М О
Т И В И
към
Присъда, постановена по НОХд.№ 249/2012г. по описа на РС-Б.С.
Подсъдимият Е.Ф.В.
***, понастоящем в Затвора гр.В., е
предаден на съд по обвинение по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.26, ал.1 НК, за това, че при условията на продължавано престъпление, за времето от
29.06.2011г. до 17.07.2011г. в с.Т., обл.В., е извършил следните деяния:
- на
29/30.06.2011г. в с.Т., обл.В., е отнел от владението на В.Т.Ц. от с.с. 1 бр.
мобилен телефон „Нокиа 1800”, модел 1616 със СИМ карта, 1 бр. стационарен
телефон „Войсбокс”, 3 бр. ножове, 1 бр. електрическа машинка за подстригване и
бръснене, собственост на Ц., на обща
стойност 100.30лв., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно
да ги присвои, като за извършване на деянието е разрушил прегради, здраво
направени за защита на имот – изкъртване на халка на катинар, и е използвал
техническо средство – метална тръба;
- за времето
от 13.07.2011г. до 17.07.2011г. в с.Т., обл.В. е отнел от владението на В.Т.Ц.
от с.с. паричната сума от 140.00лв., собственост на Ц., без съгласието на
собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, всичко на обща стойност
240.30лв.
Делото е
разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие по
искане на служебния защитник на подсъдимия и на самия подсъдим.
При предварителното изслушване,
подсъдимият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
Представителят на прокуратурата поддържа
обвинението срещу подсъдимия като счита, че същото е доказано по несъмнен и
категоричен начин.
Пледира, с оглед данните за личността на подсъдимия и поведението му в
процеса, както и задължителното прилагане на чл.58а НК, да му бъде наложено
наказание към минимален размер на предвиденото в закона, което да изтърпи при
първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. Пледира на
основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК на подс. В. да се определи едно общо
най-тежко наказание ЛС между определеното наказание по настоящото НОХд. и
постановените по НОХд.№ 446/2011г.,
НОХд. № 399/2011г., НОХд.№ 453/2011г., НОХд.№ 444/2011г., НОХд.№ 111/2012г., НОХд.№
88/2012г. и НОХд.№ 92/2012г. - всички на РС – Б.С., в размер на най-тежкото от
тях, при първоначален режим на изтърпяване ОБЩ, което наказание да изтърпи в
затворническо общежитие от открит тип, като на осн. чл.25, ал.2 от НК да се
приспадне от определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода изтърпяната част от наказанието лишаване от
свобода по НОХд. № 399/2011г. на РС – Б.С.. Предлага на основание чл.59 ал.1 НК
при изпълнение на наказанието лишаване от свобода да бъде приспаднато времето,
през което подсъдимият Е.Ф.В. е бил задържан и по отношение на него е била
взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” по НОХд. № 399/2011г. на РС
– Б.С..
Служебният
защитник на подсъдимия не оспорва обвиненията и фактическите положения, приети
в обвинителния акт. Пледира, при постановяване на присъдата, да бъде взето
предвид пълното му самопризнание, както и неговото съдействие на досъдебното и
съдебното производства.
По делото е предявен граждански иск
от В.Т.Ц. против подс.В. за сумата от 190,31лв.,
представляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъплението имуществени
вреди, който иск е приет
за съвместно разглеждане в наказателния процес. В.Т.Ц. е конституиран като гражданска ищца в
процеса. В хода на съдебните прения гражданският ищец моли съдът да уважи
гражданския иск за целия предявен размер.
С оглед на направеното самопризнание от подс. В. и съобразно
императивната разпоредба на чл.373, ал.3 от НПК, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Подс. Е.Ф.В. е роден на ***г***, с постоянен и постоянен адрес: с.Т.,
обл.В., ул.”Георги Димитров” № 25, понастоящем е в Затвора гр.В.. Същият е българин,
български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, с ЕГН **********.
Подсъдимият е осъждан както следва: 1. С Присъда
от 08.12.2011г., постановена по НОХд.№ 446/2011г.
на РС – Б.С., за извършено деяние на 03/04.07.2011г. по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 НК, му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, като на основание
чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от
три години. Присъдата е влязла в законна сила на 27.12.2011г.
2. С Присъда
от 19.12.2011г., постановена по НОХд.№ 399/2011г. на РС – Б.С., за извършено
деяние на 14/15.04.2011г. по чл.152, ал.1, т.2, предл.І и ІІ, вр. чл.18, ал.1,
вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54 НК, му е наложено наказание една година и четири
месеца лишаване от свобода, за извършено деяние на 14/15.04.2011г. по чл.198,
ал.1, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54 НК, му е наложено наказание две години
лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо
най-тежко наказание измежду наложените, а именно: лищаване от свобода за срок
от две години, при първоначален режим на изтърпяване общ, което да изтърпи в
затворническо общежитие от открит тип. На осн. чл.59, ал.1 НК е приспаднато при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан и по отношение
на него е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 30.08.2011г. до влизане в сила на
присъдата. Присъдата е влязла в законна сила на 04.01.2012г.
3. С Присъда от 23.01.2012г., постановена по НОХд.№
453/2011г. на РС – Б.С., за извършено деяние на за времето от 26.06.11г. до
26.07.11г. по чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, му е наложено наказание една
година лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на
така наложеното наказание е отложено за срок от три години. На основание чл.25,
ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК е определено общо наказание на подс.В. по НОХд.№ 446/2011г. на РС - Б.С., по
НОХд. № 399/2011г. на РС – Б.С. и по горната присъда в размер на най - тежкото
от тях, а именно: ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, при първоначален режим на изтърпяване ОБЩ, което наказание следва да
изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. На осн. чл.25, ал.2 от НК е
приспаднато от така определеното общо най-тежко наказание изтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода по НОХд. № 399/2011г. на РС – Б.С., считано от
04.01.2012г. до влизане на присъдата в сила. На осн. чл.59, ал.1 НК е приспаднато при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан и по
отношение на него е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”,
считано от 30.08.2011г.
до 04.01.2012г. Присъдата е влязла в законна сила на 08.02.2012г.
4. С
Присъда от 23.01.2012г., постановена по
НОХд.№ 444/2011г. на РС – Б.С., за извършено деяние за времето от 08.02.11г. до
20.04.11г. по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.26, ал.1 НК, му е наложено наказание
една година лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението
на така наложеното наказание е отложено за срок от три години. На основание
чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК е определено общо наказание по НОХд.№ 446/2011г. на РС - Б.С., по
НОХд. № 399/2011г. на РС – Б.С. и по горната присъда в размер на най - тежкото
от тях, а именно: ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, при първоначален режим на изтърпяване ОБЩ, което наказание следва да
изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. На осн. чл.25, ал.2 от НК е
приспаднато от така определеното общо най-тежко наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по НОХд. №
399/2011г. на РС – Б.С., считано от 04.01.2012г. до влизане на присъдата в
сила. На осн. чл.59, ал.1 НК е
приспаднато при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето, през
което подсъдимият е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за
неотклонение “Задържане под стража”, считано от 30.08.2011г. до 04.01.2012г. Присъдата е влязла в законна
сила на 08.02.2012г.
С определение от 08.02.12г.,
постановено по ЧНД № 3/12г. на РС – Б.С., на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23,
ал.1 НК е определено ОБЩО НАКАЗАНИЕ на подс.В. по Присъда № 43/08.12.2011г., постановена по НОХд.№ 446/2011г. на РС - Б.С., по
Присъда № 46/19.12.2011г., постановена по НОХд. № 399/2011г. на РС – Б.С., по
Присъда № 7/23.01.2012г., постановена по НОХд. № 453/2011г. на РС – Б.С., и по
Присъда № 6/23.01.2012г., постановена по НОХд. № 444/2011г. на РС – Б.С., в
размер на най - тежкото от тях, а именно: ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален режим
на изтърпяване ОБЩ, което наказание следва да изтърпи в затворническо общежитие
от открит тип, съгласно чл.61 т.3 от ЗИНЗС. На основание чл.59 ал.1 НК е
приспаднато от така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода
времето, през което подс.В. е бил задържан и по отношение на него е била взета
мярка за неотклонение “Задържане под стража” по НОХд. № 399/2011г. на РС – Б.С.,
считано от 30.08.2011г. до 04.01.2012г. На осн. чл.25, ал.2
от НК е приспаднато при изпълнение на така определеното общо най-тежко
наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА изтърпяната част от наказанието
лишаване от свобода по НОХд. № 399/2011г. на РС – Б.С., считано от 05.01.2012г.
до влизане на определението за групиране в сила. Определението е влязло в
законна сила от 24.02.2012г.
5. С Определение от 26.03.2012г., постановено по НОХд.№ 111/2012г.
на РС – Б.С., за извършено деяние на 29.08.11г. по чл.198, ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК, му е наложено наказание една година лишаване от свобода, като на основание
чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от
три години. Определението е влязло в
законна сила на 26.03.2012г.
6. С
Присъда от 12.04.2012г., постановена по
НОХд.№ 88/2012г. на РС – Б.С., за извършено деяние за времето от 28.06.11г. до 09.07.11г.
по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, му е наложено
наказание една година лишаване от свобода. Със същата присъда за извършено
деяние на 04/05.07.2011г. по чл.216, ал.1 от НК, му е наложено наказание осем
месеца лишаване от свобода. На осн. чл.23, ал.1 НК е определено едно общо
най-тежко наказание измежду наложените, а именно лишаване от свобода за срок от
една година. На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК е определено общо
наказание по НОХд.№ 446/2011г.
на РС - Б.С., по НОХд. № 399/2011г. на РС – Б.С., по НОХд. № 453/2011г. на РС –
Б.С., по НОХд. № 444/2011г. на РС – Б.С., по НОХд. № 111/2012г. на РС – Б.С. и
по горепосочената присъда в размер на най - тежкото от тях, а именно: ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при
първоначален режим на изтърпяване ОБЩ, което наказание следва да изтърпи в
затворническо общежитие от открит тип. На осн. чл.25, ал.2 от НК е приспаднато
от така определеното общо най-тежко наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по НОХд. № 399/2011г. на РС
– Б.С., считано от 05.01.2012г. до влизане на присъдата в сила. На осн. чл.59,
ал.1 НК е приспаднато при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан
и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”,
считано от 30.08.2011г.
до 04.01.2012г. Присъдата е влязла в законна сила на 02.05.2012г.
7. С
Присъда от 19.04.2012г., постановена по
НОХд.№ 92/2012г. на РС – Б.С., за извършено деяние за времето от края на месец
06.2011г. до 28.07.2011г. по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.26, ал.1 НК, му е
наложено наказание една година лишаване от свобода. На основание чл.25, ал.1,
вр. чл.23, ал.1 НК е определено общо наказание по НОХд.№ 446/2011г. на РС - Б.С., по НОХд. №
399/2011г. на РС – Б.С., по НОХд. № 453/2011г. на РС – Б.С., по НОХд. № 444/2011г.
на РС – Б.С., по НОХд. № 111/2012г. на РС – Б.С. и по горепосочената присъда в
размер на най - тежкото от тях, а именно: ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален режим
на изтърпяване ОБЩ, което наказание следва да изтърпи в затворническо общежитие
от открит тип. На осн. чл.25, ал.2 от НК е приспаднато от така определеното
общо най-тежко наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА изтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода по НОХд. № 399/2011г. на РС – Б.С., считано от
05.01.2012г. до влизане на присъдата в сила. На осн. чл.59, ал.1 НК е приспаднато при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан и по
отношение на него е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”,
считано от 30.08.2011г.
до 04.01.2012г. Присъдата е влязла в законна сила на 07.05.2012г.
Подсъдимият Е.Ф.В. ***. Пострадалият – В.Т.Ц.,***. На 29.06.2011г. вечерта свдидетелят Ц. излязъл от дома си
около 21.00 часа, като заключил входната врата на къщата с катинар. На същата
дата вечерта подсъдимият В., тъй като бил гладен, нямал пари да си закупи
храна, решил да влезе в къщата на св. В.Т.Ц., за да извърши кражба на вещи.
Къщата избрал произволно, тъй като предположил, че в нея не живее никой. С
помощта на метална тръба, която подсъдимият носел със себе си, изкъртил халката
на вратата, на която бил поставен катинара, и влязъл в къщата. Вратите на
стаите в нея не били заключени. От едната стая отнел 1 брой електрическа
машинка за подстригване и бръснене, 3 броя ножове, единият от които кухненски,
а другият наподобявал ножовка, и 1 брой мобилен телефон „Нокия”. От гардероб в
стаята, където търсел в дрехите оставени пари, намерил и взел 1 броя
стационарен телефон, който се намирал в кутия. По обратния път подсъдимият
излязъл от къщата като сложил халката на катинара в дървената каса на вратата и
я закрепил. Свидетелят Ц. се прибрал в къщата си около 01.00 часа на
30.06.2011г., като му напривило впечатление, че едната халка на катинара, която
била захвана за дървената каса на вратат, била изкривена. В къщата св.Ц.
установил, че липсват горепосочените вещи. Трите ножа и електрическата машинка
подсъдимият В., след като ги ползвал извество време, ги изхвърлил.
Стационарният телефон продал на непознато лице в с.Т., а 1 брой мобилен телефон
продал на св.И.М.И..
На 13.07.2011г. св.В.Т.Ц. бил оставил в джоба на сакото си,
което държал в гардероб в една от стаите си, парична сума в размер на 140.00
лева. На 17.07.2011г. св.Ц. потърсил парите, но установил, че същите липсват.
На неустановена дата в периода от 13.07.2011г. до 17.07.2011г. подсъдимият В.
решил отново да влезе в къщата, находяща се на ул.”Д.Благоев” №29, собственост
на св.Ц., за да извърши кражба на вещи. За целта влязъл в същия дом като от
сакото в гардероба в една от стаите той намерил паричната сума от 140 лв. в
банкноти от 10 и 20 лева, които взел със себе си, а по-късно похарчил същите.
От назначената по досъдебното производство
съдебно оценителна експертиза е видно, че стойността на отнетите вещи, собственост на В.Т.Ц., е 240.30
лева, при МРЗ за страната за периода - 240 лева.
От заключението на назначената по
досъдебното производство комплексна психолого- психиатрична експертиза на подс.
Е.Ф.В. се установява, че същият страда от лека умствена изостаналост-дебилитас.
Същият е годен да възприема фактите и събитията, които имат значение за
досъдебното производство и да дава достоверни обяснения за тях. В. е могъл да
разбира свойството и значението на деянията и да ръководи постъпките си. Деянията, които е извършил В., са общоизвестни с престъпният си
характер, като той
притежава достатъчно криминогенен и практически опит, което му позволява, въпреки умствената си
изостаналост, да ги прецени като престъпни и наказуеми.
Извършени са и следствени
експерименти, при които подсъдимият е посочил начина на проникване в двора и в
къщата на пострадалия.
Горните
фактически положения се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от събрания
по делото доказателствен материал, а именно -
направените от подсъдимия признания по реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК
на всички факти така, както са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, подкрепящите ги гласни и писмени доказателствени средства,
събрани в досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. Събраните по делото доказателствени
материали са непротиворечиви. По отношение на съществените обстоятелства от
предмета на доказване, които са от значение за правилното решаване на делото,
същите са категорични, непосредствени и обективни.
От така изложената по-горе и установена фактическа обстановка могат да се направят
следните правни изводи:
Съдът намира,
че подсъдимият Е.Ф.В. е осъществил от
обективна и субективна страна, състава на престъпление против собствеността :
кражба по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.26, ал.1 НК, като при условията на
продължавано престъпление, за времето от 29.06.2011г. до 17.07.2011г. в с.Т.,
обл.В., е извършил следните деяния:
- на
29/30.06.2011г. в с.Т., обл.В., е отнел от владението на В.Т.Ц. от с.с. 1 бр.
мобилен телефон „Нокиа 1800”, модел 1616 със СИМ карта, 1 бр. стационарен
телефон „Войсбокс”, 3 бр. ножове, 1 бр. електрическа машинка за подстригване и
бръснене, собственост на Ц., на обща
стойност 100.30лв., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно
да ги присвои, като за извършване на деянието е разрушил прегради, здраво
направени за защита на имот – изкъртване на халка на катинар, и е използвал
техническо средство – метална тръба;
- за времето
от 13.07.2011г. до 17.07.2011г. в с.Т., обл.В. е отнел от владението на В.Т.Ц.
от с.с. паричната сума от 140.00лв., собственост на Ц., без съгласието на
собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, всичко на обща стойност
240.30лв.
За отнемане на вещите по първото деяние,
собственост на Ц., подсъдимият е използвал техническо средство – метална тръба,
с помощта на която изкъртил халката на катинар, което обуславя наличието на
квалифициращия елемент на т.4 на чл.195 ал.1 НК. Също така подсъдимият е
разрушил прегради, здраво направени за защита на имот – изкъртил е халка на
катинар, който бил поставен на вратата, което обуславя наличието на
квалифициращия елемент на т.3 на чл.195 ал.1 НК. Тези обстоятелство по
безспорен начин се установяват както от обясненията на подсъдимия, така и от
показанията на разпитаните по делото свидетели.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл, подсъдимият е съзнавал обществено опасният характер на
инкриминираното деяние, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване, като
върху отнетити вещи е упражнил фактическа власт. Този умисъл е доказан по несъмнен начин от
разпитаните в досъдебното производство свидетели, както и от самопризнанията на
подсъдимия.
Налице
е продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК, тъй като се касае
до две деяния, които осъществяват
поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са в непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение
на предходното.
При горните съображения, съдът с
присъдата си призна подс. Е.Ф.В. за виновен в извършване престъпление против собствеността
по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.26, ал.1 НК, по който текст му наложи
наказание.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
При
индивидуализиране на наказанието, съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства направеното самопризнание, искреното съжаление за стореното и младата му възраст,
както и чистото му съдебно минало към датите на деянието, тежкото материално
състояние, безработен, без средства за издръжка и препитание. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие лошите характеристични данни и степента на
обществената опасност на деянията, начина
и механизма на осъществяване на престъпното посегателство.
Като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния
казус е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което
и на основание чл. 54 от НК определи на подс.В. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в
размер на една година и шест месеца за извършеното от него престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.26, ал.1 НК.
Тъй като
в настоящия случай – производството е проведено и е приключило по съкратената
процедура – предварително изслушване по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК,
то следва да се съобрази разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК, поради което
съдът НАМАЛИ така определеното от съдебния състав на подсъдимия наказание
лишаване от свобода с една трета и му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в
размер на ЕДНА ГОДИНА.
Така наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо и за
отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца. С оглед поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия и постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, както по
отношение на специалната, така и на генерална превенция на закона, съдът счете,
че същият следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от
свобода. Този извод бе определен от факта на високата степен на обществена
опасност на извършеното от подсъдимия престъпление, самата негова обществена
опасност, определена от обстоятелството, че подсъдимият е с лоши
характеристични данни – с множество криминални прояви, склонен към скитничество
и често засичан да контактува с лица от криминалния контингент на територията
на РУП-Б.С..
С оглед на това, на основание
чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС определи на подс.В. първоначален общ режим на
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, като същият бъде
настанен в затворническо общежитие от открит тип.
Тъй като подс.В. е
извършил престъплението преди да са влезли в сила присъди по НОХд.№
446/2011г., НОХд. №
399/2011г., НОХд.№ 453/2011г., НОХд.№ 444/2011г., НОХд.№ 88/2012г., НОХд.№ 92/2012г.
и НОХд.№ 111/2012г. – всички по описа на РС – Б.С., то деянията се явяват извършени в условията на
съвкупност, поради което съдът на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК определи
общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода, наложено
по НОХд.№ 399/2011г. на РС – Б.С., при първоначален общ режим на изтърпяване –
в затворническо общежитие от открит тип.
На осн. чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна от
така определеното общо най-тежко наказание изтърпяната част от наказанията
лишаване от свобода по която и да е присъда по горепосочените дела, считано от
05.01.2012г. до влизане на присъдата в сила. Също така, на основание чл.59 ал.1 НК, приспадна при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето, през
което подсъдимият е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за
неотклонение “Задържане под стража” по НОХд. № 399/2011г. на РС – Б.С., считано
от 30.08.2011г. до 04.01.2012г.
При този изход на процеса съдът намира, че искът за имуществени
вреди се явява доказан по своето основание – чл.45 и сл. ЗЗД. Безспорно е, че
стойността на невъзстановените вещ към инкриминирания период е в размер на 190,31лв.,
съгласно заключението на съдебно-ценовата експертиза. Установи се също, че тази
сума не е възстановена на В.Т.Ц.. С оглед на това, съдът прие, че искът е
доказан и по своя размер, поради което осъди подс.В. да заплатят на гражданския
ищец сумата 190,31лв.
На основание чл.189 от НПК, подсъдимият беше осъден да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в
общ размер 210,00лв.,
а в полза на РС Б.С. държавна такса върху така присъденото обезщетение в размер
на 50,00 лв.
При горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: