№ 619
гр. Бургас, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501640 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ТП Държавно горско стопанство Средец с
ЕИК- ********* ,представлявано от директора Димитър Янков,подадена чрез
пълномощника му адв.Р.Д. против съдебно решение № 260056 от 22.07.2021г., постановено
по гр.д.№101/2020г.по описа на РС- гр.Средец ,В ЧАСТТА, с която районният съд е осъдил
въззивното предприятие да заплати на“Лес-Пром“ ЕООД с ЕИК-********* сумата от
6496.40 лева,представляваща гаранция за изпълнение на договора по т.4 от договор №42
/28.06.2019г.,както и лихва за забава в размер на 137.15 лева,считано от 06.12.2019г.до
19.02.2020г.,както и законната лихва,начиная от датата на предявяване на иска-
19.02.2020г.до окончателното изплащане.
С въззивната жалба е оспорено решението на СрРС като неправилно и необосновано
в частта му,с която е уважена исковата претенция с правно основание чл.55 ЗЗД. Изложени
са доводи,че единственият мотив,който е изложил СрРС във връзка с уважаването на тази
искова претенция е,че според съда не е необходимо да се предоставя срок за изпълнение от
ищеца,преди да пристъпи към едностранно прекратяване на договора,в каквато насока
ответникът е направил възражения в отговора на исковата молба. Прави оплакване,че съдът
не се е произнесъл по нито едно от възраженията,обективирани в отговора на исковата
молба,като се изтъква,че по делото са представени доказателства,установяващи,че всички
плащания от страна на купувача по договора са извършвани извън договорните
срокове,което прави ищеца неизправна страна,но районният съд не е изразил становище по
тези твърдения на ответника,както и защото не е спазил задълженията си в 10-дневен
срок,считано от датата на подписване на съответния приемо-предавателен протокол,да
транспортира приетата дървесина,както и да уведоми един ден предварително продавача за
всяко предстоящо транспортиране на дървесина от обекта. Оспорени са направени от СрРС
1
изводи за установените по делото факти- че ищецът не е получавал уведомления от
ответника за наличното количество дървесина на склад,че няма промяна в графика на
доставка на договорената дървесина;че продавачът е следвало да прехвърли на купувача
1464 плътни куб.м.прогнозно количество дървесина. Въззивникът изтъква,че продължава да
счита въззиваемото дружество за неизправна страна по договора,поради което не е било в
правото си да прекрати едностранно сключения договор и договорът е бил в сила до края на
срока на сключването му.По силата на разпоредбата на раздел ІІ т.5 от договора гаранцията
за изпълнение на договора се връща едва след заплащане транспортирането на цялото
добито количество дървесина,а в случая по вина на купувача,наличната добита дървесина на
склад не е била заплатена от него и разбираемо не му е била прехвърлена в собственост,а
дори част от заплатената от купувача дървесина все още не е транспортирана в срок от
временните складове,което е самостоятелно основание за задържане на гаранцията за
изпълнение,съгласно договора.Отправя се искане до въззивния съд да отмени решението на
БРС в обжалваната част и да се постанови решение,с което да бъде отхвърлен предявеният
иск ,няма доказателствени искания,претендира разноски.
Въззиваемото дружество,чрез пълномощника си адв.Илиева е оспорило въззивната
жалба в депозирания отговор.По делото не е подаден отговор на исковата молба ,а е
предявена насрещна искова молба,в която се обективират насрещни искови претенции,но
липсват оспорвания по исковата молба,обективирани в отговор,поради което несъстоятелно
е твърдението,че съдът не е съобразил възраженията на ответника,обективирани в отговор
на исковата молба.Оспорено е твърдението за неизправност по договора на
дружеството,като се изтъква,че по делото е било изяснено,че точното изпълнение на
задълженията на купувача да приеме,заплати и транспортира наличната на временен склад
дървесина е обусловено и е в причинна връзка с изпълнението на задълженията на
продавача по договор №42 от 28.06.2019г.да осигури подходящо състояние на пътищата,по
които да се достигне до временния склад.За необходимостта от вкарване на допълнителна
техника за превеждане на пътищата в съответстващо с нуждите на купувача състояние сочи
и самият директор на ДГС-Средец в показанията си,дадени пред съда на 18.06.2021г.
Оспорено е позоваването на устни уведомявания и съобщения между търговците във
въззивната жалба,при условие,че договорът е предвидил писмена форма на
кореспонденция.В тази връзка въззиваемото дружество посочва,че е входирало в
деловодството на ответното дружество две заявления,с които по безспорен начин е заявило
волята си за прекратяване на договора поради системно неизпълнение на задълженията от
страна на ДГС Средец и отпадане на интереса на дружеството за продължаване действието
на договора.Направен е анализ на клаузи от договора,като се сочи,че купувачът има право
да го развали поради виновно неизпълнение,без да е необходимо да предоставя срок за
изпълнение извън договорения график.Дружеството продавач е разполагало с възможност
да поиска промяна в графика,но не е упражнило това свое право,не е уведомен и
своевременно купувачът за невъзможността продавачът да изпълнява в срок поетия
ангажимент по тримесечия.Въззиваемото дружество счита,че въззивното ДГС-Средец с
бездействието си и с неоснователното отлагане във времето на добива и пласмента на
дървесината извън договорения график,без тази промяна да е съобразена с възможностите и
интересите на купувача е довело до безполезност на изпълнението поради виновно
неизпълнение на продавача и безусловно разваляне на договора от купувача на основание
пункт 10.2 от договора.Моли решението на СрРС да бъде потвърдено в обжалваната
част,няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивното предприятие,редовно уведомено,не изпраща
представител.Не сочи нови доказателства.
В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно уведомено,се представлява от
адв.Илиева,която оспорва въззивната жалба,няма доказателствени искания,претендира
присъждане на разноски,за които представя списък по чл.80 ГПК.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери постановеното
съдебно решение за валиден и допустим в обжалваната част съдебен акт.
2
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намери следното:
Ищецът е предявил срещу ответното ТП „ДГС“ Средец иск с правно основание чл.55
ал.1 ЗЗД,като е твърдял,че сключеният между страните договор №42 от 28.06.2019г. е бил
едностранно прекратен от ищеца на основание т.10.2 от договора със заявление вх.№ ПО-09-
47 от 29.11.2019г.,като е била отправена и покана до ответника за връщане на 6 496.40
лева,внесена от ищеца при сключването на договора като гаранция за изпълнение. Ищецът е
твърдял,че ответникът не е приел за правомерно едностранното прекратяване на договора от
ищеца,като се е позовал на крайния срок на договора и е отказал да върне гаранцията. В
исковата молба е заявено,че ищецът счита,че правомерно е прекратил едностранно договора
на соченото основание,тъй като ответникът системно не е изпълнявал задължението си да
осигурява договорените количества дървесина в сроковете по тримесечия съгласно т.2.1 от
договора и счита,че претендираната сума,внесена като гаранция за изпълнение,следва да му
бъде върната от ответника поради отпадане на основанието,на което му е заплатена от
ищеца.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил твърденията на ищеца,че е изправна
страна по договора,като е заявил,че плащанията на дължимите суми за продадените
количества дървесина са извършвани от ищеца с просрочие,извън договорения тридневен
срок. Твърдял е също,че купувачът-ищец е неизправна страна по договора и от гледна точка
на разпоредбите на раздел V .т.4.4 и т.4.5,тъй като не е изпълнявал задължението си да
организира транспортирането на заплатената дървесина в 10 дневен срок,считано от датата
на подписване на съответния приемопредавателен протокол и за уведомяване на продавача
за всяко предстоящо транспортиране на дървесина. Твърдял е,че графикът на доставка на
договорените количества дървесина е бил променен по молба на ищеца,с цел плащанията му
да се разсрочат по-дълго във времето,а в клаузата на р.V т.1.2 няма изискване промяната на
графика да е в писмен вид,а страните са се споразумели устно издаването на фактурите да
става след предварително съгласуване с купувача,за да не изпада в затруднения за плащане
на суми по вече издадени фактури.Твърдял е,че на 30.10.2019г.продавачът е приел на склад
269.30 пл.куб.м.дървесина,а на 19.12.2019г.- 176.45 пл.куб.м.дървесина,за които количества
купувачът е бил известен своевременно,но не е пожелал да бъдат фактурирани и да ги
заплати,защото нямал пазар за тази дървесина.В тази връзка се заявява,че купувачът се
опитва да черпи права от неправомерното си поведение,като вместо да заплати
дървесината,претендира едностранно прекратяване на договора и връщане на
гаранцията.Счита,че дори ако се приеме,че купувачът е имал основание да пристъпи към
едностранно прекратяване на договора,то съгласно чл.87 ЗЗД е следвало да предостави на
продавача подходящ срок за изпълнение,с предупреждение,че след изтичането му ще счита
договора за развален,което в случая не е било сторено. В заключение се заявява,че
купувачът,като неизправна страна по договора не е бил в правото си да го прекрати
едностранно и действието му се е запазило до края на срока му- 31.12.2019г.,а гаранцията
подлежи на връщане след като купувачът заплати и транспортира цялото количество добита
дървесина.
Ответникът е предявил срещу ищеца насрещни искове с правно основание чл.92 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД за заплащане на неустойки за забава за транспортиране на дървесината ,ищецът
също е предявил срещу ответника иск с правно основание чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Районният съд е изготвил много подробен доклад по чл.140 ГПК,като е дал правилна
правна квалификация на предявените искове, разпределил е правилно доказателствената
тежест,допуснал е събирането на допустими и относими към спора доказателства,които е
обсъдил задълбочено в мотивите на съдебното решение.Неоснователни са оплакванията на
въззивника,че районният съд не е обсъдил в мотивите на решението си възраженията на
ответника,че ищецът не е изпълнявал задължението си да заплаща в уговорения срок
стойността на закупеното от него количество дървесина,а е заплащал дължимите по
издадените му фактури суми след изтичането на договорения тридневен срок за плащане,не
е изпълнявал и задълженията си досежно транспортирането на заплатената дървесина в 10-
дневен срок,считано от датата на подписване на съответния приемопредавателен протокол.
3
Възраженията на ответника за това,че ищецът не е изпълнявал горепосочените задължения
по договора в уговорените срокове са били разгледани от СрРС. Районният съд е разгледал
всички възражения и на двете страни относно неизпълнение на договорни задължения,като
след обстоен анализ на събраните доказателства е достигнал до извод,че и двете страни са
били неизправни. В резултат на извода си за неизправност и на двете страни,съобразявайки
и практиката на ВКС,съдът е отхвърлил взаимните им насрещни претенции за заплащане на
неустойки. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
За да уважи предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД
първоинстанционният съд е приел,че договорът е едностранно прекратен от ищеца на
основание т.10.2 от договора,като са били налице предпоставките за прекратяването му.
Клаузата на т.10.2 от договора предвижда възможност за купувача едностранно да прекрати
договора ако след сключването му не му бъдат осигурени договорените количества,съгласно
договорения график.СрРС е приел,че събраните доказателства по делото сочат,че приетият с
договора график не е бил изпълняван от продавача,тъй като има драстични разминавания
между прогнозните количества дървесина и действително осигурените. Неоснователно е
оплакването,че съдът не е взел предвид факта,че съгласно договора задължението на
продавача е било да прехвърли на купувача 1464 пл.куб.м. прогнозно количество
дървесина,което количество няма пречки да претърпи промени по време на действието на
договора в една или друга посока. Фактът,че са договорени прогнозни количества е отчетен
от районния съд,но договарянето на прогнозни количества не освобождава продавача от
задължението му да осигурява доставката им ритмично и съобразно приетия с договора
график по тримесечия. Аргумент в тази насока е регламентираното в р.V т.2 на договора
задължение на продавача да предостави на купувача договорените прогнозни количества
дървесина по тримесечия и минимални количества. Предвид спецификата на
стоката,предмет на договора за продажба,продавачът е следвало да изпълнява задължението
си по р.V т.2 за доставка на дървесина съобразно графика,а ако има затруднения да осигури
прогнозните количества за съответното тримесечие, в договора е предвидено и правото му
по т.1.2 да предложи промяна в тримесечния график. Обстоятелството,че е договорена
продажба на прогнозни количества дървесина не следва да се тълкува в смисъл,че
продавачът разполага с възможност без да предложи промяна в графика да не престира през
някое от тримесечията,а да компенсира с увеличени количества през друго
тримесечие.Именно заради възможността количествата да бъдат променяни по време на
изпълнението на договора е предвиденото в него право на продавача да предложи промени
в графика,които да бъдат своевременно сведени до знанието на купувача.
Неоснователно е възражението на въззивника,че в договора няма изискване промени
в графика да се извършват само писмено и такива промени страните са извършвали устно.
Процесният договор е писмен,сключен при условията на ЗОП и Наредба за условията и реда
за възлагане изпълнението на дейности в горските територии-държавна и общинска
собственост.. .,приета с ПМС № 316 от 24.11.2011г., в която се съдържа изискване за
писмена форма на всички видове договори за продажба на дървесина.Графикът за доставка
на дървесина в прогнозни количества и по тримесечия е неразделна част от договора,поради
което и промените в него следва да бъдат извършени в писмена форма. От събраните по
делото доказателства не се установява продавачът да е отправил предложение до купувача за
промяна на графика по тримесечия и количества на основание т.1.2 р.V от договора,което да
е прието от купувача. Ето защо изводът на СрРС,че по делото е установено,че продавачът не
е осигурил на купувача договорените прогнозни количества дървесина съгласно
договорения график за първите две тримесечия е законосъобразен и обоснован от
доказателствата по делото.Правилен и законосъобразен се явява и изводът на районния
съд,че договорът е прекратен едностранно от купувача на основание клаузата на т.10.2
,раздел VІІ тъй като е установено по делото, че продавачът не му е осигурил
договорираните количества дървесина,съгласно договорения график и предпоставките за
едностранното му прекратяване по т.10.2 са били налице,тъй като от доказателствата по
делото е установено,че е налице съществено разминаване между заложения график и
действително добитата дървесина. Твърденията на въззивника,че продавачът е имал
4
готовност и налични количества дървесина,които да предостави на купувача по
първоначалния график, но по молба на купувача не е сторил това,не намират подкрепа в
писмените доказателства по делото. Договорът е сключен на 28.06.2019г.,т.е.в края на
второто тримесечие от годината,като съобразно приетия график въззивното предприятие е
следвало да престира 293 куб.м.дървесина,а не е престирано никакво количество,макар
купувачът да е внесъл авансово 20 % от стойността на договора.Първите фактурирани
количества дървесина са през третото тримесечие- от 31.07.2019г. и 14.08.2019г.,като от
заключението на ССчЕ е видно,че по двете фактури е била приспадната авансово внесената
от купувача сума- 25 985.60 без ДДС/ 31 182.72 лв.с ДДС/ ,като по втората фактура
купувачът е доплатил 2 867.75 лв.с ДДС. От заключението на вещото лице се установява
също така,че не са му били представени в счетоводството на въззивното предприятие
уведомления по т.2.2 от договора за наличните количества дървесина,нито подписани
приемопредавателни протоколи по т.2.4 от договора.Такива не са представени и като
доказателства по делото.В заключението по приетата ССчЕ липсват констатации въззивното
предприятие да е разполагало с налични количества добита дървесина на склад към края на
м.юни 2019г.,а доказателствата сочат,че количествата дървесина добити през периода
м.юли-м.септември 2019г.съответстват на фактурираните на купувача.
Въззивният съд намира за правилен и законосъобразен изводът на СрРС,че тъй като
едностранното прекратяване е извършено на договорно основание- т.10.2,то няма основание
да се прилагат общите разпоредби относно развалянето на договорите,визирани в чл.87 ЗЗД
и по-специално,отправянето на предизвестие и предоставяне на подходящ срок за
изпълнение. Неоснователно е възражението на въззивника,че купувачът не е имал право да
прекрати едностранно договора на соченото основание,тъй като е бил неизправна страна.
Освен това,в практиката си по чл.290 ГПК ВКС се е произнасял нееднократно,че следва да
се признае възможността на всяка от страните,независимо,че не е изпълнила някое от своите
задължения по договор,с оглед неизпълнението на другата страна да развали едностранно
договора/ вж.Решение № 383 от 29.01.2016 г. по гр.д. № 2225/2015 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС
и Решение № 151 от 09.12.2014 Г. по т.д. № 1970/2013 г.., т. к, І т. о. на ВКС/. Договорът е
едностранно прекратен от купувача на договорно основание- т.10.2 ,която не предвижда
други предпоставки и условия ,освен неосигуряване от страна на продавача на договорените
количества дървесина съгласно договорения график. Посочените в т.10.2 от договора
предпоставки за едностранно прекратяване са били налице,а купувачът е отправил надлежно
писмено волеизявление до продавача,с което го е уведомил,че прекратява едностранно
договора на това основание.
Въззивникът е противопоставил и възражение,че не дължи връщане на
гаранцията,защото съгласно разпоредбата на р.ІІ т.5 от договора гаранцията за изпълнение
се връща едва след заплащане и транспортиране на цялото добито количество
дървесина,което купувачът не е сторил. Твърдял е в отговора на исковата молба, както и във
въззивната жалба,че на 30.10.2019г. е приел на склад 269.30 пл.куб.м.дървесина,а на
19.12.2019г.- 176.45 пл.куб.м.дървесина,за които количества купувачът е бил известен
своевременно,но не е пожелал да бъдат фактурирани и да ги заплати,защото нямал пазар за
тази дървесина. Възражението е разгледано от районния съд,който правилно и обосновано
го е намерил за неоснователно,предвид извода си,че договорът е валидно прекратен от
купувача на соченото основание на 29.11.2019г.,поради което купувачът не е имал
задължение да закупува добитите количества дървесина. По отношение на
5
дървесината,приета на склад на 19.12.2019г. въззивният съд изцяло споделя становището на
СрРС. В допълнение и в отговор на оплакването,че районният съд не е разгледал в пълнота
възражението на ответника,тъй като се твърди неизпълнение и към 30.10.2019г.,когато
договорът е бил действащ, БОС намира за необходимо да посочи, че въззивникът не е
провел успешно доказване на твърденията си,че на 30.10.2019г.е приел на склад 269.30
куб.м. дървесина,за която наличност купувачът е бил надлежно уведомен,но е отказал да
закупи. Съгласно т.2.2 р.V от договора продавачът има задължение да уведомява писмено
купувача,с препоръчано писмо с обратна разписка,по електронна поща или факс за
наличното количество дървесина на склад,предмет на договора.На това задължение
кореспондира правото на купувача по т.3.1 от договора да получи на склад действително
добитите количества дървесина,както и задължението му по т.4.2 да осигури в срок до 5
работни дни от получаване на известие/уведомление свой представител за приемане на
трайните горски пътища и наличната дървесина на временен склад с приемопредавателен
протокол и задължението му по т.4.3 да заплати изцяло всички добити договорени
асортименти и количества дървесина от обекта,приети с протокол и налични на временен
склад.Анализът на горните клаузи води до извод,че за да възникне задължението на
купувача по т.4.2 и т.4.3 той следва да е получил писмено уведомление от продавача по т.2.2
. За да се приеме за основателно твърдението на продавача,че купувачът е отказал да закупи
наличното в склад към 30.10.2019г. количество дървесина, продавачът е следвало да
представи доказателства,че е изпратил писмено уведомление по т.2.2 от договора,а
купувачът не е изпълнил задълженията си по т.4.2 и т.4.3 в съответните договорни срокове.
По делото не са представени като доказателства писмени уведомления по т.2.2,такива не е
открило и вещото лице по приетата по делото ССчЕ. При това положение съдът намира,че
само въз основа на установения от ССчЕ факт,че в счетоводството на предприятието има
записвания,че към 30.10.2019г.продавачът е приел на склад 269.30 пл.куб.м. дървесина, не
може да бъде обоснован извод,че за купувача е възникнало задължението да ги закупи и той
е отказал да стори това. По гореизложените съображения въззивният съд достигна до
извод,че възражението на въззивника за възникнало право да задържи гаранцията на
основание т.5 р.ІІ от договора,тъй като въззиваемото дружество не е заплатило и
транспортирало цялото добито количество дървесина,прието на склад на 30.10.2019г.и на
19.12.2019г. е неоснователно.
По делото е представено и писмо с изх.№ПО-09-15 от 16.01.2020г.,с което
предприятието продавач е отправило волеизявление до купувача,че прекратява едностранно
договора поради неизпълнение на поетите от дружеството-купувач задължения на основание
раздел VІ т.14. С представеното волеизявление договорът не е могъл да бъде едностранно
прекратен от продавача,тъй като същият вече е бил едностранно прекратен от купувача на
29.11.2019г. Договорът не е могъл да бъде едностранно прекратен от продавача на
16.01.2020г.и тъй като към тази дата срокът,за който принципно е бил сключен е изтекъл,а
така също и защото в договора липсва т.14 в раздел VІ,която да предоставя право на
продавача да прекрати едностранно договора при наличието на определени предпоставки.
6
По гореизложените съображения и при споделяне на изложените от районния съд
мотиви,въззивният съд намира,че следва да бъде споделен и крайният извод на СрРС за
основателността на исковата претенция за връщане на сумата,внесена от купувача като
гаранция за изпълнение.
Водим от горните мотиви и при споделяне на изложените от СрРС мотиви,довели до
извода му за основателността на предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД,към
които препраща на основание чл.272 ГПК, въззивният съд намери,че решението следва да
бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно,законосъобразно и обосновано от
доказателствата по делото.
Страните са направили искания за присъждане на разноски,като с оглед изхода от
въззивното обжалване,разноски следва да се присъдят в полза на въззиваемото
дружество.То е претендирало разноски в размер на 600 лева за адвокатско
възнаграждение,като е представило договор за правна защита и съдействие,с отразяване,че
сумата е заплатена в брой на ангажирания адвокат. Съдът възлага тези разноски в тежест на
въззивното предприятие.
Така постановеното въззивно съдебно решение не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК,предвид цената на иска.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260056 от 22.07.2021г., постановено по
гр.д.№101/2020г.по описа на РС- гр.Средец в обжалваната част,с която районният съд е
осъдил Териториално поделение „Държавно горско стопанство“ Средец с ЕИК- *********
,представлявано от директора Димитър Янков, да заплати на“Лес-Пром“ ЕООД с ЕИК-
*********,представлявано от управителя Илиян тотков Щерионов сумата от 6496.40
лева,представляваща гаранция за изпълнение на договора по т.4 от договор №42
/28.06.2019г.,както и лихва за забава в размер на 137.15 лева,считано от 06.12.2019г.до
19.02.2020г.,както и законната лихва,начиная от датата на предявяване на иска-
19.02.2020г.до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Териториално поделение „Държавно горско стопанство“- Средец с ЕИК-
*********,представлявано от директора Димитър Янков, да заплати на“Лес-Пром“ ЕООД с
ЕИК-*********,представлявано от управителя Илиян Тотков Щерионов сумата от 600
лева,представляваща направените от въззиваемото дружество разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280
ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8