№ 181
гр. София, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Иванов
Членове:Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело
№ 20211100515084 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.527, ал.4, вр. чл.425-438 ГПК.
Образувано е по жалба от 20.10.2021 г. от А.** ЕООД – длъжник по
изп.д. №20218440401415, срещу Постановление от 04.10.2021 г., с което на
длъжника е наложена глоба по чл.527, ал.3 ГПК в размер на 400 лв.
Жалбоподателят твърди, че изпълнителното производство е
незаконосъобразно, тъй като е образувано от помощник съдебен изпълнител,
че не е получил покана за доброволно изпълнение. Оспорва наличието на
основанието за налагане на глобата – твърди, че действията, които следва да
бъдат извършени, не са дължими от него, а от трето лице, което е във
владение на двора, който следва да бъде възстановен във вида преди
поставяне на съоръжения за ресторант. Твърди, че в двора е трето лице
„Б.Б.Б.“ ООД, което е наемател и което е в имота преди завеждане на делото,
чиито изпълнителен лист се изпълнява. Твърди, че доколкото длъжникът
няма достъп до двора, не може да изпълни дължимите действия. Оспорва да е
налице и молба от взискателя, което е предпоставка за налагане на глобата.
Позовава се на нарушение на формата на обжалвания акт, защото е изписана
ръчно и е част от друг документ, а не обективирана в отделно постановление.
Ответникът по жалбата „Д.“ ЕООД я оспорва. Твърди, че е просрочена,
1
а по същество – счита същата за неоснователна. Оспорва твърдението, че
имотът се владее от трето лице, което не е обвързано от съдебното решение –
сочи, че третото лице е наемател по силата на договор за наем с длъжника,
като част от отдадения под наем имот е 30,80 % ид.ч. от дворното място.
В мотивите си съдебният изпълнител сочи, че при първото посещение
на имота при извършване на оглед в присъствие на представители на
взискателя, длъжника и третото лице – наемател, е установил, че взискателят
няма достъп до двора, а в него са разположени съоръжения на лятна градина
на ресторант. При това посещение не е наложена глоба, въпреки че е
констатирано неизпълнение на предписаното със съдебното решение
поведение, а в протокола е насрочена дата за втори оглед. Преди извършване
на втория оглед третото лице „Б.Б.Б.“ ООД е представило молба с писмени
доказателства, сред които договор за наем. При извършване на втория оглед
на 04.10.2021 г. съдебният изпълнител е констатирал, че срокът за доброволно
изпълнение на решението е изтекъл, без длъжникът чрез своя наемател да е
предприел действия по изпълнението, с които мотиви е наложил процесната
глоба от 400 лв.
Въззивният съд намира следното:
Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен
лист от 14.07.2019 г. по гр.д. №2635/2020 г. на СГС и гр.д. №76184/2016 г. на
СРС, с който е осъден длъжникът А.** ЕООД по предявения иск с правно
основание чл.109 ЗС от Д. ЕООД, да преустанови ползването като ресторант
на имот с идентификатор 68134.106.115, находящ се в гр. ****, и да
възстанови имота във вида, в който е бил преди поставянето на съоръжения,
обслужващи дейността му като ресторант, а именно дворно място за отдих и
почивка.
Установява се от изпълнителното дело, че поканата за доброволно
изпълнение е връчена по реда на чл.50, ал.4 ГПК – уведомлението е залепено
на 24.08.2021 г., срокът по чл.47, ал.5 ГПК е изтекъл на 07.09.2021 г. На
29.09.2021 г., в присъствието на представители на взискателя, длъжника и
трето лице - „Б.Б.Б.“ ООД – наемател по договор за наем от 29.05.2013 г. и
анекс от 21.03.2016 г., е извършен оглед, при което е съставен констативен
протокол. В протокола е удостоверено състоянието на имота, а именно – че
2
изискуемото действие по преустановяване на ползването и премахване на
съоръженията не е изпълнено. Насрочен е следващ оглед, проведен на
04.10.2021 г. Междувременно по изпълнителното дело е постъпила молба от
третото лице – наемател „Б.Б.Б.“ ООД, в която признава, че ползва
ресторанта, заедно с градината от 2013 г. насам, както и че разположените в
двора маси и столове са негова собственост. Представя и препис от договора
за наем. Моли да се преустановят действията, с които се засягат негови права
и интереси, при условие че не е страна по гражданското дело, по което е
издаден изпълнителен лист.
С обжалваното постановление поради неизпълнение на предписаното с
изпълнителен лист действие, съдебният изпълнител е наложил глоба на
длъжника в размер на 400 лв. на основание чл.527, ал.3 ГПК. Актът е
обективиран в протокола за оглед, а самият протокол – подписан от
представители на взискателя, длъжника и третото лице – наемател.
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК – по пощата, с пратка
от 18.10.2021 г., съгласно пощенското клеймо. Поради това неоснователни са
възраженията, че жалбата е просрочена.
Обжалваното постановление е законосъобразно. При липса на
доброволно изпълнение на задължение за конкретно действие и по силата на
чл.527, ал.3 ГПК - когато длъжникът върши противното на това, което с
решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по
искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба
до 400 лв. Налице са предпоставките на посочената правна норма, доколкото
в срока за доброволно изпълнение длъжникът не е извършил това, което с
решението е задължени (да преустанови ползването на имота като ресторант и
да го възстанови във вида, в който е бил преди поставянето на съоръжения,
обслужващи дейността му като ресторант, а именно дворно място за отдих и
почивка). Налице е и искане на взискателя за налагане на глоба – с нарочна
молба, приложена към молбата за образуване на изпълнително производство.
Актът е в предвидената от закона форма – с постановление,
обективирано в протокол по смисъла на чл.434, ал.2 ГПК, съставен за
предприето от съдебния изпълнител действие, а именно – оглед на имота, за
целите установяване изпълнение на задължението в срока за доброволно
изпълнение.
3
Съображенията, свързани с недопустимост на изпълнителния процес
(наличие или липса на представителна власт на лицето, подало от името на
взискателя на молба за образуване на изпълнителното производство), са
извън съдебния контрол, осъществяван по реда на чл.435 и сл., вр. чл.527,
ал.4 ГПК, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Неоснователни са възраженията на длъжника, че имотът се владее от
трето лице, което не е обвързано от съдебното решение, поради което не
следва да му бъдат налагани глоби за негови действия/бездействия. Със
съдебното решение жалбоподателят осъден да преустанови ползването на
имота като ресторант и да го възстанови във вида, в който е бил преди
поставянето на съоръжения, обслужващи дейността му като ресторант, а
именно дворно място за отдих и почивка. Между страните със сила на
пресъдено нещо е решено кой какви действия дължи, поради което в
изпълнителния процес не може да бъде преразглеждан въпросът дали
действията, които са вменени да бъдат изпълнени от длъжника, следва да се
извършат от него или трето лице. Ако има съображения, поради които
жалбоподателят счита, че не той дължи изпълнение, е следвало да ги изложи
пред съда, разглеждащ спора и там да осъществи защитата си, че трето лице
следва да изпълни дължимото. В настоящия случай е извършено
изпълнително действие срещу длъжника, посочен в изпълнителния лист,
поради което въпросът дали принудителното изпълнение се насочва
противоправно срещу трето за спора лице, не стои. Отделно от това и само за
пълнота следва да се посочи, че посоченото от жалбоподателя трето лице –
негов наемател, не е сред лицата, които не могат бъдат субект на действията
по изпълнението. Въпросът относно това срещу кое лице се предприемат
действия по принудително изпълнение в рамките на изпълнителния процес е
разрешен с т.1 на ТР №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Макар конкретния
поставен въпрос да е свързан с въвод във владение, мотивите и даденото
тълкуване следва да се приложат за всички хипотези, в които случаи действия
на трето лица са противопоставими или не на взискателя и обвързват или не
длъжника. В мотивите на т.1 на цитираното ТР се приема, че пречка за
извършване на въвод срещу трето лице е налице когато то е придобило
владението върху имота преди завеждането на делото, по което е
постановено изпълняемото решение и не може да бъде обвързано от
постановеното по делото решение по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК – „за да не
4
може да се извърши въвода, е достатъчен само фактът на установеното
преди завеждане на делото владение върху имота, като е без значение дали
третото лице има права върху него и дали те са противопоставими на
взискателя“. В мотивите изрично се сочи, че пречка за изпълнение е
съдебният изпълнител да намери имота „във владение, а не в държане“ на
трето лице, различно от длъжника и това владение да е придобито преди
завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение. По
аргумент от противното, когато съдебният изпълнител намери в имота трето
лице, което държи имота за длъжника на облигационно основание – по
силата на сключен договор за наем, то това не е пречка пред провеждане
на принудителното изпълнение. По делото няма спор – идентични са
твърденията на взискателя, длъжника и третото лице, че имотът е отдаден под
наем като ресторант по силата на договор за наем от 2013 г., сключен
първоначално от праводателите на длъжника, които с анекс от 2016 г. са
заместени в наемното правоотношение от длъжника „А.**“ ЕООД. Това
положение е установено и от съда, постановил решението, което се изпълнява
в процесното изпълнително дело – договорът за наем е описан в мотивите.
Облигационното отношение придава на наемателя качеството на държател на
имота от името и за сметка на собственика, поради което наемателят няма
самостоятелни и противопоставими на взискателя права. Без значение е в
случая дали процесният двор, предназначен за място за отдих и почивка, е
описан в договора за наем като част от имота, чието възмездно ползване се
предоставя на наемателя – основанието му да държи процесния двор е именно
договорът за наем, сключен с длъжника, доколкото в рамките на изявленията
си пред съдебния изпълнител третото лице не сочи друго правно основание да
ползва двора, различно от договора за наем.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното
постановление за налагане на глоба за неизпълнение на задължение,
предписано с решението, предмет на принудително изпълнение, е
законосъобразно. Подадената срещу него жалба следва да се остави без
уважение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от 20.10.2021 г. на А.** ЕООД –
длъжник по изп.д. №20218440401415, срещу Постановление от 04.10.2021 г.,
с което на длъжника е наложена глоба по чл.527, ал.3 ГПК в размер на 400 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6