Р Е Ш Е Н И Е
№ 108/6.3.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК,
VII-ми състав, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Хубчева адм. дело № 822 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл. 284, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл.
203-чл. 207 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 1, ал.
1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на В.Т.А., ЕГН **********,***,
отряд I, килия № 125, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията (ГД
„ИН“) гр. София, към Министерство на правосъдието, с
искане за присъждане на сумата, размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева за
нанесените му неимуществени вреди, състоящи се в преживян стрес, тревога,
чувство за безпокойство и унижение, в периода от 30.12.2015 год. до 14.08.2022
год., включително, както и за имуществени вреди в размер на 3000 (три хиляди)
лева, изразяващи се в действия и бездействия на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София за това, че в Затвора – Пазарджик не е наличен рентген, който
да служи за контрол на влизащите или излизащите от затвора предмети, хранителни
продукти, лекарства и други. Сочи, че е нарушена заповед на министъра на
правосъдието, според която в затвора могат да се получават при свиждане
продукти, които трябва да са във фабрична опаковка. Излага твърдения, че след нарязването
на парченца на хранителните продукти, включително и колбаси във фабрична опаковка,
при внасянето им от негови роднини, вече са негодни за консумация, застрашават
здравето му и той ги изхвърля, тъй като в Затвора – Пазарджик няма условия да
се съхраняват продуктите с нарушена цялост. Твърди, че за да се закупят
хранителни продукти от лавката на Затвора Пазарджик е много скъпо за
задържаните и не може да си позволи да пазарува там, поради което търпи имуществени вреди. Моли съда да уважи
исковата му претенция като основателна и доказана. Не претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа иска си.
Моли за уважаването му. Излага подробни съображения в писмени бележки,
наименовани „пледоария“.
Ответникът –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието
гр. София, чрез пълномощника си младши юрисконсулт Р.Р., оспорва исковата претенция.
Изразява становище за нейната неоснователност и недоказаност, тъй като за В.Т.А.
не са настъпили твърдените от него неимуществени и имуществени вреди. Аргументира
се с посочването на разпоредбите на чл. 73, ал. 14 и чл. 15, и двете от
ППЗИНЗС, според които хранителните продукти, които влизат в затвора от външни
лица, трябва да подлежат на проверка, а начина на извършване на проверката се определя
от съответния дежурен главен надзирател и постовия надзирател, така че в
затвора да не се допуснат забранени вещи и наркотични вещества и поради тази
причина различните хранителни продукти се нарязват, отварят или преливат и
изливат, ако са от течен характер. Същите не се унищожават, запазва се
качественият, количественият и калориен състав на продуктите. Сочи, че
внасяните в Затвора – Пазарджик хранителни продукти се проверяват с ножове,
прободни шила, металодетектори, като ножовете или шилата се дезинфекцират със
спиртни разтвори, а също и масата, на която се прави проверката, използват се ръкавици
за работа с храна. Причината, поради която се налага хранителните продукти да
бъдат проверявани е, защото в саламите вътре се пробива отстрани дупка, пълнят
се с наркотични вещества, след това се затварят и прищипват, а когато са
нарязани на слайсове, саламите се отварят и се слагат топчета с дебелина 4-5 мм
и след това се вакуумират. Сочат и други варианти, които се използват за
внасяне на забранени предмети и хранителни продукти в Затвора гр. Пазарджик.
Този контрол на сигурност налага проверка на внасяните вещи. Признават факта,
че в Затвора – Пазарджик няма рентген за проверка на храни, а в затворите в гр.
Пловдив и в гр. София има такива. В допълнение излага съображения, че на
лишените от свобода в Затвора – Пазарджик допълнително е осигурена възможност и
за пазаруване, както и достатъчно храна по количествен и качествен състав,
съобразно изискванията на Министерство на здравеопазването, приготвена от
професионален готвач, като на лишените от свобода, които са инсулино-зависими,
на диабетиците се осигурява отделно меню. Моли съда да отхвърли исковата
претенция на В.А.. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, т. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144
от АПК.
Прокурорът при
Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Също излага твърдения за недоказаност на исковата молба.
