Р Е Ш Е Н И Е
№ 260053
гр.Пловдив, 09.04..2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в закрито съдебно заседание на 09.04.2021г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
след като разгледа докладваното от съдия Елена Арнаучкова възз.гр.дело № 165 по описа на АС - Пловдив за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл. 278 ГПК, на осн.чл.463, ал.2
ГПК.
Образувано е по три въззивни
жалби с идентично съдържание, подадени срещу Решение № 260051 от 01.09.2020г.,
постановено по гр.дело № 927/2020г. по описа на ОС - Пловдив, с което се оставя без уважение подадената жалба
от П.Г.Б., срещу Протокол на ЧСИ за Разпределение от 23.11.2009г. по изп. дело № 2015***0400794
по описа на ЧСИ П. И., рег. № ***, с район на действие ОС – П., от трима от солидарните длъжници по изп. дело № 2015***0400794
по описа на ЧСИ П. И., рег. № ***, с район на действие ОС – П., както следва:
1) въззивна жалба,
вх.№ 262812/24.09.2020г., подадена от Г.П.Б.,
2) въззивна жалба, вх.№ 262815/24.09.2020г., подадена от П.Г.Б. и
3) въззивна жалба, вх.№ 265035/13.10.2020г., подадена от „БМБ“ ЕООД, чрез
управителя Я.Л...
В постъпилите в срок писмени отговори,
вх.264344/05.02.2021г. и 261762/19.01.2021г. от насрещната въззиваема страна О.
„Ф.Б.“ ЕАД, присъединен взискател, чрез юрисконсулт З. Б., жалбите се оспорват,
иска се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивните жалби са подадени
против подлежащо на обжалване решение на окръжен съд от
съдебния район, съгласно чл.463, ал.2 ГПК, в законния седмичен срок, редовни са
по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис от
жалбата за отговор на насрещната страна.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията и след като извърши дължимата
служебна проверка на обжалваното решение, намира следното:
Производството, в което е постановено обжалваното
решение, гр.дело
№ 927/2020г. по описа на ОС - Пловдив е по реда на чл. 463 ГПК, образувано
по жалба на П.Б., един от солидарните длъжници по изп. дело № 2015***0400794
по описа на ЧСИ П. И., рег. № ***, с район на действие ОС – П. срещу Постановление на ЧСИ от 23.11.2019г. за разпределение на сумата 2584
лв., постъпила от обявения за купувач на недвижимите имоти, собственост на
длъжника Г.Б., от проведената публична продан.
По делото е установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № № 2015***0400794 по описа
на ЧСИ П. И., рег. № ***, с район на действие ОС – П., е образувано по молба на
първоначален взискател „Б.Л.“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден в
производство по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 10 940/2015г. по описа на РС -
Пловдив, за парично вземане за главница в размер на 178 201.85лв. и
разноски в заповедното производство: за ДТ в размер на 3565лв. и за адвокатско възнаграждение
в размер на 3203 лв., срещу солидарни длъжници „Б.М.“ ЕООД, „Р.К.“ ЕООД, П.Г.Б.
и Г.П.Б..Впоследствие, през 2016г., по негова молба, е присъединен взискателят
„С. Ф. Г.“ ЕООД с парично вземане по отношение на длъжниците „Б.М.“ ЕООД, П.Г.Б.
и Г.П.Б..През 2017г. са присъединени за събиране и други парични вземания на
първоначалния взискател „Б.Л.“ АД по отношение на длъжниците „Б.М.“ ЕООД, П.Г.Б.
и Г.П.Б.. През 2019г., по негова молба, е присъединен и взискателят „О.Ф.Б.“
ЕАД с парично вземане по отношение на длъжника Г.Б..Присъединени по право
взискатели са Д. чрез Т.н.Н.П. ***.
Обжалваното разпределение
от 23.11.2019г., предявено на 08.01.2020г., е на постъпилата по изпълнителното
дело сума в размер на 2 584лв., представляваща внесената цена от обявения
за купувач от проведената публична продан на недв.имоти в землището на с.З.,
собственост на длъжника Г.Б..
На първо място с обжалваното разпределение са приети и е
призната привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД както следва:1) парично вземане на първоначалния взискател
„Б.Л.“ АД за такси разноски по
изпълнително дело в общ размер 464лв., както и 2) парично вземане на ЧСИ за
дължими такси, в общ размер на 1006.91лв., индивидуализирани по пера с
посочване на съответната точка по ТТРЗЧСИ и размери с препращане към т.1.4 б „а“
от разпределението.
Остатъкът от сумата е разпределена за приетото парични вземане
на Д., на което е призната привилегия по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД, в размер на
сумата 942.31лв., както и за дължимата на ЧСИ пропорцонална такса по т.26 ТТР
ЗЧСИ за събирането му в размер на 170.78лв.
Не са приети с разпределението парични вземания на други
взискатели, респективно не са удовлетворявани по съразмерност вземания на
взискатели от еднакъв ред.
За да постанови обжалваното
решение, с което жалбата на длъжника П.Б. е оставена без уважение, е прието, че
обжалваното
разпределение е законосъобразно. За неоснователно е прието първото основно възражение в жалбата за
неправилно определяне на размера на главницата на вземането на първоначалния
взискател, поради несъобразяване на Решение от 25.05.2018г. постановено по т.д.№ 2554/2017г.
по описа на СГС, тъй като от извършената служебна справка е установено, че същото
не е влязло в сила. За неоснователно е прието и възражението в жалбата разпределението да е извършено в
противоречие с чл.136 от ЗЗД във вр. с т.6 от ТР № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК,
поради неправилно приемане на вземане за разноски по т.31д – в размер на сумите 240лв. (3 х 80лв.) и 216лв. (3 х 72лв.), представляваща такса за хонорар за вещо лице, тъй като от приложените по делото преводни
нареждания е прието, че депозитът е авансово заплатен от взискателя и са
извършени общо 6 бр. описи на процесни недвижими имоти, предмет на
разпределението.За неоснователно е прието и възражението, касаещо сумата от
60лв. с ДДС - такса за извършен опис по т.2 от ТТРЗЧСИ, сумата от 624лв. (26 бр.
съобщения х 24лв. с ДДС) – такси по
т.5 от ТТЗЧСИ и сумата 120лв. (10 бр. съобщения х 12 лв. с ДДС)– такси по т.4
от ТТЗЧСИ, приети с предпочтително удовлетворяване
от първи ред, тъй като от данните по делото е прието да не се установява тези
такси да са „произволно начислени“, предвид наличието по преписката на
съобщения, изпратени до страните в производството във връзка с прилагането на
съответния изпълнителния способ.Относно позоваването на т.6 от ТР № 2/2013г. на
ВКС, ОСГТК, е прието, че изброяването е примерно, а не е изчерпателно.Прието е
да не се установява нарушение и при прилагането на т.20 и т.26 от ТТЗЧСИ.
В жалбите против решението на
съда по разпределението са поддържани следните оплаквания:Неправилно с
разпределението бил определен коефициент „при определяне на вземанията на
взискателите“, поради неправилно определяне на размера на изпълняемото вземане
на първоначалния взискател – 30 017лв., ведно със законната лихва, въз основа
на издадения в производството по чл.417 ГПК изпълнителен лист по ч.гр.д.№
3710/2017г., без да бъде съобразено влязлото в сила на 23.06.2018г.решение по
т.д.№ 2554/2017г. по описа на СГС, постановено в производството пред съда по
чл.422 за установяване на оспореното вземане в производството по чл.417 ГПК, с
което искът бил уважен в размер на 25 728.86лв., ведно със законната лихва от
16.03.2017г. В нарушение на т.6 ТРОСГТК на ВКС № 2/2013г. с разпределението
била призната привилегия от първи ред на вземането за разноски на първоначалния
взискател. Неправилно с разпределението било прието вземане за такса за хонорар
за вещо лице в размер на сумата 72лв., която по изпълнителното дело нямало данни
да е заплатена на вещо лице, тъй като нямало издадени документи по Закона за
счетоводството.Неправилно били приети вземания на ЧСИ за такси по т.4 и 5
ТТРЗЧСИ, каквито били начислени произволно и не само за конкретния изпълнителен
способ.
Приема се, че възражението
досежно размера на вземането на първоначалния взискател по издадения в
заповедното производство изпълнителен лист е неотносимо към законосъобразността
на обжалваното разпределение, тъй като с разпределението не е извършено удовлетворяването
му по съразмерност, заедно с други вземания от същия ред.
Противно на
неоснователно поддържаното в жалбата, разпределението в частта, с която се
приема за погасяване и се признава привилегия по чл.136, ал.1 т.1 ЗЗД вземането
за разноски на първоначалния взискател не е извършено в нарушение на даденото
нормативно тълкуване в т.6 ТРОСГТК на ВКС № 2/2013г.Действително, съгласно т.6 ТРОСГТК
на ВКС № 2/2013г., с право на предпочтително удовлетворяване по чл.136, ал.1,
т.1 ЗЗД се ползват не всички, а само някои от разноските на първоначалния
взискател, а именно тези, които са по осъществяването на конкретно приложения
изпълнителен способ, постъпленията от който се разпределят, като в този ред
могат да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за
възнаграждение за един адвокат, както и ( с направените уточнения) направените от първоначалния взискател разноски в
обезпечителното производство за налагане на запор или възбрана, но в първия ред
на специалните привилегии по чл.136, ал.1, т.1 не се включват разноските на
първоначалния взискател за други изпълнителни способи, както и разноските на
първоначалния взискател в производството за издаване на изпълнителния лист.В
разглеждания случай, с разпределението в първия ред на специалните привилегии
по чл.136, ал.1, т.1 е включено парично вземане на първоначалния взискател „Б.Л.“ АД за такси разноски по
изпълнително дело в общ размер 464лв., индивидуализирани в т.1.3.б.“а“ за такси
и разноски по ТТРЗЧСИ за принудително изпълнение върху недв. имот, сумата от
чиято продан се разпределя, индивидуализирани по пера с посочване на размера и
съответната точка по ТТРЗЧСИ, както и за заплатени ДТ на осн. чл.431 ГПК.Липсва
твърдяната незаконосъобразност на разпределението, тъй като с него не са приети
и не е призната специална привилегия за разноски на първоначалния взискател,
извършени в заповедното производство,
както и на разноски извън конкретно приложения изпълнителен способ, сумите от
който се разпределят.
Неоснователно е и
оплакването за незаконосъобразност на разпределението в частта, с която се
приема за погасяване и се признава привилегия по чл.136, ал.1 т.1 ЗЗД на
вземане на ЧСИ за такси и разноски в изпълнението. Противно на неоснователно поддържаното
в жалбата, начисляването на дължимите на ЧСИ такси и разноски не е произволно,
а същите са надлежно индивидуализирани т.1.4. б.“а“ и касаят недвижимите имоти,
от публичната продан на които е постъпила разпределяната сума и касаят именно
конкретния изпълнителен способ, постъпленията от който се разпределят, поради
което не е допуснато твърдяното нарушение.
Така, на поддържаните оплаквания и при служебната
проверка не се констатира незаконосъобразност на обжалваното разпределение.
При съвпадане с крайните изводи в обжалваното решение, като
законосъобразно, същото се потвърждава, а жалбоподателите следва да бъдат
осъдени да заплатят на въззиваемата страна направените във въззивното
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.5 ГПК, в размер на 200лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260051 от
01.09.2020г.,
постановено по гр.дело № 927/2020г. по описа на ОС – Пловдив, с което е оставена без уважение подадената жалба
от П.Г.Б., срещу Протокол за Разпределение от 23.11.2019г./ за който е
неправилно посочено, че е от 2009г./ по изп. дело № 2015***0400794
по описа на ЧСИ П. И., рег. № ***, с район на действие ОС - П.
ОСЪЖДА П.Г.Б., ЕГН**********,
Г.П.Б., ЕГН **********, и „БМБ“ ЕООД, ЕИК *****, тримата общо,
да заплатят на О. „Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *****,
разноските във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 (двеста) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: