Р Е
Ш Е Н
И Е № 260364/15.10.2021г.
гр. ЯМБОЛ.15.10.2021.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........16.09.2021г........година в състав:
Председател:Св.Димитрова.
при секретаря .......................Й.П.…...................................……................и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ Димитрова.…………………...…...гр.дело N .5082 ..
по описа
за 2018 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното........................................................................
Производството по делото е
образувано по молба на М.Д.Г., с която желае на основание чл.108 от ЗС да се
приеме за установено по отношение на ответника Д.М.У., че е собственик по
наследство на 1/4 ид. част от дворното място, лятната кухня и второстепенната
сграда, както и по отношение на 1/3 ид. част от жилищната сграда от дворно
място, съставляващо УПИ № *** в квартал *** по плана на с.О., Община Т., Я.
област, с пространство от 1625 кв.м., заедно с построените в същия имот жилищна
сграда от 80 кв.м., лятна кухня от 32 кв.м. и второстепенна сграда от 24 кв.м.,
при граници на имота: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** УПИ *** и УПИ ***, при
квоти: по 1/2 ид. част за нея-ищцата и за Й.Д.Д. от дворното място, лятната
кухня и второстепенната сграда и по 1/3 ид.ч. за всеки един от тримата
наследници от жилищната сграда , като в тази връзка желае да бъде осъден ответника да й предаде
владението на частта от имота, съобразена с наследствената й квота, която
владее без правно основание, както и да й заплати направените по делото
разноски.
Ищцата твърди, че заедно със
сестра й Й.Д.Д. са наследници на Д. Д. Д., б.ж. на с.О., област Я., поч. на ***
год. Наследник на И. Т.Д.,***, поч. на *** год. е синът й Г. Ц. Г.. Общите
наследодатели са им оставили след смъртта си процесния недвижим имот.
Непосредствено след смъртта на
баща им между нея и сестра й Й.Д. нямало никакви проблеми по отношение
собствеността и ползването на имота. У двете им било налице съзнанието, че
имота е общ, имат равни дялове и всяка една от тях заявила, че желае да ползва
своята собственост под формата на съвместно стопанисване.
След време обстоятелствата се
променили, като със всяко свое действие в имота сестра й демонстрирала желание
и намерение за самостоятелно и несмущавано ползване на наследствения им имот,
поради което и започнала консултации за евентуална делба на имота.
След проведените консултации и
ползваните експертни мнения се установило, че наследственият им недвижим имот
обективно и юридически не отговарял на изискванията за обособяване на два
отделни самостоятелни равностойни парцела.Предложила на сестра й да й изплати
половината от стойността на имота и тя да й предостави в дял своята част, или
обратно - да получи сума, съответна на половината имот и да й прехвърли своите
права върху имота.
Ищцата твърди, че на 21.10.2018
год. отишла в бащиния им имот с цел да постигнат разумно споразумение, но била
посрещната от ***, *** и ***/настоящия ответник/ със заключени врати и сменени
брави. Ответника и ***, категорично й заявили, че тя няма право да стъпи в имота,
защото вече не е неин, а на ответника.
Тогава разбрала, че на 17.10.2018
год. *** Й.Д. е сключила със ***/ ***/ Д.М.У. / ответник по делото/ договор за
наем на недвижим имот за срок от 10 / десет/ години срещу наемна цена от 20 лева
на месец с предмет на договора - цялото дворно място, заедно с постройките в
същото.
От тази дата, до момента ищцата
твърди, че е ходила в имота няколко пъти, но е заключено и няма никакъв достъп.
Имота се намира във владение на ответника. Лишена е от каквато и да било
възможност да ползва и стопанисва бащиния си имот и да реализира в пълен обем
правото си на собственост в качеството й на наследник.
Намира, че сключеният договор за
наем между ответника и Й.Д.Д., който по същество е акт на управление на имота
нарушава чл.32, ал.1 от ЗС, който изисква общата вещ да се управлява съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.
По тази причина този наемен договор е непротивопоставим спрямо нея досежно
наследствената й ид.ч. от дворното място, лятната кухня и второстепенната
сграда, както и по отношение на 1/3 ид.ч. от жилищната сграда и те се владеят
от ответника без правно основание.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, с който счита предявеният иск за
неоснователен и моли същият да бъде
отхвърлен. Претендира за присъждане на направените пред настоящата инстанция
разноски съгласно договор за правна помощ.
Ответникът твърди, че никога не е оспорвал правото на собственост на някой
от съсобствениците, включително и на М.Д.Г. върху описаният в исковата молба
имот, никога не е извършвал действия от които може да се направи извод, че е
превърнал държането във владение и не е отричал правата на съсобственика /
ищцата/ , никога не е извършвал действия с които да възпрепятства ползването от
ищцата на нейната идеална част . Ответника с поведението си не е дал повод за
завеждане на иска и признава, че ищцата е съсобственик на имота, прекратил е
Договор за наем от 17.10.2018г., вписан с вх. Per. № ***, т.***, стр. *** на
АВСВ Я. освободил е имота и е предал държането на собствениците.
Посочва, че от 17.10.2018г. до 08.02.2019г. е
държал имота по силата на Договор за наем от 17.10.2018г. , вписан с вх. Per. №
***, т.***, стр. *** на АВСВ Я., сключен между него и съсобственика Й.Д.Д..
След като узнава от депозираната искова молба, че ищцата се противопоставя на
сключеният договор за наем , същият е прекратен с Анекс към договора за наем от
08.02.2019г. вписан с вх. Per. №***, т. ***, стр. *** на АВСВ Я. и е предал
държането на имота.
Към датата на завеждане на настоящият иск , в
периода от 17.10.2018г. до 08.02.2019г. ответника е държател на имота по силата
на сключеният договор за наем и никога не е извършвал действия от които може да
се направи извод, че е превърнал държането във владение и отрича правата на
съсобственика, в случая на ищцата. Твърди, че ищцата е уведомена за сключения
договор за наем и по никакъв начин не се е противопоставила, не е отправила
покана до ответника, че претендира предаването на нейната идеална част, тъй
като е лишена от възможността да я ползва. Ответника не е сменял брави и
ключалки на имота и не живее в него, никога не е заявявал на ищцата , че няма
право да посещава или да ползва имота, нито е препятствал по какъвто и да било
начин достъпа и до имота. Единствено е посещавал пристройката, изградена от
наемодателката, която след прекратяване на договора за наем е разрушена по
депозирана от ищцата жалба в Община Т.. Твърди, че до отдаването на имота под наем
само наемодателката е полагала грижи и е разходвала средства за поддържането на
имота. Именно необходимостта да се осигури грижа, опазване и поддръжка на имота
е причина за сключване на договора за наем.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за наследници изх.№ ***. на кметство
с.О., общ.Т. И. Т.Д. е починала на ***г. и за свои наследници е оставила ищцата
по делото М.Д.Г. – ***, Й.Д.Д. – *** и Г. Ц. Г. – *** на починалия й съпруг Д.
Д. Д..
Съгласно нотариален акт №***,
дело № ***г. на нотариус при РС гр.Я. Д. Д. Д. е признат собственик по
наследство и делба върху дворно място в с.О., съставляващо парцел ***,
урегулиран от 1625 кв.м. в кв.*** по плана на селото, заедно с построените в
него масивно жилище, сая, навес и плевник. За имота е представена скица и
данъчна оценка.
Според представения договор за
наем от 17.10.2018г., вписан в СП-Я. на 18.10.2018г. Й.Д.Д. е предоставила този
имот под наем на Д.М.У. за срок от 10 години, при месечен наем от 20лв.
Ищцата е представила писмо изх.№ *** от 01.11.2018г. на Община Т.
до Й.Д.Д. във връзка с изградени от нея строежи и постъпила жалба от М.Д.Г., за
представяне на документи за имота и строежа. Издаден е констативен акт №*** от
11.01.2019г. на работна група при Община Т., която е констатирала, че в имота
има изграден незаконен строеж от Й.Д.Д. , изпълнен през 2017г., представляващ
пристройка към съществуваща сграда. Съставен е и констативен акт №*** от
11.01.2019г. за установен незаконен строеж на тоалетна в имота, който е изпълнен
от Й.Д.Д. през 2017г. По делото бе разпитан като свидетел един от съставителите
на констативните актове – А. Д. Т.,***, която потвърди констатациите в
актовете. Когато ходили имота бил заключен, като впоследствие едната *** - Д.
ходила да им отключва да влязат в имота.
По молба на ищцата бе разпитан
като свидетел Б.Б., *** който обслужвал тогава с.О., и който заяви, че е
посещавал тогава адреса само веднъж, т.к. бил извикан за съдействие. В имота не
е видял никой, той бил заключен.
В подкрепа на възраженията си
ответникът е представил анекс съм договора за наем от 08.02.2019г., вписан в
СП-Я. на 08.02.2019г., с който страните са прекратили сключеният договор за
наем.
Видно от приложеното гр.д. №***по
описа на ЯРС за 2018г. същото е имало предмет делба на процесния имот, като с
решение № ***г. делбата е била допусната между М.Д.Г. и Й.Д.Д. по отношение на УПИ ***, в кв.*** по плана на
с.О. с пространство от 1625кв.м., заедно с построената в същия имот лятна кухня
от 32 кв.м. и второстепенна сграда от 24 кв.м. при квоти по ½ идеална
част за всяка страна. Със същото решение е била допусната делба между М.Д.Г. , Й.Д.Д.
и Г. Ц. Г. по отношение на изградената в имота сграда от 80кв.м. при квоти от
11/24 ид.ч. за М.Д.Г., 11/24 ид.ч. за Й.Д.Д. и 2/24 ид.ч. за Г. Ц. Г.. С
решение №***г. по делото имотите са изнесени на публична продан.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно осн.
чл. 108 от ЗС.
По силата на чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без основание за това. За успешното провеждане
на ревандикационният иск е необходимо ищцата да докаже, че е собственик на
спорната вещ, чието право претендират, че не упражнява фактическа власт върху
нея, и че ответника я владее без правно основание, като тези предпоставки
трябва да са налице кумулативно. От своя страна ответника следва да докаже, че
владее имота на правно основание. Основанието на ревандикационния иск е
накърненото право на собственост, като с него невладеещият собственик
претендира от владеещия несобственик без основание своята вещ. Целта на
исковата защита е връщане на вещта във фактическата власт на собственика.
В случая преследваната цел на
закона не е налице, т.к. имота в резултат на проведено производството по делба
е изнесен на публична продан. Безспорно се установи, че ищцата е собственик
върху ½ идеална част от УПИ ***, в кв.*** по плана на с.О. с
пространство от 1625кв.м., заедно с построената в същия имот лятна кухня от 32
кв.м. и второстепенна сграда от 24 кв.м. и на 11/24 идеални части от
изградената в имота сграда от 80кв.м.
От събраните по делото
доказателства обаче по никакъв начин не се установи тя да била възпрепятствана
да упражнява правото си на собственост от ответника. Безспорно се установи
сключването на договор за наем с ответника, който е бил само държател на имота
в периода на действието му от сключването 17.10.2018г. до 08.02.2019г. Не се
установи той по някакъв начин да е възпрепятствал ищцата да упражнява правата
си на собственик. От представените констативни протоколи се установява, че
между ищцата и нейната *** е имало спор във връзка със строителството на
допълнителни сгради в имота, което строителство е било осъществено през 2017г.
и не касае спор с ответника. От гласните доказателства не може да се направи
категоричен извод, за твърдението, че ищцата не е била допускана до имота.
Безспорно през периода на действие на договора за наем ответника е държал имота
на правно основание – сключения договор за наем, но дори и през този кратък
период не се установи ищцата да била възпрепятствана от него да упражнява
правата си на собственик. С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният
иск остана недоказан и като неоснователен следва да се отхвърли.
При този изход на делото ищцата
дължи на ответника направените от него разноски по делото в размер на 900лв. –
платено адвокатско възнаграждение, съгл. договор за правна помощ и съдействие.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Д.Г. ***,
***, ЕГН ********** иск по чл.108 от ЗС против Д.М.У., ЕГН ********** *** , за
установяване на собствеността и предаване на владението върху притежаваните от
ищцата идеални части от УПИ ***, в кв.***
по плана на с.О. с пространство от 1625кв.м., заедно с построената в същия имот
лятната кухня и второстепенната сграда, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Д.Г. да заплати на Д.М.У.
направените по делото разноски в размер на 900лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: