№ 113
гр. Айтос, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от М. Й. Дучева Гражданско дело №
20232110100120 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба oт „Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище
и адрес на управление:гр. Б., кв. ***, ***, представлявано от инж. Г.Т. — Изпълнителен
директор чрез процесуален представител - юрисконсулт Д. З., срещу М.С.П., EГH
********** адрес: ***.
В исковата молба се сочи, че М. С. П. е клиент на „Водоснабдяване и
канализация" EAД и страна пo валидно възникнало облигационно правоотношение с
предмет предоставяне на ВиК услуги no отношение на следния водоснабдяван обект с
административен адрес: *** и със заведена партидa в базата данни с абонатен № ***.B полза
на ответника М. С. П. е възникнало качеството „потребител на ВиК услуги" от момента на
придобиване на правото на собственост върху описания водоснабдяван обект, съгласно
изискванията на чл. 3, an. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. Ответникът М. С. П. е следвало да
заплаща, нo нe e заплатила своевременно, задълженията пo издадените фактури в 30-дневен
срок от датата на издаване на всяка от тях, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите
условия. Бездействието на потребителя пo отношение на плащането поражда правото на
водоснабдителното дружество да предяви вземанията си съгласно описаните исковата молба
фактури, без да е необходимо да изпраща покана на изпадналия в забава длъжник.
„Водоснабдяване и канализация" ЕАД е подало заявление за издаване на заповед
зa изпълнение пo реда нa чл. 410 ГПК пред Районен съд — Айтос зa вземанията си към
ответника. По заявлението е образувано ЧГД № 1009/2022г., по което е издадена заповед за
изпълнение. ответникът не е намерен на известните по делото адреси, което обосновава
правния интерес на ищцовото дружество от подаване на настоящата ИМ.
1
Предвид изложеното ищцовото дружество счита, че за него е налице правен
интерес съдът да постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание
чл.422 от ГПК, че по отношение на ответника М. С. П., съществува изискуемо вземане на
ищеца, в размер на сумата oт 682.51лева, дължими пo издадени фактури за периода от
26.05.2020г. до 26.09.2022г., с отчетен период пo фактури от 15.04.2020г. до 21.09.2022г.и
10,09 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за
периода от 26.07.2020г. до 08.11.2022 г., с изключение за периода на действие на извънредно
положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., за който не претендираме лихва, както и
законната лихва от датата на подаване нa заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът моли също така да му бъдат присъдени разноските по настоящото
производство.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника М. С. П..
В о.с.з. ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява . Преди
първото открито заседание е постъпило становище от ищцовото дружество, в което
поддържа предявените искове и претендира постановяване на неприсъствено решение по
спора, предвид неявяване на ответницата.
Ответницата, също редовно призован за о.с.з., не се е явила, не е изпратила и
надлежно упълномощен свой процесуален представител, нито е депозирал др. писмено
становище. Същевременно, при редовно призоваване, по реда на чл. 131 ГПК, страната не е
направила и искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Ответницата е редовно
уведомена по чл.131 ГПК, като лично е получила съдебните книжа.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразявайки исканията и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Решаването на настоящия правен спор чрез неприсъствено решение, в хипотезата на
чл. 238,ал.1 ГПК - по искане на ищеца, изрично заявено и поддържано в о.с.з., е допустимо и
основателно, съобразно предпоставките на закона и предвид процесуалното бездействие на
ответницата, която и не се явила в проведеното съдебно заседание, без да сочи уважителни
причини, нито е изразила процесуално становище за разглеждане на делото в нейно
отсъствие.
Липсата на валидно извършено и обвързващо за съда оспорване на предявените
искове, с подаването на отговор от ответницата, в законоустановения срок по ГПК,
субсумира неговото процесуално бездействие, като страна в процеса. Последното се
интерпретира от ищеца, чрез упражнено от неговия пълномощник процесуално искане за
постановяване на неприсъствено решение, което според съда е допустимо и основателно.
Допустимостта на неприсъствено съдебно решение, в конкретния случай, се обосновава
именно от непредставянето на писмен отговор от ответницата в законоустановения срок по
2
чл. 131 ГПК, след редовно връчване на съдебните книжа, както и неявяването й –лично или
на нейн упълномощен процесуален представител, в първото по делото открито съдебно
заседание, въпреки редовното призоваване и при липсата на направено искане, делото да
бъде разгледано в нейно отсъствие. С това са осъществени правните предпоставки за
постановяване на такова решение по спора, предвидени в разпоредбата на чл. 238,ал.1 ГПК.
Едновременно с това налице е и кумулативно изискуемата предпоставка по чл.239 от
ГПК, т.к. на ответницата е указано с връчването на исковата молба /в придружаващото я
съобщението са съдържими тези разяснения/, както и изрично в приложеното към него
разпореждане на съда, какви са последиците от непредставяне на писмен отговор в срок и
неявяването в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в
нейно отсъствие, обосноваващи правната възможност да бъде постановено неприсъствено
решение по искане на ищеца. От друга страна, в конкретния случай отсъстват и
процесуалните пречки, указани в чл. 324, чл.334 и чл.339 ГПК, с оглед правната
квалификация на предявените искове, заявени в условията на обективно, кумулативно
съединяване – стриктно процесуално обсъдени.
Съдът е квалифицирал предявените искове, с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК,
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД за установяване на парично вземане.
По същество –налице е и последната законова предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение, а именно : искът е вероятно основателен с оглед посочените в
Исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В подкрепа на фактическите си твърдения, въведени с исковата молба, ищецът е
представил и съотв. приети са по делото писмени доказателства, неоспорени от
ответницата, а именно: Заверено копие от електронно отчитане на показанията на водомера;
Заверено копие от електронно отчитане на показанията на централния водомер; Извадка от
Решение на КЕВР №Ц-37/23.12.2019г; Извадка от Решение на КЕВР №Ц-46/30.12.2020г;
Извадка от Решение на КЕВР №ПБ-Ц-17/29.07.2022г; Фактурите №№
**********/26.05.2020 ; ********** /25.06.2020; ********** /27.07.2020;
********** /25.08.2020; ********** / 25.09.2020; **********/ 26.10.2020;
********** /25.11.2020; **********/ 22.12.2020; **********/ 25.01.2021;
**********/ 25.02.2021; ********** /25.03.2021; ********** /26.04.2021;
********** /25.05.2021; **********/ 25.06.2021; ********** /26.07.2021;
********** /25.08.2021; ********** /27.09.2021; **********/ 25.10.2021;
********** /25.11.2021; ********** /22.12.2021; ********** /25.01.2022;
********** /25.03.2022; **********/ 25.05.2022; ********** /24.06.2022;
********** /25.07.2022; ********** /25.08.2022; ********** /26.09.2022;
Въз основа на същите, съдът приема, че между „Водоснабдяване и канализация"
ЕАД, и М.С.П., EГH ********** е възникнало валидно облигационно правоотношение за
доставка и пречистване на отпадни води. По силата на това правоотношение , ищцовото
дружество в качеството на изправна страна е доставило вода и е предоставило други услуги
до собствения на ответницата имот, която вода е консумирана, видно от издадените
3
фактури. Между страните по делото липсва спор относно собствеността на имота с
партиден № ***, отнасяща се за обект на потребление: *** (съгласно справка на л.63-67).
При липса на оспорване и релевирани своевременно, годни правоизключващи или
правопогасяващи възражения от длъжника, може да се направи извод за вероятната
основателност на предявения иск. С тези съображения, предвид паричния характер на
вземането, вероятно основателна е и претенцията за лихви. За да направи тези изводи, съдът
съобрази правилата за разпределяне на доказателствената тежест, вменена на ответника и
указана му с доклада по делото, който следва да доказва положителния факт на
изпълнението. Изложените аргументи, дават основание за уважаване на иска – изцяло,
досежно всяко от вземанията, в хипотезата на неприсъствено решение.
Съобразно изхода на спора и цялостното уважаване на иска, разноските направени в
настоящото производство, се дължат от ответника в пълен размер, така както и са били
направени, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, като длъжникът бъде осъден да заплати
доказаната сума на разноските- 75 лв. за държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Видно от представеният списък с разноски в производството по чл.410 ГПК се
претендира присъждане на ДТ в размер на 25 лв. за държавна такса , 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени в настоящото
производство.
Водим от изложените съображения и на основание чл.239, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на
ответницата М.С.П., EГH ********** адрес: *** съществуването на вземането на ищеца
„Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище и адрес на управление:гр. Б., кв.
***, ***, представлявано от инж. Г.Т. — Изпълнителен директор , за сумата от
682.51лева, дължими пo издадени фактури за периода от 26.05.2020г. до 26.09.2022г., с
отчетен период пo фактури от 15.04.2020г. до 21.09.2022г.и 10,09 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 26.07.2020г. до
08.11.2022 г., с изключение за периода на действие на извънредно положение от 13.03.2020г.
до 13.05.2020г., за който не претендираме лихва, както и законната лихва от датата на
подаване нa заявлението-16.11.2022г до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата М.С.П., EГH ********** адрес:
*** да заплати на ищеца „Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище и адрес на
управление:гр. Б., кв. ***, ***, представлявано от инж. Г.Т. направените по гр.д.№
120/2023г и ч.гр.д.№ 1009/2022г на АРС разноски в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Решението не подлежи на въззивно обжалване.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от решението да се връчи на ответника, който в
4
1-но месечен срок, от получаването, може да поиска неговата отмяна от ОС-Б., в случай че е
бил лишен от възможността да участва по
делото.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5