Р Е Ш Е Н И Е
№………./14.10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на
тринадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Галина
Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 328
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск от М.Б.И.
срещу Прокуратурата на РБ за заплащане сумата 120 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й страдания и разстройство в отношенията й с майка и
брат й вследствие повдигането и поддържане на обвинение за престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК, по което е била оправдана с присъда от 05.12.2013 г. по н. о.
х. д. № 3154/2012 г. на Варненския районен съд, ХХIХ с-в, оставена в сила с
решение № 54 от 17.02.2014 г., постановено по в. н. о. х. д. № 17/14 г. на
Варненския окръжен съд, по чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от влизане в сила на
оправдателната присъда – 17.02.2014 г. до окончателното изплащане на
задължението, с присъждане на разноски.
Прокуратурата на РБ оспорва предявения иск. Предявява
възражения за погасяване на вземанията за обезщетения за страдания и за забава
по давност и за причиняване на страданията от предходно осъждане с присъда,
влязла в сила на 06.11.2009 г., евентуално за допринасяне за продължителността
на разглеждането на делото, тъй като някои заседания са отлагани по вина на
ищцата. Сочи, че Прокуратурата не е разгласявала обвинението. Оспорва връзката
между обвинението, от една страна и прекъсването на образованието на сина на
ищцата, решението на дъщеря й да учи в друг град, разстройството на семейните й
отношения и здравето й.
Ищцата сочи, че старите публикации в Интернет вече са
недостъпни и че едва през лятото на 2014 г. адв. С. й е обяснила, че
споразумението, което е сключила има силата на присъда.
По същество страните поддържат становищата. Прокуратурата
сочи, че ищцата страда от личностово разстройство отпреди обвинението.
Ищцата излага подробни съображения в писмена защита.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По същество:
Обстоятелствата следва да бъдат разгледани в хронологичен
ред.
За поведението и психологическото състояние на ищцата
отпреди 2009 г. са събрани свидетелски показания. В показанията си (л. 128)
свидетелката адвокат С.С. сочи, че първите й впечатления са, че ищцата има
неприятен характер и търси правата си настоятелно, например ако не й хареса
храната в ресторант я връща. Описва ищцата като чувствителна и докачлива.
Свидетелката Е.И. (дъщеря на ищцата) описва майка си като
ръбата личност (л. 129, гръб).
От свидетелството за съдимост (л. 49) е видно, че ищцата
е била осъдена с присъда от 21.10.2009 г. по д. № 3403/2009 г. на ВРС за
присвояване на сума, като й е наложено наказание пробация.
В първите обяснения на ищцата по жалбата от 27.10.2009 г.
(л. 16 от т. II от ДП) няма нападки срещу разследващия. Ищцата е заявила, че
твърденията на адвоката в жалбата са смешни или откровени неистини, както и че
не знае да са водени досъдебни производства за извършени деяния от други фирми
по чл. 209 НК.
Свидетелката Е.И. сочи, че около 2009-2010 г. семейството
им обедняло и отношенията им се разстроили (л. 129). Разстройството в
отношенията между ищцата и майка й свидетелката отдава на личностите на двете.
За разстройството в отношенията между ищцата и брат й Е.И. допуска, че може да
се дължи на това, че на вуйчо й се е налагало да помага, когато семейството е
било затруднено. Това обаче означава, че ищцата и брат й са имали всъщност
спорове за уреждане на имуществени отношения. Не би могло да се приеме, че
обвинението пряко е разстроило отношенията на ищцата с близките й.
От представената преписка е видно, че с постановление от
19.07.2010 г. на разследващия полицай по досъдебно производство № 570/2009 г.
по описа на ОД МВР Варна (пр. пр. № 11835/2009 г. на ВРП) – л. 88 от т. I,
ищцата е привлечена като обвиняема за това, че на 30 април 2009 г. в гр. Варна
с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала у Р. К.П. –
продавач-консултант в ЕТ "Мони 2004" заблуждение, че ще плати по
банков път сумата 1169.27 лв. по фактури с №№ 00392/30.04.2009 г.,
00396/30.04.2009 г. и 00397/30.04.2009 г. за покупка на строителни материали, с
което е причинила вреда на управителя на търговеца в същия размер –
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години.
На същата дата ищцата е разпитана (протокол на л. 89 от
т. I от ДП). Обясненията са дадени без емоции. Ищцата е изложила, че Р. П. е
поискала от нея сума, за да оттегли жалбата, но също, че при това ищцата й е
обяснила, че жалбата не може да бъде оттеглена т.е. че дори да бъде оттеглена,
това няма да доведе до прекратяване на производството.
Съдът приема, че в обясненията няма предубеждения към
разследващия полицай К.М., нито нападки към нея, нито опит ищцата да предизвика
съчувствие.
В протокола за предявяване на разследването от 03.08.2010
г. (л. 97 от т. I от ДП) ищцата вече препоръчва прокурорът да има предвид, че
свидетелските показания са лъжливи и да предприеме необходимите по закон
действия, заявява, че у търговеца липсва отчетност, задава въпроси и твърди
непълнота на заключението на вещото лице по допуснатата счетоводна експертиза.
Накрая "много моли", всъщност настоява, обясненията
й да бъдат внимателно прочетени от прокурора.
лист втори от решение от
14.10.2019 г. по гр. д. № 328/2019 год. ВОС, ХII-ти с-в
Би могло да се поддържа, че тези изявления на ищцата, с
изключение на въпросите, които съдържат аргумент за довеждане свидетелските
показания до абсурд ("Кой модел пикап може да натовари 4200 кг? Защо като
са дошли да си вземат количката и лопатите не си натовариха керамкола и
цимента?") са излишни и не са полезна защита (твърдението, че показанията
са лъжливи без присъда е безполезно), а провокация към наблюдаващия прокурор.
Представен е от ищцата заверен препис (л. 94), от който е
видно, че срещу нея е подадена жалба от трето лице на 20.01.2011 г. По жалбата
са предприети действия, въз основа на които с постановление от 08.11.2012 г.
срещу ищцата е образувано друго досъдебно производство (л. 95). Не е изключено
действията по тази жалба да са предизвикали стрес у ищцата. Възражението на
ответника за друг факт обаче е основано само на твърдение за производството,
приключило през 2009 г., не и за друго досъдебно производство. Доказателствата
са неотносими към предмета на спора и не следва да бъдат обсъждани.
По досъдебното производство е съставен констативен
протокол от 25.01.2012 г. 14.45 ч. (л. 131 от т. III от ДП) от разследващия
полицай К. Минчева, че ищцата е заявила, че няма да се яви за предявяване на
материалите, тъй като е призована само пет дни по-рано, както и че след
обяснението на полицая, че все пак призоваването е редовно, ищцата е прекъснала
телефонния разговор.
Съставен е и още един констативен протокол за действие от
същия ден 15.17 ч. (л. 132 от т. III от ДП). От него е видно, че ищцата се е
обадила и е обяснила, че на 31.01.2012 г. ще замине в чужбина. На предложението
да се яви за предявяване на материалите от разследването на дата, удобна за нея
от 25.01.2012 г. (всъщност 26.01.2012 г.) до 31.01.2012 г., в който 28 и
29.01.2012 г. са неприсъствени, ищцата е заявила категорично, че няма да се
яви.
Съдът приема, че през 2012 г. ищцата отнапред приема
действието на разследващия полицай за незаконосъобразно, без да знае дали е
така, поради което безцеремонно опитва да осуети действието или отказва да
участва. Впоследствие отново опитва да участва лично в производството, но лесно
изгубва търпение и отново отказва да се яви, без да посочи причина – напр., че
не може да се яви със защитник в толкова кратък срок.
Изменението на поведението на ищцата в сравнение с 2009
г. е видно и без специални знания. Именно поради това изменение твърдението на
ответника за причиняване на страданията от предходно осъждане с присъда, влязла
в сила на 06.11.2009 г., е невярно. Възражението е неоснователно.
С разпореждане от 15.06.2012 г. на съдията по н. о. х. д. № 3154/2012 г. на Варненския
районен съд, ХХIХ с-в (л. 12) е насрочено предварително изслушване за
09.10.2012 г. При снемане на самоличността на ищцата съдът е обявил, че е
осъждана (л. 33, гръб). От свидетелството за съдимост (л. 21) е видно, че
ищцата е била реабилитирана по осъждането си от 1993 г. Ищцата не би могла да
си обясни обявеното от съда, освен като че е осъждана през 2009 г. Поради това
твърдението, че не е знаела, че е осъждана до 2014г. е невярно.
Делото е отложено за едновременен разпит на свидетели за
15.01.2013 г. (л. 35). На тази дата делото е отново отложено за 21.03.2012 г.
