560,27 лева с
ДДС.
Представено е
писмо с изх. № К1652/15.10.15 г., изпратено от О.И. до изпълнителя, че по
горецитираната фактура е платена сумата в размер на 526 920,20 лева. Посочено
е, че в отговор на уведомлението от НАП е получено запорно съобщение на
основание чл. 202, ал. 2 от ДОПК вр. с чл. 125, ал. 1, т. 2 от ДОПК и с
постановление за налагане на обезпечителни мерки № 0737/2013/000334/09.10.2015
г. на “Г.” АД, съдружник в
ДЗЗД “ВиК И.2013”, е наложен
запор до трето задължено лице (О.И.) в размер на 175 640,07 лева – до
размера на участие на дружеството от 25% въз основа на договор № 54/29.07.2013
г., договор за БФП № DIR-51011116-СО19/26.06.2012
г. Посочено е също, че съгласно нареждане за изпълнение на основание чл. 230,
ал. 4 от ДОПК общината е превела по сметка на ТД на НАП гр. София запорираната
сума.
Представени са
запорното съобщение до О.И. и нареждането по чл. 230, ал. 4 от ДОПК, както и
два платежни документа от О.И. към ТД на НАП София за общата сума от
175 640,07 лева.
Представен е отчет
по сметка на гражданското дружество от 14.07.2015 г., от който е видно, че е
извършен превод на сумата от 2 036,91 лева по изпълнително дело №
20158380404723. Представено е и запорното съобщение по горецитираното
изпълнително дело по описа на ЧСИ М. Б..
Представена е
спогодба от 19.10.2015 г., сключена между съдружниците в гражданското дружество,
във връзка с изпълнени СМР по проекта и актовете, удостоверяващи вземане в
размер на 702 560,27 лева с ДДС, с която страните уговарят дължимите суми
към всеки от съдружниците и изпълнители на СМР. В спогодбата е уговорено, че
изпълнените от “Г.” АД строително
монтажни работи са на стойност от 170 670,50 лева, получен аванс –
91 516,67 лева и остатък за получаване/плащане – 79 153,83 лева.
Представена е и
фактура № **********/13.10.2015 г., издадена от “Г.” АД на гражданското дружество за сумата от
79 153,83 лева без ДДС или 94 984,60 лева с ДДС.
Представен е
също акт за прихващане от 14.10.2015 г., съставен от управителя на гражданското
дружество, с който се прихваща вземане на гражданското дружество в общ размер
на 5 241,44 лева (включващо 3 204,53 лева – припадаща се на
съдружника част от удовлетворени неверифицирани разходи касателно договора за
обществена поръчка, и 2 036,91 лева – принудително събрана сума от
сметката на гражданското дружество по изпълнително дело № 20158380404723 по
описа на ЧСИ М. Б.) с вземането на “Г.” АД по фактура № 1590/13.10.2015 г. в размер на
94 984,60 лева, до размера на по-малкото вземане. Посочено е, че след
извършеното прихващане остатъкът за плащане към ответника “Г.” АД е
89 743,16 лева.
Представени са и
писмени доказателства относно неверифицирани разходи касателно договора за
обществена поръчка.
Представени са от
ищеца отчети по сметка и извлечения от сметка на гражданското дружество във
връзка претенцията за разходи/разноски за дружествените работи.
Във връзка с
оспорване съществуването на част от представените документи по делото е
изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебна експертиза на
вещо лице Д.В..
Представено е от
ищеца и Решение № 6/24.03.2016 г. по т.д. № 71/2015 г. по описа на Разградския
окръжен съд, потвърдено с Решение № 207/12.08.2016 г. по в.т.д. № 326/2016 г. по
описа на Апелативен съд – Варна, недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 154/15.03.2017 г. по т.д. № 2515/2016 г. по описа на ВКС, Т.К., I
Т.О., с което са отхвърлени предявените от “З.03” ООД, в качеството му на
съдружник в консорциум “ВиК И.2013”, против О.И. искове за заплащане на сумата
175 640,07 лева, представляваща остатък от стойността за плащане за
извършени и приети СМР по фактура № 8/02.10.2015 г. по договор № 54 за
възлагане на обществена поръчка, сключен на 29.07.2013 г. на основание чл. 258
и сл. от ЗЗД, както и за заплащане на сумата 586,94 лева на основание чл. 86 от ЗЗД обезщетение за забава на плащанията за времето от 13.10.2015 г. до
18.10.2015 г., като неоснователни.
По делото е
изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице Р.С.. Вещото лице дава заключение, че на 15.10.2015
г. по сметка за принудително събиране на публични вземания на дирекция “Средни
данъкоплатци и осигурителни” е постъпила сума в размер на 90 000 лева и с втори
превод сума в размер на 85 640,07 лева, с вписано основание за плащане – превод
от О.И. – запор ИД 0737/2013/000335/09.10.2015 г. 25% в ДЗЗД, като съгласно
предоставените данни от НАП и доказателствата по делото се констатира, че
получените две суми по сметката за принудително събиране на НАП са отнесени по
данъчно осигурителната сметка на “Г.” АД в НАП за частично погасяване на
задълженията.
Вещото лице дава
заключение, че на 14.07.2015 г. от банкова сметка *** “ВиК И.2013” е удържана
сума в размер на 2 036,91 лева с основание: ИД20158380404723,
във
връзка с наложен запор от ЧСИ М. Б. по изпълнително дело № 20158380404723 с
длъжник “Г.” АД.
Вещото лице дава
заключение, че от страна на О.И. на ДЗЗД “ВиК И.2013” е издадена фактура № **********/01.06.2015
г. на стойност 15 083,58 лева с ДДС, с
основание: Пр.неверифинирани р-ди от УО по проект по д-р DIR-51011116-48 по протокол 1. протокол
2 и протокол 3. Вещото лице посочва, че от ДЗЗД е направено разпределение на
неверифицираните разходи по отделните участнитти в гражданското дружество,
съгласно което на ответника са му разпределени неверифицирани разходи в размер
на 2 670,44 лева без ДДС, представляващи 21,245 % от стойността на общите
неверифицирани разходи без ДДС, фактурирани от О.И., и му е издадена фактура
№**********/16.06.2015 г. на стойност 2 670,44 лева без ДДС или 3 204,53 лева с
ДДС.
Вещото лице дава
заключение, че общият размер на направените разноски за сметка на гражданското
дружество е 15 686,12 лева, съгласно предоставените на вещото лице
доказателства за извършени разходи, а предвид дела/участието на ответника в
гражданското дружество от 25%, припадащата му се част от същите е в размер на 3
921,53 лева.
Вещото лице дава
заключение, че констатираната разликата между установените
две плащания на НАП (175 640,07 лева) в полза
на ответника минус задължението на ДЗЗД “ВиК И.2013” към ответника по фактура № 1590/13.10.2015 г., с отчитане на
сторнираната сума от
5 241,44 лева (89 743,16 лева), се получава 85
896,91 лева.
Вещото лице дава
заключение, че констатираната разликата между установените две
плащания на НАП (175 640,07 лева) в полза
на ответника минус задължението на ДЗЗД “ВиК И.2013” към ответника по фактура № 1590/13.10.2015 г., без отчитане на
сторнираната сума от
5 241,44 лева (94 984,60 лева), се получава 80
655,47 лева.
Вещото лице дава
заключение, че констатираната разликата между установените две
плащания на НАП (175 640,07 лева) в полза
на ответника минус изчислената припадаща се част на ответника съгласно дружествения договор между страните - 25% (100 948,08 лева) от
стойността по фактура
№ 8/02.10.2015 г. на ДЗЗД до О.И. се получава
74 691,99 лева.
Останалите
доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
По
исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Неоснователното
обогатяване може да се дефинира като правоотношение, възникнало от разместване
на имуществени блага, като това обогатяване не е с основание. Неоснователното
обогатяване се основава на липсата на основание, разбирано като липса на
правоотношение, което да оправдава разместването на имуществените блага.
За да е основателен така предявеният иск е необходимо да
се установи, че ответникът е обогатил своето имущество, ищецът е обеднял и това имуществено разместване да произтича от един и същ факт или група факти
(така в Постановление № 1 от 28.05.1979
г. на Пленум на ВС).
Обогатяването по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
е свързано с увеличаване на актива, т.е. придобиване на нови имуществени блага
за сметка на друго лице, или с намаляване на пасива му, т.е. избягване на
разходване на средства, които е следвало да бъдат направени от обогатилия се,
но са направени от обеднялото лице.
В случая се касае за правоотношения между
страните, които са съдружници в гражданско дружество, наред с трети за делото
лица. Гражданското дружество по чл. 357 от ЗЗД е форма за обединение
на две или повече лица за постигане на стопанска цел с общи усилия и общи
средства. При
извършваната обща дейност под формата на гражданско дружество може да бъде
придобито имущество, което съгласно разпоредбата на чл. 359, ал. 1 от ЗЗД е общо притежание на съдружниците.
Доколкото гражданското дружество не разполага със самостоятелна
правосубектност, то вземанията от трети лица по сключени договори в общата
дейност са вземания на съдружниците в него.
Не
се спори между страните, че в случая в резултат на наложен запор О.И. е превела
на ТД на НАП - гр. София сумата от 175 640,07 лева за погасяване на
публични задължения на “Г.” АД - съдружник в ДЗЗД “ВиК
И.2013”, съразмерно с участието му в гражданското дружество
от 25%. Горното съдът приема, че е извършено от общината в рамките на
процедурата по Решение № 788 на Министерски съвет от 28.11.2014 г. за
разплащанията на разпоредители с бюджет по договори (обн., ДВ, бр. 100 от 05.12.2014
г., в сила от 01.12.2014 г.), която най-общо позволява такива разплащания след потвърждение
от НАП и от Агенция “Митници” за липса на публични задължения на получателя на
средствата. Горепосочената сума представлява 25% от окончателното плащане по
изпълнени СМР по договора за обществена поръчка съгласно фактура №
**********/02.10.2015 г., на обща стойност от 702 560,27 лева с ДДС, т.е.
от прихода на гражданското дружество с наименование ДЗЗД “ВиК И.2013”.
По
същия начин се е обогатил ищецът за сметка на останалите съдружници в
гражданското дружество с изплащане на сумата от 2 036,91
лева
по запора, наложен по сметката на гражданското дружество от ЧСИ М. Б. по изп. дело № 20158380404723.
Следователно
със сумата, послужила за удовлетворяване вземането по наложения от НАП запор
срещу “Г.” АД, последното
е получило “лъвски пай”, като сумата от
чистия приход за изпълнените СМР по договора за обществена поръчка по фактура №
**********/02.10.2015 г. е изплатена в негова полза, без да се вземат предвид
разходите, свързани с общата дейност на гражданското дружество. По този начин
ответникът “Г.” АД се е
обогатил, тъй като си е спестил необходимите разходи за погасяване на
публичните си задължения към НАП в посочения размер. Това обогатяване е за
сметка на другите съдружници в гражданското дружество, включително ищеца, чиято
имуществена сфера е пряко засегната поради неполучаване на този приход от
общата дейност на гражданското дружество. Обстоятелството, че в случая запорът
е изпълнен от О.И. – възложителя по договора за обществена поръчка, т.е. налице
е опосредено преминаване на благата към ответника, не променя горния извод (в
този смисъл относно опосреденото преминаване на блага при неоснователното
обогатяване в Решение № 97/01.08.2014 г. по гр.д. 1250/2011 г. по описа на ВКС,
IV Г.О.).
Ответникът,
който носи доказателствената тежест за това, не установи, че е налице законово
основание за имущественото разместване на благата.
Основателно е
възражението на ответника относно липсата на активна материалноправна
легитимация на ищеца да претендира заплащането на сумата за всички съдружници в
гражданското дружество. Активната солидарност, за разлика от пасивната по чл.
121 от ЗЗД, не произтича от закона. Активната солидарност в отношенията между
съдружниците в гражданското дружество по чл. 357 и сл. от ЗЗД може да възникне
само ако е била уговорена в договора (в този смисъл относно активната
солидарност между съдружниците в гражданско дружество и длъжника в Решение № 131/21.03.2014
г. по т.д. № 1121/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.;
Решение № 76/16.07.2019 г. по т.д. № 849/2019 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О., което разрешения настоящият състав намира за
приложимо и в отношенията между съдружниците в дружеството по ЗЗД).
В случая
ищцовата претенция се основава на извъндоговорно основание – неоснователно
обогатяване. Поради това между съдружниците в гражданското дружество не може да
възникне активна (кредиторова) солидарност на страната на обеднелия. С оглед на
това ищецът не е материалноправно легитимиран да търси сумите, с които
останалите съдружници са се обеднили.
Доколкото
претенцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се основана на извъндоговорно основание –
неоснователно обогатяване, ирелевантно за предмета на спора е възражението на
ответника, че договорът за гражданско дружество не е прекратен.
С оглед на
изложеното съдът намира, че това, с което се е обогатил ответникът за сметка на
ищеца, е припадащата се на ищеца част от дължимата за получаване сума по
извършените СМР съгласно фактура № **********/02.10.2015 г. и получена от
ответника чрез плащане по запорното съобщение от общината на неговото
задължение. Съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза
тази разлика възлиза на 85 896,91 лева общо за останалите участници в гражданското дружество. Съобразявайки
процентното участие на ищеца в гражданското дружество от 30%, съдът намира, че
същият е обеднял със сумата от 34 358,76 лева (изчисляването е по следната
формула: (85 896,91 лева х 30% х 100) / 75).
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният главен иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 85 896,51 лева е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Поради
отхвърлянето на същия, неоснователни се явяват и акцесорните претенции за
присъждане на законната лихва за забава върху тази главница за периода от датата на подаване на исковата молба (01.10.2020 г.) до
окончателното й изплащане и за сумата от 26 150,85 лева - законната лихва върху
главницата за периода от 30.09.2017 г. до 29.09.2020 г.
По предявения
при условията на евентуалност иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 38 728,97 лева, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца,
съдът намира, че същият е основателен за сумата от 34 358,76 лева, а за горницата над тази сума до предявения размер
от 38 728,97
лева искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Върху
присъдената главница от 34 358,76 лева следва да бъде присъдена и
претендираната законна лихва за периода от датата на
подаване на исковата молба (01.10.2020 г.) до окончателното й изплащане.
Съдът
намира, че следва да бъде присъдено и претендираното обезщетение за забава върху
присъдената главница от 34 358,76 лева за периода от 30.09.2017 г. до 29.09.2020 г. На основание чл. 162 от ГПК с помощта на калкулатор за законната
лихва, достъпен в интернет, съдът изчислява законната лихва
върху присъдената главница за горепосочения период на 10 460,32 лева, за която сума искът е
основателен и следва да бъде уважен, а за горницата над тази сума до 11 790,84 лева следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
По
исковете с правно основание чл. 364, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД:
Договорът
за гражданско дружество по чл. 357 – 364 от ЗЗД е насочен към постигане на една
обща цел, като съдружниците поемат права и задължения, които не са насрещни
един спрямо друг, а спрямо общността, учредена с общи усилия за постигане на
общата стопанска цел. Печалбите и загубите в гражданското дружество не са
обвързани принципно с конкретната дейност на всеки един от съдружниците, а
съгласно чл. 361, ал. 1 от ЗЗД се разпределят между съдружниците съразмерно с
техния дял, освен ако не е уговорено друго. Сторените за общата дейност
разноски не могат да се искат от съдружника, докато дружеството съществува.
Разходите за дейността, дори и да са направени от един от съдружниците, следва
да се поемат от всички съдружници съразмерно с участието им в гражданското
дружество при уреждане на имуществените отношения между съдружниците и след
извършване на цялостна рекапитулация от общата дейност, след като се прекрати
гражданското дружество или се прекрати участието на съдружника съгласно чл.
359, ал. 3 от ЗЗД. В случая не се твърди и не се установява по делото нито
прекратяване на участието на съдружника ищец в гражданското дружество, нито
прекратяване на гражданското дружество.
С
оглед на горното основателни са възраженията на ответника, че преди
прекратяване на гражданското дружество, не могат да се претендират от
съдружника разноските, направени за общата дейност. Това е така, защото докато
гражданското дружество съществува, не е налице изискуемост на вземанията за
разходи/разноски между съдружниците и съответно основателност на такава претенция.
Поради това съдът намира, че предявените главен иск и евентуален иск по чл.
364, ал. 1 от ЗЗД за разходи/разноски за дружествените работи на гражданското
дружество са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени (така в Решение №
34/06.03.2013 г. по т.д. № 94/2012 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.; Решение № 78 от 17.06.2009 г. по т.д. № 756/2008 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
Поради
отхвърляне на исковете по чл. 364, ал. 1 от ЗЗД, неоснователни са и акцесорните
претенции по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху главниците за
периода от 30.09.2017 г. до 29.09.2020 г. и от датата на подаване на
исковата молба до окончателното им изплащане, и същите следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
Съгласно
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК ищецът претендира разноски в
общ размер на 17 731,70 лева, от които 4 764,90 лева – държавна
такса, 800 лева – възнаграждение на вещо лице, 12
лева – банкови комисионни, 154,80 лева - административни разходи/нотариална
такса, 12 000 лева – възнаграждение за един адвокат. До приключване на
съдебното дирене не са представени доказателства за плащането на претендираното
адвокатско възнаграждение, съгласно задължителните указания в т. 1 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на горното основателно е възражението на ответника, че не следва да
бъде присъждано адвокатско възнаграждение на ищеца поради липса на
доказателства за заплащането му. Поради това съдът не дължи разглеждане на
направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
С
оглед на горното и предвид изхода на спора съдът намира, че в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 2 156,27 лева,
съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът
претендира разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение, като до
приключване на съдебното дирене не е представил списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Ответникът е направил разноски в размер на
200 лева – депозит за вещо лице. В приложения към отговора на исковата молба
договор за правна защита и съдействие е договорено адвокатско възнаграждение от
3 530 лева, като е посочено, че същото се заплаща с платежно по банкова
сметка. ***редставени от ответника доказателства за плащане на същото съгласно
задължителните указания в горецитираното тълкувателно решение, поради което адвокатското
възнаграждение не се взема предвид при определяне на разноските на ответника.
С
оглед на горното и предвид изхода на спора съдът намира, че в полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 124,76 лева,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Съгласно
чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: ***, BIC: *** “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”
АД, с титуляр - “З.03” ООД, по която да се преведат присъдените суми и
която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал.1, т. 7 от ГПК.
Водим
от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “З.03” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против “Г.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 59,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 85 896,91 лева (осемдесет и пет
хиляди осемстотин деветдесет и шест лева и деветдесет и една стотинки),
представляваща получена от ответника сума, с която се е обогатил за сметка на
съдружниците в ДЗЗД “ВиК И.2013”, чрез плащане по запорно
съобщение по изп. дело № 737/2013 г. по описа на ПИ при ТД на НАП - София град
и по запорно съобщение по изп. дело № 20158380404723 по описа на ЧСИ - М. Б.рег.
№ 838, с район на действие - съдебен район на СГС, за сумата от 26 150,85
лева (двадесет и шест хиляди сто и петдесет лева и осемдесет и пет стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 85 896,51 лева за
периода от 30.09.2017 г. до 29.09.2020 г., и законната лихва върху главницата
от 85 896,51 лева за периода от 01.10.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и искове с правно основание чл. 364, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 5 423,66 лева (пет хиляди четиристотин
двадесет и три лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща дължима от
ответника съобразно участието му в гражданското дружеството част от направените
разходи/разноски за дружествените работи, за сумата от 1 651,20 лева (хиляда
шестстотин петдесет и един лева и двадесет стотинки), представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 5 423,66 лева за периода от
30.09.2017 г. до 29.09.2020 г., и законната лихва върху главницата от
5 423,66 лева за периода от 01.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “Г.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “З.03” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата
от 34 358,76
лева (тридесет и четири хиляди триста петдесет и осем лева и седемдесет и
шест стотинки),
представляваща получена от ответника сума, с която се е обогатил за сметка на
ищеца с оглед изпълнено СМР по фактура № 8 от 02.10.2015 г. и получена от
ответника сума, за сметка на ДЗЗД “ВиК И.2013”, чрез плащане по запорно
съобщение по изп. дело № 737/2013 г. по описа на ПИ при ТД на НАП - София град
и по запорно съобщение по изп. дело № 20158380404723 по описа на ЧСИ - М. Б.рег.
№ 838, с район на действие - съдебен район на СГС, ведно със
законната лихва върху присъдената главница от 34 358,76
лева за периода от 01.10.2020 г. до окончателното й
изплащане, и сумата от 10 460,32 лева (десет хиляди четиристотин
и шестдесет лева и тридесет и две стотинки), представляваща
обезщетение за забава върху присъдената
главница от 34 358,76 лева за периода от 30.09.2017 г. до 29.09.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за горницата над 34 358,76 лева до предявения размер от 38 728,97
лева, иска с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за горницата над 10 460,32 лева до предявения размер от 11 790,84
лева, и исковете с
правно основание чл. 364, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2 169,46 лева (две хиляди сто шестдесет и девет лева и
четиридесет и шест стотинки), представляваща припадащата се на ищеца част от
дължимите от ответника съобразно участието му в гражданското дружество част от
направените разходи/разноски за дружествените работи на гражданското дружество,
сумата от 660,48 лева (шестстотин и шестдесет лева и четиридесет и осем
стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата от
2 169,46 лева за периода от 30.09.2017 г. до 29.09.2020 г., и законната
лихва върху главницата от 2 169,46 лева за периода от 01.10.2020 г. до
окончателното й изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Г.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “З.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 2 156,27 лева (две хиляди сто петдесет и шест лева и двадесет и седем
стотинки) –
направените разноски по делото пред СГС, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “З.03” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Г.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 124,76 лева (сто
двадесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки) – направените разноски
по делото пред СГС, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :