Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 14.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №13688 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Т.С.“ срещу решение от 06.08.2018 г. по гр.д. №75789/2017 г. на
Софийския районен съд, 32 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу К.Д.Д. кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.153 ал.1 ЗЕ
и чл.86 ал.1 ЗЗД за следните суми: 5115,99 лв. /5098,31 лв. - главница за
топлинна енергия и 17,68 лв. - главница за дялово разпределение/ - главница по
договор за доставка на топлинна енергия в имот – ап. №47, находящ се в гр.
София, бул. „******, аб. №018312, за периода мес.05.2014 г. - мес.04.2015 г.,
както и изравнителна сметка, отразена в обща фактура №55870384/31.07.2014 г.,
ставаща изискуема на 15.09.2014 г. и 1100,87 лв. /1096,77 лв. - лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия и 4,10 лв. - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение/ - лихва за забава за периода 15.09.2014 г. -
02.06.2017 г.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът не е титуляр на вещни
права върху имота, както и че е ирелевантно дали лицето е обитавало имота.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло
обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна К.Д.Д. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не
взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са
положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо
ответника за заплащане на доставена
топлинна енергия, за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода
мес.05.2014 г. - мес.04.2015 г., както и изравнителна сметка, отразена в обща
фактура №55870384/31.07.2014 г. за периода мес.05.2013 г. - мес.04.2014
г., за имот, находящ се в гр. София,
бул. ******, и съответните мораторни лихви върху главниците за периода
15.09.2014 г. - 02.06.2017 г.
В тежест на ищеца е да установи възникването
на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е доставял
топлинна енергия на ответника. В негова тежест е да докаже и че за процесния
период ответникът е ползвал топлинна енергия в съответното количество,
равняващо се на претендираната сума.
В тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащането.
Настоящият
съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период мес.05.2013 г.
– мес.04.2015 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на
която ищецът е доставял на ответника топлинна енергия. Договорът касае доставка
на топлинна енергия до обект апартамент №47, находящ се в гр. ******с абонатен
№018312, противно на приетото от СРС.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и
собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по
правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един
централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги,
само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на
облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с
публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят
по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото
възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от
потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка,
обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да
приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и
възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се
прилагат съответно правилата за договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът не
е оспорил обстоятелството, че е собственик на процесния имот, а и това обстоятелство
се установява от представените списък на етажните собственици, носещ подписа на
ответника и протокол за доставка и монтаж от 16.08.2017 г., също носещ подписа на
ответника в качеството му на абонат за процесния недвижим имот. Посочени
по-горе писмени доказателства сочат на връзка между ответника и топлоснабдения
имот, макар и да се касае за документи със свидетелстващ характер.
За установяване факта на предоставяне на
топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, в
първоинстанционното производство са приети заключения на съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира напълно, се установява, че през процесния
период технологичните разходи в АС са отчислявани от доставената в АС топлинна
енергия и тези технологични разходи са били за сметка на ищеца, ФДР е извършила
дяловото разпределение за процесния имот в съответствие с действащата
нормативна уредба, а ищецът е спазил действащата нормативна уредба при начисляване
сумите за имота на ответника. От заключението се установява още, че за периода
мес.05.2013 г. - мес.04.2015 г. начислените и дължими от ответника суми за ТЕ,
включително с отчитане на изравнителните сметки, възлизат в общ размер на
5098,37 лв., в която сума не са включени стари задължения и корекции от
предходни периоди, както и стойността за извършване на услугата „дялово
разпределение“, която е в размер на сумата от 17,68 лв. Вещото лице сочи още,
че топломерът, монтиран в АС, е преминавал на метрологични проверки на
18.10.2012 г. и на 25.09.2014 г.
Видно от приетата по делото ССчЕ, която
съдът кредитира напълно, за процесния период мес.05.2013 г. – мес.04.2015 г.
дължимата от ответника сума за топлинна енергия възлиза на 5098,31 лв., която
сума не е заплатена, а неплатените суми за дялово разпределение – на 17,68 лв.
Вещото лице сочи още, че общият размер на законната лихва върху сумите на
месечните главници за периода 14.09.2014 г. – 02.06.2017 г. възлиза на сумата
от 1100,87 лв., от които 1096,77 лв. върху главницата за ТЕ и 4,10 лв. върху
главницата за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ,
за предадената стока купувачът дължи цена, или основанието на продавача да
претендира цената е освен наличието на валидна облигационна връзка – договор за
продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в обстоятелствената
част, страните са в облигационни отношения – договор за продажба на топлинна
енергия, възникнала по закон, като за периода мес.05.2013 г. – мес.04.2015 г.
ответникът не е заплатил потребената топлоенергия, цената на която, съгласно
приетите по делото СТЕ и ССчЕ, възлиза на сумата от 5098,31 лв.
Поради
изложеното, съдът приема, че искът е основателен за сумата от 5098,31 лв.
Възражението
за погасяване на дълга за главница по давност е частично неоснователно.
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви, т.е. давността за вземания на „Т.” ЕАД е тригодишна.
За периода 01.05.2014 г. - 14.03.2014 г.
са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители в гр.София от 2008 г., съгласно които купувачите на топлинна
енергия дължат плащане на месечно дължимата / прогнозна/ сума в 30-дневен срок
от изтичане на периода, за който се отнасят. Вземанията за цената на
доставената топлинна енергия за периода мес.05.2013 г. – мес.02.2014 г. са
погасени по давност, тъй от датата на настъпване на изискуемостта им до датата
на подаване на заявлението – 12.06.2017 г. е изтекъл тригодишния срок по чл.111
б.„в“ ЗЗД. Обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи
месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са
погасени по давност, като се позовава на фактура, издадени на 31.07.2014 г. и
чрез включването им в тази фактура, е незаконосъобразно и граничи със
злоупотреба с права, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални
възражения за давност от страна на клиентите на топлинна енергия.
При новите Общи условия, влезли в сила
от 14.03.2014 г. клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните
начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3
- по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда
етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2,
месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за
имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период.
Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от Общите условия, месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за
него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че
клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма
просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от
дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от
продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е
заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени
задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с
изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30–дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на
фактурата по чл.32 ал.2 т.е. общата фактура за реално потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. С други думи и при тази
уредба на отношенията и с оглед момента на настъпване на изискуемостта на месечните
дължими суми за топлинна енергия, също следва извод, че вземанията за цена на
топлинна енергия за мес.03.2014 г. - мес.04.2014 г., се явяват погасени по
давност, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на
подаване на заявлението е изтекъл тригодишния срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД.
В случая най-старото задължение на ответника е станало
изискуемо на 01.07.2013 г., поради което към момента на предявяване на иска
/12.06.2014 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ е изтекъл тригодишния срок за вземанията за периода
01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., които са в размер на сумата от 2363,88 лв.
Поради изложеното, съдът намира, че
предявеният иск е частично основателен до размера на сумата от 2734,49 лв. Към
тази сума следва да прибави и стойността на услугата „дялово разпределение“,
която е в размер на 15,64 лв., т.е. иска за главница се явява основателен до
размера от 2750,13 лв.
Основателността на иска предполага
наличие на главен дълг, който в случая е в размер на сумата от 2750,13 лв. и
забава за погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Съгласно ОУ/2008 г. – чл.33 ал.1, потребителите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, и съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в
забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било да бъде
канен от ищеца, доколкото задълженията му са били срочни. Съгласно чл.33 ал.1 и
ал.2 от ОУ/2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в
30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен
срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. За разлика от предходните Общи условия, върху прогнозните суми не се
дължи лихва за забава, като съгласно чл.33 ал.5 от новите ОУ, обезщетение за
забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл.32
ал.2 /по общата фактура/, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33 – в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на купувача.
Ответникът не оспорва факта, че общата фактура е публикувана и че сумата по нея
е изискуема, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва.
Възражението за погасяване по давност на
дълга за лихва е частично основателно. Вземанията за обезщетение за забава
върху главницата 2363,88 лв. са погасени по давност на основание чл.119 ЗЗД. За
непогасените по давност вземания ответникът дължи обезщетение за забава в
плащането на отделните месечни суми за главница, общият размер на което е
534,57 лв.
Поради изложеното съдът намира, че
предявеният иск е основателен до сумата от 534,57 лв.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която са отхвърлени исковете за цена на потребена топлинна
енергия за сумата от 2750,13 лв. и за лихва за забава за сумата от 534,57 лв. и
вместо него да бъде постановено друго, с което
предявените искове бъдат уважени до посочените размери. В останалата част,
в която искът за главница е отхвърлен за разликата над сумата от 2750,13 лв. до
пълния претендиран размер от 5115,99 лв. и искът лихва за забава е отхвърлен за
разликата над сумата от 534,57 лв. до пълния предявен размер от 1100,87 лв.,
решението на СРС следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника
на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК
следва да се присъдят разноски за производство пред СРС, съразмерно с уважената
част от исковете, както следва: в заповедното производство – в размер на сумата
от 65,70 лв., представляваща държавна такса и сумата от 26,42 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, и в исковото производство – в
размер на сумата от 68,85 лв., представляваща държавна такса, сумата от 264,20
лв., представляваща депозити за вещи лица и сумата от 52,84 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, и разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 67,28 лв., представляваща държавна такса и сумата от 52,84 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски
във въззивното производство в размер на сумата от 302,22 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение. Възражението на въззивника за прекомерност на
заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е основателно. По
делото е представен договор за правна помощ, сключен между въззиваемата страна
и адв. Р.Н., според който ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение по
настоящето дело в размер на сумата от 700,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът
не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над този
минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и правна сложност
на делото следва да бъде намалено до минималния размер или до размера на сумата
от 302,22 лв. за отхвърлената част от исковете.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №464633/06.08.2018 г., постановено
по гр.д. №75789/2017 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, срещу К.Д.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за сумата от 2750,13 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за
периода мес.05.2014 г. – мес.04.2015 г. за
имот, находящ се в гр. София, бул. „******, ап.47, аб. №018312, и с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 534,57
лв.,
представляваща лихва за забава за
периода 15.09.2014 г. – 02.06.2017 г., и
вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.415
ал.1 ГПК, че К.Д.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149
ЗЕ сумата от 2750,13 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за
периода мес.05.2014 г. – мес.04.2015 г. за
имот, находящ се в гр. София, бул. „******, ап.47, аб. №018312, ведно със законната лихва, считано от
12.06.2017 г. до окончателното изплащане, и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 534,57
лв., представляваща лихва за забава за
периода 15.09.2014 г. – 02.06.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА К.Д.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата
от 478,01 лв., представляваща
разноски за производството пред СРС и сумата от 120,12 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.Д.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 302,22 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.