Р Е Ш Е Н И Е
№ 762 /
10.12.2018г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пазарджик, V състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември,
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия:
Георги Видев
при секретаря Я.В.,
като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 1001 по описа
на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на А.Г.А., с която
е предявен против Областна дирекция на МВР - Пазарджик следният
иск: иск за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
300 лв., като твърдението е, че вредите са му причинени от заплащането на
адвокатско възнаграждение в същия размер по нахд № 848/2018 на РС-Пазарджик, с решението по което
дело е отменено като незаконосъобразното НП № 17-1006-004885/07.12.2017 г.
издадено от началника група в Сектор «Пътна полиция» Пазарджик при ОД на МВР – Пазарджик, като ищецът претендира и осъждане на
ответника да заплати и законната лихва върху търсената сума от 300 лв. от
датата на завеждане на иска - 30.10.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Исковата молба се поддържа и в писмено
становище, подадено преди проведеното
открито съдебно заседание от процесуалния представител
на ищеца. Същият претендира и присъждане на направените разноски в настоящото
производство съобразно представен списък на разноските.
Ответникът - директорът на Oбластната
дирекция на МВР Пазарджик оспорва изцяло исковата молба в подадено преди
проведеното открито съдебно заседание писмено становище. Излага съображения за
нейната неоснователност. Прави и алтернативно искане за неоснователност на
претендираните деловодни разноски в настоящото производство.
Прокурорът дава заключение за
основателност на предявените искове.
Жалбата е допустима, тъй като
съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г.,
постановено по тълкувателно
дело № 2/2016 на ВАС „при предявени пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон“.
Основният иск за присъждане на обезщетение
в размер на 300 лв. е основателен: Безспорно по делото се установи, че е издадено
наказателно постановление против ищеца от началник Група в сектор „Пътна
полиция“ Пазарджик при ОД на МВР Пазарджик.
Ищецът е обжалвал това наказателно постановление пред Районен съд Пазарджик,
който с решението си, постановено нахд № 848 по описа на съда за 2018 година го
е отменил. Решението е влязло в сила тъй като не е обжалвано в
законоустановения срок. В съдебното производство пред Районен съд-Пазарджик
ищецът е бил представляван от адвокат С.Б., на когото видно от приложения
договор за правна защита и съдействие ищецът е заплатил възнаграждение в размер
на 300 лв.
Тази сума представлява имуществена вреда
за ищеца в резултат на необходимостта да ползва специализирани адвокатски
услуги, за да се защити в съдебното производство, което в крайна сметка е
приключило с отмяна на наказателното постановление.
Това възнаграждение не следва да бъде
намалявано поради прекомерност Размерът на същото съвпада с минималния,
предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения:
Тази наредба в своя член 18 предвижда
следното:
Чл. 18. (2) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.,
изм. и доп., бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лв.
В случая с отмененото от районния съд
наказателно постановление са наложени две парични санкции глоби, т.е.
заплатената сума за адвокатско възнаграждение от 300 лв. действително съвпада с
минималното предвидено в закона такова.
Частично основателен е акцесорният иск за присъждане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху обезщетението в размер на 300 лв. от датата на завеждане на иска -
30.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Такова обезщетение поначало е дължимо на основание
Закона за задълженията и договорите, който е приложим съгласно параграф 1 от
заключителните разпоредби на ЗОДОВ, доколкото въпросът не е уреден в последния.
По отношение на момента, от който от който
е дължимо обезщетението за забава не е неприложимо цитираното в жалбата
Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на
ВКС, тъй като същото не засяга въпроса за обезщетението за вреди, причинени от
заплащането на адвокатско възнаграждение в съдебното производство по отмяна на
незаконосъобразно наказателно постановление.
Въпросът за датата, от която е дължимо
обезщетението за забава е уреден в ЗЗД.
Съгласно член 69 от този закон ако
задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. В
случая безспорно задължението е без срок. То е възникнало към момента на
заплащането му, но доколкото задължението представлява платени разноски за
адвокатско възнаграждение, то същото става дължимо едва от момента на
поискването, доколкото дори и в процесуалните закони, предвиждащи
възстановяване на направени съдебни разноски, съдът не ги присъжда служебно, а
само по искане на страните. Тоест макар и заплатено адвокатското възнаграждение
същото не става автоматично дължимо към момента на влизане в сила на решението
на съда, с което е отменено наказателното постановление. В настоящия случай
липсват твърдения и доказателства от страна на ищеца, чиято е тежестта да
докаже настъпването на претендираните вреди, че той извънсъдебно е поканил
ответника да му заплати разноските за платено адвокатско възнаграждение. Затова
следва да се приеме, че поканата за заплащане на разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. е направена с исковата молба. Но, тъй като
исковата молба е подадена до съда, то първият момент в който ищецът е узнал за
нея, следва да се приеме за момент в който той е поканен да заплати
обезщетението от 300 лв., представляващо разноски за платено адвокатско
възнаграждение и съответно от този момент нататък той изпада в забава и дължи
съответното обезщетение. Тази дата, видно от изпратената призовка е 19.11.2018 година. Следователно
именно от тази дата ответникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата, в съответствие с член 86 от ЗЗД.
По отношение на разноските, направени в
настоящото производство. Тъй като съдът частично уважава предявените искове, то
съгласно член 10, алинея 3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца
внесената държавна такса в размер на 10 лв.
По отношение на платеното адвокатско
възнаграждение е налице заявено от ответника възражение за прекомерност.
Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 на
ВАС „Институтът на обезщетението от
непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за
неоснователно обогатяване“. При това, настоящото производство не се отличава с
особена сложност и се изразява основно в преценката какъв е изхода на делото,
преценка която поначало съдът извършва в допълнение на основните си изводи.
Освен това, по делото се установи, че ищецът не е поканил извънсъдебно
ответника да му възстанови разноските направени в съдебното производство по
обжалване на наказателното постановление, в който случай казусът можеше да бъде
разрешен без провеждане на настоящото производство и съответно без допълнително
натоварване на ответника с разноски, във връзка единствено с предишната му
претенция за разноски. Всички тези аргументи обосновават основателността на
направеното възражение за прекомерност, като възнаграждението преди преценката
за пропорционалност на уважената част от иска следва да бъде намалено от 400
лв. на 300 лв., колкото в случая е минималното адвокатско възнаграждение
съобразно материалния интерес – съгласно чл. 8, т. 1 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая
съдът изцяло уважава основния иск, но частично отхвърля акцесорния за заплащане
на обезщетение за забава досежно периода от 30.10.2018 г. до 19.11.2018 г. (през който период дължимата законна лихва би
била 1.09 лв.). Съответно съдът уважава искането за присъждане на лихви
за периода от 20.11.2018 г. до 10.12.2018 г. (т.е. до настоящия момент),
(през който период дължимата законна лихва е 1.75 лв.), както и за в бъдеще до
момента на изплащането му от ответника. Следователно съразмерно с уважената
част от иска редуцираното адвокатско възнаграждение от 300 лв. следва да бъде
намалено на 298,91 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Областна дирекция на МВР - Пазарджик да
заплати на А.Г.А.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв. /триста лева/, причинени
на А. от заплащането на адвокатско
възнаграждение в същия размер по нахд № 848/2018 на РС-Пазарджик, с решението по което дело е отменено като
незаконосъобразното НП № 17-1006-004885/07.12.2017 г. издадено от началника на
група в Сектор «Пътна полиция»
Пазарджик при ОД на МВР – Пазарджик.
Осъжда Областна дирекция на МВР - Пазарджик да
заплати на А.Г.А.
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 300 лв.,
считано от 20.11.2018 г. до окончателното
изплащане на главницата от 300 лв.
Отхвърля иска на А.Г.А. против Областна дирекция на МВР - Пазарджик за присъждане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 300 лв.,
за периода от 30.10.2018 г. до 19.11.2018 г.
Осъжда Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на А.Г.А. разноски по делото в
размер на 308,91 лв. /триста и осем лева и деветдесет и една стотинки/.
Решението подлежи на касационно
обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /П/
С
решение № 14075 от 22.10.2019 г. по адм. дело №1562/2019 г. на ВАС -ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 762 от 10.12.2018 г., постановено по адм. д. № 1001/2018 г. по
описа на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на А. Г. А., сумата от
350,00 лева, представляваща разноски по адм. дело № 1562/2019 г. по описа на
Върховния административен съд.
Решението не подлежи на обжалване.