РЕШЕНИЕ
№ 157/ 10.05.2019год. гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Златка Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 161
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1279/ 09.11.2018год., постановено по гр.дело № 2012/2018год. Пeрнишкият
районен съд е признал за установено по отношение на К.С.Р., че дължи на "Топлофикация
- Перник" АД, гр. Перник сумите от 526,916
лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.11.2014г.
- 30.04.2017 г. и 99,75 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода 01.01.2015г.- 15.12.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното изплащане на
вземането, като за разликата до пълните предявени размери исковете са
отхвърлени. Със същото решение е осъден да заплати на "Топлофикация -
Перник" АД, гр. Перник, сумата от 323,52 лв. – разноски за исковото и
заповедното производство.
В установения от закона срок решението в частта му, с която исковете са
уважени, е обжалвано от К.С.Р. с искане същото да бъде обезсилено. Жалбоподателят
твърди, че след постановяване на обжалваното решение е оттеглил възражението си
по чл.441 от ГПК и предявеният установителен иск е недопустим.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните намира за установено следното:
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД, гр. Перник твърди, че ответникът е
собственик на топлоснобден имот и дължи сумата от 529,07 лв., представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. - 30.04.2017 г.,
и 100,46лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода 08.07.2014 г. -15.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен. Направено
е и възражение за изтекла погасителна давност.
С обжалваното решение районният съд е приел, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имота и дълижи заплащане на потребената топлинна енергия, като е
уважил частично предявения иск, зачитайки направеното възражение за изтекла
погасителна давност.
Обжалваното решение е валидно.
Относно допустимостта :
Обжалваното решение е постановено на 09.11.2018г. С молба вх.№ 34887 от 27.12.2018г.
жалбоподателят е направил изявление, основано на чл.416 от ГПК, за оттегляне на
възражението си срещу издадената заповед за изпълнение за сумата от 526,91 лв.
-стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2014г. -
30.04.2017 г., както и за сумата от 99,75лв., представляваща обезщетение за
забава на месечните плащания за периода 01.01.2015г.- 15.12.2017г., т.е. за
сумите, за които искът е уважен.
Предявеният пред районния съд иск е установителен, предвид на което и с
оглед разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, то наличието на правен интерес от
търсената с иска защита е абсолютна предпоставка за допустимостта му. Такъв
правен интерес е налице при подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу
издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение. Съгласно чл.416 от ГПК
възражението по чл.414 от ГПК може да
бъде оттеглено и това действие не е ограничено със срок, респ. може да бъде
направено във всеки един момент до приключване на делото. Както се посочи
възражението по чл.414 от ГПК е оттеглено след постановяване на
първоинстанционното решение, но преди влизането му в сила. Т.е. към момента на
постановяването му обжалваното решение е допустимо, но въззивният съд, който по
силата на чл.269 ГПК дължи произнасяне по допустимостта на решението, следва на
основание чл. 235, ал.3 ГПК да зачете извършеното оттегляне на възражението. С
оглед на така направеното оттегляне на възражението, се налага извод, че към
настоящия момент решението на ПРС в частта му, с която искът е уважен, е
недопустимо, поради отпаднал правен интерес от предявяване на иска.
Във връзка с изложеното, въззивният съд намира, че решението в частта му,
с която е уважен предявеният установетелен иск следва да бъде обезсилено и
производството по делото да бъде прекратено, тъй като с оттегляне на
възражението съгласно чл. 416 ГПК
заповедта за изпълнение е влязла в сила. В същия смисъл е и приетото в
т. 10а от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, където изрично е посочено, че при
предявен установителен иск оттеглянето на възражението следва да се депозира
или да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл
.416 ГПК.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал.2 от ГПК разноски се понасят винаги от ищеца, когато
ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на
иска и ако признае същия. По аргумент на противното ответникът няма право на
разноски, ако е дал повод за завеждане на делото. Имайки предвид, че с
поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, тъй като
отпадането на правния интерес за предявяване на установителния иск е настъпило
в хода на производството след завеждане на исковата претенция и след постановяване
на първоинстанционното решение, вследствие оттегляне на подаденото възражение
по чл.414 от ГПК, то и в негова тежест следва да се възложат направените от
ищеца в производството разноски/ исково – пред двете инстанции и заповедно/.
С оглед на изложеното ответникът /жалбоподател в настоящото производство/
дължи на ищеца направените в
първоинстанционното и заповедно производство разноски. С обжалваното решение са
присъдени разноски в размер на 193,47 лв. за исковото и 104,89 лв. за заповедното производство, включващи и
юрисконсултско възнаграждение. Същите са определени на база минималните размери
на юрисконсултското възнаграждение за заповедното и исковото производство, посочени
в чл. 25 и чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид на което и
неоснователно се явява направеното възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ищеца за исковото и за
заповедното производство.
По изложените по- горе съображения жалбоподателят дължи на ответната
страна направените пред въззивната инстанция разноски по делото.
Ответното дружество претендира разноски в размер на 300 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят е направил
възражение по чл. 78, ал.5 ГПК .С оглед на обстоятелството че пред въззивната
инстанция е проведено само едно съдебно заседание, в което не са събирани нови
доказателства, не са извършвани други процесуални действия,то се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и такова следва да бъде
присъдено на ответника по жалбата.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1279/09.11.2018год., постановено по гр.дело № 2012/2018год.
по описа на Пeрнишкия районен съд, в частта му с която е признато за установено
по отношение на К.С.Р. ***, че дължи на "Топлофикация - Перник" АД,
гр. Перник, сумата от 526,91 лв., представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.11.2014г. - 30.04.2017г.
и 99,75 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.01.2015г.- 15.12.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата 526,91 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 7177/21.12.2017г. по ч.гр.д. № 8789/2017г. по описа на Районен
съд-Перник, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради оттегляне на
възражението по чл.414 от ГПК, подадено
от К.С.Р..
ОБЯВЯВА за влязла в сила заповед №
7177/21.12.2017г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 8789/2017г..
по описа на Пернишкия районен съд в частта й, с която е разпоредено длъжникът К.С.Р.
*** да заплати на кредитора "Топлофикация - Перник" АД, гр. Перник,
сумата от 526,91 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.11.2014г. - 30.04.2017г.,
и 99,75 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 01.01.2015г.- 15.12.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от 526,91 лв., считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 20.12.2017 г., до окончателното
изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1279/09.11.2018год., постановено по гр.дело № 2012/2018год.
по описа на Пeрнишкия районен съд в частта му относно присъдените разноски в
исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА К.С.Р. *** да заплати на „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.Перник ,кв.“ Мошино“, ТЕЦ „Република“
сумата от 100 лева разноски във въззивното производство, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.