№ 184
гр. Враца, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20211420103638 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против К. А. К., ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***********.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, e подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу К. А. К. за следните суми: 500,00 лв. –
главница, дължима по договор за потребителски кредит № 238488 от 28.07.2018 г., сключен
между „Ай Ти Еф Груп“ АД и длъжника; 17,08 лв. – договорна лихва за периода от
28.07.2018 г. до 27.08.2018 г.; 137,69 лв. – обезщетение за забава за периода от 28.08.2018 г.
до датата на подаване на заявлението в съда – 23.07.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по
делото в размер на 25,00 лв. – държавна такса и сумата от 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
За сумите, претендирани със заявлението, е издадена Заповед № 642 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 27.07.2021 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 02.08.2021 г., като от него с вх. №
4923/18.08.2021 г. е депозирано възражение по чл. 414 ГПК. След указание до ищеца,
последният е предявил иск за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
В исковата молба се твърди, че на 28.07.2018 г. между „Ай Ти Еф Груп” ООД
/кредитодател/ и ответника /кредитополучател/ бил сключен договор за потребителски
кредит № 238488, по силата на който на К. А. К. бил отпуснат кредит в размер на 500,00 лв.
С подписването на договора за кредит страните се съгласили и декларирали, че договорът
за потребителски кредит е сключен на основание Предложение за сключване на договор за
потребителски кредит, отправено от кредитополучателя към кредитодателя и Стандартен
Европейски формуляр, предоставен предварително от кредитодателя на кредитополу‐
чателя, в който са посочени индивидуалните условия на потребителския кредит. Кредиторът
предоставил кредита на кредитополучателя чрез системата на ePay.bg. Договарянето между
1
страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние, като договорът бил
сключен във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител.
Сключването на договора за кредит било инициирано от страна на кредитополучателя,
който попълнил Заявка за кандидатстване, намираща се на уеб-страницата на кредитора,
където предоставил пълни и верни лични данни. В края на Заявката за кандидатстване
кредитополучателят посочвал, че е съгласен с приложимите Общи условия, като приемането
на Общите условия било необходимо условие за изпращане на заявката. След изпращане
на заявката за кандидатстване кредитополучателят получавал ПИН код под формата на
кратко електронно съобщение /СМС/ на посочения от него телефонен номер, както и линк
на посочената от него електронна поща. Кредитополучателят потвърждавал заявката си,
като активирал линка, при което се зареждала част от уеб сайта на „Ай Ти Еф Груп“ АД –
www.smilecredit.bg, където кредитополучателят трябвало да въведе ПИН кода на заявката,
след което да натисне бутона „Потвърди“, които действия били необходимо условие за
разглеждане на заявката за кандидатстване. Кредиторът уведомявал кредитополучателя за
одобрението за отпускане на кредита чрез изпращане на съобщение до електронната му
поща и/или със CMC. В случай на одобряване на отпускането на кредита кредиторът
изпращал на електронната поща на кредитополучателя договора за кредит, ведно с
Общите условия и Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити съгласно приложение 2 от ЗПК. Договорът за кредит се считал за
сключен след изпращане от кредитополучателя на кредитора съгласието за сключване на
Договора за кредит и Общите условия, като отговорът на кредитополучателя потвърждавал
неговото желание за незабавното превеждане на кредита по неговата банкова сметка или
чрез система ePay.bg.
Посочва се още в исковата молба, че съгласно т. 1.3.1 от договора за потребителски
кредит кредитополучателят дължи на кредитодателя Годишна лихва за ползване на кредита
в размер на 41.00 % върху главницата по кредита, като лихвата за ползване на кредита на
ден е в размер на 1/365 от Годишната лихва за ползване на кредита. С подписването на
договора кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя парична сума в
размер на 500,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита, като
кредитополучателят се задължил да върне на кредитодателя общата стойност на плащанията
по кредита, която била в размер на 517,08 лв. Така договорната лихва по кредита била
уговорена от страните в размер на 17,08 лв. Съгласно Погасителния план
кредитополучателят се задължил да върне кредита в срок до 27.08.2018 г. посредством
запла щането на една месечна погасителна вноска, която била в размер на 517,08 лв.
В исковата молба се твърди, че съгласно т. 3.2. от договора за потребителски кредит
при забава на което и да е парично задължение кредитополучателят дължал законна лихва
за забава върху неплатената главница за времето на забавата. На посоченото основание на
длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода
от 28.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която била в общ размер на
137,69 лв., като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава
или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Поддържа се, че длъжникът не е заплатил дължимите суми към ищцовото дружество.
Твърди се, че с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
26.11.2020 г. на основание чл. 99 ЗЗД и Приложение № 1 към него от 26.11.2020 г.,
сключени между „Ай Ти Еф Груп” АД и ищцовото дружество, процесното вземане било
прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Сочи се, че „Ай Ти Еф Груп” АД
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството си на цесионер по
Договора за прехвърляне на вземания от 26.11.2020 г., от свое име и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия. Поддържа се, че длъжникът е уведомен за
станалата продажба на вземането от името на „Ай Ти Еф Груп” АД с Уведомително писмо
с изх. № УПЦ-П-АТФ/238488 от дата 02.12.2020 г., изпратено с известие за доставяне от
2
страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на
цедента. Пратката се върнала в цялост с отбелязване „непотърсена“ пратка. Посочва се и че
уведомлението, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да
бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право.
Иска се от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по
издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото е представен договор за кредит № 238488 от 28.07.2018 г., сключен между
„Ай Ти Еф Груп“ АД /кредитодател/ и К. А. К. /кредитополучател/. По силата на договора
кредитодателят предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 500,00
лв., а кредитополучателят се задължава да върне главницата по кредита и всички дължими
лихви, такси и разноски в срок от 30 дни, който започва да тече от датата на изпращане на
сумата по сметка на кредитополучателя или по негова микросметка в системата на ePay.bg.
В договора е посочено, че годишната лихва за ползване на кредита е в размер на 41,00 %,
като за срока на кредита кредитополучателят дължи на кредитодателя лихва за ползване на
кредита в размер на 17,08 лв. Между страните е уговорен годишен процент на разходите в
размер на 49,64 %. Уговорено е, че предоставянето на кредита от кредитодателя на
кредитополучателя се извършва чрез системата на ePay.bg.
Приет по делото е и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.11.2020 г.
и Приложение № 1 към него, по силата на който договор кредитодателят „Ай Ти Еф Груп“
АД, в качеството му на цедент, прехвърля на ищеца по делото – „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответника К. А. К..
По делото е представено и пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3
ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия.
Представено от ищеца към исковата молба е и уведомление за извършеното
прехвърляне на вземания, адресирано до ответника и връчено му ведно с препис от исковата
молба.
По делото е прието и писмо с вх. № 2170/11.02.2022 г. от „Ипей“ АД, с което по
повод задължаване от страна на съда на основание чл. 192, ал. 1 ГПК да представи
намиращите се у дружеството документи, удостоверяващи получена сума от ответника К. А.
К. по договор за потребителски кредит № 238488/28.07.2018 г., сключен между „Ай Ти Еф
Груп“ АД и К. А. К., представител на дружеството уведомява съда, че на 28.07.2018 г. от
„Ай Ти Еф Груп“ АД не е нареждан превод към лицето К. А. К. с ЕГН: **********.
С изпратено на електронната поща на Районен съд – Враца писмо с вх. №
2291/14.02.2022 г. представител на дружеството „Ипей“ АД уточнява, че в системата на
ePay.bg няма нареден превод от „Ай Ти Еф Груп“ АД по договор за потребителски кредит №
238488/28.07.2018 г. в полза на К. А. К. с ЕГН: **********.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са за разглеждане три обективно кумулативно съединени иска с правно
основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР за сумата от 500,00 лв. – главница, ведно със
законната лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
23.07.2021 г. до окончателното погасяване на задължението; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР
3
за сумата от 17,08 лв. – договорна лихва за периода от 28.07.2018 г. до 27.08.2018 г. и 3/ чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 137,69 лв. – обезщетение за забава за
периода от 28.08.2018 г. до 23.07.2021 г.
С молба с вх. № 3549/10.03.2022 г. ищецът е направил искане за постановяването на
неприсъствено решение. За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника
по делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се е явил и не е
изпратил представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание /Разпореждане № 1823/20.10.2021 г. е връчено на
ответника на 10.12.2021 г./. Съдът намира обаче, че по отношение на предявените искове не
е налице кумулативно предвиденото условие по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като исковете не
са вероятно основателни. Искането за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника не следва да бъде уважено, като съдът следва да изложи своите мотиви.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно: че между „Ай Ти Еф Груп” АД и ответника е възникнало
облигационно отношение по договор за паричен заем, по силата на което за заемателя е
възникнало задължението за връщане на заетата сума, заплащане на договорна лихва и
допълнителни такси в претендираните размери; настъпилата цесия между „Ай Ти Еф Груп”
АД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за процесното вземане, както и
уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне съобразно разпоредбата на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД. При установяване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Установи се по делото, че ответникът и „Ай Ти Еф Груп” АД са страни по процесния
договор за кредит с обективираното в него съдържание.
Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/ договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние – едно или повече. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР
финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране,
застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски,
инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а съгласно т. 2
средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо
присъствие на доставчика и на потребителя. Процесният договор за потребителски кредит
има характеристиките на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй
като има за предмет отпускане на парични средства /кредитиране/ и е сключен като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние /уеб страницата на кредитодателя и
електронна поща/.
При договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора /чл. 18,
ал. 1, т. 3 ЗПФУР/. За доказването на електронните изявления чл. 18, ал. 2 ЗПФУР препраща
4
към Закона за електронния документ и електронния подпис /загл. изм., ДВ, бр. 85 от
24.10.2017 г. – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕУУ допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен. В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се
направи чрез тълкуване на т. 3.4, т. 3.5.5, т. 3.5., т. 3.10 и т.3.11 от Общите условия към
договора за потребителски кредит. В посочените клаузи е предвидено, че ако
кредитополучателят кандидатства за кредит на сайта и е съгласен да бъде обвързан от
договора за кредит и ОУ, в края на заявката за кандидатстване посочва, че е съгласен с
приложимите Общи условия, като приемането на Общите условия е необходимо условие
за изпращане на заявката. След изпращане на заявката за кандидатстване
кредитополучателят получава ПИН код под формата на кратко електронно съобщение
/СМС/ на посочения от него телефонен номер, както и линк на посочената от него
електронна поща. Кредитополучателят потвърждава заявката си, като активира линка, при
което се зарежда част от уеб сайта на „Ай Ти Еф Груп“ АД – www.smilecredit.bg, където
кредитополучателят трябва да въведе ПИН кода на заявката, след което да натисне бутона
„Потвърди“, които действия били необходимо условие за разглеждане на заявката за
кандидатстване. Предвидено е, че кредиторът уведомява кредитополучателя за
одобрението за отпускане на кредита чрез изпращане на съобщение до електронната му
поща и/или със CMC. В случай на одобряване на отпускането на кредита кредиторът
изпраща на електронната поща на кредитополучателя договора за кредит, ведно с Общите
условия и Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити съгласно приложение 2 от ЗПК. Договорът за кредит се счита за
сключен след изпращане от кредитополучателя на кредитора съгласието за сключване на
Договора за кредит и Общите условия, като отговорът на кредитополучателя потвърждава
неговото желание за незабавното превеждане на кредита по неговата банкова сметка или
чрез система ePay.bg. Съдът намира, че по силата на тези клаузи от Общите условия към
процесния договор за кредит страните са постигнали съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 4,
изр. 2 ЗЕДЕУУ, че ще признават стойността на електронния подпис на саморъчен в
отношенията помежду си. Ето защо следва да се приеме, че представеният договор за кредит
представлява подписан частен електронен документ, който се ползва с формална
доказателствена сила относно авторството на обективираните волеизявления съгласно чл.
180 ГПК /в този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г.
о., ГК/. Следователно по делото е доказано наличието на действителен договор за
потребителски кредит, сключен между „Ай Ти Еф Груп” АД и ответника.
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Фактическият състав на
договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко
елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на
предоставената на заем сума, респективно по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК: 1/
съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична
сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване
на тази сума от заемодателя на заемателя. В този смисъл е константната практика на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК: Решение № 546 от 23.07.2010 г. по
гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 20 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 620/2010г. на
ВКС, ІV г.о., Решение № 174 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на ВКС, IV г.о.,
Решение № 317 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 1238/2014 г. на ВКС, IV г.о. Договорът за заем е
реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на
сделката – договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума,
респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото и
5
респективно задължение за заемателя за връщане на заетата сума, не е достатъчно
заемателят да се задължи да я върне, а преди всичко заемодателят следва да е предал на
заемателя дължимата сума. В случая този елемент от фактическия състав на спорното право
не се доказва по делото.
Съгласно чл. 1.6 и чл. 2.1 от договора за кредит предоставянето на кредита от
кредитодателя на кредитополучателя се извършва чрез системата на ePay.bg, като срокът на
кредита е 30 дни и започва да тече от датата на изпращане на сумата по кредита по негова
микросметка в системата на ePay.bg. От представените по делото писма от представител на
„Ипей“ АД се установява, че в системата на ePay.bg няма нареден превод от „Ай Ти Еф
Груп“ АД по договор за потребителски кредит № 238488/28.07.2018 г. в полза на К. А. К. с
ЕГН: **********. Както се посочи и по-горе, за да възникне задължение за заплащане на
суми по договора от страна на ответника, на първо място следва да се установи, че
уговорената в договора сума му е предоставена. До приключването на преклузивния срок за
ангажиране на нови доказателства, ищецът не е направил искане за събирането на други
такива относно реалното предаване на заемната сума.
При недоказване на факта, че на ответника е предоставена сумата, предмет на
договора за кредит, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни, без да се обсъждат
останалите елементи на спорното материално право.
По иска по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за неосновтелност на иска за главница, поради което като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право за присъждане на разноски възниква за ответника. Не
са представени доказателства той да е сторил такива в производството, поради което не
следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против К. А. К., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *********** установителни искове, както следва:
- за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР, че К. А. К.
дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 500,00 лв. – главница, ведно
със законната лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 23.07.2021 г. до окончателното погасяване на задължението;
- за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР че К. А. К.
дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 17,08 лв. – договорна лихва за
периода от 28.07.2018 г. до 27.08.2018 г;
- за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че К. А. К. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 137,69 лв. –
обезщетение за забава за периода от 28.08.2018 г. до 23.07.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6