Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
С., 01.11.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
секретар Д.Ц., разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3612 по описа
за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба, предявена от С.О., БУЛСТАТ ********, за установяване на
нищожност на сключен между ответниците ЕТ „Т. – В.Н.В. – Т. Ц.“, ЕИК ******** и
Г.Е.Г., ЕГН **********, договор за продажба на недвижим имот от 11.07.2014 г.,
поради противоречие с установена законова забрана за прехвърляне на обект,
придобит чрез приватизационен договор.
В
исковата молба се твърди, че на 07.08.2009 г. между С.О. и ЕТ „Т. – В.Н.В. – Т.
Ц.“ по реда на чл.35, ал.1, т.2 ЗППДОбП(отм.) бил сключен приватизационен
договор за продажба на обект: кафе-бар „Т.“, находящ се в гр. С.,***.
Продажната цена била заплатена на 01.07.2014 г., като купувачът в чл. 9 от
приватизационния договор се задължил да не отчуждава посочения имот в рамките
на 5 години от изплащането му, като същото ограничение било предвидено и в чл.
41, ал. 2 ЗППДОбП(отм.). При извършена проверка било установено, че имотът на
11.07.2014 г. бил продаден на ответника Г.Е.Г. с договор, оформен в нотариален
акт №168, том V, рег. №7099, дело №757/2014 г. на нотариус Н., №040 на НК. С
посоченото отчуждаване били нарушени императивни разпоредби на ЗППДОбП(отм.) и
чл.9 от приватизационния договор, което обуславяло нищожност на
разпоредителната сделка.
От
страна на ответника ЕТ „Т. – В.Н.В. – Т. Ц.“ е постъпил отговор на исковата
молба, който обаче е извън преклузивния двуседмичен срок. Независимо от това, в
отговора е релевирано възражение за процесуална недопустимост на предявения
иск, тъй като С.О. не била страна по сключения на 11.07.2014 г. договор и
съответно не била легитимирана да провежда иска. Възражението е неоснователно.
Ищецът твърди да е носител на правото да иска прогласяване на договора за
нищожен, тъй като е страна по приватизационния договор, в нарушение на който е
сключена атакуваната сделка между ответниците, което е достатъчно за
обосноваване на правен интерес от установяване недействителността й. В този
смисъл и решение № 33 от 02.07.2015 г. по гр. д. № 3903/2014 г., Г. К., І Г. О.
на ВКС, в което изрично е прието, че забраната на чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП(отм.)
за продажба на изкупените по реда на чл. 35 от същия закон предприятия и
обособени части в продължение на 5 години от изплащането им, е установена в
полза на продавача по приватизационната продажба - държавата или съответната
община, които имат правен интерес да искат прогласяване нищожността на такива
сделки, а не на купувачите, които не могат да черпят права от собственото си
недобросъвестно поведение.
По
същество оспорва иска като неоснователен, поради сключването на
приватизационния договор на 07.08.2009 г., съответно сключване на
прехвърлителната сделка с Г.Е.Г. на 11.07.2014 г., когато ограничителната
разпоредба на чл.41, ал.2 ЗППДОбП(отм.) не е била действаща и затова нямало
основание за прилагането й към последващи правоотношения.
От
страна на ответника Г.Е.Г. е постъпил отговор, в който се оспорва допустимостта
и основателността на иска. Твърди се, че С.О. не била страна по атакуваната
сделка и нямала правен интерес от прогласяване на нищожността й, а в същото
време всички задължения за заплащане на неустойка по приватизационния договор
за неизпълнение на задължението придобития обект да не бъде прехвърлен били заплатени.
Приложим бил ЗПСК, който не съдържал посоченото в ЗППДОбП(отм.) ограничение,
съответно било налице само неизпълнение на договорно задължение, което не било
основание за нищожност.
В
допълнителната искова молба ищецът поддържа претенцията си. Приложим към
сделката бил единствено ЗППДОбП(отм.), тъй като предвиденият в този закон
облекчен ред за продажба на обектите кореспондирал със забраната за отчуждаването
им.
В
допълнителния отговор Г.Е.Г. поддържа възражението, че забраната на чл.41 ЗППДОбП(отм.)
е приложима единствено по отношение на сделки, сключени при неговото действие,
но не и към тези, сключени след влизане в сила на ЗПСК.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Между
страните не се спори и с определение от 23.08.2016 г. за безспорни в
отношенията им и ненуждаещи се от доказване, са отделени фактите, че на
07.08.2009 г. между С.О. и ЕТ „Т. – В.Н.В. – Т. Ц.“ е сключен договор за
продажба с разсрочено плащане на общински нежилищен обект, невключен в състава
на общинско предприятие, който се използва със стопанска цел, с който в полза
на ЕТ „Т. – В.Н.В. – Т. Ц.“ е прехвърлено правото на собственост върху обект:
кафе-бар „Т.“, находящ се в гр. С.,***, като продажната цена по
приватизационния договор е изплатена изцяло на 01.07.2014 г., като на
11.07.2014 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в
нотариален акт №168, том V, рег. №7099, дело №757/2014 г. на нотариус Н., №040
на НК, с който правото на собственост върху посочения обект е прехвърлено от ЕТ
„Т. – В.Н.В. – Т. Ц.“ на купувача Г.Е.Г..
В
чл.9 на приватизационния договор, сключен на основание §17, ал.3 ПЗР на ЗПСК
вр. чл.35, ал.1, т.2 ЗППДОП(отм.), страните уговорили забрана недвижимият
обект, предмет на договора, да бъде отчуждаван в продължение на 5 години от
окончателното му изплащане, като неизпълнението на това задължение пораждало
акцесорно такова за заплащане на неустойка в размер на 3% от продажната цена, която
е в размер на 541000 лева. С платежно нареждане от 27.04.2015 г. в полза на
Столична общинска агенция за приватизация от ЕТ „Т. – В.Н.В. – Т. Ц.“, е
преведена сумата 16300 лева, с посочено основание – неустойка по договор със
СОАП.
При
така отделените за безспорни факти, не се налага обсъждането на останалите събрани
доказателства, тъй като спорът е изцяло правен.
По отношение предявените пасивно
субективно съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.41,
ал.2 ЗППДОП (отм.).
Предмет на иск за обявяване на нищожността на правна сделка, е
установяването със сила на пресъдено нещо, че извършената такава е засегната от
посочения в исковата молба порок – сключена в нарушение на императивна правна
норма, който порок обуславя несъществуването
на правоотношение между търговеца-прехвърлител, от една страна и Г.Е.Г., от друга, което да е транслирало
правото на собственост върху недвижим имот в правната сфера на купувача.
Разпоредбата
на чл.41, ал.2 ЗППДОбП (отм., ДВ, бр. 28 от 19.03.2002 г.) предвижда
предприятията и обособените части, изкупени по реда на чл. 35, да не могат да
се продават в продължение на пет години от изплащането им. Сделка, сключена в
нарушение на тази императивна норма, е нищожна по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД и
не поражда правни последици.
Първият
въпрос, който се поставя е приложима ли е тази законова забрана към сключената
на 11.07.2014 г. между ответниците сделка, след като към този момент не е била
действащо право, каквото е основното възражение на ответниците.
Отговор
на този въпрос е даден с решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, съставляващи
задължителна практика за съдилищата - решение № 16 от 23.03.2009 г. по т. д. №
442/2008 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 130 от 09.07.2010 г. по т. д. №
995/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 127 от 15.03.2012 г. по гр. д. №
467/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 88 от 03.05.2012 г. по гр. д. №
191/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 33 от 02.07.2015 г. по гр. д. №
3903/2014 г., Г. К., І Г. О. на ВКС и решение № 186 от 18.07.2016 г. по гр. д.
№ 810/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. Така в решение № 88 от 03.05.2012 г. по
гр. д. № 191/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, е прието, че с въведената забрана
по отношение на купувачите, ползвали преференциални условия при закупуване на
имота, се цели предотвратяване заобикалянето на закона при преобразуването на
общинската собственост в частна, поради което разпоредителната сделка с имот,
изкупен по реда на чл. 35 ЗППДОбП(отм.), извършена преди изтичане на срока по чл.
41, ал. 2 ЗППДОП (отм.) е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
С
отмяната на ЗППДОбП, въведената в чл. 41, ал. 2 забрана за отчуждаване в
определения от закона срок не отпада по отношение на изкупените по реда на чл.
35 имоти. Нормата на чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП(отм.) е приложима по отношение на
договорите, сключени при действието на този закон - гражданските правоотношения
се регулират от закона, при който са възникнали, освен при изричното им
преуреждане в изключителните случаи с приемането на нов закон, което не е
сторено с приемането на ЗПСК (ДВ, бр. 28 от 19.03.2002 г., отменящ ЗППДОбП с §
12 ПЗР). Предвид изложеното, с приемането на ЗПСК разпоредбите му се прилагат
занапред, а правоотношенията, възникнали при действието на ЗППДОбП се уреждат
от отменения закон - в същия смисъл решение № 16 от 23.03.2009 г. на І т.о. ВКС
по гр. д. № 442/2008 г..
Тук
е необходимо да се отбележи, че приватизационния договор е сключен при
действието на ЗПСК – на 07.08.2009 г., но в приложение на §17, т.3 ПЗР на ЗПСК,
която разпоредба предвижда в случаите, когато към датата на влизане в сила на
този закон е налице висящ съдебен спор или влязло в сила съдебно решение за
отмяна на изричен или мълчалив отказ за приемане на предложение за продажба без
търг или конкурс по реда на чл. 35 от отменения Закон за
преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, процедурата по
продажба да се приключва по досегашния ред от Агенцията за приватизация,
съответно от общинските съвети.
В
решение № 127 от 15.03.2012 г. по гр. д. № 467/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, е разяснено, че ЗППДОбП, обн. ДВ бр. 38/1992
г. е специален закон, с който се уреждат условията и реда за преобразуване на
държавни предприятия в еднолични търговски дружества и за приватизация. Чрез
приватизацията, имущество от държавни и общински предприятия се прехвърля на
физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие.
Приватизацията се осъществява въз основа на програми за приватизация и приватизационни
стратегии. В закона са предвидени и особени начини за приватизиране на държавни
и общински предприятия и обособени техни части, сред които е и този по чл. 35
ЗППДОбП - държавни и общински предприятия и обособени техни части се изкупуват
без търг или конкурс, според оценката им от посочените в нормата субекти. За
купувачите са предвидени редица преференции - за разсрочено плащане,
включително с облекчения и отстъпки при извършването му, вписването на законна
ипотека в полза на прехвърлителя се освобождава от държавни такси. По силата на
чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП (отм.) на купувачите е забранено да продават от своя
страна придобитото имущество в продължение на пет години от изплащането му.
Нормата е императивна и нарушаването й, води до нищожност съгласно чл. 26, ал.
1 ЗЗД.
Законът
за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е отменен на
23.03.2002 г. със Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Предметът на регулиране на новия закон не е напълно идентичен с отменения, промени
има и в материята за приватизация. Важно е, че аналогични правила на тези по
чл. 35 ЗППДОбП(отм.) за преференциално изкупуване, няма предвидени в новия
закон, поради което няма как да е възпроизведена и забраната по чл. 41, ал. 2
ЗППДОбП(отм.). В същото време, уредена е хипотезата на висяща процедура по
предложение за закупуване по чл. 35 ЗППДОбП (отм.). При изричен или мълчалив
отказ за приемане на предложението, който се обжалва в съда и съдебното
производство е висящо към датата на влизане в сила на ЗПСПК, процедурата по
продажбата се довършва по стария ред от Агенцията за приватизация и
следприватизационен контрол, съответно от общината. Договорът се сключва при
условията на отменения закон, а това означава при всички условия по глава VІІ
от ЗППДОбП(отм.), включително и при забраната по чл. 41, ал. 2.
В
заключение, новият закон не урежда отношения по приватизация на държавни и
общински предприятия в хипотезите по чл. 35 ЗППДОбП(отм.) с изключение на
недовършените продажби поради висящи съдебни производства (пар. 17, ал. 3 ПЗР
на ЗПСПК), затова сключените в приложение на §17, ал.3 ПЗР на ЗПСК договори са
сключени при условията на отменения закон и в този случай старата
регламентацията е запазена и приложима. Приключените приватизационни сделки по чл.
35 ЗППДОбП(отм.) не са преуредени по нов начин с обратно действие, нито изрично
е отменена забраната по чл. 41, ал. 2 от същия закон.
Следователно,
към възникналите права и задължения, макар при действието на ЗПСК, но при
поставено начало на фактическия състав при действието на ЗППДОбП(отм.) се
прилага материално-правната уредба на отменения закон. Забраната за
разпореждане по чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП тежи в 5-годишен срок от изплащането на
обекта, което е извършено на 01.07.2014 г., съответно сключеният между
ответниците на 11.07.2014 г. договор е в рамките на забраната и я нарушава, поради което сделката
е опорочена и нищожна, съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Уговарянето
на неустойка по приватизационния договор и нейното погасяване нямат отношение
към порочността на сделката за покупко-продажба от 11.07.2014 г., сключена
между ответниците. По приватизационния договор, който е действителен и
продължава да обвързва страните, от страна на купувача е релевирано
неизпълнение на поетото задължение да не извършва разпореждане с придобития
обект, което е и основанието за реализиране на отговорността на ЕТ „Т. – В.Н.В.
– Т. Ц.“ спрямо продавача, чрез заплащане на обезщетение в предварително
уговорен размер, без да е необходимо да се доказват претърпените от
неизпълнението вреди. Заплащането на неустойката не санира порока на сключената
на 11.07.2014 г. сделка (в което се изразява неизпълнението по договора от
07.08.2009 г.) в нарушение на императивната забрана, която е нищожна, съответно
правото на собственост не е преминало в правната сфера на ответника Г.Е.Г., а е
елемент от правната сфера на ЕТ „Т. – В.Н.В. – Т. Ц.“, която продължава да бъде
обвързана от правата и задълженията по приватизационния договор, включително и
от забраната да не извършва ново разпореждане с обекта до 01.07.2019 г..
По
изложените съображения, предявените от С.О. установителни искове, са
основателни и следва да бъдат уважени.
При
този изход на спора, право на присъждане на разноските за производството се
поражда за ищеца С.О., която прави своевременно искане и доказва извършени
такива в размер на 4155,87 лева. За разглеждане на исковете е внесена държавна
такса в размер на 4% върху цената на договора от 11.07.2014 г. в нарушение на т.1Б
от ТР №4/2014 на ОСГК на ВКС, съгласно която разпоредбата на чл.71, ал.2 ГПК е
приложима при определяне на държавната такса по исковете, чиято цена се
определя по реда на чл.69, ал.1, т.4 ГПК, т.е. дължимата такса се изчислява
върху ¼ от данъчната оценка на недвижимия имот, което означава, че
дължимата държавна такса е в размер на 916,72 лева. Ищецът е надвнесъл държавна
такса, поради което има право да иска нейното възстановяване, като разликата
над дължимия и реално внесения по-висок размер не следва да се възлага в тежест
на ответниците.
В
производството С.О. е представлявана от юрисконсулт и има право на
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., приложима редакция
към приключване на устните състезания ора, като в чл.7, ал.2, т.4 от същата е
предвидено адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по дела
с определен материален интерес над 10000 лева, да е 830 лева + 3% върху
разликата над 10000 лева. В конкретния случай, материалният интерес е 91672,70
лева и по правилата на Наредбата в полза на ищеца следва да се присъди минимално
юрисконсултско възнаграждение от 3280,18 лева. Така общият размер на
релевантните разноски възлиза на сумата 4685,86 лева.
Така
мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С.О., БУЛСТАТ ********, със седалище *** и
адрес: гр. С.,*** – В.Н.В. – Т. Ц.“, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на
управление:*** и Г.Е.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, искове, с правна
квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.41, ал.2 ЗППДОП (отм.), че договор за
покупко-продажба от 11.07.2014 г., обективиран в нотариален акт № 168, том V,
рег. № 7099, дело № 757/2014 г. на нотариус Н., №040 на НК, е нищожен, поради
противоречие със закона – сключен в нарушение на установената в чл.41, ал.2
ЗППДОП (отм.) забрана за прехвърляне на обект, придобит чрез приватизационен
договор в 5-годишен срок от изплащането на цената му.
ОСЪЖДА
ЕТ „Т. – В.Н.В. – Т. Ц.“, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***
и Г.Е.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на С.О., БУЛСТАТ ********,
със седалище *** и адрес: гр. С.,***, на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК,
сумата 4685,86 лева (четири хиляди шестстотин осемдесет и пет лева и осемдесет
и шест стотинки) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: