№ 310
гр. гр. Димитровград, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20245610100967 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване
нищожността на сключени между страните договор за паричен заем и договор
за предоставяне на гаранция.
Ищецът Н. Д. Т., чрез процесуален представител адв.М.М. твърди в искова
молба следното: Подзащитният ми е страна по Договор за паричен заем №
5002238 от 08.01.2024г., сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет
Мениджмънт “ АД.Съгласно Договор за паричен заем № 5002238 от
08.01.2024г., подзащитният ми получава заемната сума от 400 лева, и общо
дължима сума с лихва 444.42 лева, при срок на кредита 27 вноски, при ГПР от
49.01% и ГЛП от 40 %. Във връзка с чл.4 от Договор за паричен заем,
доверителят ми сключва с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, Договор за
предоставяне на гаранция № 5002238 с който да бъде обезпечен сключеният
Договор за заем. Възнаграждението което следва да заплати, за поръчител е в
общ размер на 284.58 лева или 10.54 лева за всяка вноска. Считам, че Договор
за паричен заем № 5002238 от 08.01.2024г., сключен с ответниковото
дружество „ Изи Acer Мениджмънт “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1
от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК. На първо
място, Договор за паричен заем № 5002238 от 08.01.2024г., сключен с
ответниковото дружество „ Изи Acer Мениджмънт “ АД, е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с
чл.22 от ЗПК Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
1
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е
образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за
паричен заем е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.
Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в
посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/,
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за
поръчителство, не става ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямаме
никаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само
лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно
описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства
липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване
на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни,
при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки
цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за
потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на
неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че
разходите с а включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.
Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената
на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти,
които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи
какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за паричен заем
, поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Наред с това,
посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно как точно се
съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин
подзащитният ми, е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде
спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
2
предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно
да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да
разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в
договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота,
въведено в чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК. На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от
ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя ,
настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни ,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка L от ЗПК "Общ разход по кредита
за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на
сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като
елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко
свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се
заплаша от потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство
е въздигнат, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без
когото последният не може да бъде сключен. Налице е заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на
допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава
изискването ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута определена с
ПМС№426/2014г. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър
по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а
именно, едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД е
"Изи Асет Мениджмънт" АД. Основен предмет на дейност на ответника е
гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата
на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него търговска дейност
като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Изи Асет
Мениджмънт" АД. С оглед това обстоятелство може да заключим, че със
сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата
на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря
възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на
"Изи Асет Мениджмънт" АД. С договора за поръчителство не се цели реално
обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД,
3
доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Изи Асет
Мениджмънт" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със
сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел
да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до
недействителност на договора за заем и договора за поръчителство. Наред с
това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита
на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че
използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР
представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и
сл.ЗЗП. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК,
която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма
изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за паричен
заем № 5002238 от 08.01.2024г., следва да се прогласи за недействителен. Ако
съдът, счете че Договор за паричен заем № 5002238 от 08.01.2024г., сключен с
ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е действителен, в
условията на евентуалност, считам че клаузата на чл.4 от Договор за паричен
заем № 5002238 от 08.01.2024г., сключен с ответниковото дружество „ Изи
Асет Мениджмънт “ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД,
чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, по следните съображения: Така
посоченият чл.4 от договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит на
доверителят ми е необходимо да сключи договор за поръчителство и то с
избрано от заемодателя, дружество. Т.е въз основа на чл.4 от договора,
доверителят ми е длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде
отпуснат кредит. Сключването на договор за поръчителство е въздигнат в
условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да
бъде отпуснат последния. Посочената клауза, води до нееквивалентност на
насрещните престации. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да
не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме,
че е налице нищожност, е необходимо да се установи значителна липса на
еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е
4
в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това
несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е
настоящият случай. С оглед тази конкретна преценка, се прави извод, че
клаузата на чл.4 от договора за заем е нищожна, доколкото с нея се задължава
доверителят ми да сключи договор за поръчителство и то с предварително
избрано дружество, чието възнаграждение е в размер на 60% от отпусната
сума. В тази връзка клаузата на чл.4 от Договора противоречи на добрите
нрави. Наред с това, клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем е нищожна
като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на
потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до
неравновесие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на
доверителя ми като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / . Посочените по-горе
клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал.1 ЗЗП/ и
разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не
позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. На следващо място, считам и че
така сключения Договор за предоставяне на гаранция №5002238 е нищожен на
основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с
чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, като съображенията ми за това са
следните: В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З-то от ЗЗД е
налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума
за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е
чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2
и чл.9 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по
смисъла на чл. 26, ал.1, пр.З от ЗЗД се е достига до значителна не
еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на подзащитната ми с цел извличане на собствена
изгода на кредитора. Когато е налице явна не еквивалентност между
предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения. В настоящият
случай, такава не еквивалентност между престациите е налице, тъй като
сумата която се претендира чрез него е в размер на 284.58 лева и съставлява
допълнителна сума, която е в размер на над 60% от сумата на отпуснатия
кредит от 400.00 лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е
застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото
спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
5
Отделно от това, тази сума от 284.58 лева, се заплаща без доверителя ми да
получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за
предоставяне на гаранция и то с предварително избрано от заемателя
дружество, „Файненшъл България“ ЕООД, за да му бъде отпуснат заем. Т.е
чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до
увеличаване на дължимата сума с над 60%, без каквато и да е насрещна
престация. На следващо място, Договор за предоставяне на гаранция сключен
с „Файненшъл България“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до
нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на
закона на основание чл.26 ал. 1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. В
настоящия случая, възнаграждението което следва да се заплати по Договор за
предоставяне на поръчителство е в размер на 284.58 лв, е следвало да бъде
отразен в определение ГПР. Съглано чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В §1, т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Така уговореното възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство по своята същност представлява разход по
кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. При
извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответната страна се
установява, че едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България"
ЕООД е "Изи Асет Мениджмънт" АД. Основен предмет на дейност на
ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи,
че печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него
търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния
собственик "Изи Асет Мениджмънт" АД. С оглед това обстоятелство може да
заключим, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се
заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство
се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като
печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД. С договора за поръчителство не се
цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Изи Асет
Мениджмънт" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза
на "Изи Асет Мениджмънт" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе
си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел
6
да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до
недействителност на договора за поръчителство. На последно място, считам
че Договор за предоставяне на гаранция сключен с „Файненшъл България“
ЕООД, е недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП. Същият
е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност
и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този
начин е в ущърб на доверителката ми като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / .
Посоченият по-горе Договор за поръчителство не е разбираем и не позволява
на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП.
Моли съдът да прогласи, че Договор за паричен заем № 5002238 от
08.01.2024г., сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “
АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19,
ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност ще помоля
съдът да прогласи, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № 5002238
от 08.01.2024г., сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт
“ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и
чл.146 от ЗЗП.
В срок е депозиран отговор от ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлan Неру" № 28, „Силвър Центьр", ет. 2, офис 40-
46,представлявано от Петьр Дамянов, в който се твърди следното:
Претенциите на ищеца към дружеството-ответник и договора за
поръчителство са напълно неоснователни. Ищецът и ,,файненшъл България"
ЕООД са сключили договор за поръчителство, по силата на който „Файненшъл
България" ЕООД се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията на
ищеца-потребител по договор за паричен заем, а ищецът се е задължил да
заплати възнаграждение за предоставената услуга. Процесният договор за
поръчителство е действителен, тьй като отговаря на приложимите изисквания
на sакона, тьй като е сключен валидно - между лице, което е вписано в
Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.3а ЗКИ, в рамките на
предмета, за който е вписано и дееспособно лице, което към момента на
сключване на договора е могло да разбира свойството и значението на
постьпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната форма.
Процесният договор за поръчителство не страда от пороците, посочени в
исковата молба или твърдените пороци не водят до нищожност на договора.
„Файненшъл България" ЕООД е вписано като финансова институция в
Регистьра на БНБ за финаисовите институции по чл. За 3КИ, с основен
предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно
в това си качество - на тьрговец, Дружеството сключва гаранционни сделки
(поръчителство) - обезпечава изпълнението по договори за кредит срещу
възнаграждение (по занятие). Дружестеото отговаря на хзискванията на закона
ло отношение на лицата, които могат да педоставят гаранционни сделки по
занятие. Дружеството, сключва договори за поръчителство в рамките на
7
дейността, за която е регистрирано. Договорът за поръчителство, сключен
между ищеца и „Файненшъл България" ЕООД, урежда техните отношения по
повод задължението на „Файненшъл България" ЕООД да обезпечи кредита на
ищеца. По силата на договора за поръчителство, „Файненшъл България"
ЕООД се задължава да задължава да обезпечи изпълнението на задълженията
на кредитополучателя, да отговаря солидарно с него пред кредитната
институция за изпълнение на задълженията му по договор за паричен заем,
както и да тьрпи последиците от неизлълнението на тези задължения, а
клиентьт се задължава да заплати договореното възнаграждение.
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е насрещна
престация срещу задължението за обезпечаване на кредит. Договорът за
поръчителство/предоставяне на гаранция, очевидно, е извъв приложиото
поле на Закона за потребителския кредит, определено чрез разпоредбите на
чл. 1-4. В тази връзка, всякакви твърдения за нищожност на основание
разпоредби на Закона за потребителския кредит, са напълно ирелевантни.
Ирелевантни са твърденията за „свързаност" между „Файненшъл България"
ЕООД и ,,Изи Асет Мениджмънт" АД. Свързаностга между две юридически
лица има значение за правото само в предвидените от закона случаи.
Основният предмет на договора за поръчителство е различен от основния
предмет на договора за потребителски кредит (да се предостави в заем сума,
която да бъде върната). Основният предмет на договора за поръчителство не
става част от съдържанието на договора за потребителски кредит.
Свързаността между „Файненшъл България" ЕООД и „Изи Асет
Мениджмънт" АД не променя приложното поле на Закона за потребителския
кредит. Свързаностга между „Файненшъл България" ЕООД и ,,Изи Асет
Мениджмънт" АД не основание възнаграждението по договора за
поръчителство да се включва при изчисляване на годишния процент на
разходите по договора за паричен кредит. Възнаграждението по договорите за
поръчителство, които „Файненшъл България" ЕООД сключва със своите
клиенти е насрещната престация срещу поето задължение за обезпечаване на
кредит. Дружесгвото сключва гаранционни сделки по занятие. Като всяка
стопанска/ търговска дейност, същата се осъществява с цел положителен
финансов резултат. Но какъв е резултатьт от извършваната от дружеството
стопанска дейност, дали е положителен или отрицателен и как се разпределя
след приключване на финансовата година е ирелевантно в процесния случай.
Разпределението на евентуалния положителен резултат от стопанската
дейност на дружеството по никакъв начин не се отраsява на действителностга
на договора за поръчителство, поне според действащото в страната и в ЕС
законодателство. С оглед на това обстоятелство, инсинуациите на ищеца за
заобикаляне на Закона за потребителския кредит от страна на дружеството-
ответник са несъстоятелни. Ако ищецът, сключвайки договор за
поръчителство, е целял да заобиколи посочената разпоредба на Закона за
потребителския кредит, то ответното дружество не е знаело за тези цели и
намерения на ищеца. „Файненшъл България" ЕООД сключва гаранционни
8
сделки по занятие. В тази връзка, позовавайки се на противоречие с добрите
нрави ищецът следва да докаже в какво точно се изразява противоречието в
процесния случай и да наведе твърдения и доказателства за нарушаването на
олределен морален принцип. Каквато и да било обосновка в тази насока
липсва в исковата молба, което прави претенциите за нищожност голословни и
недоказани. Доколкото понятието за добри нрави е субективно и относително,
то подлежи на изследване и доказване от страната, която желае да се позове на
него, в случая — от ищеца. Такива доказателства не са ангажирани. Договорът
за поръчителство не нарушава нито изрично формулиран правен принцип,
нито правен принцип, проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. Договорът за поръчителство е сключен в съответствие с
принципите на добросъвестността и справедливостта. Но поръчителството се
простира върху всички последици от неиsпълнението на главното задължение,
включително и разноските по събиране на вземането, с оглед на което
престациите може да бъдат разглеждани като нееквивалентни, но в nonsa на
ищцовата страна, а не в полза на Поръчителя, чиято отговорност може да бъде
ангажирана в размер, надвишаващ с много полученото възнаграждение.
Дължимото ни се възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство е определено след извършена преценка на риска. Ако
насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би
сключила договора. Както споменах в началото на отговора, към момента на
сключване на договора, по времето на неговото изпълнение/действие и до
приключването му спор между страните не е съществувал. Съгласно
Определение № 381 от 14.04.2016 г. по гр. д. № 1275 / 2016 г. на ВКС, При
сключване на договора, процесуално представляваното от мен дружество е
действало добросъвестно. В множество решения и СЕС се е произнесъл, че чл.
4, параграф 2 от Директива 93/l3/ЕИО установява изключение от механизма за
контрол по същество на неравноправни клаузи, предвиден от въведената с
тази директива система за защита на потребителите, при условие, че клаузата
е изразена на ясен и разбираем език. Ищецът е кандидатствал за кредит, който
е следвало да бъде обезпечен или с поръчителство, или с банкова гаранция,
или чрез дружество гарант.Ищецът е можел да избере дaли да сключи
договора за кредит при тези условия или не. Ищецът е можел да избира между
три вида обезпечения, които да представи. Първата възможност е да се
представи банкова гаранция. Втората възможност е да се осигурят двама
поръчители. Третата възможност е представяне на гаранция от дружество-
гарант. Ищецът е можел да избере както банката, която би издала банкова
гаранция, така и дружеството, което да гарантира иsпълнението на
задълженията му. Ищецът е избрал да сключи договор с „Файненшъл
България" ЕООД. В договора за поръчителство ясно и разбираемо е написано,
че „Файненшъл България" ЕООД се задължава да сключи договор за
поръчителство с ,,Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата на който да отговаря
солидарно с потребителя за неговите задължения по договор за заем, а
потребителят се задължава да заплати на „Файненшъл България" ЕООД
9
посоченото в договора възнаграждение. Всеки потребител - относително
осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да
прецени потенциално значимите икономически последици за него.
Икономическите последици са се равнявали на сумата, която потребителят е
трябвало да заплати. С оглед на гореизложеното, моля да постановите
решение, с което да отхвърлите изцяло като неоснователни и недоказани
предявените искове от страна на ищеца.
Депозиран е отговор и от ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД,
ЕИК 91576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър Центьр", ет. 2, офис 40-46,
представлявано от Галин Тодоров - изпълнителен директор чрез процесуален
представител старши юрисконсулт Диляна Киколова, съдебен адрес за
получаване на книжа: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър
Центьр", ет. 2, офис 40-46, в който се твърди следното:Преди всичко трябва да
се обърне внимание, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен само и единствено в случаите, когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от закона. Както може да се види от съдържанието на
цитираните разпоредби, те установяват минимално изискуемото съдържание
на договора за потребителски кредит информацията, която трябва да се
съдържа в договора. Във всички останали случаи и в Закона за потребителския
кредит и в Закона за защита на потребителите се визират нищожни клаузи,
които не се отразяват непосредствено на действителността на договора за
потребителски кредит. Както се вижда от разпоредбите на чл. 19 от Закона за
потребителския кредит дори надвишаването на максимално допустимия
размер на годишния процент на разходите, не води до нищожност на договора
за кредит. Клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер се считат
за нищожни, а платеното по тези клаузи се приспада при последващи
плащания по кредита. Процесният договор за паричен заем е действителен,
тьй като неговите клаузи са в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени кьм момента на сключване на договора за кредит.
Тази информация е налична в договора за потребителски кредит. В процесния
договор са посочени годишния процент на разходите, общата сума, дължима
от потребителя, взетите предвид допускания. Годишният процент на разходите
и общата дължима сума по договора за кредит са изчислени към момента на
сключване на договора при посочените в договора допускания. ГПР е
изчислен по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския
кредит начин, като са използвани договорените условия — размер на усвоена
сума, размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска,
обща дължима сума и пр.. Договорът не само формално покрива минимално
изискуемите реквизити на чл. 1 1 ЗПК, но посочените параметри са и
10
коректни. ри договорения размер на заемна/усвоена сума и лихвен процент,
брой и размер на погасителните вноски и дати на плащане на съответната
вноска, посоченият в договора ГЛР е коректно изчислен. Доводите на ищеца за
неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 са неоснователни. С
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК се дава определение на понятието годишен
процент на разходите, а не се въвежда законово изискване за описване на
състааните елементи иа ГПР. Както се вижда от разпоредбата годишният
процент на разходите е цифрова стойност, съотношение между разходите по
кредита и размера на предоставения кредит, изразено като процент. Целта на
посочването на ГПР е да се предостави числово и сравнимо представяне на
разходите за кредита за потребителя. Годишният процент на разходите по
кредита е изчислен към момента на сключване на договора. Релевантен за
изчислението на ГПР е моментьт на сключване на договора за кредит. При
изчисление на ГПР се вземат предвид съществуващите към момента на
сключване на договора ангажименти. Заемодателят, към момента на
сключване на договора за кредит, няма задължение да предвижда и допуска
хипотетични разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР. Годишният
процент на разходите, от друга страна, представлява коефициент с процентно
изражение. Твърденията, че не са спазени изискванията на 11, ал. 1 т. 10 ЗПК,
тьй като в ГПР по договора за паричен заем не е включено възнаграждението
по договора за поръчителство и е налице заобикaляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК са несъстоятелни. На първо място трябва да се обърне внимание,
че твърденията на ищеца, че е предвидена дължимост на възнаграждение за
поръчителство, е nредвидена дължимост и на неустойка, че сключването на
Договор за nоръчителство е въздигнат, като елемент от сключването на
договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен са
неверни. В договора за паричен заем не съществува изискване за сключване на
договор за поръчителство; не съществува изискване за сключване на договор
за поръчителство с избрано от заемодателя дружество; не е предвидена
дължимост на възнаграждение за поръчителство; представянето на
обезпечение не е въздигнато в условие за отпускане на кредит. Невярно е и
твърдението на ищеца, че получаването на кредита е било обусловено от
сключването на договор за гаранция. Както може да се види от чл. 4, ал. 1 от
договора, Заемателят се е съгласил и задължил в срок до три дни от
сключването на договора за паричен заем и получаването на заемната сума да
предостави избраното от него обезпечение. Кредитополучателят е можел да
избира между три вида обезпечения, които да представи. Заемополучателят е
можел да посочи и представи гаранция и от друго дружество-гарант. Изборът
на обезпечение е зависел изцяло от волята на кредитополучателя.
Твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР по договора за паричен
заем следва да се включи възнаграждението, което той е договорил с
дружеството-гарант по договор за поръчителство, който ищецът е сключил по
своя инициатива е несъстоятелно. Възнаграждението по договора за
поръчителство не следва да се включи при изчисляване на ГПР, тьй като то не
11
е част от общия разход по кредита за потребителя. Възнаграждението на
дружеството-гарант, което ищецът и дружествотогарант са уговорили, не е
част от заемното правоотношение по договора за заем и не представлява пряк
разход, свързан с кредита. Възнаграждението по договора за поръчителство не
представлява и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в
ГПР, тъй като сключването на договор с дружеството-гарант не е
задължително условие за получаване на кредита. Ищецът по собствена воля е
избрал да обезпечи задължението си по договора за заем чрез поръчителство,
имайки на свое разположение три алтернативни начина за обезпечаване.
Недопустимо е заемателят едностранно да може да довежда до
недействителност сключени договора, като с това се заплашват, а дори могат
да се нарушат, принципите на добросъвестност в договорните отношения,
както и заемателят би останaл без печалба, което пък противоречи на
пазарната икономика в страната. Твърденията, че невключването на
възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР било заблуждаваща
тьрговска практика са неоснователни. Ищецът, позовавайки се на нелоялна
или заблуждаваща информация, би следвало да представи доводи в защита на
тази своя теза. Очевидно, изборът му се е основавал на критерии, различни от
годишния лихвен процент или годишния процент на разходите. Преди ищецът
да е бил обвързан от договор за потребителски кредит, дружеството е
предоставило цялата необходима и изискуема информация за вземане на
информирано решение. Съответно ищецът е имал време още преди
сключването на договора да избере вида на обезпечението, да положи грижа и
добросъвестност, за да да го осиryри, а ако бе преценил, че предоставянето на
обезпечение е неизпълнимо условие или че противоречи на разбиранията му
за добри нрави, не би сключил договора за паричен заем.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в
тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното: Видно
от приетия като доказателство по делото Договор за паричен заем №5002238,
на 08.01.2024г. „Изи Асет Мениджмънт“АД и Н. Д. Т. се договорили
дружеството да предостави на ищеца заем в размер на 400 лева. От своя
страна заемополучателят се задължила да върне заема на 27 месечни вноски,
всяка в размер на 16.46 лева. Първата дата за плащане на вноска била
15.1.2024г., а последната – 15.7.2024г. Фиксиран бил ГЛП по заема от 40%.
Посочено било, че общата дължима от заемателя сума е в размер на 442.42
лева, като в нея освен главницата от 400 лева била включена и
възнаградителна лихва. В т.8 от Договора е записано, че ГПР по заема е
49.01%. При изчисляването му били взети следните допускания: договорът ще
е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в
срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране
на лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по
договора, както и други разходи освен посочените в настоящия договор. В
чл.4 от Договора страните се договорили в срок от 3 дни от датата на
подписването му, заемателя да предостави на заемодателя едно от следните
12
обезпеченияпоръчители /две физически лица/, банкова гаранция с бенефициер
–заемодателя, одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което
предоставя гаранционни сделки. В Договора са описани датите на плащане и
седмичните погасителни вноски, съгласно който ищецът е трябвало да плати
на „Изи Асет Мениджмънт“АД 27 седмични вноски за периода от 15.1.24г. до
15.5.24г., всяка от които в размер на 16.46 лева, или общо сумата от 444.42
лева. Няма представен Погасителен план към договора, в който да е описано
какво е включено във всяка от вноските, като в т.6.1 на чл.2 от Договора е
описано, че с всяка вноска се погасява част от главницата и начислена
възнаградителна лихва върху остатъчната съобразно погасителния план
главница за съответния период в зависимост от периодичността на вноските.
Във връзка с чл.4 от Договор за паричен заем, ищецът сключва с
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕОО Договор за предоставяне на гаранция №
5002238 с койтo да бъде обезпечен сключеният Договор за заем.
Възнаграждението което следва да заплати за поръчител е в общ размер на
284.58 лева или 10.54 лева за всяка вноска. Съгласно Договор за предоставяне
на гаранция №5002238 от 08.01.2024г., сключен между „Файненшъл
България“ЕООД и ищецът, последния възложил на дружеството да издаде
гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „Изи
Асет Мениджмънт“АД, с цел гарантиране за изпълнението на всички
задължения на ищеца, възникнали, съгласно Договора за паричен заем, както
и за всички последици от неизпълнението на задълженията му по този
договор, както следва: задължение за връщане на заемната сума от 400 лева;
задължение за плащане на възнаградителна лихва, задължение за плащане на
законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране
на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. В чл.3 от Договора е
предвидено, че за поемане на задължението от гаранта, Т. му дължал
възнаграждение в размер на 284.58 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка
от които в размер на 10.54 лева. Вноските били дължими на падежа на
плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с
„Изи Асет Мениджмънт“АД. Потребителят трябвало да плаща
възнаграждението по начините, установени в Договора за паричен заем, за
плащане на задълженията му по същия договор. „Изи Асет Мениджмънт“АД
било овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждение по този договор и всички други
вземания на гаранта по договора.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи: Безспорно установено по делото е, че на посочената
дата ищецът е сключил с „Изи Асет Мениджмънт“АД Договор за паричен
заем, съгласно който й е бил предоставен заем в размер на 400 лева, който е
трябвало да върне на 27 седмични вноски, ведно с лихва от 40%. Няма спор и
относно това, че съгласно изискване на горепосочения Договор, ищеца е
трябвало да предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в сключване на
Договор за предоставяне на гаранция с посочен от заемодателя гарант
13
„Файненшъл България“ЕООД, като за това ищецът дължи възнаграждение за
гаранта от 284.58 лева. Безспорно установено е, че това възнаграждение за
поръчителя е трябвало да бъде платено от ищеца разсрочено заедно с
месечните вноски по договора за заем, като вноските за възнаграждение се
събират от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на „Файненшъл България“
ЕООД. Няма спор относно това, че ищецът не е изпълнил задълженията си по
двата договора, Спорно по делото е нищожен ли е така сключените с двете
ответни дружества Договор за паричен заем и клауза по Договор за
предоставяне на гаранция, двата от 08.01.2024г., на основание чл.26 ал.1 от
ЗЗД. Изхождайки от предмета на Договор за паричен заем и страните по него –
физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на
своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност,
съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11. За
да бъде даден отговор на въпроса дали процесния договор е нищожен, поради
противоречие със закона, следва да се имат предвид разпоредбите на глава VІ
от ЗПК- „Недействителност на договора за потребителски кредит.
Неравноправни клаузи“, сред които е и чл.22, съгласно който когато не са
спазени изискванията на чл.10 ал.1 ,чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 –
9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т.9 и т.10 на
чл.11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който
е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение №1 начин.
Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с
недействителност на договора- чл.22 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение No 1 начин. В §1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена
легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това е сборът
от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. В
процесния договор за паричен заем общата сума, която следва да бъде върната
е посочена сумата 444.42 лева, която включва отпуснатия кредит 400 лева, и
44.42 лева- лихва, при лихвен процент- 40%. Посочено е, че ГПР е 49.01%, но
не е ясно същия от какво се формира. Не са посочени взетите предвид
допускания, каквото е изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. В Договора,
14
липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР,
което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя
страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен
и разбираем начин /чл.10 ал.1 от ЗПК/. В общата сума не е включено
допълнителното плащане за възнаграждение за гаранта „Файненшъл
България“ЕООД от общо 284.58 лева или по 10.54 лева седмично. Съгласно
чл.10 ал.2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от МС, а
според чл.9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото
съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми
на закона и на добрите нрави. В настоящия случай, задълженията по договора
за кредит са обезпечени, но договорената лихва надхвърля двукратния, както
и трикратния размер, на законната лихва за процесния период, което прави
клаузата, уговаряща размера й нищожна. На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл.4 от Договора, усвояването на сумата, предмет на кредита,
е обусловено от предоставяне на едно от три изрично посочени обезпечения,
като в случая е избрано третото такова- одобрено от заемодателя
Дружествогарант, което предоставя гаранционни сделки. В следствие на това
изискване, между ищеца и ответника „Файненшъл България“ЕООД е сключен
договор за предоставяне на гаранция срещу уговорено възнаграждение. При
служебно извършена справка в Търг.регистър по партида на кредитора и
гаранта се установява, че същите са свързани дружества-едноличен
собственик на капитала на „Файненшъл България“ЕООД е именно „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, което е индиция за знание у кредитора за наличието на
допълнителни такси по договора под формата на уговорено възмездно
предоставяне на гаранция още към момента на сключването му. Ето защо
съдът намира, че компонентът „възнаграждение за предоставяне на гаранция“
в погасителния план е следвало да се включи към ГПР по заема, тъй като се
обхваща от легално дадената дефиниция в §1,т.1 от ДР от ЗПК за общ разход.
Доколкото в чл.19,ал.1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, то със сключването на договора за предоставяне на
гаранция, кредиторът е предвидил възнаграждение за предоставянето на
гаранцията, което по своята същност представлява разход, пряко свързан с
договора за паричен заем и невключването на това възнаграждение в общите
разходи по заема представлява заобикаляне на забраната на чл.19,ал.2 от ЗПК.
При включването на този допълнителен разход в общия размер на разходите,
ГПР по сключения договор за паричен заем, който в договора е определен на
49.01%, значително ще надхвърли и при това многократно, законово
определения максимален размер на ГПР, който е пет пъти размера на
законната лихва за просрочени задължения в лева. В този смисъл,
обстоятелствата относно включените в ГПР компоненти следва да бъдат ясно
посочени при сключване на договора, за да може потребителя да прецени дали
да сключи договора за кредит при така определените условия за връщането на
15
заетата сума. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не
съответстват на действително уговорените такива. Налице е неяснота при
определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.
Действително, съгласно разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗЗД, нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е
налице нито една от тези две хипотези- нищожната клауза на процесния
договор за паричен заем относно определянето на ГПР не може да бъде
заместена по право от повелителни норми на закона, или че договора за
паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща
ГПР, тъй като той е въведен като изрично изискване в чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от
ЗПК. Поради това, в настоящия случай не е приложима нормата на чл.26 ал.4
от ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза от договора обуславя
недействителността на целия договор за паричен заем. На следващо място,
съдът намира, че въпреки обстоятелството, че всеки един от процесните два
договора- този за заем и този за предоставяне на гаранция, формално
представляват самостоятелни договори, те следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за задължението
заемополучателят да представи на заемодателя обезпечение чрез предоставяне
на гаранция от дружество, посочено от кредитора, както и от това, че
сключването на договора за предоставяне на гаранция е в същия ден, в който е
сключен и договора за паричен заем. В този смисъл и доколкото двата
процесни договора се намират във взаимовръзка по между си и като система
от правоотношения между страните, последиците от прогласяването на
недействителността на договора за паричен заем рефлектират и по отношение
на договора за предоставяне на гаранция. Основание за сключването на
договора за предоставяне на гаранция е поставеното от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД условие за предоставяне на обезпечение от страна на
длъжника, което пък се явява задължителна предпоставка за сключване на
договора за паричен заем. При обезпечаването на заема с гаранция обаче
длъжникът е ограничен от изискването на чл.4 на Договора за паричен заем в
правото си да избира кой да бъде гарант по кредита му и че това може да бъде
само предварително одобрено от кредитора юридическо лице. Едностранно от
кредитора са ограничени правата и възможностите на потребителя да
обезпечи задължението си по начин, избран от самия него. Предварително
наложената идентификация от кредитора кой може да бъде гарант по
отпускани от него кредити като обезпечение, не отчита интереса на
потребителя, а само този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност
в правата и задълженията на страните. Посоченият от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД поръчител „Файненшъл България“ ЕООД е финансова
институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.1 от
ЗКИ при БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност
16
и като се посочи по-горе е свързано с кредитора лице. От анализът на
доказателствата и клаузите на сключените между страните договори се налага
изводът, че потребителят не е имал право на избор на гарант и възможност за
индивидуално договаряне, особено като се има в предвид, че едноличен
собственик на капитала на дружеството-заявител е кредиторът на длъжника
по договора за заем, поради което юридическото лице-гарант /което е
предварително одобрено от кредитора/ се явява и свързано с него лице. Това
води до значително неравновесие на правата на потребителя и търговеца и не
отговаря на изискването за добросъвестност, като лишава длъжника от право
на избор и от възможност за индивидуално договаряне. Нещо повече,
правните последици от непредставяне на обезпечение, води като последица до
невъзможност за сключване на договора за паричен заем. По такъв начин, без
сключването на договора за предоставяне на гаранция или представяне на
някое от другите определени от кредитора обезпечения, потребителя не би
могъл да сключи договора за паричен заем, което на свой ред прави клаузата
на чл.4 от Договора за паричен заем неравноправна. По отношение на
предявения против „Файненшъл България“ЕОД иск за прогласяване
нищожността процесния Договор за предоставяне на гаранция на първо място,
следва да се посочи, че добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, тъй като правната последица от нарушаването им е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Една от тези
норми е справедливостта, която изисква да се защитава и закриля всеки
признат от закона интерес. В настоящия случай възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция не постъпва в патримониума на гаранта
по договора– „Файненшъл България“ ЕООД, а е част от вноската, която се
дължи и се изплаща на заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Основен
предмет на дейност на ответника „Файненшъл България“ ЕООД са
гаранционни сделки, каквато е и процесната. Следва да се посочи, че
печалбата на „Файненшъл България“ ЕООД от извършената от него търговска
дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик на
капитала „Изи Асет Мениджмънт“ АД. В случая търговецът –кредитор е
обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение,
което се дължи от момента на сключване на договора за заем, без значение
дали заемателят е изправна страна по същия. Поради изложеното, клаузата на
чл.3, ал.1 от Договора за предоставяне на гаранция, установяваща задължение
за заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения за страните,
като договорът следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на
добрите нрави. На практика със сключване на договора за предоставяне на
гаранция се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в
договора за гаранция се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде
разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С договора за
предоставяне на гаранция не се цели реално обезпечаване на договора за заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а едно допълнително оскъпяване на
договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е
17
уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19 ал.4 от ЗПК. На следващо място, аргумент в подкрепа
извода на съда, че процесният договор за предоставяне на гаранция е
нищожен поради накърняване на добрите нрави, е и фактът, че сумата, която
се претендира като възнаграждение по него в размер на 284.58 лева, не е
включена в ГПР. Така потребителят е бил въведен в заблуждение относно
стойността на разходите, които следва да прави по обслужване на заема.
Предвидената сума в Договора за предоставяне на гаранция в размер на 284,58
лева представлява по своята същност разход по кредита, който е бил известен
и е следвало да бъде включен в ГПР, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК. Така се е
стигнало до заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и се нарушава
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС
No426/2014г. Реално по този начин се калкулира допълнителна печалба към
договорената възнаградителна лихва. Освен това, посочването на по- нисък от
действителния ГПР представлява и невярна информация относно общите
разходи по кредита, което е нелоялна и заблуждаваща търговска практика и
прави регламентиращата го клауза неравноправна, като от своя страна води до
недействителност на договора за предоставяне на гаранция. От друга страна,
Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на
добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение в
размер на 284,58 лева, е в размер на повече от 1/3 от сумата по отпуснатия
заем от 400 лева. Безспорно е, че така е нарушен принципа на
добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави. С оглед
всичко изложено, предявеният иск за прогласяване нищожност на процесния
договор за предоставяне на гаранция, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД,
също е основателен и като такъв следва да бъде уважен.Предвид този извод за
основателност на исковите претенции, депозираната такава от ищеца при
условията на евентуалност не следва да се разглежда.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените деловодни
разноски. Видно от представеното преводно нареждане дължимата държавна
такса за предявените два иска в размер на общо 100 лева /по 50 лева за всеки
иск/ е платена по сметка на съда от ищеца. Поради това и всяко от двете
ответни дружества следва да бъде осъдено да му заплати сумата от по 50 лева.
Наред с това, от представения по делото Договор за правна защита и
съдействие от 3.6.24г. е видно, че ищеца е упълномощила за свой
пълномощник по делото адв.М. В. М., като процесуалното представителство е
безплатно на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- оказване правна помощ на
материално затруднено лице. От приложеното пълномощно се установява, че
адвокатът е бил упълномощен от ищеца да предяви два иска, съответно
против ответника „Изи Асет Мениджмънт“АД и ответника „Файненшъл
България“ЕООД. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
18
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да
осъди двамата ответници да заплати в полза на адвокат М. за предявените
против тях и уважени искове, сумата от по 400 лева, адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във
вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, по иска
на Н. Д. Т. ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Д., УЛ.“Хр.С.“, № *****,
против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ж.к.“Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“
№28, ап.40-46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев
Маджаров, Договор за паричен заем №5002238/08.01.2024г., сключен между
„Изи Асет Мениджмънт“АД и Н. Д. Т..
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, по иска
на Н. Д. Т. ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Д., УЛ.“Хр.С.“, № *****,
против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ж.к.“Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“
№28, ап.40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов, Договор за
предоставяне на гаранция №5002238/08.01.2024г., сключен между
„Файненшъл България“ЕООД и Н. Д. Т..
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД, с ЕИК *********, да
заплати на Н. Д. Т. ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Д., УЛ.“Хр.С.“, №
*****, направените по делото разноски за платена държавна такса от 50
/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД, с ЕИК *********, да
заплати на адв. М. В. М. Адвокатска колегия-Пловдив адрес на кантора:
гр.Пловдив, бул. „Пещерско шосе" №81 ет.3 ап.Б, пълномощник на Н. Д. Т.,
сумата от 400 /четиристотин/ лева- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК *********, да
заплати на Н. Д. Т. ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Д., Ул. УЛ.“Хр.С.“,
№ *****, направените по делото разноски за платена държавна такса от 50
/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК *********, да
заплати на адв. М. В. М. Адвокатска колегия-Пловдив адрес на кантора:
гр.Пловдив, бул. „Пещерско шосе" №81 ет.3 ап.Б, пълномощник на Н. Д. Т.,
сумата от 400 /четиристотин/ лева- адвокатско възнаграждение.
19
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
20