Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 15
гр. Силистра, 04 април 2023 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди и двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова
Маргарита
Славова
при секретаря Анета Тодорова и с участието на прокурора при Окръжна
прокуратура-Силистра Светослав Раев,
като разгледа докладваното от съдия
Чернева КАНД № 8 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството е образувано
по касационна жалба на Областна дирекция на МВР-Силистра, подадена чрез гл.
юрисконсулт В. А., срещу Решение № 270 от 02.12.2022 г. по АНД № 479 / 2022 г.
по описа на Районен съд – Силистра, отменящо Наказателно постановление №
22-1099-000799 от 15.06.2022 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР –
Силистра, с което за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от
същия закон на О.Д.Х. с ЕГН - ********** са наложени административни наказания
глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
В жалбата са изложени доводи
за постановяване на първоинстанционния съдебен акт в нарушение на материалния
закон. Според касатора са налице всички предпоставки за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дееца, който е осъществил деянието
по непредпазливост и е бил длъжен да се увери, че автомобилът, който управлява,
е надлежно регистриран. По изложените съображения се моли за отмяна на съдебния
акт и за потвърждаване на наказателното постановление, както и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът О.Д.Х., действащ
чрез адв. И. А. от АК-Силистра, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
оспореното решение.
Прокурорът от ОП-Силистра счита
жалбата за основателна, изтъквайки, че санкционираният водач е бил длъжен да
знае, че управлява МПС, което не е регистрирано по съответния ред. В тази
връзка счита, че решението на районния съд следва да се отмени и се постанови
ново, с което санкционният акт бъде потвърден.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата, намира за установено следното:
С обжалваното решение е отменено
Наказателно постановление №
22-1099-000799 от 15.06.2022 г. на Началник Група към ОД на МВР – Силистра, с
което на О.Д.Х. с ЕГН - ********** са наложени административни наказания глоба
в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред.
За да постанови това решение,
въззивният съд е установил, че на 21.03.2022г. около 16.00ч. по ул. „Седми
септември“ в посока ул. „Добрич“ в гр. Силистра санкционираното лице управлявало
лек автомобил „Мерцедес СLС
200 СDI“
с табели с рег. № АG92DIЕ, с номер на рама № WDВ2037072Е039432. Било е спряно за проверка от
служители на АНО, на които било служебно известно, че регистрационните табели
на същия автомобил са били отнети през м. октомври 2021 г., тъй като
тогавашният му водач Х.Д.Х.е бил лишен от право да управлява МПС по съдебен
ред. След справка е установено, че автомобилът е с прекратена регистрация за
една година, считано от 28.10.2021 г. – 28.10.2022 г., постановена със ЗППАМ №
21-1099-000648 / 03.12.2021 г. на началник-група в сектор „Пътна полиция“
Силистра. На място с помощта на екип от НТЛ-ОДМВР –Силистра е било констатирано,
че табелите на автомобила са неистински. Водачът е предоставил всички документи
относно автомобила, в това число и румънския му документ за регистрация, в
който е отразено, че негов собственик е румънска гражданка от гр. Питеш.
Въз основа на констатациите
на О.Х. е съставен АУАН за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, но в последствие производството
е прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и преписката е била изпратена
на РП-Силистра за преценка на въпроса дали е налице престъпление по чл. 345,
ал. 1 и ал. 2 от НК. В хода на образуваното досъдебно производство било
изяснено, че през месец март 2022г. О.Х. закупил срещу сумата от 2000 лева
въпросния автомобил с процесните табели от двама румънци, които му дали
документа за регистрация, съдържащ посочения регистрационен номер, без да
подписват договор за покупко-продажба. За
същия автомобил било установена, че година по-рано бил собственост на Х.Д.Х.,
със същите рег. номера, и след снемането им поради негово нарушение, Христов
видял колата си без рег. табели в село Майор Ценович, обл.Силистра, пред дома на
И.Г.Д. от гр.Силистра. О.Х. и Х.Х. не се познавали и не са се виждали по повод
въпросния л.а., а Иво Димов знаел, че неговият работпик Х. бил закупил тази кола
от румънци, но към него момент тя била с поставени регистрационни табели.
Последвало е прекратяването
на наказателното производство с постановление от 20.05.2022 г. поради липса на
субективна страна на деянието, след което преписката е била върната на АНО за
предприемане на действия по въпроса за ангажирането на административнонаказателната
отговорност на О.Х.. На 15.06.2022 г. е издадено и оспореното пред РС
наказателно постановление.
Силистренският районен съд е отменил
санкционния акт като е приел, че макар и издадено от компетентен орган, в
установените срокове, с необходимите реквизити и без нарушения на процесуалните
правила, довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице, наказателното
постановление е материално незаконосъобразно, тъй като въпреки осъществяването
на деянието на обективна страна, деецът О.Х. не е знаел фактическите
обстоятелства, свързани с прекратяването на регистрацията и не е могъл да
предвиди съответните правни последици. Позовавайки
се на чл.14 НК съдът приема, че на О.Х. не може да се търси отговорност за
нарушението по чл.140, ал. ЗДВП.
Съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 АПК настоящата касационна инстанция следва да обсъди посочените в жалбата
пороци на решението и да извърши служебна проверка за валидността му,
допустимостта му и съответствието му с
материалния закон.
Основното наведено в жалбата
основание е, че деянието е съставомерно, тъй като е извършено виновно, при
форма на вината непредпазливост. Посоченото основание касае неправилно приложение на материалния
закон - чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с
ал. 2 от НПК и чл. 63в ЗАНН, като това основание попада в обхвата и на
служебната проверка на акта, която се дължи от съда съгласно чл. 218, ал. 2 АПК.
Районният съд е установил
вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото
доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че
съставът на нарушението, за което е наложена глобата – управление на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред - е осъществен от обективна страна. Спорът, както в
първоинстанционното производство, така и пред настоящата инстанция е концентриран
около съставомерността на деянието с оглед наличието на вина у санкционираното
лице, като изводите на първоинстанционния съд в това отношение са неправилни.
В настоящия случай е било установено, че О.Х.
се е обявил за собственик на автомобила с твърдението, че го е закупил от двама
румънци. В случая е съвсем отделен въпроса дали устният договор за продажба е
действителен и има транслативен ефект – акцентът е върху субективните нагласи
на лицето към вещта и възприемането на правата върху нея като част от
патримониума му. Тази хипотеза се различава от случая на предоставено за
временно управление МПС, за което ползвателят нито би могъл да знае, че има
проблем с регистрацията, нито носи административната тежест по изпълнението на
формалностите във връзка с регистриране на автомобила, нито има намерение да го
свои. Действително липсват данни за умисъл, но шофирането на МПС с прекратена
регистрация със съзнанието, че е собствено, в случая сочи на проявена непредпазливост,
тъй като задължението за регистрация лежи именно върху собственика на вещта. В
този смисъл, ако при „придобиването“ на автомобила не бяха пренебрегнати
императивни задължения за сключване на договора за продажба в необходимата писмена
форма (чл. 144 ЗДвП), посредством която
да се установи датата на придобиване и самоличността на продавачите, респ. да
се направят необходимите проверки относно автомобила и бяха предприети
необходимите действия във връзка с регистрацията му (чл. 145, ал. 2 ЗДвП), не
би се стигнало до извършването на нарушението на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като
още към онзи момент би станало ясно, че регистрацията е прекратена и табелите
са неистински. Действително съгласно чл.14,
ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, приложими по силата на
препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на
престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в
случаите, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства, не се дължи на непредпазливост, както е в случая,
тъй като придобиването на автомобил по посочения от О.Х. способ препятства
възможността за проверка на превозното
средство както относно наличието на
действащи ПАМ в страната, свързани с прекратяване на регистрацията, така и
примерно дали не се закупува противозаконно отнето МПС. Ето защо деянието му несъмнено се
явява виновно извършено, при форма на вината непредпазливост. Съгласно чл. 7,
ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се предвижда подобно
изключение от общото правило за наказуемост на непредпазливите административни
простъпки. С оглед на това следва да се приеме, че О.Х. е осъществил състава на
вмененото административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което следва
да понесе и предвидената санкция в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното,
касационната жалба се явява основателна, поради което следва да бъде уважена,
като се отмени оспореното решение и се потвърди издадения електронен фиш.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63д, ал. 4 и 5 ЗАНН на касатора
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в диапазона от 80.00 до
150 лева. В тази връзка ответницата следва да заплати на ОДМВР - Силистра, разноски
в размер на 80. 00 лева за производството пред настоящата инстанция.
Въз основа на гореизложеното
и основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Административен съд – Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 270 от 02.12.2022 г. по АНД
№ 479 по описа за 2022 г. на Районен съд – Силистра, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 22-1099-000799 от 15.06.2022 г., издадено от Началник Група към
ОД на МВР – Силистра, с което за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата и на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от
същия закон на О.Д.Х. с ЕГН - ********** са наложени административни наказания
глоба в размер на 200,00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА О.Д.Х. с ЕГН - ********** ***, да заплати
на Областна дирекция на МВР - Силистра сумата от 80. 00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.