№ 325
гр. Благоевград , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500260 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба от „А...“ Е., с ЕИК
*, със седалище и адрес на управление гр.С., С..., район Л., бул.“Д. П. Д.“ № *, офис сграда
Л., ет.*, офис *, представлявано от Изпълнителния директор Д. Б. Б., чрез юрисконсулт И. Н.
Н. срещу Решение № 908792/11.11.2020г., постановено по гр.д. № 1083/2019г., по описа на
Районен съд – Благоевград, в частта с която са отхвърлени претенциите на ищеца срещу
ответника за сумата от 662,55 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017г. до
20.02.2019г. и за сумата от 498,17 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.10.2017г. до
04.02.2019г.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, същото е неправилно и
незаконосъобразно.
Релевират се доводи, че погрешно първоинстанционният съд е счел, че размерът на
шрифта на процесния договор за кредит е в нарушение на изискванията на Закона за
потребителския кредит. Излага се, че в чл.10, ал.1 от ЗПК е въведено допълнително
изискване към договора за потребителски кредит, което не се съдържа в Директива
2008/48/ЕО, което води до значителна санкция за кредитодателя – загубване на правото да
получи лихви и разноски по кредита. Поддържа се, че въведеното в чл.10, ал.1 от ЗПК
изискване текстът на договора за потребителски кредит да бъде изписан с шрифт не по –
малък от 12 пункта като противоречащо на приетото в Директива 2008/48/ЕО не следва да
бъде прилагано. Сочи се, че в тълкувателно решение № 2 от 22.03.2011г. по тълкувателно
дело № 6/2010г. на ВАС е прието, че основен принцип на правото на Европейския съюз е
приматът му над националното право и в случай на противоречие с действащото
1
национално законодателство правото на ЕС е с безусловно предимство.
По подробно изложени в жалбата съображения се настоява за отмяна на атакувания
съдебен акт, в частта с която са отхвърлени претенциите на ищеца за възнаградителна лихва
и обезщетение за забава, като неправилен, незаконосъобразен и немотивиран, като се иска
да бъдат уважени предявените искове. Претендира се присъждане на направените в хода на
въззивното производство разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия Р. Д.
Ю., чрез назначения му особен представител адв. Р.Н., с който се оспорва изцяло въззивната
жалба, като неоснователна.
Излага се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като при
постановяването му са взети предвид всички фактически обстоятелства, и събрани
доказателства. Посочва се в жалбата, че изцяло неоснователно и необосновано е наведеното
в жалбата оплакване за неправилност на изводите на първата инстанция, с които е приел, че
размера на шрифта на сключения договор за потребителски кредит, не отговаря на
изискванията на чл.10 от ЗПК. Сочи се, че е неоснователно и твърдението, че разпоредбата
на чл.10 от ЗПК противоречи на Директивата, тъй като в същата не се съдържа такова
изискване. Излага се, че в случая от заключението на вещото лице по приетата пред първата
инстанция съдебно – техническа експертиза е установено и доказано по безспорен начин, че
шрифта с който е изготвен текста на процесния договор е по – малък от 12, поради което
правилно е прието, че не е спазено изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, като съобразно
нормата на чл.22 от ЗПК първоинстанционният съд е присъдил единствено дължимата
главница. На следващо място се поддържа, че дори да се приемат за основателни
възраженията в жалбата относно приложението на чл.10, ал.1 от ЗПК, то
първоинстанционното решение се явява правилно по своето същество като краен резултат,
доколкото по делото е установено, че процесния договор за кредит не отговаря и на други
изисквания на ЗПК, а именно на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, което също обосновава
неговата недействителност.
С оглед изложеното се иска първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде
потвърдено.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява, не се представлява.
Ответникът Р. Д. Ю. се представлява от назначения му особен представител, който
поддържа подадения отговор на въззивната жалба. По същество изразява становище, че
първоинстанционното решение в отхвърлителните му части е правилно и обосновано и не са
налице основания за неговата отмяна.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
Решението в обжалваната отхвърлителна част е валидно и допустимо.
Пред първата инстанция са били предмет на разглеждане иск с правно основание чл.422 от
ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на
ищеца сумите присъдени с издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 305/2019г. по
описа на РС Благоевград, както е евентуален осъдителен иск за присъждане на същите
суми.
Ищецът е изложил твърдения в исковата молба, че на 13.02.2018г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
2
27.07.2017г. на между него и „Б...“ Е., с ЕИК *, по силата на което вземането произтичащо
от договор за кредит за покупка на стоки или услуги №* от дата 17.08.2017г. между Б... Е. и
Р. Д. Ю. е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности включително и всички лихви. Ищецът е заявил, че поради невъзможност да
връчи съобщението за извършената цесия на ответника, е приложил същото към исковата
молба и е направил искане същото да се връчи на ответника заедно с книжата по делото. На
следващо място в исковата молба се твърди, че на 17.08.2017г. между Б... Е. като кредитор и
Р. Д. Ю. като кредитополучател е сключен договор за кредит за покупка на стоки и услуги с
№ * при спазване на изискванията на ЗПК. Размера на кредита е равен на сумата от 3218 лв.
цена на стоките и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ - 463,39
лв. или общо в размер на 3681,39 лв., като кредитополучателя се е задължил да заплати на
кредитора 18 броя равни части, които са включени в размер на всяка отделна месечна
погасителна вноска. Сочи се, че с подписване на договора, кредитополучателя се е съгласил
потребителския кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения търговски партньор ,
като по този начин с извършване на плащането кредитора е изпълнил задължението си, а
кредитополучателя се е задължил да заплати на кредитора погасителни вноски, включващи
главница по кредита и добавка съставляваща печалба на кредитора, като лихвения процент е
фиксиран за срока на договора. Твърди се, че общата стойност на плащанията по кредита е
договорена в размер на 4343,94 лв., а договорната лихва е уговорена в размер на 662, 55 лв.
Заявено е, че крайния срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.02.2019г.,
но поради обстоятелството, че кредитополучателя не е изпълнявал в срок задължението си
за плащане на погасителни вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е
настъпила предсрочна изискуемост, считано от 20.10.2017г. Излага се, че
кредитополучателя е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост въпреки, че
кредитора няма задължение за това. Посочено е в молбата, че съгласно условията на
договора за кредит за покупка на стоки или услуги при забава в плащането на една или
повече месечни погасителни вноски, кредитополучателя дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, като на длъжника е
начислена лихва за забава за периода от 21.10.2017г. до датата на подаване на заявлението в
съда, която е в общ размер на 498,17 лв. Посочено е, че поради обстоятелството, че
длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към ищеца, същия е
предявил заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение , като съдът е
уважил претенцията и е издал заповед. Поради неоткриване на длъжника на адреса, за
ищеца е налице правен интерес от установяване на вземанията му в настоящото
производство. Направено е искане по реда на чл.235, ал.3 от ГПК съдът да съобрази всички
падежирали вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на които падежи се
явяват нововъзникнали факти от значение за спорното право, като с исковата молба
уведомяват ответника за предсрочната изискуемост на кредита му формулираща
претенцията по евентуалния осъдителен иск.
В срока за отговор ответника чрез особения му представител, счита предявените искове
за неоснователни. Оспорват се твърденията на ищеца, че длъжника е надлежно уведомен за
извършената в полза на ищеца цесия, както и твърденията за настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията му по договора за кредит. Сочи се, че предсрочната изискуемост
не е настъпила автоматично, тъй като и за небанковите институции са приложими
постановките на ТР изискващи връчване на съобщение за това. Заявено е, че е
неоснователно твърдението на ищеца, че предсрочната изискуемост е настъпила с връчване
на препис от исковата молба, тъй като ответника е представляван от особен представител,
поради което същата не е надлежно съобщена.
В отговора се оспорват претенциите на ищеца за заплащане на договорна лихва, като се
твърди, че след момента на обявяване на предсрочната изискуемост, възнаградителна лихва
3
занапред не се дължи. Оспорва се основанието и размера на предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове. Направено е възражение за недействителност на
процесния договор за потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване
изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК относно минимално допустимия размер на шрифта при
изготвяне на договора, а именно не по – малък от 12. Направено е и възражение, че не са
спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Иска се да бъдат отхвърлени предявените
искове като неоснователни и недоказани.
С обжалваното решение №908792 от 11.11.2020г. постановено по гр. д. № 1083/2019г. на
РС Благоевград, първоинстанционния съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответника
дължи на ищеца сумата от 3 451,15 /три хиляди четиристотин петдесет и един лева и
петнадесет стотинки/ лева, представляваща неизплатена главница за периода от 20.09.2017г.
до 20.02.2019г. по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта * от 17.08.2017г., ВЕДНО със
законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /04.02.2019г./ до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 1100 от
04.02.2019г. на парично задължение по ч.гр.д. № 305/2019г. по описа на Районен съд – гр.
Благоевград, като за разликата до предявения размер от 3 681,39 /три хиляди шестстотин
осемдесет и един лева и тридесет и девет стотинки/ лева е ОТХВЪРЛИЛ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
С постановеното решение са ОТХВЪРЛЕНИ като НЕОСНОВАТЕЛНИ останалите
обективно съединени установителни искове, за сумата от 662,55 /шестстотин шестдесет и
два лева и петдесет и пет стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от
20.09.2017г. до 20.02.2019г., по отношение на която на основание чл. 3 от договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост на 20.10.2017г.; сумата от 498,17 /четиристотин
деветдесет и осем лева и седемнадесет стотинки/ лева, представляваща лихва /обезщетение/
за забава за периода от 21.10.2017г. до 04.02.2019г. , като съдът е приел, че договорът е
недействителен поради неспазване на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК.
С постановеното решение първоинстанционния съд е разпределил отговорността за
разноски съобразно уважения размер от исковете, като е осъдил ответника да заплати
дължимите разноски в полза на ищеца А... Е..
В хода на производството пред РС Благоевград са представени и приети писмени
доказателства, назначена е и съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 305/2019г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград,
ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с вх. №
678/04.02.2019г., въз основа на което съдът е издал Заповед № 1100 от 04.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено
длъжникът Р. Д. Ю., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „А. Ч.” № *, да заплати на
кредитора „А...” Е., с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С. *, бул. „Д.П. Д.” №
*, офис-сграда Л., ет. *, офис № *, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. – Изпълнителни
директори, следните суми: сумата от 3 681,39 /три хиляди шестстотин осемдесет и един лева
и тридесет и девет стотинки/ лева, представляваща главница по Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № *, сключен на 17.08.2017г. между „Б...” Е. /заемодател/ и Р.
Д. Ю. /заемополучател/, като впоследствие вземанията по този договор са били прехвърлени
от „Б...” Е. на „А...” Е., с ЕИК: *, съгласно Приложение № 1 от 13.02.2018г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на Заявлението в съда – 04.02.2019г.,
4
до окончателното погасяване; сумата от 662,55 /шестстотин шестдесет и два лева и петдесет
и пет стотинки/ лева – договорна лихва върху главницата, считано от 20.09.2017г. до
20.02.2019г.; сумата от 498,17 /четиристотин деветдесет и осем лева и седемнадесет
стотинки/ лева – обезщетение за забава, считано от 21.10.2017г. до датата на подаване на
Заявлението в съда – 04.02.2019г.; сумата от 96,84 /деветдесет и шест лева и осемдесет и
четири стотинки/ лева – заплатена по делото държавна такса; сумата от 50,00 /петдесет/
лева – представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК /Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017г./.
Изпратеното съобщение до длъжника със заверено копие от издадената Заповед е връчено
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Със Съобщение, получено от заявителя на 04.04.2019г., съдът е указал на кредитора „А...”
Е., с ЕИК: *, че може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си в
едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна такса, както и че
следва да представи доказателства, че е предявил иска си в посочения срок, в противен
случай съдът ще обезсили Заповедта за изпълнение.
Видно е, че в законоустановеният едномесечен срок за предявяване на установителен иск,
от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата
искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че
дължи сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 305/2019г.
Видно е от Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити от 17.08.2017г. е, че същият е предоставен предварително на
кредитополучателя, както и че съдържа индивидуалните условия на бъдещия потребителски
кредит, съгласно Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК. Установява се от т. 3, част II
„Описание на основните характеристики на съответния кредит”, че процесният кредит ще
бъде усвоен чрез получаване на стоката в магазина, като кредиторът ще заплати на
продавача цената на стоката, съгласно Договора за финансиране продажбата на стоките. В т.
7, част II от Формуляра е посочено наименованието на стоката, а именно – 2 броя
климатици, марка „Panasonic” на обща стойност от 3 218,00 лева, която сума следва да бъде
изплатена от кредитополучателя на 18 равни месечни погасителни вноски – всяка в размер
на 241,33 лева – по аргумент на т. 5, част II от Формуляра.
Установява се от Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *, сключен на 17.08.2017г.
между „Б...” Е. /кредитор/ и Р. Д. Ю., с ЕГН: ********** /кредитополучател/, че страните по
него са постигнали съгласие за предоставяне на потребителски кредит на ответника Ю. в
общ размер на сумата от 3 681,39 лева с цел финансиране на стока – 2 броя климатици,
марка „Panasonic”, модел „cs-ue18rke” – на стойност от 1 799,00 лева и модел „cs-xz12skew”
– на стойност от 1 649,00 лева, като редът и условията, при които е отпуснат кредитът се
уреждат в процесния договор. Уговорено е, че кредитополучателят се съгласява
предоставеният му потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен
Търговски партньор, като така извършеното плащане, съгласно чл. 1 от Договора,
съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя
кредита, предмет на процесния договор, и респективно създава задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора месечните погасителни вноски, указани по
размер в поле „Месечна погасителна вноска” и брой в поле „Брой погасителни вноски”.
Ответникът Ю. се е задължил да изплати кредита на 18 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 241,33 лева, в периода от 20.09.2017г. до 20.02.2019г., и съгласно
инкорпориран в договора погасителен план /л. 6 от делото/. Съгласно договореностите на
5
страните, общият размер на задълженията за ответника по договора възлиза на сумата от 4
573,94 лева, в която са включени отпуснатият кредит от 3 681,39 лева, годишен процент на
разходите от 23,63% и лихвен процент от 21,40%. Уговорено е, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, като с клаузата на чл. 3, изр. 2 от Договора е предвидено настъпването
на автоматична предсрочна изискуемост на цялото задължение, включително всички
определени от процесния договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, в
случай, че кредитополучателят не заплати две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, без да е необходимо изпращане на съобщение
от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
Приобщен по делото е Сертификат № * от 17.08.2017г., въз основа на който с договора
между страните е уговорена застрахователна премия по застраховка „Сигурност на
плащанията”, чийто размер възлиза на сумата от 463,39 лева, като било уговорено, че срокът
на застраховката е равен на срока на договора за кредит.
По делото е представен служебен бон, във връзка с Фактура № **********, за закупени от
„Т. Б.” Е. 2 броя климатици марка „Panasonic” на обща стойност от 3 448,24 лева, която сума
е заплатена от „Б...” Е. на името на ответника Ю..
Видно от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 27.07.2017г.
между „Б...” Е., с ЕИК: *, в качеството си на продавач, и „А...” Е., с ЕИК: *, в качеството си
на купувач, е, че „Б...” Е. ще прехвърля и продава всеки месец за срок от 1 /една/ година - §6,
ал. 1, определено портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски
кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на
заемополучатели по тях, и които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1,
неразделна част от договора.
По силата нотариално заверено Пълномощно № 3230/25.01.2018г. цедентът „Б...” Е.
упълномощил „А...” Е. да уведомява, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, всички длъжници за
сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г.,
подписан между „Б...” Е. и „А...” Е..
От приобщеното по делото Писмено потвърждение от 13.02.2018г. е видно, че „Б...” Е.
потвърдило извършената продажба на всички вземания от „Б...” Е. на „А...“ Е., съгласно
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. и Приложение №
1/13.02.2018г. към него, в което същите са подробно индивидуализирани и описани.
Представено е извлечение от Приложение № 1/13.02.2018г., в което в графа под № 504
фигурира името на длъжника Р. Д. Ю. по процесния Договор за потребителски кредит № *, с
посочена общо дължима сума по кредита в размер на 4 458,93 лева /към датата на продажба
– 13.02.2018г./, от която: 3 681,39 лева – главница; 662,55 лева – договорна лихва и 114,99
лева – лихва за просрочие.
По делото е приобщено Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания
/цесия/ с изх. № УПЦ-П-БНП/СREX-15166987 от 16.02.2018г., адресирано до ответника Ю.
от „Б...” Е., чрез „А...” Е., видно от което ищцовото дружество уведомява ответника за
извършената на 27.07.2017г. цесия между цедента „Б...” Е. и цесионера „А...” Е., като се
установява, че към 16.02.2018г. задължението на Ю. по Договор за кредит № */17.08.2017г.,
възлиза на 4 458,93 лева, включително начислена лихва за просрочие. Впоследствие са
изпратени допълнително два броя уведомителни писма – Уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания /цесия/ с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/СREX-15166987 от
6
22.01.2019г. и Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с изх. №
УПЦ-С-БНП/СREX-15166987 от 24.04.2019г. и адресирани до ответника Ю., като съгласно
първото уведомително писмо към дата 22.01.2019г. задължението на Ю. възлиза на сумата
от 4 842,11 лева, а по отношение на второто уведомително писмо, задължението към дата
24.04.2019г. е в размер на 5 098,45 лева. Установява се от Известие за доставяне /л. 30 от
делото/, изпратено до адреса на ответника, посочен в договора за кредит, чрез „Български
пощи”, че Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/СREX-15166987 от 22.01.2019г.
не било доставено до длъжника, като върху същото е отбелязано, че лицето отсъства.
Предвид изясняване на делото от фактическа страна, съдът е допуснал и назначил съдебно-
счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице С. Т.. От експертното заключение се
установява, че усвояването на сумата по предоставения кредит – в размер на 3 218,00 лева, е
извършено на дата 17.08.2017г. Излага се, че на посочената дата с Фактура №
*********/17.08.2017г., с издател на фактурата – „Т. Б.” Е. и получател Р.Ю., е извършена
покупко-продажба на два броя климатици „Panasonic” на стойности, както следва: 1 брой на
стойност 1 899,00 лева, отстъпка от 99,89 лева = 1 799,11 лева; 1 брой на стойност 1 749,00
лева, отстъпка 99,87 лева = 1 649,13 лева.
Сочи се, че общата стойност на двата броя климатици е 3 448,24 лева. На следващо място
се твърди, че видно от посоченото като начин на плащане във фактурата, сумата от 3 448,24
лева е платена по следния начин: стойност за плащане по фактурата – 3 448,24 лева, като от
тях платени в брой от ответника – 230,24 лева и платени по банков път от кредитора – 3
218,00 лева. Излага се, че към материалите по делото е приложен Сертификат №
*/17.08.2017г., издаден от застрахователя „Кардиф животозастраховане” за извършена
застраховка на два броя климатици. Твърди се, че стойността на покупките е за 3 448,24 лева
+ застраховка „Сигурност на плащанията” за 463,39 лева = 3 911,63 лева – 230,24 лева
платени в брой по фактурата от страна на ответника = 3 681,39 лева – платени с кредитна
карта „B...” от кредитодателя.
Навежда се, че в счетоводството на „Б...” Е. не са осчетоводени извършени погасявания по
кредита от страна на Р. Д. Ю.. Твърди се, че размерът на неплатената главница за периода от
20.09.2017г. до 20.02.2019г. е за 3 681,39 лева, а размерът на неплатената договорна
възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017г. до 20.02.2019г. е за 662,65 лева.
Излага се, че датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК е 04.02.2019г., като в тази връзка размерът на неплатената главница за
периода от 20.09.2017г. до 20.01.2019г. е за 3 444,30 лева, а размерът на неплатената
договорна възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017г. до 20.01.2019г. е за 658,31 лева.
Вещото лице сочи, че прибавянето на договорни лихви към главницата, върху които
отново се изчисляват лихви е анатоцизъм /в този смисъл е Решение № 66/29.07.2019г. на
ВКС, ТК II-ро т.о. по т.д. № 1504/2018г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Излага се,
че в същото е посочено, че „анатоцизъм” е допустим само в изрично предвидените в закон
или в подзаконов акт на БНБ случаи, като законът не допуска анатоцизъм в отношенията с
граждани – ФЛ, а уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговци,
съгласно чл. 294, ал. 2 от ТЗ.
Предвид горното, експертът е изчислил обезщетението за забава в два варианта – върху
главница и договорна лихва и само върху дължимата главница, като вещото лице е взело
под внимание и т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д.
№ 3/2017г., съгласно което: (а) по отношение на размера на вземането до настъпване на
предсрочната изискуемост: навежда се, че съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от
27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/2017г. – за периода до настъпване на предсрочна
7
изискуемост, размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен
план, съответно според клаузите на договора преди изменението му. В тази връзка се
посочва, че ако датата на предсрочната изискуемост е 20.10.2017г., то падежиралите вноски
по погасителен план към цитираната дата са в размер на 3 681,39 лева – главница и 662,55
лева – договорна лихва; (б) по отношение на размера на вземането след настъпване на
предсрочната изискуемост: твърди се, че съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от
27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/2017г. – при настъпване на предсрочна
изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили
заемът да се връща на вноски, поради което за периода при предсрочна изискуемост,
размерът на вземането по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора главница и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Вещото лице е изчислило законната лихва към 04.02.2019г. – датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, както следва:I вариант:
олихвена сума – 3 681,39 лева за периода от 21.10.2017г. до 04.02.2019г. – лихва в размер на
482,67 лева; II вариант: олихвена сума – 4 343,94 лева за периода от 21.10.2017г. до
04.02.2019г. – лихва в размер на 569,53 лева /олихвената сума е за главница – 3 681,39 лева,
и договорна лихва – 662,65 лева/.
Във връзка с изясняване на делото от фактическа страна, съдът е допуснал и назначил
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице С. Т.. От
експертното заключение се установява, че е извършено плащане от страна на кредитодателя
„Б...” Е. спрямо застрахователя „Кардиф животозастраховане”, клон България, за сумата от
463,39 лева, като плащането е извършено на дата 26.09.2017г. и е част от дължимите
застрахователни премии за месец Август 2017г.
В хода на първоинстанционното производство е изслушано заключение на назначената
съдебно компютърна-техническа експертиза, изпълнено от вещото лице инженер Е.Т.. От
направения преглед на всички книжа и документи, представени по делото, вещото лице е
извършило необходимите справки, с оглед на което е констатирало, че шрифтът по
отношение на Договор за потребителски кредит № */17.08.2017г. и с който са съставени
приложените към него Условия по договора; Сертификат № */17.08.2017г. и Общи условия
за застраховка „Закрила на плащанията плюс” и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, е от 11 пункта /точки/, Garamond,
неудебелен основно, а в заглавията и основните точки – удебелен.
Съдът кредитира така изготвените експертни заключения на вещите лица като обосновани,
компетентни и пълни.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
В настоящия случай предмет на делото са вземания, които произтичат от договор за
потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Основния довод във въззивната жалба е, че разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК в частта й
касаеща изискването всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид формат
и размер шрифт – не по –малък от 12 не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО, поради
което не следва да се прилага този текст на закона.
Основния въпрос в настоящото производство е доколко договорът за потребителски
кредит е действителен и отговаря на изискванията съдържащи се в ЗПК, респективно
доколко вземането на ищеца се явява действително във връзка с формата и съдържанието на
този договор.
8
В тази връзка съдът съобрази следното: ЗПК е приет през 2010г. с цел да се извърши
транспониране на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на съвета от
23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на директива
87/102/ЕИО на Съвета.
Съгласно Директивата договорите за кредит са изготвят на хартиен или друг траен носител,
като договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин конкретни данни, които
задължително следва да се съдържат в него, за да може потребителят да прецени обема на
своето задължение. В ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по –
малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора /чл.10, ал.1 от ЗПК/
Видно от съдържанието на обсъжданата директива и съдържанието на разпоредбата на
чл.10, ал.1 от ЗПК, българския законодател е въвел допълнително изискване към договора за
потребителски кредит всички елементи от договора да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по – малък от 12. По този начин законодателят е въвел
изискване, което не се съдържа в Директива 2008/48/ЕО, но което води до значителна
санкция за кредитодателя – загубване правото да получи лихви и разноски по кредита.
Настоящия въззивен състав приема, че доколкото разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК в
частта й на изискването всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт не –по – малък от 12 не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО,
то не следва да се прилага този текст.
Прилагането на подобна санкция имаща сериозни последствия за кредитодателя, не би
могло да се смята за пропорционално, когато липсващите данни по чл.10, пар.2 от
Директива 2008/48 са от такова естество, че не могат да засегнат способността на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Настоящия състав намира, че
установената от националния законодател санкция за неспазване изискването на чл.10, ал.1
от ЗПК всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт, не по – малък от 12, не отговаря на изискванията за пропоционалност. Неспазването
на това изискване не би могло да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение, доколкото видът и размерът на шрифта позволяват прочитането на
съдържанието на документа. Поради това не е налице годно основание за санкциониране на
кредитодателя с най – строгата санкция – загубване на правото на лихви и разноски по
кредита.
Въззивният състав се обединява около становището, че макар процесния договор за кредит
да е изпълнен с шрифт 11, то същия е на хартиен носител и по ясен и кратък начин съдържа
данните изискуеми в чл.10, параграф 2 от Директивата.
В конкретния случай, съдържанието на договора е ясно и потребителя се е съгласил с него.
Кредитодателят е изпълнил договорното си задължение и е предоставил на длъжника
заемната сума, поради което в тежест на ответника – заемополучател е да докаже, че е
изпълнил насрещното си задължение по договора да върне предоставения заем заедно с
договорените лихви в сроковете по договора. От доказателствата по делото е установено, че
кредитополучателя не е заплатил нито една погасителна вноска от предоставения му
кредит.
С първоинстанционното решение е призната дължимостта на сумата за главница, ведно със
законната лихва, като решението в тази му част е влязло в сила.
Съдът приема, че предявените искови претенции за възнаградителна лихва и мораторна
9
лихва, неправилно са отхвърлени от първоинстанционния съд, с довод, за нарушение
разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, с оглед гореизложеното, като в тази част решението
следва да бъде отменено.
Неоснователни според съда са наведените от въззиваемата страна в отговора твърдения за
неравноправност на договорни клаузи на посочените основания и недействителност на
договора. Във връзка с твърденията за нарушение разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК
следва да се подчертае, че в случая погасителния план е инкорпориран в самия договор за
кредит сключен между страните. С решение на СЕС от 09.11.2016г. по отношение на
приложението на Директива 2008/48/ЕО по дело С-42/15 се приема, че чл.10, параграф 2
буква з/ и и/ от Директива 2008/48, трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за
кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски не трябва да
се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяване на тази главница. Тези разпоредби тълкувани във връзка с
чл.22, пар.1 от тази Директива, не допускат държавата членка да предвижда такова
изискване в националната си уредба. Приема се, че чл.10, параграф 2 буква з от директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в договора за кредит е необходимо да се посочват
точните дати на падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията по този
договор да позволяват на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези
вноски. В процесния договор кредиторът е посочил лихвения процент по заема, ГПР, и
годишно оскъпяване, като освен договорната лихва в общата подлежаща на връщане сума е
включена и дължимата застрахователна премия по сключената застраховка на плащанията.
Съгласно чл.10, т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му, както и условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти. В случая е уговорен постоянен лихвен процент, а не променлив, като
страните са подписали погасителен план неразделна част от договора, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, каквото е законовото изискване на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК при договори за кредит с
фиксиран лихвен процент.
Освен това договорения от страните годишен лихвен процент е фиксиран в размер на
23,63 %, като същия съгласно чл.19, ал.1 от ЗРПК изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид в това число и тези дължими на посредниците за сключване
на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Доколкото в процесния договор размерът на ГПР е посочен в % по ясен и недвусмислен
начин, липсата на конкретни данни относно начина по който е изчислен не би могла да
попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. С оглед изложеното,
неоснователни са наведените доводи от въззиваемата страна за неравноправност на
договорните клаузи.
Въззивният съд, като съобрази, горното, намира, че жалбата на въззивника е основателна.
По делото е установено, че настъпилата предсрочна изискуемост е обявена на
кредитополучателя в хода на процеса с връчване на книжата на особения представител, от
заключението на съдебно - счетоводната експертиза, се установи, че дължимия размер на
договорната лихва за претендирания с исковата молба период е основателен и доказан за
сумата от 662,55 лв. поради което следва да бъде уважен в целия му предявен размер.
По отношение на лихвата за забава, за периода претендиран с исковата молба следва да
бъде съобразено заключението на експерта, в което е посочено, че същата е изчислена само
върху олихвената главница и възлиза на сумата от 482,67 лв. за претендирания период, до
който размер искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като над този размер
10
до предявения искът искът правилно е отхвърлен, като в тази част решението на първата
инстанция следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, частично уважаване на претенциите за възнаградителна лихва и
обезщетение за забава, ответникът дължи разноски на ищеца за заповедното производство в
размер на 41,62 лв. респ. за исковото производство пред РС в размер на 311,58 лв.,
съобразно уважения размер на исковете.
Във въззивното производство жалбоподателя е претендирал присъждане на разноски, за
които е представил доказателства за извършването им в общ размер от 511,25 лв., от които
внесена държавна такса в размер на 50,00 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лв. и възнаграждение за особен представител в размер на 311,25 лв. С оглед изхода
от въззивната проверка, частично уважаване на подадената въззивна жалба, съдът намира, че
следва да бъде осъден въззиваемия да заплати на въззивника сумата от 504,42 лв. съобразно
уважената част от жалбата.
Въз основа на изложеното Окръжен съд Благоевград, четвърти въззивен състав,
РЕШИ:
Отменя решение № 908792/11.11.2020 г., постановено по гр.д. №1083 по описа за 2019 г.
на РС –Благоевград, в частта с която са отхвърлени предявените от „А...” Е., с ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.П.Д.” № *, офис сграда „Л.”, ет. *,
представлявано поотделно от изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д. искове против
Р. Д. Ю., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „А. Ч.” № * за признаване съществуването на
вземанията на ищеца за сумата от 662,55 /шестстотин шестдесет и два лева и петдесет и пет
стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.09.2017г. до 20.02.2019г.,
по отношение на която на основание чл. 3 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост; сумата от 482,67 /четиристотин осемдесет и два лева и шестдесет и седем
стотинки/ лева, представляваща лихва /обезщетение/ за забава за периода от 21.10.2017г. до
04.02.2019г.
и вместо това постановява:
Признава за установено, че ответникът Р. Д. Ю., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул.
„А. Ч.” № * дължи на ищеца „А...” Е., с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Д.П.Д.” № *, офис сграда „Л.”, ет. *, представлявано поотделно от изпълнителните
директори Н. Т. С. и М. Д. Д. сумата от 662,55 /шестстотин шестдесет и два лева и петдесет
и пет стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.09.2017г. до
20.02.2019г., по отношение на която на основание чл. 3 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост; сумата от 482,67 /четиристотин осемдесет и два лева и шестдесет
и седем стотинки/ лева, представляваща лихва /обезщетение/ за забава за периода от
21.10.2017г. до 04.02.2019г., които са предмет на издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 № 1100/04.02.2019 г., по ч.гр.д. №305 по описа за 2019 г. на
РС-Благоевград.
Потвърждава решението в останалата му атакувана част.
Осъжда Р. Д. Ю., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „А. Ч.” № * да заплати „А...” Е., с
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.П.Д.” № *, офис сграда „Л.”, ет.
*, представлявано поотделно от изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д. направените
разноски в заповедното производство в размер на 41,62 /четиридесет и един лева и
11
шестдесет и две стотинки/ лв., както и направените разноски пред РС в исковия процес в
размер на 311,58 /триста и единадесет лева и петдесет и осем стотинки/ лв. и разноски за
въззивното производство в размер на 504,42 /петстотин и четири лева и четиридесет и две
стотинки/ лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12