(л. 42), поради неявяването на защитника на ищцата, а впоследствие е отсрочено
за 14.05.2013 г., поради излизането на съдията в отпуск (л. 58). На тази дата,
поради служебна ангажираност на защитника на ищцата, делото е отложено за
18.06.2013 г. В заседанието ищцата е изявила повторно възмущението си от
грешката в предходен обвинителен акт, че тя изтърпява лишаване от свобода.
Забележката е дребнава, но от нея ищцата започва
изложение, че е жертва на манипулации, измами и на пристрастно разследване и не
се чувства защитена, поради което държи адвокатът й да присъства (л. 77 от н. о. х. д.).
На 18.06.2013 г. е отменен ходът на съдебното следствие и
то е започнато отначало (л. 85). В това заседание ищцата заявява, че
експертизите са субективни и не са й предявени. Второто твърдение е невярно,
тъй като ищцата е оспорила заключението още в досъдебното производство, а и
сама е отказала да се яви за предявяване на материалите. Изявлението е
безочливо.
Ищцата нарича разследващия полицай "семейна
приятелка на Христо Петров и Р. П.". Обвинението е безпочвено.
Поради неявяване на двама свидетели делото е отложено за
01.10.2013 г. За това заседание единият от свидетелите не е редовно призован, а
другият не се е явил въпреки редовното призоваване.
На това заседание ищцата казва, че винаги се явява на
"този цирк и не може да се съобразява с това на кого жена му е
бременна". Заявява, че не може да се яви на 29.10.2013 г., а на въпроса на
съдията за коя дата й е удобно да бъде отложено делото отвръща с мълчание.
Не би могло да се приеме, че по това време ищцата вече е
изгубила доверие към длъжностните лица. Тя твърди и неистини, опитва да черпи
ползи от своите откази да участва в производството и да предизвиква участниците
в процеса. Ищцата не е разочарована, а дръзка.
Делото е отложено за 29.10.2013 г. Тогава единият
свидетел е разпитан, а показанията на другия са прочетени. Ищцата задава
въпроси и излага становището си по доказателствата без обиди или обвинения. Все
пак трябва да се отбележи, че ищцата отново заявява, че в досъдебното
производство свидетелите лъжат и се надява да се вземат мерки (л. 110 от н. о.
х. д.). След като по тези твърдения има постановление от 16.08.2010 г. на
прокурор при ВРП (л. 104 от т. I от ДП), в което е прието, че е необходима
присъда, ищцата или не знае за постановлението т.е. изявлението й е
безотговорно или знае за постановлението, но се надява прокурорът и съдията да
не знаят за него, а тя да успее така да получи предимство в процеса. В края на
заседанието ищцата отново нарича производството "цирк".
Делото е отложено по искане на защитника и ищцата за
разпит на други свидетели (л. 111) и е приключено на 05.12.2013 г. (л. 115). В
заседанието ищцата дава обяснения, отново заявява, че е отвратена и няма
обяснение за "цирка, който се разиграва повече от четири години" (л.
116, гръб). След като й е дадена последна дума ищцата плаче (л. 118, гръб от н.
о. х. д.).
С посочената в исковата молба присъда, потвърдена от
въззивния съд по протест, влязла в сила на 17.02.2014 г., ищцата е оправдана.
Пред въззивния съд прокурорът е заявил, че не подържа внесения от ВРП протест.
Свидетелката С. сочи, че след 2006 г. е възобновила
отношенията си с ищцата едва през 2015 г., когато ищцата вече плачела и
треперела (л. 128). Съдът приема, че страданията на ищцата към този момент не
биха могли да са причинени от процесното обвинение, тъй като тя вече е била
оправдана.
Свидетелката П.Е.общува отблизо с ищцата едва след 2015
г. т.е. няма впечатления върху психологическото й състояние преди и по време на
поддържането на процесното обвинение.
лист трети от решение от
14.10.2019 г. по гр. д. № 328/2019 год. ВОС, ХII-ти с-в
Свидетелката И. сочи, че през 2016 г. е разбрала за
обвиненията срещу ищцата, тъй като тогава ищцата била задържана за месец в
затвор и на следващата година заминала за София, за да се отдели от всичко това
и да живее спокойно. Наред с това сочи, че е можела да работи в гр. Варна, но в
гр. София заплатите са по-високи. Съдът приема, че страданията на ищцата към
този момент и отражението върху дъщеря й не биха могли да са причинени от
процесното обвинение, тъй като тя вече е била оправдана.
Показанията и на трите свидетелки са непредубедени и
могат да бъдат проверени (молба л. 134), поради което в частите, които имат
доказателствено значение следва да бъдат кредитирани.
В заключението си вещите лица В. и Ц. (л. 122) приемат,
че към момента на освидетелстването личностовата структура на ищцата е
дисхармонична, тя е тревожна, склонна към депресивни състояния, впечатлителна,
емоционално реагираща, предразположена към стрес, склонна към психо-соматични
прояви; като цяло емоционално лабилна личност с висок невротизъм, с относителна
дезадаптираност; личностовата структура е изградена в основните сфери, но има
определени особености – емоционално ангажирана предимно със своята позиция
/егоцентризъм/ и интереси, като себезащитно пренася вината вън от себе си, с
примитивна защитна позиция; ниски годности за анализ на собственото поведение и
прогноза на негативните последици от него; отчитат се борбено и непреклонно
чувство за собствена правота, несъобразено с реалната ситуация; свръхангажираност
с неоснователни "конспиративни" обяснения на събитията от
непосредственото обкръжение или в света; мнителност и склонност към изопачено
възприемане на околните и тяхното отношение; прекомерна чувствителност,
злопаметност по отношение на нанесени обиди и оскърбления; отчита се
свръхангажираност и неудовлетвореност от социалното функциониране и финансово
състояние към момента на освидетелстването; при ищцата не се установява
психично заболяване към същия момент.
Поведението на ищцата, подробно описано във второто
заключение на вещите лица Т.А., М.Р. и М.Ц. (л. 150 и сл.) потвърждава горните
констатации в предходното заключение: ищцата е високо невротична, егоцентрична,
търси вината за всяка трудност или неудобство у другите и сляпо вярва в
правотата си, независимо от реалността.
В писмената защита ищцата е възразила срещу поставянето
на диагноза в заключението. Поставянето на диагноза е необходимо (чл. 23, ал.
5, т. 3 и ал. 6, т. 1 от Наредба № 2 от 26.10.2011 г. за условията и реда за
извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и
съдебнопсихологичните експертизи, вкл. и за заплащането на разходите на
лечебните заведения.
В обясненията си в съдебното заседание (л. 167 и сл.)
вещите лица обясняват, че настъпателното и безочливо поведение са защитен
механизъм, присъщ на личността на ищцата. Обясненията, които ищцата дава (л.
168) за обстоятелствата по освидетелстването всъщност потвърждават становището
на вещите лица: ищцата е очаквала с нея да се постъпи неправилно, решила е
сама, че на освидетелстването трябва да присъства свидетел, а когато вещите
лица й обяснили, че това не е правилно, е започнала да ги предизвиква дръзко.
Следващите обяснения на вещите лица (л. 169), че няма
данни за промяна на поведението на ищцата в хода на досъдебното производство,
не могат да бъдат споделени. Докато в началото на производството ищцата, според
особеностите на характера си й, е овладяна, три години след повдигане на
обвинението изгубва всякакви задръжки. Данните от протоколите следва да бъдат
зачетени, защото кореспондират и с показанията на свидетелката С., макар и към
2015 г. – че ищцата е треперела и плачела от чувство за страх и безсилие.
По-нататъшните обяснения на вещите лица: че личностовата
структура на ищца е изградена в този вид от достигането на психична зрялост (л.
169, гръб) могат да бъдат споделени, защото кореспондират с показанията на
свид. С. и И. за поведението на ищцата преди повдигане на обвинението.
В обобщение съдът приема, че преди обвинението ищцата е
била високо невротична, егоцентрична, търсила е вината за всяка трудност или
неудобство у другите и сляпо е вярвала в правотата си, независимо от
реалността, поради което е предизвиквала лицата, с които е общувала, но
специално със служителите в правозащитните органи е успявала да контролира
поведението си.
Съдът приема, че личностовата структура на ищцата няма
значение за извода за вредата. Какво е било състоянието, което е променено
вследствие на повдигането на обвинението, няма значение за преценката дали е
влошено. Ако състоянието е влошено е налице вреда. Параметрите на влошаването
определят размера на вредата.
В хода на производството и като реакция на обвинението
задръжката у ищцата по отношение служителите в правозащитните органи отпада.
Това би могло да затрудни социалната функция на ищцата, но не води до
страдания. Ищцата не е разочарована, а безцеремонна със служителите.
