№ 9451
гр. София, 11.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:...........
като разгледа докладваното от ........... Частно гражданско дело №
20221110137542 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК на 03.09.2022 г. в полза на ............. срещу ............. за сумите,
както следва: сумата от 718,38 лв., представляваща главница за регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва за периода от 11.07.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от
218,92 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.07.2019 г. до
07.07.2022 г., както и държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
Заповедта е редовно връчена на длъжника на 14.09.2022 г.
В закоустановения срок длъжникът е подал възражение по чл. 414а
ГПК, в което е посочил, че е погасил частично процесните вземания в хода на
заповедното производство, както следва: 718,38 лв. – главница; 75 лв. –
разноски в заповедното производство (25 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение); 109,46 лв. – мораторна лихва и 19,76 лв. –
законна лихва за периода от 07.07.2022 г. до 13.10.2022 г., като е приложил
платежно нареждане за извършеното плащане на сума общ размер на 922,60
лв.
С разпореждане № 107842 от 08.11.2022 г., постановено по
настоящото дело, е разпоредено възражението на длъжника и приложенията
към него да се изпратят на заявителя, който в тридневен срок може да изрази
1
становище., като на заявителя са указани правните последици от
неподаването на становище в срок. Разпореждането е връчено на заявителя на
22.11.2022 г.
Във връзка с дадена от съда възможност за становище на основание чл.
414а, ал. 3 ГПК, заявителят на 25.11.2022 г. е депозирал молба, в която сочи,
че процесните задължения са погасени частично, като остават неизплатени
мораторна лихва в размер на 109,46 лв. от дължими 218,92 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. от дължими 150 лв.
Като взе предвид доводите на страните, както и ангажираните
по делото доказателства, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 414а, ал. 1 ГПК дава възможност на длъжника,
който е изпълнил задължението си в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК от
връчването на заповедта за изпълнение, да възрази писмено срещу нея с
твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към
възражението си длъжникът следва да приложи доказателства за
изпълнението. Съгласно разпоредбата на чл. 414а, ал. 2 ГПК, ако с
поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той
може да възрази и, че не дължи разноски за производството. Възражението
заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да
подаде становище в тридневен срок. Ако заявителят не подаде становище в
указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение,
включително в частта за разноските, съгласно чл. 414а, ал. 4, изр. 1 ГПК.
Съгласно съдебната практика, ако становище е подадено в срок,
съдът се произнася по възражението и постъпилото становище - чл. 414а, ал.
4, изр. 2 ГПК. Съдът може да не приеме, че е извършено плащане на
признатото вземане по заповедта и да не приеме възражението по чл. 414а
ГПК. В случай, че се установи извършено плащане, заповедният съд следва да
прием като основателно възражението по чл. 414а ГПК и да обезсили
заповедта за изпълнение (изцяло или частично в зависимост от установения
размер на заплатената част от вземането), като съобрази станали ли е причина
длъжникът за образуване на заповедното производство по смисъла на чл.
414а, ал. 2 ГПК, както и евентуално направеното възражение за
прекомерност. И в двата случая обаче заповедният съд дължи произнасяне по
направеното възражение по чл. 414а ГПК с изричен диспозитив, който да
2
обективира волята му дали приема или не възражението по чл. 414а ГПК,
както и като последица обезсилва ли издадената заповед и в кои части. (вж.
Определение от 17.02.2020 г. по в.ч.гр.д. № 126/2020 г. по описа на ОС
Варна; Определение № 284514 от 14.09.2020 г. по в.ч.гр.д. № 2242/2020 г. по
описа на ОС Варна)
В Определение от 17.02.2020 г. по в.ч.гр.д. № 126/2020 г. по описа на
ОС Варна, която практика се споделя от настоящия съдебен състав, е прието,
че ако и да не е посочено, че заповедният съд разполага с правомощието
заповедта да бъде обезсилена при приемане на възражението по чл. 414а ГПК
за основателно, то изрично обезсилване се налага, доколкото представлява
правна последица от приетото възражение, че по издадената заповед не се
дължи плащане. Доколкото законодателят изрично е предвидил обезсилване
на заповедта при неподадено становище, то аргумент на по-силното
основание следва да се приеме, че с това правомощие съдът разполага и при
разглеждане на спора по същество. Поради което при приемане на
възражението по чл. 414а ГПК за основателно, съдът следва да обезсили
заповедта в частта, в която е приел възражението.
В конкретния случай длъжникът е навел твърдения, че е заплатил
частично претендираните със заповедта за изпълнение вземания. Постъпило е
становище от заявителя, съгласно което процесните задължения са погасени
частично. В законоустановения срок ответникът не е възразил, че не дължи
непогасения остатък от задълженията по издадената срещу него заповед за
изпълнение. При това положение, съдът намира, че между заявителя и
длъжника няма спор относно дължимостта на сумите по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като възражението на
длъжника по чл. 414а ГПК се подкрепя от приложените към него писмени
доказателства. Ето защо възражението по чл. 414а ГПК е основателно.
От приложеното към възражението по чл. 414а ГПК преводно
нареждане се установява, че плащането в полза на кредитора на сумата в общ
размер на 922,60 лв. е извършено на 13.10.2022 г., т.е. след издаване на
заповедта за изпълнение (03.09.2022 г.) и след връчването на длъжника
(14.09.2022 г.), предвид което съдът намира, че длъжникът със своето
поведение е дал повод за предявяване на вземанията, поради което и дължи
направените от заявителя разноски в производство. Отделно от това в
3
подаденото по образец възражение по чл. 414а ГПК, длъжникът изрично е
зачеркнал текста, който се съдържа в образеца на подаденото възражение и
който гласи: „Не съм дал повод за предявяване на вземането, поради което не
дължа разноски за производството. Възражението ми произтича от следните
обстоятелства: …“
Предвид изложеното, издадената заповед за изпълнение следва да
бъде обезсилена в частта досежно платените от длъжника суми, а
производството по делото – прекратено в тази му част.
По отношение на неплатените суми, предвид липсата на възражение,
заповедта е влязла в сила и подлежи на изпълнение. В този смисъл съдът
приема, че са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист по чл.
406, ал. 1 ГПК, тъй като издадената заповед за изпълнение на парично
задължение е влязла в сила. Налице е редовен от външна страна съдебен акт
по чл. 404, т. 1 ГПК, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника, като молбата за издаването на изпълнителен лист (съгласно
чл. 405, ал. 1 ГПК) се съдържа в самото заявление, депозирано от заявителя.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА направеното от ..........., със седалище и адрес на
управление: ................, възражение по чл. 414а ГПК при изпълнение в срока
за доброволно изпълнение с вх. № 218800/17.10.2022 г., изпратена с
„Български пощи“ ЕАД на 14.10.2022 г., за основателно.
ОБЕЗСИЛВА частично Заповед № 25132 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 03.09.2022 г. в полза на .............,
ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление: ............., със седалище и
адрес на управление: ................, по ч. гр. д. № 37542/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, ІІ ГО, 59- ти състав, за сумите, както следва: сумата
от 718,38 лв., представляваща главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва за периода от
11.07.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 109,46 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 07.07.2019 г. до 07.07.2022 г.;
4
сумата от 25 лв., представляваща държавна такса и сумата от 50 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на кредитора против
длъжника въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 03.09.2022 г. по ч. гр. д. №
37542/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 59- ти състав, за
сумите, както следва: сумата от 109,46 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 07.07.2019 г. до 07.07.2022 г. и сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Да се отбележи издаването на изпълнителния лист върху заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
В частта за издаване на изпълнителен лист, настоящето има характер на
разпореждане и подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна
жалба в двуседмичен срок, който срок за заявителя, започва да тече от датата,
на която му е връчен препис от настоящето разпореждане, а за длъжника – от
датата на получаване на покана за доброволно изпълнение.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5