Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 10.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ:
Силвана Гълъбова
Любомир
Игнатов
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№4251 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С
решение №525500 от 05.11.2018г., постановено по гр.дело №81189/2017г. по описа
на СРС, ГО, 77 с-в, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД, че ответникът Т.С.С. с ЕГН********** дължи на Б.Л.Б.
с ЕГН********** сумата от 10000лв.- невърнат паричен заем по договор от
15.04.2014г. между В.В.К.като заемодател и Т.С.С. като заемател, което вземане
е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 28.10.2016г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението 04.09.2017г. до окончателното
плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение от 11.09.2017г. по
ч.гр.д. № 61167/2017г. по описа на СРС, 77 с-в. Със същото решение е отхвърлен предявения
от ищеца Б.Л.Б. против Т.С.С. иск за сумата от 15000лв.- договорна лихва за
периода от 15.05.2014г. до 28.10.2016г. съгласно чл.6 от същия договор за заем.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца 516лв. разноски в исковото производство
и 456лв. разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от
исковете, а и щецът е осъден да заплати на ответника 360лв.- разноски в
исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Срещу
решението в частта с която е уважен предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД, е подадена в законоустановения срок
по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника Т.С.С.. Жалбоподателят
поддържа, че по делото не е установено да е уведомен за процесната цесия.
Твърди също така, че е предал в залог на заемодателя два броя картини, които и
сега се намират в негово владение. Моли решението на СРС да бъде отменено, а
искът- отхвърлен. Не претендира разноски.
Ответникът
по жалбата и ищец в производството пред първата инстанция Б.Л.Б. в подадения в
срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Моли
решението на СРС да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски за въззивната
инстанция.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Жалбоподателят- ответник не оспорва както сключването
на процесния договор за заем, така и фактическото предаване на сумата от 10000
лева от заемодателя. Не твърди и да е върнал заетата сума. Уведомяването на
ответника за цедирането на вземането е установено с представеното в заповедното
производство (л.13 от същото) писмо по телепоща, на което ответникът
собственоръчно е отбелязал, че е уведомен за договора за цесия на 31.05.2017г.
Дори и да липсва такова уведомяване преди завеждане на исковата молба,
ответникът следва да се счита уведомен за цесията с връчването на препис от исковата
молба за отговор по реда на чл.131 ГПК- в случая лично на 18.01.2018г.
Изложеното във въззивната жалба относно оставени в залог картини е ирелевантно
за настоящото производство.
Ето
защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС
– потвърдено като правилно в обжалваната част.
При този изход на спора на ответника по въззивната жалба
следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 830 лева. Възражение за прекомерност не е направено в законоустановения
срок. Доколкото жалбоподателят е бил освободен от задължението за авансово
внасяне на държавна такса, същият следва да бъде осъден да заплати дължимата
такава в размер на 200 лева по сметка на Софийски градски съд.
По така изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №525500 от 05.11.2018г.,
постановено по гр.дело №81189/2017г. по описа на СРС, ГО, 77 с-в в обжалваната
му част.
ОСЪЖДА Т.С.С. с ЕГН********** да заплати на Б.Л.Б.
с ЕГН********** сумата от 830лв.
(осемстотин и тридесет лева)- разноски във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Т.С.С. с ЕГН********** да заплати на
Софийски градски съд сумата от 200 лева
(двеста лева)- държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/