Съдът приема, че обвинението е довело също до ново
чувство у ищцата за безсилие и страх. Пасивната й агресия, въпреки, че е
основана на неверни или безотговорни изявления и опити за манипулация, не
изключва чувството за безсилие и страха. Появата на тези чувства е несъмнено
психологическа вреда.
Следва да се подчертае, че личностовата структура на
ищцата няма значение и за обективната отговорност на Прокуратурата. Тя не може
да се приеме също за допринасяне (ответникът не е и предявил такова възражение)
или за обстоятелство, което може да доведе до намаляване на обезщетението.
Правозащитните органи са снабдени с правомощия, съответно служителите трябва да
притежават умения, за справяне с всякакви личностови структури.
Практиката, че
обстоятелства от значение за размера на обезщетението са: тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение;
продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на
мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с
негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало
ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на
общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори и че трябва да се
съобразяват обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите
условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период,
следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия
неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване, е обобщена (решение № 200
от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2016 г., IV г. о., ГК).
лист четвърти от решение от
14.10.2019 г. по гр. д. № 328/2019 г. ВОС, ХII-ти с-в
Обвинението е било повдигнато за тежко престъпление по чл. 93, т. 7 ДР НК. Незаконното наказателно
преследване е продължило около три години и половина. Ищцата не е била задържан
под стража по това обвинение. По делото в съдебната фаза са проведени седем
открити заседания, от които само две са отложени, поради неявяване на защитника
на ищцата т.е. заради ищцата разглеждането на делото се е забавило с около три
месеца.
По съпричиняването:
В съдебната практика
се приема, че съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от
наличието на пряка причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия
с вредоносния резултат, а не и от наличието на вина в действието или
бездействието на пострадалия (решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. №
453/2012 г., IV г. о., ГК).
Приема се още, че
противоправността не е самостоятелно основание да се признае съпричиняване, но
ако е налице причинна връзка, е достатъчно пострадалият да е нарушил дори
общоприети правила, които не са приети в нормативен акт (същото решение № 444
от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК) т.е.
съпричиняването трябва да бъде противоправно (изрично решение № 17 от 6.03.2015
г. на ВКС по гр. д. № 3174/2014 г., IV г. о., ГК; решение № 69 от 15.03.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 60171/2016 г., IV г. о., ГК).
В учебната литература
се приема, че допринасянето от пострадалия е усложнение на причинната връзка
(Марков, М. Облигационно право. Помагало. С: Сиби, 2018, с. 424).
В литературата се
приема, че не е необходимо съпричиняването да бъде противоправно, тъй като
пострадалият не нарушава забраната да се увреждат други лица (Калайджиев, А.
Облигационно право. Обща част. С: Сиби, 2001, с. 385-386).
По това съображение
съдът приема, че съпричиняването е усложнение само на причинната връзка и не е
необходимо да бъде противоправно.
В процесния случай
това означава, че макар отлагането, заради ищцата да е допустимо и необходимо
за защитата й, то все пак допринася за продължителността на производството.
Това допринасяне е незначително.
Съдът приема, че
разстройството на личните отношения с родственици на пострадалия е
самостоятелна нематериална вреда, а не е обстоятелство, което има значение за
определяне размера на обезщетението.
Обвинението тежко е
засегнало личната емоционална сфера на ищцата. Страхът въобще и този, преживян
от ищцата, изчерпва силите на личността и накърнява интегритета на душевния
живот (Христов, В. Защита на волята, човешките отношения и чувства в частното
право. – Правна мисъл, 1993, № 4, с. 8).
Съдът приема, че
отражението на обвинението върху професионалната реализация на пострадалия,
което има значение за определяне размера, се разграничава от имуществената
вреда по това, че в първия случай не може да се определи размер на загуба:
например, когато пострадалият е изгубил възможността да върши перспективна или
удовлетворяваща работа, макар и за същата заплата.
По същия начин
отражението на обвинението върху общественото доверие като обстоятелство, което
има значение за определяне размера, се разграничава от имуществената вреда по
това, че не може да се определи размер на загуба: например, когато пострадалият
е изгубил възможността да върши безвъзмездно обществена работа.
И двете описани
последици могат да бъдат приети и за самостоятелни нематериални вреди.
Ищцата не е посочила доказателства за изнасяне на
информация и разгласяване на обвинението.
Съдебната практика по определяне на размера:
В съдебната практика са разгледани случаи, отчасти сходни
с процесния: за обвинение в измама срещу крупен предприемач, поддържано в
период от 2 години от 2011 г. до 2013 г., е определено обезщетение в размер
8 000 лв. (решение № 61 от 28.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4546/2015 г.,
III г. о., ГК); за обвинение в документна измама срещу осъждано лице,
поддържано в период от над 7 години от 2007 г. до 2015 г., е определено
обезщетение в размер 5 000 лв. (решение № 162 от 13.08.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 3190/2017 г., IV г. о., ГК); за обвинение в измама след предварителен
сговор със задържане под стража, поддържано в период от близо 7 години от 1999
г., е определено обезщетение в размер 10 000 лв. (решение № 163 от
14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2012 г., III г. о., ГК); за обвинение в
документна измама, особено тежък случай, поддържано срещу публична личност в
период от 7 месеца през 2011 г., е определено обезщетение в размер 7 000 лв.
(решение № 323 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2850/2015 г., III г. о.,
ГК).
Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението в
процесния случай е 5 000 лв.
По възражението за погасяване по давност:
При незаконни актове на правозащитни органи началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния
момент на погасителната давност е от влизане в сила на оправдателната присъда
за извършено престъпление (т. 4 Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на
ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК).
Присъдата е влязла в сила на 17.02.2014 г.
Общият петгодишен давностен срок изтича на 17.02.2019 г.,
но денят е неприсъствен, поради което се приема, че изтича в първия присъствен
(решение № 8 от 12.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3705/2013 г., III г. о., ГК).
Искът, по който е образувано настоящото производство е
предявен на 18.02.2019 г. т.е. преди изтичане на давностния срок.
Искът за сумата 5 000 лв. е основателен и следва да
бъде уважен.
Искът за горницата до претендираните 120 000
лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът приема, че погасителната
давност за вземането за лихви е тригодишна (решение № 230 от 19.12.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 1425/2014 г., III г. о., ГК и решение № 108 от 13.08.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 3053/2017 г., IV г. о., ГК). Възражението за изтекла
погасителна давност е основателно, поради което компенсаторна лихва върху
присъденото обезщетение се дължи от 18.02.2016 г. – три години преди завеждане
на исковата молба на 18.02.2019 г.
Минималното възнаграждение е в
размер 3930 лв. Платеното в размер 4000 лв. не е прекомерно.
Ответникът следва да заплати на
ищцата и сторените разноски в общ размер 176.67 лв., от които 166.67 лв. –
платено адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска и 10 лв. –
платена държавна такса.
лист пети от решение от
14.10.2019 год. по гр. д. №328/2019 год. ВОС, ХII-ти с-в
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на М.Б.И.,
ЕГН **********,***, адрес за призоваване: гр. Варна, ул. "Шейново" №
4 ет. 2 чрез адв. В.В.,*** сумата 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за причинените й страдания вследствие повдигането и поддържане на
обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, по което е била оправдана с
присъда от 05.12.2013 г. по н. о. х. д. № 3154/2012 г. на Варненския районен
съд, ХХIХ с-в, оставена в сила с решение № 54 от 17.02.2014 г., постановено по
в. н. о. х. д. № 17/14 г. на Варненския окръжен съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от 18.02.2016 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата 176.67 лв. (сто и седемдесет и шест лЕ.и 67 ст.),
от които 166.67 лв. – платено адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената
част от иска и 10 лв. – платена държавна такса, на
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М.Б.И.
с. ЕГН, с. а. срещу Прокуратурата на РБ за
заплащане горницата над
присъдената сума 5 000 лв. до претендираната сума 120 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените й страдания и разстройство в отношенията й с майка и брат й
вследствие повдигането и поддържане на обвинение за престъпление по чл. 209,
ал. 1 от НК, по което е била оправдана с присъда от 05.12.2013 г. по н. о. х.
д. № 3154/2012 г. на Варненския районен съд, ХХIХ с-в, оставена в сила с
решение № 54 от 17.02.2014 г., постановено по в. н. о. х. д. № 17/14 г. на
Варненския окръжен съд, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ и за присъждане на обезщетение за
забава при изплащането на присъдената сума 5 000 лв. в размер на законната лихва от датата на влизането в
сила на оправдателната присъда –
17.02.2014 г. до 17.02.2016 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред
ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: