№ 501
гр. Варна, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100500832 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 т. 3 от ГПК и е образувано по
жалба с вх. № 05692 от 24.03.2022 година от страна на ЯС. Р. К., чрез адв.Б.
против отказ на ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 895 да прекрати изпълнителното
производство по дело № 26/2018 година.
В жалбата се навеждат доводи, че отказът да стори това е
незаконосъобразен, като се твърди, че е налице бездействие от страна на
взискателя в двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В тази връзка се
посочва, че са подавани молби до ЧСИ с искания за предприемане на справки,
но те, както и самото образуване на изп.дело не прекъсват давността.По
същество се иска да се отмени отказът на ЧСИ.
Отговор по делото от страна на Взискателя не е постъпил.
ЧСИ е депозирал обяснения на осн. чл.436 ал.3 ГПК, с които намира, че
жалбата е неоснователна.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна -Длъжник по
изпълнително дело, в двуседмичния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК и е срещу
подлежащ на обжалване на акт по чл. 435 ал. 1 т. 3 от ГПК – отказ са се
прекрати изп.дело, поради което и е процесуално допустима.
Съдът, след като разгледа жалбата на длъжника и прецени
представените по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя В. В. Р.,
постъпила на 12.01.2018 година в деловодството на ЧСИ Станев. С молбата за
образуване са представени изпълнителен лист от 06.01.2010 година против
молителя ЯС. Р. К. за заплащане на Взискателя на сумата от 10 000 /десет
хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от Р.
1
неимуществени вреди, в резултат на деяние по чл.129 от НК. С молбата за
образуване на ИД е било поискано да се връчи ПДИ, да се проучи
имущественото състояние на Длъжника и да се запорират негови сметки, да
се възбранят имоти и да се осъществи опис и продажба.
С разпореждане от 12.01.2017 година ЧСИ е образувал изпълнително
дело и е разпоредил освен ПДИ до длъжника, да се изискат справки за
декларирани трудови договори, банкови сметки и имоти.Видно е от
материалите по делото ПДИ е била връчена на 15.01.2018 година.
С молба от 11.11.2019 година Взискателя е поискал да се извърши
справка относно трудови договори и банкови сметки, но такива не са били
открити.
На 06.08.2021 година е постъпила идентична молба от страна на
Взискателя, но без резултат.
На 16.03.2022 година Длъжника е поискал с молба Вх.№ 04936 да бъде
прекратено изп.дело против него на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, на
което е отговорено с отказ от страна на ЧСИ.
ВОС намира, че отказът на ЧСИ да прекрати изп.дело е
незаконосъобразен по следните съображения:
Съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
За да е осъществен фактическият състав на тази разпоредба е нужно в
продължение на две години взискателят да не е поискал каквито и да е
изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Началото на срока по чл. 433 ал. 1. т. 8 от ГПК се поставя
от последното изпълнително действие, предприето от съдебния изпълнител,
както и с всяко искане на взискателя за извършване на действие, което
съставлява елемент от ФС на предвиден в закона способ.
Съгласно т. 10 на ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. №2/13г. на ОСГТК
изпълнително е това действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Не са
изпълнителни действия образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването
на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
2
сила разпределение и др.
В настоящия случай, се установява, че след образуване на ИД не са
били извършвани никакви изпълнителни действия. В периода след образуване
на ИД са били извършвани множество справки, изпращане на ПДИ, но не и
изпълнителни действия по смисъла на чл.10 по ТР №2/2013г. Запори върху
трудовото възнаграждение не са налагани, тъй като не е установено да са
налице регистрирани трудови договори, както и опис на движими/недвижими
вещи поради неоткриване на такива. Въпреки това Взискателят не е проявил
активност и нови изпълнителни действия не са поискани.По тези
съображения съдът приема, че изпълнителното дело се е прекратило ex lege
на 12.01.2020 година.Прави впечатление, че ИЛ, обективиращ вземането е от
2010 година, а ИД е било образувано едва през 2018 година, т.е. не
единствено двугодишния срок е изтекъл, а определено може да се мисли и за
5 годишния, които обуславя самото вземане.
Съобразно установената, а и задължителна съдебна практика № ТР № 2
по т.д.№2/2013 година, т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Давността, съгласно чл.116 от ГПК се прекъсва от предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ -
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.Също съобразно този
текст, изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си. Той е
наличен само доколкото, чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи.В изпълнителното производство за
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да
бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 от
ЗЧСИ. Такива изп. действия са: насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.Непредприемането на подобни действия за срок повече от
две години, води до т.нар. „перемция“.
Съгласно цитираното по - горе ТР на ВКС в съдебната практика е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
3
производство поради т. н. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие.Давността, по реда на
чл.116 от ЗЗД се прекъсва само с предприемане на действие за принудително
изпълнение и това е водещия критерий. В случая не е предприето никакво
изпълнително действие от съдебния изпълнител за реализирането на
изпълнителния способ и по тази причина по отношение на молителката
изпълнителното дело е било прекратено.
В периода след образуване на ИД са били извършвани множество
справки, изпращане на ПДИ, но не и изпълнителни действия по смисъла на
чл.10 по ТР №2/2013г. Запори не са налагани, нито възбрани.Т.е. за дълъг
период от време, далеч надхвърлящ две години Взискателят не е проявил
активност.
Съгласно нормата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок, като срокът следва да се отчита от момента когато вземането
стане изискуемо, а когато вземането е установено със съдебно
решение, срокът е винаги пет години от момента на влизане в сила на
съдебното решение съгласно разпоредбата на чл.117 ал.2 от
ЗЗД.Предвид гореизложеното, отказът на ЧСИ да прекрати
изпълнително дело, е незаконосъобразен. Депозираната от Длъжника
жалба следва да бъде уважена.
С оглед изложеното дотук, ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба № 05692 от 24.03.2022 година от страна на ЯС. Р.
К., ЕГН **********, чрез адв.Б. постановен отказ ЧСИ Людмил Станев, рег.
№ 895 да прекрати изпълнителното производство по дело № 26/2018 година.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 895, с указание да
съобрази произнасянето си с обстоятелствената част на определението.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5