РЕШЕНИЕ
№ 851
гр. Пловдив, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300501079 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. П. Т. – П. против Решение №
354/22.01.2024г., пост. по гр.д.№ 337/2023, ПдРС, в частта, в която П. П. П. е осъден
да заплаща на малолетното си дете И. П. П. , чрез нейната майка и законе представител
А. П. Т. месечна издръжка в размер на 200лв., считано от 10.01.2023г. до навършване
на пълнолетие на детето или до настъпване на законоустановена причина за изменение
или прекратяване на плащането.
Жалбоподателят А. Т. поддържа, че определеният размер на издръжка на
малолетното дете е прекалено малък. Сочи, че практиката приема, че размерът на
необходимата издръжка на малолетните деца е значително по-висок. Поддържа и че от
01.01.24г., размерът на минималната работна заплата е повишен и така минималният
размер на издръжката става 233,35лв. Така определеният размер от 200лв. се явява
крайно недостатъчен за задоволяване на потребностите на детето от храна, облекло,
учебници, спортни и културни занимания. В същото време твърди, че по делото се
доказва, че бащата може да заплаща по-висок размер на издръжката. Моли съда да
отмени обжалваната част на решението и да постанови ново, с което определи размер
на дължимата издръжка от 500лв. месечно. Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна П. П. П. е подал отговор на въззивната жалба, в който
поддържа, че същата е неоснователна, а в обжалваната част решението е правилно и
законосъобразно. Счита, че същият отговаря както на потребностите на детето от
издръжка, така и на възможностите на родителите му. Поддържа и че размерът на
дължимата издръжка следва да бъде определен съобразно минимума, действащ към
2023г., когато е предявен иска за развод, а не към настоящия момент. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваната част.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано
лице – страна, останала недоволна от постановено решение, откъм съдържание е
редовни, поради което и се явява допустима.
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е
бил сезиран. При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и
допустимо.
Обжалва се решение , с което при постановяване на развод между родителите е
определена и издръжка, дължима от единия родител на детето, чрез другия родител,
комуто са предоставени родителските права. Искът е с пр. осн. чл.59, ал.2 от СК.
От фактическа страна по делото се установява от приложеното удостоверение за
раждане, че А. П. Т. и П. П. П. са родители на детето И. П. П., р. на ***г.
По отношение на детето И. по делото не са събрани никакви доказателства
относно нуждите й. Единствено от разпитан на свидетелката Ц. П., баба по бащина
линия, се установява, че детето е ученичка. Свидетелката твърди, че от фактическата
раздяла между родителите на И. преди две години не е виждала детето, както и че
синът й – П. също не го е виждал. Друга информация за детето по делото не е събрана.
Не е изготвен и социален доклад поради невъзможност на социалните работници да се
свържат с майката.
За майката А. Т. се установява от изисканите справки от НОИ, че последното й
трудово правоотношение е прекратено през м.12.2022г. и от тогава няма регистрирани
нови трудови договори. Осигурителния й доход е бил около 350лв.
Бащата П. П. е представил удостоверение, от което се установява, че е кадрови
2
военослужещ, бил е на лисия в Косово, а осигурителния му доход е около 1330лв.
И двамата родители нямат други алиментни задължения към ненавършили
пълнолетие лица. Не се установява и двамата родители да притежават недвижими
имоти.
При така установеното от фактическа страна се правят следните правни изводи :
СК повелява, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
като съгл. чл.142 от СК размерът на издръжката се определя съобразно нуждите на
лицето и възможностите на задължения да я осигурява, а съгл. чл.143 от СК родителите
са длъжни в рамките на своето материално състояние и възможности да осигуряват
условия за живот, необходими за развитието на детето. Необходимо е да се подчертае
и че раздялата на родителите не следва да обосновава влошаване качеството и
стандарта на живот на детето.
При липсата на данни за потребностите на детето, съдът намира, че следва да
съобрази нуждата от издръжка с оглед обичайното за възрастта – 13 годишно момиче.
Същото е в ученическа възраст, следователно освен средства за съществуване – храна,
облекло, обувки, има нужда от средства за посещение на училище – учебни пособия и
помагала, а също и за правилно духовно и интелектуално развитие с оглед възрастта
си. Ето защо съдът намира, че месечно са необходими с оглед на поне минимален
стандарт на живот за дете на тази възраст 600лв.. Майката, на която са възложени
родителските права и ще полага непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето, следва да поеме по-малката част от сумата – от 200лв., а
бащата – да поеме остатъка от 400лв. Този размер на издръжката следва да се
определи от влизане в сила на решението.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати на особения
представител на жалбоподателя – адв. А. А. сумата от 400лв. , възнаграждение
определено от съда с оглед вида на делото и фактическата и правна сложност на
същото.
На осн. чл.78 от ГПК А.П. Т. следва да заплати на П. П. сумата от 133,33лв.,
разноски за въззивното производство за заплатено възнаграждение за особения
представител, определени по съразмерност .
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 354/22.01.2024г., пост. по гр.д.№ 337/2023, ПдРС, в частта, в
която П. П. П., ЕГН **********, е осъден да заплаща на малолетното си дете И. П.
П., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А. П. Т., ЕГН
3
**********, месечна издръжка в размер на 200лв., считано от 10.01.2023г. до
навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на законоустановена причина
за изменение или прекратяване на плащането, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете И. П.
П., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А. П. Т., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 400лв., считано от влизане в сила на
решението до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на
законоустановена причина за изменение или прекратяване на плащането.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, да заплати на адв. А. Л. А. сумата от
400лв. , възнаграждение определено по реда на чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА А. П. Т., ЕГН ********** да заплати на П. П. П., ЕГН **********,
сумата от 133,33лв., разноски за въззивното производство за заплатено възнаграждение
за особения представител, определени по съразмерност .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4