Р Е Ш Е Н И Е
23.08.2019 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2019 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 19 (деветнадесети) юни Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Мюжгян
Ахмедова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Петрова
АН дело номер 90
по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от “Водоснабдяване и канализация-Шумен” ООД,
ЕИК *********, с адрес на управление ***, представлявано по закон от ****-
управител срещу Наказателно постановление №24/22.03.2019 г., издадено от Директора
на РИОСВ гр. Шумен.
В обстоятелствената част
на жалбата се излага, че с наказателното постановление на жалбоподателя за
нарушение по чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ е
наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лв. Излагат се доводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление като издадено при неправилно
приложение на материалния закон. Твърди се че жалбоподателя не е субект на
нормата на чл.200, ал.1 т.6 от ЗВ, тъй като не е титуляр на разрешителното за
ползване на воден обект. Освен това предадената му за стопанисване
канализационна система на гр.Смядово няма изградена ПСОВ. Счита, че при
съставяне АУАН и при издаване на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като не е
посочена датата на извършване на нарушението.
Предвид изложеното се иска
от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата.
Процесуалният представител
на въззиваемата страна – РИОСВ гр.Шумен счита, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде
потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по
приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в
тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На Община Смядово
от Басейнова дирекция – Черноморски район е издадено Разрешително за ползване
на воден обект № 2314 0027/13.07.2012 г., изм. с Решение №1052/12.02.2013 г. и
продължено с Решение №138/23.12.2016 г. със срок на действие 31.12.2018 г., за
заустване на отпадъчни води за експлоатация на канализационната система на град
Смядово в р.Селска река.
Битово-фекалните
и производствените отпадъчни води от гр. Смядово се отвеждат и заустват в р.
Селска река, поречие р. Камчия, водно тяло "река Брестова и притоци".
Пречиствателна станция за отпадъчни води /ПСОВ/ не е изградена и въведена в
експлоатация, като няма и монтирано измервателно устройство за количествата
зауствани отпадъчни води.
Въз основа на
договор от 08.03.2016 г. по чл. 198п от ЗВ, сключен с "Асоциация по ВиК на
обособената територия, обслужвана от “Водоснабдяване и канализация-Шумен” ООД, дружеството
- жалбоподател стопанисва, поддържа и експлоатира водоснабдителната и
канализационна система на град Смядово.
На 13.11.2018 г.
служители на РИОСВ – Шумен извършили проверка на канализационната мрежа на гр.
Смядово и взели водни проби от точка за мониторинг на отпадъчни води с два
протокола за вземане на извадка от води от същата дата, като след извършените
изпитвания с два протокола от изпитване от 20.11.2018 г. и от 06.12.2018 г.
било констатирано превишение на индивидуалните емисионни ограничения, заложени
като условие в разрешителното за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни водни обекти по показатели: азот амониев и азот
нитритен. След получаване на протоколите от изпитване на отпадъчните води и
констатираните отклонения и превишения на заложените в издаденото разрешително
индивидуални емисионни ограничения, бил съставен Констативен протокол № ЛС-69-1/21.12.2018
година.
Въз основа на
същите, на 18.01.2018 г. св.П.С.–старши експерт в направление "Опазване на
водите", Дирекция "Контрол на околната среда" при РИОСВ – Шумен
съставила Акт за установяване на административно нарушение № ПС-02/21.12.2018
г. на жалбоподателя, за това, че "на 13.11.2018 г., в качеството си на
оператор на канализационна системата система на гр. Смядово е допуснал
заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, в несъответствие със
заложените индивидуални емисионни ограничения в издаденото разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води. С описаното,
дружеството нарушило чл. 48, ал. 4 от Закона за водите във вр. с чл. 38, ал. 3
от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни
води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на
точкови източници на замърсяване". Въз основа на акта било издадено
обжалваното наказателно постановление.
При така установените
фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо
което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от
връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия
орган).
Относно основателността на
жалбата:
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна
проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.201, ал.1 и 2 от ЗВ, съгласно Заповед №РД-427/20.06.2017
г. на Министъра на Околната среда и водите и Заповед №РД-9/10.01.2011 г. на
Министъра на Околната среда и водите. При съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не
са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните
правила, които да налагат отмяна на последното. Посочена е датата на извършване
на нарушението, която съвпада с датата на установяването му, поради естеството
на деянието.
Настоящият състав, счита че вмененото на жалбоподателя административно нарушение
и квалифицирано като несъобразено с изискванията на чл. 48, ал. 4 от Закона за
водите /ЗВ/, във вр. с чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за
издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и
определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване е правилно квалифицирано от административнонаказващия
орган,
съответно правилно отговорността на дружеството е ангажирана на
основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ. Словесно, нарушението е описано като
допускане на заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект от страна
на Оператора на канализационната система на гр. Смядово в
несъответствие със заложените индивидуални емисионни ограничения в издаденото
разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води. От своя
страна, нормата на чл. 48, ал. 4 от ЗВ изрично регламентира задължението, че
водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни /какъвто е жалбоподателя/. Същият е
оператор по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни
водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система.
Съгласно
приложената от АНО норма на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, за нарушение е обявено
изхвърлянето на отпадъчни води във водните обекти и канализационната система в
нарушение на емисионните норми и изисквания. Доколкото на дружеството е вменено
заустване на отпадъчни води, несъответстващо на заложените индивидуални
емисионни ограничения в издаденото разрешително за ползване на воден обект, то
приложение в случая намира регулацията, дадена с Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за
издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и
определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване, издадена на основание чл. 135, ал. 1, т. 13 от Закона за водите, в
частност разпоредбата на чл. 38. С него, по реда на чл. 7, ал. 2 от Закона за
нормативните актове, са диференцирани случаите, в които намират приложение
санкционните норми на чл. 200, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ЗВ. В чл. 38, ал. 2 е
указано кое поведение се възприема за ползване на водни обекти без необходимото
за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното,
подлежащо на санкциониране по реда на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ. В НП
наказващият орган изрично е обвързал правната квалификация на поведението на
дружеството и приложения наказателен състав с позоваването на чл. 38, ал. 3 от
Наредбата, който еднозначно регламентира, че за нарушаване на емисионните норми
се счита неспазването на определените в разрешителното за заустване
индивидуални емисионни ограничения. В обобщение на изложението, настоящият състав намира, че не е налице вътрешно
противоречие в наказателното постановление, тъй като словесното описание
кореспондира с правното дефиниране на деятелността.
Безспорно
установено е качеството на санкционираното лице- водоползвател, който не е
титуляр на разрешителни и е В и К оператор по смисъла на чл. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като в това си
качество, съгласно правилото на чл. 48, ал. 4 от ЗВ ответникът е бил длъжен да
пречиства и зауства отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с
издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води за съответната канализационна система. Този извод следва и от прочита на
Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВИК системите и
съоръженията и предоставяне на водоснабдителни канализационни услуги от
08.03.2016 г., сключен между "Асоциация по ВиК" на обособената
територия, обслужвана от ВиК – Шумен и "ВиК-Шумен" ООД. По несъмнен
начин е доказано и превишението индивидуалните емисионни ограничения, заложени
като условие в разрешителното за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни водни обекти по показатели относно три вида
вещества - азот амониев и азот нитритен. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установяват по категоричен начин признаците от състава
на административното нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, като определянето
на размера на имуществената санкция е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно
административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.
Наложеното наказание на жалбоподателя е в рамките на предвиденото за
конкретното нарушение в чл.200, ал. 1, т.6 от ЗВ. При определяне размера на
имуществената санкция административно-наказващият орган е съобразил всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което наложил
наказание в минималния предвиден размер от 1000 лв. Съдът не разполага с
правомощия да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на
което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е
справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от
естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, съдът счита,
че процесното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление №24/22.03.2019 г., издадено от Директора на РИОСВ гр. Шумен, с което на “Водоснабдяване и канализация-Шумен” ООД, ЕИК
*********, с адрес на управление ***, представлявано по закон от ****-
управител за нарушение по чл.48, ал.4 от ЗВ вр. с чл.38, ал.3 от
Наредба №2/08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни
води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения за
точкови източници на замърсяване и на основание чл.200, ал.1,т.6 от ЗВ е
наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лв.
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред
Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен съдия: