Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 13.01.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети декември през две
хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря .…….. Александра Сергева ………… и в
присъствието на прокурора
………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков
…………. в.гр. дело № 828 по описа за 2017год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение **6/26.06.2017г.
по гр.д. № 217/2016г. на КРС, съдът осъдил на основание чл.200 ал.1 от КТ С.Б.И., ЕГН **********
от гр.Кнежа, действащ като едноличен търговец с фирма *******ЕТ гр.Кнежа, ЕИК *******
чрез адв.Г. Г. от САК, да заплати на В.Т.И., с ЕГН **********,***, чрез процесуалния
представител – адв. П.Ш. от ТАК, сумата
от 100 000 (сто хиляди) лева – обезщетение за причинените
й неимуществени вреди, претърпени, търпяни и които ще се търпят занапред в
резултат на смъртта на нейния син С. П. И.,***, починал на ****.2014 год.,
вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането –****.2014 год., до окончателното изплащане на
сумата, като за горницата до 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева
отхвърлил иска като неоснователен.
Осъдил на
основание чл.200 ал.1 от КТ С.Б.И., ЕГН ********** от гр.Кнежа, действащ като
едноличен търговец с фирма *******ЕТ гр.Кнежа, ЕИК ******* чрез адв.Г. Г. от
САК, да
заплати на П.С.И., с ЕГН **********,***, чрез процесуалния представител –
адв. П.Ш. от ТАК, сумата от 100 000
(сто хиляди) лева – обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
претърпени, търпяни и които ще се търпят занапред в резултат на смъртта на
неговия син С. П. И.,***, починал на ****.2014 год., вследствие на трудова
злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането –****.2014 год., до окончателното изплащане на сумата, като за
горницата до 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева отхвърлил иска като
неоснователен.
Осъдил на
осн. чл.38 ал.2 от ЗАдв С.Б.И., ЕГН ********** от гр.Кнежа, действащ като
едноличен търговец с фирма *******ЕТ гр.Кнежа, ЕИК *******, да заплати на
адвокат П.И.Ш. от Търговищка АК, със служебен адрес: гр.София, ул.„****“ **,
ет. 8, офис **, като процесуален представител на В.Т.И., с ЕГН ********** и П.С.И.,
с ЕГН ********** – двамата с постоянен адрес: ***, сумата от
7 400 лв. (седем хиляди и четиристотин лева) – разноски за настоящата
инстанция, а на осн. чл.78 ал.6 ГПК да
заплати по приходната сметка на Районен съд – гр. Кнежа държавна такса в
размер на 8 000 лв. (осем хиляди
лева).
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от едноличния търговец в ЧАСТТА, с която е уважен иска с правно
основание чл.200 КТ за осъждането му да заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на по 100 000лв. за всеки от ищците от
смъртта на техния син С. П. И., починал на ****.2014г., или общо
200 000лв., както и за разноските по делото, и адв. възнаграждение на
представителя на ищците, с оплаквания, че решението е недопустимо,
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се иска неговото
обезсилване, исковете като недопустими да се оставят без разглеждане и да се
прекрати производството по делото, ако исковете са допустими – иска се неговата
отмяна в осъдителните Части и постановяване на ново решение, с което исковете
по чл.200 КТ вр. чл.52 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД да се отхвърлят изцяло като
неоснователни, и ако се отхвърли и това искане – да се измени решението като се
намалят обезщетенията като прекомерно завишени и да му се присъдят направените
по делото разноски.
Въззиваемите В.Т.И. и П.С.И.,*** чрез адв.П. Ш. от
ТАК в отговор ведно с насрещна въззивна жалба от ищците в КРС – л.17-л.26 от
делото на ПлОС, излагат обстойни съображения по жалбата и становище, че същата
е неоснователна. Твърдят, че Разпореждане № 66/23.01.2015г. на ТП на НОИ
гр.Плевен, с което злополуката станала със С. П. И. на ****.2014г. е приета за
трудова по чл.55 ал.1 КСО, представлява индивидуален административен акт, който
обвързва съда, а освен това едноличният търговец сам е декларирал злополуката
като трудова и не е обжалвал Разпореждането пред АС гр.Плевен. Навеждат доводи,
че възраженията на ответника за
съпричиняване от страна на С. П. И. са неоснователни – за приложението на
чл.200 ал.1 КТ релевантна е само грубата небрежност, а не всяко допринасяне на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Какво е груба небрежност
по смисъла на чл.201 ал.2 КТ считат, че е изяснено от съдебната практика на ВКС
на РБ – поведение, при което пострадалият не е положил дължимата грижа, каквато
и най-небрежният би положил в подобна обстановка, липса на елементарно
внимание, пренебрегване на основни правила на безопасност. Излагат съображения,
че тезата на ответника пред КРС, че пострадалият е бил предупреден от други
работници на обекта, където е станала злополуката, но пренебрегнал
предупреждението, с което допринесъл за резултата, е несъстоятелна. Твърдят, че
не са представени доказателства за въведени правила за безопасност на работа в
предприятието и конкретно за разтоварване на камиони, за извършване на сеитба,
нито такива да са достигнали до знанието на работника, нито той да е
инструктиран.
С насрещната въззивна жалба,
подадена в срок, Решението на КРС се обжалва в ЧАСТТА, с която са отхвърлени
исковете по чл.200 КТ за сумата от по 20 000лв. всеки – разликата до 120 000лв.
- представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от ****.2014г. до окончателното й
изплащане, иска се отмяната му като незаконосъобразно и неправилно в тази ЧАСТ
и осъждане на ЕТ да им заплати сумата от по 120 000лв. на всеки, т.е. още по 20 000лв.
– обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, причинени от смъртта на детето им С. П. И. при трудовата злополука
на ****.2014г., както и да им заплати разноските по делото за настоящата инстанция.
Отговор от С.Б.И., ЕГН ********** от гр.Кнежа, действащ като
едноличен търговец с фирма *******ЕТ гр.Кнежа, ЕИК ******* против насрещната въззивна жалба не е постъпил –
л.29 от делото. В съдебно заседание пред ПлОС ответникът оспорва насрещната
въззивна жалба и изразява становище същата да се отхвърли като неоснователна.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на
жалбоподателите, прецени становищата на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира
за установено следното:
Жалбите са подадени в срока
по чл.259 ал.1 ГПК и чл.263 ал.2 ГПК, допустими са и са неоснователни.
Не се спори между
страните и се установява от Справка от Търговския регистър от 20.11.2017г. –
л.30 от делото на ПлОС, че в ТР е вписан С.Б.И., ЕГН ********** от гр.Кнежа,
действащ като едноличен търговец с фирма *******ЕТ гр.Кнежа, ЕИК *******.
По делото е безспорно и се установява от приложеното н.о.х.
дело № 51/2016г. на ВрОС, че с влязла в законна сила на 01.04.2016г. Присъда №
10 от 16.03.2016год. по НОХД № 51/ 2016 год. на ОС – Враца, О. И. Б. е бил
признат за виновен в това, че на ****.2014 год., около 06:00 ч., на пътя
гр.Криводол – с.****, в местността „Прийово“, на 3 км. преди с. ****, като
шофьор на влекач с ДК № ЕН **** ВН и прикачено към него самосвално ремарке
марка „ОВА“ с ДК № ЕН **** ЕХ, собственост на ЕТ ******* – гр. Кнежа, поради
немарливо изпълнение на товаро-разтоварни работи, представляващи правно
регламентирана дейност, източник на повишена опасност – разтоварване на пшеница
за посев, е нарушил разпоредбите на чл.19 т.1 от Наредба № 12/ 30.12.2005 год.
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
товаро-разтоварни работи на Министъра на труда и социалната политика, като е
допуснал присъствие на хора в зоната на възможно падане на товара; чл.24, ал.1,
т.1 от същата Наредба и т.9, раздел ІІІ
от Инструкция за безопасна работа при товаро-разтоварна дейност с автомобили и
ремаркета, издадена от ЕТ ******* – Кнежа, като е извършил разтоварване на
посевния материал чрез вдигане на коша на самосвалното ремарке, при напречен
наклон на терена, по-голям от 6%, което не е било съобразено с натоварването на
пътното превозно средство и не е била осигурена неговата устойчивост, и по
непредпазливост е причинил смъртта на С. П. И.,***, като го осъдил за извършено престъпление по
чл.123 ал.1, предл. 2 от Наказателния кодекс на 2 (две) години Лишаване от
свобода – условно, с четиригодишен изпитателен срок. От мотивите на
постановената и влязла в сила присъда е видно, че причина за настъпилата
злополука е преобръщането на самосвалното ремарке, поради загуба на напречна
устойчивост спрямо рамата на превозното средство, а причината за смъртта на С. И.
е механична асфикция от притискане на гръдния кош и корема, довела до остра
сърдечно-съдова недостатъчност, която е в пряка причинно-следствена връзка с
възникналия инцидент.
Безспорно
по делото е и това се установява от представеното заверено копие от Удостоверение за
наследници № 0371/20.10.2014г. на Кметство гр.Койнаре, че ищците са наследници
на С. П. И., роден на ***г., починал на ****.2014год. като неженен – л.14 от
делото на КРС.
Безспорно по делото е и това
се установява от заверено копие от Граждански договор за извършване на работа
чрез личен труд от 15.10.2014г. – л.11 от делото на КРС, че търговеца и
пострадалия С. П. И. са сключили същия за участие в полски работи по сеитба на
есенници в землището на с.****, Община гр.Криводол, като изпълнителят е приел
да върши дейности – товари, разтоварва посевен материал и помага в зареждане на
сеялките.
При съобразяване на оплакванията по жалбите и
становищата на страните по тях с отговорите, спорни по делото са въпросите претърпели
ли са ищците неимуществени вреди от злополуката, трудова ли е същата, и в какъв
размер възлиза дължимото по справедливост обезщетение за същите, ако това е
така?
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът
съобрази събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите Н.С.
и И.Д., както и тези на св.О. Б. и К.К., и заключението на назначената съдебно-автотехническа
експертиза /САТЕ/ на в.л. инж. П. В..
По жалбата на С.Б.И., действащ като
едноличен търговец с фирма *******ЕТ гр.Кнежа, ЕИК *******:
Съгласно чл.200 ал.1 КТ за вреди от трудова
злополука Работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник има вина за настъпването им.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното
решението е валидно и допустимо.
Тези оплаквания са в две направления – между
търговеца и пострадалия има сключен Граждански договор, но не и Трудов договор,
следователно няма валидно трудово правоотношение, а по делото не е представено
Постановлението за обявяване съществуването на ТПО на Инспекцията по труда
гр.Враца, което нито Разпореждането № 66/23.01.2015г. по чл.60 ал.1 КСО, нито
Протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката на ТП на НОИ
гр.Враца могат да заместят; и КРС неправилно е отказал да приложи чл.201 ал.2 КТ – отговорността на Работодателя може да се намали, ако пострадалия е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, защото
според ответника показанията на св.О. Б. и К.К., дадени пред КРС, установявали
че пострадалия С. И. въпреки Инструктажа е застанал отстрани на каросерията на
товарния автомобил Ман и това е причината за трудовата злополука, а от друга
страна КРС не е отчел заключението на САТЕ, представено по делото в първата
инстанция, че с Инструктажа С. И. бил осведомен да не се намира около ремаркето след
затваряне на люка.
И двете оплаквания са
направени като възражения още с Отговора на ИМ, но са неоснователни.
Съгласно чл.405А КТ, озаглавен Обявяване съществуването на трудово
правоотношение, Когато се установи, че работна сила се предоставя в
нарушение на чл.1 ал.2 КТ, съществуването
на трудовото правоотношение се обявява с Постановление, издадено от контролните
органи на Инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото
правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В Постановлението
се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение.
Постановление
по ал.1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до
установяване на нарушението на чл.1 ал.2 КТ.
Отношенията
между страните до издаване на Постановлението по ал.1 се уреждат като при
действителен Трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен
при постъпването на работа.
Работодателят
може да обжалва Постановлението по ал.2, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административния
съд по своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му. Обжалването не спира изпълнението на акта.
Видно
от представеното с ИМ пред КРС писмено доказателство – Разпореждане №
66/23.01.2015г. на ТП на НОИ гр.Плевен злополуката със С. П. И. е приета за трудова
злополука по смисъла на чл.55 ал.1 КСО и в това Разпореждане е описано
търсеното от ответника Постановление за обявяване съществуването на ТПО между
търговеца и пострадалия. Това Разпореждане не е обжалвано и е влязло в законна
сила – издадено е въз основа на Декларация за трудова злополука, подадена от
самия ответник – Работодател – л.9 – л.10 от делото на КРС.
Видно
от представеното с изпратената преписка на ТП на НОИ гр.Плевен – л.89 – л.171
от настоящото дело – Постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение от ****.2014г. – датата на злополуката – на Инспекция по труда
гр.Враца – л.100 – л.101 от настоящото дело, на осн. чл.405А ал.1 КТ и въз
основа на събраните доказателства – Граждански договор, Копия от Книга за
начален инструктаж и от Служебна бележка, Инспекцията е обявила съществуването
на ТПО между С. И. и търговеца, като същото е връчено на представител на
търговеца на 29.10.2014г. Както вече се посочи по-горе обжалването не спира
изпълнението на Постановлението – има образувано адм. дело № 582/2016г. на АС
гр.Враца, но производството по първата жалба срещу Административния акт за
проверка на неговата законосъобразност е било прекратено с Определение от
23.12.2016г., което е влязло в сила на 17.01.2017г. и производството по същото дело
е продължило само по допълнителната жалба, по която се претендира нищожността
на Постановлението. С решение № 119/18.04.2017г. на ВрАС по същото дело жалбата
на търговеца против Постановлението от ****.2014г. е отхвърлена като
неоснователна. Това решение е обжалвано от търговеца пред ВАС на РБ и е
образувано кас. адм. дело № 6880/2017г. на шесто адм. отделение, което е
насрочено за 16.05.2018г. Тези данни са ноторно известни на настоящия състав на
ПлОС от сайта на ВрАС и ВАС на РБ и потвърждават, че както Постановлението за
обявяване съществуването на трудово правоотношение от ****.2014г. между
пострадалия и ЕТ, така и Разпореждането на ТП на НОИ за обявяване на
злополуката за трудова, са стабилни административни актове – влезли в законна
сила - към датата на постановяване на настоящото решение – 13.01.2018г. Те установяват
несъмнено първата от предпоставките за предявяване на иска по чл.200 ал.1 КТ –
трудова злополука с пострадалия на ****.2014г. при Работодател *******ЕТ гр.Кнежа, ЕИК *******.
Досежно
второто оплакване КРС е изложил убедителни мотиви, които се споделят от
настоящия състав на решаващия съд, и при условията на чл.272 ГПК същите не
следва да се повтарят в настоящото решение. То е неоснователно още и поради
неизпълнението от страна на жалбоподателя - ответник на общото задължение по
чл.154 ГПК.
От писмените
доказателства, представени с преписките на ТП на НОИ гр.Враца и гр.Плевен –
заверени копия от Книга за проведен инструктаж – л.78 – л.79 от делото и
Служебна бележка № 115/15.10.2014г. – л.105 от делото - се установява, че от
показанията на св.О. Б. – шофьор на товарен автомобил Ман и св.К.К. –
фадромист, а така също и от заключението на САТЕ на в.л. инж. П. В. не могат да
се правят изводи за проявена груба небрежност от страна на пострадалия при
злополуката.
Към момента на
злополуката и двамата свидетели са работили по трудов договор при същия
Работодател. Видно от показанията на св.О. Б. – л.110 от делото на КРС, същият
говори общо за това, че работниците са предупредени да стоят отзад, а не
отстрани на камиона, когато работи гондолата, той също ги е предупреждавал да
стоят на по-далечно, безопасно разстояние отзад. Дали измежду предупредените е
бил и пострадалия С. И. извод не може да бъде направен – кои работници и кога е
станало това?
Видно от показанията на
св.К.К. – фадромист при ЕТ, той познава пострадалия, виждал го един, два пъти в
базата, където всички се събират и се подписват в инструктажна книга. Всеки си
има различен инструктаж – в зависимост от работното си място. Твърди, че преди
инцидента, на третото разтоварване от гондолата, е видял двамата общи работници
да затварят люковете отзад и той тръгнал с фадромата. След 20 – 30 метра чул
силен гръм и разбрал, че гондолата се обърнала – не е видял къде са стояли
работниците след това. По-горе в показанията си – л.112 от делото на КРС, св.К.
твърди, че при третото разтоварване видял С. да стои отстрани на гондолата, предупредил
го да се дръпне от там и тръгнал да изсипва в сеялката. Няма задължение да
провежда инструктаж, всяка сутрин такъв провежда Л.Т., а инструктажната книга
държи М.К..
Показанията и на двамата
следва да се преценяват съобразно чл.172 ГПК предвид възможната
заинтересованост на свидетелите да услужат на Работодателя си. От друга страна
дори към тях да се добавят отговорите на вещото лице от САТЕ по т.2 и т.3 от
заключението – л.158 от делото на КРС, те не опровергават писмените доказателства
– на С. И. е проведен общ начален инструктаж на 15.10.2014г. – предния ден
преди злополуката – за безопасност и здраве при работа, за който той като общ
работник се е подписал под № 115 в инструктажната книга. Този общ начален инструктаж
за безопасност и здраве при работа на общия работник не е доказано по делото от
ответника, който прави възражението за груба небрежност, че е в пряка причинна
връзка с механизма на трудовата злополука – затискане на работника от
обърналата се гондола. Видно от присъдата и приложеното н.о.х. дело, при ЕТ има
Инструкция за безопасна работа при товаро – разтоварна дейност с автомобили и
ремаркета, действа и Наредба № 12/30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на товаро – разтоварни работи на
Министъра на ТСП. Дали С. И. в тъмната сутрин на ****.2014г. – около 06.00 часа,
когато на третото изсипване на семе за посев от гондолата, е минавал при
свалянето й покрай нея, за да влезе на топло в кабината на камиона при св.О. Б.,
е знаел за Инструкцията и Наредбата, е било в тежест на ответника да докаже при
условията на пълно и главно доказване.
След като не е изпълнил
задължението си по успешно изнасяне на тежестта на доказване на възражението си
за допусната груба небрежност от страна на пострадалия, ответникът няма други
твърдения или оплаквания за съпричиняване. Даже да се отчита приетото в
Протокол № 05/30.12.2014г. за резултатите от извършеното разследване на
злополуката, станала на ****. 2008г., че пострадалият е нарушил чл.33 ЗЗБУТ като
се е намирал в близост от дясната страна на полуремаркето, на терена откъм
полето, то не всяко нарушение на правилата за безопасността на труда мотивира
приложението на чл.201 ал.2 КТ, а само подчертано субективното отношение на
пострадалия, довело до осъществяване на грубата небрежност от негова страна
като елемент от неговото виновно
действие. Не всяко действие на работника в нарушение на правилата за
безопасност на труда съставлява груба небрежност. Небрежността в гражданското
право е такова поведение от страна на работника, при което той не полага дължимата
грижа. Така пострадалият би действал при груба небрежност само ако не е положил
грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Както и да се
преценяват в тази насока конкретните доказателства по делото няма как да се
приеме, че И. не е проявил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка. Няма доказателства на същия да е проведен специализиран Инструктаж
при товаро – разтоварни дейности на автомобили и ремаркета. Той не е инженер и
не би могъл в тъмнината на сутринта около 06.00 часа на ****.2014г. да предвиди
фактите, които обсъжда вещото лице от САТЕ за механизма на злополуката. Ето
защо правната възможност по чл.201 ал.2 КТ в случая е неприложима – не е налице
допринасяне от страна на ищеца за трудовата злополука, с допускане от негова
страна на груба небрежност независимо от констатациите, че е нарушил чл.33 ЗЗБУТ.
Други доводи за намаляване на размера на обезщетението
за неимуществени вреди на ищците не се сочат от ответника.
По жалбата на ищците:
Първоначално исковете са предявени за по
100 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на детето им за
всеки от ищците ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на злополуката – ****.2014г. С молба за увеличение – л.160 от делото, ищците са
поискали от КРС още по 20 000лв. – т.е. по 120 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, скръб по нелепо загиналия
им син. В съдебно заседание на 31.05.2017г. и на осн. чл.214 ГПК КРС е допуснал
увеличението.
Прави впечатление, че в петитума на иска ищците
формулират неимуществените вреди като претърпени, търпяни и които ще се търпят
занапред, което надхвърля задължението на съда да вземе предвид фактите, които
са от значение за спорното право към момента на постановяване на решението.
Видно от показанията на св.Н.С. – л.65 от делото,
ищците са понесли много тежко смъртта на 21-годишния си син – постоянно
плачели, преживяват още събитието, ищцата приема лекарства, ищецът се е
променил – не се събират с хора, не празнуват. Били са в едно домакинство,
имали са планове заедно и са разчитали на сина си.
В същата насока са и показанията на св.И.Д. – л.68
от делото. Видял е ищците една седмица след погребението – трагично било.
При тези доказателства оплакването, че
неимуществените вреди не са обезщетени в пълен обем с определените суми от по
100 000лв. към ****.2014г., е неоснователно.
При определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил с чл.52 от ЗЗД,
възприемащ критерия за справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие.
Тя е свързана с преценката на редица конкретни обективно съществуващи факти,
които трябва да се имат предвид при определяне на обезщетението. В тази насока
е Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС.
Като съобрази изложеното до тук и предвид чл.212 КТ, препращащ към гражданския Закон, то на основание чл.52 от ЗЗД по справедливост ПлОС намира че обезщетенията към ****.2014г. в размер на по 100 000лв. за всеки от ищците са съответни на болките и страданията, скръбта на ищците и доказателствата по делото в тази връзка. Върху сумите се дължи законна лихва от датата на злополуката до окончателното им изплащане – съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД при задължение от увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана.
Като е достигнал до правните изводи, предмет на
горния анализ, Кнежанският районен съд е
постановил едно правилно решение в обжалваните ЧАСТИ, което следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
И двете страни са направили разноски за въззивното
производство и претендират такива – л.178 – л.185 от делото на ПлОС. Жалбите са
неоснователни и поради това разноските следва да останат в тежест на страните
както са направени.
Водим от горното и на основание чл.272 ГПК, Окръжният
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №96/26.06.2017г. на
Районен съд гр.Кнежа, постановено по гр.д. № 217/2016г. по описа на КРС в обжалваните ЧАСТИ, като правилно и законосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ на осн. чл.78 ГПК исканията на С.Б.И., ЕГН **********
от гр.Кнежа, действащ като едноличен търговец с фирма *******ЕТ гр.Кнежа, ЕИК ******* и на В.Т.И., ЕГН ********** и П.С.И., ЕГН **********,***, за присъждане на направените от тях разноски по
делото за въззивната инстанция, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.