Административен
съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за
установена следното от фактическа страна:
Видно от
представената по делото справка от началника на Затвора – Пазарджик, подсъдимият
В.Т.А. е задържан на 30.12.2015 год. С Протокол от 02.01.2016 год. по ЧНД № 1
от 2016 год. на Окръжен съд – Пазарджик му е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ по ДП № ЗМ 1721 от 2015 год. по описа на РУ на МВР гр. Пазарджик,
което е преминало НОХД № 335 от 2017 год., в момента в Апелативен съд – Пловдив
като ВНОХД № 167 от 2021 год. Прехвърлен е от
ареста в Затвора гр. Пазарджик на 25.11.2016 год. Към 20.09.2022 год.
задържането му е 6 години 11 месеца 7 дни. Също така е посочено, че лицето няма
наложени дисциплинарни наказания.
Ответната страна
е представила по делото заверено „вярно с оригинала“ копие от Електронната
информационна система на ГД „ИН“ за нарушенията и дисциплинарните наказания на В.Т.А.,
от която е видно са му налагани две наказания със заповеди на началника на
Затвора – Пазарджик за: „Лишаване от хранителна пратка за срок от 3 (три)
месеца“ и „Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за
срок от 7 (седем) дни“, като първата е отменена, а другата – заличена.
Установява се, че същият няма наложени дисциплинарни наказания.
Относно
искането, изложено в исковата молба на А. и Разпореждане № 1919 от 13.09.2022
год. по настоящото дело, за представяне на видеозапис от помещението, в което
се проверяват хранителни пратки за лишените от свобода, е изготвено сведение от 15.09.2022 год. от П. Д. Д. – инспектор
„НОТ“ в Затвора гр. Пазарджик. В същото е изложено, че системата за
видеонаблюдение в пенитенциарното заведение се състои от 6 (шест) записващи
устройства (DVR) и съответно включените към тях камери за видеонаблюдение. На
15.09.2022 год. е изискан видеозапис от системата за видеонаблюдение (DVR –
Digital
Video Recorder) и към тази дата се съхраняват видеозаписи от 31.08.2022 год. до
15.09.2022 год. За датата, посочена в исковата претенция – 14.08.2022 год. няма
налични видеозаписи, тъй като всяко записващо устройство има памет за
съхранение на видеозаписите и от големината му се определя времето за
архивиране. При запълване на паметта най-старият запис се изтрива и на негово
място се запазва нов запис. Системата за видеонаблюдение извършва непрекъснат
запис, а записите от устройствата не се архивират на външни носители. Също така
е представено и сведение от 15.09.2022 год. на инспектор В.Л. – дежурен
надзирател в Затвора – Пазарджик, за извършена на основание чл. 73, ал. 15,
във връзка
с ал. 14 от ЗИНЗС, проверка на донесени на свиждане храни и разрешени вещи. В
него е посочено, че на 14.08.2022 год. лишеният от свобода А. е провел свиждане
с Р. З. А.. При посещението в затвора близката е носила колбаси (салам), чието
съдържание може да бъде проверено само чрез разрязване. Р. А. е дала съгласие
саламите да бъдат проверени чрез разрязване и по-късно да бъдат предадени на
лишения от свобода.
С писмо вх. №
495 от 18.01.2023 год. началникът на Затвора – Пазарджик е представил справка, изготвена от главен инспектор Е. С. – началник сектор
„ФЛКР“, от 17.01.2023 год. относно приготвянето на храната в пенитенциарното заведение,
изготвянето на седмични хранителни менюта с оглед количествения и калорийния им
състав и съдържащо становище за спазване изискванията за разнообразие,
калорийност и включване на всички полагащи се съставки в него. Към него са
приложени многобройни седмични менюта за храна на лишените от свобода в Затвора
– Пазарджик, включително и копие от 5 (пет) броя от седмичното меню за храната
на лишените от свобода, болни от заболяване „Захарен диабет“ за 2022 год. и
копия от 23 (двадесет и три) броя от седмично меню за прехраната на лишените от
свобода при Затвора – Пазарджик за 2015 год., 2016 год., 2017 год. и 2018 год.
По делото е
представено ксероксно копие заверено „вярно с оригинала от молба с вх. № М-2151
от 19.08.2022 год., подадена от ищеца до началника на Затвора – Пазарджик,
съдържаща искане да бъдат съхранени видеозаписите от охранителните камери в пенитенциарното
заведение, намиращи се в помещението за приемане и проверка на хранителни
продукти, внасяни от посетители в затвора от 14.08.2022 год.
От ищеца са
представени 3 (три) броя касови бележки, като едната е за покупка на свинско
каре – цяло парче и кашкавал от Хипермаркет „Кауфланд“ – Пловдив от 12.11.2022
год., а другите две са издадени от „Лавка – Затвора – Пазарджик“ за закупени на
28.10.2022 год. и 04.10.2022 год. хранителни и нехранителни продукти, сред
които са свинско каре – печено, кашкавал и други.
В
хода на съдебното производство е разпитан свидетелят В.Г.Л., на длъжност
„главен надзирател“ в Затвора – Пазарджик към ГД „ИН“ – София. От показанията
му се установи, че в Затвора – Пазарджик няма рентген и при проверка на
хранителните продукти се използва металотърсач и проверка на ръка. Проверка на
ръка означава опипване, нарязване, отваряне и т.н. на опаковани продукти. Сочи,
че задължително се питат хората дали са съгласни да бъде извършена проверка на
продуктите, донесени от тях и тези, които не са съгласни, продуктите се
отстраняват и се връщат. Когато са съгласни, се нарязват. От свидетелските му
показания се установява, че във вакуумирани салами са намирани наркотични
вещества, опаковани в топче. Вакуум-машини се продават навсякъде и хората могат
да си ги вакуумират. Също така описва, че след всяка проверка ножовете и масите
се дезинфекцират с препарати на спиртна основа, които се дават от ГД „ИН“, а надзирателите
ползват ръкавици при проверката. Обръща внимание на обстоятелството, че
гражданите
се предупреждават, че ще бъдат проверени продуктите, както и че пред затвора
има разлепени указания какви продукти могат да внасят.
Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитания свидетел като обективни и достоверни,
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал и предвид факта, че
лицето няма заинтересованост от изхода на делото.
Други
доказателства от значение за предмета на спора по делото не са ангажирани.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта
на иска:
Исковата
претенция е с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 и
следващите от АПК. Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3 от закона. Съгласно чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, искът се разглежда
по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл. 284,
ал. 1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Ищецът е легитимиран
от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл. 3
от ЗИНЗС, като лице, задържано под стража на 30.12.2015 год., а от 25.11.2016
год. е прехвърлен от ареста в Затвора гр. Пазарджик и до настоящия момент се
намира в същия. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр. София, като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за
вредите, които ищецът е претърпял от незаконосъобразни действия и бездействия
на служители на администрацията на Затвора гр. Пазарджик, който пък е
териториална служба на ГД „ИН“ – по аргумент на чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, по
отношение на която като място за лишаване от свобода осъществява пряко
ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители
имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. За
вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и
длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице.
При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния
период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря
по предявения иск. Съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНС искът се предявява пред
административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на
увредения, поради което Административен съд – Пазарджик е родово и местно
компетентен да разгледа спора.
При липсата на
отрицателни процесуални предпоставки и при наличие на необходимите положителни
такива, исковата претенция, предмет на настоящия правен спор, е процесуално
допустима.
По
основателността на иска:
Разгледан по
същество, искът е неоснователен и недоказан.
За да бъде
приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС,
следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението имуществена, респективно неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима
презумпция. Следователно отговорността на държавата се ангажира при доказано
подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение,
съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 год., в сила от
7.02.2017 год.). В ал. 2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания,
жестоко или нечовешко отношение се смятат и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно фактическият
състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл.
3 от ЗИНЗС, изразяващо се в незаконосъобразен административен акт, фактическо
действие или бездействие; настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена
причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди
се определя по справедливост съгласно общото правило на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗДогов.).
Ищецът е посочил
предмет на исковата си претенция неимуществени вреди, състоящи се в преживян
стрес, тревога, чувство за безпокойство и унижение, в периода от 30.12.2015
год. до 14.08.2022 год., включително, както и за имуществени вреди в размер на
3000 (три хиляди) лева, изразяващи се в действия и бездействия на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за това, че в Затвора – Пазарджик
не е наличен рентген, който да служи за контрол на влизащите или излизащите от
затвора предмети, хранителни продукти, лекарства и други.
За успешното
провеждане на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже
причинно-следствената връзка между незаконосъобразния административен акт и
претендираните вреди (Тълкувателно Решение № 2 от 27.06.2016 год. на Върховния
административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2015 год.). Съгласно чл. 4 ЗОДОВ „държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице“. В
разглеждания случай, до приключване на устните състезания по спора, В.Т.А. не е
ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си по предявената
от него искова претенция и не доказва наличието на такива действия или
бездействия, или незаконосъобразни административни актове, които да са в
причинна връзка с твърдените от него вреди от имуществени и неимуществени вреди
за периода от 30.12.2015 год. до 14.08.2022 год., изразяващи се в това, че вредите
са настъпили в резултат на административна дейност, т.е. незаконосъобразен акт
на длъжностите лица при или по повод изпълнение на административна дейност,
причинно-следствена връзка между незаконосъобразността на акта и настъпилите
вреди.
Съгласно чл. 122,
ал. 1 от ЗИНЗС, Министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените
вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс лица, настанени в затворите, поправителните
домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват. На
08.12.2021 год. със Заповед № ЛС-04-746 от същата дата зам.-министърът на
правосъдието е утвърдил нов списък на разрешените лични вещи, предмети и
хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или
на определените за целта места лишените от свобода и задържаните по реда на
НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и
арестите в затворите, в сила
считано от 01.01.2022 год. Изпълнението на заповедта е възложена на началниците
на затвори, поправителни домове и затворнически общежития, а контрола по
изпълнението на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
С тази заповед е отменена Заповед № ЛС-04-642 от 28.11.2018 год. на Министъра
на правосъдието. В т. II от списъка сред
разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти под подточка първа
фигурират трайни месни продукти във фабрична опаковка (без полуфабрикати в
сурово състояние), а в подточка втора – малотрайни колбаси – закупени от
лавката.
Редът за получаване
на хранителни пратки е регламентиран в ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Съгласно чл. 82 от
ППЗИНЗС, във връзка с чл. 86, ал. 4 от ЗИНЗС, лишените от свобода получават
храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си, само по
време на свиждане. С разпоредбата на чл. 73, ал. 14 от ППЗИНС е установено,
хранителните продукти и други разрешени вещи, които носят посетителите,
подлежат на проверка и се предават на лишените от свобода преди започване на
свиждането. Видимо негодните и опасни за консумация продукти се връщат на
посетителите. В следващата ал. 15 от същия подзаконов нормативен акт е прието, че
не се приемат хранителни продукти, вещи и предмети, които не могат да бъдат
проверени.
От свидетелските
показания на В.Л. – „главен надзирател“ в Затвора – Пазарджик се установи, че
на 14.08.2022 год., между 10:00 часа и 11:00 часа, по време на свиждането на Р.
З. А. (майка на ищеца) е предупредена какви продукти може да носи при
посещението в пенитенциарното
заведение и е дала съгласие саламите да бъдат проверени чрез разрязване и
едва след това да бъдат предадени на лишения от свобода. Същата не за първи път
е посещавала лишения от свобода и е била запозната с изискването на чл. 73, ал.
15 от ЗИНЗС, а именно че не се приемат хранителни продукти, вещи и предмети,
които не могат да бъдат проверени.
Ответникът по
исковата претенция не отрича, а напротив потвърждава, че в Затвора – Пазарджик
няма скенер, с който да се извършва проверка на хранителните продукти, внасяни
за лишените от свобода, както
и че служителите от затвора извършват проверката им чрез ползване на
металотърсач и проверка на ръка, включително чрез опипване, нарязване, отваряне
и т.н. на опаковани продукти, включително и на вакуумирани колбаси. Близките на
лишените от свобода са запознати с процедурата по проверка от таблото пред
затвора и от надзирателя, който извършва проверката на храните. Всички
хранителни продукти задължително подлежат на проверка, съгласно чл. 73, ал. 14
от ППЗИНЗС. Наличието на скенер в други затвори в страната не води до извод за
нарушаване на човешките му права и поставянето му в нечовешко и унизително
отношение, както по чл. 3 от ЗИНЗС, така и по чл. 3 от ЕКПЧ. Всеки затвор
осигурява различни условия за живот на лишените от свобода, които разлики са
обективно обусловени от редица обстоятелства – различното местоположение в
страната, различния брой обитатели на затворите, обща атмосфера, констатирани
нарушения, поведение и други. Следователно не може да се прави сравнение с
условията за проверка на хранителните продукти в другите затвори в Република България
и да се извърши преценка за наличие на преживян стрес, тревога, чувство за
безпокойство и унижение, в периода от 30.12.2015 год. до 14.08.2022 год.,
включително. Нарязването на колбасите на четири-пет сантиметрови парченца и
продупчването им, при внасянето им от негови роднини в Затвора – Пазарджик се
извършва с цел недопускане на забранени вещества и субстанции, сред които и
наркотични, на територията на Затвора – Пазарджик. Също така не се установи по
безспорен начин тенденциозно унищожаване на саламите, извършено умишлено от
служителите на Затвора – Пазарджик.
Твърденията на
ищеца, че след нарязването на парченца на хранителните продукти, включително и
колбаси във фабрична опаковка, вече са негодни за консумация, застрашават
здравето му и той ги изхвърля, тъй като в Затвора – Пазарджик няма условия да
се съхраняват продуктите с нарушена цялост, също не се подкрепя от приобщения
доказателствен материал по спора. От свидетелските показания на В.Л. се
установява, че при всяка проверка се извършва дезинфекция на спиртна основа на
ножовете и масите, а надзирателите ползват ръкавици при проверката. Условията,
при които се извършва контролиране на хранителните продукти в Затвора – Пазарджик,
не доказват нечовешко или унизително отношение към лишения от свобода. Чрез
нарязването или надупчването на саламите не се унищожават, а се запазва техният
качествен, количествен или калориен състав. За целта на проверката се спазват хигиенни
изисквания. Съдът приема, че действията на служителите от Затвора – Пазарджик
се основават и са в изпълнение на законови разпоредби и на вътрешни, утвърдени
по съответния ред актове, регламентиращи процесните отношения. В чл. 56, ал. 1
от Правилника за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от
закрит тип е въведено изискването донесената храна да се проверява и след това
да се предава на лишените от свобода, като при възникнали съмнения относно
съдържанието на хранителните продукти, се извършват и продължителни проверки,
включително и със специални технически средства – чл. 57, ал. 1 от същия.
Следва да се посочи, че проверката по този начин се извършва не защото
хранителната пратка по съдържание не съответства на списъка с разрешени лични
вещи, предмети и хранителни продукти, утвърден от Министъра на правосъдието, а
защото е закупена извън затвора и принципно е възможно с нея да се внесат
забранени или неразрешени предмети.
В съответствие с
чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС е осигурено правото на лишените от свобода и на
свиждане не по-малко от два пъти в месеца. На свижданията лишените от свобода
имат право да предават и да приемат от близките си лични вещи и дрехи, съгласно
списък утвърден от Министъра на правосъдието. На основание чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС и чл. 73, ал. ал. 1, 2 и 3 от ППЗИНЗС, началникът на затвора и началник
секторите на затворническите общежития издават заповеди, с които определят
графиците за провеждане на свиждания между лишените от свобода и техни близки.
По повод на провеждане на свиждането се определя временен пост, представляващ
мястото, определено за наблюдение и охрана, или територия, на която постовият
изпълнява поставените задачи. Постовият е служител от надзорно-охранителния
състав, назначен на пост в затвора или затворническите общежития. Съгласно чл.
312 от ППЗИНЗС, надзирателите, независимо от поста, на който изпълняват
служебните си задължения, са длъжни да не позволяват внасянето и държането на
неразрешени предмети и вещи, изискващо безспорно по-голям контрол.
В изпълнение на
разпоредбата на чл. 73, ал. 14 и ал. 15 от ППЗИНЗС хранителните продукти и
други разрешени вещи, които носят посетителите, подлежат на проверка и се
предават на лишените от свобода преди започване на свиждането. Видимо негодните
и опасни за консумация продукти се връщат на посетителите. Не се приемат
хранителни продукти, вещи и предмети, които не могат да бъдат проверени. Във
връзка с твърденията на ищеца относно нарязаните и надупчени пратки не ангажира
доказателства, въз основа на които да се установи, че е подавал жалби или молби
по началника на затвора или отговори на такива по повод подадени такива за
извършени такива от страна на ответника преди датата на 14.08.2022 год. От
събрания доказателствен материал по делото не се доказа В.А. да е бил подложен
на „една голяма несправедливост, с негативни финансови и емоционални последици“
за него и семейството му. Същият не установи, че са извършени фактически
действия, които твърди, че са в нарушение на закона, респективно на определена
правна норма и
виновно поведение на администрацията на Затвора – Пазарджик.
В допълнение на
изложеното следва да се посочи, че от представената по делото справка, изготвена
от главен инспектор Е. С. – началник сектор „ФЛКР“ от 17.01.2023 год. относно
приготвянето на храната в пенитенциарното заведение, се установява, че на
лишения от свобода е подсигурено разнообразно хранително меню от щатно работещ
готвач в Затвора – Пазарджик. Храната се приготвя по рецептурници, при стриктно
спазване на количествен и калориен състав и при съобразяване на празнични,
религиозни и диетични ястия. Спазват се изискванията за разнообразие,
калорийност и включване на всички полагащи се съставки в него. За лишените от
свобода е осигурена възможност за достъп до лавката, която се намира на
територията на Затвора – Пазарджик. Видно от представените по делото касови
бележки, удостоверяващи закупуването на хранителни продукти от лавката в
затвора, В.А. е използвал тази възможност и е пазарувал хранителни продукти,
включително и месни такива. За ищеца е налице алтернатива за закупуване на
хранителни продукти, включително и месни, поради което действията на служителите
в Затвора – Пазарджик не могат да бъдат квалифицирани като нечовешко и
унизително отношение на лишения от свобода, изразяващо се в унижение, стрес,
липса на храна, незачитане на човешкото му достойнство и други действия,
бездействия или обстоятелства, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Ищецът А.
търпи своята присъда при условия, не по-различни от условията на останалите
лишени от свобода в Затвора гр. Пазарджик. Лишените от свобода биват лишавани
от правото на свободно придвижване, но не и от други права и интереси в местата
за лишаване от свобода.
С представените
по делото 3 (три) броя касови бележки, от лавката в Затвора – Пазарджик и от
Хипермаркет „Кауфланд“ – Пловдив, ищецът прави съпоставка на цените, на които
се предлагат хранителни продукти на територията на Затвора – Пазарджик и извън
него. Излага твърдения, че предоставената му възможност за закупуване на
хранителни продукти на територията на затвора е финансово непосилна за него,
цените на предлаганите продукти в лавката надвишат тези, на които се предлагат
в голяма хранителна верига. Съдът не е компетентен да разглежда различните цени
на предлаганите хранителни продукти, тъй като дейността по продажба на
хранителни и нехранителни стоки в лавките, находящи се в местата за лишаване от
свобода се осъществява от Държавно предприятие „Фонд затворническо дело“.
Съгласно чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, Държавно предприятие „Фонд затворническо
дело“ осъществява управление на дейностите, свързани с подобряване на условията
за изпълнение на наказанията и има статут на държавно предприятие по смисъла на
чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, като извършва и други стопански дейности,
които подпомагат, съпътстват или допълват основния му предмет на дейност.
Предприятието е юридическо лице със седалище София и с териториални поделения в
затворите и поправителните домове. Продажбата на стоки е друга стопанска
дейност, която подпомага, съпътства и допълва основния предмет на дейност на ДП
„ФЗД“ и по съществото си представлява търговска дейност. Това предприятие не е
държавен орган, а дейността по ценообразуване на стоките в лавките към местата
за лишаване от свобода не представлява административна дейност. Дейността по
продажба на стоки в лавките към затвора не се осъществява от служители на
ответника и същата не представлява действия на административен орган, то
евентуално претърпените вреди от нея не подлежат на обезвреда по реда на ЗИНЗС.
Във връзка с
установените по делото факти и направения мотивиран анализ, съдът намира, че
исковата претенция на ищеца е недоказана при липса на доказани
незаконосъобразни действия или бездействия и реално претърпени имуществени и неимуществени
вреди и без да е доказана причинно-следствена връзка между тях, поради което не
са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответната стана по
чл. 1 от ЗОДОВ. По аргумент от чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203, ал.
2 от АПК, в случаите, когато резултатът е причинен от поведението на субекта, в
чиято правна сфера са настъпили вредите, държавата се освобождава от
задължението да заплати обезщетение.
Ето защо
исковата претенция на В.А. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и
чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност
на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно
или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето
защо искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно.
Воден от горното
и на основание чл. 284 от
ЗИНЗС,
Административен съд – Пазарджик, VII-ми състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска на В.Т.А., ЕГН **********,***, отряд I, килия № 125, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията гр. София, към Министерство на правосъдието гр.
София, с искане ответникът да бъде задължен да заплати за периода от 30.12.2015
год. до 14.08.2022 год., включително обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева, както и за имуществени вреди в
размер на 3000 (три хиляди) лева, изразяващи се в действия и бездействия на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните, че
е изготвено.
СЪДИЯ: (П)