№ 1112
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110214333 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на осми февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 14333 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ю. В. Д. срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-
4332-019055 от 27.09.2022 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“
към СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 11
от ЗДвП и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП са наложени
административно наказание глоба в размер на 100 лева и административно наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл. 175, ал.1,
т. 5 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, не е извършил посочените нарушения, поради което иска
отмяна на НП.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят не
се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не изразява
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 23.08.2022 г. СД – мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя в негово отсъствие акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ за извършени на 05.07.2022 г. нарушения по чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП. Жалбоподателя подписал съставения против него АУАН като посочил, че
не е съгласен с изложеното в него. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН той депозирал
допълнителни възражения, с приложени към тях доказателства.
Въз основа на АУАН на 27.09.2022 г. ДД – началник сектор в отдел „Пътна
полиция“ към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност –
чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и
издаването им – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП
2
съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По тези съображения
настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на
процесуално основание.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 05.07.2022 г. в гр. София жалбоподателят отишъл до Трета градска болница с
чичо си, като паркирал управлявания от него лек автомобил марка „Фолксваген Кади“,
с рег. № хххх на ул. „Коньовица“. При движението си на заден ход, той ударил вече
паркирания л.а."Шевролет Соник" с № хххх с водач В. С.. Вследствие на удара,
паркираният лек автомобил имал щети по предната броня. С. посочил вредите по
автомобила си и казал, че ще извика полиция, след което се обадил на телефон 112. Д.
и С. чакали служители на СДВР повече от половин час, но те не пристигнали, поради
което Сопотлив отишъл до тоалетна, след което Д. и чичо му, който имал здравословен
проблем, си тръгнали от мястото на ПТП. Около два часа след подадения сигнал на
мястото пристигнали служители на СДВР.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на анализ на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите
В.С. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства – справка картон на водача, протокол за ПТП, декларации,
обяснения, болничен лист, заповеди и др.
Налице е противоречие в доказателствените материали относно това дали
управляваното от св. С. МПС е претърпяло увреждания, като съдът кредитира
показанията на свидетеля в тази насока, доколкото същите са логични и
последователни, като свидетелят сочи, че уврежданията не са били визуално значими,
но са изисквали ремонт. Останалите доказателства по делото са еднопосочни и
непротиворечиви по отношение на относимите към предмета на делото факти, поради
което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане.
При така възприетата фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят от
обективна и субективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП.
С въпросната разпоредба е въведено задължение за водача на ППС преди да
започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
За нарушаването на правилата за движение назад, в чл. 179, ал. 1, т. 11 от ЗДвП е
предвидено наказание глоба в размер от 20 лева.
По делото се установи от обективна страна, че жалбоподателят е предприел с
управляваното от него МПС маневра, свързана с движение на заден ход, без да се
убеди, че по този начин няма да създаде затруднеия за останалите участници в
движението, поради което е ударил намиращия се зад него лек автомобил. С оглед на
това съдът приема, че жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му
нарушение, което е правилно квалифицирано и достатъчно ясно описано.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина непредпазливост,
доколкото жалбоподателят е бил длъжен и е имал обективна и субективна възможност
да предприеме маневрата така, че да не създава опасност и затруднения за останалите
3
участници в движението, но не го е сторил.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание „глоба“ е с фиксиран
в закона размер /20 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като
намали същото.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай, а и съгласно чл. 189з от ЗДвП, в сила от
23.12.2021 г. за нарушения по този закон не се прилага разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
не е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗВдП.
Съгласно въпросната разпоредба водач на МПС, който е участник в ПТП, при
което са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да
напускат местопроизшествието те са длъжни да уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието и да изпълняват дадените им указания.
Водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП се наказва с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200
лв.
По смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, ПТП е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътни превозни средства и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети.
По делото се установи, че на процесната дата и място жалбоподателят е участвал в
пътнотранспортно произшествие, но не и че е нарушил задълженията си във връзка с
него. Органите на МВР са били уведомени за настъпилото ПТП от другия водач със
знанието и съгласието на жалбоподателя, който след това е чакал пристигането им на
местопроизшествието над половин час. Едва след като другият водач е напуснал
временно местопроизшествието, жалбоподателят, който е следвало да полага грижи за
болния си спътник е приел, че здравето на чичо му е по-важно благо и е отишъл до
друго болнично заведение. Законът не посочва период от време, през който
участниците в ПТП трябва да останат на местопроизшествието, но очевидно същият не
би могъл да е безкраен при липса на яснота кога служителите на МВР ще се отзоват на
подадения сигнал. С оглед на гореизложеното съдът приема, че жалбоподателят не е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му нарушение,
4
административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон,
поради което и НП следва да бъде отменено в тази част.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-019055 от 27.09.2022 г.,
издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, В ЧАСТТА, с която
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП на Ю. В. Д. на основание чл. 175,
ал.1, т. 5 от ЗДвП от са наложени административно наказание глоба в размер на 100
лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
два месеца и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление, В ЧАСТТА, с която за
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП на Ю. В. Д. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5