Решение по дело №679/2022 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 207
Дата: 12 октомври 2022 г.
Съдия: Вергиния Еланчева
Дело: 20225140200679
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 20***
гр. Кърджали, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 202251402006***9 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-22000***8 от 29.04.2022 г., издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416,
ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1 500 лв. на „*******” ЕООД гр.Кърджали, ул.„Т.“ № ***, с ЕИК ********, в
качеството му на работодател, за нарушение на чл.128а, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят „*******” ЕООД гр.Кърджали намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно. Твърди, че АУАН и атакуваното постановление са
съставени при допуснати съществени процесуални нарушения. Протоколът за извършената
проверка и АУАН му били връчени като заверени копия на 01.0***.2022 г. На същата дата
му било връчено и обжалваното наказателно постановление. С Протокол за извършена
проверка № ПР2209012/01.04.2022 г. контролният орган дал предписание за отстраняване на
констатираното нарушение, със срок за изпълнение 11.04.2022 г. Видно от акта, отразените
като осъществени нарушения били за периода от 18.03.2022 г. до 01.04.2022 г., т.е. преди да
изтече срокът за изпълнение на предписанията. При издаване на наказателното
постановление и АУАН били нарушени разпоредбите на чл.5***, ал.1, т.5 и чл.42, ал.1, т.3 и
т.4 от ЗАНН, тъй като там не били посочени датата и мястото на извършване на
нарушението. Актосъставителят и наказващият орган посочили единствено датата и мястото
на извършената проверка. Липсвали и посочени документи, които са поискани с писмо,
предвид това, че съществували две молби с различни и неясни съдържания. Допуснатите
при издаване на акта и наказателното постановление нарушения били от категорията на
1
съществените и накърнявали правото на защита на жалбоподателя. Освен това,
жалбоподателят не бил осъществил визираното в наказателното постановление
административно нарушение по чл.128а, ал.1 от КТ. Той представил доказателства, че не е
издал служебна бележка на С.М.С., тъй като същата депозирала две писма с различно и
неясно съдържание, от които не можело да се направи извод какво точно е искането и какъв
документ желае да й бъде издаден. Но дори и да му било връчено искане от страна на
бившата работничка в дружеството, жалбоподателят не следвало да предоставя служебна
бележка за получени доходи, защото щял да издаде документ с невярно съдържание,
доколкото между него и С.С. съществувал спор за дължимостта на трудовите
възнаграждения. В тази връзка имало висящи съдебни производства /няколко АНД по описа
на РС-Кърджали/ по повод неизпълнение на дадени задължителни предписания, касаещи
неизплатени на лицето трудови възнаграждения. Затова жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено, като му се присъдят и направените разноски по делото.
Жалбоподателят в съдебно заседание се представлява от упълномощен адвокат,
който поддържа жалбата. Твърди, че изложените в същата пороци на наказателното
постановление се потвърдили от събраните по делото доказателства. Отново изтъква, че
били допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи описанието на датата и
мястото на нарушението. На следващо място, обратните разписки не били годно
доказателство, че е получено някакво писмо с искане с конкретно съдържание.
Жалбоподателят не бил извършил визираното в наказателното постановление
административно нарушение на разпоредбата на чл.128а, ал.1 от КТ. Моли атакуваното
постановление да бъде отменено, като претендира и разноски.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. Счита, че от събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин се
установила материалната и процесуална законосъобразност на проведената
административнонаказателна процедура. Извършеното от жалбоподателя нарушение било
категорично доказано. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като
претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя по делото и
писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания
акт.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
В периода от 18.03.2022 г. до 01.04.2022 г. свидетелите Н. Н. и Е. Ю. - инспектори в
Д„ИТ” гр.Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на
„*******” ЕООД гр.Кърджали, в качеството му на работодател. Повод за това бил подаден
сигнал от лицето С.М.С., че жалбоподателят не й предоставил поискана служебна бележка
за доходи. При извършената проверка по документи, свидетелите Н. и Ю. установили, че
2
С.М.С. е бивш работник на „*******” ЕООД - наета по трудов договор № ***/23.09.2020 г.,
прекратен на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ на 29.11.2021 г. С молба от 14.02.2022 г.,
изпратена с обратна разписка, С.С. поискала от жалбоподателя да й предостави бележка за
доходите за периода от м. ноември 2020 г. до м. ноември 2021 г., която да й послужи пред
НАП-Пловдив и Дирекция „Социално подпомагане“-Кърджали. Писмото, съдържащо
молбата за издаване на служебна бележка, било получено от жалбоподателя на 16.02.2022 г.
Контролните органи констатирали, че работодателят „*******” ЕООД не е издал и не е
предоставил на С.М.С. служебна бележка за доходите в 14-дневен срок от писменото
искане, което получил на 16.02.2022 г. Служебна бележка на С.С. не била предоставена за
времето от 16.02.2022 г. до 02.03.2022 г., а дори и до приключване на проверката на
01.04.2022 г. В писмено обяснение от 18.03.2022 г. управителят на дружеството-
жалбоподател потвърдил, че действително не е издал служебна бележка за доходи на С.С..
Причината за това било обстоятелството, че бившата работничка подала жалба с оплакване
за неполучени трудови възнаграждения и в тази връзка имало проверка от Д„ИТ”
гр.Кърджали. По повод установеното от контролните органи, на 01.04.2022 г. срещу
„*******” ЕООД гр.Кърджали бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.128а, ал.1 от КТ. Актът бил съставен в присъствие на управителя на
дружеството, който го получил и подписал без възражения. Въз основа на така съставения
акт, на 29.04.2022 г. наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с
което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ на жалбоподателя било наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на
чл.128а, ал.1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.
Н. и Е. Ю., на които съдът дава вяра изцяло; Акт за установяване на административно
нарушение от 01.04.2022 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ;
Молба на С.М.С. от 10.02.2022 г.; Жалба на С.М.С. от 11.03.2022 г.; обратни разписки;
Протокол за извършена проверка № ПР2209012 от 01.04.2022 г.; Молба на С.М.С. от
14.02.2022 г.; Обяснение на К.Т. от 18.03.2022 г.; Трудов договор № ***/23.09.2020 г.;
Справки от Регистър на уведомления за трудови договори; Констативен протокол от
06.12.2021 г.; Заповед № 0***-02/08.12.2021 г.; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 18.03.2022
г.; Справка от Търговски регистър относно актуалното състояние на фирмата „*******”
ЕООД; Молба на К.Т. от 01.0***.2022 г. При анализа на гласните доказателства съдът
изцяло възприема свидетелските показания на Н. Н. и Е. Ю., тъй като са последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се. Те дават подробни сведения за извършената
проверка по отношение на жалбоподателя и установяват кога и по какъв начин са
констатирали липсата на издадена от жалбоподателя служебна бележка за доходи по
направено искане на С.М.С..
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
3
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
От събраните по делото доказателства се установява безспорно и несъмнено, че
жалбоподателят в качеството си на работодател е осъществил вмененото му нарушение по
чл.128а, ал.1 от КТ. Последната норма е императивна и гласи, че по писмено искане на
работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите
документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок
от искането. Това си нормативно задължение „*******” ЕООД гр.Кърджали не е изпълнило.
Същото дружество е субект на нарушението в качеството на „работодател” по смисъла на §
1, т.1 от ДР на КТ. Между този работодател и работника С.М.С. е съществувало трудово
правоотношение до 29.11.2021 г. Затова последната е имала интерес да поиска издаването на
документ, свързан с трудовото й правоотношение, в т.ч. и такъв за доходи. Установи се, че
жалбоподателят не е изпълнил вмененото му от законодателя задължение и в 14-дневен срок
не е издал и предоставил на С.С. поискания документ. Същата е работила за „*******”
ЕООД, като чрез писмо с обратна разписка заявила пред него, че желае да й бъде
предоставена бележка за доходите за периода от м. ноември 2020 г. до м. ноември 2021 г.,
която да й послужи пред НАП-Пловдив и Дирекция „Социално подпомагане“-Кърджали.
Писмото, съдържащо писменото искане, било подадено и съответно получено от
жалбоподателя на 16.02.2022 г. Въпреки това, в 14-дневен срок от получаването му /до
02.03.2022 г./ той не предоставил искания документ, удостоверяващ факти, свързани с
трудовото правоотношение на С.С.. Затова според настоящата инстанция законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател на
основание чл.414, ал.1 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Наложената санкция е минималната по размер,
поради което и съдът няма правомощия да я намали, с оглед нормата на чл.2***, ал.5 от
ЗАНН. Следва да се посочи, че в случая се касае за нарушение извършено от юридическо
лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна.
Жалбоподателят „*******” ЕООД гр.Кърджали е бил длъжен при осъществяване на
дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и
като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената
разпоредба.
Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира да са
допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са
съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите
реквизити по чл.42 и чл.5*** от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при
4
които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Няма
никакво съмнение, че дружеството е наказано за това, че не е издало и предоставило на С.С.
служебна бележка за доходи за периода от м. ноември 2020 г. до м. ноември 2021 г., за което
тя е направила писмено искане на 14.02.2022 г., получено от работодателя съответно на
16.02.2022 г. Това е следвало да бъде сторено в 14-дневен срок от получаване на искането,
или до 02.03.2022 г. В случая правото на защита на жалбоподателя не е нарушено по
никакъв начин, той се е защитавал срещу всички съставомерни факти, които са ясно
посочени от актосъставителя и наказващия орган. По делото има две молби на С.С.,
адресирани до „*******” ЕООД /от 10.02.2022 г. и от 14.02.2022 г./, но нарушението е
констатирано във връзка с искането от 14.02.2022 г. и именно то е взето предвид и описано
от контролните органи. Не са допуснати съществени процесуални нарушения на
предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта и наказателното
постановление. Безспорно се установи от показанията на разпитаните свидетели, а и от
писмените доказателства, че АУАН е получен от управителя на наказаното дружество още в
деня на съставянето му - 01.04.2022 г. Впоследствие с молба от 01.0***.2022 г. същият е
поискал отново да му бъдат предоставени преписи от акта и протокола за извършената
проверка, поради загуба на документите. Действително контролните органи са дали
предписание на жалбоподателя да отстрани процесното нарушение в срок до 11.04.2022 г.,
като АУАН е съставен още преди да изтече този срок. Това обаче не представлява никакъв
порок, тъй като актът и наказателното постановление са съставени за констатирано
нарушение по чл.128а, ал.1 от КТ, чиято съставомерност не е обвързана с изтичане срока на
предписанието. Евентуалното неизпълнение на даденото задължително предписание би
съставлявало друго нарушение на КТ /по чл.415, ал.1/, което не е относимо към настоящото.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя за недоказаност на нарушението. От
приложената обратна разписка от 16.02.2022 г. се установява, че на същата дата молбата за
издаване на служебна бележка е достигнала до управителя на санкционираното дружество.
Прочее, в писменото обяснение от 18.03.2022 г. той признава, че не е издал на бившия
работник поисканата служебна бележка за доходи, като излага съображения за причините за
поведението си /съществуващ спор между дружеството и работника за дължимост на
трудовите възнаграждения/, които според настоящата инстанция не го освобождават от
задължението по чл.128а, ал.1 от КТ. Предвид това, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.3*** от ЗПП. Съгласно чл.3***,
ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
5
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. По силата на чл.2***е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В случая по
делото е проведено едно съдебно заседание, на което е взел участие процесуалният
представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради
което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лева. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на
юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-22000***8 от 29.04.2022 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „*******” ЕООД гр.Кърджали, ул.„Т.“ №
***, с ЕИК ********, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.128а, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „*******” ЕООД гр.Кърджали, ул.„Т.“ № ***, с ЕИК ********, да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от 100 лв.,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6