№ 851
гр. София , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503192 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 ГПК.
С решение № 903347 от 24.07.2020г., постановено по гр.д. № 39/2020г. по описа
на Окръжен съд Благоевград Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на Е. Х. А. сумата от 30 000лв., , ведно със законната лихва от 09.12.2016г. до
окончателното изплащане, а искът до претендирания размер от 50 000лв. е отхвърлен
като неоснователен. Обезщетението е за неимуществени вреди-болки и страдания,
изразяващи се в стрес и безпокойство, главоболие, раздразнителност, влошаване на
здравословното състояние, накърняване на честта, достойнството и доброто име в
обществото, злепоставяне пред близки, познати и колеги, публикации в печата с
информации за воденото наказателно производство. По повдигнатото обвинение
ищцата е оправдана с влязла в сила присъда.
С решението Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на
ищцата и сумата от 25 602 лв. – обезщетение за имуществени вреди, от които: 600лв. -
платено адвокатско възнаграждение по наказателното производство и 25 002 лв.
дължимо, но неполучено трудово възнаграждение за периода от 22.12.2014г. до
23.03.2017г.- 27 месеца.рисъдена е законната лихва от 09.12.2016г. до окончателното
изплащане.
Недоволни от така постановеното решение са и двете страни в производството.
1
Окръжна прокуратурата-Благоевград депозира въззивна жалба срещу
решението в осъдителната му част, с оплаквания за неправилност и порочност на
същото, постановено при съществени процесуални нарушения. Наведени са
възражения относно възприетата от съда фактическа обстановка. Жалбоподателат
твърди, че присъденият размер за неимуществени вреди е силно завишен и не отговаря
на критерия за справедливост с оглед доказателствата по делото. Относно предявеният
иск за имуществени вреди, въззивникът счита, че същият е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен изцяло.
Насрещната страна по жалбата депозира отговор, с твърдения, че същата е
неоснователна.
Ищецът в производството-Е.А. обжалва постановеното решение, в частта, с
която е отхвърлен като неоснователен предявеният от нея иск за неимуществени
вреди. В жалбата се твърди, че решението в отхвърлената му част е неправилно и
необосновано. Излагат се оплаквания в тази насока. Иска се отмяна на решението в
отхвърлената част и уважаване на предявения иск в пълния претендиран размер. Иска
се присъждане на разноски.
Становище от насрещната страна по жалбата не е постъпило.
Софийският Апелативен съд, като взе предвид, че жалбата е допустима, а
постановеното СР е валидно и допустимо, приема, че следва да се произнесе относно
правилността на решението с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във
въззивните жалби.
По повод изразеното становище за процесуалното представителство на
участващия по делото прокурор при Окръжна прокуратура Благоевград съобразно т. 5
от ТР № 3/2004г. на ОСГ на ВКС представителството настъпва по право и не е нужно
изрично упълномощаване по реда на чл. 32 и чл. 33 ГПК. Поради това въпреки
изразеното становище първоинстанционният съд правилно е взел предвид доводите на
ответника в спора.
Въз основа доводите на страните и съобразно доказателствата, събрани в
първоинстанционния процес САС прави следните изводи:
Пред Благоевградския ОС е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ от Е. Х. А. срещу Прокуратура на Република България за заплащане на
сумата от 50 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, настъпили на база
образувано досъдебно производство № 1984/2009/10г./ по описа на 01 РПУ-
Благоевград срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 282,
ал.2, пр.1 вр., ал.1, пр.1 и 2, вр. чл. 93, ал.1 НК вр. чл. 26, ал.1 НК, като след
провеждане на част от процесуалноследствените действия досъдебното производство е
преобразувано под № 48/2011г. по описа на С „БОП-Благоевград“ и е повдигнато
обинение срещу ищцата. С исковата молба е заявена и претенция за изплащане на
сумата от 25 440 лв. - имуществени вреди от които: 600лв. - адвокатско
възнаграждение по наказателното производство и 25 002 лв. дължимо, но неполучено
трудово възнаграждение за периода от 22.12.2014г. до 23.03.2017г., ведно със
законната лихва, считано от 09.12.2016г. до окончателното изплащане.
2
По делото няма спор относно фактите, а и при съвкупна преценка на събраните
доказателства се установява, че: на 16.06.2010 г. е образувано досъдебно производство
№ 1984/ 2009(10) г. по описа на 01 РПУ-Благоевград срещу неизвестен извършител за
извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 и 2, вр. чл. 93, ал. 1 НК,
вр. чл. 26, ал. 1 НК. След провеждане на част от процесуалноследствените действия
досъдебното производство е преобразувано под № 48/ 2011 г. по описа на „БОП.“-
Благоевград.
Видно от постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 11.10.2011 г. по досъдебно производство № 48/ 2011 г. по описа на С
„БОП.“-Блгаоевград, ищеца е привлечена в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за
което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до осем години,
като съдът може да постанови лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК, като със
същото постановление е взета мярка за неотклонение „подписка”. На същата дата
ищеца е разпитан в качеството на обвиняем.
Не е спорно по делото, че на 11.10.2011г. на ищеца е предявено разследването по
досъдебно производство № 48/ 2011 г. по описа на С „БОП-Благоевград, като то е
предявено повторно и на 19.12.2011 г..
На 29.02.2012 г. Окръжна прокуратура Благоевград е внесла в Окръжен съд
Благоевград обвинителен акт по досъдебно производство № 48/2011 г. по описа на С
„БОП“ - Благоевград по обвинение за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1,
вр. ал. 1, пр. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по което е образувано НОХД № 113/2012
г. по описа на ОС-Благоевград.
С разпореждане № 302 от 20.03.2012 г. делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Проведени са девет открити съдебни заседания, в които са разпитани множество
свидетели и са изслушани заключенията на ССЕ и СГЕ.
Видно от присъда № 3771 от 25.09.2013г. по НОХД № 113/2012г. по описа на
ОС- Благоевград, ищцата е призната за виновна в извършването на престъпление по
чл. 282, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като е наложено съответно наказание. Със същата
присъда ищцата е оправдана по повдигнатото по чл. 282, ал. 2 от НК обвинение.
След жалба и протест е образувано ВНОХД № 19 по описа на Апелативен съд
София.
По делото са проведени две съдебни заседания.
Видно от Решение № 106 от 27.03.2014 г. САС е отменил присъда № 3771 от
25.09.2013 г. по НОХД № 113/ 2012г. по описа на ОС-Благоевград и е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на ОС-Благоевград.
След връщането в ОС-Благоевград на делото, е образувано НОХД № 92 по
описа на ОС- Благоевград за 2014 г., като с Разпореждане № 1604 от 10.04.2014г. е
предписано предварително изслушване на страните. Проведени са седемнадесет
открити съдебни заседания, изслушани са съдебно-графическа експертиза и
съдебнотехническа компютърна експертиза.
Видно от присъда № 4034 от 29.07.2016г. по НОХД № 92/ 2014 г. по описа на
ОС- Благоевград, ищацта е призната за виновна за извършването на престъпление по
3
чл. 282, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като й е наложено съответното наказание, като със
същата присъда е оправдана по повдигнатото по чл. 282, ал. 2 от НК обвинение.
След жалба и протест е образувано ВНОХД № 1032 по описа на Апелативен съд
София за 2016 г., като са проведени две съдебни заседания. С Присъда № 32 от
23.11.2016 г. САС е отменил присъда № 4034 от 29.07.2016 г. по НОХД № 92/ 2014г. по
описа на ОС - Благоевград в осъдителната част за престъплението по чл. 282, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК и в частта за разноските и вместо това е признал ищцата за
невиновна по повдигнатото обвинение и на основание чл. 304 от НПК е оправдал
ищцата, като в останалата част присъдата е потвърдена.
Присъдата на 09.12.2016 г. е влязла в сила.
Видно от Заповед № 358/ 12.10.2009 г. на Кмета на Община Благоевград, е било
прекратено трудовото правоотношение с ищцата, като й е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Видно от писмените доказателства, считано от 18.03.2013 г. ищцата е била
назначена на длъжност „Инспектор по приходите“ в Отдел „Ревизии“ при
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите с работно място в гр.
София, а от 2014 г. е преназначена на длъжност „Инспектор по приходите“, Отдел
„Оперативни дейности“, Дирекция „Фискален контрол“ към Централно управление на
НАП, с работно място в град София.
След статия, публикувана на първа страница във в-к „Струма“ от 26.09 2013 г.,
относно осъждане на ищеца по наказателно производство с писмо № 93-00-5065 от
26.11.2014 г., изпълнителният директор на НАП е поискал информация от ОС-
Благоевград на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл. С писмо № 92/ 2014г. от 04.12.2014 г.
на съдията-докладчик, изпълнителният директор на НАП е уведомен, че посочената
публикация касае предходна присъда, която е изцяло отменена и към момента няма
постановена друга. Видно от Заповед № ЗЦУ-1637 от 19.12.2014 г. на изпълнителния
директор на НАП, връчена на 22.12.2014 г. при условията на отказ на основание чл.
100, ал. 2 от ЗДСл, ищцата е временно отстранена от изпълнение на служебните
задължения. В заповедта като причина за временното отстраняване изрично е посочено
образуваното и висящо НОХД № 92/ 2014 г. по описа на Окръжен съд Благоевград,
като е постановено да не се изплаща заплата за периода на временното отстраняване.
На основание решение № 5 от 12.05.2016 г. по конституционно дело № 2/ 2016
г., обн. в ДВ бр. 38 от 20.05.2016 г., с което Конституционният съд е обявил за
противоконституционна разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл., с молба до
изпълнителния директор на НАП, вх. № 94-Е-110 от 07.06.2016 г. ищцата е поискала да
бъде възстановена на заеманата преди отстраняването длъжност поради отпаднало
основание.
След като в законовия срок не получила отговор, видно от жалба вх. № 19801
от21.07.2016г. в АССГ е обжалван мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП
да възстанови ищцана на предишната заемана длъжност. По подадената жалба е
образувано адм. д. № 7868 по описа на АССГ за 2016г., като с Решение № 7367 от
24.11.2016 г. по същото дело съдът отменил мълчаливия отказ на Изпълнителния
директор на НАП да се произнесе по моя молба вх. № 94-Е-110 от 07.06.2016Г. и дал
съответните указания. Решението е обжалвано от изпълнителния директор на НАП и
по жалбата е образувано адм. д. № 202/ 2017г. по описа на ВАС. С решение № 5910 от
4
08.05.2018 г. решението на АССГ е оставено в сила.
Видно от Заповед № ЗЦУ-352 от 23.03.2017 г. на изпълнителния директор на
НАП, връчена същия ден, Заповед № ЗЦУ-1637 от 19.12.2014 г. е отменена и е
разпоредено ищцата да се яви на работа.
Удостоверено от договори за правна помощ и съдействие от 11.10.2011 г. и
05.04.2012 г. ищцата е заплатила възнаграждения за адвокат в наказателното
производство общо в размер на 600.00 лева.
Пред първоинстанционният съд са разпитани свидетели. Според св. Й. - бивш
съпруг на ищцата тя след 2009г. започнала да се променя- станала нервна, изпадала в
неадекватни състояния, започнала да пие успокоителни лекарства, особено след
публикация във местен вестник по повод воденото наказателно дело. Състоянията на
ищцата й попречели да се грижи за децата. Променило се отношението на близки и
познати към ищцата след продължително воденото наказателно производство.
Последвал развод, като децата останали да живеят при баща си, тъй като А. нямала
средства да се грижи за тях. Св.И. - приятел на сина на ищцата, знае, че тя била
уволнена от работа. И. е бил очевидец на семейни скандали. Виждал, че ищцата пие
успокоителни.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че са налице
предпоставките за основателност на исковете по чл.2 , ал.1, т.3 ЗОДОВ. Разпоредбата
на чл. 4 от ЗОДОВ, аналогично на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, установява принципа на пълна
обезвреда: на поправяне подлежат всички вреди от непозволеното увреждане, както
имуществените, така и неимуществените, при това - както претърпените, така и онези,
които неминуемо пострадалият ще търпи, ако са пряка е непосредствена последица от
увреждането (в този смисъл е т.10 от Постановление на Пленума № 4/1975 г. на ВС).
В настоящия случай, преценявайки всички обстоятелства от значение за
определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди, а именно: вид и
тежест на повдигнатото обвинение, предвиденото за него наказание (от една до осем
години лишаване от свобода), вида и характера на взетата мярка за неотклонение
(посписка), продължителността на наказателното производство в досъдебна и съдебна
фаза (около 6 години), негативната промяна, която наказателното преследване е
оказало върху социалния живот, психиката и общественото самочувствие и
самоопределение в семейството и обществото, последвалия развод, многократното
разгласяване, че ищцата е обвинена в извършване на тежко умишлено престъпление в
публичното пространство, чрез печатен местен ежедневник, отрицателните емоции и
страх от възможността да бъде несправедливо осъдена, възрастта на ищцата, както и
икономическата обстановка в страната, настоящият състав намира, че сумата от 40 000
лв. справедливо и адекватно ще обезщети ищцата за претърпените от нея вреди.
По изложените съображения въззивната жалба на ищцата е частично основателна -
решението в частта, в която претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена за
сумата над 30000 лв. до 40000 лв. следва да бъде отменено. При постановяването на
съдебния акт първоинстанционният съд не е съобразил и изследвал в цялост всички
обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди. На ищцата следва да се присъди допълнително обезщетение за неимуществени
вреди в размер на още 10 000 лв., ведно със законната лихва от 09.12.2016г.
В останалата отхвърлителна част спрямо претенцията за обезщетяване на
неимуществени вреди решението следва да бъде потвърдено.
5
По релевираните във въззивната жалба от Прокуратурата доводи за размера на
имуществените вреди, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционният
съд относно основателността на иска за сумата от 25 002 лв. В настящото
производство наказателната репресия е продължила повече от 6 години, като причина
за отстраняването от работа на ищцата е започналото наказателно преследване срещу
нея, завършило с оправдателна присъда, а лишаването на ищцата от възможността да
получава доходи от своя труд, подлежи на обезщетеяване. Основателно е възражението
за недължимост на сумата от 6 лв. – нощен труд, какъвто не е бил положен от ищцата.
За тази сума решението следва да се отмени.
По разноските: с оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 805 лв. - разноски за адвокат и държавна такса пред
въззивната инстанция.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 903347 от 24.07.2020г., постановено по гр.д.№ 39/2020г.
от Окръжен съд-Благоевград, в частта, в която претенцията за обезщетяване на
неимуществени вреди е отхвърлена над сумата от 30000 лв. до сумата от 40000 лв. и в
частта, с която в полза на ищцата е присъдено обезщетение за имуществени вреди в
размер на 6 лв. – допълнително заплащане за нощен труд, и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария, гр. София, бул.“Витоша“ № 2, да
заплати на Е. Х. А., гр. ***, общ. ***, ж.к.“***“, бл.** , ет.*, ап. ** обезщетение за
неимуществени вреди в размер на още 10 000лв., ведно със законната лихва от
09.12.2016г. и ОТХЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен
от Е. Х. А. срещу Прокуратура на РБългария за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди – неполучено трудово възнаграждение над сумата 24 996 лв.
Потвърждава решението в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2
да заплати на Е. Х. А. сумата от 800 (осемстотин) лв. – адвокатско възнаграждение за
процесуално предствителство пред Апелативен съд - София и сумата от 5 (пет) лв. -
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при прилагане разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6