№ 2222
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110136881 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ТС“
***, ЕИК ***, представлявано от АА - *** ул. ***, против И. К. В., гражданин
на ***, родена на ********** г., с адрес гр: ***
Ищецът твърди, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия на клиенти за
битови нужди, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от
КЕВР, като същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на клиентите. Поддържа, че ответницата не
е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо нея са влезли в ОУ за
продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за
битови нужди, одобрени с Решение от 2016 г. на КЕВР, публикувани във
вестник „***“ в сила от 10.07.2016 г.
Заявява, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 –
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Счита, че ответницата е използвала доставяната от ищцовото дружество
топлинна енергия за абонатен № *** в рамките на периода от м.05.2021 г. до
м.04.2023 г., както и услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2021
г. до м.4.2023 г., като същата не е погасила своето задължение.
Твърди, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за
1
топлоснабдения имот са начислявани от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата – „ДЕ“ *** на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №
2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба ***-334 от 06.04.2007 г.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК Ответникът е получил препис от исковата молба,
като в срока за отговор по чл. 131 ГПК чрез назначения й особен представител
депозира отговор, в който заявява, че оспорва изцяло исковата молба и моли
същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна. Поддържа, че ищецът
не е изготвил фактури, от които да се установи задължението на ответницата.
Счита, че е в задължение на ищеца да издаде съответната данъчна фактура и
същата да бъде отразена в счетоводството на ищеца, както и да бъде включена
в дневника за покупко - продажбите по ДДС, като включването или
невключването на задължението, респективно ползването на данъчен кредит
по същата представлява недвусмислено признание и доказва съществуване
или несъществуване на вземането. Твърди, че в тази насока е и трайната
съдебна практика, включително и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. №
454/2008 г., което е постановено по реда на чл. 290 ГПК и като такова има
задължителен характер съгласно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение
на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. Счита, че съгласно ТР № 2/2017 г. от
17.05.2018 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2017 г. от ОСГК на ВКС,
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й. Счита, че ответницата не е
потребител на ищцовото дружество и няма каквито и да е задължения към
ищеца, тъй като за същия период ищецът е вписал задължение на друго лице -
ЕТГ. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна
давност, както за претендираната главница, така и за акцесорните вземания за
лихва на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД., като вземанията са погасени с
изтичането на тригодишна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ДЕ“ *** не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение
с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е
2
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, съдът е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за процесния период от
01.05.2021г. до 30.04.2023 г., до топлоснабдения имот, находящ се в гр. *** е
доставяна топлинна енергия в посочените от ищеца количества.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
За доказване принадлежността на правото на собственост на процесния
имот към исковата молба са приложени – *** и Протокол от 16.03.1962 г. на
ЖСК „***“, улица „*** ***”, от които се установява, че наследодателя – ЕГТ в
качеството и на член кооператор се е настанила в жилище съгласно предишен
разпределителен протокол, а именно процесния апартамент: ***, ***.
От представената по делото молба от 11.08.1988 г. се установява, че
наследодателя – ЕГТ е поискал закриване на партидата за имота на процесния
адрес „*** *** ***”, като на дата 12.04.1989 г. с друга молба е поискала
откриване на нова партида на процесния адрес.
По делото е приложен списък на живущите на ул. „*** ***“, ***, сред
които е и наследодателя – ЕГТ , които е отбелязан като живущ в апартамент
***.
Видно от представения Протокол на Общото събрание на собствениците
на етажна собственост на адрес „*** *** ***” наследодателят ЕГТ с абонатен
номер *** е вписан като титуляр на сметката в ищцовото дружество.
От удостоверение за наследници с изх. № ***/11.05.2023 г. се установява,
че наследодателя ЕГТ е починал на дата 13.06.2014 г. и е оставил за свой
наследник по закон своята дъщеря – И. К. В. (ответник по делото), която се
явява собственик на процесния имот, доколкото по делото няма данни същата
да се е отказала от наследството.
В този смисъл, в качеството си на титуляр на правото на собственост към
процесния период, ответникът е и страна по облигационното отношение за
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са
валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ
в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не
3
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на исковата молба на 19.06.2024г.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м.05.2021г. (най-
старото от периода) не е погасено по давност – за този месец задължението е
станало изискуемо на 15.07.2021г., поради което релевираното възражение за
настъпила погасителна давност е неоснователно.
С оглед на гореизложеното, съдът намира иска за заплащане на главница за
ТЕ за напълно основателен, като ответникът се явява задължен за сумата в
размер на 276,07 лева, представляваща главница за неизплатена ТЕ за периода
от м.05.2021 г. – м.04.2023 г.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период-л. 25, като ответника се явява задължен за сумата в размер на 23,40
лева, представляваща главница за незаплатена ТЕ за периода от м.05.2021 г. до
м.04.2023 г.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата
4
изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на
законната лихва.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които са част от
съдържанието на облигационните отношения между страните, плащането на
цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената от
продавача данъчна фактура. В настоящия случай основателността на главния
иск обуславя извода за основателност и на акцесорната претенция в размер на
43,20 лева с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 15.09.2022 г.
до 03.06.2024 г., имаща за предмет обезщетение за забавено обезщетение.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Изходът от спора дава право на съдебни разноски само на ищцовата
страна. ( чл. 78, ал. 1 ГПК).
Съедбно-деловодните разходи, които се полагат на ищеца, възлизат в
размер на 550,00 лева и са сбор от заплатена държавна такса по исковото
производство – 50,00 лева, 400,00 лева заплатен депозит за особен
представител, и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79 ,ал.1 ЗЗД вр. 149 ЗЕ вр. чл. 86 ЗЗД, И. К. В.,
гражданин на ***, родена на ********** г., с адрес: гр. ***, ул. „*** *** ***”
***, ет. ***, да заплати на „ТС“ ***, ЕИК ***, сумите, както следва:
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 276,07 лева,
главница за потребена топлинна енергия, за периода от м.05.2021 г. до
м.04.2023 г. и сумата от 23,40 лева - главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 19.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и
на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата от 43,20 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
03.06.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, за сумата от 10,85 лв. за периода от
01.07.2022 г. до 03.06.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 ГПК, И. К. В., гражданин на ***,
5
родена на ********** г., с адрес: гр. ***, ул. „*** *** ***” ***, ет. ***, да
заплати на „ТС“ ***, ЕИК ***, сумата от 550,00 лева. – представляваща
съдебните разноски, дължими за производството по делото.
Решението е постановено при участието на ТХ „ДЕ“ Е*** като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6