Р Е
Ш Е Н
И Е
№554
05.11.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №689 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на В.С.К. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0254-000154 от 13.05.2021 г., издадена от Полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград.
В жалбата се сочи, че заповедта, с която на оспорващия била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца, била незаконосъобразна и нищожна. Нарушени били административнопроизводствените правила – обжалваната ПАМ била издадена на 13.05.2021 г., без да е налице валидно правно основание и била напълно формална – не било отнето реално СВМПС. Твърди се, че обжалваната Заповед била нищожна, тъй като се прилагала като наказание, а към 13.05.2021 г. имала невъзможен предмет да се прекратява нещо вече прекратено. Твърди се, че с ПАМ №21-0254-000026 от 24.01.2021 г. била прекратена регистрацията на МПС, а с Решение №249/21.06.2021 г. по адм.дело №145 на ХАС, същата заповед била отменена като незаконосъобразна, т.е. с оглед допуснатото от законодателя предварително изпълнение на административния акт, независимо от обжалването му, било индиция за нищожност на ПАМ от 13.05.2021 г. Когато имало действаща ПАМ, издаването на нова на същото правно основание, правело втората недопустима и нищожна. Недопустимо било по „установено административно нарушение“ на 24.01.2021 г. и на 13.05.2021 г. да се издават две заповеди за ПАМ със срок от по 6 месеца. Обжалваната ПАМ била издадена в недопустимо административно наказателно производство, извън преклузивния три месечен срок от откриване на нарушителя – от 24.01.2021 г. срокът бил изтекъл на 24.04.2021 г. и не било допустимо съставянето на АУАН и съответно издаване на ПАМ по него. Актосъставителят и свидетелят по АУАН не били установили нарушението.
Претендира се съдът да прогласи нищожността или незаконосъобразността на обжалваната заповед.
Ответникът, Полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, не ангажира становище по делото.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.05.2021 г. от Д.А. С., на длъжност мл.автоконтрольор при РУ Димитровград, в присъствието на свидетеля – очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта Р.Ф.И., служител МВР, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АA №096074, срещу В.С.К. ***, за това, че на 24.01.2021 г., в 16:40 часа, в гр.Д., на ул.„Старозагорско шосе“ до „Райков“ в посока към кв.„Изток“, управлява собствения си лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№*** след употреба на наркотични и упойващи вещества (НУВ) и техни аналози, като с експертна справка №21/ТХК 20.04.2021 г. на НИК – МВР е установено наличието на бензоилекгонин – метаболит на кокаина и на карбокситетрахидроканабинол (ТНССООН) – метаболит на тетрахидроканабинола (ТНС), кокаин, амфетамин, метамфетамин. Посочено е, че с това водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. С цитираната разпоредба на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя, който вписал в същия възражението, че по време на извършването на изследването и проверката не бил управлявал автомобила, който си бил в покой. В инкорпорираната под текста на АУАН разписка е положен подпис за получаването на препис от акта от В.С.К. на дата 13.05.2021 г.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №21-0254-000154 от 13.05.2021 г., издадена от К. С. К., на длъжност Полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, се налага на В.С.К.,***, принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Заповедта е обоснована с това, че Д.А. С., на длъжност мл.автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, е съставил АУАН №АA 96074/13.05.2021 г. против В.С.К., за това, че на 24.01.2021 г., в 16:40 часа, в гр.Д., на ул.„Старозагорско шосе“ до „Райков сервиз“ в посока към кв.„Изток“, като водач на МПС, управлява собствения си лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№*** след употреба на НУВ и техни аналози, като с експертна справка №21/ТХК от 20.04.2021 г. на НИК – МВР е установено наличието на бензоилекгонин – метаболит на кокаина и на карбокситетрахидроканабинол (ТНССООН) – метаболит на тетрахидроканабинола (ТНС), кокаин, амфетамин, метамфетамин, с което К. е извършил виновно нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.второ от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Видно от разписката, инкорпорирана след текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 02.07.2021 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 12.07.2021 г.
Като писмено доказателство по делото е приета Докладна записка ЗМ 276/13.05.2021 г. до Началника на РУ Димитровград, изготвена от инсп.„ПК“ К.К., в която се посочва, че на 24.01.2021 г. около 16.40 ч. в гр.Д., на ул.„Старозагорско шосе“ по посока кв.„Изток“, служители на звено „Пътен контрол“ СОП РУ Димитровград мл.автоконтрольор Д.А. С. и мл.автоконтрольор Р.Ф.И. спират за проверка лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№***, управляван от В.С.К., при извършена проверка на водача същият категорично отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Drager Drugtest 5000 ARMF-0095, за което му е съставен АУАН серия GA №313863 по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Издаден му е талон за медицинско изследване 0058143 и 8 броя стикери, талонът е връчен в 17.45 часа на 24.01.2021 г. Издадена е ЗППАМ 21-0254-000025/24.01.2021 г. по описа на РУ Димитровград по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността. Посочено е, че водачът се е явил в ЦСМП гр.Д. и е дал кръв и урина за изследване. Пробите са изпратени до НИК – гр.София за изготвяне на химическа експертиза с писмо. На 08.05.2021 г. в РУ Димитровград с писмо е получена експертна справка №21/ТКХ-83-20.04.2021 г. по описа на НИК – гр.София за извършената експертиза, в която като заключение е записано, че в предоставените за изследване проби от кръв и проби от урина на В.С.К. се установява наличие на изброени наркотични вещества. Въз основа на това в Докладната записка се прави предложение производството по АУАН серия GA №313863 и ЗППАМ 21-0254-000025/24.01.2021 г. срещу В.К. да се прекрати по административен ред, като на лицето е съставен нов АУАН за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Приети като доказателства са също акт, подписан от Р.Ф.И., на длъжност мл.автоконтрольор в група ПК, удостоверяващ, че В.С.К., водач на лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№***, в 17 ч. и 25 мин. на 24.01.2021 г. отказва тест с техническо средство Drager Drugtest 5000 ARMF-0095 и същият е уведомен да се яви в ЦСМП – Димитровград до 90 минути от връчване на талона. С подписа си В.С.К. е удостоверил връчването на екземпляр от талона в 17 ч. и 45 мин. на 24.01.2021 г.
Видно от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, на 24.01.2021 г. в 18 ч. 00 мин. от медицински специалист в ЦСМП филиал Д. са били взети от В.С.К. за изследване кръвни проби и урина, записани със съответните номера на стикери (от 1 до 5) по талон за изследване №0058143.
Представена е Експертна справка №21/ТКХ-83 от дата 20.04.2021 г. на Национален институт по криминалистика – МВР, Център за експертни криминалистични изследвания, за изследване, назначено с искане рег.№254000-612/24.01.2021 г. на РУ – Димитровград, на кръв и урина на В.С.К., взети на 24.01.2021 г. в 18.00 ч. проби със стикери с номера 0058143.3; 0058143.4 и 0058143.5, за установяване има ли съдържание на наркотични и упойващи вещества в тях. Експертната справка съдържа заключение, че в предоставената за изследване кръв е установено наличие на бензоилекгонин – метаболит на кокаина и на карбокситетрахидроканабинол (ТНССООН) – метаболит на тетрахидроканабинола (ТНС), и в представената за изследване урина е установено наличие на кокаин и на неговите метаболити бензоилекгонин, метилекгонин естер и екгонин, на амфетамин, метамфетамин и карбокситетрахидроканабинол (ТНССООН) – метаболит на тетрахидроканабинола (ТНС). Експертната справка е изпратена до Началника на РУ – Димитровград от НИК – МВР с писмо, постъпило под вх.№2546-11/08.05.2021 г.
Във връзка с направените в жалбата възражения, по делото се приложиха разпечатки от САС „Съдебно деловодство“ на Административен съд – Хасково, удостоверяващи служебно известните на настоящия съдебен състав обстоятелства, както следва:
По административно дело №145 по описа на Административен съд – Хасково за 2021 година, образувано на 29.01.2021 г. по жалба на В.С.К. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0254-000026 от 24.01.2021 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ – Димитровград, е постановено окончателно съдебно Решение №249 от 21.06.2021 г., с което тази Заповед е отменена.
Със ЗППАМ №21-0254-000026 от 24.01.2021 г. на В.С.К. е била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на лека автомобил „Фолксваген голф“, с рег.№*** за срок от 6 месеца. Съгласно заповедта, отнети са Свидетелство за регистрация на МПС №********* и два броя регистрационни табели с №***. В заповедта от фактическа страна са възпроизведени обстоятелствата по съставения АУАН серия GA №313836 от 24.01.2021 г.
По административно дело №146 по описа на Административен съд – Хасково за 2021 година, образувано на 29.01.2021 г. по жалба на В.С.К. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0254-000025 от 24.01.2021 г., издадена от Полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, е постановено окончателно съдебно Решение №365 от 15.06.2021 г., с което цитираната Заповед е отменена.
Със ЗППАМ №21-0254-000025 от 24.01.2021 г., издадена от К.С. К., на длъжност Полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, се налага на В.С.К. ***, принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, въз основа на съставения му АУАН №GA 313836/24.01.2021 г., за това, че на 24.01.2021 г. около 16:40 ч., в гр.Д., на „Старозагорско шосе“ до метанстанция „Райков сервиз“ в посока към кв.„Изток“, като управлява собствения си лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№***, категорично отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Drager Drugtest 5000 ARMF-0095. В същата заповед е вписано, че е отнето СУ МПС №********* и Контролен талон №6663104.
Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима. Същата е насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и е подадена от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.
На основание чл.172, ал.1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно от представената по делото Заповед №1253з-479/16.11.2020 г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Хасково, на основание Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи и чл.43, ал.4, вр. ал.3, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи, и на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, е оправомощил (т.10) държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП.
Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР. Обстоятелството, че Красен С. Колев е назначен на длъжност полицейски инспектор в група „Пътен контрол“ към Районно управление – Димитровград при ОДМВР Хасково не е спорно по делото и е видно от подписаната от същия Докладна записка. С това се установява, че лицето, издало процесната заповед, попада сред посочените в т.10 от Заповед №1253з-479/16.11.2020 г. държавни служители, предвид което се явява доказана материалната и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.
Не са налице основания за прогласяване нищожност на заповедта, която е валидно издадена в писмена форма и подписана от компетентен орган.
Неоснователно е възражението в жалбата, че оспорената заповед е нищожна, тъй като имала „невъзможен предмет“ към 13.05.2021 г., доколкото с ПАМ №21-0254-000026 от 24.01.2021 г. вече била прекратена регистрацията на МПС, и с процесната заповед се прекратявало нещо „вече прекратено“. Макар да не е представена по настоящото дело, съдържанието на ЗППАМ №21-0254-000026 от 24.01.2021 г. може да се установи от Решението по адм.дело №145/2021 г., от което е видно, че принудителната мярка е била наложена за различно от процесното административно нарушение, а именно за отказа на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, обективиран на 24.01.2021 г., поради което няма пречка за констатираното в последствие с АУАН Серия АA №096074 от 13.05.2021 г. друго административно нарушение – управление на МПС след употреба на наркотични вещества, макар и извършено на същата дата 24.01.2021 г., на водача на лекия автомобил да бъда наложена принудителна административна мярка от същия вид – прекратяване регистрацията на ППС за определен срок. Още повече, че първата му наложена принудителна административна мярка от този вид е била отменена от съда. Не намира нормативна опора твърдението на оспорващия, че когато имало действаща ПАМ, издаването на нова на същото правно основание правело втората недопустима и нищожна. Нищожна би била евентуално наложена втора ПАМ при идентични фактически и правни основания, каквито не са налице в случая.
Неоснователно е и възражението на оспорващия за допуснати процесуални нарушения при издаване на процесната заповед, предвид това, че Свидетелството за управление на МПС на водача вече било иззето и то не било отнето реално с процесната заповед. Това обстоятелство е ирелевантно, тъй като процесната заповед има за предмет прекратяване регистрацията на ППС и в нея дори не е посочено изземване на Свидетелството за правоуправление на водача.
Възражението за издаване на обжалваната ПАМ „в недопустимо административно наказателно производство“, извън тримесечния срок от откриването на нарушителя на 24.01.2021 г., също е неотносимо. Макар да са предвидени в чл.22 от ЗАНН като мерки, които се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, принудителните административни мерки не се налагат в производство по реда на ЗАНН. Член 23 от същия закон изрично предвижда, че случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Принудителната административна мярка в случая е предвидена в ЗДвП, прилага се по административен ред, регламентиран в АПК и ЗДвП, и по отношение на нея не важат сроковете, посочени в чл.34 от ЗАНН. Спазването на предвидения в чл.34, ал.1, изречени второ от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя за съставяне на АУАН, касаещ образуването на административнонаказателно производство, подлежи на преценка в производството по оспорване на наказателното постановление, издадено въз основа на съставения АУАН, а отделно от това следва да бъде отчетено, че нарушителят не може да се счита открит, преди да е установено нарушението с всички негови обективни белези.
Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.
Като правно основание за издаването ѝ в заповедта е посочен чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, която разпоредба, в приложимата ѝ редакция, действаща към датата на издаване на ЗППАМ (изм.ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат следните принудителни административни мерки: „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В мотивите на процесната заповед като предпоставка за издаването ѝ е посочено, че В.С.К. на 24.01.2021 г. е управлявал собствения си лек автомобил, след употреба на конкретно изброени наркотични вещества, чието наличие и съдържание в организма му е установено с Експертна справка от 20.04.2021 г. Направеното в случая описание от фактическа и правна страна е достатъчно да обоснове налагането на собственика на управлявания лек автомобил на принудителната административна мярка по смисъла на приложената правна норма – чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, като мотиви за издаването на процесната ЗППАМ могат да бъдат извлечени и от цитирания в нея Акт за установяване на административно нарушение Серия АA №096074 от 13.05.2021 г., с който е установено извършено на 24.01.2021 г. от В.С.К. административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В изпълнение на задължението си по чл.35 от АПК, административният орган е издал ЗППАМ след цялостно изясняване на значимите за случая факти и обстоятелства. Не се констатира при издаване на обжалваната заповед да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при недопускането на които административният орган да достигне до различен от постановения с акта краен резултат.
Обстоятелството, че на 24.01.2021 г. жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил, на практика не е спорно, а за употребата на наркотични вещества от същия към този момент по делото са приобщени неоспорени писмени доказателства. Следва да се има предвид също, че на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в случая от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, годни да опровергаят описаните в представения АУАН Серия АA №096074 от 13.05.2021 г. факти и обстоятелства. Поради това съдът намира, че не е оборена материалната презумптивна доказателствена сила на приложения към преписката акт и се констатира, че са били налице законовите предпоставки за налагането на принудителната административна мярка на жалбоподателя.
Наложената с процесната заповед принудителна административна мярка е съобразена с материалноправните разпоредби и съответна на целта, която преследва закона с постановяването на актове от категорията на процесния.
Оспорената заповед следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.К. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0254-000154 от 13.05.2021 г., издадена от Полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: