Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 05.12.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на осми
ноември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря …………… Петър Петров ..………… и в
присъствието на прокурора
………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков
…………. в.гр. дело № 677 по описа за 2018год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 484/05.04.2018г. по гр.д. №
9543/2017г. на РС гр.Плевен /ПлРС/ е отхвърлен ИЗЦЯЛО ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от *** ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.***, бул.***, № *, бл.*, вх.*, против В.Л.С.,
ЕГН **********,***, с правно основание чл. 422, 415, 124 от ГПК и цена на иска 1672,16лв., от които 1239,43лв.
главница и 432,73лв. неустойка.
Признато е за установено
по отношение на В.Л.С., ЕГН **********,***,
че не дължи сумата от 1672,16лв. на *** ЕООД.
Осъдено е на основание
чл.78 ал.3 от ГПК, *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
бул.*** № *, бл.*, вх.*, да заплати на В.Л.С., ЕГН **********,***, деловодните
разноски в размер на 150лв. за адвокатско възнаграждение.
С допълнително решение №
2501/02.07.2018г. ПлРС е отхвърлил искането на ЕООД за допълване на решението с
произнасяне в Частта за неустойката в размер на 432,73лв., като неоснователно.
Недоволни
от решението са останали *** ЕООД, гр.***, ЕИК *** чрез двама Управители заедно
– С.Н.Н. и И.Х.Г., които чрез юрк. Г. С. – К. го обжалват в законния срок изцяло,
като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат доводи, че неправилно ПлРС е
приел, че сключеното Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги към Договор за потребителски кредит /ДПК/ е нищожно поради противоречие
с добрите нрави – чл.26 ал.1, предл.3 ЗЗД. Тези клаузи не противоречат на чл.19
ал.4 вр. ал.1 ЗПК - Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Какво представляват общите
разходи за кредита легално определение дава пар.1,
т.1 от ДР на ЗПК - По смисъла на този Закон "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси. Поради това твърдят, че в общия разход
се включват разходи за допълнителни услуги, доколкото ползването на такива е
предвидено като задължително условие за сключване на ДПК. По настоящото дело
сключването на Споразумение за допълнителни услуги считат, че не е задължително
за отпускане на кредита, а ответникът сам е пожелал да закупи пакет от
допълнителни услуги, с което си е гарантирал приоритетно разглеждане и
отпускане на кредита, че при настъпване на неблагоприятни за него събития ще
може да отложи плащането на определен брой вноски за да се фокусира върху стабилизирането
на своята платежоспособност, че ако доходът му намалее ще може да си намали
размера на определен брой вноски с до 75%, че ако сменят датата на заплащане на
месечното му ТВ ще може да промени падежната дата на кредита, че ако има нужда
от допълнителни парични средства ще може да ги получи бързо и лесно. Позовават
се на чл.9 ал.1 ЗПК и т.14 от ДР на ЗЗП, уреждаща легално определение на
услуга, за да твърдят че е допустимо уговарянето на допълнителни услуги.
Твърдят, че по делото е установено, че ответникът се е възползвал от първата
услуга от пакета – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит.
Поискал е такъв на 30.01.2015г. и на 02.02.2015г. му е бил отпуснат кредита,
като сумата е била преведена по банковата му сметка. Освен това във всеки един
момент е имал възможността да поиска извършването на всички останали услуги по
пакета. Затова твърдят, че възнаграждението не е цена за услугите, а за
възможността длъжникът във всеки един момент да поиска промяна на Договора.
Оплакват се, че след като няма дефиниция за накърняване на добрите нрави, а
преценката се прави за всеки отделен случай, съдът е следвало да посочи кои
добри нрави са нарушени. Твърдят, че клаузите от Споразумението за допълнителни
услуги не са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП и не са нищожни съгласно
чл.146 ЗЗП, нито на друго основание. Възнаграждението за кредитора по
Споразумението за допълнителни услуги е в размер на 1 4*,84лв., което се
разсрочва и заплаща ежемесечно заедно с погасяването на кредита, и същото е
еквивалентно на обема и значимостта на предоставените допълнителни услуги.
Молят въззивния съд да отмени съдебният акт на ПлРС
и да постанови решение, с което да се уважат предявените искове, като им се
присъдят разноските за две инстанции и адвокатско възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт защита в размер на 300лв.
Ответникът по въззивната жалба и ответник по делото пред ПлРС
В.Л.С. ***, ЕГН ********** чрез
адв.Л. Т. от ПлАК изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението
да се потвърди. Навеждат доводи, че ЕООД
не са представили доказателства за ползвани допълнителни услуги от длъжника и
поради това плащане на непредоставена услуга твърдят, че не се дължи. В
приобщеното към ДПК Споразумение за допълнителни услуги те са подробно
изброени, но не е посочена цена за всяка, а е формирана обща цена от 1 4*,84лв.
с месечна вноска от 60,41лв. или дължимата сума по кредита е 2 151,36лв.,
но със сумата от допълнителните услуги става общо 3 601,20лв. Това води до
значително несъответствие – несъразмерност – между правата и задълженията на
кредитора и потребителя, защото от така сключеното Споразумение за допълнителни
услуги длъжникът не можа де разбере за какво колко плаща, а е в негов ущърб
защото чрез него кредитът са завишава двойно. Претендира разноски за тази
инстанция и прави възражение за прекомерност на исканото адвокатско
възнаграждение от ищцовото Дружество.
Въззивният
съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните
и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази
изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не
се спори и се установява от приложеното дело на ПлРС, че на 23.10.2017г. ЕООД са подали Заявление
по чл.410 ГПК за издаване на Заповед за изпълнение против длъжника – ответника В.Л.С.,
от когото претендират парично вземане – 1 672,16лв. – главница от
1 239,43лв. и неустойка от 432,73лв., произтичащо от неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит от 02.02.2915г., ведно със
законната лихва върху главницата от 23.10.2017г. до окончателното й изплащане,
както и разноски от 183,44лв., от които 33,44лв. за д.т. и 150лв. адв.
възнаграждение за юрисконсулт.
Безспорно
е също така, видно от Заповед № 5388/24.10.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, че срещу длъжника В.Л.С. в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение за исковата сума, ведно със законната лихва върху главницата
от 23.10.2017г. до окончателното й изплащане и за 83,44лв. деловодни разноски –
33,44лв. д.т. и 50лв. адв. възнаграждение, като в Заповедта е изрично посочено,
че вземането произтича от неплатено задължение по Договор за потребителски
кредит от 02.02.2015г.
Не
се спори също и се установява от приложеното дело на ПлРС, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е възразил срещу Заповедта за изпълнение – л.12 от ч.гр. дело и с
Разпореждане от 08.11.2017г. ПлРС е указал на ЕООД да предяви иск за
установяване на вземането си в месечен срок. Пак от това дело се установява, че
препис от Разпореждане заявителят в заповедното производство е получил на 21.11.2017г.
– л.15 от делото, а видно от приложената ИМ, както и от ИМ по делото на ПлРС,
чието решение се обжалва, ЕООД са предявили иска с правно основание чл.422 ал.1
във вр. с чл.415 ал.1 ГПК на 21.12.2017г.,
т.е. в срока по чл.415 ал.1 ГПК.
С
Отговора от 14.02.2018г. – л.69 от делото на ПлРС ответникът възразява, че не
дължи сумата, защото по ДПК е получил 1 450лв. заем при месечна вноска по
кредита 89,64лв. и срок от 24 месеца – общо задължение от 2 151,36лв. ЕООД
претендират сумата въз основа на Споразумение за пакет от допълнителни услуги
за 1 4*,84лв. при месечна вноска от 60,41лв., но той такива услуги на е
ползвал и поради това за непредоставена услуга не дължи плащане. В ИМ е
посочено, че е заплатил сумата от 2 394,60лв. и поради това кредитът е
погасен преди подаване на заявлението изцяло. Прави възражение, че
Споразумението накърнява добрите нрави и поради това е нищожно на осн. чл.26
ал.1, предл.3 ЗЗД.
Предвид
твърденията по ИМ и Отговора на ИМ, оплакванията по въззивната жалба и Отговора
по същата, спорни по делото са въпросите да се признае ли за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца исковата сума ведно със законната лихва,
за какъв период и разноски в какъв размер?
За
да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази приложеното ч.гр. дело
и писмените доказателства, представени пред ПлРС и ПлОС.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението в Частта, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Л.С., ЕГН **********,***, че не
дължи сумата от 1672,16 лв. на *** ЕООД
е недопустимо, защото е постановено по непредявен иск – чл.270 ал.3 ГПК. Видно
от петитума на ИМ, ищцовото Дружество претендират съда да постанови решение, с
което съдът да признае за установено между страните, че В.Л.С. дължи на ЕООД
сумата от 1 672,16лв., от които 1 239,43лв. неизпълнено задължение по
Погасителен план и 432,73лв. неустойка от неизпълнение на Договор за
потребителски кредит от 02.02.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от
1 672,16лв. от 23.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата –
положителен установителен иск за съществуването на вземането по смисъла на
чл.422 ГПК. Дори да се разсъждава, че признаването от съда, че ответникът не
дължи на ЕООД исковата сума представлява произнасяне по иска, но с обратен
знак, няма как да се подмине факта, че по делото няма предявен отрицателен
установителен иск и този начин на произнасяне представлява нещо различно от
исканото от ищеца – по иск, какъвто няма предявен по делото. Поради това в тази
Част решението следва да се обезсили на осн. чл.270 ал.3 ГПК.
При
тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат единствено
конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното решението е
валидно и допустимо в останалите Части.
Отношенията
между страните следва да се уредят по общите правила за договорите - разпоредбите
на чл.79 ал.1 и чл.240 ЗЗД, както и тези за Заповедното производство – чл.422
ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК.
Съгласно
чл.240 ал.1 ЗЗД с Договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума.
За
да отхвърли предявените искове за главница и неустойка ПлРС е приел, водни от
мотивите на обжалваното решение, че Договора за кредит и Споразумението за
пакет от допълнителни услуги попадат под действието на Закона за защита на
потребителите - за тях се прилагат разпоредбите на чл.143 – чл.148 от ЗЗП. Поради
това клаузите на Договора и Споразумението не трябва да бъдат установени във
вреда на потребителя и да не противоречат на изискването за добросъвестност. Те
не трябва да водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Ищецът не е доказал, че клаузите на Споразумението са
индивидуално определени и отговарят на изискването за добросъвестна търговска
практика. Не е добросъвестно да се задължи потребителя да заплаща за пакет допълнителни
услуги, без да е посочена цената на всяка услуга. Не е честно да се включи в Споразумението
клауза, че независимо от обстоятелството, че не
ползваш услугата, следва да заплащаш месечна вноска към вноската по
кредита. При сключването на Договорите за потребителски кредит, е приложима
нормата на чл. 12 ЗЗД, която изисква добросъвестно поведение на страните. Приел
също така, че в процесния случай, не са представени доказателства, че искането на
В.С. за кредит е разгледано приоритетно. В исковата молба се твърди, че
ответникът не е ползвал допълнителните услуги, но тъй като е подписал Споразумението,
следва да заплати сумата от 14*,84 лв. Поради това е налице значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и на потребителя. Според
ПлРС в съдебната практика е прието, че несъразмерността е значителна, когато е
налице съществено, радикално несъответствие в насрещната престация. В процесния
случай е налице нееквивалентност, тъй като кредиторът не е посочил стойността
на всяка услуга, за да може потребителят да разбере за какво колко плаща.
Споразумението не е ясно и разбираемо за средния потребител, защо ако не ползва
една услуга следва да плаща посочената обща сума. Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги е във вреда на потребителя по
смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Чрез възнаграждението за допълнителни
услуги кредитът се завишава 100% - т.е. то е уговорено в ущърб на потребителя.
Добросъвестността при предоставяне на услугата за предоставяне на заем е част
от добрите нрави като морални норми, при нарушаването на които клаузите, които
ги нарушават са нищожни. След като Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е сключено при нарушаване на правилата за добросъвестност и
справедливост - кредиторът, без да е извършил услугата, се облагодетелства за
сметка на потребителя, като го задължава да заплати нещо, което не е ползвал.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни, ако не са
уговорени индивидуално. В случая ПлРС е приел, че ищецът не е доказал, че
споразумението е уговорено индивидуално - изготвено е предварително и
ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.
Съдът е приел, че Споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги от 02. 02.2015 г. е НИЩОЖНО, поради накърняване
на добрите нрави - чл.26, ал.1, предл. 3
от ЗЗД и тъй като няма спор, че В.С. е изплатил сумата от 2 394,60лв. намерил,
че сумата по Договора за кредит в размер на 2 151,36лв. е изцяло изплатена
и искът се явява неоснователен.
Тези изводи се споделят
от настоящата инстанция и при мотивиране на своето решение ПлОС препраща към
същите при условията на чл.272 ГПК.
Неоснователни са оплакванията на ЕООД, че ПлРС не е дефинирал
какво са добрите нрави – това са правила за справедливост и добросъвестност, на
които следва да отговарят сключените Договори и сделки. Задължението за добросъвестност при сключването
им означава честно отношение при договарянето на гражданско – правните сделки.
След
като са недоказани оплакванията за неправилност на решението, то ПлРС е
постановил едно законосъобразно решение, което следва да се потвърди в
останалите Части.
За настоящата инстанция ищецът изрично претендира разноски, но предвид
изхода на спора същите следва да останат за негова сметка.
ЕООД следва да бъде осъдено на осн. чл.78 ал.3 ГПК да заплати на В.Л.С. сумата
от 50лв. разноски по делото за въззивното производство.
Поради това и на основание чл.270 ал.3 ГПК, чл.271 ал.1 във вр. с чл.272 ГПК Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение № 484/05.04.2018г.
по гр.д. № 9543/2017г. на РС гр.Плевен – тринадесети граждански състав в
ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на В.Л.С. ЕГН **********,***, че не дължи сумата от 1672,16лв.
на *** ЕООД и
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 9543/2017г. на ПлРС в тази му ЧАСТ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 484/05.04.2018г. по гр.д. № 9543/
2017г. на РС гр.Плевен – тринадесети граждански състав в останалите обжалвани
ЧАСТИ, с които е ОТХВЪРЛЕН ИЗЦЯЛО КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от *** ЕООД, гр.***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.***, бул.*** № *, бл.*, вх.*, чрез двама
Управители заедно – С.Н.Н. и И.Х.Г. против В.Л.С., ЕГН **********,***, с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за признаване за установено между страните, че В.Л.С. дължи на ЕООД сумата
от 1 672,16лв., от които 1 239,43лв. – главница от неизпълнено задължение
по Погасителен план и 432,73лв. неустойка от неизпълнение на Договор за
потребителски кредит от 02.02.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от
1 672,16лв. от 23.10.2017г., до окончателното изплащане на сумата, както и
за сумата от 83,44лв., представляваща разноски в Заповедното производство, от
които 33,44лв. д.т. и 50лв. адвокатско възнаграждение за юрисконсулт, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 ГПК *** ЕООД, гр.***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.***, бул.*** № *, бл.*, вх.В, чрез двама
Управители заедно – С.Н.Н. и И.Х.Г. -
да заплатят на В.Л.С., ЕГН **********,*** сумата
от 50лв. деловодни разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.