МОТИВИ
към Присъда по НОХД № 1504/2012 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е
повдигнала обвинение спрямо подсъдимите И.Ц.Г., Ф.М.С. и Е.Ц.Ф. за престъпление
по чл.211 вр. чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че
в периода от 30.04.2010 год. до 08.09.2010 год. в гр. Пловдив при условията на продължавано
престъпление, след предварителен сговор помежду си и неизвестен извършител, с
цел да набавят за себе си и неизвестния извършител имотна облага са възбудили и
поддържали заблуждение:
-
на 30.04.2010 год. у Л. Щ. С. и с това са й причинили имотна вреда в
размер на: пари в размер на 13 800 лв., златна гривна 50 грама, 14 карата на
стойност 1 950 лв., или всичко вреда на обща стойност 15 750 лв.;
-
на 04.05.2010 год. у К.С.С. и с това са й причинили имотна вреда в размер
на 10 000 лв.;
-
на 26.05.2010 год. у Т.В.Х. и с това са й причинили имотна вреда в размер
на: златна гривна – 10
грама, 18 карата, на стойност 510 лв., златна гривна с
инкрустиран сини камъчета – 6
грама, 18 карата на стойност 246 лв., златен комплект от
пръстен и гривна свързани със синджир помежду им – 15 грама, 18 карата на
стойност 765 лв., златен комплект от колие с обеци инкрустиран с цирконий – 20
грама, 18 карата на стойност 1 020 лв., златно
колие – 7 грама,
18 карата на стойност 357 лв., два броя златни синджири с висулки кръстчета на
тях – общо 10 грама,
18 карата на обща стойност за двата 510 лв., два броя златни детски гривни –
общо 7 грама,
18 карата, на обща стойност за двете 357 лв., златна висулка във фирмата на
сфера – 4 грама,
18 карата, на стойност 164 лв., или всичко вреда на обща стойност 3 929
лв.;
-
на 04.06.2010 год. у Т. Е.П. и с това са й причинили имотна вреда в
размер на: сума от 1 060 евро в левова равностойност по курса на БНБ
2 073.73 лева и златна халка – 5 грама, 22 карата на стойност 305 лв., или
всичко вреда на обща стойност 2 378.73 лв.;
-
на 05.06.2010 год. у Г.Т.Д. и А.Р.Д. и с това са им причинили имотна
вреда в размер на 4 000 лв.;
-
на 05.06.2010 год. у И.П.А. и с това са й причинили имотна вреда в размер
на 3 000 лв.;
-
на 04.08.2010 год. у П.Д.И. и с това са й причинили имотна вреда в размер
на 12 580 лв.;
-
на 13.08.2010 год. у Е.В.Д. и с това са й причинили имотна вреда в размер
на: сумата от 500 евро /977.91 лв. по курса на БНБ/, сумата от 760 лв., златно
синджирче с православно кръстче – 15 грама, 14 карата на стойност 600 лв.,
комплект златни обеци тип „халки” – двете общо 20 грама, 14 карата, на стойност
760 лв., златен дамски пръстен със скъпоценен камък – 12 грама, 14 карата на
стойност 504 лв., златен дамски пръстен с бяло камъче – 10 грама, 14 карата на
стойност 400 лв., всичко вреда на обща стойност 4 001.91 лв.;
-
на 16.08.2010 год. у К.К.К. и с това са й причинили имотна вреда в размер
на 15 000 евро в левова равностойност по курса на БНБ 29 337.45 лв.;
-
на 21.08.2010 год. са направили опит да възбудят и поддържат заблуждение
у В.Т.С. и с това да й причинят имотна вреда в размер на 15 000 лв., като
деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.;
-
на 07.09.2010 год. у М.А.А. и с това са й причинили имотна вреда в размер
на 1 010 лв.;
-
на 08.09.2010 год. е направил опит да възбуди и поддържа заблуждение у
В.Г.П. и с това да й причинят имотна вреда в размер на 3 500 лв., като
деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини,
или всичко причинена вреда за горните пострадали на
обща стойност 104 487.09 лв., като измамата е извършена от две и повече
лица, сговорили се предварително за нейното извършване, и измамата е в особено
големи размери, представляваща особено тежък случай.
По
делото не са приети за съвместно разглеждане предявени граждански искове.
В
качеството на частни обвинители са конституирани и допуснати до участие
пострадалите лица свидетелите Т.Е.П. и П.Д.И..
Прокурорът
поддържа обвинението спрямо тримата подсъдими по посочената в обвинителния акт
правна квалификация на престъплението, като счита същото за доказано по
безспорен начин. Моли съда да признае подсъдимите за виновни и да им определи и
наложи наказание лишаване от свобода на всеки един от тях при балансиращи
отговорността обстоятелства, които наказания лишаване от свобода да бъдат
търпени ефективно, както и да се приспадне от наказанията им времето на
предварително задържане.
Частните
обвинители Т.Е.П. и П.Д.И. не се явяват в съдебното заседание при приключване
на съдебното следствие и хода на делото по същество, поради което и не взеха
участие в съдебните прения.
Подсъдимият
И.Ц.Г. се явява в съдебно заседание, не се признава за виновен, дава обяснения
като отрича участието си в извършването на телефонни измами. Отрича причастност
към измама и за последното от включените в състава на продължаваното
престъпление инкриминирано деяние, когато е бил заловен, като счита сам себе си
за жертва на измама. Въпреки заеманата чрез обясненията позиция, в хода по
същество по делото в защитната си пледоария изразява съжаление за стореното на
08.09.2010 г. Моли съда за по – леко наказание.
Защитникът
на подсъдимия Г. адв. Г. счита обвинението спрямо
клиента й за недоказано, като развива тезата за участие на Г. като куриер в
куриерска фирма без знание за участие в извършване на измами. Изразява желание
съдът да осъди подзащитният й само за последното деяние, включено в състава на
продължаваното престъпление по повдигнатото му обвинение, а при определяне на
наказанието за него да се отчетат добри характеристични данни и липса на
осъждания.
Подсъдимият
Ф.М.С. се явява в съдебно заседание, не се признава за виновен, дава обяснения
като също отрича участието си в извършването на телефонни измами. Не оспорва
закупуването, вкл. и чрез познати нему лица, на телефонни карти за мобилни
телефони, но не счита, че с тези си действия е извършвал престъплението, за
което е предаден на съд. Желае от съда да бъде оправдан.
Защитникът
на подсъдимия С. адв. Г. смята, че в хода на
наказателното производство спрямо спрямо клиента му
не е събрано нито едно годно доказателство, че е участвал в процесната
измама. Моли съда да го признае за невиновен. Прави се и алтернативно искане –
в случай, че съдът не приеме първоначалното му становище, да вземе предвид при
определянето и налагането на наказанието, че подзащитният му е бил задържан
повече от година и един месец, който период да бъде приспаднат.
Подсъдимият
Е.Ц.Ф. се явява в съдебно заседание, не се признава за виновен, дава обяснения.
Отрича извършването на престъплението, за което е обвинен и моли съда да го
оправдае.
Защитниците
на подс. Ф. адв. Д. М. и адв. П. също молят съда да оправдае клиента им, поради
недоказаност на обвинението. И двамата защитници подлагат на анализ
доказателствата по делото, като считат тези, на които се основава държавното
обвинение, за негодни и опровергаващи се от останалия доказателствен материал.
Развиват се доводи за събиране на гласни, писмени и веществени доказателства в
разрез с изискванията на НПК.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
И.Ц.Г. е роден на *** г. в гр. С., живущ ***, б., български гражданин, със
средно образование, неработещ, неженен, осъждан, с ЕГН **********.
С
определение по НОХД № 40/2003 г. по описа на РС гр. Левски, влязло в сила на
22.05.2003 г., Г. е бил признат за виновен за извършено на 07/08.03.2003 г. в
землището на гр. Белене престъпление кражба по чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 вр.
чл.63 ал.1 т.3 от НК, и му било наложено наказание обществено порицание. По това
осъждане подсъдимият е реабилитиран по право.
След
инкриминирания с обвинителния акт период /от 30.04.2010 г. до 08.09.2010 г./ и
до постановяване на настоящата присъда И.Г. е бил осъждан два пъти – с
определение по НОХД № 11879/2012 г. по описа на РС гр. С., влязло в сила на
26.06.2012 г. – за извършено на 11.06.2012 г. в гр. С. престъпление по чл.343 Б
ал.1 от НК, за което са му били наложени наказания пробация в размер на шест
месеца с пробационни мерки задължителна регистрация
по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен
служител и безвъзмезден труд в полза на обществото – 100 часа, както и лишаване
от право да се управлява МПС за срок от шест месеца, и с присъда по НОХД №
624/2013 г. по описа на РС гр. Сандански, влязла в сила на 28.09.2013 г. – за
извършено на 15.03.2013 г. в гр. Сандански престъпление измама по чл.209 ал.1
от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на
две години, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК
с изпитателен срок от четири години.
Подсъдимият
Ф.М.С. е роден на *** г. в гр. Г.., живущ ***, б., български гражданин, със
средно образование, неработещ, неженен, осъждан, с ЕГН **********.
С
присъда по НОХД № 308/1997 г. по описа на РС гр. Г.., влязла в сила на
28.12.1997 г., С. е бил признат за виновен за извършено на 17.10.1997 г. в гр.
Г.. престъпление кражба по чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.63 ал.1 т.3 от НК, и му било наложено наказание лишаване от свобода в размер
на шест месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1
от НК с изпитателен срок от две години.
С
присъда по НОХД № 340/1997 г. по описа на РС гр. Г.., влязла в сила на
12.03.1998 г., подсъдимият е бил признат за виновен за извършено през м. март 1997 г. в гр. Г..
престъпление кражба по чл.195 ал.1 т.2 и т.4 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, и му
било наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца, като
лицето е било освободено от изтърпяване по това наказание и му е била наложена
възпитателна мярка „предаване на родителите”.
По тези две осъждания Ф.С. е
реабилитиран.
След инкриминирания с обвинителния акт
период /от 30.04.2010 г. до 08.09.2010 г./ и до постановяване на настоящата
присъда и този подсъдим Ф.С. е бил осъден. С присъда по НОХД № 428/2012 г. по
описа на РС гр. Велинград, влязла в сила на 31.10.2012 г. – за извършено на
26.07.2012 г. в гр. Велинград престъпление измама по чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.4
от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на
шест месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият Е.Ц.Ф. е роден на *** г. в
гр. П., живущ *** Т., б., български гражданин, с основно образование,
неработещ, женен, реабилитиран, с ЕГН **********.
С определение по НОХД № 195/2000 г. по
описа на РС гр. Павликени, влязло в сила на 22.01.2001 г., Ф. е бил признат за
виновен за извършени през лятото на 1996 г. в с. Стамболово
и с. Михалци обл. Велико Т.
общо петнадесет престъпления – такива по чл.197 т.3 вр. чл.195 ал., т.3 и т.5
вр. чл.63 от НК и по чл.346 ал.2 б.”А”вр. чл.20 вр.
чл.63 от НК, за които му било наложено едно общо най – тежко наказание лишаване
от свобода в размер на една година, изпълнението на което е било отложено на
основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. По това осъждане
подсъдимият е реабилитиран по право.
Подсъдимият Ф. е бил признат за виновен
и за извършено на 09.06.2006 г. в гр. Павликени престъпление по чл.343 В ал.2
вр. ал.1 от НК, за което с решение по НАХД № 247/2006 г. е бил освободен от
наказателна отговорност по чл.78 А от НК и му е било наложено административно
наказание глоба в размер на 650 лв.
Подсъдимите И.Ц.Г. /с прякор К./ и
Ф.М.С. /с прякор К./ се познавали, работели към 2009 г. и 2010 г. на едно място – били
колеги в автомивка в гр. С. близо до моста „Ч.”, живели и заедно на квартира в
столицата, която квартира била осигурена от друг техен познат и колега –
свидетелят Т.Д.С..
Чрез лице, чиято самоличност не е
установена в хода на настоящото наказателно производство, подс.
Ф.С. бил свързан с непознатия му дотогава подсъдим Е.Ц.Ф. /останал визуално
непознат до края на инкриминирания период/ и му било поискано първоначално да
закупува мобилни карти на телефонните оператори, които да оставя на определено
място /най – често до билборд до моста „Ч./, срещу което ще получава
възнаграждение.
Подсъдимият Е.Ц.Ф. ***. Същият към 2010 г. заедно с друго лице,
чиято самоличност също не е установена в хода на настоящото наказателно производство,
извършвал телефонни измами – чрез обаждания на произволни номера на различни
граждани на територията на страната ни, при които обаждания Ф. се представял за
полицай, адвокат, доктор или друго лице, което съобщавало за претърпяна
катастрофа от страна на близък на адресата, най – често син или дъщеря, с
пострадало лице и с искане за предаване на пари и/или
ценности, необходими за освобождаване на близкия. Другото лице съучастник на Ф.
проплаквало в телефона и вдигналият и приел разговора – обикновено възрастни
хора, в силното си притеснение, на което били подложени с първоначалното
съобщаване за катастрофа на близкия им, оприличавали проплакващия глас на този
на родствениците им, приемали казаното им по телефона за наистина случило се и
приготвяли и предоставяли парите и
ценностите, които имали, мислейки че така помагат на своите близки. Обажданията
подсъдимият и съучастникът му извършвали в края на селото до коритото на р.
Росица, което място се покривало от териториалния обхват на разположените на територията
на близкото съседно село Михалци клетки на мобилните
оператори. Клетката на „Виваком” /”БТК”/ била
регистрирана под номер ****.
В началото на 2010 г. подсъдимият С.
закупил карти /най – много от „Виваком”/ на свое име,
закупил такива и от името на св. Т.С., на молбата за което свидетелят С. се
съгласил, като картите изпращал на обаждащия му се непознат към онзи момент
чрез оставянето им на определеното указано място. За тази си дейност той
получавал освен пари за закупуването на картите и възнаграждение.
От подс. С.
било поискано освен да снабдява лицата с карти и да осигури и лицето, което да
ходи до различни места и да прибира дадените му от хората вещи, които пък да
оставя също на определено указано им място, като също ще получават за това възнаграждение.
Ф.С. нямало как да се представя пред други хора без да бъде впоследствие
разпознат, тъй като имал характерна визия – без коса. За това този подсъдим
разговарял с приятеля си подс. И.Г., като на
последният била разяснена работата, която следвало да върши и за която ще му се
плаща. Чрез телефона на С.Г. разговарял с подс. Ф. и
отново получил разяснения за това какво следва да прави, като И.Г. се съгласил
и впоследствие той бил лицето, което ходило до адресите на жертвите за
получаване на даваните пари и ценности.
Освен от карти снабдени чрез подс. С. и св. С. у подс. Ф. и
неговия съучастник /неизвестния извършител/ попаднала и карта на „Глобул” с фабричен /сериен/ номер ****** с мобилен номер *******. Картата била
регистрирана на името на свидетеля М.М.Р., активирана на 12.03.2010 г.
Свидетелят Р. си изкарвал средства като закупувал сим
карти на свое име, които препродавал на непознати му лица, като на свое име
имал около 1000 регистрирани карти.
През лятото на 2010 г. подс.
С. се явил по призоваване при разследващ орган Й. Т., която е водела и
приключила настоящото досъдебно производство, по
което е внесен процесния обвинителния акт, и е бил
запознат, че се води разследване за телефонните измами, по които обаждания са
засечени с карти на негово и на св. С. име. Въпреки това и въпреки, че ходил и
на почивка на българското Черноморие, той не спрял да контактува с другите
двама подсъдими при извършването на инкриминираните деяния, дори се върнал до
гр. С. в началото на м. август, за да помоли и св. М.Н.И. да закупи сим карти на нейно име, които да му предостави, а той от
своя страна да изпрати на лицата, иницииращи обажданията към пострадалите. Св.
И., която се познавала от по – рано с Ф. и приятелката му Д., познавала и подс. Г., се съгласила и на нейно име били закупени карти,
активирани в мрежата на „Виваком” на 04.08.2010 г.
Три от сим картите на името на св. И. били с
телефонни номера *****, ******и ********.
Пак лятото на същата година другият пък
подсъдим И.Г. закупил на свое име сим карти с телефонни
номера ******** и ********, първата от които оставил отново до указаното му от подс. Ф. място до моста „Ч.”, а втората с номер
********останала в него, като от същия поддържал връзка и с двамата подсъдими
С. и Ф.. Тъй като и подс. Г. до края на процесния инкриминиран период визуално не познавал подс. Ф., запаметил телефона на последния по картата с
номер ******** като „К.”.
Всеки от подсъдимите И.Г., Ф.С. и Е.Ф.
към инкриминирания от обвинението период 30.04.2010 г. – 08.09.2010 г. ползвал
различни мобилни телефони и различни сим карти, като сим картите били слагани в отделни периоди от време в
различните мобилни телефони, така че един и същ мобилен телефон не ползвал само
една и съща сим карта.
При извършването на телефонните измами
спрямо пострадалите лица от гр. Пловдив в инкриминирания период разговорите на
стационарните телефони на измамените били инициирани от мобилни телефони с ИМЕЙ
номера 358266035550890 и 351980040248480.
Към инкриминирания период 30.04.2010 г.
– 08.09.2010 г. в мрежата на „Виваком” разговорите от
мобилен телефон с ИМЕЙ 358266035550890 спрямо стационарните номера в гр.
Пловдив са регистрирани за проведени със следните сим
карти на същия оператор – с мобилни номера: ********, ********, ******** /и
трите регистрирани на името на св. С. и активирани към 20.01.2010 г./,
********, ******** и ******** /и трите регистрирани на името на св. И. и
активирани към 04.08.2010 г./, и ********/регистриран на името на подс. С. и активиран към 02.02.2010 г./.
Към същия период в мрежата на „Виваком” разговорите от мобилен телефон с ИМЕЙ
351980040248480 спрямо стационарните номера в гр. Пловдив са регистрирани за
проведени със следните сим карти на същия оператор –
с мобилни номера: ******** /регистриран на името на подс.
С. и активиран към 02.02.2010 г./, ********, ******* /и двата регистрирани на
името на св. С. и активирани към 20.01.2010 г./, и ******** /регистриран на
името на св. И. и активиран към 04.08.2010 г./.
Към инкриминирания период 30.04.2010 г.
– 08.09.2010 г. в мрежата на „Мобилтел” разговорите от мобилни телефони с ИМЕЙ
номера 358266035550890 и 351980040248480 са регистрирани за проведени със
следните сим карти на същия оператор – с мобилни
номера: ********/регистрирана карта на името на подс.
Е.Ф./, ******** /регистрирана карта на името на подс.
Е.Ф./, ********/регистрирана карта на името на Ф.Ф. – брат на подс. Ф., и ползвана от последния/.
Към инкриминирания период 30.04.2010 г.
– 08.09.2010 г. в мрежата на „Глобул” /”Космо България Мобайл” ЕАД/
разговорите от мобилен телефон с ИМЕЙ номер 351980040248480 са регистрирани за
проведени със следните сим карти на същия оператор –
с мобилни номера: ******** /регистрираният на името на св. Р. и активен към
12.03.2010 г./, ******** /регистриран на името на подс.
Г. – активен към м. юли 2010
г. - 22.07./.
Към същия инкриминирания период в мрежата на „Глобул”
разговорите от мобилен телефон с ИМЕЙ номер 358266035550890 са регистрирани за
проведени със следните сим карти на същия оператор –
с мобилни номера: ******** /регистрираният на името на св. Р. и активен към
12.03.2010 г./, ******** /регистриран на името на подс.
Г. – активен към м. юли 2010
г. - 22.07./
По уговорения между подсъдимите Г., С.,
Ф. и съучастникът им /неустановеният извършител/ били извършени следните
телефонни измами на територията на град Пловдив:
На 30.04.2010 г. след 10.00 ч.
свидетелката Л. Щ. С. – родена *** г., живуща ***, получила позвъняване на
стационарния й домашен телефон с номер **** от непознат мъжки глас. Обаждащият
се й казал, че работил в полицията и се обаждал, тъй като синът и бил
катастрофирал с лек автомобил, ударил бил ****, а самият той си бил ударил
главата. Непознатият й казал и че ще даде да разговаря с адвоката, като по
телефона разговорът продължило лице, което било с различен глас от представилия
се първоначално за полицай. Обяснено било на свидетелката, че трябва да
приготви и да даде 20000 лв., за да бъде оневинен синът й за катастрофата.
Жената се притеснила много от казаното й по телефона, самата тя била още
емоционално нестабилна и печална от скорошна загуба на съпруга си, като не
подложила изобщо на съмнение достоверността на разказаното. Свидетелката
обяснила, че няма толкова много пари, но й било указано да събере каквото може,
да не затваря телефона, както и че той /обаждащият се/ ще оправи нещата. Това
обаждане на стационарния телефонен пост било регистрирано в мрежата на
„Българска телекомуникационна компания” АД гр. С. /”Виваком”/
в 10.25 ч. на 30.04.2010 г. като инициирано от избиращ мобилен номер ********,
задействан от мобилен телефон с ИМЕЙ номер 358266035550890 от клетка ****, разположена в с. Михалци, имот
№ ****, общ. П., обл. В. Т.. Телефонният
номер ******** бил регистриран на името на св. Т.С..
Свидетелката Л.С. под давление на
създадената й невярна представа относно случилото се със сина й отишла
последователно до банковите клонове на „Алфа банк –
клон България” АД и на „Обединена българска банка” АД и изтеглила от там
депозираните й средства съответно 11330 лв. и 2000 лв. нареждането на единия
превод – в „ОББ” АД бил регистриран от банката в 12.06 ч. След като се върнала
в дома си на **********жената разговаряла пак с непознатият й отсреща глас на
мъж, представящ се за адвокат, казала му колко пари има, при което била
попитана дали няма и нещо друго. Свидетелката отговорила, че има златна гривна
50 гр. 14 карата, при което й било указано да даде и нея като я сложи в плик
заедно с парите и че ще бъде изпратен синът му да ги прибере. Златната гривна
била стара наследствена, а стойността й била 1950 лв. Разговорът бил
регистрирани в мрежата на ”Виваком” пак от насрещен
номер ********, задействан пак от мобилен телефон с ИМЕЙ номер 358266035550890
от клетка ******** – с час на обаждането 12.20 ч. Около 15 минути след това до
апартамента на свидетелката дошло непознато за нея лице – подсъдимият Г., тя го
попитала дали той е синът на адвоката, при което непознатият й отговорил
потвърдително и тя му предала парите и гривната както били поставени в плика.
След това по телефона имало ново обаждане, при което й било казано, че синът й
до половин час ще бъде доведен. Такова обаждане било регистрирано от същия
насрещен номер ********, задействан от мобилен телефон с ИМЕЙ номер
358266035550890 от клетка ******** – с час на обаждането 12.35 ч.
След като минало известно време от
последното обаждане св. С. в ранния следобед решила да се обади на сина си –
свидетелят Л.П.С., и да го чуе. Тя позвънила на стационарния телефон на
работата му и изразила радостта си, че го чува и че е жив и здрав. Свидетелката
му разказала за обажданията и за дадените пари и гривна. Свидетелите С. отишли
по – късно в ІV РУП Пловдив, където пострадалата подала молба за съдействие по
извършената й измама.
Към 04.05.2010 г. свидетелката К.С.С. –
родена **** г., ползвала в дома си в ************* стационарен телефонен с
номер **** – абонатен телефонен номер от фиксираната мрежа на „Виваком”. Жената ползвала и мобилен телефон с номер
********, регистриран в мрежата на „Космо България Мобайл” ЕАД /”Глобул”/ гр. С.. В
11.56 ч. на стационарния домашен телефон с номер ***** С. получила обаждане от
непознато й лице, което й съобщило, че снахата и синът й били катастрофирали,
че трябва да даде пари, които да се предадат на някого от МВР и да бъде пуснат
сина й от ареста. Това обаждане на стационарния телефонен пост било
регистрирано в мрежата на „Виваком” като инициирано
от избиращ мобилен номер ******** – същият използван и при обаждането на
свидетелката Л.С. на 30.04.2010 г., който е регистриран на името на св. Т.С.,
задействан пак от мобилен телефон с ИМЕЙ номер 358266035550890. Обаждащият се
попитал свидетелката дали има и мобилен номер, който номер му бил съобщен. На
жената било указано да не затваря телефона си. По време на разговора С. чувала
и плачещ глас, оприличаван от нея на женския глас на снаха й. Освен на
стационарния телефон С. получила обаждане и на мобилния си номер ******** – от
телефонен номер ******** – пак регистриран на името на св. Т.С., задействан от
мобилен телефон с ИМЕЙ номер 356637000399510 от клетка разположена в гр. ******
– с час на обаждането 12.09.54 ч. от същата дата 04.05.2010 г. Към същия час –
12.09 ч., стационарният телефон с номер ******** също бил зает от обаждане от
мобилния телефон на името на св. С. с номер ******** и с ИМЕЙ номер
358266035550890. Свидетелката получила указание да предаде парите, които има на
лице, което щяло да дойде – сина на началник на районно управление, и след
половин час синът й щял да бъде освободен.
Притеснена от представената й невярна
информация за пътна злополука със сина й и снаха й, К.С. излязла от апартамента
си и изтеглила от банка сумата от 10000 лв. С парите жената отишла на указаното
й място – близка улица, където до нея дошло непознато й лице – с нахлупена на
лицето шапка с козирка. Лицето казало, че било сина на шефа, на началника на
районното, след което С. му предала парите. Малко след предаването на сумата от
10000 лв. жената се усетила, че била жертва на измама и съобщила за случая в
полицията, като подала молба за съдействие до Началника на Първо РУП Пловдив.
За времето от 12.09.54 ч. до 14.11.44 ч.
мобилният телефон на св. С. бил ангажиран с изходящо обаждане от мобилния
телефон с номер ********, задействан от телефон с ИМЕЙ номер 356637000399510,
като в този времеви отрязък изходящото обаждане от номер ********било
регистрирано освен от клетката на адрес гр. П. на ********, също и от клетка на
адрес ********, на ******** и пак на ********.
На 26.05.2010 г. свидетелката Т.В.Х.
била в дома на дъщеря си – свидетелката М.Г.Ф., на адрес ***, за да помага за
гледане на болното й внуче. Св. М.Ф. била на работа. Преди обяд на домашния
стационарен телефон – с номер *****, се получило обаждане от непознат мъжки
глас, който съобщил на св. Х., която вдигнала слушалката, за да разговаря, че
дъщеря й е катастрофирала, блъснала дете, била в полицията на разпит и трябвало
да се дадат пари. Свидетелката казала, че няма такива, но й било поискано да
приготви и даде каквито ценности имало. Жената поискала да разговаря с дъщеря
си като от отсрещната страна чула женски глас, който приплаквал и викал „Майко,
майко”. Т.Х. знаела, че дъщеря й има доста бижута, подарени й от свекърва й и
съпругът й. С помощта на по – голямото й внуче намерили и сложили в торбичка
златна гривна 10 гр., златна гривна с инкрустиран сини камъчета 6 гр., златен
комплект от пръстен и гривна свързани със синджир помежду им - 15 гр., златен
комплект от колие с обеци инкрустиран с цирконий – 20
гр., златно колие – 7 гр., два броя златни синджири с висулки кръстчета на тях
– общо 10 гр., два броя златни детски гривни – общо 7 гр., златна висулка във
фирмата на сфера – 4 гр. Стойността на тези бижута била: златна гривна – 10 гр.
на стойност 510 лв., златна гривна с инкрустиран сини камъчета – 6 гр. на
стойност 246 лв., златен комплект от пръстен и гривна свързани със синджир
помежду им – 15 гр. на стойност 765 лв., златен комплект от колие с обеци
инкрустиран с цирконий – 20 гр. на стойност
1 020 лв., златно колие – 7 гр. на стойност 357 лв., два броя златни
синджири с висулки кръстчета на тях – общо 10 гр. на обща стойност за двата 510
лв., два броя златни детски гривни – общо 7 гр. на обща стойност за двете 357
лв., и златна висулка във фирмата на сфера – 4 гр. на стойност 164 лв., или
всичко на обща стойност 3 929 лв. На св. Х. й било казано да не затваря
домашния телефон, като в притеснението си тя не съобразила да се обади на
дъщеря си по мобилния телефон. Малко по – късно до жилището, в което била
измамената Х. дошло непознато за нея лице – слабичък с шапка на лицето /подс. Г./, на което предала приготвените златни накити.
Обаждането на стационарния телефон с
номер **** било регистрирано във фиксираната мрежа на „Виваком”
на 26.05.2010 г. в 11.40 ч. от избиращ мобилен номер ****, задействан от
мобилен телефон с ИМЕЙ номер 358266035550890 от клетка *****, разположена в с. М. обл. В. Т.. Телефонният номер ****
също бил регистриран на името на св. Т.Д.С.. Обаждането на стационарния номер
от мобилния такъв продължило до 12.29 ч. като през цялото време избиращият
номер ******** бил регистриран от клетката с № ******** в с. Михалци. Общо за деня 26.05.2010 г. от мобилен телефон с
ИМЕЙ номер 358266035550890, ползващ сим карта с
телефонен номер ********, бил проведени изходящи обаждания към 101 номера все
стационарни – с първи три цифри *** в гр. Пловдив, като при всичките обаждания
мобилният телефон с ИМЕЙ номер 358266035550890 е регистриран като избиращ от
клетка ******** в с. Михалци.
В ранния следобед св. Ф. се обадила на
майка си на мобилния й телефон да се поинтересува как са тя и децата, при което
св. Х. започнала объркано да я пита дали говорила с адвокат, дали била
изтеглила пари. М.Ф. прекъснала работата си, прибрала се в дома си и от майка
си разбрала какво се било случило. С молба за съдействие била потърсена помощ от
Четвърто РУП Пловдив за сторената измама.
В 12.01 ч. на 04.06.2010 г. стационарния
телефон с номер *****в дома си в ********свидетелката Т. Е.П. – родена ***г.,
получила обаждане като отсрещният приплакващ глас тя оприличила на гласа на
сина й – свидетелят В.Г.П.. Жената чула отправената й молба за помощ, че синът
й бил направил беля, бил блъснал човек, който починал на път за болница. Тя
поискала да разбере къде се намира, но се намесил в разговора друг мъжки глас,
който се представил за адвокат, и поискал да се приготви нещо ценно, което да
се даде на прокурор, за да освободят сина й. П. казала, че има 1060 евро в
банка, а в къщи имала 600 лв. и златна халка. „Адвокатът” настоял тя да отиде
да изтегли парите от банката и заедно с останалите пари и златото да ги
приготви в плик и да ги даде на сина му, който щял да дойде да ги вземе.
Свидетелката казала адреса си, оставила телефона отворен, както й било
наредено, и отишла до банката, откъдето изтеглила сумата от 1060 евро – с
левова равностойност по курса на БНБ за деня – 2073.73 лв. Около половин час
след това до дома на П. дошло непознато й лице, с шапка на главата, което й
казало, че е синът на адвоката, и тя му предала поставените в плик 1060 евро,
600 лв. и златната халка. Халката била 5 гр., 22 карата, на стойност 305 лв. По
– късно свидетелката решила да се чуе със сина й, обадила му се и разбрала, че
е жив и здрав, че нищо му няма, при което получила успокоение от него. На сина
си тя разказала как я били измамили.
Обаждането на стационарния телефон на
свидетелката Т. П. било регистрирано във фиксираната мрежа на „Виваком” на 04.06.2010 г. в 12.01 ч. от избиращ мобилен
номер ********, задействан от мобилен телефон с ИМЕЙ номер 351980040248480
отново от клетка ******, разположена в с. М., обл. В. Т.. Телефонният
номер ********бил регистриран на името на подсъдимия Ф.М.С. /с дата на
активиране 02.02.2010 г./. Обаждането на стационарния номер от мобилния такъв
продължило до 13.21 ч. като през цялото време избиращият номер ********бил
регистриран от клетката с № *** в с. Михалци.
Пак от телефон с ИМЕЙ номер
351980040248480 с телефонен номер ******** – регистрираният на името на
подсъдимия Ф.С., отново от клетка ********, разположена в с. Михалци, но на 05.06.2010 г. в 10.24 ч. било регистрирано
изходящо обаждане към стационарен телефонен номер в гр. Пловдив ********.
Стационарният номер се ползвал от свидетелите Г.Т.Д. – родена *** г., и
съпругът й А.Р.Д. – роден **** г. и починал на 11.04.2012 г., които живеели на
адрес **********. На позвъняването вдигнала св. Д., която както и при другите
посочени по – горе пострадали лица била уведомена, че синът й направил
катастрофа, блъснал човек с автомобила и трябва да дадат пари, за да не го
вкарат в затвора. По телефона жената чула и проплакващ глас, който оприличила
на единия си син Т.. Обадилият се и представил се за полицай казал да остават
слушалката на телефона отворена и да изтеглят пари, които да дадели на мъж,
който щял да дойде до тях. Свидетелите Д. се притеснили, отишли с такси до
банка, откъдето изтеглили по 2000 лв. от банковите си сметки, и се върнали в
апартамента си.
До 11.55 ч. стационарния телефон бил
ангажиран с обаждането от мобилния телефон с ИМЕЙ номер 351980040248480 с
телефонен номер *****, като ползващите мобилния телефон лица променяли
местопребиваването си – придвижвали се – изходящите обаждания от мобилния
телефон към стационарния на свидетелите Д. били регистрирани освен от клетка
**** в с. Михалци и от клетки *****, разположена в
гр. Павликени, и от клетка *****, разположена в гр. Горна Оряховица.
След като обаждащите се разбрали от Д.,
че са изтеглили и приготвили пари до жилището на двамата съпрузи отишъл
подсъдимия Г., който бил поканен в да влезе в хола. След вземането на парите
подсъдимия веднага си тръгнал. Престоят на И.Г. в стаята в апартамента на Д.
позволило на св. Г.Д. да го запомни визуално, като при проведеното в хода на досъдебното производство разпознаване на лице /л.102 т.3 от
досъдебното производство/ го разпознала категорично
като лицето, на което били дадени парите.
В 14.37 ч. на същия ден – 05.06.2010 г.,
от телефон с ИМЕЙ номер 351980040248480 с телефонен номер ******** било
извършено обаждане и на стационарния номер на св. И.П.А. – с № ******, на
домашния й адрес в **********. Свидетелката А. – също възрастна жена – родена
**** г., разбрала от обаждащия се, че внукът й бил направил катастрофа с
пострадал човек и трябвало да се внесат пари, за да може адвокатите да изкарали
по – лека присъда. За това, че А. имала внук, казала самата тя на питащите,
съобщила им и името му. На свидетелката й било указано също да не затваря
телефона и че ще изпратят сина им да ги предаде. И на тази свидетелка по
телефона бил представен плачещ глас, който се обръщал с „Майко” и с молба за
събиране на пари. А. се притеснила, разплакала се, като повярвала за
представената й автомобилна катастрофа. Тя извадила заделени й за бъдещото й
погребение пари – общо в размер на 3000 лв. и ги приготвила за предаване. Малко
след това до жилището й дошъл подс. Г. и А. му
предала парите. Преди да му ги даде го попитала „Ще стане ли нещо?”, при което
получила отговор „Ще стане.”.
Стационарния телефон на св. А. *** бил
ангажиран с обаждането от мобилния телефон с ИМЕЙ номер 351980040248480 с
телефонен номер **** за времето от 14.37 ч. до 15.11 ч., като ползващите
мобилния телефон лица променяли местопребиваването си – придвижвали се –
изходящите обаждания от мобилния телефон към стационарния на свидетелката били
регистрирани от клетка ****, разположена в гр. Павликени, след това в клетка
**** в с. Ресен, пак клетка ***** в гр. Павликени,
клетка *****, разположена в гр. Горна Оряховица и
отново клетка ******в гр. Павликени.
В хода на воденото досъдебно
производство св. И.А. също разпознала подсъдимия Г. като лицето, на което
предала парите /л.11 т.4 от досъдебното
производство/, същият бе посочен и в хода на съдебното следствие.
Същото лъжливо известяване за
автомобилна катастрофа, предизвикана от близък и с пострадало лице, както и по
– горните получила на 04.08.2010 г. в 15.36 ч. и свидетелката П.Д.И. *** на
домашния си телефон *****. Обаждането изхождало от избиращ номер ****** –
регистриран на името на свидетеля Т.С., задействан от мобилния телефон с ИМЕЙ
номер 351980040248480 от клетка **** в с. Михалци. И.
при вдигане на телефона чула глас, който оприличила на гласа на единият й син,
и викащ „Майко, катастрофирах, убих човек, човекът е ****, събирай парите”.
След това обаждането продължил друг глас, който съобщил, че синът й е направил
катастрофа, бил задържан и за да бъде пуснат трябвало да събере пари, както и
че щял да дойде човек от МВР да вземе парите. И на нея й било указано да не
затваря телефона. Свидетелката сложила сумата от 12580 лв. в плик, които имала
от получено наследство. До блока на И. отишъл подс.
Г. и получил приготвените пари.
Обаждането към стационарния телефон на
П.И. от избиращия мобилен телефонен номер ****** от мобилен телефон с ИМЕЙ
номер 351980040248480 продължил до 16.31 ч., като през цялото време избиращият
номер бил регистриран в териториалния обхват на клетка ***** в с. Михалци.
В хода на воденото досъдебно
производство св. П.И. също разпознала подсъдимия Г. като лицето, на което
предала парите /л.29 т.4 от досъдебното
производство/.
Преди обяд на 13.08.2010 г. свидетелката
Е.В.Д. била в обитаваното от нея и дъщеря й – свидетелката Д.Й.Д., жилище на
адрес ***. Жената – родена ***** г., била трудно подвижна, ползвала бастун. В
11.16 ч. на стационарния й телефон с номер ****** било позвънено
от мобилен номер ********от мобилен телефон с ИМЕЙ 358266035550890 /ползваният
телефон при обажданията на свидетелите С., С., Х./ с регистрирано изходящо
обаждане от клетка ******** разположена в с. Михалци обл. В. Т.. Номерът ********бил регистриран на името на
свидетелката М.Н.И. с дата на активиране 04.08.2010 г. Обаждащият се мъжки глас
й съобщил, че дъщеря й е катастрофирала и е ударила ****, представил се за
адвокат и поискал пари и бижута, за да освободят дъщеря й от ареста. След това
както и при другите по – горе пострадали лица бил даден да се чуе проплакващ
глас с молба за помощ от майката. Този разговор продължил малко повече от 11
минути. След това обаждане на стационарния телефон последвало ново такова – от
повикващ номер ********– пак регистриран на името на св. И. с дата на
активиране 04.08.2010 г., но задействан от мобилен телефон с ИМЕЙ номер
351980040248480 /ползваният телефон при обажданията на свидетелите П., Д., А. и
И./, като обаждането продължило до около 12.35 ч. и
през цялото време изходящото обаждане било регистрирано от клетката в с. Михалци – с № ********. На Е.Д. също и казали да държи
телефона отворен, както и че ще изпратят сина на адвоката да вземе приготвените
пари и ценности. Възрастната жена взела парите на дъщеря си – 500 евро – с
левова равностойност по курса на БНБ за деня – 977.91 лв., 760 лв., приготвила
и бижутата на св. Д.Д. – златен дамски пръстен със скъпоценен камък 12 гр. 14
карата, златен дамски пръстен с бяло камъче 10 гр. 14 карата, свалила дори от
себе си златно синджирче с православно кръстче 15 гр. 14 карата и златни обеци
тип „халки” – двете общо 20 гр., 14 карата. Стойността на тези бижута била:
златно синджирче с православно кръстче 15 гр. 14 карата – 600 лв., комплект
златни обеци тип „халки” – двете общо 20 гр. 14 карата – 760 лв., златен дамски
пръстен със скъпоценен камък – 12 гр. 14 карата – 504 лв., златен дамски
пръстен с бяло камъче – 10 гр. 14 карата – 400 лв., а общата стойност заедно с
парите 500 евро и 760 лв. била в размер на 4001.91 лв.
С приготвените пари и бижута Е.Д. слезнала на улицата пред блока, където малко след това до нея
дошъл подс. Г., казал й че баща му го пратил, попитал
я дали ще му даде нещо, след което получил парите и накитите от свидетелката.
След като предала вещите св. Е.Д. се качила до апартамента и зачакала да
докарали дъщеря й, като до около 16.00 часа държала телефона отворен както й
били казали и не смеела да го затвори и
да се обади на някого. След като дъщеря й не се прибрала тя затворила
стационарния телефон и малко след това на него й позвънила дъщеря й Д.. Св.
Д.Д. всеки ден около 16.00 часа позвънявала по телефона на майка си, за да се
интересува как е. След като разбрала какво се е случило св. Д. Д. се прибрала
до дома си, повикала да дойде и бърза помощ, тъй като състоянието на майка й в
резултат на преживения стрес се било влошило. Същият ден бил подаден сигнал за
съдействие до Първо РУП Пловдив, а за св. Е.Д. било повикана спешна медицинска
помощ.
Докато бил в Пловдив на 13.08.2010 г.
във времевия отрязък, когато стационарния телефон на св. Е.Д. е бил ангажиран
от обажданията от мобилните телефони с с ИМЕЙ
358266035550890 и с ИМЕЙ 351980040248480 от клетката в с. Михалци,
подсъдимият Г. е ползвал мобилен телефон с ИМЕЙ 352901029222562 с карта с
мобилен номер ********, като е провеждал множество входящи и изходящи обаждания
с подсъдимия Е.Ф. на телефон с карта с мобилен номер ********/другата закупена
на негово име карта и предадена първо на подс. С. и
предадена впоследствие до подс. Ф./.
В хода на проведеното съдебно следствие
свидетелката Е.Д. заяви разпознаване на гласа на подсъдимия Е.Ф. като един от
гласовете, с които е разговаряла по телефона си на 13.08.2010 г.
На 16.08.2010 г. в 11.47 ч. на домашния
телефон с номер ****** свидетелката К.К.К., живуща ***, получила обаждане.
Обаждането било регистрирано във фиксираната мрежа на „Виваком”
като инициирано от мобилен номер ******** /регистрираният на св. М.И./ от
мобилен телефон с ИМЕЙ 358266035550890 от клетка ******** – разположената в с. Михалци. При вдигане
на слушалката насрещният глас започнал с „Майко, катастрофирах, майко.”. Жената
се притеснила много /по нейни думи се „панирала”/, оприличила гласа в
притеснението си на гласа на дъщеря си, която към онзи момент била млад шофьор,
а предната година била претърпяла пътно транспортно произшествие. Разговорът от
отсрещната страна бил подет от мъжки глас, който се представил за лейтенант с
име И., потвърдил за „катастрофата”, казал, че имало блъснат ром, който бил
починал. Впоследствие пък в разговора със св. К. се включил глас, представящ се
за адв. П., който разяснил, че срещу пари можел да оправи
случая. От свидетелката била поискана сумата от 15000 евро, казано било, че ще
изпрати сина си да вземе парите, както и че ще докарат лично дъщеря й, тъй като
пред районното управление било много опасно. На обаждащите се К. продиктувала и
номера на мобилния телефон на дъщеря си – *****. На същия номер *********
измамниците осъществили и обаждане от телефон с мобилен номер ****** –
регистрираният на името на св. М.И. и ползван за обаждане и към номера на
пострадалата Е.Д.. Това обаждане от мобилен номер ****** било регистрирано с
начален час 11.59.14 ч. на 16.08.2010 г. от клетка с № 1008, разположена в
*********. От друг мобилен телефон св. К. се обадила на майка си – С. К., и
двете заедно отишли до банка, откъдето майката на св. К.К. изтеглила сумата от
15000 евро от своя депозитна банкова сметка. ***курса на БНБ за деня била
29337.45 лв. За времето от 11.59.14 ч. до 13.03 ч. мобилният телефон на св. К.
с номер ******** бил ангажиран с обаждането от номер ******** – не била
прекъсната връзката по указания на обаждащите се към жената, като лицето,
ползващо номер ********, било засечено да се придвижва в гр. Пловдив –
изходящият разговор бил засечен последователно от клетка ********, после клетка
******** и клетка ********.
След като се върнала от банката с
изтеглените й от майка й пари от представящия се за адв.
П. свидетелката К. разбрала, че синът му бил долу. Жената слязла и видяла
подсъдимия Г.. Телефона на Г. иззвънял и подсъдимият казал на К., че баща му
иска да говори с нея. След предаването на телефона свидетелката била уверена от
отсрещния глас, че това бил синът му и че след малко ще докара дъщеря й. К.К.
предала приготвените 15000 евро в плик на подсъдимия Г..
След като минало известно време, а дъщеря
й не се появявала, св. К. звъннала на работното място на дъщеря си и се
свързала с нея, като разбрала, че нямало никакъв такъв случай на пътна
катастрофа. Жената се обърнала за съдействие към полицията. В хода на воденото досъдебно производство св. К.К. също разпознала подсъдимия
Г. като лицето, на което предала парите /л.22 т.5 от досъдебното
производство/, същият подсъдим бе посочен и в хода на съдебното следствие от
разпитваната свидетелка.
На 21.08.2010 г. в 11.21 ч. на ползвания
от свидетелката В.Т.С. и съпругът й Й.С. стационарен телефон с номер ***** било
получено обаждане от мобилен номер ****** /регистрираният на св. Т.С./ от
мобилен телефон с ИМЕЙ 358266035550890 пак от клетката разположена в с. Михалци с № ****. В.С. живеела на адрес ***. Телефонът
вдигнала св. С. и чула мъжки глас, който й казал „Мамо, катастрофирах”. Жената
веднага се изплашила и притеснила, като повярвала на това съобщение. След това,
както и на другите по – горе измамени лица, разговорът бил подет от друг мъж,
който се представил за служител на полицията, съобщил, че имало катастрофа с
пострадал починал човек, че синът й бил задържан, а после пък се обадил друг
глас, който се представил пък за защитник. Свидетелката поискала отново да
говори със сина си, но от слушалката чула само думите „Мамо, отивам в затвора”.
От С. обаждащите се поискали пари, като конкретизирали сумата на 10000 лв., за
да впишели извършеното от неизвестен извършител. Жената нямала толкова пари и
настоявала пак да говори със сина си. След това тя предала телефона на съпруга
си да разговаря, но от отсрещната страна прекъснали разговора.
Продължителността на този разговор била 501 сек., като впоследствие нямало
друго обаждане относно представената катастрофа. По повод на този опит за
измама В.С. подала молба за съдействие в полицията на 23.08.2010 г.
Общо за деня 21.08.2010 г. от мобилен
телефон с ИМЕЙ номер 358266035550890, ползващ сим
карта с телефонен номер ****, бил проведени изходящи обаждания към още 37
стационарни номера в гр. Пловдив, като при всичките обаждания мобилният телефон
с ИМЕЙ номер 358266035550890 е регистриран като избиращ от клетка **** в с. Михалци.
Преди обяд на 07.09.2010 г. свидетелката
М.А.А. – родена ****г., била в дома си в ********. На домашния й телефон – с
номер ********, в 10.24 ч. получила позвъняване и съобщаване, че синът й е
предизвикал катастрофа с пострадало дете. Обаждането било инициирано пак от
мобилния телефон с ИМЕЙ номер 358266035550890, но с поставена сим карта с номер ******** /регистрираният на св. М.И./ и
пак от територия, обслужвана от клетка ******** в с. Михалци
обл. В. Т.. А. имала двама сина, като единият бил в
Германия. На жената обаждащият й се представил за посланик на България в
Германия и казал, че трябвало да бъдат дадени 5000 евро на семейството на
пострадалото дете, от които 4000 лева вече били дадени, а от нея се искало
предаването на останалите 1000 евро. На свидетелката било дадено да се чуе глас
на ревящ мъж, който тя оприличила на гласа на сина си. А. събрала 1010 лв.,
които имала в жилището си, сложила ги в плик и малко по – късно през терасата
ги пуснала на дошлия да ги вземе подсъдим И.Г..
Същият ден набирания от мобилния телефон
с ИМЕЙ номер 358266035550890 от мястото, обслужвано от клетка ****, към
стационарни номера в гр. Пловдив имало и с ползвана сим
карта с номер ******** – регистрираният на името на св. Т.С..
На 08.09.2010 г. В.Г.П. – родена
******г., била в апартамент в ******** в 15.51 ч. на стационарния телефон с
номер ***** било инициирано обаждане отново от мобилен телефон с ИМЕЙ номер
358266035550890, но задействан с работещ с регистрираната на св. М.И. сим карта с номер ********. На възрастната жена й било
съобщено, че дъщеря й е катастрофирала, била пострадала и й предстояло
операция, но за извършването й трябвало да се дадат на доктора пари. По
телефона й проплакал глас, който жената следвало да оприличи на гласа на дъщеря
си, включил се и глас на доктора, който трябвало да получи парите за
операцията. П. много се притеснила от чутото по телефона, казала, че трябва да
изтегли пари от банка, съобщила си и адреса, на който живеела. По същото време
дъщерята на В.П. – свидетелката М.П. ***, където гледала двете си деца.
В.П., макар и да била трудно подвижна –
придвижвала се с патерици, отишла до клон на банка „ДСК” ЕАД, намиращ се на ул.
„П.” № * в гр. Пловдив и поискала да изтегли средствата си, които имала по
личната си депозитна сметка. По това врем на работа в банката работела св.
Г.Н.. Н. уведомила П., че при изтеглянето на парите ще изгуби лихвата, дължаща
се по срочния депозит, но възрастната жена изплакала и обяснила за какво
всъщност й трябвали парите. Н. и нейна колежка се опитали да успокоят В.П.,
попитали я дали се е свързала с дъщеря си, но им било отговорено, че в паниката
си дори е забравила телефона на дъщеря си. Служителките на банката изчакали
жената да се върне отново при тях с номер на мобилния телефон на дъщеря й,
който го имала записан на тефтер, след което се свързали на него със
свидетелката М.П.. От разговора с последната разбрали, че е добре, гледала децата
си и била на разходка, което и предали на възрастната жена. В.П. все още била
силно притеснена, поради което и св. Н. решила да я изпрати до апартамента,
където живеела.
След пристигането до жилището на В.П.
стационарния телефон отново иззвънял, като при позвъняването слушалката
вдигнала св. Н.. На въпрос каква е тя жената се представила за съседка на П. и
поискала да разбере за какво става въпрос. И на нея й било обяснено за
катастрофа с дъщерята и нуждата от спешна операция и пари за доктора, за да я извърши.
Обаждащите се попитали колко пари има, на което В.п.
отвърнала, че има 3000 лв., но след заявяването, че били малко, казала, че има
3500 лв. Тези пари, които имала 3500 лв. от страна на обаждащия се непознат за
жените било указано, че трябвало да се занесат спешно до С., но от страна на
св. Н. било отвърнато, че жената е възрастна и не може да пътува, след което
обаждането било прекъснато. Г.Н. се обадила до полицията – до Първо РУП
Пловдив, откъдето дежурният й съобщил, че ще изпрати полицай на място с име С.
и да не отваря вратата до идването му. Полицаят, който отишъл до апартамента на
***** бил свидетелят А.Р.С.. След пристигането му и позвъняването на входната
врата той се представил по име, след което му било отворено от св. Н., която
стояла в апартамента с В.П.. На свидетеля банковата служителка разказало какво
се било случило до момента. Докато били вътре в жилището стационарния телефон
отново иззвънял и от отсрещния мъжки глас било казано, че щял да изпрати сина
на доктора, който бил студент в Пловдив, и да оставят вратата на апартамента
открехната. Свидетелят С. се качил на стълбищната
площадка на горния етаж, а двете жени останали в апартамента, като В.П. била
във вътрешността на апартамента срещу входната врата, а Г.Н. влязла в банята,
разположена до входа, по начин да не бъде видяна от влизащия в жилището.
Малко след това до входната врата на
жилището на В.П. дошъл подсъдимия Г., влезнал малко в апартамента, видял П. и
казал „Дай плика с парите”. В този момент свидетелката Н. изскочила, блъснала
вратата на апартамента и между нея и подсъдимия възникнало сборичкване. Въпреки
че бил доста по – слаб от свидетелката Н., Г. успял да се измъкне от схватката
с жената и изкочил пред входната врата. Свидетелката
се развикала полиция, при което свидетелят С. се спуснал към подсъдимия.
Двамата свидетели успели да повалят И.Г. на земята и така да бъде задържан.
Пред Н. и С.Г. казал че го бил изпратил да дойде да изпълни поръчката негов
познат с прякор К. /подсъдимият Ф.С./. След задържането на Г. стационарния
телефон на В.П. отново иззвънял, но този път вдигнал св. С. и казал да
престанат да звънят, че е от полицията. Всички обаждания, включително и
последното – регистрирано в 18.32 ч. на 08.09.2010 г. и продължило 12 сек.,
били инициирани към стационарния телефон от мобилния телефон с ИМЕЙ номер
358266035550890, със сим карта с номер *****,
задействан от територията на клетка **** в с. Михалци
обл. Пловдивска.
При извършения полицейски обиск
/протокол – л.92 том 5 от досъдебното производство/ у
задържания И.Г. били намерени от полицейския служител при Първо РУП Пловдив И.
Н. С. три мобилни телефона със сим карти в тях –
мобилен телефон „Нокия 1200”, черен на цвят, с ИМЕЙ
номер 352901029222562 и с карта на „ГлоБул” в него с
номер /не телефонен, а фабричен/ ********** и със съответстващ мобилен номер
******** /регистриран лично на името на подс. Г./,
мобилен телефон „Самсунг”, черен на цвят, с ИМЕЙ
номер 353014030875219 и с карта на „Мобилтел” в него с фабричен номер
************, и мобилен телефон „Водафон”, черен на
цвят, с ИМЕЙ номер 352785034089821 и с карта на „Мобилтел” в него с фабричен
номер ******** и със съответстващ мобилен номер ********. Тези телефони и сим карти били предадени от полицая С. на разследващия досъдебното производство орган, за което бил съставен
протокол за доброволно предаване /л.164 том 1 от досъдебното
производство/.
Във времето, в което са били провеждани
разговори от измамниците от мобилния телефон с ИМЕЙ номер 358266035550890,
задействан с мобилен номер ******** от клетката с номер ********в с. Михалци, на стационарния номер на В.П. ******** до
задържането на подсъдимия И.Г. от свидетеля С. около 18.30 часа, между
подсъдимия И.Г. на мобилния му телефон с ИМЕЙ „Нокия 1200” номер 352901029222562 с
карта с мобилен номер ******** и подсъдимия Е.Ф. били проведени множество
разговори, като Ф. осъществявал обажданията си от мобилен телефон „ Нокия 7360”
с ИМЕЙ № 358399/00/444051/1 с карта с мобилен номер ********/също регистриран
на името на подс. Г./, и също като съучастника си /неустановения
в хода на наказателното производство съизвършител/ местоположението му се
обхващало от териториалния обхват на клетката в с. Михалци
обл. Велико Търново.
Въпреки задържането на подсъдимия И.Г.
на 08.09.2010 г. и установената от полицейските служители към ОД на МВР гр.
Пловдив от работата по всяко едно от
образуваните за отделните случаи на телефонни измами връзка между този подсъдим
и негови съучастници, инициирали обажданията от територията обслужвана от
клетките на мобилните оператори, разположени в с. Михалци
обл. Велико Търново, в чиито обхват попада и с. Стамболово, едва на 14.09.2010 г. в ранните часове на деня
била проведена мащабна специализирана полицейска операция по установяване и
задържане на тези лица. В операцията участвали свидетелите Г.Й.Г. – ******
Сектор „ПКП”, М.С.Б. и А.Д.Д. – служители в Сектор „СПС”, участвали и
служители, имащи качеството на разследващи органи – с оглед необходимостта от
евентуалното извършване на процесуално – следствени действия.
За времето от 6.00 ч. до 6.30 ч. било
извършено претърсване в жилище в *********, обитавано от свидетеля Х.К.К., като
били иззети мобилен телефон „Нокия” с ИМЕЙ
354529016523747 ведно със сим карта на „Мобилтел” с
фабричен номер ************ и мобилен телефон „Нокия”
с ИМЕЙ 354192031971127 ведно със сим карта на
„Мобилтел” с фабричен номер *********** /протокол за претърсване и изземване –
л.22, 23 том 1 от досъдебното производство/. Иззетите
мобилни телефони и сим карти били върнати в хода на досъдебното производство на св. Х.К. срещу разписка /л.169
том 1 от досъдебното производство/.
В село Михалци
било извършено претърсване и на още един адрес. За времето от 7.00 ч. до 7.35
ч. в дома на Н.Р. *** Т. било извършено претърсване, като били намерени и
иззети следните вещи – мобилен телефон „Нокия” с ИМЕЙ
356205005040527, ведно със сим карта на „Мобилтел” с
фабричен номер ******** с мобилен номер*******, мобилен телефон „Нокия” с ИМЕЙ 356630003516261, ведно със сим карта на „Мобилтел” с фабричен номер ************ с
мобилен номер *******, мобилен телефон „Самсунг” с
ИМЕЙ номер 353014030872869, мобилен телефон „Самсунг”
с ИМЕЙ 354317014259147, ведно със сим карта на
„Мобилтел” с фабричен номер ******** с мобилен номер *******, мобилен телефон „Самсунг” с ИМЕЙ неотбелязан, със сим
карта на „Мобилтел” с фабричен номер ******* с мобилен номер *******, мобилен
телефон „Сименс” с ИМЕЙ 351011512914237 и мобилен
телефон „Сименс”, с ИМЕЙ 351011524443522, ведно със
СИМ карта на „Глобул” с фабр.
номер ********** /протокол за претърсване и изземване – л.26, 27 том 1 от досъдебното производство/.
За времето от 6.30 ч. до 7.00 ч. в дома
на Ф.Ц.Ф. *** било извършено претърсване, като били намерени и иззети следните
вещи – мобилен телефон „Нокия 6300” с ИМЕЙ
359811/01/201886/4, активиран със сим карта на
„Мобилтел” с фабричен номер **********, с мобилен номер ******* /на името на
Ф.Ф./, мобилен телефон „Нокия 5130” с ИМЕЙ
358006/03/742715/5 и мобилен телефон „Водафон” с ИМЕЙ
359135030156740. За намерените телефони Ф.Ф. вписал в изготвения протокол за претърсване
и изземване /л.31 – 33 том 1 от досъдебното
производство/, че са на него и на жена му. Поемни лица, участващи при
извършването на процесуално – следствените действия претърсване и изземване от
дома на Ф.Ф. били свидетелите П.П.П. и М.С.Г.. свидетелят П. бил кмет на селото
и бил извикан да участва като поемно лице при провежданата полицейска акция от
св. С.И.С. – **** в РУП Павликени, обслужващ селата Михалци
и Стамболово. Свидетелят Г. ***, но рано сутринта на
14.09.2010 г. отивал за риба като минавайки през с. Стамболово
бил спрян от св. С. и помолен да участва като поемно лице. През цялото време на
процесуално – следствените действия поемните лица били до разследващия полицай
и лично възприемали извършването им и отразяването им в изготвения протокол.
За времето от 7.10 ч. до 7.30 ч. в дома
на подсъдимия Е.Ц.Ф. *** било извършено претърсване, като били намерени и
иззети следните вещи – мобилен телефон „Нокия 7360” с ИМЕЙ номер
358399/00/444051/1, активиран със сим карта на „Глобул” с фабричен номер ****** с мобилен номер ****** /на
името на свидетеля М.М.Р., активирана на 12.03.2010 г./, мобилен телефон марка
„Нокия 6300”
с ИМЕЙ № 357670/01/956992/9, със сим карта на
„Мобилтел” с фабр. номер ******** мобилен номер
*******, мобилен телефон „Самсунг GT-S 5560”
с ИМЕЙ 358654/03/878732/3, със сим карта на „Глобул” с фабричен номер ********* с мобилен номер *******
/на името на Е.Ф./, мобилен телефон „Нокия С5” с ИМЕИ
353757046243604 без клавиатура като под зарядната батерия била намерена СИМ
карта на „О2” с фабричен номер *****, с мобилен номер *******, сим карта на „Мобилтел” с фабричен номер **********
регистрирана с мобилен номер *******, пластика със сим
карта на „Глобул” с фабричен номер *************с
мобилен номер ******* /регистриран на бащата на подсъдимия Ф.Ю.И.. Поемни лица,
участващи при извършването на процесуално – следствените действия претърсване и
изземване от дома на подсъдимия Е.Ф. били свидетелят П.П. и свидетелят Г.М.М..
Свидетелят М., който се намира в приятелски отношения с подс.
Ф., работел като охрана и също би извикан да участва като поемно лице от св.
С.. За намерените вещи Е.Ф. вписал в изготвения протокол за претърсване и
изземване /л.37 – 39 том 1 от досъдебното
производство/, че са лично негови и на съпругата му. През цялото време на
процесуално – следствените действия и тук поемните лица били до разследващия
полицай и лично възприемали извършването им и отразяването им в изготвения
протокол. За осигуряване охрана по провежданата операция по време на
претърсването и изземването в дома на подсъдимия Ф. присъствали и свидетелите
Б. и Д.. Там бил и св. Г.Г..
Всеки един от протоколите от проведените
процесуално – следствени действия по претърсване и изземване бил одобрен от
съдия при РС Пловдив в съответствие с изискването на чл.161 ал.2 от НПК.
Същата сутрин на 14.09.2010 г. бил
задържан подсъдимият Е.Ф. и конвоиран до гр. Пловдив. Заповедта за задържането
с основание по чл.63 ал.1 от ЗМВР била изготвена от св. Г.. Още докато били в
дома на подс. Е.Ф. и преди лицето да бъде конвоирано
до гр. Пловдив св. Г. провел с него разговор – беседа, при който от страна на
подсъдимия било разказано, че от няколко месеца се занимава с телефонни измами,
вършел измамите с лице с прякор Д., Ф. се представял за някакво длъжностно лице
– полицай, прокурор, или за адвокат, а Д. играел ролята на пострадалия роднина
– дъщеря или син, плачел и ревял по телефона, както и осигурявал чрез
посредници картите и телефоните за обажданията и лицата, които прибирали и
доставяли взетите пари и ценности. Обяснено било, че измамите се извършвали от
място близко до реката между селата Стамболово и Михалци. Ф. разказал и за четири случая за извършени измами
на територията на гр. Пловдив, в които участвал – за взети 500 евро и злата,
които измамената дала за пострадалата си дъщеря /случаят с измамата спрямо св.
Е.Д. на 13.08.2010 г./, за взети 15000 евро пак дадени от майка за пострадала
дъщеря /случаят с измамата спрямо св. К.К. на 16.08.2010 г./, за взети около
1000 лева от жена, която била излъгана, че разговаря с посланик и дала парите
си за сина си /случаят с измама спрямо св. М.А. на 07.09.2010 г./ и за неуспялата измама заради задържането на посредника им от
полицията /случаят с лицето В.П. на 08.09.2010 г./.
В деня на пристигането в гр. Пловдив
14.09.2010 г. св. Г. бил разпитан от разследващия орган и изложил в показанията
си за разказаните му при беседата с Е.Ф. четири случая на измами с личното
участие на този подсъдим.
След довеждането на конвоираните лица в
гр. Пловдив на 14.09.2010 г. – освен подсъдимия Е.Ф. били задържани брат му
Ф.Ф. и свидетеля Н.З., беседа с подсъдимия Ф. провел и свидетелят Н.Д.Р. –
***** в Сектор „ПКП”, ангажиран по случая като оперативен работник с оглед
необходимостта от достатъчен личен състав за работата към онзи момент. И пред Р.Е.Ф.
обяснил, че участва в телефонни измами, че се представял обикновено като
полицай, че основен човек в извършването на измамите бил Д., който плачел по
телефона, а освен това набирал лицата, които да прибират парите от измамените.
Разказал също и за четирите случая на измами, за които споделил и на св. Г..
Пред Р.Е.Ф. не пожелал да напише обясненията в писмен вид или да подпише
такива. Освен с подсъдимия Ф. свидетелят Н.Р. провел беседа и с брата на
последния Ф.Ф., които обяснения изготвил в писмен вид и били подписани от далия
ги Ф.Ф..
Лицето с прякор Д. въз основа на
оперативната дейност полицейските служители приели за установено да е
свидетелят П.П.Н..
Подсъдимият Ф.С. бил задържан на
14.10.2010 г.
В хода на воденото досъдебно
производство подсъдимият Ф.С. на 20.10.2011 г. предал на разследващия орган
/протокол за доброволно предаване – л.7 том 10 от досъдебното
производство/ ползван от него мобилен телефон „Нокия
2700с” с ИМЕЙ 358324031805767 ведно със сим карта „Би
кънект” с фабр. № ****** – с
мобилен телефонен номер *********. В този телефон е била поставяна и друга
ползвана от подс. С. към инкриминирания период сим карта – с мобилен номер *******
Към инкриминирания период подсъдимият
И.Ц.Г. ползвал сим карти с телефонни номера: *******
/регистриран на името на майка му И. В. Г., и която карта е била поставяна за
разговори в мобилни телефони с ИМЕЙ номера 352785034089821 и 353014030875219 – съответно иззетите при
задържането му телефони „Водафон” и „Самсунг”/, ******* /регистриран на негово име, която карта
е поставяна в мобилен телефон с ИМЕЙ 352901029222562 – иззетата при задържането
му „Нокия 1200”/, ******* /регистриран на негово име,
която карта е поставяна в мобилен телефон „Водафон” с
ИМЕЙ 352785034089821/.
Подсъдимият пък Ф.М.С. е ползвал сим карти с телефонни номера: ******* /регистриран на
негово име по сключен в гр. Пловдив договор от 22.04.2010 г./, *******/също
регистриран на негово име по договор сключен на 10.06.2010 г. в гр. С./,
******* /регистриран на името на св. С. и даден му от последния, активен от
27.05.2010 г., която карта е била поставяна в предадения доброволно телефон „Нокия 2700с” при задържането му и която карта бе изгубена
при комуникацията на разследващ орган от Сектор „ПКП” Пловдив и ИСТ при МВР С.
във връзка с изготвянето на назначената в хода на съдебното следствие
техническа експертиза/, ******* /също регистриран на името на Т.С. по договор
сключен на 08.04.2010 г. в гр. С..
Подсъдимият Е.Ц.Ф. към инкриминирания
период е ползвал освен използваните за обаждане сим
карти на името на подс. С. /*****/, св. Р. /*******/,
св. И. /*******/, /*******/ и /*******//, св. С. //*******/, /*******/,
/*******/, подс.
Г. //*******// в телефоните с ИМЕЙ номера 358266035550890 и 351980040248480,
също и сим карти с телефонни номера /*******/ и
/*******/ /поставяни освен в телефоните с ИМЕЙ номера 358266035550890 и
351980040248480, както и в иззетата му „Нокия 7630” с ИМЕЙ
358399/00/444051/1/ – регистрирани на негово име, и *********** – регистриран
на името на брат му Ф..
Според заключението на вещото лице по
изготвената СОЕ /л.161, 162 том 1 от досъдебното
производство/ стойността на предадените от св. Т.Х. на 26.05.2010 г. вещи е
както следва: златна гривна – 10 гр., 18 карата, на стойност 510 лв., златна
гривна с инкрустиран сини камъчета – 6 гр., 14 карата, на стойност 246 лв.,
златен комплект от пръстен и гривна свързани със синджир помежду им – 15 гр.,
18 карата на стойност 765 лв., златен комплект от колие с обеци инкрустирани с цирконий – 20 гр., 18 карата на стойност 1 020 лв.,
златно колие – 7 гр., 18 карата на стойност 357 лв., два броя златни синджири с
висулки кръстчета на тях – общо 10 гр., 18 карата на обща стойност за двата 510
лв., два броя златни детски гривни – общо 7 гр., 18 карата, на обща стойност за
двете 357 лв. и златна висулка във фирмата на сфера – 4 грама, 14 карата, на
стойност 164 лв., или всичко на обща стойност 3 929 лв., а стойността на
предадената от св. Л.С. на 30.04.2010 г. златна гривна – 50 гр., 14 карата, е
1950 лв.
Според заключението на вещото лице по
изготвената СОЕ /л.71 том 4 от досъдебното
производство/ стойността на предадените от св. Е.Д. на 13.08.2010 г. вещи е
както следва: златно синджирче с православно кръстче – 15 гр., 14 карата на
стойност 600 лв., комплект златни обеци тип „халки” – двете общо 20 гр., 14
карата, на стойност 760 лв., златен дамски пръстен със скъпоценен камък – 12
гр., 14 карата на стойност 504 лв., и златен дамски пръстен с бяло камъче – 10
гр., 14 карата на стойност 400 лв., всичко на обща стойност 2264 лв.
Според заключението на вещото лице по
изготвената СТЕ /л.565 – 568 том 2 от съдебното следствие/ обект 1.1
представлява мобилен апарат марка „NOKIA” модел
2700с-2, с IMEI № 358324/03/180576/7. Мобилният
апарат при визуален оглед е технически изправен, със следи от интензивна
употреба, не е нарушена целостта на корпуса. При включването на апарата без
поставена в него сим карта вещото лице е извело
подробно описани по номер и съответни имена въведените в паметта на телефона
телефонни номера. Обект 2.1 представлява мобилен апарат „Nokia”
модел 7360 с IMEI № 358399/00/444051/1. Мобилният
апарат при визуален оглед е технически изправен, със следи от дълговременна
интензивна употреба, не е нарушена целостта на корпуса. При включване апаратът,
с поставена в него SIM карта на Globul
(b connect) с номер***** и неактивен PIN код, заработва. IMEI номерът
на мобилен телефон Nokia 7360, записан в паметта, е
358399004440511 и съвпада с IMEI номера
358399/00/444051/1, отпечатан на етикета на корпуса на телефона. Технически е
възможно IMEI номерът да бъде променен. IMEI представлява уникален международен идентификационен
номер за мобилни телефони (GSM и някои сателитни
телефони). Номерът е от 15 цифри разделени на групи, значението на всяка от
които е следното: първите две цифри са RBI – кой е
регистрирал този телефон: 35= BABT (United Kingdom), следващите
четири цифри са TAC = тип на мобилния телефон и пълна
техническа характеристика, следващите две цифри са FAC
= код на производителя, следващите шест цифри са серийният номер на телефона,
последната цифра е контролна. За конкретния IMEI
358399/00/444051/1 няма данни за промяна на IMEI
номера.
На вещото лице по тази СТЕ бе поставена
задача и по отношение на още един обект – сим карта
„Би конект” с фабр. номер
******, която е била към предадения доброволно в хода на разследването в досъдебното производство от подсъдимия Ф.С. мобилен телефон
„Нокия 2700”
с ИМЕЙ 358324/03/180576/7 и която според съпроводително писмо от страна на
***** при Сектор „ПКП” Е. П. – писмо л.510 от том 2 от съдебното следствие, е
била изпратена на ИСТ гр. С., но експертът в заключението си – в пункт 3 – и, е
посочил, че картата не е била представена за изследване.
В заключението си по изготвената втора
СТЕ /л.731 – 734 том 3 от съдебното следствие/ вещото лице е вписало подробно в
раздел „Обективни находки” телефонните номера и съответно имената срещу тях,
записани в паметта на телефонния указателна изследваните мобилен телефон „Нокия 7360”
с ИМЕЙ номер 358399/00/444051/1 и в паметта на сим картата
към него с фабричен номер ********* /изследваните обекти са иззети от дома на
подсъдимия Е.Ф. при проведените претърсване и изземване на 14.09.2010 г./.
Според вещото лице няма обаждания към номера ****, *****,*****, **********. Тук
следва да се посочи от настоящия съдебен състав, че заключението в тази му
последна част относно липсата на обаждания към номер***** не се цени от съда за
достоверно и компетентно, доколкото бе изяснено и при разпита на експерта, че
програмата, чрез която е правил засичането на телефонните обаждания е била
настроена за търсене на номер ***** , докато същият този номер ***** в паметта на сим
картата и на телефона е бил записан по начин
***** -кодът на страната ни +359 е бил заменен с цифрата 0, с което се
обяснява и изводът на експертът. Също следва да се посочи, че според вещото
лице няма обаждания към телефон с номер *****
и това е така, тъй като зададеният за отговор телефонен номер ***** е непълен – липсва една цифра. Необходимият с
оглед разследването по делото номер в пълнотата му е *****, какъвто номер има
записан в паметта на телефона „Нокия 7360” – под името
„****”.
От значение с оглед изясняване на
предмета на настоящото дело е да се посочи, че според вещото лице в изготвеното
от него заключение в паметта на сим картата са
регистрирани последни обаждания към мобилен номер ***** /записан в заключението
по следния начин ***** / с име срещу него „И”, към мобилен номер ***** /записан в заключението по следния начин
***** / с име срещу него „*****” и мобилен номер ***** /записан в заключението по следния начин
***** / с име срещу него „*****”. Тези мобилни номера ****, ***** и ******* са
били ползвани от другия подсъдим Ф.С. – първият номер е регистриран на името на
св. Т.С., вторият и третият – на името на подсъдимия С.. В паметта на сим картата е регистрирано и входящо обаждане от ***** с
име „*****, както и пропуснати обаждания и от ***** с име „И”, и от ****с име
„*****”. Номерът на подс. С. ***** под името „*****”
е бил записан и в паметта на телефона „Нокия 7360” с ИМЕЙ номер
358399/00/444051/1.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: частично от обясненията на подсъдимия Г.,
дадени в хода на съдебното следствие в разпит пред настоящия съдебен състав, от
приобщените чрез прочитането им на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 и т.4 от НПК частични обяснения, дадени в хода на досъдебното
производство в разпит пред разследващ орган /л.59 - 61 том І от ДП/ и
приобщените чрез прочитането им на същото основание обяснения /л.64 - 66 том І
от ДП/, също дадени в хода на досъдебното
производство в разпит пред разследващ орган, частично от обясненията на
подсъдимия С., дадени в хода на съдебното следствие в разпит пред настоящия
съдебен състав, частично от обясненията на подсъдимия Ф., дадени в хода на
съдебното следствие в разпит пред настоящия съдебен състав, от показанията на
свидетелите: Л.С., С., С., Х., Ф., П. – както дадените в хода на съдебното
следствие в разпит пред настоящия съдебен състав, така и приобщените чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК показания,
дадени в хода на досъдебното производство в разпит
пред разследващ орган /л.68 том 3 от ДП/, П., Д., Х., А., Д.Д., К., В.С., Е.Д.,
К., П., Д., Л., К., В., Г., С., П., З., А., Р., Б., Д., Д. – приобщените чрез
прочитането им на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 от НПК показания, дадени в
хода на досъдебното производство в разпит пред
разследващ орган /л.99 том 3 от ДП/; частично от показанията на свидетелите:
И., дадени в хода на съдебното следствие в разпит пред настоящия съдебен състав
и от показанията на същата свидетелка приобщени чрез частичното им прочитане на
основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и
т.2 от НПК, дадени в хода на досъдебното
производство в разпит пред разследващ орган /л.25 том 4 от ДП/, Н. - дадени в хода на съдебното
следствие в разпит пред настоящия съдебен състав и от показанията на същата
свидетелка приобщени чрез частичното им прочитане на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, дадени
в хода на досъдебното производство в разпит пред
разследващ орган /л.97, 98 том 5 от ДП/, Г. - дадени в хода на съдебното
следствие в разпит пред настоящия съдебен състав и от показанията на същия
свидетел, приобщени чрез частичното им прочитане на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, дадени
в хода на досъдебното производство в разпит пред
разследващ орган /л.147, 148 том 1 от ДП/, Р. - дадени в хода на съдебното
следствие в разпит пред настоящия съдебен състав и от показанията на същия
свидетел, приобщени чрез частичното им прочитане на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, дадени
в хода на досъдебното производство в разпит пред
разследващ орган /л.149, 150 том 1 от ДП/, И. - дадените в хода на съдебното
следствие в разпит пред настоящия съдебен състав и от показанията на същата
свидетелка, приобщени чрез частичното им прочитане на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК, дадени
в хода на досъдебното производство в разпит пред
разследващ орган /л.151, 152 том 1 от ДП/, М., А. - дадени в хода на съдебното
следствие в разпит пред настоящия съдебен състав и от показанията на същия
свидетел, приобщени чрез частичното им прочитане на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК, дадени
в хода на досъдебното производство в разпит пред
разследващ орган /л.80, 81 том 5 от ДП/, П., С. - дадени в хода на съдебното
следствие в разпит пред настоящия съдебен състав и от показанията на същия
свидетел, приобщени чрез частичното им прочитане на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, дадени
в хода на досъдебното производство в разпит пред
разследващ орган /л.94 и 95 том 5 и л.5 и 6 том 10 от ДП/, Р., С. - дадени в
хода на съдебното следствие в разпит пред настоящия съдебен състав и от
показанията на същия свидетел, приобщени чрез частичното им прочитане на
основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, дадени в хода на досъдебното производство
в разпит пред разследващ орган /л.46 и 47 том 2 и л.5 и 6 том 10 от ДП/, Н.; от заключенията на вещите лица по двете СОЕ /л.161,
162 том 1 и л.71 том 4 и л.71 том 4 от досъдебното
производство/ и двете СТЕ /л.565
– 568 том 2 и л.731 – 734 том 3 от съдебното следствие/; от множеството писмени
доказателства: заповеди за задържане на лица, протоколи за личен обиск,
протоколи за претърсване и изземване, разпореждания на съдия при ПРС в
производство по чл.161 ал.2 от НПК, справки за лица – български гражданин,
протоколи за доброволно предаване, разписка, протоколи за разпознаване на лица
/том 2 л.32,
том 3 л.102,
том 3 л.103,
том 4 л.11,
том 4 л.29,
том 5 л.22,
том 5 л.83/, фотоалбуми, уведомителни писма, справки за
регистрирани мобилни телефони и сим карти, разпечатки
за проведени телефонни обаждания, платежни нареждания, протокол за оглед на
веществени доказателства, договори за мобилни услуги, молби за издаване на
карти за телефонни обаждания /л.79 и 81 том 9 от ДП/, характеристични справки, приемо – предавателен протокол, справки за съдимост,
справки за задгранични пътувания, справки за постоянен адрес, препис извлечение
от акт за смърт, удостоверение за наследници, справки ГРАО с данни за родственици,
съпроводителни писма, копия на постановления за привличане на обвиняем, на
определение за вземане на МНО „задържане под стража, на присъда, справка за неприключили досъдебни
производства, материали по ЧНД № 6039/2010 г. по описа на ПРС VІІ н. с., справки
за търпени наказания лишаване от свобода и престой в арестни
помещения и затвори; от множеството
веществени доказателства – дискове със записи на справки за регистрирани
мобилни телефони и сим карти и разпечатки за
проведени телефонни обаждания – приложени към кориците на делото, мобилен
апарат марка „NOKIA” модел 2700с-2, с IMEI № 358324/03/180576/7 – приложен към кориците на
делото, мобилен апарат „Nokia” модел 7360 с IMEI № 358399/00/444051/1 и SIM
карта на Globul (b connect)
с номер ********* – също приложени към кориците на делото, мобилен телефон „Нокия 1200”,
черен на цвят, с ИМЕЙ номер 352901029222562 с карта на „Глобул”
в него с номер 89359050100420851504,
мобилен телефон „Самсунг”, черен на цвят, с ИМЕЙ
номер 353014030875219 и с карта на „Мобилтел” в него с фабричен номер ****,
мобилен телефон „Водафон”, черен на цвят, с ИМЕЙ
номер 352785034089821 и с карта на „Мобилтел” в него с фабричен номер *****,
мобилен телефон „Нокия” с ИМЕЙ 356205005040527, ведно
със сим карта на „Мобилтел” с фабричен номер *****,
мобилен телефон „Нокия” с ИМЕЙ 356630003516261, ведно
със сим карта на „Мобилтел” с фабричен номер
***********, мобилен телефон „Самсунг” с ИМЕЙ номер
353014030872869, мобилен телефон „Самсунг” с ИМЕЙ
354317014259147, ведно със сим карта на „Мобилтел” с
фабричен номер **********, мобилен телефон „Самсунг”
с ИМЕЙ неотбелязан, със сим карта на „Мобилтел” с
фабричен номер ******, мобилен телефон „Сименс” с
ИМЕЙ 351011512914237, мобилен „Сименс”, с ИМЕЙ 351011524443522, ведно със сим карта на „Глобул” с фабр. номер ***********, мобилен телефон „Нокия 6300”
с ИМЕЙ 359811/01/201886/4, активиран със сим карта на
„Мобилтел” с фабричен номер *********, мобилен телефон „Нокия
5130” с
ИМЕЙ 358006/03/742715/5 и мобилен телефон „Водафон” с
ИМЕЙ 359135030156740, мобилен телефон марка „Нокия 6300” с ИМЕЙ №
357670/01/956992/9, със сим карта на „Мобилтел” с фабр. номер ************, мобилен телефон „Самсунг GT-S 5560” с ИМЕЙ
358654/03/878732/3, със сим карта на „Глобул” с фабричен номер *********, мобилен телефон „Нокия С5” с ИМЕЙ 353757046243604 без клавиатура, сим карта на „О2” с фабричен номер *****, сим карта на „Мобилтел” с фабричен номер *******, пластика
със сим карта на „Глобул” с
фабричен номер ********* – намиращи се на съхранение в Сектор „ПКП” при ОД на
МВР гр. Пловдив.
При преценката на доказателствената съвкупност по
делото съдебният състав прие, че за част от подлежащите на изясняване факти и
обстоятелства, доказателствата са категорични и непротиворечиви, като изграждат
несъмнен извод относно реализиралото се в обективната действителност. Безспорно
е, а и никоя страна по делото не постави на съмнение това, че спрямо всяко от
лицата Л. Щ. С., К.С.С., Т.В.Х., Т. Е.П., Г.Т.Д. и А.Р.Д., И.П.А., П.Д.И.,
Е.В.Д., К.К.К., В.Т.С., М.А.А. и В.Г.П. на домашния стационарен телефон в
жилището, което са обитавали към съответната инкриминирана дата, посочена по –
горе, е било прието обаждане със съобщение за претърпян пътен инцидент –
катастрофа от близък родственик – син, дъщеря, с пострадало лице, с необходимост
от спешно предаване на средства – пари, ценности, които да спомогнат било то за
освобождаването на близкия от ареста, било то за по – малко наказание, или за
спешна операция, относно проплакването по телефона от друг глас, който след
обръщението към адресатите на обажданията с думата „майко” бива оприличаван на
евентуалния близък, относно приготвянето и разпореждането с приготвени пари и
ценности от горните лица – с изкл. на свидетелите
В.С. и В.П., при които не се е стигнало до реално предаване на пари, относно
уведомяването на лицата, за изпращането на родственик на непознатия за
получаването на приготвените средства, представян най – често за син било на
адвокат, на началник на полиция, на доктор, относно появяването малко след това
на такова лице и затвърждаване на заблудата у измамените, че именно той е
лицето, на което следва да предадат приготвените неща. Показанията на горните
свидетели за тези обстоятелства, а и на разпитаните техни родственици – като
свидетелите С., Ф., П., Д.Д., М.П., било то дадените в хода на съдебното
следствие в разпит пред настоящия съдебен състав /Л.С., С., С., Х., Ф.,
П., П., Д., А., Д.Д., К., В.С., Е.Д.,
И./, било то приобщените чрез прочитането им, заради липсата на спомен /при св.
П., И./ или поради смъртта на един от тях – при св. Д., като непротиворечащи,
кореспондиращи си с и с останалите гласни /от показанията напр. на св. Н. –
участвала при последния случай с лицето В.П., от показанията на свидетелите Г.
и Р., описващи част от случаите, които са им били възпроизведени от подс. Ф. при разговора с него в деня на задържането му/ и
писмени доказателства /вкл. множеството справки за стационарни номера,
разпечатки за проведени разговори с тях към съответната инкриминирана дата/, се
приеха от съда за достоверни и се кредитираха при оценката на доказателствата.
При анализа на показанията на горните лица, приели
обажданията по телефона и извършили разпореждане с исканите им пари или
ценности, следва да се допълни от съда и това, че: в показанията на св. Л.С. в
разпита й в хода на съдебното следствие, се констатира несъответствие между
казаното от нея относно изтеглената сума и предадената /според свидетелката –
11300 лв. е изтеглила от едната банка/ с приложените писмени доказателства
/според платежното нареждане сумата е 11330 лв./, за което разминаване съдът
прие за правдиво това, което е отразено в писмения документ, а неточността за
разликата от 30 лв. се прие, че се дължи на избледняване на спомена за всички
подробности при преживяното с оглед на изминалото време от измамата до
провеждане на разпита. Все заради липса на пълен спомен у част от свидетелите,
които са и предимно възрастни хора /св. А. е почти столетник/, съдът прие да
кредитира казаното от свидетелите П. /относно това какво точно са й казали по
телефона/, И. /относно колко гласа е чула, за какви са се представили и
произхода на приготвените пари/, А. /относно кой и като какъв й се е представил
при обаждането, каква сума е поискал и каква е била дадена/ в разпита им пред
разследващ орган в съответната им част, приобщени чрез частичното им прочитане,
които приобщени показания се потвърдиха от тези свидетели след четенето
им.
Измежду свидетелските показания, извън горепосочените
свидетели, съдът прие да се довери изцяло на казаното от свидетелите Х., К.,
П., Д., Л., К., В., Г., С., З., А., Р., Б., Д. – като последователни, логични,
непротиворечащи си с останалите доказателства по делото /доколкото ако има
противоречие с някои – например при констатирано такова между част от казаното
от свидетелите Б. и Д. с казаното от свидетелите П. и М., се даде вяра на тези
изброени свидетели, а противоречащите им показания не се кредитираха като
неверни/, дадени от лица, които са незаинтересовани от изхода на делото.
Свидетелят Х. няма общо с процесните
инкриминирани деяния, но същият сочи обстоятелства за това как действат
телефонните измамници при набиране на техни помагачи за прибиране на
приготвените от жертвите средства и доставката на такива пратки до определени
места.
Свидетелите П., Д., Л., К., В. и А. са участвали като
поемни лица при извършените разпознавания в хода на досъдебното
производство на лица по протоколи, приложени на л. 11, 29, 66 от том 4 и л.22
от том 5, като в показанията на тези свидетели съдът не констатира противоречие
с отразеното в протоколите за начина на провеждане на процесуално –
следственото действие. Тези свидетели са присъствали на извършените действия,
удостоверили са присъствието си с подписите на съответните за поемни лица
места.
Тук следва да се посочи, че настоящата инстанция прие
да ползва като годни доказателства, въпреки направените възражения от
защитниците на подсъдимия Г. и Ф., протоколите от извършените разпознавания,
приложени на л.102 т.3, л.11 и 29 от том 4 и л.22 том 5 от досъдебното
производство, в които протоколи разпознатият е все подс.
И.Г. и цифрата, определяща поредния му номер сред разпознатите лица е оградена
с молив. Всеки един от тези протоколи съдържа необходимите реквизити, очертани
в чл.129 от НПК, извършените процесуално следствени действия, за които са
съставени тези протоколи, са сторени по реда предвиден в чл.171 от НПК.
Единственото смущаващо нещо в тези протоколи, заради което всъщност е и
възражението за негодността им като писмени доказателствени средства, е
наличното очертаване с кръг на цифрата срещу името на разпознатия подсъдим Г..
Според съда такова очертаване към момента на извършване на процесуално –
следствените действия разпознаване не е било налично, а е сторено след
приключване на разследването по делото в неговата досъдебна
фаза. За такъв извод съдът се позова на обстоятелството, че извършените
действия по разследването и съответно изготвянето на протоколите са сторени от
различни разследващи органи и по различно време /протоколите на л.102 том 3 и
л.11 том 4 за изготвени от **** П. К., протоколът на л.29 том 4 – от С. З.,
протоколът на л.22 том 5 – от Д. А./, от това че в никой от тези протоколи не е
вписано каквото и да било възражение от никой, включително и от подписалия
протоколите разпознат И.Г., също така никой от разпитаните като свидетели
поемни лица не заяви, че такова очертаване е имало от по – рано. Самият пък
подсъдим Г. е разпознат от същите разпознаващи от досъдебното
производство лица А., И., К. и в хода на проведеното съдебно следствие.
Освен протоколите, приложени на л.102 т.3, л.11 и 29
от том 4 и л.22 том 5 от досъдебното производство,
съдът ползва като годни доказателства и протоколите, приложени на л.32 том 2, л.103 том 3, л.83 том 5 от досъдебното производство.
Не се кредитираха от съда извършените действия на
разпознаване в хода на досъдебното производство, респ. не се ползваха сред годните писмени доказателства
протоколите за разпознаване, в които действието е било извършено от В. Н.,
действаща като ******** във време след като е имала от по – рано друго
процесуално качество по делото – на поемно лице при оглед на веществени
доказателства от 16.11.2010 г. /л.126 том 2/ - като протокола, приложен на л.31
том 3 от ДП, а също и не се кредитира и протокола за разпознаване на лице,
приложен на л.66 том 4 от ДП /един от тези, в които цифрата срещу разпознатия
Г. е очертана с молив/, тъй като в същия протокол липсва съществен
реквизит - не е посочено лицето, което
разпознава – протоколът не отговаря на изискванията на чл.129 от НПК.
Изцяло се кредитираха показанията на свидетеля К.,***
на 14.09.2010 г. при проведената полицейска акция е било извършено претърсване
и изземване, като последователни и логични, подкрепящи се от останалите
доказателства. Същественото в неговите показания е, че лицето възпроизвежда
обстоятелства за това как са протекли претърсването и изземването,
протоколирането на действията, описването на намерените и иззети вещи,
присъствието му там и на поемните лица.
Съдът кредитира и показанията на св. З. като
последователни, съответстващи на гласни и писмени доказателства, който свидетел
също възпроизвежда обстоятелства за извършени в дома му в ***** претърсване и
изземване.
Във връзка с извършените претърсвания и изземвания
съдът прие да се довери изцяло и на свидетеля Г. – участвал като поемно лице
при извършеното претърсване и изземване в дома на брата на подсъдимия
Е.Ф.Ф.Ц.Ф., отново като последователни, логични, кореспондиращи си с останалите
доказателства по делото, дадени от лице, непознаващо
никой от подсъдимите или обитателя на претърсения обект, респ.
незаинтересован от изхода на делото.
Следва да се посочи, че този свидетел Г. е бил поемно
лице при претърсването и изземването в дома на Ф.Ф., като другото поемно лице е
бил свидетелят П.П. ***. Този пък свидетел П. е участвал като поемно лице и при
извършеното претърсване и изземване в дома на подсъдимия Е.Ф.. В казаното от П.
съдът констатира противоречия с останалите доказателства, непоследователност
при възпроизвеждане на някои обстоятелства, поради което и не прие да се довери
изцяло на неговите свидетелски показания. Безспорното казаното от него е
длъжността която е изпълнявал, познанството му с Е. и Ф. Ф., че е участвал при
претърсвания и изземванията в домовете на Ф. с с другите поемни лица Г. и М., че се е подписал в
изготвените протоколи, че е бил извикан от св. С., че е имало много полиция. От
същия свидетел обаче по отношение на извършеното претърсване и изземване на
вещи от дома на Е.Ф. се твърди, че е стоял в коридора на къщата, не е разбрал
какво се търси, че другото поемно лице е бил на двора, след това пък се казва,
че бил на улицата, че не знаел къде е бил Е.Ф., след това се казва, че е бил в
една от стаите на къщата. В тази им част показанията не се приеха от съда за
обективни и достоверни, доколкото се опровергават от останалите доказателства –
в частност показанията на св. С. /** служител ** в селото, според когото
поемните лица – включващи св. П., М., Г., са си ходели с разследващия полицай
при извършените претърсвания, знаели са какво трябва да гледат и правят/, на
свидетелите Б., Д. и Г. /***** към ОД на МВР Пловдив присъствали на
претърсването в дома на подс. Е.Ф., според които
поемните лица са присъствали непрекъснато при извършването на процесуално –
следствените действия, знаели са какво се търси и е било намерено/. Нелогично е
свидетелят, който е трети мандат кмет на селото да приеме да се подпише в
изготвен протокол без да се запознае със съдържанието му, а и да твърди че не
знае какво е поемно лице и какви права и задължения има, при положение, че сам
заявява, че е участвал при много претърсвания. Според св. П. най – напред е
било извършено претърсването в дома на подс. Ф. и
след това в дома на Ф.Ф., докато съпоставяйки часовете в изготвените протоколи
е видно, че действията са били извършени в обратната последователност. Освен
това претърсванията и изземванията в домовете на Ф. и
Е. Ф. са били извършени от един и същ разследващ орган – Е. М., който не би
извършвал едни и същи процесуално следствени действия по различен /в единия
случай да се спазят изискванията на чл.160 – чл.163 от НПК – при претърсването
и изземването в дома на Ф.Ф. , а в другия случай – в дома на подс. Ф. – не/ начин. Не без значение за приетата необективност в част от възпроизведените от св. П.
обстоятелства за съда е и това, че за съдебното заседание, в което е разпитан,
е пътувал с подс. Е.Ф. – създавайки впечатление за
заинтересованост от даването на показания по делото.
Пак за обсъжданите действия по претърсване и изземване
в дома на подс. Е.Ф. съдът прие в показанията на
другото разпитано като свидетел поемно лице Г.М., че също не следва да се
довери на всички възпроизведени обстоятелства и в частност на казаното, че е
стоял отвън до входната врата, че не е видял какво е намерено и иззето и е
подписал протокола без да се запознае с него. Съображенията за некредитирането на показанията на този свидетел в тази им
част са отново опровергаването им от останалите гласни доказателства, дадени от
другите свидетели, които са присъствали, както и от св. С..
Показанията на свидетелите С., Б. и Д. се кредитираха
от съда като последователни, логични, кореспондиращи си помежду си и неопровергани от останалите доказателства по делото.
При обсъждане на показанията на горните свидетели
съдът прие да посочи, че съдебният състав прие да ползва като годни
доказателства протоколите от извършените процесуално – следствени действия
претърсване и изземване, приложени на л.22 и 23 том1, л.26 и 27 том 1, л.31 – 33 том 1 и л.37 – 39
том 1 от ДП, доколкото протоколите съдържат изискуемите се реквизити,
действията са извършени и по реда предвиден в чл.161 – 163 от НПК, като всеки
протокол е бил представен на съответния първоинстанционен съд за одобрението му
и е било издадено съдебно разпореждане за одобрението им. В протоколите липсват
вписани възражения относно отразеното в съдържанието им от когото и да било от
подписалите ги лица. За това и съдът пък прие, че намерените и иззети вещи при
тези претърсвания и изземвания са били приобщени по реда предвиден в НПК и
съответно вещите се ценят като годни веществени доказателства. Направеното възражение
от страна на защитата на подс. Ф. не бе прието за
основателно.
Констатирано бе от съда, че в протокола на л.37 – 39
том 1 от ДП намерената в мобилния телефон „Нокия 7360” сим
карта на „Глобул” е с погрешно посочен сериен номер
–*****, вместо действителният такъв ********, който номер ********, е
констатиран и от вещото лице по СТЕ /това е картата с мобилен номер********,на
името на св. М.Р./. Тази неточност в последната цифра не може да повлияе на
съда до степен да приеме, че извършените претърсвания и изземване са сторени не
по предвидения в НПК ред или пък, че изготвения протокол не е годно писмено
доказателство. Касае се според съда до техническа грешка. Колкото до
възражението на защитата на подс. Ф., че прокурорът е
посочил различни номера на ИМЕЙ и на сим скарта в обвинителния акт – при обстоятелствена част и
описание на веществените доказателства в приложението към обвинителния акт – то
това не съставлява съществено процесуално нарушение, което да ограничава
правото на защита на предадените на съд лица, нито пък влияе върху годността на
процесуалните действия, при които описаните вещи са били приобщени като
веществени доказателства.
Показанията на св. Р. се приеха изцяло като обективни
и достоверни от съда – последователни са, липсват доказателства, които да
внесат съмнение в тяхната истинност.
Относно показанията на разпитаните по делото като
свидетели *** служители Г., Р. и С. съдът прие да ги кредитира изцяло /с
незначително изключение за св. Г./ като последователни, логични, съответстващи
на останалите доказателства по делото
/доколкото по – долу ще се изложи защо при констатирано противоречие с
обясненията на подс. Ф. казаното от последния се прие
за неистина/.
В показанията си св. Г. посочи, че лицето с прякор Д.
е било с имена П.Н., а в приобщените от досъдебното
производство показания, дадени в разпит пред разследващ орган, чрез четенето им
в тази част лицето се конкретизира като такова с имена П.П.Н.. Съдът не прие да
ползва казаното за лице с имена П.Н., доколкото и разпитаният св. Г. заяви след
прочитане на показанията му, че правилното е казаното от него в хода на досъдебното производство, а и П.П.Н. са имената на
разпитания свидетел Н.. В показанията на св. Г. в разпита в хода на съдебното
следствие и прочетените частично показания от разпит пред разследващ орган,
дадени в хода на досъдебното производство, относно
сочените за разказани му от Е.Ф. случаи на телефонни измами съдът не констатира
разминавания.
За свидетелите Р. и С. освен показанията им дадени в
хода на съдебното следствие, съдът прие да ползва и показанията, дадени в хода
на досъдебното производство и приобщени чрез
частичното им прочитане, заради липсата на спомен към момента на провеждане на
съдебното производство.
Относно възраженията на защитниците най – вече на
подсъдимия Ф. за доказателствената стойност на показанията на свидетелите Г. и
Р., съдът се солидализира с изразеното мнение, че
една осъдителна присъда не може да почива само на показания на свидетели
полицейски служители, които са провеждали разговори, т. нар. беседа, със
задържано лице, и които възпроизвеждат тези разговори, но показанията на
свидетелите Г. и Р. в тази им част не са единствените преки и косвени
източници, въз основа на които настоящата инстанция изгради извода си за
постановяване на осъдителната присъда. Както се посочи и по – горе показанията
на тези свидетели – в тяхната им цялост, са последователни, логични и
обстоятелствени, в същите не се съдържат противоречия /с изключение на
посоченото по – горе за имената на св. Н./ или обърквания. Следва да се посочи,
че за тези двама свидетели, които възпроизвеждат едни и същи разказани им от
Е.Ф. случаи, липсват доказателства по делото да са били предварително заедно да
разучават или обсъждат случили се телефонни измами, за които и двамата възпроизвеждат
като разказани им от подс. Ф., освен това двамата са
провеждали на различни места разговорите си с този подсъдим – Г. в с. С., а Р.
***, свидетелят Р. не е работел преди 14.09.2010 г. по телефонните измами – т.
е. не е бил наясно какви случаи се разследват и как са били извършени
престъпленията по тях, а е бил извикан за помощ като оперативен работник
предвид необходимостта от осигуряване на човешки ресурс в работата с повечето
задържани лица.
Съдът кредитира показанията на св. Н., дадени пред
съда, почти изцяло с изключение на частта, в която твърди, че името на мамената
възрастна жена е М., както и в частта за конкретния размер на казаната на
измамниците сума, която се намира у пострадалата В.П., което съдът прие, че се
дължи от една страна от избледняване на спомена от случилото се, а от друга от
объркване с името на дъщерята на В.П. – свидетелката П., чието собствено име е
М.. Приобщените чрез прочитането им показания на свидетелката, дадени в хода на
досъдебното производство в разпит пред разследващ
орган, относно обсъжданите части, се ползваха от съда като достоверни.
Съдът ползва и показанията на св. С. – както дадените
в хода на съдебното следствие в разпит пред съдебния състав така и тези, дадени
в хода на досъдебното производство, приобщени чрез
частичното им прочитане, заради липсата на спомен у свидетеля.
Съдът кредитира като обективни част от показанията на
св. И., дадени в хода на съдебното следствие в разпит пред съдебния състав така
и тези, дадени в хода на досъдебното производство,
приобщени чрез частичното им прочитане, заради липсата на спомен у свидетелката
/за това какъв е бил номера на подс. С. към 2010 г. /********/, че
подсъдимите С. и Г. за живели заедно/. Съдът не прие за достоверно казаното от
свидетелката досежно моментът, когато са били
сключени договорите с мобилния оператор за закупуването на сим
картите на нейно име – че е било към средата на м. август 2010 г., доколкото чрез
прочетените й показания от досъдебното производство в
тази им част и от справките от мобилния оператор „Виваком”
се изясни, че договорите на нейно име са били сключени в началото на м. август 2010 г., като са активирани
на 04.08.2010 г. От съществено значение са показанията на свидетелката И., в
които твърди, че С. е бил на море – в гр. Б. /което се потвърждава и от
разпечатки за проведени телефонни разговори на ползваните към онзи момент
телефони с номера ****** и ********/ преди да бъде помолена да закупят карти на
нейно име и си е дошъл до гр. С. от морето за това.
По отношение на показанията на св. Р. съдът прие да ги
цени като обективни само в частта, в която лицето заявява, че познава
подсъдимия Е.Ф., че не е знаел телефоните на брат му и баща му и не е провеждал
разговори с тях. В частта обаче, в която се твърди, че бил закупил от подс. Ф. предявеното му веществено доказателство – мобилния
телефон „Нокия 7360”, иззет от дома на Е.Ф., преди
полицейската акция, съдът счете че не отговаря на обективната действителност –
доколкото в показанията си свидетелят бе непоследователен в изложеното относно
апарата – веднъж го бил взел в началото на 2010 г., после пък няколко
дни преди полицейската акция, продал го бил в Павликени, пък пак се оказал у
него след 5 – 6 месеца, а освен това и разпечатките за провежданите с този
телефон разговори с различни мобилни карти сочат, че същият се е ползвал към
инкриминирания период от време именно от подс. Ф., а
не от друго лице.
Свидетелят Н. също бе непоследователен в показанията
си – като веднъж заявява, че прякорът му е Г., след това е Д.. Неговите
показания относно познанството му с подс. Ф., че е
зет в с. Горна Оряховица и с какво се занимава се
кредитираха от съда.
В обясненията си и тримата подсъдими И.Г., Ф.С. и Е.Ф.
отрекоха да са извършвали телефонните измами, за които са предадени на съд.
Тази позиция на подсъдимите обаче не се прие от съда за правдива, а напротив
настоящата инстанция счете въз основа на останалите гласни, писмени и
веществени доказателства в тяхната съвкупност трите лица са авторите на процесното престъпление.
Дадените обяснения от тях са израз на изградената и
преследвана защитна позиция, като обясненията им се кредитираха само относно
непротиворечащите на останалите доказателства по делото възпроизведени
обстоятелства.
За подсъдимия Г. това са, че се е познавал с подс. С., че са живели и работели заедно, че е ползвал
дадени му телефон и карта от подс. С., че е закупил
две карти, една от които е останала после при него, че не познава подс. Ф. /доколкото по делото няма никакви доказателства
визуално подсъдимите Г. и С. да са възприемали подс.
Ф. до края на инкриминирания период/, както и относно разказаното за случая на
08.09.2010 г. с В.П., когато е бил задържан, че е оставял карта до моста „Ч.” в
гр. С.. Съдът прие да кредитира и обясненията на подс.
Г., дадени в хода на досъдебното производство в
разпит пред разследващ орган, които бяха приобщени
чрез прочитането им с цел констатиране на противоречия с казаното пред
настоящата инстанция, доколкото тяхната достоверност намира опора и в други доказателства
по делото – справки, протоколи за разпознавания, свидетелски показания.
Причината посочена от Г. като обуславяща дадените от него обяснения в хода на досъдебното производство /четените такива/ - че бил
уплашен, не се прие за основателна такава, още повече че лицето е участвало в
извършването на процесуално – следствените действия – разпити на обвиняем, със
защитник – така че да е бил наясно с процесуалните си права /вкл. и дава или не
и какви точно обяснения/ и да не е бил ограничаван в правото му на защита. За
това пък и в останалата им част – че бил идвал в Пловдив само един път – в деня
на задържането му, относно момента на закупуването на картите, относно броя на
ползваните карти, обясненията на лицето се опровергаха според съда от останалите
годни доказателства по делото и не се кредитираха.
Доказателства, че подсъдимият Г. е участвал в
инкриминираните деяния се съдържат освен в неговите обяснения /приобщените
такива чрез четенето им/, в които разказва за четири случая на лично участие,
така и в протоколите за разпознаване на лица, където е бил разпознат на няколко
пъти като лицето, което е било изпращано от обаждащите се по телефона и е
идвало до дома на телефонната жертва, в показанията на свидетелите, пред които
същият сам се е представял за сина на този, който го изпраща, съвпадащо
действително с указаното от обаждащият се на измамените, от множеството
разпечатки на телефонни разговори, от които е видно, че от ползваните от него сим карти с телефонни номера ********, /регистриран на
името на майка му И. В. Г., и която карта е била поставяна за разговори в
мобилни телефони с ИМЕЙ номера 352785034089821
и 353014030875219 – съответно иззетите при задържането му телефони „Водафон” и „Самсунг”/, ******
/регистриран на негово име, която карта е поставяна в мобилен телефон с ИМЕЙ
352901029222562 – иззетата при задържането му „Нокия
1200”/, ****** /регистриран на негово име, която карта е поставяна в мобилен
телефон „Водафон” с ИМЕЙ 352785034089821/ е имал
входящи и изходящи обаждания към мобилния номер на името на св. Р. ******
/иззет от подс. Е.Ф. и поставян освен от иззетата от
Ф. „Нокия 7360” с ИМЕЙ 358399/00/444051/1, а и в двата
телефона, от които е звъняно на стационарните
телефони на пострадалите с ИМЕЙ номера 358266035550890 и 351980040248480/, към
мобилния номер на негово име ******** – също поставян в телефоните, от които са
се обаждали Ф. и съучастника им, също и към мобилните номера, ползвани и от подс. С. – и на ********, и на ********, и на ********.
В обясненията на подс. С.
съдът се довери само това относно познанството си и приятелството с бившия си
колега Г., относно закупуването на карти на негово име, на закупени такива от
свидетелите И., С. и подс. Г., за което той ги е
помолил, относно изчерпването на възможността да закупува други карти за себе
си, непознаването на Ф. /визуално до края на инкриминирания период/, ползвания
от него номер, че са оставяли карти до моста „Ч.”. За тези факти съдът не
констатира противоречие в обясненията с останалите доказателства по делото. В
частта обаче за това кога са били закупувани картите на името на свидетелите И.
и С., че няма нищо общо с телефонните измами и не е идвал до Пловдив /при
положение, че лично е подписал договор на 22.04.2010 г. в гр. Пловдив за
предоставяне на мобилна услуга/ съдът прие, че обясненията са неистински,
насочени към опита да осигурят благоприятен изход от наказателното
производство, изолирани са, не намират опора, а напротив опровергават се от
останалите доказателства по делото. За това, че подсъдимият С. е бил наясно със
случаите на телефонни измами, които са предмет на делото, съдът черпи
доказателства и от множеството разпечатки и справки за телефонните обаждания на
ползваните от същия подсъдим към инкриминирания период телефонни номера
******** /регистриран на негово име по сключен в гр. Пловдив договор от
22.04.2010 г./, ******** /също регистриран на негово име по договор сключен на
10.06.2010 г. в гр. С./, ******** /регистриран на името на св. С. и даден му от
последния, активен от 27.05.2010 г., която карта е била поставяна в предадения
доброволно телефон „Нокия 2700с” при задържането му/,
******** /също регистриран на името на Т.С. по договор сключен на 08.04.2010 г.
в гр. С., от които телефонни номера са регистрирани обаждания – входящи и
изходящи и към номера ползвани от подсъдимия Г., и към номера ползвани от подс. Ф., вкл. и в използваните за разговори в телефоните,
от които са били насочени обажданията към пострадалите лица. Също така
телефоните ползвани от С. са били записани в паметта на сим
картата и телефона „Нокия 7360”, иззети от подс. Ф. – според заключението на вещото лице по СТЕ
номерата ********* /записан в заключението по следния начин ********/ е въведен
в паметта на сим картата с име срещу него „И”,
******** /записан в заключението по следния начин ********/ - с име срещу него
„****” и ***** /записан в заключението по следния начин ********/ - с име срещу
него „****”, а ********* – в паметта на телефона – с име „****”, като според
това кредитирано заключение на експерта между номерата на С. и номера на
изследваната сим карта /на името на св. Р./ е имало
регистрирани входящи, изходящи и пропуснати обаждания. С. е сочен и от подс. Г. в ползваните обяснения като лицето, което го е
изпратило до Пловдив и с което е поддържало контакт, за което са узнали и
свидетелите Н. и С..
По отношение на обясненията на подс. Е.Ф. съдебния състав се довери на казаното от същото
лице относно това с какво се занимава – че ходи по чужбина, че внася автомобили
и други стоки, които продава, относно ползваните от баща му и брат му телефони, за случилото се
претърсване в дома му и последвалото задържане, за това, че е бил разпитван от
св. Г. в дома му, че е бил конвоиран до Пловдив, че не познава другите
подсъдими.
В частта, с която свидетелят отрича да е
разговарял със свидетелите Г. и Р., при които разговори да е обяснявал за
случаи на телефонни измами, в които е участвал лично обясненията му
противоречат с казаното от тези двама свидетели, чиито пък показания съдът прие
да кредитира по причини посочени по – горе. Подсъдимият заяви, че и не познава
лице с имена П.П.Н., но пък последния – св. Н., каза в разпита си за
познанството си с подсъдимия Ф..
И за този подсъдим според съда
доказателствата в тяхната съвкупност, преценени и поотделно, водят до един
категоричен и несъмнен извод, различен от лансирания от защитниците на този
подсъдим, а именно, че подс. Е.Ф. е извършител наред
с останалите подсъдими и техния съучастник в престъплението, за което е
предаден на съд.
Телефоните, от които са регистрирани
обажданията към стационарните номера на Л. Щ. С., К.С.С., Т.В.Х., Т. Е.П.,
Г.Т.Д. и А.Р.Д., И.П.А., П.Д.И., Е.В.Д., К.К.К., В.Т.С., М.А.А. и В.Г.П., с
ИМЕЙ 358266035550890 и 351980040248480, не са намерени в хода на воденото
наказателно производство. В тези телефони обаче в инкриминирания период са
регистрирани обаждания с номера ******** /регистрирана карта на името на подс. Е.Ф./,**********/ също регистрирана карта на името на
подс. Е.Ф./, ********** /регистрирана карта на името
на Ф.Ф. – брат на подс. Ф., но ползвана от последния/.
При използването на картата си с мобилен номер ********, регистрирана на негово
име, докато е била в телефона с ИМЕЙ 358266035550890 са регистрирани разговори
към номера на баща си Ю.И. ********* звънял е и на брат си Ф.Ф. на *******,
който номер е записан и в паметта на иззетата „Нокия”.
В единият използван телефон с ИМЕЙ 358266035550890 е ползвана в различни
периоди от време и сим картата на името на св. Р. с
номер ******, която карта дори е иззета от подсъдимия при извършените
претърсвания и изземвания от дома му. Тази последна карта с тел. номер
********* е била поставена в иззетата пак от Е.Ф. „Нокия
7360”, в
паметта на която сим карта и телефонен апарат са били
записани ползваните три номера /посочени по – горе/ от подс.
С.. В същата иззета „Нокия 7360” е поставяна и карта с
номер *******, регистрирана на името на подс. Г.,
като пък от този номер ********* са регистрирани обаждания и към подсъдимия С.
– на ********, и към подс. Г. – на *******, и към
брат му на ********. Именно поставянето в телефоните с ИМЕЙ номера
358266035550890 и 351980040248480 на карти вкл. и регистрирани на негово име, в
които са били и ползваните на името на свидетелите И. и С. и подсъдимите С. и
Г. карти /с посочени по – горе номера/ при обажданията към пострадалите лица на
стационарните телефони, както и посочените други обаждания с други ползвани от Ф. номера, а и
регистрирани обаждания от инкриминираните телефони към собствените му брат и
баща, съдът прие, че подсъдимият Е.Ф. е едно от лицата, които е инициирало обажданията
към пострадалите лица – един от извършителите на процесната
измама. В подкрепа на този извод са не само изградените връзки от регистрирани
обаждания между различни телефони и сим карти, както
и наличието на веществените доказателства, но и показанията на свидетелите Г. и
Р., възпроизвеждащи лично казано им от подс. Ф.
негово участие в четири от случаите, освен това Ф. бе уличен и от една от
свидетелките – Е.Д., чийто глас е разпознала измежду гласовете на обадилите й
се.
По отношение на възражението на
защитниците на подсъдимия Ф., че в приложените разпечатки няма разговори към
телефон с ИМЕЙ номер 351980040248480, а към номер завършващ на ****, съдът
констатира, че в действително в част от приложените разпечатки при изписване на
ИМЕЙ номер 351980040248480 последната цифра /която според експерта по СТЕ е
контролно число/ е изписана 7, а не 0, но в съпроводителните писма /с положени
подпис и печат/, с които са били изпращани от мобилните оператори на
разследващия орган тези разпечатки навсякъде е вписано, че се касаят до
телефони с ИМЕЙ 351980040248480, а не ИМЕЙ 351980040248487 – напр. л.124 том 3, л.107 том 6, л.106 том 4, л.2 том 7. За съда е
безспорно, че се касае до телефони с едни и същи ИМЕЙ номера 358266035550890 и
351980040248480.
Съдът кредитира заключенията на вещото
лице оцените по изготвените две СОЕ /л.161, 162 том 1 и л.71 том 4 от досъдебното производство/ като компетентни, изготвени с
нужните познания и опит в съответната област и неоспорени от страните по
делото.
Съдебният състав ползва заключението и
на вещото лице по приетата СТЕ /л.565 – 568 том 2 от съдебното следствие/ също
като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в съответната област и
също неоспорено от страните по делото.
Съдът кредитира и заключението на експерта
по СТЕ /л.731 – 734 том 3 от съдебното следствие/ също като компетентно, с
изключение на частта, в която вещото лице дава отговор, че не са регистрирани в
паметта на изследваните обекти разговори с номера ******** и ********.
Причината да не се ползва заключението в тази му част бе посочена по – горе и
същата не се състои в липса на компетентност на експерта или неправилно и
необективно изготвяне на крайното заключение. За номерът ********цифровото му
изписване е непълно – липсва една цифра, необходимият с оглед разследването по
делото номер в пълнотата му е ********, какъвто номер има записан в паметта на
телефона „Нокия 7360” – под името „******”. За номер
**********в паметта на сим картата и на телефона е
бил записан по начин ******** – кодът на
страната ни **** е бил заменен при записа в паметта на изследваните обекти с
цифрата 0, като в сим картата са регистрирани
входящи, изходящи и пропуснати обаждания към номер ******* /*******/, и същият
този номер /на подс. Ф.С. е бил запаметен в сим картата и телефона под името „*****”/.
При така очертаната като безспорна
фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимите И.Ц.Г., Ф.М.С. и Е.Ц.Ф. са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.211
вр. чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода от 30.04.2010 г. до 08.09.2010 г. в
гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление и след предварителен
сговор помежду си и с неизвестен извършител, с цел да набавят за себе си и за
неизвестния извършител имотна облага са
възбудили и поддържали заблуждение:
-
на 30.04.2010 г. у Л. Щ. С. и с това са й причинили
имотна вреда в размер на: пари в размер на 13 330 лв., златна гривна 50 грама, 14 карата на
стойност 1 950 лв., или всичко вреда на обща стойност 15 280 лв.;
-
на 04.05.2010 г. у К.С.С. и с това са й причинили имотна
вреда в размер на 10 000 лв.;
-
на 04.06.2010 г. у Т. Е.П. и с това са й причинили имотна
вреда в размер на: пари в размер на 1 060 евро с левова равностойност
2 073.73 лева и златна халка – 5 грама, 22 карата на стойност 305 лв., или
всичко вреда на обща стойност 2 378.73 лв.;
-
на 05.06.2010 г. у Г.Т.Д. и А.Р.Д. и с това са им
причинили имотна вреда в размер на 4 000 лв.;
-
на 05.06.2010 г. у И.П.А. и с това са й причинили имотна
вреда в размер на 3 000 лв.;
-
на 04.08.2010 г. у П.Д.И. и с това са й причинили имотна
вреда в размер на 12 580 лв.;
-
на 13.08.2010 г. у Е.В.Д. и с това са й причинили имотна
вреда в размер на: златно синджирче с православно кръстче – 15 грама, 14 карата на
стойност 600 лв. и комплект златни обеци
тип „халки” – двете общо 20
грама, 14 карата, на стойност 760 лв., всичко вреда на
обща стойност 1360 лв.;
-
на 21.08.2010 г. са направили опит да възбудят и
поддържат заблуждение у В.Т.С. и с това да й причинят имотна вреда в размер на
10 000 лв., като деянието е останало недовършено поради независещи от
волята на дейците причини;
-
на 07.09.2010 г. у М.А.А. и с това са й причинили имотна
вреда в размер на 1 010 лв.; и
-
на 08.09.2010 г. са направили опит да възбудят и поддържат
заблуждение у В.Г.П. и с това да й причинят имотна вреда в размер на 3 500
лв., като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на
дейците причини,
или всичко, причинена вреда за пострадалите на обща стойност 63 108.73
лв., като измамата е извършена от две и повече лица, сговорили се предварително
за нейното извършване, и измамата е в особено големи размери, представляваща
особено тежък случай.
От
обективна страна в периода от 30.04.2010 г. до 08.09.2010 г. у всеки един от
живущите в гр. Пловдив свидетели Л. Щ. С., К.С.С., Т. Е.П., Г.Т.Д. и А.Р.Д.,
И.П.А., П.Д.И., Е.В.Д., В.Т.С., М.А.А., както и на лицето В.Г.П. е било
възбудено заблуждение чрез създаване на невярна представа за случило се с техен
близък събитие – предизвикана и претърпяна катастрофа с пострадало лице, със
задържане на близкия, който в някои от случаите бил и пострадал и имал нужда и
от медицинска помощ, съответно на: 30.04.2010 г. у св. Л.С. – че е пострадал
синът й и е ударил ******, на 04.05.2010
г. у св. С. – че са катастрофирали синът й и снаха й и синът й е бил задържан,
на 04.06.20210 г. у св. П. – че синът й е блъснал човек, който бил починал, а
синът й задържан, на 05.06.2010 г. у св. Г. и А.Д. – че също синът им е
направил катастрофа, блъснал е човек, на 05.06.2010 г. у св. А. – че внукът й
направил катастрофа с пострадало лице, на 04.08.2010 г. св. И. – че синът й
направил катастрофа и бил задържан, на 13.08.2010 г. у св. Д. – че дъщеря й е
катастрофирала и имало пострадал *******, на 21.08.2010 г. у св. В.С. – че
синът й е катастрофирал и пострадалият човек е починал, на 07.09.2010 г. у св.
А. – че синът й е предизвикал катастрофа и е имало пострадало дете, и на
08.09.2010 г. у В.П. – че дъщеря й е катастрофирала и била пострадала и имала
нужда от операция. На всяко от тези лица се съобщавало, че било необходимо
предаване на пари и/или други ценности било то за
освобождаването на близкия от арест или затвор, било то за по – малко наказание
или пък за операция на същия – при последния случай с П.. Формирането на тези
заблуди у посочените по – горе лица е ставала чрез провеждане на телефонни
разговори на стационарните им номера, като изходящите обаждания са били
инициирани от мобилни телефони с ИМЕЙ номера 358266035550890 /при Л.С., К.С.,
Е.Д., В.С., М.А. и В.П./ и с 351980040248480 /при Т.П., Г. и А.Д., И.А. и П.И.,
Е.Д./, чиито обаждания са регистрирани от клетка на оператор, предоставящ
мобилната услуга, разположена в с. Михалци общ.
Павликени обл. Велико Търново – териториално
обслужваща и близко разположеното с. Стамболово. Тези
заблуди у посочените лица са поддържани и затвърждавани и чрез даване на
възможност на адресатите да чуят по телефона проплакващ глас, обръщащ се винаги
с „Майко” и също молещ за помощ, от намеса в разговора на включващ се полицай,
началник на полицията, адвокат или доктор, а при св. А. и дори посланик.
Активната роля в иницииране на обажданията и
въвеждане на лицата в заблуждение е била на подсъдимия Е.Ф., който в
разговорите е действал и с друго лице, чиято самоличност не се установи и
доказа в хода на настоящото производство по несъмнен начин. Заблуждението у
част от пострадалите е било затвърждавано и от подс.
Г., който е ходил до адресите им по местоживеене за получаване на пари или
ценности – напр. при св. Л.С. преди предаването на парите и златната гривна е
попитала дошлия Г. дали той е синът на адвоката, при което подсъдимият е
отговорил потвърдително, св. С. след като отишла на указаното й по телефона
място и идването на подсъдимия Г. до нея след като той й казал, че е сина на
шефа на полицията тогава му предала парите, на св. П. й качал, че е сина на
адвоката и след това получил пари и злато, при св. А. – бил попитан дали ще
стане нещо и след потвърдителен отговор получил приготвените пари, при св. Д.Г.
й казал, че баща му го пратил, попитал я дали ще му даде нещо, след което
получил пари и накити от свидетелката.
Съобщаването на неприятна вест за най –
близките хора на измамените, с опасност било за лишаването им от свобода или
опасност за живота и здравето им, включването само на проплакващ глас уж от
близкия, създаването на убеждение за истинност и сериозност на представяния
случай чрез включване на глас на някакво длъжностно лице или адвокат или
доктор, искането за бързина във времето за реакция без възможност за комуникация
с друго лице извън обаждащите се е поставило пострадалите в особено емоционално
състояние на стрес, на притеснение, което ги е лишило от адекватна и правилна
реакция, като за същите е формирано убеждение, че следва да слушат и изпълняват
всичко каквото им кажат обаждащите се. Именно в такова състояние Л. Щ. С.,
К.С.С., Т. Е.П., Г.Т.Д. и А.Р.Д., И.П.А., П.Д.И., Е.В.Д., М.А.А., както и на
лицето В.Г.П. са взели решение да се разпоредят със свое имущество – било то
пари или бижута, което да предадат на изпратеното лице и по този начин да
помогнат било за освобождаването на близкия им, било то за съдействие за по –
леко наказание, или за безпроблемното му довеждане, или пък за извършването на
спешната операция – в каквато насока са били мамени. Само при свидетелката В.С.
само заради липсата на средства, включването на съпругът й в разговора с
измамниците не се е стигнало до вземането на решение за предоставяне на лично
имущество.
В
резултат на формираните и поддържани у Л. Щ. С., К.С.С., Т. Е.П., Г.Т.Д. и
А.Р.Д., И.П.А., П.Д.И., Е.В.Д., В.Т.С., М.А.А., както и на лицето В.Г.П.
неверни представи лицата, с изключение на С. и П., се разпоредили със свое
лично имущество като предали на подсъдимия Г. съответно: на 30.04.2010 г. Л. Щ.
С. предала пари в общ размер на 13 330 лв. и златна гривна 50 грама, 14 карата, на
04.05.2010 г. К.С.С. предала пари в общ размер на 10 000 лв., на
04.06.2010 г. Т. Е.П. предала пари – 1060 евро с левова равностойност
2 073.73 лева, 600 лв. и златна халка 5 грама, 22 карата, на 05.06.2010
г. Г.Т.Д. и А.Р.Д. са предали пари в общ размер от 4000 лв. – всеки от
изтеглените от негова сметка по 2000 лв., на 05.06.2010 г. И.П.А. е предала
пари в общ размер на 3 000 лв. /заделила ги за бъдещото й погребение/, на
04.08.2010 г. П.Д.И. предала пари в общ размер на 12 580 лв., на 13.08.2010 г.
Е.В.Д. предала златни накити златно синджирче с православно кръстче – 15 грама, 14 карата, и
комплект златни обеци тип „халки” – двете общо 20 грама, 14 карата, които
свалила лично от себе си, на 07.09.2010 г. М.А.А. предала пари в общ размер на
1010 лв. От свидетелката В.С. били искани 10000 лв., а от В.П. – 3500 лв.,
които казала, че има и може да даде, но в случаите и при двете жени не се
стигнало до реално предаване на пари на подсъдимите – при С., заради липсата на
средства и включването на съпругът й в разговора с измамниците, а при П. –
заради задържането на подсъдимия Г. от свидетелите Н. и С.. В тези два случая –
със С. и П. измамата е останала във фазата на опита – недовършване
на деянията по причини извън волята на подсъдимите.
Стойността
на предадената от св. Л.С. златна гривна 50 грама, 14 карата е била
1950 лв., стойността на предадената от св. П. златна халка 5 грама, 22 карата е била
305 лв., а стойността на предадените от св. Д. бижута е била златно синджирче с
православно кръстче – 15
грама, 14 карата – 600 лв., и комплект златни обеци тип „халки” – двете
общо 20 грама,
14 карата – 760 лв.
Размерът
на причинената за лицата Л.С., С., П., Г. и А.Д., А., И., Д. и А. реално
причинена имуществена вреда в резултат на актовете на имуществено разпореждане
след изградените и поддържани у тях неверни представи е: за С. – в общ размер
на 15280 лв., за С. – 10000 лв., за П. – в общ размер на 2 978.73 лв., за
Г.Д. – 2000 лв., за А.Д. – 2000 лв., за А. – 3000 лв., за И. – 12580 лв., за Д.
– общо в размер на 1360 лв., за А. – в размер на 1010 лв.
По
отношение на деянието, касаещо св. Т. Е.П., макар и същата да е претърпяла в
резултат на сторената спрямо нея измама имуществена вреда в общ размер на 2978.73
лв., съдът призна подсъдимите Г., С. и Ф. за виновни само в това да са
причинили на жената вреда в общ размер на 2378.73 лв. /без да се включва сумата
от 600 лв./, доколкото обвинението изначално е повдигнато така спрямо тримата
подсъдими с внесения за разглеждане в съда обвинителен акт и настоящата
инстанция не би могла да осъди лицата за по – големия, макар и действително
причинен такъв размер от 2978.73 лв., без да е приложен института на изменение
на обвинението по чл.287 от НПК, иницииран от прокурора. Тъй като изменение на
обвинението спрямо подсъдимите за деянието, касаещо св. П. в този смисъл не бе
направено в хода на съдебното следствие, то и съдът се ограничи в рамките на
обвинението, очертани от обвинителния акт – само досежно
вредата от предадените 1060 евро с левова равностойност 2 073.73 лева и
златна халка 5 грама,
22 карата на стойност 305 лв.
Общият
размер на причинената от престъплението по чл.211 вр. чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК
вреда, вкл. исканите от подсъдимите суми от св. В.С. и В.П. – съответно 10000
лв. и 3500 лв., за които деянието е останало във фазата на опит, както и
съобразено с особеностите относно вредата за св. П. с оглед на казаното по –
горе, е 63 108.73
лв.
Разпореждането със собствени средства – пари, бижута,
на пострадалите лица – общо 11 пострадали лица, с предадени вещи /с
уточнението, че при два от случаите се касае до опит – при С. и П./ на десет
отделни дати, дават основание на съда да счете, че престъплението измама в
случая е извършено при условията на продължавано престъпление по см. на чл.26
ал.1 от НК – съдържа повече от едно деяние – десет отделни случая,
осъществяващи поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
Два от включените в състава на продължаваното
престъпление измама случаи са останали във фазата на опит – по отношение на св.
В.С. и лицето В.П., но тези случаи с оглед на по – малкия им брой и респ. по – ниския размер на имотна вреда за пострадалите,
съпоставени с останалите случай в целия инкриминиран период, не могат да
повлияят върху цялостната квалификация на престъплението, така че същото да се
приеме да е извършено при условията на чл.18 ал.1 от НК – да е останало във
фазата на опита. Останалите случаи от състава на това усложнено откъм брой
деяния престъпление предопределят и степента на довършеност.
За това и съдебният състав прие, че подсъдимите Г., С. и Ф. са извършители на
престъплението с измама като довършено такова, а не да е останало във фазата на
опита по см. на чл.18 ал.1 от НК.
Освен откъм брой на инкриминираните деяния процесната измама е усложнена и откъм субекти на
престъплението, което и предава наличието на по – тежко наказуем квалифициран
признак – да е извършена от повече от две лица, предварително сговорили се за
нейното извършване – след предварителен сговор помежду подсъдимите И.Г., Ф.С.,
Е.Ф. и с неизвестен извършител – по см. на чл.210 ал.1 т.2 от НК. Доказателства
за такова предварително сговаряне съдът извлича от множеството уведомителни
писма от предприятията, предоставящи съобщителни услуги, от разпечатките на
проведени телефонни разговори между подсъдимите при всеки от инкриминираните
случаи, които разговори предхождат, съвпадат по време или са последващи
разговорите, които писма и разпечатки сочат какви телефони и с какви карти с
телефонни номера са ползвали тримата подсъдими. Налични са и множество гласни
доказателства – било то обясненията на подсъдимите Г. и С. – в частта им
относно познанството им от по – рано, общото им съжителство, инициативата
изхождаща от страна на С. по закупуване на сим карти,
относно обажданията от трето лице, което е напътствало Г. къде да отиде, какво
да вземе и къде да го остави, било то от показанията на свидетелите –
показанията на св. Т.С., на чието име са били регистрирани множество сим карти използвани от подсъдимите /от Ф. за обаждане към
част от пострадалите, от С. при комуникацията му с другите двама подсъдими/, от
показанията на св. И., сочеща също факти за познанство на двамата подсъдими С.
и Г., относно закупуването на карти на нейно име от страна на С.. Също така
гласни доказателства, от които настоящата инстанция прие, че между подсъдимите
е имало добре организирана стиковка на ролите и
действията на всеки един от тях до достигане на престъпния резултат, са и
кредитираните показания на пострадалите свидетели Л.С., С., П., А., Д., пред
които подс. Г. се е явил да получава приготвените
пари и/или ценности и пред които е затвърждавал
създаденото първоначално убеждение за станалата катастрофа с близкия им и той е
изпратения син на адвокат, началник на полиция, на доктор. Пак гласни
доказателства за връзката на подсъдимите се съдържат в показанията на
свидетелите Н. и С., пред които Г. е заявил, че бил изпратен от лице с прякор
К., който е подс. С..
Обстоятелството, че подсъдимите Г. и С. не се познават
визуално, нито са знаели и имената на другия подсъдим Ф., не води до извод за
невъзможност от извършване на престъплението след предварителен сговор помежду
им и с неизвестен друг извършител. Самият начин на извършване на отделните
инкриминирани деяния, включени в продължаваното престъпление, са извършени по начин,
който не налага личното познанство и пряк контакт между отделните сговорили се
лица. Ползването на телефония като вид съобщителна услуга позволява планирането
и координирането на общи действия, насочени към постигане на общ в случая и
престъпен резултат, между множество лица без да е необходим пряк контакт
визуален и присъствен физически между тези лица. Същественото е, че всички те в
действията си са се ръководили към целен резултат и всеки е съблюдавал и
изпълнявал своята си роля към неговото осъществяване, като действията помежду
им, предвид доказателствата по делото /най – вече писмените уведомителни писма
и разпечатки за проведени разговори/, са били координирани непрекъснато.
Предварителния сговор предопределя според съда и
качеството на всеки един от тримата подсъдими съучастници като
съизвършители.
Според настоящата инстанция съучастник, чиято
самоличност е останала неразкрита в настоящото наказателно производство,
тримата подсъдими са имали не само при провеждане на разговорите към измамените
/лицето, което е проплаквало и се е представяло за пострадали роднина/, но и
при пренасянето на част от взетите пари или ценности до крайната точка по
веригата в с. Стамболово. Според подсъдимите Г. и С.
парите са били оставяни на определени места в гр. С. /до билбордове, до моста
„Ч.”/ без по делото да се съдържат доказателства как след това същите са
достигали до подс. Ф. и съучастника му. С оглед на
недаването на обяснения на подсъдимите, вкл. и от Ф., който изначално отрича
изобщо участието си в престъплението, както и с оглед на отдалечеността във
времето от извършване на отделните деяния, до постановяване на настоящата
присъда и законодателното ограничение за предоставяне на справки за
предоставени мобилни услуги по ЗЕС, съдът не би и могъл да достигне до
установяване на самоличността на лицето осигуряващо преноса на парите и
ценностите. Същественото е, че по делото според съда се съдържат категорични
доказателства, че взетите от жертвите на измамата пари са стигали и до подс. Ф., доколкото този подсъдим е разказал при
проведените беседи със свидетелите Г. и Р. за част от случаите – за взети 500 евро и злата, които измамената
дала за пострадалата си дъщеря /случаят с измамата спрямо св. Е.Д. на
13.08.2010 г./, за взети 15000 евро пак дадени от майка за пострадала дъщеря
/случаят с измамата спрямо св. К.К. на 16.08.2010 г./, за взети около 1000 лева
от жена, която била излъгана, че разговаря с посланик и дала парите си за сина
си /случаят с измама спрямо св. М.А. на 07.09.2010 г./ и за неуспялата
измама заради задържането на посредника им от полицията /случаят с лицето В.П.
на 08.09.2010 г./, в които случай са посочени и конкретни суми, които съвпадат
с тези действително предадени от свидетелите Д., К. и А..
От общите действия на тримата подсъдими и приетия за
наличен и неизвестен извършител съдът прави извод и за наличието на изискуемата
за престъплението измама специална цел, а именно да набавят имотна облага за
себе си.
Налице е и друг по – тежко наказуем процесната измама квалифициран признак, а именно по см. на
чл.211 от НК – да е в особено големи размери, представляваща особено тежък
случай. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1/30.10.1998 г. на ВКС по т.
дело № 1/1998 г. „При определяне квалифицираните признаци „големи размери” и
„особено големи размери” за различните видове престъпления, ако друго не е
посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на
престъплението, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти
установената в страната минимална работна заплата.”. В настоящия случай
приетата от съда щета от престъплението по чл.211 вр. чл.210 ал.1 т.2 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК е 63108.73 лв., а минималната работна заплата
за страната през 2010 г.
е била 240 лв., което означава, че щетата е повече от 260 пъти над МРЗ, или
много над определения в съдебната практика праг за квалифициращия признак
„особено големи размери” /който съпоставен към МРЗ за инкриминирания момент е
33600 лв./. Случаят според съдебния състав е и особено тежък, която квалификация
като такъв се извлича освен от размера на причинената от престъплението вреда –
почти два пъти над признака за „особено големи размери”, от множеството
включени в състава на продължаваното престъпление отделни деяния с множество
пострадали лица, от това, че от престъпната деятелност на тримата подсъдими е
била причинена и щета и за други лица – за св. Ф. – 3929 лв., за св. Д. Д. –
2641.91 лв., за майката на св. К.К. – 15 000 евро с левова равностойност
29 337.45 лв. /за които ще се изложат мотиви по – долу/, чиято обща сума
също надхвърля 140 МРЗ за страната, от начина на извършване на престъплението –
с поставяне на измамените в състояние на силен емоционален стрес – да изпитват
и то в продължение в някои от случаите на часове на притеснение и страх за най
– близките им и обичани хора – техните деца, да ги лишат от всичките им
средства, дори и спестени за собственото им бъдещо погребение както в случая
със св. А.. За определянето на случая като особено тежък освен от по - високата
степен на обществена опасност на самото деяние съдът се води и от лошите
характеристични данни за подсъдимите, извлечени от техни предишни осъждания, по
които са били реабилитирани – като очертаващи по – високата степен на
обществена опасност и на самите дейци.
От субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимите при пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили обществено
опасни последици, със съзнание за собствена роля и участие в извършеното
престъпление, както и за ролята и участието на другите подсъдими и съучастник
при осъществяване на измамата.
С настоящата си присъда съдебният състав прие, че
следва да оправдае тримата подсъдими И.Г., Ф.С. и Е.Ф. за част от повдигнатите
им обвинения.
Най
– напред по отношение на деянието, касаещо пострадалата свидетелка Л. Щ. С. –
според повдигнатото с обвинителния акт спрямо подсъдимите обвинение
извършителите са й причинили вреда в общ размер на 15750 лв., изразяваща се в
сбора от сумата от 13800 лв. и златна гривна 50 грама, 14 карата на
стойност 1 950 лв. В съдебно заседание свидетелката заяви, че е изтеглила
от „Алфа банк” и от „ОББ” суми съответно 11300 лв. и
2000 лв. В приложените на л.87 – 89 заверени копия на платежни нареждания е
видно, че свидетелката Л.С. от банковите клонове на „Алфа банк
– клон България” АД и на „Обединена българска банка” АД на 30.04.2010 г. е
изтеглила от там депозираните й средства съответно 11330 лв. и 2000 лв. – или
общо пари в размер на 13330 лв. Водейки се от отразеното в писмените
доказателства съдът прие, че сумата, която тази свидетелка е дала наред със
златната гривна, е именно изтеглената в общ размер на 13330 лв. Общият размер
на причинената на Л.С. с измамата имотна вреда е 15 280 лв., поради което
и с присъдата си съдът призна подсъдимите Г., С. и Ф. за невинни в това на 30.04.2010
г. да са възбудили и поддържали
заблуждение у Л. Щ. С. и с това да са й причинили имотна вреда за
разликата до 15 750 лева по първоначално повдигнатото им обвинение.
Същото
основание за постановяване на оправдателен диспозитив с присъдата по отношение на
тримата подсъдими съдът прие, че е налице и по отношение на деянието спрямо
пострадалото лице свидетелката В.Т.С.. Според повдигнатото с обвинителния акт
спрямо подсъдимите обвинение извършителите са направили опит да й причинят
имотна вреда в размер на 15000 лв. При разпита си в хода на съдебното следствие
свидетелката В.С. заяви, че измамниците по телефона са й поискали да даде 10000
лв. С оглед на заявеното от самата пострадала и доколкото съдът кредитира
показанията й изцяло, както и предвид липсата на други доказателства, които да
сочат какъв е бил размерът на исканата от жената сума, съдът прие, че за
разликата до сумата от 15000 лв. по първоначално повдигнатото им обвинение
подсъдимите И.Г., Ф.С. и Е.Ф. следва да бъдат оправдани. С присъдата си настоящата
инстанция ги призна за невинни в това на
21.08.2010 г. да са възбудили и поддържали заблуждение у В.Т.С. и с това
да са й причинили имотна вреда за разликата до 15 000 лева по първоначално
повдигнатото им обвинение.
В хода на съдебното следствие от разпита
на свидетелите Т.В.Х., М.Г.Ф., Е.В.Д., Д.Й.Д. и К.К.К. се установи, че
предадените на 26.05.2010 г. от св. Х. на подсъдимия Г. поставени в торбичка
ценности – златна гривна 10 гр., златна гривна с инкрустиран сини камъчета 6
гр., златен комплект от пръстен и гривна свързани със синджир помежду им - 15
гр., златен комплект от колие с обеци инкрустиран с цирконий
– 20 гр., златно колие – 7 гр., два броя златни синджири с висулки кръстчета на
тях – общо 10 гр., два броя златни детски гривни – общо 7 гр., златна висулка
във фирмата на сфера – 4 гр., са собственост на дъщеря й св. Ф., че предадените
на 13.08.2010 г. от св. Д. парите – 500 евро – с левова равностойност по курса
на БНБ за деня – 977.91 лв., и 760 лв., и бижута – златен дамски пръстен със
скъпоценен камък 12 гр. 14 карата и златен дамски пръстен с бяло камъче 10 гр.
14 карата, са на дъщеря й Д.Д., както и че предадените на 16.08.2010 г. на подс. Г. от св. К. пари – 15000 евро с левова равностойност
по курса на БНБ за деня 29337.45 лв., са собственост на нейната майка С. К. и
са били изтеглени от последната от личната й банкова сметка. ***Обвинение
спрямо подсъдимите И.Ц.Г., Ф.М.С. и Е.Ц.Ф. същите с измамливите си действия са
причинили имотна вреда на лицата Т.В.Х., Е.В.Д. и К.К.К., съответно в размер
на: - в размер на: златна гривна – 10 грама, 18 карата, на стойност 510 лв.,
златна гривна с инкрустиран сини камъчета – 6 грама, 18 карата на
стойност 246 лв., златен комплект от пръстен и гривна свързани със синджир
помежду им – 15 грама,
18 карата на стойност 765 лв., златен комплект от колие с обеци инкрустиран с цирконий – 20
грама, 18 карата на стойност 1 020 лв., златно
колие – 7 грама,
18 карата на стойност 357 лв., два броя златни синджири с висулки кръстчета на
тях – общо 10 грама,
18 карата на обща стойност за двата 510 лв., два броя златни детски гривни –
общо 7 грама,
18 карата, на обща стойност за двете 357 лв., златна висулка във фирмата на
сфера – 4 грама,
18 карата, на стойност 164 лв., или всичко вреда на обща стойност 3 929
лв. – за св. Х.; - в размер на сумата от 500 евро /977.91 лв. по курса на БНБ/,
сумата от 760 лв., златно синджирче с православно кръстче – 15 грама, 14 карата на
стойност 600 лв., комплект златни обеци тип „халки” – двете общо 20 грама, 14 карата, на
стойност 760 лв., златен дамски пръстен със скъпоценен камък – 12 грама, 14 карата на
стойност 504 лв., златен дамски пръстен с бяло камъче – 10 грама, 14 карата на
стойност 400 лв., всичко вреда на обща стойност 4 001.91 лв. – за св.
Е.Д.; и в размер на 15 000 евро в левова равностойност по курса на БНБ
29 337.45 лв. – за св. К.К.. Само по отношение на дадените от св. Е.Д.
бижута - златно синджирче с православно кръстче – 15 грама, 14 карата на
стойност 600 лв. и комплект златни обеци
тип „халки” – двете общо 20
грама, 14 карата, на стойност 760 лв., чиято обща
стойност е 1360 лв., се установи въз основа на доказателствената съвкупност, че
са собственост на посочената съобразно първоначално повдигнатото спрямо
подсъдимите обвинение пострадала Е.Д..
Измамата като резултатно увреждащо
престъпление изисква вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна
на противоправно мотивираното лице да е настъпила имотна вреда. Отрицателното
изменение обаче може да настъпи както в имуществото на измамения, така и в това
на трето лице. В посочените случаи с актовете на имуществено разпореждане от
страна на свидетелките Т.Х. – за вещите златна гривна – 10 грама, 18 карата, на
стойност 510 лв., златна гривна с инкрустиран сини камъчета – 6 грама, 18 карата на
стойност 246 лв., златен комплект от пръстен и гривна свързани със синджир
помежду им – 15 грама,
18 карата на стойност 765 лв., златен комплект от колие с обеци инкрустиран с цирконий – 20
грама, 18 карата на стойност 1 020 лв., златно
колие – 7 грама,
18 карата на стойност 357 лв., два броя златни синджири с висулки кръстчета на
тях – общо 10 грама,
18 карата на обща стойност за двата 510 лв., два броя златни детски гривни –
общо 7 грама,
18 карата, на обща стойност за двете 357 лв., златна висулка във фирмата на
сфера – 4 грама,
18 карата, на стойност 164 лв., или всичко вреда на обща стойност 3 929
лв.; Е.Д. – за сумата от 500 евро /977.91 лв. по курса на БНБ/, сумата от 760
лв. и за златен дамски пръстен със скъпоценен камък – 12 грама, 14 карата на
стойност 504 лв., златен дамски пръстен с бяло камъче – 10 грама, 14 карата на
стойност 400 лв., всичко вреда на обща стойност 2641.91 лв.; и на К.К.К. – за
сумата от 15 000 евро в левова равностойност по курса на БНБ
29 337.45 лв., имотната вреда не е засегнала имуществената сфера на
разпоредилите се с тези вещи лица, а е засегнато отрицателно имуществото
съответно на св. М.Ф., на св. Д.Д. и на С. К. – майката на К.К..
От страна на представителя на
прокуратурата, въпреки установяването на горното в хода на съдебното следствие
като представляващо съществено изменение на обстоятелствата на престъплението
не бе инициирано приложението на института на изменение на обвинението по
чл.287 ал.1 от НПК. Липсата на изменение на обвинението от страна на прокурора
и установяването на нови обстоятелства, които са от съществено значение за съставомерността на процесното
престъпление – откъм кръг на пострадали лица наложи на настоящия състав да
постанови оправдателен диспозитив с присъдата си относно горепосочените деяния
в съответната им част по отношение на първоначалните обвинения спрямо тримата
подсъдими. Постановяването на осъдителна присъда без приложението на института
на изменение на обвинението при наличие на доказателства за съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението би засегнало правото на
защита на предадените на съд лица. Именно за да не ограничи най – същественото
право на подведените под наказателна отговорност лица – правото на защита,
съдебният състав с настоящата си присъда прие да признае Г., С. и Ф. за невинни
в това на 26.05.2010 г. да са възбудили и поддържали заблуждение у Т.В.Х. и с това да са й причинили имотна вреда в
размер на: златна гривна – 10
грама, 18 карата, на стойност 510 лв., златна гривна с
инкрустиран сини камъчета – 6
грама, 18 карата на стойност 246 лв., златен комплект от
пръстен и гривна свързани със синджир помежду им – 15 грама, 18 карата на
стойност 765 лв., златен комплект от колие с обеци инкрустиран с цирконий – 20
грама, 18 карата на стойност 1 020 лв., златно
колие – 7 грама,
18 карата на стойност 357 лв., два броя златни синджири с висулки кръстчета на
тях – общо 10 грама,
18 карата на обща стойност за двата 510 лв., два броя златни детски гривни –
общо 7 грама,
18 карата, на обща стойност за двете 357 лв., златна висулка във фирмата на
сфера – 4 грама,
18 карата, на стойност 164 лв., или всичко вреда на обща стойност 3 929
лв.; на 13.08.2010 г. да са възбудили и поддържали заблуждение у Е.В.Д. и с това да са й причинили имотна
вреда за разликата до 4001. 91 лева
по първоначално повдигнатото им обвинение, а именно за сумата от 500 евро с левова равностойност 977.91 лв., сумата от
760 лв., златен дамски пръстен със
скъпоценен камък – 12 грама,
14 карата на стойност 504 лв., златен дамски пръстен с бяло камъче – 10 грама, 14 карата на
стойност 400 лв.; и на 16.08.2010 г. да са възбудили и поддържали
заблуждение у К.К.К. и с това да са й причинили имотна вреда в размер на
15 000 евро с левова равностойност 29 337.45 лв.
С оглед на изложените съображения
относно присъдата в оправдателната й част съдът прие с настоящия си съдебен акт
да признае подсъдимите И.Ц.Г., Ф.М.С. и Е.Ц.Ф. за невиновни в това:
-
на 30.04.2010
г. да са възбудили и поддържали заблуждение у Л. Щ. С. и с това да са й
причинили имотна вреда за разликата
до 15 750 лева по първоначално повдигнатото им обвинение;
-
на 26.05.2010 г. да са възбудили и поддържали заблуждение
у Т.В.Х. и с това да са й причинили
имотна вреда в размер на: златна гривна – 10 грама, 18 карата, на
стойност 510 лв., златна гривна с инкрустиран сини камъчета – 6 грама, 18 карата на
стойност 246 лв., златен комплект от пръстен и гривна свързани със синджир
помежду им – 15 грама,
18 карата на стойност 765 лв., златен комплект от колие с обеци инкрустиран с цирконий – 20
грама, 18 карата на стойност 1 020 лв., златно
колие – 7 грама,
18 карата на стойност 357 лв., два броя златни синджири с висулки кръстчета на
тях – общо 10 грама,
18 карата на обща стойност за двата 510 лв., два броя златни детски гривни –
общо 7 грама,
18 карата, на обща стойност за двете 357 лв., златна висулка във фирмата на
сфера – 4 грама,
18 карата, на стойност 164 лв., или всичко вреда на обща стойност 3 929
лв.;
-
на 13.08.2010 г. да са възбудили и поддържали
заблуждение у Е.В.Д. и с това да са й
причинили имотна вреда за разликата до
4001. 91 лева по първоначално повдигнатото им обвинение, а
именно за сумата от 500 евро с левова равностойност 977.91 лв., сумата от
760 лв., златен дамски пръстен със
скъпоценен камък – 12 грама,
14 карата на стойност 504 лв., златен дамски пръстен с бяло камъче – 10 грама, 14 карата на
стойност 400 лв.;
-
на 16.08.2010 г. да са възбудили и поддържали
заблуждение у К.К.К. и с това да са й причинили имотна вреда в размер на
15 000 евро с левова равностойност 29 337.45 лв.; и
-
на 21.08.2010 г.
да са възбудили и поддържали заблуждение у
В.Т.С. и с това да са й причинили
имотна вреда за разликата до 15 000
лева по първоначално повдигнатото им обвинение;
и
на основание чл. 304 от НПК ги оправда по първоначално повдигнатото им
обвинение за престъплението по чл.211 вр. чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК в този смисъл.
Макар и признаването за невинни на
подсъдимите за тези три деяния да се постанови с присъдата, съдът не прие, че Г.,
С. и Ф. не са извършители изобщо на тези три измами. Деянията са се реализирали
в обективната действителност и се отчетоха от съдебния състав като отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства при определяне и налагане на дължащите
се наказания за престъплението, за което тримата подсъдими се признаха за
виновни.
При така приетата и изложена фактическа обстановка и
правна квалификация на деянието – престъпление по чл.211 вр. чл.210 ал.1 т.2
вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като съобрази целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК, за да определи и наложи на всеки един от извършителите
справедливо и съответстващо на деянието и дееца наказание, както и като отчете
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие да определи
и наложи на подсъдимите наказание при условията на чл.54 от НК при многобройни
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът отчете по – високата степен на обществена опасност на
престъплението – изведена от множеството деяния, включени в състава на
продължаваното престъпление, осъществени в период по – малък от половин година
– очертаващи престъпен интензитет, с множество пострадали лица, с много голям
размер на причинени вреди – почти два пъти над по – тежко квалифициращия
признак за „особено големи размери”, от начина на извършване на престъплението
– с поставяне на измамените /в болшинството си възрастни и немощни хора/ в
състояние на силен емоционален стрес – да изпитват и то в продължение в някои
от случаите на часове на притеснение и страх за най – близките им.
Макар и съдът да следва да определя наказанието на
извършителите на престъплението, което следва да получат за извършеното процесно престъпление към инкриминирания момент, то той в
своята преценка на обстоятелствата по чл.54 ал.1 и ал.2 от НК е наложително да
се води и от всички останали обстоятелства от значение за постигането на целта
на наказанието към момента на постановяване на крайния си акт. За това и
настоящият състав не може да остане безразличен към събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, очертаващи по – високата степен на
обществена опасност на подсъдимите, тяхната престъпна нагласа и упоритост,
липса на страх от наказателна отговорност, извлечени от последващи инкриминирания
период осъждания за подсъдимите Г. /присъда по НОХД № 624/2013 г. по описа на
РС гр. Сандански, влязла в сила на 28.09.2013 г. – за извършено на 15.03.2013
г. в гр. Сандански престъпление измама по чл.209 ал.1 от НК, за което му е било
наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години, изпълнението на
което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от
четири години/ и С. /присъда по НОХД № 428/2012 г. по описа на РС гр.
Велинград, влязла в сила на 31.10.2012 г. – за извършено на 26.07.2012 г. в гр.
Велинград престъпление измама по чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК, за което му
е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца,
изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години/, както и привличане под наказателна отговорност
като обвиняем за подс. Ф. /с постановление от
22.11.2012 г. по досъдебно производство № 2369/2012
г. по описа на Четвърто РУП гр. С. – за извършено на 21.11.2012 г. гр. С. престъпление
измама по чл.209 ал.1 пр.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК/. Доказателства за
чувството на безнаказаност и недосегаемост у подсъдимите се съдържат в
обясненията на подсъдимите Г. и С., които лица дори и след като спрямо тях е
бил постановен осъдителен акт /цитираните по – горе осъдителни присъди за
извършени други телефонни измами/ продължават да отричат авторството си в
извършването на деянията, за които са осъдени.
Съдът не констатира смекчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на подсъдимите Г., С. и Ф., освен това, че към
инкриминирания период и тримата подсъдими се явяват реабилитирани по техни
стари осъждания, но пък макар и реабилитирани старите им осъждания за
престъпления от общ характер се приеха за техни лоши характеристични данни.
Настоящата инстанция счете, че съответстващите на
обществената опасност на извършителите И.Ц.Г., Ф.М.С. и Е.Ц.Ф., на обществената
опасност на извършеното от тях
престъпление е наказание лишаване от свобода в размер на по седем години и шест
месеца за всеки един от тях, което наказание по вид и размер в най – пълна
степен би изпълнило своята индивидуална и генерална превенция. Това наказание
по вид и размер би възпряло подсъдимите да извършат друго престъпление и би
послужило за урок, както на тях, така и на обществото за въздържане от подобни
престъпни деяния. С оглед на така прецененото за законо
– и целесъобразно наказание лишаване от свобода в размер на по седем години и
шест месеца съдът прие да не се възползва от възможността, предвидена в изр.2
на чл.211 от НК и да постановява и наказание на подсъдимите конфискация до една
втора от имуществото на виновните, още повече, че и по делото не са били
ангажирани в хода на воденото досъдебно и съдебно
производство и доказателства за имущественото им състояние.
Така определеното наказание от по седем години и шест
месеца лишаване от свобода всеки един от подсъдимите Г., С. и Ф. следва да
изтърпи ефективно при първоначален строг затвор в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип на основание чл.57 ал.1 вр. чл.60 ал.1 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
Доколкото
в хода на наказателното производство подсъдимите са били задържани под стража
по реда на ЗМВР и НПК за различен период от време – съответно подс. Г. за времето от 08.09.2010 г. до 03.02.2012 г., подс. С. за
времето от 14.10.2010 г. до 21.11.2011
г., а подс. Ф. за времето от 14.09.2010 г. до
24.09.2010 г., то и съдът с настоящата
си присъда приспадна на основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК от така определеното
и наложено на всеки един от подсъдимите наказание лишаване от свобода в размер
на по седем години и шест месеца съответния период на задържане, като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
По
делото са направени разноски – за вещи лица и за пътни за явяване на свидетели
– в общ размер на 622.68 лв., които с оглед на така постановената осъдителна
присъда съдът присъди в тежест на подсъдимите, като всеки един от подсъдимите
И.Ц.Г., Ф.М.С. и Е.Ц.Ф. бе осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати по
сметка на РС Пловдив в полза на ВСС сумата от по 207.56 лв.
Направените
по делото разноски за служебни защитници съдът не би могъл да ги присъди на
настоящия процесуален етап, тъй като размерът им се определя от НБПП С., а не
от съда.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Й.Т.