Решение по дело №55501/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юли 2025 г.
Съдия: Мария Иванова Иванова Ангелова
Дело: 20241110155501
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13473
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М.И.И.А.
при участието на секретаря И.М.К.
като разгледа докладваното от М.И.И.А. Гражданско дело № 20241110155501
по описа за 2024 година
Предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за сумата от
278,03 лева.
Ищецът-„Г.З.” ЕАД излага в исковата молба, че на 12.03.2021 год., в гр. София,
е реализирано ПТП с участието на МПС „Х.“ с рег. №***************, управлявано
от С. Т. Н. и МПС с рег. №**********, управлявано от С.А.. Твърди, че виновен за
настъпването на произшествието е водачът на МПС с рег. №**********. Сочи, че
МПС „Х.“ с рег. №*************** е застрахован в „Г.З.” ЕАД по имуществена
застраховка „Каско Престиж”, със застрахователна полица №6701156020001169,
валидна към момента на застрахователното събитие. За настъпилото събитие в
ищцовото дружество е образувана преписка по щета №67012100227 и на автосервиза
извършил ремонта на увредения автомобил е платена сума в размер на 3287,86 лева.
Твърди, че след изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” на
основание чл. 411 ал.1 от Кодекса за застраховането е встъпил в правата на
застрахования. Ответникът е застраховател по риска „Гражданска отговорност” с
причинителя на вреда, претърпяна при ПТП, от който ищецът претендира сумата от
3312,86 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение с включени 25
лева ликвидационни разноски. Твърди, че след получаване на покана ответникът е
извършил частично плащане в размер на 3034,83 лева. Моли съда да постанови
решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 278,03
лева /в открито съдебно заседание, състояло се на 04.06.2025 год. е допуснато
увеличение на исковата претенция/, представляваща изплатено застрахователно
1
обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.09.2024 год. /дата
на предявяване на иска/ до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът-„ЗАД Б.В.И.Г.“ ЕАД, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва
предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че е налице
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил „*********“ с
рег. № **********, както и че на ищеца е изплатена сума в размер на 3034,83 лв.
Оспорва механизма на процесното произшествие, наличието на виновно и
противоправно поведение от страна на водача на МПС „*********“ с рег. №
**********, наличието на причинно-следствена връзка върху произшествието и
вредите, както и техният размер. Поддържа, че ПТП е следствие от виновното и
противоправно поведение на водача на застрахованото при ищеца МПС.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е изплатил застрахователното
обезщетение на увреденото лице, че застрахователното събитие представлява деликт
по чл. 45 от ЗЗД, осъществен от застрахования по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество, противоправно деяние, от което
са настъпили вредни последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
В доказателствена тежест на ответника да обори законоустановената
презумпция за вина, както и възраженията си срещу вземанията на ищеца.
За безспорни в производството са обявени обстоятелствата относно наличието
на застрахователни правоотношения по застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увредения автомобил и по застраховка „Гражданска отговорност“
между ответника и деликвента, относно плащането на застрахователното обезщетение
от страна на ищеца, както и извършеното от ответника плащане в полза на ищеца в
размер на 3034,83 лв.
Вещото лице изготвило автотехническата експертиза е установило, че
стойността на щетите по увредения автомобил, по пазарни цени, определена към
датата на застрахователното събитие е 3287,86 лева, както и че щетите по лек
автомобил „*********“ с рег. №*************** се намират в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Видно от приетите като доказателство по делото
гаранционни условия заводската гаранция на автомобила е 5 години, без ограничение
на пробега, а съгласно автотехническата експертиза, към датата на настъпване на
застрахователното събитие, автомобилът е бил в експлоатация 4 години, 7 месеца и 3
дни.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца са налице предпоставките на
чл. 411, ал.1 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той встъпва в правата на
2
застрахования срещу причинителя на вредата.
За установяване на механизма на ПТП съдът кредитира показанията на
свидетеля С. Т. Н., които кореспондират с останалите по делото доказателства. От
същите се установява, че автомобилът й е бил паркиран, когато е ударен от задната
част на автобус, извършващ ляв завой.
Предвид изложеното съдът приема, че причинител на вредите от описаното
ПТП е водачът на автобус „************“ с рег. № **********, който при извършване
на маневра ляв завой удря паркирания лек автомобил, застрахован при ищеца, с което е
нарушил разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, съгласно който „водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво
за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да
се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“.
С оглед достигнатия извод съдът намира, че са налице редпоставките за
покриване на отговорността за причинените при ПТП вреди от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” на собственика на моторното превозно
средство, с което е причинена вредата.
Според разпоредбата на чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Предвид изложеното и след като се съобрази с извършеното от ответника
плащане в размер на 3034,83 лева и заключението на вещото лице изготвило
автотехническата експертиза, от която се установява, че стойността необходима за
възстановяване на автомобила застраховен при ищеца е 3287,86 лева, съдът приема, че
искът е основателен и доказан, така както е предявен- за сумата от 278,03 лева.
По отношение отговорността за разноските, съдът, като взе предвид че е
направено своевременно искане за присъждане на съдебните разноски на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
настоящото производство разноски в размер на 610 лева съразмерно с уважената част
от претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Позитано“ №5, на основание чл. 411, ал.1 от КЗ, да заплати
на „Г.З.” ЕАД, ЕИК ************ със съдебен адрес: *************, сумата от 278,03
лева /двеста седемдесет и осем лева и три стотинки/ – обезщетение за имуществени
вреди, причинени на лек автомобил „*********“ с рег. №*************** от ПТП
реализирано на 12.03.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата считано от
18.09.2024 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78 ал.1 от
ГПК и сумата от 610 лева /шестстотин и десет лева/, представляваща сторените по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4