Номер 27114.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съдI Въззивен граждански състав
На 14.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Евгения Т. Генева
Росина Н. Дончева
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20201800500534 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение № 15 от 30.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 00005/2020 г., РС-
Етрополе е отхвърлил като неоснователни обективно кумулативно
предявените от ищеца В. Т. П. с ЕГН:********** от гр. Ботевград против
Е.М. АД ЕИК ......., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3
КТ: за признаване на незаконно и отмяна на уволнение, извършено със
Заповед № 1731 от 06.11.2019 г. на „Е.М. АД, с която е прекратено трудовото
правоотношение между страните; за възстановяване на предишната
длъжност, заемана от ищеца – „Шофьор, теж.авт./ 25 т., автомонтьор“; за
присъждане на обезщетение за оставане без работа в следствие на
уволнението. Недоволен от така постановеното решение ищеца в
първоинстанционното производство В. Т. П. го обжалва изцяло, чрез адв. Г.
У.. Твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Навежда оплаквания, че
били анализирани само част от доказателствата, като не бил взет предвид
факта, че ищецът е изпълнявал заповедите на своите ръководители. Бил
провокиран от лице с прякор „Кукувия“, като работодателя проявил
пристрастие при налагане на наказанието, независимо, че и двамата имат
телесни увреждания.По същество искането е да бъде отменено решението
1
изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове
да бъдат уважени. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Е.М. АД, чрез пълн. ст. юрк. Бонева в депозирания
отговор, оспорва жалбата. По същество моли да бъде потвърдено изцяло
решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивника В. Т. П. , чрез пълн.адв. У. поддържа
жалбата, въззиваемата страна „Е.М. АД, чрез ст. юрк. Бонева оспорва жалбата
и поддържа отговора.
За да се произнесе Софийският окръжен съд взе предвид следното:
Производството пред РС- Етрополе е образувано по предявени от В. Т. П.
против „Е.М. АД, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 КТ.
Ответникът „Е.М. АД е депозирал отговор, в който е оспорил предявените
искове.
След самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, въззивната инстанция приема фактическа обстановка,
идентична с изложената в мотивите на първоинстанционното решение,
поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към нея.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в предвидения за обжалване
срок от страна, която има интерес от обжалването и е срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността и допустимостта на решението, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 ГПК
настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 КТ вр.
2
чл. 225, ал. 1 от КТ са неоснователни и недоказани.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Процесното трудово правоотношение е било прекратено, на осн. чл. 195,
вр. чл. 188 т. 3 и чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 5 , т.7, т. 8 и т. 10, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 и
т. 7 от КТ, поради налагане на дисциплинарно уволнение на В. Т. П. за
следните нарушения:1. На 18.09.2019 г. е бил на работа по график, втора
смяна в цех ТАТ-„Експлоатация на автомобилен транспорт“ в РК „Е.“ – гр.
Етрополе, като не се явил пред прекия си ръководител, съгл. Наредба № РД-
07-02/16.12.2009 г., за да премине ежедневен /ежесменен/ инструктаж, което е
нарушение на чл. 36, ал. 1, б. „б“ от Правилника за вътрешния трудов ред на
дружеството във връзка с фирмена инструкция 08-01-08 Оперативно
управление за транспортиране на минни маси с автосамосвали над 25 т., с
които е бил надлежно запознат; 2. На същата дата е управлявал камион
„БЕЛАЗ“ 102 без да премине назначение от КПП и без да получи пътен лист,
като е закарал машината пред входа на масленото стопанство за измиване и 3.
на 18.09.2019 г., в следобедните часове влязъл в словесен спор с В.К.В.,
работник в ГСМ, във връзка с използването на водоструйка.Словесния спор
между двамата прераснал във физическо съприкосновение, при което В.П.
причинил на работника В.В. прободна рана с нож на левия долен крайник,
което наложило на последния да му бъде оказана спешна медицинска помощ,
да бъде извикана линейка и да бъдат уведомени органите на МВР. Посочено
е, че В.П. е извършил злоупотреба с доверието на работодателя, неспазването
на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, както и
неспазването на техническите и технологичните правила, като трудовото
правоотношение с работника се счита прекратено, от деня на връчване на
заповедта. Видно от самата заповед същата е връчена на ищеца на 06.11.2019
г.
Първото процесуално действие след установяване на нарушителя и
неговото нарушение/я, което работодателят е длъжен да извърши,
представлява задължението му преди да наложи съответното дисциплинарно
наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения.
Чрез тази законоустановена процедура се дава възможност на субекта на
дисциплинарна власт да прецени по- точно и отношението на служителя към
3
нарушението, от една страна, както и обезпечава възможността на служителя
да се защити в рамките на тази опростена дисциплинарна процедура. Това
налага изследване, поискано ли е от работодателя представянето на такива, за
какви нарушения и дали те съвпадат с посочените в заповедта. Обясненията
на работника/служителя, които работодателят е длъжен да изиска съгласно
чл.193 от КТ, трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт
преди налагане на дисциплинарното наказание.
Съгласно трайната практика по чл. 290 от ГПК (Решение № 226 от
10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 126 от
26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2012 г., III г. о., ГК, Решение № 137 от
1.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 982/2011 г., III г. о., ГК) "работодателят не е
длъжен да уведомява работника/служителя, че е започнал процедура по
ангажиране на дисциплинарната му отговорност ... Достатъчно е по разбираем
за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията."
Също така, практиката по чл. 290 от ГПК (Решение № 68 от 28.04.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 3145/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 290 от 31.03.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 2982/2013 г., III г. о., Решение № 174 от 3.06.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 691/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 319 от 18.07.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 197/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 225 от 5.04.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 375/2010 г., III г. о., ГК) застъпва категоричното становище,
че искането на обяснения от работника не е подчинено на никакви формални
изисквания, като не е задължително, поканата за изслушване да бъде в
определена форма или да бъде предшествана от формално откриване на
дисциплинарно производство, нито да се уведомява работника, че срещу него
се открива такова производство. Важното е, работникът да е разполагал с
възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в
обстоятелствата.
Според настоящия съдебен състав, тези изисквания в случая са
изпълнени. Обяснения от работника са били поискани на 09.10.2019 г. и на
следващия ден са депозирани писмени обяснения от него /л. 54-55 и л. 58 от
делото/.
На следващо място заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение е
мотивирана. Нормата на чл. 195, ал.1 КТ гласи, че наказание се налага с
4
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага. Трайно установена е съдебната практика, обективирана и в решение
по гр. д. № 278/2011 на ВКС, IV г. о, решение № 363 от 10.01.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 354/2011 г., III г. о., че задължението на работодателя да мотивира
заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на
наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на
наказания работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато
изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези
изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Целите
на цитираната разпоредба са постигнати, когато нарушението на трудовата
дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
по разбираем за работника или служителя начин /решение № 722 от 3.1.2011
г. по гр. д. № 518 по описа за 2009 г. на IV г. о. на ВКС, № 322 от 7.11.2012 г.
по гр. д. № 278/11 г. на III г. о./.
В конкретния случай заповедта за уволнение съответства на изискванията
на разпоредбата на чл. 195 от КТ. За да достигне до този извод, съдът
констатира, че в уволнителната заповед е записано подробно всяко едно от
извършените от работника нарушения на трудовата дисциплина: "… като не
се явил пред прекия си ръководител, съгл. Наредба № РД-07-02/16.12.2009 г.,
за да премине ежедневен /ежесменен/ инструктаж; на същата дата е
управлявал камион „БЕЛАЗ“ 102 без да премине назначение от КПП и без да
получи пътен лист, като е закарал машината пред входа на масленото
стопанство за измиване; на 18.09.2019 г., в следобедните часове влязъл в
словесен спор с В.К.В., работник в ГСМ, във връзка с използването на
водоструйка.Словесния спор между двамата прераснал във физическо
съприкосновение, при което В.П. причинил на работника В.В. прободна рана
с нож на левия долен крайник….“. Тази формулировка на обстоятелствената
част на уволнителната заповед дава основание да се приеме, че тя съдържа
достатъчно ясни, конкретни и информативни мотиви за вида на нарушението
и датата и място на извършването му. Поради това съдът приема, че
нарушението е описано.
Въззивният съд споделя изводите на РС-Етрополе, че първите две
нарушения, отразени в заповедта за уволнение, касаещи инструктажа, не са
5
достатъчно тежки, за да доведат до налагане на най-тежкото наказание. В
този смисъл са и показанията на свидетелите Й.С. и В.Д., които посочват, че
след инцидента редът на работа е променен, като първо преминават през
инструктаж и назначаване, а след това обслужват машините си. Третото
извършено нарушение – нанасянето на прободна рана на работника В.В. обаче
е достатъчно тежко, и само въз основа на него работодателят може да наложи
най-тежкото наказание.
Неоснователни са наведените твърдения на въззивника, че били
анализирани само част от доказателствата, като не било взето предвид факта,
че ищецът е изпълнявал заповедите на своите ръководители. От показанията
на св. Е.И., който е началник цех „ТАТ“ се установява, че ищецът му се
обадил да му съобщи, че не може да измие камиона си. Свидетелят се обадил
на отговорника на автомивката, който му казал, че до 15, 00 ч. ищецът може
да си измие камиона. Към 14,50 ч. свидетелят бил уведомен от ищеца, че е
станало сбиване, отишъл на място и установил, че пострадалия се нуждае от
спешна помощ. Свидетелят прегледал и видеозаписа, на който се виждало, че
ищецът вади нещо /свидетелят не може да каже дали е нож/ от джоба си и
нанася удар по крака на другия работник. Свидетелят Г.В. –началник на
„ГСМ“ разрешил на ищеца да измие камиона си. От показанията на св. В.В.
се установява, че на 18.09.2019 г. между него и ищеца възникнал спор, тъй
като ищецът искал да си измие камиона, а св. Василев не му разрешавал,
поради забрана от ръководител „ГМС“. След като ищецът казал на свидетеля,
че е получил разрешение се повърнал, двамата се сбили и в един момент
ищецът извадил нож, с който го намушкал.
Съдебният състав, като извърши сам преценка на обстоятелствата, имащи
отношение към тежестта на наказанието, намира, че наложеното
дисциплинарно уволнение съответства на нарушението, преценено с оглед
значимостта му, обстоятелствата, при които е извършено, а също поведението
на работника.
Деянието, за което е санкциониран В.П. съставлява нарушение на
трудовата дисциплина и по естеството си е тежко – с действията си
служителят поставя в опасност здравето на друг служител.
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че работодателят е
6
проявил пристрастие, тъй като и двамата работници са получили телесни
увреждания, а другият работник не е наказан с дисциплинарно уволнение.
Преценката, която работодателят следва да направи, касае всеки конкретен
случай по отделно, съобразявайки всички факти и обстоятелства, което е
сторено.
В този смисъл процесната заповед за уволнение се явява законосъобразна,
а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ правилно е бил отхвърлен от
първоинстанционния съд.
По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
с чл. 225, ал. 1 КТ:
С оглед неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
неоснователни се явяват и обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение по чл. 225, ал. 1
КТ за исковия период.
Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тази на
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща и към
неговите мотиви.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия направените от последния разноски пред въззивната
инстанция в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15 от 30.06.2020 г., постановено по гр.д.
№ 00005/2020 г. РС-Етрополе, с което са отхвърлени като неоснователни
обективно кумулативно предявените от ищеца В. Т. П. с ЕГН:********** от
гр. Ботевград против Е.М. АД ЕИК ......., искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 КТ: за признаване на незаконно и отмяна на уволнение,
извършено със Заповед № 1731 от 06.11.2019 г. на „Е.М. АД, с която е
7
прекратено трудовото правоотношение между страните; за възстановяване на
предишната длъжност, заемана от ищеца – „Шофьор, теж.авт./ 25 т.,
автомонтьор“; за присъждане на обезщетение за оставане без работа в
следствие на уволнението.
ОСЪЖДА В. Т. П. с ЕГН: ********** от гр. Ботевград, ж. к. В.Л. бл.00
вх. 0 ет.0 ап.0 да заплати на Е.М. АД ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление с. М., общ. М., обл. Софийска, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК,
сумата 100,00 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8