№ 1215
гр. ***, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430101964 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба от “*** против *** гр.*** и Н. СТ.
СТ. от гр.***. Ищецът твърди, че на 20.10.0202г. депоз0ирал заявление по
чл.410 ГПК за вземане срещу двамата ответници по реда на чл.410 ГПК. По
заявлението било образувано ч.гр.дело 5437/2020 по описа на РС ***, по
което била издадена заповед за изпълнение. В срок длъжниците подали
възражения, поради което ищцовото дружество било уведомено, че може да
предяви установителни искове. Съгласно т.7 от договора в случай на забава
на лизингова вноска повече от пет дни, лизингополучателят дължи неустойка
в размер на законна лихва за забава върху неплатената сума, дължима за
периода на забавата, изчислена от датата на която сумата е станала изискуема.
Съгласно т.10.2 автомобилът следва да има непрекъснато застрахователно
покритие при условията на многогодишна полица Каско и разсрочено
плащане на премията на вноски заедно с всяка лизингова вноска съгласно
погасителния план. Съгласно т.13.1 от Общите условия, лизингодателят в
качеството си на собественик застрахова имуществото в посочена от него и
приемлива за лизингополучателя застрахователна компания.
Застрахователните договори се сключват за срока на договора за лизинг като
до датата на прехвърляне на собствеността върху имуществото,
лизингополучателят се задължава да заплаща на лизингодателя всички
1
дължими суми по застрахователните договори. Съгласно т.13.2,
лизингодателят сключва и застраховка гражданска отговорност и Пълно
автокаско, ако това е уговорено . Съгласно т.7.1, от приложените общи
условия, лизингополучателят заплаща на лизингодателя периодични
лизингови вноски при условията на раздел VII съгласно погасителен план,
представляващ неразделна част от договора. Всяка лизингова вноска включва
главница и лихва, като лихвата е фиксирана за целия срок на договора.
Твърди, че съгласно 9.8 от договора, ищецът има право в случай на
неизпълнение от страна на лизингополучателя на договора, да преустанови
временно ползването на имуществото от лизингополучателя. В този случай
всички разходи свързани с транспоритането на имуществото са за сметка на
лизингополучателя, като лизингодателя префактурира на лизингополучателя
сумата, дължима от лизингодателя на специализираната в тези дейности
фирма, на която са възложени действията по временно преустановяване на
ползването и неговото транспортиране. Ищецът твъди, че съгласно 15.6 от
договора, обстоятелството, че лизингополучателят е преустановил ползването
на имуществото или няма възможност да го ползва по каквато и да е причина,
не се счита за прекратяване на договора и не го освобождава от
задълженията му, предвидени в договора и Общите условия. Ищецът твърди,
че при разваляне на договора за лизинг, от страна на лизингодатгеля поради
неизпълнение на лизингополучателя, лизингополучателят дължи неустойка с
обезщетителен характер на размер на 15% от доставната цена. Твърди, че
съгласно т.12 от договора, при прекратяване или разваляне на договора за
лизинг преди изтичане срока на договора на каквото и да биро основание,
платената от лизингополучателя сума до датата на прекратяване на договора
представлява платена наемна цена. Ищецът твърди, че след сключване на
договора за лизинг, лизингополучателят е спрял да плаща и ползвал
лизинговото МПС без да заплаща дължимите по договора суми. Ищецът
твърди, че на 08.07.2020г. възстановил владението върху лизинговото МПС,
но не успели да прекратят договора за лизинг. С подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, прекратили договора за лизинг по вина на лизингополучателя без
да дава допълнителен срок за изпълнение на основание раздел NVI т.16.1
б.“б“ от ОУ, приложими към договора за финансов лизинг. Твърди, че
задължението на ответниците е в размер на 8325,64 лева, от които 7070,56
лева изискуеми неплатени лизингови вноски и вноски за разсрочено плащане
на застраховка „Каско на МПС“ по осем броя фактури; сумата от 73,09 лева
застрахователна премия по полица „ГО“; 413,82 лева представляваща данък
ПС за 2020г. заплатен от лизингодателя и префактуриран на
лизингополучателя по фактура от 23.06.2020г. дължима на основание т.12.2
б.“г“, сумата от 696 лева заплатена за временно преустановяване владението
на МПС, дължима съгласно т.9.8 от ОУ по договора за финансов лизинг; 72
лева дължима за транспортни разходи на лизинговото МПС по фактура от
19.08.2020,; 0,17 лв неустойка за 7 дни забава за плащане на лизингова вноска
с падеж 01.03.3030,; 1491,63 лева дължимо ДДС поради разваляне на договора
2
съгласно договора за лизинг; 2250 лева неустойка с обезщетителен характер в
размер на 15%.
В законовия едномесечен срок не са постъпили писмени отговори от
двамата ответника.
В съдебно заседание не се явява представител на ищцовото дружество.
Представено е писмено становище по същество на спора, в което съобразно
указаната доказателствена тежест навежда доводи, че с подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, договорът за лизинг между
страните е прекратен, без да бъде даден допълнителен срок за изпълнение на
основание разпоредбата на раздел XVI, т.16.1, б.“б“ от Общите условия на
договора.
Ответниците не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда
на чл.410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване
на срока по чл.415, ал.1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в
негова полза вземане по договор за лизинг по основание, размер и длъжник;
че е изправна страна по договора за лизинг. Съответно в тежест на
ответника по делото е да установи всички положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици, включително, че е изправна страна по договора,
или в сручай, че е неизправна страна, е заплатил претендираните поради
неизпълнение суми.
На 19.10.2020г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, по което е образувано ч.гр.дело
5437/2020г. По същото е издадена заповед № 260702/09.11.2020г., с което е
разпоредено двамата длъжника, ответници по делото ***, ЕИК *** Със
седалище и адрес на управление гр.***, ул.*** Представляван от законния си
представител *** Б. – управител И *** С. с ЕГН ********** с адрес по
заявление гр.*** да заплатят солидарно на ищеца „*** с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от законния си
представител *** – изпълнителен директор чрез пълномощника си адв. И.Х.
С. сумата в размер на 8 325.64 лв., от която: 7 070.56 лв. – изискуеми
неплатени лизингови вноски и вноски за разсрочено плащане на застраховка
***“ по застрахователна полица „*** ; 73.09 лв. представляващи дължима
сума за застрахователна премия на полица „***аплатена от лизингодателя и
дължими от лизингополучателя съгласно сметка за дължима сума №
********** от 26.08.2020 г. – застрахователна премия по полица №
22120001473632, вноска 2, падеж 30.08.2020 г.; 413.82 лв. представляваща
данък ПС за 2020 г. заплатен от лизингодателя и префактуриран от
лизингополучателя съгласно фактура № ********** от 23.06.2020 г., 696.00
3
лв. заплатена сума за временно преустановяване на владението на МПС, 72.00
лв. заплатена такса транспортни разходи на лизинговото МПС съгласно
фактура № ********** от 19.08.2020 г.; 0.17 лв. неустойка за 7 дни забава за
плащане на лизингова вноска с падеж 01.03.2020 г. съгласно сметка за
дължима сума № ********** от 09.03.2020 г.; 1 491.63 лв. дължимо ДДС
поради разваляне на договора съгласно т.12 от договора за лизинг; 2 250.00
лв. представляващи неустойка с обезщетителен характер в размер на 15% от
доставната цена по договора, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 20.10.2020 г. до окончателното
и изплащане, както и деловодни разноски в размер на 166.51 лв. за държавна
такса. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците чрез залепване по
реда на чл.47 ал.5 ГПК. Съдът е разпоредил на заявителя, че може да предяви
установителен иск за вземанията си в едномесечен срок. В едномесечния срок
е постъпила исковата молба по настоящето дело.
По делото е приложен договор за финансов лизинг, сключен между
страните на 01.10.2019г. по силата на който ищецът следва да придобие и
предостави за ползване на ответника в уговорените срокове лек автомобил,
марка БМВ, с индивидуализиращи белези, описани в договора, а от своя
страна ответникът се задължил да ползва автомобила, като ежемесечно
погасява вноските по финансовия лизинг.
Съобразно чл.342, ал.2 ТЗ, с договора за финансов лизинг
лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия,
определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение.
По делото, с оглед наведените твърдения на страните, няма спор
относно възникването между тях на валидно правоотношение по договор за
финансов лизинг, по силата на който лизинговата вещ - лек автомоби“, е била
придобита от лизингодателя и предоставена за ползване на
лизингополучателя. Не е спорно и че през м.юли 2020г., поради неизпълнение
от страна на лизингополучателя да заплаща лизинговите вноски,
лизингодателят е преустановил ползването на вещта, изземвайки я чрез трето
лице.
Спорните въпроси са прекратен ли е договорът за лизинг едностранно
от лизингодателя с изземване на вещта от лизингополучателя и възникнали ли
са вземания в полза на лизингодателя след този момент за лизингови вноски
за м. март 2020 до м. октомври 2020г., както и суми за застрахователна
премия по застраховка ГО, , суми за платен пътен данък за ПС за 2020, суми
за временно преустановяване ползването на лизинговия актив, такса
транспортни разходи, , неустойка за забавено плащане, дължимо ДДС
съгласно т.12 от Договора за лизинг, , неустойка с обезщетителен характер в
размер на 15 %.
4
Съобразно т.15.2, вр. с т.15.1, б. „В“ от двустранно подписаните Общи
условия към процесния договор за лизинг, в случай на неизпълнение от
страна на лизингополучателя на задължението му за плащане на изискуеми
лизингови вноски, лизингодателят може да упражни правата си по т.15.4 ОУ,
които включват и правото му по т.15.4, б. „А“ да развали едностранно
договора с писмено известие до лизингополучателя. Същевременно, т.9.8 ОУ
предоставя право на лизингодателя, в случай на неизпълнение от страна на
лизингополучателя, да предприеме действия, за да преустанови временно
ползването на имуществото от лизингополучателя. Действащите общи
условия, в случай на неизпълнение, предоставят алтернативна възможност на
лизингодателя само да преустанови временно ползването на актива, или
посредством писмено изявление да развали едностранно договора. По делото
липсват твърдения и ангажирани доказателства дружеството – ищец да е
упражнило правото си на разваляне на договора по изискуемия от договора
начин. Ищецът твърди, че е уведомил ответника че прекратява договора с
исковата молба. Това, обаче не е предвидено в Общите условия. С оглед на
това, съдът приема, че не е осъществен фактическият състав, предвиден в
договора, за едностранното му разваляне от лизингодателя посредством само
действието по т.9.8 ОУ по преустановяване ползването на имуществото.
Съдът счита, че за периода след преустановяване ползването на
лизинговата вещ, а именно м. юли 2020г. до м. октомври 2020г. (за този
период има претенция), лизинговите вноски не са дължими от
лизингополучателя. Насрещната престация на лизингополучателя по договора
да заплаща лизингови вноски е дължима само в случай на изпълнение на
основното задължение на лизингодателя да предостави и осигури ползването
на лизинговата вещ в рамките на уговорения срок. В случая ползването на
вещта не се осъществява за периода м. юли 2020г. до м. октомври 2020г. не
по желанието на самия лизингополучател, а поради изземване на вещта от
лизингодателя. Поради това, конкретно лизингови вноски, които
представляват наемната цена за ползване на вещта, не се дължат за времето, в
което вещта не е в държане на лизингополучателя. Фактът, че
лизингополучателят не е заплащал лизинтгови вноски за предходен период,
дава възможност на лизингодателя да се въползва от правото си да развали
договора, но не и право да получи лизингови вноски за период, за който
вещта не е осигурена за ползване на лизингополучателя. С оглед на
изложеното, след установения по делото момент на изземване на автомобила
през м. юли 2020г., предмет на договора за лизинг, от лизингодателя, въпреки
липсата на отправено изявление за разваляне на договора, за
лизингополучателя е отпаднало задължението да заплаща лизинговите вноски
за м. юли до м. октомври 2020г. на обща стойност 1683,48 лв.
С оглед на това, съдът приема, че претенцията за дължими лизингови
вноски е частично основателна – до сумата от 1683,48 лева, като за разликата
до 3366,96 лева е неоснователна.
5
По отношение на претенцията за сумата за застраховка ГО заплатена от
лизингодателя застарховка в размер на 73,09 лева, която е префактурирана от
страна на лизингодателя, съдът счита, че претенцията е неоснователна. Видно
от приложената по делото полица BG 22/12000147362/30.05.2020г, на лист 82
от делото, същата е за период 30.05.2020 до 30.05.2021г. и е дължима на
четири вноски – съответно с падежи 30.0.5.2020, 30.08.2020, 30.11.2020 и
28.02.2021г. Автомобилът е бил в държане на Лизингополучателя до
08.07.2020г, поради което съдът приема, че след 08.07.2020г. същият не
дължи вноските по тази застраховка, тъй като не ползва автомобила поради
изземването му от страна на лизингодателя.
По отношение на претенцията за заплащане на пътен данък в размер на
413,82 лева, съдът приема, че същата е основателна. Сумата е заплатена за
цялата година от лизингодателя и е префактурирана на ответниците на
23.06.2020г, когато страните са били в облигационни отношения и
автомобилът е бил в държане на лизингополучателя. Поради това и съдът
приема, че претенцията за заплатен данък за ПС в размер на 413,82 лева е
основателна и следва да бъде уважена.
По отношение на сумите от 696 лв. за временно преустановяване
ползването на лизинговия актив, лизингодателят се позовава на т.9.8 от
Общите условия. Тази разпоредба предвижда, че в случай на неизпълнение от
страна на лизингополучателя на договора, лизингодателят има право да
предприеме всички законни действия, за да преустанови временно ползването
на имуществото. В този случай, всички разходи, свързани с транспортирането
до посочения от лизингодателя адрес, са за сметка на лизингополучателя.
Целта е възмездяване на извършени разходи и разноски, което изисква
доказване по делото, че тези разходи в действителност са сторени в
претендирания размер. За претенцията лизингодателят – ищец, е представил
фактура №062/12.08.2020г. за сумата от 580 лв. за съдействие и транспорт за
изземване на лизинговия обект. Фактурата е издадена с получател „***. Към
фактурата е приложено преводно нареждане за сумата, поради което съдът
приема, че тази претенция е основателна, а към нея се дължи и съответно
начисленото ДДС в размер на 116 лева, което прави претенцията в размер на
696 лева основателна изцяло до предявения размер.
По отношение на претенцията за сумата от 72 лева, която ищецът е
фактурирал на ответното дружество като заплатена такса транспортни
разходи, съдът счита, че тази претенция е недоказана. Не са представени
доказателства дали е платена сумата, за какво е платена сумата и за кой
период. Поради това претенцията за сумата от 72 лева се явява недоказана по
основание и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за сума в размер на 1491,63 лева
дължимо ДДС поради разваляне на договора, ищецът сочи като основание за
претенцията си т.12 от Договора. Такава уговорка не съществува нито в
6
Договора, нито в Общите условия. Дори договорът между страните да бъде
прекратен, следва да бъде извършена корекция на дължимия данък. В случая,
собственик на актива е лизингодателя и е негово задължението за
извършването на корекция по чл.79, ал.1 и ал.3 от ЗДДС. Начисленият данък
за лизинговите вноски не подлежи на корекция от страна на
лизингополучателя поради факта, че те представляват данъчна основа на
доставка на услуги – наем. Поради това и претенцията за сумата от 1491,63
лева се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за 0,17 лв представляваща неустойка за 7
дни забава на плащането дължимо по фактура от 09.03.2020г, съдът счита, че
е недоказана. По делото не са представени доказателства, че
лизингополучателят е заплатил дължимата вноска седем дни след падежа и,
който се твърди, че е на 01.03.2020г. В тази връзка не са представени
доказателства, от които да се установи датата на която ответникът е платил
дължимата вноска, за да се установи дали е платил след падежа. По
изложените съображения, съдът счита, че тази претенция в размер на 0,17
лева е неоснователна и следва да бъда отхвърлена.
При определяне на дължимите от страна на ответниците разноски,
съдът прецени, че предявените искове са в общ размер на 6113,67 лева , а са
основателни до сума в размер на 2793,30 лева. Разноските на ищеца са в
размер на 466,51 лева, от които 166,51 лева държавна такса и 300 лева
адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част, ответниците дължат
на ищеца разноски в размер на 213,15 лева.
В заповедното производство разноските на ищеца са в размер на 166,51
лева за държавна такса. Ответниците дължат разноски в размер на 76,08 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА частично производството в частта, в която е предявен
иск с правно основание чл.92 ЗЗД за неустойка в размер на 2250 лева.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ***,
ЕИК *** Със седалище и адрес на управление гр.***, *** Представляван от
законния си представител *** Б. – управител И длъжникът *** С. с ЕГН
********** С адрес по заявление гр.*** дължат солидарно на „*** с ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от законния
си представител *** –изпълнителен директор на основание чл.422, ал.1, вр.
с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД вр. чл.342 ТЗ сумата от 2793,30 лв.,
представляваща главница за дължими суми по фактури изискуеми неплатени
лизингови вноски и вноски за разсрочено плащане на застраховка ***“ по
застрахователна полица „***, данък ПС за 2020 г. заплатен от лизингодателя
7
и префактуриран от лизингополучателя съгласно фактура № ********** от
23.06.2020 г., заплатена сума за временно преустановяване на владението на
МПС, като за разликата до сумата от 6113,67 лева, дължима за 73.09 лв.
представляващи дължима сума за застрахователна премия на полица
„***аплатена от лизингодателя и дължими от лизингополучателя съгласно
сметка за дължима сума № ********** от 26.08.2020 г. – застрахователна
премия по полица № 22120001473632, вноска 2, падеж 30.08.2020 г., 72.00 лв.
заплатена такса транспортни разходи на лизинговото МПС съгласно фактура
№ ********** от 19.08.2020 г.; 0.17 лв. неустойка за 7 дни забава за плащане
на лизингова вноска с падеж 01.03.2020 г. съгласно сметка за дължима сума
№ ********** от 09.03.2020 г.; 1491.63 лв. дължимо ДДС поради разваляне
на договора съгласно т.12 от договора за лизинг ОТХВЪРЛЯ исковете като
недоказани.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***,
*** представляван от законния си представител *** Б. – управител и
длъжникът *** С. с ЕГН ********** с адрес по заявление гр.*** солидарно
да заплатят на „*** с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от законния си представител *** –изпълнителен директор
разноски по делото в размера на 213,15 лева, както и разноски по ч.г.дело
5437/2020г. по описа на РС *** в размер на 76,08 лева.
В частта за прекратяване ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчването му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
8