Решение по дело №776/2018 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 12
Дата: 6 февруари 2019 г. (в сила от 6 февруари 2019 г.)
Съдия: Милена Борисова Бухчева-Пейчева
Дело: 20184500600776
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ¹   

 

гр. Русе,06.02.2019г.

 

......... Русенският окръжен съд........ наказателна  колегия в публично заседание на ......десети януари .......през двехиляди и деветнадесета ......година в състав:

Председател:    Милена Пейчева  

                                  Росица Радославова

Членове:      Ралица Герасимова

при секретаря ………….Маня Пейнова ...................................в присъствието на

прокурора ............Добромира Кожухарова........ като разгледа докладваното от

съдията Пейчева.............. ВНОХ дело № 776... по описа за 2018. г.,за да се произнесе, съобрази :

  Про­из­во­д­с­т­во­то е по глава ХХI от НПК.

С присъда № 119/09.10.2018г., постановена по НОХД № 935/18 на РРС, подсъдимият Г.И.А. е признат за виновен в това, че на 18.09.2017г. в гр. Р., като непълнолетен, но след като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди причинил на В.Д.Д. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст, наложило оперативно лечение, което затруднява дъвченето и говоренето за срок повече от тридесет дни, поради което и на основание  чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр.  ал.1,вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода.

На основание чл.69 ал.1,вр.чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от две години.

Подсъдимият е осъден за заплати на пострадалия В.Д. сумата от 9 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и за сумата от 200, 93 лева- обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.09.2017г.до окончателното изплащане на сумите, както и разноски в размер на 780 лева.

Отхвърлен е иска за обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част, до пълния предявен размер от 15 000 лева. Отхвърлен е иска за обезщетение за имуществени вреди в останалата му част, до пълния предявен размер от 523,44 лева.

 Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски, както и държавна такса, върху уважения размер на гражданските искове.

   Подсъдимият, чрез упълномощения си защитник адв.Д.С. от РАК, обжалва присъдата с твърдения за необоснованост, постановяване на съдебния акт при нарушение на материалния закон, явна несправедливост на наложеното наказание и завишен размер на уважените граждански искове, по подробно изложени съображения. Моли присъдата да бъде отменена и постановена изцяло оправдателна такава, или да бъде приложена разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, като бъдат отхвърлени предявените граждански искове изцяло. Алтернативно, в случай, че се приеме за доказано извършеното деяние, да бъде намалено наказанието на подсъдимия, като бъде намален и размера на  уважените граждански искове, който подсъдимият счита за прекомерно завишени.

Представителя на РОП счита жалбата за неоснователна и предлага присъдата да бъде изцяло потвърдена, по изложените съображения.

Частният обвинител и граждански ищец В.Д., не се явява и не взема становище. Поверениците му адв.Й.Д. от РАК и адв.И.К. от РАК поддържат писмените си възражения, считат жалбата за неоснователна, а обжалваната присъда за законосъобразна, правилна и справедлива, във всички свои части и молят да бъде потвърдена изцяло. Претендират направените пред въззивната инстанция разноски.

Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното:

Жалбата е частично основателна. 

От фактическа страна е прието за установено, че

Подсъдимият Г.И.А. е роден на ***г., български гражданин, с основно образование, неженен, ученик в ПГСАК “П. П.“ – гр. Р., неосъждан.

На 18.09.2017г., около 10,00 часа, св. В.Д.Д., приятелката му св. С. Я. А. и св. А. Ю. Д., тримата ученици в ПГПТ “И. П. П.“ – гр. Р., били седнали на бордюра на тротоарната площ встрани от магазин “М. Б.“ в гр. Р., откъм ул. “Р. д.“. По същото време св. А. К. Й. и подс.Г.А. вървели пеша по улицата в посока към ПГСАК “П. П.“ – гр. Р..

Когато минали покрай свидетелите, подсъдимият задържал продължително погледа си върху св. А.. Тя се подразнила от това му поведение и го попитала: “Защо гледаш, нещо интересно ли видя ?“. Подсъдимият се върнал, като открито демонстрирал агресия, а св. Д. станал прав с намерение да защити приятелката си, но не демонстрирал каквито и да са действия в тази насока срещу подсъдимия. Веднага след това, подсъдимият нанесъл на св.Д. удари с юмруци с двете ръце- първоначално в областта на лицето /долната челюст/, а впоследствие и по цялото тялото. В резултат на ударите свидетелят Д. загубил равновесие, като успял да се опре с тяло във фасадата на магазина. След намесата на св. А. и случайно преминаваща възрастна жена, чиято самоличност не била установена в хода на разследването, подсъдимият преустановил агресивното си поведение, след което заедно със св. Й. се отдалечили вървейки пеша.

Пострадалият Д. съобщили за случилото се на медицинския фелдшер на ПГПТ “И. П. П“ – гр. Р., която сигнализирала на Спешен телефон 112. На мястото бил изпратен автопатрул на ГООР при Първо РУ МВР – гр. Р. в състав св. К. К.- старши полицай в ГООР и Н. Н.. Пристигнал и екип на ЦСМП- гр. Р., който транспортирал пострадалия до Спешно отделение на УМБАЛ - гр. Р..

Същият ден и със съдействието на св. Д. била установена самоличността на извършителя на деянието, а именно – подсъдимия А.. Св. П. П. – полицейски служител при Първо РУ МВР – гр. Русе, на когото била възложена проверката по случая, посетил  ПГСАК “П. П.“ – гр. Р. и разговарял с Г.А.. Пред него същият признал за извършено деяние, като посочил, че когато пострадалият се изправил помислил, че щял да го удари и решил да го изпревари като първи му нанесъл юмручни удари.

От заключението на изготвената по делото СМЕ се установява, че пострадалият В.Д. е получил следните телесни увреждания: двустранно счупване на долната челюст, наложило оперативна интервенция; сътресение на мозъка без наличие на обективна неврологична симптоматика; кръвотечение от носа; кръвонасядане на лицето; кръвонасядания и повърхностни наранявания на лигавицата на устните; кръвонасядане в областта на дясната ключица; охлузване и кръвонасядане на гърба. Описаните увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмет и могат да бъдат получени при инцидента на 18.09.2017год. по начина, описан в представените свидетелски показания. При тези данни установените увреждания следва да се преценяват по медико-биологичния признак – счупване на долна челюст, което затруднява дъвченето и говоренето за срок повече от тридесет дни.  

         Тези правилно установена фактическа обстановка, съответства на писмените и гласни доказателства и доказателствени средства. Това са  показанията на свидетелите В.Д., С. А., А. Д., А. Й., К. К., П. П., частично обясненията на подсъдимия. Писмените доказателства и доказателствени средства: доклад за установен факт и предприето действие, СМУ, копие на медицински документи, съдебномедицинска експертиза, социален доклад, справка за съдимост, справка за образувани и неприключили наказателни производства, сведение-характеристика, декларация и автобиографична справка, СМУ, епикризи, образни изследвания,амбулаторни листи, фискални бонове и други.

         Неоснователни са доводите за необоснованост на присъдата.

         По делото са безспорно установени времето и мястото на деянието, характера на телесните увреждания, причинени на пострадалия и най-тежкото от тях, което е съставомерно за квалификацията на деянието във връзка с чл.129 от НК, както и механизма на причиняването му- двустранно счупване на челюстта, в резултат на действието на твърди тъпи предмети, което може да бъде получено по описания от свидетелите механизъм /нанесени удари с юмруци/. В тази насока е заключението на неоспорената от страните съдебно-медицинска експертиза. Която кореспондира с гласните доказателства по делото. Това са показанията на пострадалия Д. и на свидетелите А. и Д.- очевидци на случилото се, които са категорични, за нанесените удари от страна на подсъдимия в лицето на пострадалия, както и за това, че пострадалият не е отправял думи и не е извършвал действия по отношение на подсъдимия, които да са имали заплашителен характер, не е имал агресивно или провокативно поведение по отношение на подсъдимия, а само се е изправил. В тази насока са показаният на свидетелите П. П. и К. К., първият от които пресъздава казаното му от подсъдимия след случилото се. Съдът дава вяра на показанията на посочените свидетели, като последователни, логични, обективни и кореспондиращи помежду си. Те са достатъчно точни и детайлни, както относно случилото се, относно поведението на подсъдимия преди ударите и след това- отдалечавайки се като победител, така и относно думите към подсъдимия казани от неустановената по делото възрастна жена. Тези детайли в показанията на свидетелите са логични, правдиви и последователни в хода на целия процес и очертават цялостната картина на случилото се. Те са показателни за поведението на подсъдимия. Данни в тази насока се съдържат и в показанията на св.Йорданов, приятел на подсъдимия, който също не сочи за конкретно агресивно поведение на пострадалия. Съвкупният анализ на гласните доказателства, които кореспондират помежду си, със заключението на СМЕ и с останалата медицинска документация, относно получените телесни увреждания от пострадалия, налага извода за авторството и начина на извършване на престъплението. Подсъдимият не отрича, че е ударил пострадалия- два пъти в лицето, но твърди, че пострадалият се изправил и тръгнал заплашително към него, което го е накарало да се защити. Неговите обяснения в последната им част са изолирани от останалия доказателствен материал, поради което съдът не им дава вяра и ги отчита като защитна теза.

Неоснователни са доводите за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваната присъда.

Въпреки че първоинстанционният съд не е извършил подробен анализ на събраните доказателства, той е достигнал до законосъобразния и правилен извод, относно авторството на деянието и начина на извършването му. Това е така, тъй като съвкупният анализ на гласните доказателства установява, агресивното  поведение на подсъдимия и липсата на такова предизвикателно поведение от страна на пострадалия. Освен това подсъдимият е преминавал покрай спрялата компания на пострадалия и съвсем спокойно е можел да продължи по пътя си, а не са спира, да се връща и да удря пострадалия, още повече знаейки, че тренира бойни спортове и ударът му е силен, трениран и професионален.

         С оглед изложеното настоящият състав намира, че не е налице липса на мотиви или частична липса на мотиви до степен, която да налага отмяна на обжалваната присъда и връщането на делото за ново разглеждане.

        Действително на ДП не е била назначена психиатрично-психологична експертиза на подсъдимия, който към момента на извършване на деянието е бил непълнолетен- на 17 години и 3 месеца. Такава е отказана и от първоинстанционния съд. Това според настоящия състав е пропуск, но той не сочи на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на ДП или от първата инстанция. Това е така, тъй като по делото няма никакви данни, които да внасят съмнение във вменяемостта на подсъдимия, да сочат на афект от негова страна, на обстоятелства, които са сочат на увлечение или лекомислие при извършване на деянието или други, които да са налагали назначаването на такава експертиза и изследване на това разбирал ли е той извършеното, могъл ли е да ръководи постъпките си, извършил и е деянието поради увлечение или лекомислие. Освен това обвинителният акт е внесен в съда един месец преди подсъдимият да навърши пълнолетие, А. понастоящем е пълнолетен, поради което е безпредметно, а вече и невъзможно изготвянето на такава експертиза, чието заключение прецизно да изследва състоянието на подсъдимия към момента на деянието. В същото време по делото е приложен подробен социален доклад относно подсъдимия, разпитана е неговата майка-св.Е. А., събраните са писмени и гласни доказателства за неговата личност, с което делото е попълнено с достатъчно доказателства в тази насока и няма съмнения относно вменяемостта, психиката и поведението на подсъдимия.

         С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.        

Районният съд е анализирал доказателствата по делото и е направил законосъобразни извода, както относно авторството, съставомерността на деянието, така и досежно механизма и характера на телесните увреждания, като е достигнал до правилния извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12, вр.чл.129 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК. С оглед изложеното са неоснователни възраженията  на защитата за необоснованост на присъдата, недоказаност на престъплението и липсата на деяние, извършено по хулигански подбуди.

        От обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр.  ал.1,вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 18.09.2017год. в гр. Русе, като непълнолетен, но след като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди причинил на В.Д.Д. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст, наложило оперативно лечение, което затруднява дъвченето и говоренето за срок повече от тридесет дни.

          Изпълнителното деяние е извършено с действие от страна на подсъдимия –нанесени удари с юмруци с двете ръце в областта на лицето и по-конкретно в областта на долната челюст, а впоследствие и по цялото тяло, в резултат на което пострадалият е получил следните телесни увреждания: двустранно счупване на долната челюст, наложило оперативно лечение; сътресение на мозъка без наличие на обективна неврологична симптоматика; кръвотечение от носа; кръвонасядане на лицето; кръвонасядания и повърхностни наранявания на лигавицата на устните; кръвонасядане в областта на дясната ключица; охлузване и кръвонасядане на гърба.

           Броя, местоположението и вида на различните увреждания сочи, че подсъдимият е нанесъл на пострадалия повече от два удара с юмруци. Най-тежкото от тези увреждания- счупването на челюстта, наложило оперативно лечение, обективира състава на средна телесна повреда, по смисъла на чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК- тъй като е било затруднено дъвченето и говоренето на пострадалия за повече от 30 дни.

         Налице е причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия- нанесените удари с юмруци в областта на челюстта на пострадалия и  настъпилия резултат- двустаннно счупване на челюстта на Д..

         Налице е квалифициращото обстоятелство по т.12 на чл.131 ал.1 от НК и деянието е извършено по “хулигански подбуди“. Подсъдимият и пострадалият не са се познавали и не са имали конфликт, поради което подсъдимият не е имал  личен мотив да извърши деянието. Той е нанесъл ударите на пострадалия на публично място- на оживена улица до магазин „М. Б.“ в гр.Р., в светлата частна деня, като поведението му е станало достояние на неопределен кръг от хора и е предизвикало тяхната отрицателна оценка. Нанесъл е ударите над пострадалия без конкретна причина, само поради разменени погледи и реплика от страна на св.А., с което подсъдимият грубо е нарушил обществения ред, направил е брутална демонстрация против установения в страната ред и общественото спокойствие. Със своите действия, които са проява на невъдържаност, превъзходство, незачитане на човешката личност и телесна неприкосновеност, подсъдимият е накърнил съществени обществени и лични интереси, както и нормите на нравствеността. Той е демонстрирал явно неуважение към обществото, пренебрежение и незачитане на отделната личност, на установените обществени отношение и действащите норми на морал и  поведение.

От субективна страна, подсъдимият е извършил престъплението с пряк  умисъл. Съзнавал е обществено-опасния характер на своето деяние и произтичащите от него обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал е противоправността и запретеността на извършеното от него деяние, както и опасността от уврежданията, които пострадалият ще получи при нанасянето на многобройни удари в областта на лицето и  тялото. Разбирал е, че извършените от него действия са от естество да нарушат грубо обществения ред и спокойствие, предвид обстановката, времето, мястото и начина на извършването им. Съзнавал е, че по този начин демонстрира явно неуважение към личността на пострадалия, както и към установените отношения и норми на поведение в обществото. В същото време подсъдимият се стремял и е искал да нарани пострадалия, воден от желанието да се саморазправи с него, да демонстрира физическото си надмощие, като едновременно с това демонстрирал явно и грубо неуважение към обществото и установените норми на поведение. Това се потвърждава от цялостното му поведение.

С оглед изложеното възраженията на защитата за липсата на обективния признат «хулигански подбуди» са неоснователни. В тази насока настоящият състав споделя изцяло съображеинята на първата инстанция.

Неоснователно е възражението на защитата за приложение на чл.9 ал.2 от НК.

С оглед начина на извършване на деянието и с оглед тежестта на причиненото на пострадалия телесно увреждане, не може да се приеме, че деянието на подсъдимия е малозначително. Макар и непълнолетен към момента на извършване на деянието, подсъдимият много добре е разбирал какво върши, съзнавайки противообществена значимост на деянието си и степента на неговата опасност. Аргументи в тази насока са интензитета на нанесените удари в главата и тялото на пострадалия, които са довели освен до причиняване на средна телесна повреда, така и до множество леки по характер такива. Както и  обстоятелството, че нападението е прекъснато едва след намесата на неустановено по делото възрастно лице, и другите свидетели очевидци на случилото се. Не без значение е и фактът, че подсъдимият тренира ММА /смесени бойни изкуства/, което от една страна е оформило силата и професионалното нанасяне на удари, а от друга е  следвало да възпитават у него положителни психо-волеви качества, а не  агресивно поведение, каквото несъмнено е демонстрирал, непредизвикан от пострадалия. Макар и непълнолетен, подсъдимият е бил на 17 години и три месеца, т.е. към границата на пълнолетието, което сочи, че е имал достатъчно  житейски опит реално да прецени своето поведение в конкретната ситуация и да се замисли за последиците. Нанасянето на подой над непознат по незначителен повод в днешната обстановка на изключително завишена агресивност у младежите, не сочи на по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние.

Предвид горното настоящият състав намира, че не може да намери приложение разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, като в тази насока споделя съображенията на първата инстанция.

Законосъобразни и правилни са съображенията на районния съд и относно неприложимостта на чл.78а от НК.

          За престъпелнието по чл.131 ал.1 т.12, вр.чл.129 от НК е предвидено наказание от 2 до 10 години лишаване от свобода, но в настоящия случай, тъй като подсъдимият е бил непълнолетен към датата на деянието, на него може да бъде наложено наказание до 3 години лишаване от свобода, с оглед редукцията по чл.63 ал.1 т.3 от НК. Въпреки това намаление на наказанието, с оглед възрастта на подсъдимия, не може да намери приложение разпоредбата на чл.78а ал.6, вр.ал.1 от НК. Това е така предвид цялостната логика на института на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на адмиинстративно наказание и граматическото тълкуване на чл.78а ал.6 от НК, която преправащ към ал.1 на чл.78а от НК. Законодателят е предвидил освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като е очертал кръга от престъпления, за които това е възможно, само на основание онази санкция, която е предвидена в съответната норма на особената част на НК. Следователно при непълнолетните, какъвто е настоящият случай, е от значение вида и размера на наказанието, предвидено в особената част от НК, за извършеното престъпление, а не вида и размера на наказанието, което ще бъде наложено след редукцията по чл.63 от НК. В този смисъл е и трайната съдебна практика.         

По наказанието.

Районният съд е определил наказанието на подсъдимия при условията на чл.54 от НК, при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, под средата на предвиденото в текста, в размер на една година лишаване от свобода. Като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетено: чистото съдебно минало на подсъдимия. Като отегчаващи такива са взети предвид: изключителната агресия и интензивността на извършеното деяние; липсата на критично отношение за извършеното.

Настоящият състав намира, че като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат още: добрите характеристични данни за подсъдимия, отразени в социалния доклад и предвид факта, че подсъдимият  и понастоящем продължава средното си образование. От групата на отегчаващите такива следва да се изключи липсата на критично отношение към извършеното, тъй като от доказателствата по делото е видно, че още след инцидента подсъдимият е споделил за случилото се с майка си, искал е да се извини на пострадалия, чиито родители казали, че извиненията не се приемат. Изложеното сочи за наличието на критично отношение, съжаление за случилото се и желание за извинение, което следва да бъде преценено като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Тежестта на причинената средна телесна повреда е съобразена при квалификацията на деянието във връзка с чл.129 от НК, поради което не следва да се отчита като отделно отегчаващо отговорността обстоятелство. Наличието на причинени леки телесни повреди, извън средната така, се обхващат от горепосоченото отегчаващо отговорността обстоятелство- изключителна агресия и интензитет на деянието, поради което също не следва да бъдат отчитани допълнително като отегчаващо отговорността обстоятелство. Възрастта на подсъдимия е съобразена при квалификацията на деянието и неговата редукция по чл.63 от НК, поради което не следва да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Изложеното сочи, че случилото се е инцидент в живота на подсъдимия, който е бил непълнолетен, а понастоящем едва навършил пълнолетие, поради което следва да се даде шанс на този млад човек да преосмисли поведението си занапред, да продължи образованието си, да съблюдава законовите изисквания, да уважава личността и обществения ред.

Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд за определяне на наказанието при условията на чл.54 от НК и от вида лишаване от свобода. Липсват многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое от посочените смекчаващи такива се явява изключително, което да налага приложението на чл.55 от НК. В същото време определеното от районния съд наказание е завишено по размер, не съответства на личността на подсъдимия и е явно несправедливо. С оглед изложеното по-горе наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства над отегчаващите такива, между минимума и средата, а именно в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Този размер на наказанието съответства на целите на генералната и лична превенция, на наличието на три смекчаващи отговорността обстоятелства и наличието на едно отегчаващо такова, поради което се явява справедливо.

Законосъобразен и правилен е изводът на районния съд, че наказанието не следва да бъде изтърпяно ефективно, като правилно е приложена разпоредбата на чл.чл.69 ал.1, вр. чл.66 ал.1 от НК. В същото време първата инстанция е определила изпитателен срок към максимално предвидения за непълонлетните, в размер на две години, което не съответства на горепосочените смекчаващи и отегчаващо отговорността  обстоятелства. Настоящият състав намира, че за поправянето на подсъдимия е достатъчно определянето на изпитателен срок към минимума, на предвидения в чл.69 ал.1 от НК, а именно в размер на ЕДНА ГОДИНА. В същото време, с оглед тежестта на извършеното, настоящият състав намира, че изпитателния срок следва да бъде над минимално предвидения в текста на чл.69 от НК такъв.

С оглед изложеното присъдата следва да бъде изменена в частта за наказанието, определено на подсъдимия, като същото бъде намалено от една година лишаване от свобода на девет месеца лишаване от свобода, така и в частта за определения изпитателен срок, който да бъде намален от две години на една година.    

По гражданските искове.

По делото са приети за съвместно разглеждане два граждански иска, а именно:

Граждански иск за причинени на пострадалия имуществени вреди в размер на 523,44 лева, със законната лихва от датата на деликта, до окончателното изплащане на сумата. Този иск е уважен от съда за сумата от 200,93 лева със законната лихва от 18.09.2017г., като в останалата си част искът е отхвърлен като недоказан.

Граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, със законната лихва от датата на деликта, до окончателното изплащане на сумата. Този иск е уважен от съда за сумата от 9 000 лева със законната лихва от 18.09.2017г., като в останалата си част искът е отхвърлен като недоказан.

Присъдени са и претендираните от частния обвинител и граждански ищец разноски.

Неоснователни са възраженията на защитата относно гражданския иск за имуществени вреди. Първата инстанция е изложила, макар и оскъдни мотиви, от които е ясно кои суми са уважени и кои не са. От представените по делото медицински документи за направени разходи и фискални бонове, е видно, че част от тях имат пряка връзка с извършеното от подсъдимия и са разходи направени за възстановяване здравето на пострадалия. Това са разходите за снимки, изследвания, прегледи, сет за междучелюстна фиксация и лекарства. Тези разходи са направени след датата на инкриминираното деяние, имат пряка връзка с провежданото лечение на счупената челюст, реално  са заплатени от пострадалия, поради което имат характера на имуществени вреди, причинени от престъплението. Общия размер на сумите /приложените фискални бонове на л.31 от делото на РРС/ възлиза на 200,93 лева, поради което искът е основателен и доказан в този размер. С оглед на това законосъобразно и правилно гражданския иск е  уважен в този размер, със законната лихва от датата на деликта, тъй като това е основанието за възникване на отговорността на подсъдимия.

Законосъобразно и правилно районният съд е отхвърлил иска в останалата му част /за сумите, посочени на листи 32-35 от делото на РРС/, тъй като тези разходи- за гориво, паркинзи и храна, не могат да бъдат свързани по безспорен начин с провежданото от пострадалия лечение и нямат пряка връзка с него.

Неоснователни са възраженията на защитата за завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

За да уважи иска в размер на 9 000 лева, първата инстанция е приела, че се касае за увреждане, което е силно болезнено, наложило оперативна медицинска интервенция и дълъг период на възстановяване, приемането през период повече от 1 месец след операцията само на течна храна, изпитваните болки, затруднението при храненето, говорене, множеството неудобства и дисконфорт, които пострадалият е понесъл от двустранно счупената му челюст, в един продължителен период от време. В тази насока е отразеното в СМЕ и в приложените по делото медицински документи. Отчетени са и множеството причинени леки телесни увреждания по различни части на лицето и тялото на пострадалия. С оглед изложеното присъдената сума от 9 000 лева съответства на  претъпрените болки и страдания от пострадалия, тя не е прекомерна и завишена, а се явява справедлива.

Законосъобразно и правилно гражданският иск е уважен в този размер, със законната лихва от датата на деликта, тъй като това е основанието за възникване на отговорността на подсъдимия. Законосъобразно и правилно районният съд е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер на иска, като недоказан.

С оглед изложеното не са налице основания за изменение на присъдените суми по двата граждански иска.

Законосъобразно и правилно на подсъдимия са възложени съответните разноски направени по делото.

Пред  въззивната инстанция не са направени разноски, в това число и от частния обвинител и граждански ищец, поради което съдът не присъжда такива.

Предвид горното жалбата е частично основателна и обжалваната присъда следва да бъде изменена досежно размера на наказанието и определения изпитаеелен срок. В останалите си части присъдата следва да бъде потвърдена.

С оглед разпоредбата на чл.346 от НПК настоящето решение не подлежи на обжалване.

Мотивиран така и на основание чл.337 от НПК,съдът

 

       

 

 

 

 

                     Р    Е    Ш    И   :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 119/09.10.2018г., постановена по НОХД № 935/18 на Русенския районен съд, В ЧАСТТА за наказанието, като:

НАМАЛЯВА  наложеното на  подсъдимия Г.И.А., ЕГН: **********, наказание от една година лишаване от свобода на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

НАМАЛЯВА размера на определения, на основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК изпитателен срок, за който е отложено изтърпяването на наказанието, от две години на ЕДНА ГОДИНА

                           ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                     

                   Председател:

 

 

       

               Членове: