Р
Е Ш Е
Н И Е
Град Ловеч, 11.02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в открито заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА
СТАНЧЕВСКА
1.
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
ЧЛЕНОВЕ :
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при
секретаря Веселина Василева, в присъствието на прокурор
Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВЧНД № 15 по описа за
2019 година, за да се произнесе, съобрази:
С Определение № 231 от 17.12.2018 год.
по ЧНД №481/2018 год. Троянският районен съд е оставил без уважение
молбата на М.Ц.И. за допускане на съдебна реабилитация на основание чл. 87, ал.
1 от НК по осъжданията по : НОХД № 174/2007г., НОХД № 464/2007г. и НОХД №
660/2015г, всички по описа на Районен съд гр. Троян.
Пред настоящата инстанция
е постъпила въззивна жалба от адв. Х.Р., процесуален
представител на М.Ц.И., с която моли да бъде отменено определението на първата
инстанция и да бъде постановено решение, с което да се допусне реабилитация на молителя по всички
присъди.
Твърди се, че
така издаденото определение е незаконосъобразно, тъй като чрез него се отказва
реабилитация поради съображението, че не е изминал срок от три години по чл. 87
от НК от изтичане на срока на наложеното наказание с определение по НОХД
№660/2015 г. Посочва, че наложеното наказание е лишаване от свобода в размер на
шест месеца, изпълнение на което е отложено за срок от три години от влизане на
присъдата в сила и налага довод, че срока на наказанието е шест месеца, а не
три години, поради което срока по чл. 87 от НК не следва да се изчислява от 17.11.2018
г. и възможност за реабилитация не би настъпила, както е определено в мотивите
на 17.11.2021 г.
Представителят
на ОП Ловеч в съдебно заседание излага становище да бъде постановено решение, с
което да се потвърди определението на първата инстанция.
В
съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адв. Р., като молят да бъде
уважена жалбата по изложените в нея аргументи.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата
въззивна жалба, становищата на страните, заявени пред нас и събраните по делото
доказателства пред ЛРС, намира за установено следното :
С определение №
61/16.04.2007 г. по НОХД № 174/2007г. по описа на Районен съд гр. Троян, влязло
в законна сила на 16.04.2007г., М.Ц.И. е осъден за извършено от него
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и 5 и т. 4, пр. 1 във връзка с чл.
194, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание 3 месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
изпитателен срок от 3 години.
С Определение №
161 от 24.10.2007г., постановено по НОХД № 464/2007г. по описа на Районен съд
гр. Троян, влязло в законна сила на 24.10.2007г., М.Ц.И. е осъден за извършено
от него престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание
пробация с пробационни мерки по реда на чл. 42а, ал. 2, т. 1, 2 и 5 от НК, а
именно задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 30 месеца,
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 30 месеца и
поправителен труд при 20% удръжка от
трудовото възнаграждение в полза на Държавата за срок от 30 месеца, което време
да не се зачита за трудов стаж. Наложено е и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 30 месеца. Наказанието пробация е изтърпяно на
06.05.2010г., а наказанието лишаване от право да управлява МПС е изтърпяно на
02.02.2010 година.
С Определение №
93 от 17.11.2015г., постановено по НОХ дело № 660/2015г. по описа на Районен
съд гр. Троян, влязло в законна сила на 17.11.2015 г., М.Ц.И. е осъден за
извършено от него престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от НК, като му е било
наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание
чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Наказанието лишаване
от право да управлява МПС е изтърпяно от И. на 02.11.2017 година.
Така
установената фактическа обстановка изцяло се споделя от въззивната инстанция.
Жалбата е
неоснователна.
Правилен и
обоснован е извода на съда, че следва да бъде оставено без уважение искането на
И. за допускане на съдебна реабилитация на основание чл. 87, ал. 1 от НК.
Посочва, че наложеното
наказание е лишаване от свобода в размер на шест месеца, изпълнение на което е
отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила и налага довод, че
срока на наказанието е шест месеца, а не три години, поради което срока по чл.
87 от НК не следва да се изчислява от 17.11.2018 г.
По силата на чл.
87, ал. 1 от НК „Вън от случаите на предходния член всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда,
който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години от
изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване
наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или
с по – тежко наказание, и ако е имал добро поведение, и ако при умишлено
престъпление е възстанови причинените вреди.
Правилно
съдът е приел, че не е налице първата
предпоставка по чл. 87, ал. 1 от НК, а именно не е изтекъл три годишния срок от
изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание. С определение по НОХД №
660/2015г. по описа на Районен съд гр. Троян, на М.Ц.И. е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е
отложено за изпитателен срок от три години. Този три годишен изпитателен срок
започва да тече от 17.11.2015 г., влизане на определението в законна сила, и е
изтекъл на 17.11.2018 година. Следователно от 17.11.2018 г. започва да тече
тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 от НК. Законосъобразно съдът е приел, че е
налице възможността за допускане на съдебна реабилитация по чл. 87, ал. 1 от НК
към 17.11.2021 г. Съдът се е позовал на многобройна практика на ВКС, която не
следва да бъде преповтаряна.
В
тази връзка е Решение №216/04.06.2015 г. на ВКС по н.д. № 647/2015 г., I
н. о „Съдилищата са
приложили правилно материалния закон, като по отношение на наказанието от осем
месеца лишаване от свобода с приложение на чл.
66, ал. 1 от НК за срок от 3 години и 8 месеца по НЧД № 634/2010 г. по
описа на Врачански РС са приели, че законово определеният срок от 3 години
съгласно чл. 87, ал. 1 от НК, тоест от изтичане на
наказанието, не е бил изтекъл. Приели са, че този срок от 3 години е започнал
да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок от 3 години и 8 месеца.
Тъй като определението по НЧД № 634/2010 г. по описа на ВрРС било влязло в сила
на 10.06.2010 г., то изпитателният срок бил изтекъл на 10.02.2014 г. и оттогава
започвал да тече срокът по чл. 87, ал. 1 от НК от три години. Това
становище е правилно. Законът е решил сходен материално-правен въпрос с нормата
на чл.
88а, ал. 3 от НК и няма никакво основание да се отстъпва от това
разрешение. Приложима е аналогията на закона ("analogia legis"),
съгласно чл.
46, ал. 1 от ЗНА и неяснотата, съществуваща при приложението на чл. 87, ал. 1 от НК, се отстранява именно
по този начин, като правоприлагането не е търпяло никаква противоречива
практика в този смисъл”.
Ловешкият окръжен съд
приема, че следва да се потвърди определение № 231 от 17.12.2018 год. по
ЧНД №481/2018 год. на Троянския
районен съд.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 231 от 17.12.2018 год. по
ЧНД №481/2018 год. на Троянския
районен съд..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.