№ 5079
гр. Варна, 19.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100502149 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. №
260691/23.02.2024г. по регистратурата на ВРС, подадена от Н. С. Б. срещу Решение №
260001/02.01.2024г. постановено по гр.д.№ 21073/2019г. по описа на ВРС, с което
жалбоподателката Е ОСЪДЕНА да заплати на М. М. Б. сумата от 24487 лева,
представляваща дължима главница по договор за заем от 15.06.2018г., ведно със законната
лигва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда - 19.11.2019г. до
окончателното заплащане на задължението, сумата от 4061 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 15.06.2018г. до 15.06.2019г., както и сумата от 1252,94 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.06.2019г. до
18.11.2019г., на основание чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и Е
ОСЪДЕНА да заплати на М. М. Б. сумата от 17810 лева, представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Въззивникът - Н. Б. оспорва обжалваното решение с твърдения за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на същото и постановяване при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.
Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд за недоказаност, а от там
и за неоснователност на възраженията на ответника за относителна симулативност на
договора за заем, подписан с нотариална заверка на подписите на 10.01.2019г. като
прикриващ действителната воля на страните да уредят отношенията по повод сключения
между тях Договор за интериорно проектиране от 01.06.2016г. Посочва, че в подкрепа на
възражението са установеният факт на превеждане на твърдяната като заем сума преди
сключване на самия договор /на 15.06.2018г./; посоченото основание за превода „доплащане
мебели за апартаменти и за бани“, както и преамбюла на самия договор от 10.01.2019г. В
1
подкрепа на това се позовава на събраните гласни доказателства, както и на представените
писмени доказателства – платежни нареждания, с които ответницата е захранвала сметката
на дружеството „......“ ЕООД, от която са извършвани плащания на мебели и материали за
апартаментите на ищеца. Последните счита, че не са обсъдени от първоинстанционния съд,
поради това, че неправилно са счетени за неотносими към предмета на спора. Оспорват се и
изложените в обжалваното решение мотиви, че договорът за заем от 10.01.2019г.
представлявал новация на други възникнали по-рано правоотношения между страните като
се твърди, че този извод не се подкрепя от ангажираните по делото доказателства.
Възразява и срещу становището на съда, че договорната лихва върху сумата на
главницата в размер на 16,5843% не е прекомерна и на това основание нищожна като
противоречаща на добрите нрави. Обосновани са и възражения срещу размера на
присъдените в тежест на жалбоподателката съдебно-деловодни разноски. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира и за присъждане на съдебно-
деловодните разноски по делото.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – М. М. Б.
Подадена и е ЧАСТНА ЖАЛБА, вх.№ 262815/04.07.2024г. по регистратурата на ВРС
от Н. С. Б. срещу Определение № 260074/29.04.2024г. постановено по гр.д.№ 21073/2019г.
по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката по чл.248 от
ГПК за изменение на решение № 260001/02.01.2024г. в частта за разноските.
Счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно поради това, че
съдът не е съобразил, че списъкът с разноски и доказателствата за тях представени в
проведеното на 05.12.2023г. съдебно заседание са били в голям обем и ответницата не е
успяла да се запознае с тях и да ги оспори. Отделно от това посочва, че нормата на чл.80 от
ГПК не преклудира възможността същите да бъдат оспорени и след приключване на
последното съдебно заседание, респективно и да се направи възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение. В случая излага, че присъденото адвокатско
възнаграждение в размер на 5034 лева е прекомерно завишено, над минимума от 3034 лева
определен съобразно цената на исковете. Възразява и срещу допълнително присъдените
разноски по други дела разглеждани от ВОС и ВКС, както поради това, че са по различни
дела и са прекомерни с оглед вида на извършената работа – подаване на писмен отговор на
жалба, включително и поради факта, че жалбоподател по част от тях е било дружеството
„......“ ООД, което не е страна по делото. Оспорва се и присъждането на адвокатски
възнаграждения за образуваните обезпечително и изпълнително производство, а също и
претендираните разходи за куриерски услуги и за гориво като неотносими към спора.
Позовава се и на практиката на СЕС – Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г., с което е
прието, че Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
нищожна, доколкото предвидените в нея минимални размери не отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги, които в случая представляват 60% от цената на исковете.
2
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната
страна - М. М. Б., чрез процесуалния му представител. Заявеното становище е за правилност
и за законосъобразност на обжалваното определение постановено по реда на чл.248 от ГПК
и за неоснователност на подадената срещу него частна жалба. Позовава се на настъпила
преклузия на възможността за оспорване на вида и размера на претендираните и присъдени
разноски след края на проведеното последно съдебно заседание, в което делото е обявено за
решаване. Излага, че всички разноски, за които са били представени доказателства със
списъка по чл.80 от ГПК подлежат на възстановяване, доколкото са направени във връзка с
извършваните процесуални действия и движението на делото, както и във връзка с
провеждани обжалвания на съдебни актове в продължение на 5 годишен период от време.
Възразява срещу искането на жалбоподателката да бъде съобразено цитираното решение на
СЕС като неприложимо предвид на това, че е постановено след постановяване на решението
по делото, както и поради това, че жалбоподателката не е оспорила Наредбата като
подзаконов нормативен акт по предвидения за това ред на АПК. Моли частната жалба да
бъде отхвърлена като неоснователна.
По допустимостта на обжалването: Въззивната и частната въззивна жалби са
депозирани в рамките на преклузивния срок, считано от връчване на обжалваемото
решение/определение на жалбоподателката. Жалбите съдържат изискуемите по чл.260 от
ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което са редовни. Дължимата
авансово държавна такса за разглеждане на жалбите е внесена. Въззиваемата страна се
представлява от пълномощник с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение/определение по
чл.248 от ГПК. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащите на
обжалване съдебни актове.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С въззивната и частната въззивна жалби и депозираните по последната писмен
отговор, не са направени доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 260691/23.02.2024г. по
регистратурата на ВРС, подадена от Н. С. Б. срещу Решение № 260001/02.01.2024г.
постановено по гр.д.№ 21073/2019г. по описа на ВРС, както и ЧАСТНА ЖАЛБА, вх.№
262815/04.07.2024г. по регистратурата на ВРС от Н. С. Б. срещу Определение №
260074/29.04.2024г. постановено по гр.д.№ 21073/2019г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 2149/2024г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 22.01.2025г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните
– въззивника лично, а въззиваемата страна чрез пълномощника си, ведно с препис от
3
настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен
отговор на частната въззивна жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4