Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4443 21.11.2019
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На двадесет и първи ноември две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание на двадесет и четвърти октомври
2019 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 9347 по описа
за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.234, ал.1 вр. с чл.74 от Кодекса на труда и чл.26, ал.1 от ЗЗД.
В исковата
молба ищецът твърди, че на ***** г. сключил
трудов договор № *** с ответното дружество „Айгер инженеринг“ ООД,
като бил назначен на длъжността „******“. На същата дата в
допълнение към сключения трудов договор подписал и договор за повишаване на
квалификацията с нотариална заверка на подписите, на основание чл.234 от КТ,
както и споразумение за поверителност за уреждане на отношенията на страните
след прекратяване на трудовия договор. Със Заповед № ******
г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ – с
отправено писмено предизвестие от работника до работодателя. На датата
на връчване на заповедта му било заявено устно, че дължи неустойка в размер на
около 2500лв., която „ако не заплати доброволно, ще
плати недоброволно“. Счита част от клаузите на тези договори
за недействителни поради противоречие с Конституцията и Кодекса на труда, тъй
като се ограничава правото му на труд. Съгласно чл.5, б.а от договора
ищецът дължи неустойка в случай, че не покаже добри резултати в хода на
обучението, не покрие изискванията по тестовете или не придобие сертификат,
като в този случай работодателят има право да развали договора с незабавен
ефект, а неустойката ще се дължи към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение, без да има значение причината за прекратяването. Размерът на неустойката включва заплатата на служителя, социалните
осигуровки за сметка на работодателя и всички други разходи, които възлизат на
18500лв. Сочи и че периодът на обучение е уговорен неясно като време –
считано от ***** г. и през период и място на продължителност, посочени в Програма –
Приложение 1 - с откъсване от работния
процес, в която е посочена продължителността на отделните модули, а не е
разписано точното календарно време, като работодателят си е запазил правото да
променя периодите на модулите. На ищеца не е предоставен документ за успешното приключване по
различните модули, поради което е налице неяснота дали обучението е приключило.
Счита, че с
тази клауза се нарушава принципа на възмездност на труда, като се принуждава
служителят да върне добросъвестно полученото трудово възнаграждение под формата
на репариране на причинени вреди от неизпълнение на задължения по трудов
договор, като работодателят ще получи недължимо облага – заработените и платени
за положения труд заплати на работника. В договора липсва
информация кой точно ще провежда обучението, ще проверява тестовете и ще дава
сертификата. С този клауза се стига до отказ от
правото на трудово възнаграждение, което съгласно чл.8, ал.4 от КТ я прави
недействителна.
В чл.5, б.б от договора е уговорена и втори вид неустойка, която е дължимо
при прекратяване на трудовия договор, независимо по каква причина, в размер на
5581 лв. Тя не е обвързана с виновно
поведение на работника. Счита тази клауза да е в
противоречие с чл.48, ал.1 от Конституцията, като ограничаваща свободното право
на труд, избор на професия и място на работа. Тя е в
противоречие и с чл.66, ал.2 и чл.8, ал.4 от КТ, тъй като с нея се установяват
по – неблагоприятни за работника условия, вкл. и
отказ от права под страх от финансова санкция. Дружеството
било и злонамерено, тъй като нотариалната заверка на подписите създава
предпоставка за принудително изпълнение по чл.417 от ГПК, без ищецът
предварително да е запознат с правното значение на тази заверка.
Сочените клаузи противоречали и на добрите нрави, поради което и били
нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като имали чисто санкционен
характер, тъй като в крайна сметка водели до обогатяване на работодателя за
сметка на работника.
В чл.5, ал.1
от споразумението за поверителност от 29.05.2017 г. е уговорена неустойка,
дължима от работника, с която се санкционират общо и неясно формулирани
задължения, свързани със забрана за конкурентна дейност след прекратяване на
трудовия договор. В чл.2, ал.1 от споразумението е уговорено, че служителят се
задължава да не извършва дейност -
самостоятелно, по трудово или гражданско правоотношение, която може да се
квалифицира като конкурентна с тази на дружеството, а в ал.2 се уточнява, конкурентна
е „всяка работа под каквато и да е форма за своя сметка или за трето лице, вкл.
работата на длъжност по трудов договор“ относно
подробто описани широк кръг дейности. В чл.3 се вменява
задължение да не привлича за други работодатели директно или индиректно, други
служители на работодателя, както и да не се опитва по никакъв начин да ги
мотивира да прекратят своя трудов или граждански договор с дружеството. Размерът на неустойката е определен в размер на последното месечно
възнаграждение, изплатено от дружеството за пълен работен месец, умножено по
десет, който в случая би възлязъл на 10 000лв. счита
клаузата да е в противоречие с чл.48, ал.1, т.3 от Конституцията, тъй като
ограничава свободното право на труд, избор на професия и място на работа.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, санкционни клаузи, които поставят
трудово-правната връзка в зависимост от допълнителни уговорки с
гражданско-правен характер, чийто предмет е евентуално прекратяване на
трудовото правоотношение, са недействителни/ Решение № 369/ 24.10.2012 г. на
ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1070/ 2011 г., Решение №
417/25.05.2010 г. на ВКС, ІІІ ГО по гр.д. № 1228/2009 г./.
Клаузата противоречи и на общите правила на ЗЗД, тъй като
неустойката е чисто санкционна и противоречи на добрите нрави.
С оглед изложеното, моли
съда да обяви за недействителни клаузите за неустойка, предвидени в чл.5, б.а и
б от договора за повишаване на квалификация и в чл.5, ал.1 от споразумението за
поверителност. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в предоставения му срок. Счита
предявените искове за недопустими поради липса на правен интерес от
предявяването им, тъй като трудовото правоотношение е прекратено. Посочил е
съдебна практика – решение № 161/ 08.05.2015 г. по гр.д.
№ 4848/ 2014 г. на ІV ГО на ВКС. Заявява
също така, че с постановеното Решение № 83 от 23.05.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 3448/2017 г., III г. о., ГК, съдът е посочил, че
възможността в бъдеще ответникът да предяви осъдителен иск или да предприеме
действия по принудително изпълнение е абстрактна и не може да обоснове
наличието на правен интерес. Несъстоятелни били и
съображенията на ищеца, че работодателят може да инициира заповедно
производство по чл.417 от ГПК, тъй като на разположение на работника е
възражението по чл.414 от ГПК. Невярно било и
твърдението на ищеца, че му било казано, че ако не плати доброволно, ще плати
„недоброволно“. Признава исковете като основателни по
различни от изложените от ищеца причини. Моли
разноските да се възложат върху ищеца, тъй като с поведението си ответникът не
е дал повод за завеждане на делото, като не е претендирал нищо от ищеца, като
по същество признава исковете. При условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца, като несъответно на фактическата и правна сложност на делото и моли да
се намали до предвидения минимум.
В предоставения му срок ищецът е навел съображения за допустимост на
предявения иск, като заявява, че процесните клаузи касаят именно прекратено
трудово правоотношение. Последица
от обявяването на недействителността не би се явило преустановяване на
трудово-правната връзка между страните, а би уредило последиците от
недействителността. Ищецът има интерес от този иск,
тъй като неговите интереси биха били накърнени вследствие приложението на
нищожните клаузи, а и същите уреждат отношенията между страните след прекратяване на трудовото
правоотношение. Самият работодател не твърди да няма
вземания от оспорените разпоредби поради тяхната недействителност, а сочи, че
не ги е потърсил по съдебен ред. Заявява, че
работодателят, който е изготвил и предоставил за подпис на работника
недействителните клаузи, е дал повод за завеждане на делото. Липсва и подписано споразумение между страните, че клаузите са
недействителни. Липсва и признание от ответника, че
клаузите са недействителни. Претендира разноски.
В първото съдебно заседание ответникът
признава предявените искове. Моли да не му бъдат възлагани разноски, тъй като
не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК за постановяване на решение при
признание на исковете, а именно – ответникът признава предявените искове и е
налице искане от ищеца за прекратяване на съдебното дирене. Не са налице
предпоставките на ал.3 на чл.237 от ГПК, препятстващи постановяване на решение
при признание на исковете, а именно признатите права да противоречат на закона
или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се
разпорежда.
Ищецът претендира разноски, като същите се
констатираха в размер на 500лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът заявява, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което и не
дължи разноски. Съдът не възприема така наведеното възражение. Ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, тъй като между страните е
съществувал спор относно действителността на процесните клаузи. Несъмнено, в
отговора на исковата молба ответникът е признал исковете, но в оспорените
договор и споразумение е уредил възможността да се снабди със заповед по чл.417
от ГПК за незабавно изпълнение срещу ищеца въз основа на недействителните
клаузи. Предвид възможността на ответника във всеки един момент да се снабди с
изпълнителен лист за събиране на недействителното вземане и липса на извънсъдебна
отмяна на недействителните клаузи, които произвеждат действие именно след
прекратяване на трудовото правоотношение, то ответникът се е явил причина за
завеждане на делото.
Ответникът е направил и възражение за прекомерност
на разноските поради липса на фактическа и правна сложност на делото. Съдът не
споделя и това възражение. Съдът е сезиран с три обективно съединени иска, като
предвид направеното от ответника възражение за недопустимост на исковете, то за
ищеца е възникнала необходимостта от оборването му. Не следва да се пренебрегва
и фактът, че размерът на уговореното и заплатено на процесуалния представител
на ответника възнаграждение надхвърля това на ищеца. В този смисъл съдът намира,
че предвид правната сложност на делото, заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.
С оглед изхода на спора ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса върху уважените искове за признаване за
недействителни на трите оспорени клаузи, по 80 лева
за всеки иск, общо 240 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за недействителна на осн. чл. 74, ал. 4 от Кодекса на труда
клаузата на чл. 5, б. (а) от сключения между К.А.П., ЕГН **********,*** и „Айгер инженеринг” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски” № 246, Договор за повишаване на квалификацията по чл.
234 от КТ от **** г., с нотариална заверка на подписите от **** г.,
предвиждаща, че „в случай на предсрочно прекратяване на програмата за обучение
по инициатива на служителя, или поради виновно неизпълнение на задълженията по
настоящия договор, или в случай, че не покаже добри резултати в хода на
обучението, не покрие изискванията на тестовете или не придобие сертификата от
обучението, работодателят има право да развали този договор с писмено
уведомление с незабавен ефект, като в този случай служителят се задължава да изплати
на работодателя неустойка в размер на направените от работодателя реални
разходи до момента на прекратяването, включващи, пропорционално на срока на
протеклото обучение, част от: 1. стойността на заплатата на служителя, 2. социалните осигуровки за сметка на
работодателя за същия период 3. всички други разходи”, като противоречаща на
императивни разпоредби на Конституцията на Република България и Кодекса на
труда- чл. 48, ал. 3 от КРБ и чл. 8, ал. 4 от КТ, чл.66, ал.2 от КТ и чл. 242
от КТ.
ОБЯВЯВА
за недействителна на осн. чл. 74,
ал. 4 от Кодекса на труда клаузата на чл. 5, б. (б) от сключения между К.А.П., ЕГН **********,*** и „Айгер инженеринг” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски” № 246, Договор за повишаване на квалификацията по чл.
234 от КТ от ***** г., с нотариална заверка на подписите от ***** г.,
предвиждаща, че „в случай на прекратяване на трудовия договор преди изтичане на
срока по чл. 3, ал. d от настоящия
договор, обучаемият е длъжен да заплати на работодателя неустойка в размер на
5581 лева”, като противоречаща на императивни разпоредби на Конституцията на
Република България и Кодекса на труда- чл. 48, ал. 1, т.3 от КРБ и чл. 66 ал. 2
от КТ.
ОБЯВЯВА за недействителна на осн. чл. 74, ал. 4 от Кодекса на труда
клаузата на чл. 5, ал.1 вр. с чл.2 и чл.3 от Споразумение за поверителност от *****
г., сключено между К.А.П., ЕГН **********,*** и „Айгер инженеринг” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски” № 246, предвиждаща, че „при неизпълнение на което и
да е от задълженията си, описани по – горе, служителят дължи на дружеството
неустойка в размер на последното месечно възнаграждение, изплатено му от
дружеството за пълен работен месец, умножено по десет ”, като противоречаща на
императивни разпоредби на Конституцията на Република България - чл. 48, ал.1,
т. 3 от КРБ.
ОСЪЖДА „Айгер инженеринг” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски” № 246, да заплати на К.А.П., ЕГН **********,*** сумата от 500
лева (петстотин лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Айгер инженеринг” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски” № 246,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Пловдив сумата от 240 лева (двеста и
четиридесет лева) – държавна такса
върху уважените искове.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с
оригинала!
КЯ