Решение по дело №693/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260265
Дата: 24 март 2021 г. (в сила от 28 юни 2021 г.)
Съдия: Красимира Тончева Донева
Дело: 20212120200693
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

         Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260265                                                          24.03.2021 г.                                               гр. Бургас

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Бургас                                                           57-ми Наказателен състав

На 16 март 2021 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

                                                                                                      

Секретар Гергана Стефанова

Като разгледа докладваното от съдия Донева

НАХД № 693 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на С.И.К. против електронен фиш за налагане на наказание глоба, серия К № 2192682 на ОД на МВР Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП  за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП  му е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева.

В жалбата и в допълнителна молба се излагат съображения за незаконосъобразност на електронния фиш, изразяващи се в допуснати  процесуални нарушения при издаването му.

Въззиваемата страна, в съпроводително писмо е изразила писмено становище за неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.

Страните не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.

БРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалбата доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:

С електронен фиш серия К 2192682 жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП за това, че на 26.07.2018 г. в 11,24 часа в Област Бургас, гр. Бургас, ПП I-9, км.246+600 местността „Пода“ в посока от кв. Крайморие към ПВ „Юг“ е установено и заснето с АТСС TFR1-M 510 МПС л. а. *********“ с рег. № *******, собственост на „Ю.“ ЕООД, със законен представител С.И.К., със скорост 102 км/час при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 60 км/час.

 Горната фактическа обстановка се установява по  категоричен начин  от приобщените по делото веществени доказателства – снимка с разпечатка от използваното средство за измерване и писмените доказателства протокол за използване на автоматизирано техническо средство, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справка за собственик по регистрация на МПС, справка от Търговски регистър за законен представител на юридическото лице.

ЕФ е връчен на 16.02.2021 г., а жалбата е депозирана на 17.02.2021 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:         

Административно-наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство и законният му представител, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС, собственост на „Ю.“ ЕООД, със законен представител С.И.К..

От събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното административно нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес.  На кадрите от снимковия материал се наблюдава ясно автомобилът, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС.

В настоящия случай нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване по Закона за измерванията, удостоверено с представения по преписката Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол. Системата е работила на автоматичен режим, което е в съответствие с изискването на чл. 9 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., която дава правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки. Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредбата/, съставен от обслужващия го полицейският служител със съответната компетентност – мл. автоконтрольор, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведеният за контролирания участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис, номерът на служебния автомобил, в който е било поставено мобилното АТСС. При наличие на процесния протокол съдът намира, че по делото е доказано точното местоположение на мобилното АТСС.

Правилно ЕФ е бил издаден на жалбоподателя, тъй като съгласно чл. 188, ал. 2 от , когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото за извършеното нарушение наказание се налага на неговия законен представител, ако не посочи на кого е предоставил управлението на МПС. ЕФ е бил връчен на жалбоподателя като законен представител на юридическото лице, чиято собственост е МПС, по предвидения от закона ред и той имал възможността да се възползва от правото си по чл. 189, ал. 5 от да декларира, че МПС се управлява от друго лице, но не го е сторил. От приложимата разпоредба на чл. 188, ал. 2 от следва, че се налага наказание "глоба" на законния представител на юридическото лице. В този смисъл е ясен и кой е адресатът на санкцията – законният представител на дружеството, чиято собственост е МПС.

При посочване на наказуемата скорост е съобразен и приспаднат толеранс от 3км/час от действително измерената скорост в полза на нарушителя. Основанието за приспадане на този толеранс следва от техническите характеристики на мобилната  система и изрично е отразено в протокола от проверка, където под таблицата с измерените скорости изрично е посочено, че допустимата грешка при измерване на скоростта възлиза на +/-3км/час за скорости под 100 км/час. Въпросната редукция  е извършена от наказващия орган и след приспадане на толеранс от 3км/час за наказуема скорост е приета стойност от 102 км/час, както е отразено в ЕФ. И при това положение, превишението на допустимата скорост от 60 км/час е с повече от 40 км/час, поради което санкционната норма по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е правилно избрана и приложена.

Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че в санкционния акт липсва вида и типа на АТСС, извършило заснемането, е неоснователно, тъй като е посочен номерът му, който е идентичен с номера, отразен в протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, и представлява мобилна система за видеоконтрол.

Неоснователен е и доводът, с който се поставя под съмнение, че посочената скорост се отнася за процесния автомобил. В случая, както се посочи по-горе, е използвана преносима система за контрол на скоростта, която е с вградено разпознаване на номера на превозното средство, т. е. идентифицира превишилия скоростта автомобил по регистрационния номер, а видно от снимката това е автомобилът на жалбоподателя.

Съдът намира за неоснователно и възражението, че не е спазено изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Действително протоколът за използване на АТСС не е съпроводен със снимка на разположението на уреда, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., но това не е съществено процесуално нарушение. В случая точното му позициониране се установява от съставения протокол, съдържащ всички необходими реквизити, индивидуализиращи в достатъчна степен мястото на контрол – Област Бургас, гр. Бургас, ПП I-9, км.246+600 местността „Пода“ в посока от кв. Крайморие към ПВ „Юг“. Нещо  повече, в приложената снимка са посочени GPS координати и въвеждането им в Google карти недвусмислено определя къде е била разположена преносимата система.

Настоящият съдебен състав не приема за основателно възражението, че в случая е следвало да се приложи общият ред, предвиден в ЗАНН, съгласно ТР № 1/2014г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано, в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на правилата за движение е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., поради което и възражението в тази част е неоснователно.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 2192682 на ОД на МВР – Бургас, с който на С.И.К., с ЕГН **********,***, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.           

                                          

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

Вярно с оригинала:З.К.