РЕШЕНИЕ
№
гр. Кюстендил, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Чавдар Андр. Тодоров
при
участието на секретаря Александрина А. Христова
като
разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело № 1343 по описа за 2019 година
Производството по делото е образувано по искова
молба, подадена от Е.И.С., ЕГН **********,***, Г.И.С., ЕГН **********,*** и Г.Г.С.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. А.Т., Адвокатска колегия – гр.
Кюстендил, против К.Г.С., ЕГН **********.
Ищците твърдят, че с ответника са съсобственици на
урегулиран поземлен имот /УПИ/, представляващ парцел IV /четири/, имот планоснимачен №178, в квартал 19 по
плана на село Граница, община Кюстендил, утвърден със заповед 421/10.04.1980
год., целият състоящ се от 808 кв.м., ведно с построените в същия поземлен имот
паянтова жилищна сграда, две второстепенни постройки, навес с оградни стени и
всички подобрения в имота, при съседи на имота: от две страни улици; УПИ V-182, УПИ
III-179, 177 на основание наследствено правоприемство.
Отправено е искане до съда да признае по отношение на ответника, че ищците са
собственици на ½ (една втора) ид. части от имота, както и да отмени нотариален
акт №190, том III, рег.№ 4239, дело
№510/2018 год. на нотариус Е. ***/04.12.2018 год., като акт № 97, том XVI, дело 2523/2018 год., с който К.Г.С. е признат за
собственик на процесния недвижим имот, като ½ ид. част е придобита по
наследство, а останалата ½ ид. част е придобита по давностно владение,
до размера на действително притежаваните от ответника ½ ид. части.
Претендират се и сторените разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници
по закон на И. Г.С., притежавал ЕГН **********. Общият им наследодател бил
наследник по закон на родителите си Г. П. С., починал на 28.09.1981 г., и М. Г.С.,
починала на 25.09.2008 г., които приживе придобили по давност недвижим имот,
представляващ урегулиран поземлен имот /УПИ/, представляващ парцел IV /четири/, имот планоснимачен №178, в квартал 19 по
плана на село Граница, община Кюстендил, утвърден със заповед 421/10.04.1980
год., целият състоящ се от 808 кв.м., ведно с построените в същия поземлен имот
паянтова жилищна сграда, две второстепенни постройки, навес с оградни стени и
всички подобрения в имота, при съседи на имота: от две страни улици; УПИ V-182, УПИ
III-179, 177 с административен адрес: с.********. Заявява
се, че владението върху имота било осъществено от двамата съпрузи за периода от
1968 г. до 28.09.1981 г., а след смъртта на Г.С. владението било продължено от
наследниците му като в имота продължили да живеят М. С., И. С. и ищцата Г.Г.С..
Тримата наследници – съпругата и синовете на починалия Г.С., упражнявали общо
владение на имота от 1981 г. до 25.09.2008 г., когато М.С. починала. През 2008
г. с декларация вх.№ 1865/25.11.2008 г. гореописаният имот бил предеклариран на
името на И. С. и К.С. които се сочи, че по този начин извършили приемане на
наследството оставено от родителите им. След смъртта на майката владението било
продължено от синовете й И. С. и ответника К.С. до смъртта на първия на
14.07.2012 г. като двамата си били разпределили и ползването на имота, а И. С.
заплащал дължимите от него данъци и такси за имота.
Посочва се, че Г.С. и М. С. не са се снабдявали с
нотариален акт за процесния имот, но в разписния лист към регулационния план на
с.Граница, воден и съхраняван в Община Кюстендил, като собственик на имота бил
записан именно Г. П. С.. Имотът бил деклариран от лицата осъществявали
владението добросъвестно и с намерение, че същият е тяхна собственост. След
смъртта на прекия наследодател на ищците недвижимият имот бил деклариран от тях
по предвидения за това законов ред с декларация вх.№ ДК № 14001355/27.08.2012
г., като те плащали данъци за имота съобразно полагащите им се дялове –
½ идеални части общо за тримата.
Заявява се, че след смъртта на Г. П. С. процесният
имот бил ползван съвместно от ищците и ответника и никоя от страните по делото
не е оспорвала правата на насрещната. В началото на 2019 г. при опит да плати
данъците и таксите за имота ищцата Г.С. разбрала, че не дължи такива тъй като
имотът вече бил записан само на името на ответника К.Г.С., който с декларация
вх.№ 14002255/07.12.2018 г. е декларирал промяна в собствеността на имота и
представил нотариален акт за собственост. Това обусловило правния интерес на
ищците от предявяване на исковете по настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от
страна на ответника, в който подробно са изложени съждения относно нередовност
на исковата молба и неоснователност на предявените искове. В законния срок е
предявен и насрещен иск, в условията на евентуалност, ако съдът уважи исковете
на ищците, да присъди на ответника стойността на извършените от него подобрения
по процесния имот.
Ответникът сочи, че жилищната сграда в процесния
имот била построена от дядо му П. И.С. заедно с неговите двама братя около 1910
год. През 1962 год. бащата на ответника направил подобрения на едноетажната
сграда от 87 кв.м. Заявява, че през 1972 г. брат му И. С. сключил брак с ищцата
Г.С. и двамата заживели в жилищната сграда в имота до 1984 г., когато се
преместили в собствено жилище в гр.***. През този период им се родили две деца
– ищците Е. и Г. С., а ответникът живеел със семейството си под наем в град
Кюстендил. Ответникът заявява, че брат му и пряк наследодател на ищците не
полагал никакви грижи за процесния имот. През 1987 г. ответникът заживял в гр.
София. От 01.03.2002 г. след преживени житейски трудности, същият се завърнал в
родното си село и заживял в процесния имот, полагайки грижи за възрастната си
майка. Заявява, че от този момент се намирал във владение на имота – поддържал
го като свой, плащал данъците, разходите за ток и вода, извършвал неотложни
ремонтни дейности и поддръжка.
Ответникът твърди, че приживе покойният му баща му
споделил, че не притежава документ за собственост на процесния имот в с. Г. В
проведен след смъртта на баща им разговор, наследодателят на ищците И. С. заявил
на ответника, че в архива на баща им наистина няма документ за собственост и
отказал на брат си двамата да се снабдят с такъв.
Заявява, че на 27.08.2012 г. ищцата Г.С. подала
декларация по чл.14 ЗМДТ, представяйки се за наследничка на имота след смъртта
на съпруга й. В отговора се излагат доводи, че процесният имот не е придобит по
време на брака и не се явява съпружеска имуществена общност, а е придобит по
наследство от родителите на И. С. и К.С.. След смъртта на И. С. ответникът се
обърнал към децата му Г. и Е. с предложение да му предоставят някаква сума, за
да се снабди с документ за собственост за разглеждания имот, но те му отказали
като заявили, че ако им трябва такъв документ ще се снабдят с него. Заявява, че
след смъртта на брат си на 14.07.2012 г. е виждал Е.С. само веднъж преди около
четири години, а Г.И.С. – два пъти, последният от които през 2016 г., когато
последният посетил имота в с.Граница. Ответникът посочва, че ищцата Г.С. рядко
посещава процесния имот след смъртта на съпруга си като не го предупреждава
кога ще идва. Заявява, че й е дал нови ключове от имота последния път, когато
го е посетила за Цветница през 2019 г., тъй като бил сложил допълнителни брави
на входните врати. Ищцата не обсъдила с ответника причините последният да
извади документ за собственост на имота.
В отговора се твърди още, че когато през м. октомври
2018 г. ответникът отишъл в Община Кюстендил да получи скица за процесния имот
установил, че в кадастралния план на с.Г. за въпросния парцел било записано, че
няма собственик, записан бил на името на баща му Г. П. С. по разписен лист.
Аргументира се, че единствено ответникът в качеството си на наследник на Г. П. С.,
се снабдил с документ за собственост на процесния имот чрез обстоятелствена
проверка, тъй като повече от 15 години владял добросъвестно имота и се грижил
за него като добър стопанин, направил в него редица подобрения. Оспорва
твърденията на ищците, че техният наследодател И. С. е придобил ½ от
процесния имот по наследство. Заявява, че от 2002 г. ищците не се намират във
владение на посочения имот и не са се противопоставяли на неговото
добросъвестно владение.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е
предявил три субективно кумулативно съединени насрещни иска по реда на чл.211 ГПК. Отправено е искане до съда да осъди Е.И.С. да заплати на К.С. сумата от
6 000 лева за направените от негова страна подобрения в процесния имот в
периода 01.03.2002 г. – 17.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на сумата; да осъди Г.И.С. да заплати на К.С. сумата от
6 000 лева за направените от негова страна подобрения в процесния имот в
периода 01.03.2002 г. – 17.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на сумата; да осъди Г.Г.С. да заплати на К.С. сумата от
6 000 лева за направените от негова страна подобрения в процесния имот в
периода 01.03.2002 г. – 17.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на сумата.
Направено е и възражение за право на задържане на процесния имот до пълното
изплащане на присъденото обезщетение и разноски по делото. Сочи се, че общата
цена на исковете срещу тримата ищци по първоначалните искове, ответници по
насрещните искове, е изчислена приблизително и е определена на 18 000 лева
на основание разликата в продажната цена на процесния имот преди направените от
К.С. подобрения и след тяхното извършване. Ищецът по насрещния иск е представил
списък на извършените от него ремонти в процесния имот /л.91, л.92 от делото/.
В срока за отговор на подадената насрещна искова
молба ответниците по насрещните искове, чрез адв. А.Т., са подали общ отговор.
Считат, че исковете са недопустими тъй като не е налице възможност да се
извърши прихващане между първоначалния иск, който е установителен, и насрещния
иск, който има осъдителен петитум. Твърди се още, че насрещните искове са
неоснователни. Навеждат се доводи в защита на тезата, че относно ремонтите,
които твърди да е извършил К.С. и квалифицирал като „текущи подобрения и
ремонти“ липсват твърдения на същия, че е имало необходимост и неотложност при
извършването им. Тези ремонти били приумица на К.С. и резултат на негови лични
капризи. Посочва се още, че част от посочените в насрещната искова молба
подобрения и ремонти представляват основен ремонт по смисъла на пар. 5, т.42 от
ДР на ЗУТ и за извършването им се изисква одобряване на инвестиционни проекти и
издаване на разрешение за строеж, като съобразявайки изявлението на К.С., че е
извършил всички ремонти сам, се поддържа, че последните са незаконни и
некачествено извършени. В допълнение се посочва, че повечето от посочените
подобрения не са трайно прикрепени към имота и в този смисъл не следва да бъдат
приети като такива и да бъдат оценявани. Заявява се още, че видно от
обстоятелствената част на насрещния иск и Приложение №2 към него претенциите на
С. са погасени по давност.
Оспорва се твърдението, че същият владеел процесния
имот от 2002 г. Заявява се, че той бил само държател на притежаваните от Г., Е.
и Г. С. дялове. Посочва се, че в приложеното като доказателство по делото писмо
от К.С. до Г.Г. от 18.09.2017 г. ищецът по насрещния иск е отправил до
ответниците молба да му заплатят сторените от него разноски в процесния имот,
възприеман от него като съсобствен. С оглед горното са направени възражения, че
посочените в насрещната искова молба ремонти не са били необходими и неотложни
с цел запазване целостта на имота, а по отношение на претенцията за заплащане
равностойността на извършените в имота подобрения и ремонти е настъпила
погасителна давност.
По делото са представени и приети като
доказателства: нотариален акт №190, том III, рег.№ 4239, дело №510/2018 год. на нотариус Е. ***,
скица на поземлен имот №231/22.05.2019 г., издадена от Община Кюстендил,
удостоверение за наследници на И. Г.С. изх.№ РБН19ГР94-1342/16.05.2019 г.,
удостоверение за наследници на Г. П. С. изх. № 27/20.05.2019 г., издадено
от кмета на с. Г., декларация по чл.14 ЗМДТ от Г.Г.С., писмо на К.С. до Г.Г. от
18.09.2017 г. с известие за доставяне на 21.09.2017
г., списък на неотложните ремонти и подобрения за периода от м. март 2002 г. до
края на 2019 г., изготвен от К.С., писма от 28.03.2014 г. и 15.11.2014 г. от К.С.
до Е.С. и Г.С..
Допуснато беше събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпит на следните лица: Р. З. Т., Д. А. Р. /л.332/, Н.К.В., Д. С.
Н., И.Г.А. /л.355/, Г.А.А., Л.Г.Г. /л.395/. По делото е приета и
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Н.И.Г. /л.362/.
От описаните доказателства по делото се установи
следната фактическа обстановка:
Г. П. С., ЕГН
**********,*** и М. Г.С., ЕГН **********,*** са родители на И. Г.С., ЕГН **********
и К.Г.С., ЕГН **********. Ищците са наследници по закон на И. С. – Е.И.С. и Г.И.С.
на осн. чл.5, ал.1 ЗН като негови деца, а Г.Г.С. на осн. чл.9, ал.1 ЗН в качеството
си на преживяла съпруга. Ответникът по първоначалния иск К.С. е брат на прекия
наследодател на ищците.
Недвижимият имот, правата върху който са предмет на
настоящото производство, е индивидуализиран както следва: урегулиран поземлен
имот /УПИ/, представляващ парцел IV /четири/, имот
планоснимачен №178, в квартал 19 по плана на село ******, утвърден със заповед
421/10.04.1980 год., целият състоящ се от 808 кв.м., ведно с построените в
същия поземлен имот паянтова жилищна сграда, две второстепенни постройки, навес
с оградни стени и всички подобрения в имота, при съседи на имота: от две страни
улици; УПИ V-182, УПИ
III-179, 177 с административен адрес: **********. За
собствеността на този имот е издаден и вписан в Служба по вписванията на
04.12.2018 г. нотариален акт №190, том III, рег.№ 4239, дело №510/2018 год. на нотариус Е. ***/04.12.2018
год., като акт № 97, том XVI, дело 2523/2018
год., с който К.Г.С. е признат за единствен собственик като ½ ид. част
била придобита по наследство, а останалата ½ ид. част - придобита по
давностно владение, въз основа на извършена от нотариуса обстоятелствена
проверка. Не се спори между страните, че ответникът е обитавал имота в периода
от 2002 г. до настоящия момент.
За същия имот е изготвена скица №231/22.05.2019 г.
по заявление вх.№ УТ 19-688 от 21.05.2019 г. В тази скица е посочено, че
урегулиран имот/парцел № IV 178 в квартал
№19 по плана на с.Г., общ.К. е собственост на Г. П. С. по разписен лист. От
изложеното в отговора на исковата молба, което в тази си част не е оспорено от
ищците, става ясно, че процесният имот се е стопанисвал от възходящите на
страните от началото на XX век. В периода
след 2002 год. ответникът извършил различни ремонтни дейности в процесния имот.
При така изяснена фактична обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявеният положителен установителен иск е процесуално
допустим. Снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за собственост
смущава нормалното упражняване на правото на собственост на ищците и обуславя
за тях правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, с
който да получат съдебна защита на правата си.
Допустимо е и искането за отмяна на констативен
нотариален акт №190, том III, рег.№ 4239,
дело №510/2018 год. на нотариус Е. П. Съгласно Тълкувателно решение № 178/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС, ако с
охранителен акт са засегнати правата на собственика от трето лице, то може да
ги защити чрез предявяване на иск за собственост против него и искане за отмяна
на нотариалния акт. Пасивно легитимирано е лицето, признато за собственик с
констативния нотариален акт. По съществото си тази отмяна е законова последица
от уважаването на иска, която съдът следва да присъди служебно, дори и ищецът
да не е направил такова искане.
Предявените насрещни искове също са допустими.
Осъществена е хипотезата на чл.211, ал.1 ГПК, а относно възражението на ищците
по първоначалния иск за недопустимост с оглед невъзможността да се извърши
прихващане между претенциите, съдът счита, че същото е неоснователно, доколкото
възможността за прихващане е алтернативно уредена в чл.211, ал.1 ГПК, а не е необходимо
и задължително условие за допускане разглеждането на първоначалния и насрещния
иск в едно производство.
По
основателността:
Ищците са наследници по закон на И. С. – Е.И.С. и Г.И.С.
на осн. чл.5, ал.1 ЗН като негови деца, а Г.Г.С. на осн. чл.9, ал.1 ЗН в
качеството си на преживяла съпруга. И. С., в качеството си на син на Г. П. С.,
починал на 28.09.1981 г. и М. Г.С., починала на 25.09.2008 г., е техен
наследник по закон. Дори да се приеме, че синът не е приел наследството на
своите родители преди смъртта си, приложение намира правилото на чл.57 от ЗН,
тоест тримата ищци са наследници по трансмисия, тъй като правото на наследяване
е било част от патримониума на общия им наследодател към момента на смъртта му.
Според уредените в Закона за наследството дялове,
децата на починалия наследяват по равни части. Така след смъртта на всеки от
родителите им, ответникът и прекият наследодател на ищците са наследили по
½ от имуществото на покойните си възходящи. Ищците сочат процесния имот
като част от това имущество, на което ответникът възразява, че баща му Г. П. С.,
макар да е записан като собственик на имота в с.Г. в разписния лист, не е
притежавал документ, удостоверяващ правото му на собственост и на това
основание имотът не е бил част от имуществената маса, останала след смъртта му
на 28.09.1981 г.
По иска с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК.
На първо място, съдът намира за недоказано
твърдението на ответника, че баща му не е бил собственик на процесния имот, тъй
като не притежавал документ, удостоверяващ правото му на собственост. Следва да
бъде отбелязано, че в производството по издаване на разглеждания констативен
нотариален акт ответникът по настоящото дело се е легитимирал като собственик
на ½ от недвижимия имот, придобит именно по наследство. Оставяйки
настрана противоречието между заявеното в нотариалното производство и
застъпената по настоящото дело защитна теза, съдът намира възражението, че
имотът не е част от наследствената маса за неоснователно по следните
съображения:
Безспорно в доктрината и практиката е, че
констативният нотариален акт не поражда право на собственост, а само установява
наличието на вече съществуващо такова. Това означава, че дори приживе
наследодателят на ответника да се беше снабдил с такъв нотариален акт, това не
би го направило собственик, ако не е било налице действително осъществено
придобивно основание. Придобивните основания за право на собственост биват
оригинерни и деривативни, в зависимост от това дали собствеността преминава от
патримониума на един субект в патримониума на друг или е придобита без такова
преминаване. От събраните по делото доказателства, включително показанията на
свидетелите, които съдът кредитира, настоящият състав достига до извода, че
процесният имот действително е бил собственост на наследодателя на ответника.
Съдът споделя виждането, че ако едно лице е
упражнявало фактическа власт върху недвижим имот явно, необезпокоявано и
непрекъснато повече от 10 години, но приживе не се е позовало на изтеклата
придобивна давност, т.е. не е изразило волята да придобие правото на
собственост по реда на чл.79, ал.1 ЗС, то към момента на смъртта си това лице
не притежава собствеността. Наследниците на това лице не биха могли да
придобият следователно по наследство правото на собственост, а само правото да
владеят вещта като фактическо състояние. За да бъде придобита собствеността е
необходимо изрично позоваване на този придобивен способ от страна на
наследниците на владелия наследодател, в който случай правото на собственост се
придобива от момента, в който наследниците се позоват на изтеклата давност дори
наследодателят да е упражнявал фактическата власт върху имота повече от 10
години, тъй като придобивната давност има действие ex nunc. Законът изрично допуска и възможност за присъединяване на владение
при условията на чл.82 ЗС. Ако наследодателят е владял един имот, но приживе не
се е позовал на давността, както вече беше отбелязано, наследниците му
придобиват по пътя на наследствената трансмисия само фактическата власт върху
имота и биха могли да придобият собствеността, присъединявайки към своето
владение владението на наследодателя и позовавайки се на давността - Решение № 477/2010 II г.о. ВКС. С
оглед горното, придобИ.ето на процесния имот от Г.С. на основание придобивна
давност е изключено, тъй като няма данни същия приживе да се е позовал на това
придобивно основание.
Относно записването в разписната книга на недвижим
имот съдебната практика приема, че записванията в редица случаи се отчитат като
косвено доказателство за собствеността, например за установяване идентичността
на един имот чрез съпоставка на съседите, наред с другите доказателства по
делото /решение № 131/13.06.2011 г. по гр. д. № 1602/2009 г. на ВКС, І-во г. о.
– Решение
№145 от 30.10.2018 г., I ГО ВКС
Съдът приема, че само по себе си вписването на Г.С.
като собственик на процесния имот в разписния лист не е достатъчно основание да
се приеме, че същия е притежавал правото на собственост, но е индиция за това.
Съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, като счита, че от твърденията на страните (както заявеното в исковата молба, така и
поддържаното от ответника) и събраните
свидетелски показания, се достига до единствен възможен верен извод относно
собствеността на процесния имот, а именно, че към момента на смъртта на общия
наследодател на страните имотът е бил част от неговия патримониум и като част
от наследствената маса върху него са възникнали права на наследяване за
наследниците му по закон.
Ответникът не е доказал възражението си, а напротив
още в отговора на исковата молба заявява, че процесният имот е ползван на рода
му от поколения, считан е за собствен от баща му, брат му и него самия. Сочи
като основание за придобИ.ето на ½ ид. част от имота именно наследствено
правоприемство.
С оглед горното съдът приема за установено, че
процесният имот е наследствен за страните при равни квоти общо за ищците от една
страна и за ответника от друга, и следва да се произнесе по възражението на
ответника, че е придобил ½ ид. част по силата на добросъвестно давностно
владение.
Владението е дефинирано в чл.68, ал.1 от Закона за
собствеността като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. Владението е защитено от закона
фактическо състояние, съдържащо два елемента: обективен (материалното държане на вещта, т.е. упражняване на
фактическа власт) и субективен - намерението да се държи и използва вещта като
собствена.
За да е годно владението да породи
правните последици на придобивната давност е необходимо същото да е постоянно,
непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Решение № 262/1.11.2012 г. по гр.д. №
439/2012, ВКС, ІІ г.о
В настоящия случай не е доказано ответникът да е
отблъснал владението на ищците, като им е противопоставил намерение да владее
целия имот само за себе си. Евентуалното превръщане на държането на идеалната
част на сънаследника във владение следва да е намерило външна изява по
категоричен и нетърпящ друго тълкуване начин и да е достигнало до знанието на
останалите сънаследници. Това е така, тъй като презумпцията на чл.69 ЗС e изначално опровергана в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността произтича от наследяване. В тази
хипотеза наследникът е владелец на своята идеална част и държател на идеалните
части на останалите наследници. За да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, сънаследникът следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се демонстрира
намерението за своене на чуждите идеални части. Те трябва да бъдат доведени до
знанието на останалите съсобственици, за да се обезпечи възможността последните
да предприемат действия за защита на правата си, освен ако това е обективно
невъзможно /решение № 43 от 08.04.2019 г.
по гр. д. № 2292/2018 г., І ГО на ВКС; решение № 60126/21.01.2022 г. по гр. д.
№ 4044/2020 г., І ГО на ВКС и др./. Упражняваната от ответника фактическа
власт върху имота обаче не доказва намерение за своене. Фактът, че
сънаследственият имот се ползва само от някой от наследниците без
противопоставяне от останалите, сам по себе си, не доказва нито предаване на
владение, нито промяна в намерението на сънаследника, който ползва имота,
независимо от продължителността на това фактическо състояние, защото с
неползването на вещта собствеността не се губи. Непротивопоставянето на останалите
наследници е мълчалив акт, който не може да служи като доказателство за
предаване на владение, освен ако заинтересованата страна е доказала други факти
за постигане на съгласие за владение /решение
№ 41/15.06.2022 г., гр. д. № 2728/2021 г., І ГО на ВКС/. - Определение
№3853/01.12.2023 г., к.гр.д. №1279/2023, I ГО, ВКС, в
този смисъл и Решение № 12/19.02.2014
г. по гр.д. № 1840/2013 г., ВКС, І г.о.
В подкрепа на горното са и показанията на
разпитаните по делото свидетели. Св. Р. Т. и св. Д. Р. заявяват, че ищцата Г.С.
е посещавала процесния имот, преспивала е в него, има своя стая, мебели и
покъщина, а ответникът не се е противопоставял на присъствието й, не я е гонил.
Св. В. посочва, че след смъртта на съпруга на ищцата и брат на ответника,
същата е изнасяла помени за починалия в процесния имот, на които е присъствал и
ответникът. Св. Г.А. заявява, че не е свидетел на конфликти между Г.С. и К.С.,
не е чул в селото ответникът да е казвал, че къщата е негова.
С оглед гореизложеното, съдът намира възражението на
ответника за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на ½
ид. част от процесния имот, находящ се в с.Г., за недоказано и неоснователно.
Ответникът не е манифестирал намерението си за своене пред останалите
сънаследници и е бил единствено държател на техните идеални части. В решение № 145/14.06.2011 г., постановено по
гр. д. № 627/2010 г на ВКС, I ГО е прието, че общият принцип на
справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да
се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма
възможност /поради неведение/ да се брани.
Съдът акцентира отново върху признатия в отговора на
исковата молба и потвърден от показанията на св. Д. Р. факт, че ответникът
доброволно е предоставил на ищцата Г.С. ключ от жилищната сграда в процесния
имот. Извънпроцесуалното поведение на ответника и волята му, обективирана в
изпратените до останалите ищци писма, приети като доказателства по делото,
сочат недвусмислено, че К.С. възприема процесния имот като съсобствен.
Обратното може да се приеме едва от момента, в който същия се е снабдил с
констативен нотариален акт – края на 2018 г., като очевидно от този момент до
датата на предявяване на първоначалните искове по настоящото производство не е
изтекъл предвиденият в чл.79 ЗС срок. В допълнение, вписването на нотариален акт, издаден
по реда на чл.587 ГПК в полза на един от съсобствениците за целия съсобствен
имот, не е действие на довеждане до знанието на останалите съсобственици на
имота на намерението на държателя-съсобственик да свои целия имот. Още по-малко
подобна последица може да се свърже с факта на самото снабдяване с констативен
нотариален акт - Решение № 7 от 10.09.2018 г. по гр.д. № 1903/2017 г., II г.о.
По иска с правно
основание чл.537, ал.2 ГПК
Понастоящем ответникът по първоначалния иск се
легитимира като единствен собственик на процесния имот на основание констативен
нотариален акт, издаден след обстоятелствена проверка, при ½ ид. част
придобита по наследство и ½ ид. част придобита по давностно владение.
Съгласно
задължителната тълкувателна практика на ВКС – Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС,
нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот
по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.
179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото
на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. В тази светлина, съдът вземайки предвид проведеното от
насрещната страна главно доказване относно действителната принадлежност на
правото на собственост, счита, че констатациите, обективирани в нотариалния акт
не отговарят на действителното фактическо и правно положение. „Съдът може да
приеме, че удостовереното с нотариалния акт правно основание не се е
осъществило, а оттам и че ползващото се от нотариалния акт лице не се
легитимира като носител на признатото с акта право на собственост само ако след
направено в исковото производство оспорване както на осъществяването на
придобивното основание, така и на съществуването на самото право, оспорващата
страна е провела успешно опровергаване на констатациите на нотариуса било като
докаже свои права, противопоставими на тези на титуляря на акта, било като
опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или
докаже, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след
издаването на акта“ - Решение №184/2016 I г.о. ВКС.
С оглед приетото за установено по петиторния иск с
основание чл.124, ал.1 ГПК, съдът намира за необходимо да отмени нотариален акт
№190, том III, рег.№ 4239, дело
№510/2018 год. на нотариус Е. П., в частта, в която К.Г.С. е признат за
собственик на ½ /една втора/ идеална част от урегулиран поземлен имот
/УПИ/, представляващ парцел IV /четири/, имот
планоснимачен №178, в квартал 19 по плана на село Г., община Кюстендил,
утвърден със заповед 421/10.04.1980 год., целият състоящ се от 808 кв.м., ведно
с построените в същия поземлен имот паянтова жилищна сграда, две второстепенни
постройки, навес с оградни стени и всички подобрения в имота, при съседи на
имота: от две страни улици; УПИ V-182, УПИ III-179, 177 с
административен адрес: с.Г., община К., ******** на основание давностно
владение.
По насрещния
иск:
Предявени са евентуално съединени насрещни искове с
основание чл.74, ал.2, във вр. чл.72 ЗС. Съгласно т.1 от ППВС № 6/74 г., право на обезщетение за извършени подобрения
в чужд имот по чл.72 и 74 ЗС има само владелецът, а не и държателят. Подобрение
на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до
увеличаване на стойността му, като увеличението се заплаща доколкото съществува
към деня на постановяване на решението за заплащането му - т.6 ППВС № 6/74 г.
По делото се установи, че ответникът е информирал
ищците за осъществените от негова страна ремонтни дейности в процесния имот,
като същите не са се противопоставили изрично на извършването им, но не са дали
и съгласието си. С оглед приетото по обективно съединения установителен иск
обаче, ответникът се легитимира като държател по отношение на ½ ид. част
от процесния имот, собственост на ищците, тоест отношенията между страните не
следва да се уреждат по правилата относно извършените от добросъвестния, респ.
недобросъвестния владелец подобрения, а по реда на чл.61, ал.2 ЗЗД, тоест както
при института на гестията – водене на чужда работа без възлагане, тъй като ищците
не са дали съгласие за извършването на ремонтите. Съгласно посочената норма,
заинтересованият (в случая ищците по
първоначалните искове) отговаря само
да размера на обогатяването си. Липсата на противопоставяне от страна на ищците
и конклудентните действия по ползване на имота след извършването на ремонта (посещения понякога с преспИ.е) не може да се приравни на дадено съгласие, тъй като
последното не се презюмира в гражданското право и приложение не следва да
намери нормата, съдържаща се в чл.30, ал.3 ЗС, относима към хипотезата на
извършени със съгласието на останалите съсобственици подобрения. И в двете
посочени хипотези обаче, при дадено съгласие и при липса на такова, давността
за претенцията за подобрения започва да тече от момента на извършването им. В
настоящия казус ищците по първоначалния и ответници по насрещния иск са
възразили, че по отношение на твърдените с насрещния иск подобрения е изтекла
погасителна давност към момента на предявяване на исковата претенция.
Съобразявайки разпоредбата на чл.120 ЗЗД и
направеното изрично възражение за погасяване на вземанията, съдът следва да се
произнесе по същото. По аргумент от чл.110 ЗЗД вземанията за подобрения се
погасяват с изтичане на общата петгодишна давност, тоест при недоказано спиране
или прекъсване на давностния срок по смисъла на чл.115 и чл.116 ЗЗД, погасени
ще бъдат вземанията за всички подобрения възникнали по-рано от пет години преди
предявяването на насрещния иск, тоест преди 14.10.2014 г.
Твърдените от ответника подобрения са посочени в приложение
№2 към насрещната искова молба /л.67 от делото/ и уточнени с последваща молба
/л.91 и л.92 от делото/. Сред тях непогасени по давност се явяват следните,
така както са посочени в приложението: т.14 боядисване с фасадна боя лицевата
страна на къщата, 2015 г., оценено на 1000 лв.; т.15 направа на ограда от нагъната ламарина 30 м.
плюс две гаражни врати и входна врата откъм северната страна на парцела с
площадка за паркиране на кола покрита с бетон и декоративни плочи, 2016 г.,
оценена на 1 500 лв.; т.16 направа на
тротоар до входа на къщата и пред лицевите страни на къщата, 2017 г., оценена
на 300 лв.; т.18 направа на нова
ограда от нагъната ламарина на парцела откъм главната улица с масивна входна
врата с дължина 11 м., 2019-2020 г., оценена на 1000 лв.; т.19 ново покритие на входа на мазето от пластмасов
материал, 2018 г., оценено на 200 лв.; т.21
преустройство на кухнята в кабинет, обзаведен с нови мебели, ремонт, боядисване
с латекс, налепени нови плочки над мивката, под нея монтиран шкаф, избита стена
и монтирана врата между съседна стая, използвана за спане и кухнята (сега кабинет), 2017 г., оценено на 5 800 лв.; т.22 ремонт и боядисване с латекс на коридора,
2017 г., оценено на 100 лв.
Между страните не се спори относно датите, на които
са извършени посочените ремонти и съдът приема за установено, че дейностите,
сочени като подобрения са реализирани именно в заявените от ищеца по насрещните
искове периоди, съобразявайки Определение № 492/5.11.2015 г. по ч.гр.д. №
4784/2015 г., I г.о., ВКС, според което непосочването на точните дати, на които
са извършени всяко едно от подобренията не съставлява нередовност на исковата
молба, след като в нея е конкретизиран периода, в който са направени.
С оглед горното съдът не намира за необходимо да
обсъжда възраженията на ответниците по насрещните искове относно липсата им на
пасивна процесуална легитимация по отношение търсеното обезщетение за
твърдените от К.С. подобрения в периода преди смъртта на И. Г.С. на 14.07.2012
г., тъй като се установи, че вземанията за същите са погасени по давност.
В представеното от вещото лице допълнително
заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като
обективно изготвено, са описани и оценени строително-ремонтните работи в процесния
имот, които се определят като неотложни и необходими.
След като съдът намира, че отношенията между
страните следва да се уредят по правилата на гестията, отговорността на
ответниците по насрещния иск е ограничена до размера на обогатяването им. От
събраните доказателства по делото, включително изготвената съдебно-техническа
експертиза, не става ясно в какъв размер е евентуалното увеличение на
стойността на процесния имот след извършените ремонтни дейности. В молбата
съдържаща насрещния иск, К.С. е отбелязал, че посочените от него подобрения,
възлизащи на обща стойност от 18 000 лева, са приблизително изчислени и
сочи, че към този момент продажната цена на имота се е повишила рязко и е около
40 000 лева. Това твърдение не е подкрепено със съответни доказателства,
на вещото лице не е била възложена задача за определяне на пазарната стойност
на процесния имот преди и след извършване на ремонтите. На това основание,
съдът счита, че ищецът по насрещните искове не е провел главно доказване по
фактите и обстоятелствата, на които основава претенциите за присъждане на
обезщетение за извършени подобрения и същите следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Така съдът счита, че не е налице част от фактическия
състав на чл.61, ал.2 ЗЗД, а именно не е установено обогатяване на
заинтересованите лица (ответниците по
насрещния иск). Несъмнено,
извършените от 2002 год. насам ремонтни дейности в процесния имот са изпълнени
добросъвестно от ответника по първоначалните искове, който с реализирането им е
целял да осигури за себе си като единствен постоянен обитател на жилищната
сграда в имота по-добри условия за живот, но остава недоказано твърдението му,
че по този начин значително е повишил стойността на имота, както и размерът на
твърдяното увеличение.
С оглед горното направеното възражение са задържане
следва да бъде оставено без уважение. За изчерпателност, доколкото подобрителят
не е владелец по отношение на ½ ид. част от имота, принадлежаща на
ищците, а по отношение на останалата
½ ид. част е единствен собственик и е увеличавал стойността на собствен
имот, същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като нормата, съдържаща
се в чл.72, ал.3 ЗС не намира приложение. – Решение № 114 от 23.10.2023 г., IV ГО, ВКС
По разноските:
Съдът ще уважи предявените първоначални искове, а
насрещните искове ще отхвърли. При този изход от настоящото производство, съдът
на основание чл.78, ал.1, във вр. чл.81 ГПК следва да присъди на ищците
сторените разноски по делото. Съобразявайки, че с Определение №984 от
02.07.2020 г. на КРС К.Г.С. е освободен на осн. чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на
такси и разноски по делото и чл.78, ал.7, изр. второ ГПК, както и че
освобождаването от внасяне на съдебни такси и разноски не означава
освобождаване от отговорност за разноски при неблагоприятен изход на процеса,
съдът следва да осъди К.Г.С. да заплати на ищците по първоначалните искове
сторените от тях деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете.
Ищците, в законния срок, са представили списък на
разноските по чл.80 ГПК /л.394 от делото/, възлизащи общо на 1 030 /хиляда
и тридесет/ лева като за посоченото заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 900 лева не е конкретизирано каква част от възнаграждението на
процесуалния представител на страната се отнася за главния и каква
за насрещния иск, като независимо от това и с оглед изхода на делото то се
дължи в цялост. Не е отправено искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност.
Мотивиран от
горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на К.Г.С.,
ЕГН **********, че Е.И.С., ЕГН **********, Г.И.С., ЕГН ********** и Г.Г.С., ЕГН
**********, са собственици на 1/2 (една втора) идеална част от урегулиран поземлен имот /УПИ/,
представляващ парцел IV /четири/, имот
планоснимачен №178, в квартал 19 по плана на село ******, утвърден със заповед
421/10.04.1980 год., целият състоящ се от 808 кв.м., ведно с построените в
същия поземлен имот паянтова жилищна сграда, две второстепенни постройки, навес
с оградни стени и всички подобрения в имота, при съседи на имота: от две страни
улици; УПИ V-182, УПИ
III-179, 177 с административен адрес: *********.
ОТМЕНЯ нотариален акт №190, том III, рег.№ 4239, дело №510/2018 год. на нотариус Е. ***/04.12.2018
год., като акт № 97, том XVI, дело 2523/2018
год., в частта, в която К.Г.С., ЕГН **********, е признат за собственик на
½ (една втора) идеална част от урегулиран поземлен имот /УПИ/,
представляващ парцел IV /четири/, имот
планоснимачен №178, в квартал 19 по плана на село ******, утвърден със заповед
421/10.04.1980 год., целият състоящ се от 808 кв.м., ведно с построените в
същия поземлен имот паянтова жилищна сграда, две второстепенни постройки, навес
с оградни стени и всички подобрения в имота, при съседи на имота: от две страни
улици; УПИ V-182, УПИ
III-179, 177 с административен адрес: *********, на
основание давностно владение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Г.С., ЕГН **********, против Е.И.С.,
ЕГН **********, Г.И.С., ЕГН ********** и Г.Г.С., ЕГН **********, иск да бъдат
осъдени да заплатят сумата от 18 000 лева, представляваща обезщетение за
извършени подобрения в имот: урегулиран поземлен имот /УПИ/, представляващ
парцел IV
/четири/, имот планоснимачен №178,
в квартал 19 по плана на село *********, утвърден със заповед 421/10.04.1980
год., целият състоящ се от 808 кв.м., ведно с построените в същия поземлен имот
паянтова жилищна сграда, две второстепенни постройки, навес с оградни стени и
всички подобрения в имота, при съседи на имота: от две страни улици; УПИ V-182, УПИ
III-179, 177 с административен адрес: **********.
ОСЪЖДА К.Г.С., ЕГН ********** да заплати на Е.И.С., ЕГН **********,
Г.И.С., ЕГН ********** и Г.Г.С., ЕГН **********, сумата от 1 030 /хиляда и
тридесет/ лева, представляваща сторени разноски по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд – Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: